Решение № 11 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1072/2023 г.

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпили жалби с идентично съдържание от адв.Т. И.-защитник и К. И. В.- подсъдим, срещу присъда №900062/27.02.2023 г., постановена по НОХД №694/2018 г. по описа на Районен съд – гр.С.. Сочи се жалбите, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, при явна несправедливост в частта относно наложеното по вид и размер наказание, което е несъответно на степента на обществената опасност, както и при неоснователност и недоказаност на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. По делото били налице доказателства (справка за съдимост), че към датата на деянието, посочена в обвинителния акт, подсъдимият бил неосъждан (реабилитиран по право), както и не били налице обстоятелства, отегчаващи неговата наказателна отговорност през инкриминирания период, които да обосноват налагането на наказание лишаване от свобода, без да е приложена императивната разпоредба на чл. 66 НК. Твърди се, че присъдата по обвинението, изменено в съдебно заседание на 26.02.2020 г., била постановена при неустановени факти и липса на доказателства за посочената в обвинението стойност на недвижимите вещи - 1131, 00 лв. и за правото на собственост върху недвижимия имот, трайно прикрепени към който са и насажденията - обект на деянието. Неправилно съдът допуснал експертно заключение за оценка на стойността на вещите, тъй като в състава на чл.216, ал.1 НК - престьплението, в извършването на което е признат за виновен подсъдимият, размерът на вредата не се включвала, тя не била квалифициращ признак, какъвто би бил налице, ако разпоредбата предвиждаше настъпването на „вреди". Липсвали доказателства за авторството на престъплението и за самото извършване на престъплението.

Присъдата била постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като:

1. Съдът не допуснал доказателствени искания за правно значими факти и не обсъдил обясненията на подсъдимия. Обясненията представлявали неразделна част от доказателствената съвкупност по делото, но съдът допуснал и кредитирал само гласни доказателства на свидетели, които не били очевидци на деянието, а дали показания за предполагаем спор за граници и съответно не били относими към предмета на делото и не били подкрепени от други доказателства, за да се направи несъмнен извод за тяхната достоверност. От това следвало, че присъдата била основана на факти, възприети само на основата на изолиран доказателствен източник, без надлежна подкрепа от други доказателства. Ето защо и като основана на предположения, същата била постановена в нарушение с изискванията на чл. 303 от НПК.

2.Съдът не обсъдил приети по делото доказателства - експертни заключения от 05.11.2019 и 2022 г. на инж. С.К. (л.192 - 195 от делото), съгласно които местоположението на унищожените трайни насаждения е в поземлен имот 57176.313.1 - 10073 кв.м, стар номер 313001/013001 и представляващ земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на Община С. по плана на новообразувани имоти за процесната местност. Съдът също така не отчел, че конституираният частен обвинител и граждански ищец към 2015 г не е придобил собственост върху имот в процесната местност поради незавършена административна процедура по възстановяване на земеделски земи. Тази процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ завършвала със заповед по чл. 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, коята заповед би легитимирала като собственик пострадалия, но такава не била представена по делото. Съдът не обсъдил и приложения по делото договор за наем №0170170/16.04.2013 г. между Община С. и М.С.С. на имот №57176.13.1, с площ 3497 кв.м., част от ПИ 57176.313.1, с площ 10073 кв.м. - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на Община С., с НТП - „лозе“ с вид територия: „земеделска“.

3.Съдът отхвърлил искане на подсъдимия да се изиска справка от Служба по вписвания за установяване съставомерния признак на деянието - чужда собственост на описаните в обвинителния акт трайни насаждения- овощни дървета и лози. В материалите по делото нямало доказателства имотът, в който са се намирали трайните насаждения, да е собственост на пострадалия, конституиран като частен обвинител и граждански ищец. В делото не се съдържали годни доказателства за мястото на извършване на деянието, а именно местоположението на трайните насаждения и индивидуализиране на имота по граници съгласно влязъл в сила план за възстановяване на земеделски земи за местността. Вместо това съдът недопустимо назначил експертиза за установяване на граници на недвижим имот, които граници, видно от представените експертни заключения, се установявали с данни от невлезли в сила планове на новообразувани имоти. Експертните заключения и разпитите на вещото лице съставлявали единствено доказателство, че за пострадалото лице е възникнало право на собственост върху имот в процесната местност през 2018 г, когато била издадена и влязла в сила заповед на ИД на АГКК за кадастрална карта и регистър за местността. От горното следва също така, че жалбоподателят в досъдебното производство – К., не притежавал процесуална правоспособност да встъпва в съдебния процес в качеството на частен обвинител, тъй като не бил претърпял имуществени вреди от престъплението по чл. 216 от НК.

