Решение № 101 от 29.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 144/2026 г.

Производство по Глава ХХІ НПК. С Присъда № 9/16.03.2026 г., постановена по НОХД № 108/2026 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Ю. С. А. е признат за виновен в това, че на 25.08.2025 година в град Плевен в района на ж.п. гарата се съвкупил с лице от женски пол З. Л. И., като я принудил към това със сила и заплашване, като е осъществено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, във вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.58а ал.1 НК е осъден на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което да с изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият Ю. С. А. е признат за виновен в това, че на 25.08.2025 г. в град Плевен в района на ж.п. гарата извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст З. Л. И., като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на четири години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият Ю. С. А. е признат за виновен в това, че на 25.08.2025 година в град Плевен в района на ж.п. гарата при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от владението на З. Л. И. монети на стойност 10 лева и газова запалка на стойност 0.30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК е осъден на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Ю. С. А. в размер на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото и възнаграждение за процесуално представителство. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия Ю. С. А., чрез служебния му защитник адвокат К. Д. против присъдата. Наведено е оплаквания за неправилност, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата, като се приложи разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК, тъй като са налице многобройните смекчаващи вината обстоятелства, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода на три години. На основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването му бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Подадена е жалба лично от подсъдимия Ю. С. А. против присъдата, в която сочи, че не е съгласен с наложеното му с присъдата наказание от Окръжен съд Плевен. Подадено е допълнително изложение от подсъдимия Ю. С. А. против присъдата. Изложените са съображения за това, че след задържането си са му били нарушени правата. Твърди, че му е бил нанесен побой от полицейските служители, както и е бил изтезаван от тях, за да бъде принуден да признае извършването на престъпленията, за които е обвинен. На следващо място подсъдимият сочи при какви обстоятелства са се срещнали с пострадалата И., както и че тя му е предложила сексуални услуги срещу заплащане от 50 лв. Той се е съгласил и след като са приключили, тогова е бил разбрал, че е имал в себе си само 10 лв. И. е отправила заплахи към него, че ще се обади в полицията. На следващо място са изложени пространни мотиви, че в обвинителния акт се съдържат недостоверни факти. Подсъдимият не отрича, че му е била извършена сексуална услуга, но категорично отрича това да е станало насилствено против волята й. Твърди, че е бил подведен от служебния си защитник да направи самопризнание, тъй като в противен случай щяло да му бъде наложено максимално наказание. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище, че подадените жалби са неоснователни, а постановената присъда е законосъобразна и обоснована. На подсъдимия са наложени наказания за три извършени от него престъпления при условията на опасен рецидив, които са съобразени със съдебното му минало, както и с обществената опасност на деянието и дееца. Делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие и са намалени наложените му наказания с 1/3. Прокурорът моли жалбите да бъдат оставени без уважение, като се потвърди присъдата на първата инстнация. Частният обвинител З. Л. И. не се явява и не взема становище. Адвокат Л. М., служебен защитник на подсъдимия Ю. А., поддържа подадените жалби от адвокат Д. и лично от подсъдимия. Посочва, че първоинстанционният съд е наложил наказания към максималния размер, преди редукцията по чл. 58а НК, което не съобразено с конкретните обстоятелства, при които са извършени деянията. Не е отчетена ниската стойност на грабежа. Защитникът моли да се намали наложеното наказание, тъй като определения му размер от девет години и четири месеца лишаване от свобода надхвърля целите на чл. 36 НК. В правото си на последна дума подсъдимият Ю. А. поддържа казаното от защитника му и моли да му се намали наказанието. Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадените въззивни жалби, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното: Подадените въззивни жалби са частично основателни. Съдебното производство по делото в първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При извършената проверка въззивният съд констатира, че процесуалната дейност на Окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това диференцирано производство. Налице са били предпоставките за прилагане на особената процедура, спазен е регламентираният ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, като постановената присъда е в съответствие с изискванията на чл. 373 ал. 2 и ал.3 НПК. В пределите на признатите факти по обвинителния акт, Окръжният съд е направил правилен извод, като е приел, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпленията по чл.152, ал.3, т.5, във вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, по чл.150, ал.1 НК и по чл.199, ал.1, т.4, във вр. чл.198, ал.1, във вр.чл.29, ал.1, б.„а" от НК. Фактическите обстоятелства са правилно установени по делото. Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на събраните доказателствата, приема следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ю. С. А. е български гражданин. Същият има постоянен адрес в гр.Плевен. Подсъдимият е с основно образование. Същият е разведен. Подсъдимият е без постоянна работа. Същият е осъждан многократно за извършени престъпления. Частният обвинител З. Л. И. живеела в гр. ••••. На 24.08.2025 г. същата пристигнала в гр.Плевен с влак около 23:15 часа. И. слязла на ж.п.гарата, където трябвало да изчака св. П. С.. Решила да остане в района на гарата. И. се отправила на запад в началото на глух транспортен коловоз, който бил в непосредствена близост до сграда на гарата. Седнала в тъмното на бетонен постамент, за да пуши. Около 00:23 ч. на 25.08.2025 г. пред сградата на ж.п. гарата от страната към коловозите преминал подсъдимият А., който управлявал велосипед. Същият забелязал седящата в тъмното И. и се отправил към нея. Приближил се до нея и я попитал откъде е. И. отговорила, че не желае да бъде притеснявана и да я остави. Подсъдимият й казал, че ако не изпълнява каквото й казва, щяло да стане нещо лошо с нея. Извадил изпод връхната си дреха сечиво, което наподобявало малка брадва, тъй като било с дръжка и метално острие. Подсъдимият приближил острието до лицето на И. и я заплашил, че ако не прави каквото й наредил, ще стане нещо лошо и страшно с нея. Пострадалата И. се изплашила от думите и действията му. Подсъдимият хванал с лявата си ръка нейната дясна ръка и започнал да я дърпа и да я води с него. Накарал я да си вземе багажа, който се състоял от раница и малка раничка. Подсъдимият придържал с дясната си ръка неустановеното оръдие, като насилствено отвел И. в изоставена едноетажна постройка, която се намирала на запад от сградата на ж.п. гарата. Там първия вкарал втората в малко помещение, изпълнено с отпадъци. Подсъдимият казал на пострадалата да падне на колене, свалил си панталоните до коленете и й наредил да извърши орален акт. И. се страхувала от него, като му се молела да я остави. Подсъдимият отново я заплашил, че при неизпълнение с нея ще стане лошо. Пострадалата извършила орален акт. Подсъдимият й наредил да се изправи, да се обърне с гръб към него и да се съблече. И. свалила клина и бельото си до коленете, след което подсъдимият я избутал, за да се наведе напред и както била приведена проникнал с члена си в половия й орган. След като осъществил полов акт, я накарал да се обърне с лице към него и отново да извърши орален акт. И. се подчинила. След определено време подсъдимият й казал да спре, защото бил свършил. След това си вдигнал панталона и изчакал пострадалата да стори същото. Подсъдимият я накарал да светне с телефона си, за да огледа съдържанието на раницата й. Попитал И. има ли пари. Тя му отговорила отрицателно. Подсъдимият поискал портмонето на И.. Тя го извадила от раницата. Подсъдимият го дръпнал от ръката й. В портмонето имало монети на стойност 10 лева. Подсъдимият ги вземал. Запалил цигара от кутията на И. с нейната запалка, след което я прибрал. Подсъдимият видял, че има дебитна карта и един пръстен на ръката на И.. Той ги вземал. И. му казала, че в картата имало минимална парична наличност, както и че пръстенът не бил от благороден метал. Подсъдимият й върнал картата и пръстена. Първият наредил на И. да изчака неговото заминаване, след което да напусне помещението. И. изпълнила указаното, отишла в района на площада пред ж.п. гарата. Уведомила св. Струпчански къде се намира и за случилото се с нея. Свидетелят пристигнал с приятели, като едно от лицата подало сигнал на телефон 112. Пристигнали служители на МВР, уведомена била ДСОГ. Образувано било досъдебно производство. По делото е назначена медицинска експертиза за освидетелстване на З. И.. Вещото лице е дало заключение, че девствената ципа на освидетелстваната е ••••••••. ••••••• без видими следи от травматични увреждания. •••••• допуска извършване на вагинален полов акт без да останат видими следи от увреждания. Не са установени видими травматични увреждания по тялото на И.. По делото е назначена видео-техническа експертиза. Изследвани са записи от три камери в района на централния перон на ж.п.