При постановяване на присъдата и в хода на съдебното производство съдът в нито един момент не извършил проВ. на обстоятелството налице ли е чужда вещ, за да е налице изпълнителното деяние на чл.216 НК. В кориците на делото се съдържали безспорни доказателства - официални документи, че имотът, в който се намирали трайните насаждения, обект на престъплението в инкриминирания в обвинителния акт период - началото на м. септември 2015, е представлявал имот - земи по чл.19 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи и конкретно посочен като имот с площ от 3, 497 дка и този имот е бил отдаден под наем на съпругата на подсъдимият с договор за наем, съдържащ се в материалите по делото.

4.В хода на делото съдът неправилно допуснал изменение на обвинението в нарушение на материалния закон. Институтът за изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса по чл. 287 от НПК бил приложим при необходимост от съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, защото то било значително променено в сравнение с първоначално описаното в обвинителния акт, при което било необходимо да се гарантира правото на защита на подсъдимия, като се приспособи обвинението като фактическо и правно единство спрямо събраната нова и допълнително проверена доказателствена съвкупност. Изменението на обстоятелствената част на обвинението е съществена, когато засяга съставомерните признаци от състава на престъплението. Според ВКС това неотменно водело до необходимост от преквалификация на деянието в еднакво наказуемо друго престъпление, или в по-леко наказуем престъпен състав на същото или друго по вид престъпление.

Извън предпоставките на чл. 287 НПК съдът могъл да измени обвинението в същото, еднакво или в по-леко наказуем състав направо с крайния съдебен акт. Това се явявало процесуално допустимо, защото всички факти и обстоятелства от престъплението били обхванати от обема на първоначалното обвинение, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и поради това подсъдимият се е защитавал по тях. След като отсъствала необходимост от съществена промяна на обстоятелствената част на обвинението, съдът могъл и бил длъжен да квалифицира съставомерните факти и обстоятелства законосъобразно, като правилно приложи материалния закон, а именно като деяние по чл. 216, ал. 4 НК и да прекрати делото на осн. чл. 218в от НК, което съдът не е направил, а постановил незаконосъобразна присъда.

5.Нямало данни по делото, които да аргументират доказаност на субективната страна на деянието. От доказателствата по делото било видно, че подсъдимият единствено е посещавал имота във връзка с подавани заявления до община С. и процедура по предоставяне на ползването на наетият от М.С.С. имот- земи по чл. 19 3СПЗЗ.

6.Съдът не допуснал разпит на вещото лице Ц.М. с конкретни въпроси на подсъдимия. Освен това заключението на този експерт било некомпетентно и изготвено само и единствено въз основа на предходни неподписани заключения от назначеното лице вещо лице Х.С., приложени по делото- вх.№90064 от 25.01.2021 на СРС, лист 481 и експертиза - л.449. Също така вещото лице не представило никакви доказателства по делото, че притежавало геодезическа правоспособност да установява местоположение на имот и компетентност да изготвя оценки по наредба за базисните цени на насажденията, но въпреки това е дало заключение за местоположение, право на собственост и стойност на насаждения в имот.

Моли се ОС да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. При условията на алтернативност се иска след отмяна на атакувания съдебен акт делото да бъде върнато на РС за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и да се намали размерът на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55 НК.

Моли се въззивния съд да бъдат отменени и наложените глоби на подсъдимия за неявяване без уважителни причини в с. з. на 02.11.2022, както и в предходно с.з от м. 04.2022 г, за датата на което подсъдимият е бил призован за следствени действия по ДП №69/2020 г. и пр. вх.№ТОС836/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Благоевград в качеството на пострадал, но съдът не е обсъдил заявените обективни и неотложни обстоятелства за неявяване. В съдебно заседание, проведено на 02.11.2022 г., съдът не е постановявал определение подсъдимият да участва задължително в съдебното производство, а вместо това е постановил определение, с което наложил глоба на подсъдимия в размер на 1000 лв. за отлагане на делото без уважителни причини. За посоченото заседание подсъдимият не се е явил по уважителни причини, за което представляващия го защитник е направил искане до съда да бъде отменена наложената глоба поради нередовното призоваване.

Отправена е и молба да бъдат отменени и наложените глоби на защитника за отлагане на делото без уважителни причини с протоколни определения на съда от дата 02.11.2022 и 30.01.2023 г. В тази насока се твърди, че защитникът не е станал пречка за провеждане на делото, тъй като е уведомил предварително съда с писмена молба за неявяването си по здравословни причини, удостоверени с медицински документи.

Направени са и доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат изцяло въззивните жалби. Развити са допълнителни съображения.

Представителят на ОП намира жалбите за неоснователни. Счита, че по делото са били изяснени всички обстоятелства, като обвинението се доказвало по несъмнен начин въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Поради това намира, че първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена изцяло.

За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия К. И. В., с ЕГН-••••••••••, за виновен в това, че на неустановен ден в края на месец септември 2015 г. в имот, находящ се в местността “Г.“(известна още с наименованията си ”С.” и „П.“), в землището на село П., община С., собственост на Н. Й. К., от град С., е унищожил противозаконно чужди недвижими вещи - овощни дръвчета: 2 /два/ броя ябълкови дръвчета, сорт „Златна превъзходна“; 1 /един/ брой прасковено дръвче, сорт „обикновен“; 1 /един/ брой прасковено дръвче, сорт „голи плодове“; 2 /два/ броя кайсиеви дръвчета, сорт „едри жълти“; 2 /два/ броя крушови дръвчета, сорт „летен“; 1 /един/ брой крушово дръвче – зимен сорт; 20 /двадесет/ броя лозови насаждение, сорт „широка мелнишка“ и 6 /шест/ броя лозови насаждения сорт „русенски мискет“ – всичко вещи на обща стойност 952.95 лв., собственост на Н. Й. К. от град С., поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК му наложил наказание "лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като го признал за невиновен и го оправдал за това, стойността на унищожените вещи да е 1131.00 лева. На основание чл.41, ал.6 от НК, във вр. с чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС, определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.

Заедно с това осъдил К. И. В. да заплати на Н. Й. К. от гр. С. сумата от 952.95 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от месец септември 2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск за размера над тази сума като неоснователен.

На подсъдимия били възложени сторените по делото разноски, както и съответните ДТ.

За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено следното във фактическо и правно отношение:

К. И. В. е роден на... г. в град С., с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. “..., с ЕГН ••••••••••. Последното осъждане на В. е от 2020г., като същият е търпял на няколко пъти наказание „Лишаване от свобода“ ефективно. Сред осъжданията на В. са и такива за за престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.270 от НК. По делото бяха събрани доказателства за множество образувани проверки и дела от наказателно частен характер срещу В., както и за множество сигнали до правоохранителните органи срещу същия.

През 2012г. В. започнал да се занимава със земеделие, отглеждайки животни. За целта регистрирал съпругата си в този период – свидетелката М.С. – като земеделски производител. С. формално се водела за земеделски производител, но всички действия по отлеждане на животни, осигуряване на място за отглеждане, деклариране и получаване на субсидии като земеделски производител извършвал В., уполномощен от съпругата си.