гарата в гр. Плевен. Вещото лице е дало заключение, че наличните общо три файла от трите записващи устройства касаят записи от 25.08.2025 г. в системно време от 00:20 часа до 00:25 часа. Не са установени следи от манипулация върху записаната информация. На видеозаписите има заснето лице от мъжки пол с раница на гърба, от която стърчи предмет. Лицето се движи с велосипед по перона на ж.п. гарата. Кадрите, извлечени от видеозаписите са с качество, което не позволява провеждане на сравнително лицево и идентификационно изследване. По делото е назначена психиатрична експертиза, при която е установено, че освидетелстваният Ю. А. е „емоционално нестабилна личност, импулсивен тип" /F 60.30, МКБ 10/ и страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба психоактивни вещества. Синдром на зависимост /F 19.2, МКБ 10/. В заключението е прието, че освидетелстваният е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние и понастоящем. Ефектът от употребата алкохол или други психоактивни вещества от него е улеснил, но не и мотивирал поведението му. На следващо място е прието, че по време на инкриминираното деяние А. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за делото. Същият е манипулативен и склонен към целенасочено изкривяване на фактите и обстоятелствата. А. има съхранена психичната годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него и не е налице медицинска пречка, която да препятства участието му в наказателния процес. Експертизата не установява при подсъдимия психични, психотични деструкции както понастоящем, така и в минало време, които да могат да бъдат приравнени към промяна на съзнанието, за да са налице медицински предпоставки за прилагането на принудителни медицински мерки във връзка с чл.89 от НК спрямо него. Изградената болестна зависимост на А. към повече от едно психоактивно /наркотично/ вещество е визирана, като „друга наркомания“ в чл.92, ал.1 от НК. Към настоящия момент при освидетелстваното лице не се констатира абстинентен синдром, който да е предпоставка за прилагане на принудителни медицински мерки в съответствие с чл.92 от НК. При налагане на наказание лишаване от свобода А. може да бъде обект на психотерапевтични и психорехабилитационни интервенции, провеждани от психолози и социални работници в мястото за изтърпяване на наказанието. По делото е назначена ДНК на веществени доказателства експертиза. От заключението й се установява, че по обекти „клин", „ляв ръкав на суитшър", „десен ръкав на суитшър" и „бикини" се доказва наличие на човешка сперма. ДНК профила на биологичния материал по обекти №№ PG-272-3- 1/2025 /тампон/ и PG-272-3-2/2025 /тампон/ е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на З. Л. И.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал с оставен от някой друг индивид, освен З. Л. И., е 1 на 70 000 000 000 000 000 000 000 /7x1022/. ДНК профила на биологичния материал по обекти „клин", „ляв ръкав на суитшър", „десен ръкав на суитшър" и „бикини" е еднакъв и представлява смес на биологичен материал от две лица от женски и мъжки пол в различно количествено съотношение. По -голямото количество биологичен материал се визуализира в алели с по -силен интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с профила на З. И.. По-малкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на Ю. С. А.. В част от локусите алелите на двете лица се припокриват. По делото е била назначена стоково-икономическа експертиза. Вещо лице дава заключение, че пазарната цена към 25.08.2025 г. на газова запалка е 0.30 лева. Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З. Л. И., П. С., Анелия Пирова и Любомир Иванов, от протоколите както за освидетелстване, така и за разпознаване на лице, а така също и протоколите за оглед на местопроизшествие, на веществени доказателства и за доброволно предаване на вещи. Към тях следва да се прибавят приобщените писмените и веществени доказателства, както и заключенията на изготвените медицинска, техническа, оценителна и психиатрична експертизи, ДНК експертиза на веществени доказателства, а така също и направеното от подсъдимия Ю. А. признание на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин извършването на деянията, авторството и вината на подсъдимия. От показанията на пострадалата И., както и на св. Струпчански и Иванов се установяват времето, мястото и начина на извършване на инкриминираните деяния. Същите са осъществени спрямо пострадалата И.. Последната е пътувала с ж.п. транспорт до гр.Плевен и е слязла на гарата, където се е намирала сама в тъмната част на денонощието. Подсъдимият се е движил с велосипед в района на гарата. Възприел е пострадалата. Подсъдимият се е възползвал от младата й възраст, както и от обстоятелството, че е била сама, а поради късния час наоколо не е имало други хора. А. е отправил заплахи към нея за това, че ще й се случи нещо лошо. Извадил е и предмет, наподобяващ брадва, като приближил острието към лицето й. Посредством думи и действия подсъдимият е оказал принуда спрямо нея. Същият е хванал