На 16.04.2013г. съпругата на В. – свидетелката С., сключила договор за наем с Община С., по силата на който община С. отдала на С. за ползване земеделски имот – нива с площ от 3.496 дка в землището на село П., имот с идентификатор №013001. По повод използването на този имот за отглеждане на животни – пашуване на крави – подсъдимият В. влязъл в конфликт с частния обвинител и граждански ищец Н. К.. Самият К. живее в град С.. На 12.09.1996г. от съдия при РС С. бил съставен нотариален акт №..., за констатиране право на собственост на Й.Н. К., с ЕГН-... – баща на частния обвинител Н. К.. С посоченият акт Й. К. бил признат за собственик на имот – земеделска земя /овощна градина/ с площ от 500 кв.м., намиращ се в местността „П.“ /Г./, землището наград С., при съседи по скица – на север – дере, на изток – мера ва община ползувател, на юг – мера на община С., на запад – дере и лозе на С.Б.

Така съставения нотариален акт за констатиране право на собственост не бил оспорен, не било оспорено и правото на собственост на бащата на частния обвинител. През годините частния обвинител и граждански ищец К. започнал да обработва посочения имот, като засадил овощни и лозови насаждения. На 09.07.2004 г. титулярът на съставения нотариален акт, бащата на Н. К. – Й. К., починал, като оставил за наследници Н. К., неговата майка В. К.а и сестрата на К. – свидетелката Д.А.. На 21.12.2014 г. починала и майката на Н. К. – В. А., при което Н. К. и неговата сестра – свидетелката Д.А., станали съсобственици на по ½ идеална част от описания в нотариалния акт имот по наследство. С договор за покупко-продажба от 05.10.2017 г., обективиран в нот. акт №... свидетелката Д.А. прехвърлила на частния обвинител и граждански ищец Н. К. притежаваната от нея ½ идеална част от поземлен имот №2 /втори/, кадастрален район 213 по плана на новообразувани имоти в село П. с код ЕКАТТЕ – 57176, в землището на село П., община С., одобрен със Заповед №ОА-РР-200 от 18.04.2013г. на областен управител на област Благоевград, с площ на новообразувания имот от 0.500 дка, селскостопанска територия, имот, находящ се в местността „Г.“ по картата на землището на село П., при граници и съседи на имота: поземлен имот №57176.213.4 – лозе на ползувател Община С.; поземлен имот №57176.213.3 – лозе на С.Г.Б.; поземлен имот №57176.213.7 – лозе на ползувател Община С. и улица. По този начин частния обвинител К. станал самостоятелен и единствен собственик на описания имот. Още преди да придобие цялата собственост върху имота, К., в качеството си на съсобственик и със съгласието на останалите съсобственици, засадил в него различни овощни дръвчета и лозя.

Така описаният земеделски имот, първоначално собственост на бащата на частния обвинител К., впоследствие съсосбственост на наследниците на Й. К., сред които и самията частен обвинител и като крайно състояние – собственост само на частния обвинител К., имал обща граница с имота, предоставен за ползване на съпругата на подсъдимия В. – М.С.. Предвид отразяването на тези имоти и промяната на техните граници и обозначение, съдът приел за установено защитеното от вещото лице фактическо положение към 2015г., а именно: имотът, отдаден под наем на М.С. е с номер 57176.13.1 с площ от 3497 кв.м. по кадастрална карта. Имотът, записан като собственост на частния обвинител К. е с номер по кадастрална карта 57176.213.2 с площ от 500 кв.м. Така описаните имоти граничат както следва: от северната страна за имота на К. - №57176.213.2 и от южната страна на имот на община С. с №57176.13.1. Именно в тази гранична част гражданския ищец К. бил засял различни по вид овощни дръвчета и лози, като част от засетите от него насаждение навлизат в съседния имот, собственост на община С. и отдаден за стопанисване на М.С.. Именно във връзка с това навлизане, включително и с поставена от К. ограда, възникнали конфликтите между подсъдимия и К.. Същевременно, предвид обстоятелството, че отразените в КККР промени и обособените имоти не са били нанесени коректно – и след измерване и нанасяне на същите в КККР – съществувала неяснота относно действителните граници на имотите. Фактическото положение – навлизане на К. при обработката на недвижимия имот вписан на негово име – е установено от вещото лице след подробно изследване както на наличната документация, така и след съпоставка на съществуващи скици и сателитни снимки. Самото вещо лице посочва, че към момента, в който от община С. са извършвали проВ. по установяване границата между двата имота и са давали предписания на К. да измести поставената ограда по посочените от тях граници – посочените от служителите на община С. граници не съответствали на фактическото положение, доколкото длъжностните лица от ТС при община С. не са извършили необходимото замерване и не са установили действителната граница между двата имота.

На неустановена дата в края на месец септември 2015 г. подсъдимият В. предприел действия по решаване на спора с К. относно засадените от същия овощни дръвчета и лозя. Използвайки моторна резачка, В. започнал да унищожава насажденията, засадени от К.. В. изрязал и по този начин унищожил всички описани в обвинителния акт насаждения: 2бр. ябълкови дръвчета, сорт „Златна превъзходна“; ябълково дръвче- червен сорт; ябълково дръвче- сорт кисели ябълки; 2бр. крушови дръвчета- летен сорт; крушово дръвче- зимен сорт; прасковено дръвче- обикновен сорт; прасковено дръвче- сорт голи плодове; 2бр. кайсиеви дръвчета- сорт едри и жълти; черешово дръвче- сорт „Кюстендилски“; 20 бр. лозници- сорт „Широка мелнишка“; 10 бр. лозници- сорт „Русенски мискет“.

При така установената фактическа обстановка съдът признал подс. В. за виновен в това, че на неустановен ден в края на месец септември 2015 г. в имот, находящ се в местността “Г.“ ( известна още с наименованията си ”С.” и „П.“) в землището на село П., община С., собственост на Н. К. от град С., да е унищожил противозаконно чужди недвижими вещи - овощни дръвчета - 2 /два/ броя ябълкови дръвчета, сорт „Златна превъзходна“, 1 /един/ брой прасковено дръвче, сорт „обикновен“, 1 /един брой прасковено дръвче, сорт „голи плодове“, 2 /два/ броя кайсиеви дръвчета, сорт „едри жълти“, 2 /два/ броя крушови дръвчета, сорт „летен“, 1 /един/ брой крушово дръвче – зимен сорт, 20 /двадесет/ броя лозови насаждение, сорт „широка мелнишка“ и 6 /шест/ броя лозови насаждения сорт „русенски мискет“ – вещи на обща стойност 952.95 лв., като го оправдал за това, стойността на унищожените вещи да е в размер на 1131 лева.

Въззивните жалби са депозирани в срок от страни, притежаващи активна процесуална легитимация, като същите са насочени срещу присъда, подлежаща на проВ. по реда на инстанционния контрол, поради което се явяват допустими.

Разглеждайки ги по същество ОС намери жалбите за неоснователни поради следните съображения:

Веднага следва да се отбележи това, че в основната си част възраженията на защитата са били изложени пред първата инстанция и са получили съответен отговор. Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на РС в тази насока, като не намира за необходимо да преповтаря същото.

В хода на първоинстанционното следствие съдът е събрал обилен доказателствен материал, въз основа на който в оптимална степен делото е било изяснено от фактическа страна. Подновените и пред ОС искания за допускане на допълнителна експертиза по въпроса: „Каква е стойността на насажденията, без посочване и включване на дохода от оставащите години експлоатация на насажденията с оглед доказване на искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, приет за разглеждане по делото“, както и за изискване и прилагане от Агенция по вписвания - С. на нотариален акт №169, том 7 №1369 от 05.10. 2017, двойно входящ регистър № 2199, с който Д. Й.а А. продава на Н. К. имот №2, площ 500 кв.м в м. Г., в съдебно заседание бяха оставени без уважение. Но доколкото във връзка с неуважаването на същите и от РС са развити конкретни оплаквания във въззивните жалби, изрично следва да се отбележи, че и настоящият съдебен състав приема възраженията за нарушена процедура за неоснователни. Определено със самото отхвърляне на тези искания от първата инстанция не е било нарушено правото на защита на страна в процеса и не са били създадени пречки за организирането й в пълен обем. Заедно с това и настоящият съд намира, че по делото са налице множество други доказателства, както гласни, така и писмени, въз основа на които е било безспорно установено, че частта от насажденията, във връзка с унищожаването на която В. е бил признат за виновен, към инкриминирания период са били във владение на пострадалия Н. К.. Определено самата стойност на процесните растения не е част от състава на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК. От това не следва, че от този вид престъпни посегателства не може да има пострадали по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, а оттук и неправилното конституиране на граждански ищец и частен обвинител в процеса така, както се твърди във въззивните жалби. В този смисъл е и ТР №1/31.05.2013 г. по т.д. №1/2013 г., ОСНК, ВКС, както и постоянната съдебна практика. Според същите дори и в случаите, при които вредите не са изведени като отделен признак от обективната страна на престъплението, тяхното установяване има значение за правилната квалификация на деянието. Впрочем, част от направените искания във въззивните жалби (за приложение на чл.216, ал.4 и чл.218в, т.1 от НК)се базират именно на установени в хода на първоинстанционното съдебно следствие данни. В разглеждания случай това се е налагало и с оглед на произнасянето на съда по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо и не следва да се споделя оплакването на защитата, че по делото били извършени действия, които нарушават процесуалните правила – конституиране на Н. К. като страна в процеса, събиране на доказателства, попадащи извън предмета на доказване и др. Неоснователни са възраженията в жалбите относно това, че РС не установил точното местонахождение, действителната стойност и собствеността на растенията, предмет на престъпното деяние. В тази връзка и предвид изложените от защитата доводи ОС намира за необходимо да поясни, че в обхвата на доказване по обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК попада установяването на това дали в резултат на същото са били засегнати (унищожени или повредени) чужди движими вещи, т.е. такива, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в такова въздействие върху вещта, вследствие на което същата става негодна за използване по нейното предназначение. А видно от събраните по делото доказателства е, че процесните вещи, в унищожаването на които е бил признат за виновен, към инкриминирания период не са принадлежали на подсъдимия и са се намирали във владението на пострадалия. Изрязването на същите е довело до невъзможност засегнатите растения да продължат естественото си и очаквано развитие.

Не се разкриват никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които първата инстанция е приела обвинението за доказано. Събраната и проверена в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателствена маса, е била подложена на задълбочен и щателен анализ, като детайлно в мотивите към присъдата е отразено кои факти и обстоятелства въз основа на кои доказателства РС е намерил за установени. Направените вследствие този анализ правни изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения. Съдът е отделил и специално внимание на обясненията на подсъдимия, отчитайки двояката им роля в наказателния процес – на доказателствено средство и средство за защита. По въпроса за авторството на подсъдимия и неговите действия, с които е осъществил престъпния състав, доказателствената съвкупност не съдържа съществени противоречия, с изключение на позицията на К. В., както и показанията на неговия баща – И. В.. Ето защо и неоснователно се явява оплакването в жалбите, че съдебният състав необосновано е игнорирал последните.

След като извърши цялостна проВ. на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници, въззивният съд намира, че следва да потвърди валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения.

Въззивният съд счита, че първата инстанция е индивидуализирала наказанието на подсъдимия при строгото спазване на всички законови изисквания като е наложила на същия предвиденото в чл. 216, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” в размер, близък до минимума – 6 месеца.

Неоснователно е оплакването на защитата в насока, че независимо от липсата на осъждания към момента на извършване на престъплението, РС не е приложил нормата на чл. 66, ал.1 от НК и постановил наложеното наказание за бъде изтърпяно ефективно. Според правната теория и постоянната съдебна практика въпросът за отлагането на изпълнението на наложеното наказание се решава конкретно за всеки отделен случай ако са налице предвидените в този законов текст предпоставки. В разглеждания казус не е налице законовото условие, а именно липсата на предходни осъждания. Видно от справките за съдимост на В. е, че същият е осъждан многократно както преди процесното деяние, така и след него. Неоснователно се явява възражението в жалбата, че подсъдимият е бил неосъждан към м.септември 2015 г. поради настъпила реабилитация по право. Такава действително е била налице, но към 07.12.2005 г.. За да настъпи реабилитация по отношение на следващите осъждания, вкл. това от 2011 г. по НОХД №246/2010 г. по описа на РС – гр.С. е било необходимо да са настъпили условията на чл.88а от НК или да се проведе процедура по чл.87 от НК, каквито данни по делото липсват. Ето защо и в настоящия случай не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК по отношение на В.. Заедно с всичко изложение ОС намира, че първата инстанция е осъществила дължимата обективна комплексна оценка на всички установени по делото факти, за да даде правилен отговор за наличието и на третата предпоставка, визирана в чл. 66, ал. 1 от НК – относно възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията на място за изпълнение на това наказание. Фактите, взети предвид от съда, са били правилно интерпретирани с акцент върху възможността осъденият да се поправи, тъй като специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, естествено при строго съблюдаване на общопревантивният ефект на наказанието. При тази преценка не се отчитат съставомерни елементи на престъплението, респ. не се преценяват наново отегчаващите или смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като това е сторено от съда при самото определяне на наказанието. по реда на гл. пета от НК. В този контекст неоснователно се явява посоченото във въззивните жалби в насока, че нормата на чл.66, ал.1 от НК е императивна по своя характер. Много правилно РС, при обсъждането на този въпрос е взел предвид факта на наложено наказание с по-късно отменена присъда по НОХД №570/2016 г. по описа на РС – гр.С., цялостното поведение на подсъдимия, наличието на други осъждания, както и необходимостта от оптималното постигане на целите на наказанието. Предвид всичко това ОС намира, че и в тази част първоинстанционната присъда не следва да се коригира.

Не следва да бъде споделяно и оплакването на жалбоподателите са неправилно приложение на материалния закон, доколкото РС не квалифицирал деянието по чл.216, ал.4 от НК и не прекратил наказателното производство предвид нормата на чл.218в, т.1, пр.1 от НК. С оглед размерът на причинените вреди, начинът, по който е било извършено деянието, броят на унищожените растения, както и високата обществена опасност на дееца, не може да се приеме, че случаят се явява маловажен.

При първоинстанционното разглеждане на делото не е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на страна в процеса при приложението на института на изменение на обвинението. Определено с нормата на чл. 287 от НПК се предвижда възможност в хода на съдебното дирене да се коригира съдържанието на внесения ОА, срещу което подсъдимият следва да се защитава. Дори и при непрецизно боравене с тази законова техника до отмяна на постановената присъда би могло да се стигне единствено при констатиране на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на правото на защита на подсъдимия. В разглеждания казус тази предпоставка не е налице, тъй като с нищо не е била препятствана възможността В. да се защитава по изложените от обвинението факти, а не срещу тяхната правна квалификация. Ето защо въззивната инстанция намира, че жалбите се явяват неоснователни и тази им част.

Правилно е била удовлетворена и гражданскоправната претенция на Н. К. за сумата 952.95 лева, представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди от престъплението. Налице са всички елементи на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение, вреда, вина и връзка между деянието и настъпИ. вредоносен резултат. Същевременно неоснователни се явяват възраженията в жалбите относно некомпетентност на вещото лице, изготвило заключението относно оценката на унищожените растения, както и необоснованото завишаване на последната. Определено по делото не са налице данни за някаква заинтересованост на този експерт. Заедно с това в самата експертиза същият коректно е посочил на каква база е било изготвено заключението и какви методи на изследване са били използвани. Вещото лице е отговорило коректно и на всички поставени му въпроси. При това положение крайната стойност на нанесените в резултат на престъплението вреди не следва да бъде коригирана. По тези съображения ОС намира, че претенциите на жалбоподателите за изменение на постановения краен съдебен акт в тази му част не следва да бъдат удовлетворени.

При служебната проВ. на обжалваната присъда, която настоящият съд извърши съобразно правомощията си на въззивна инстанция, не бяха констатирани основания за нейно изменение или отмяна. Поради това и същата следва да бъда потвърдена изцяло.

Що се отнася до исканията за отмяна на наложени санкции на подсъдимия и защитника по реда на чл. 271, ал.11 от НПК, то същите като недопустими, следва да бъдат оставени без разглеждане. Съгласно посочената правна норма определението на съда, с което той отказва да отмени глобата, може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора. В случая не са били спазени предвидените от закона срокове за обжалване на съответните определения на РС.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд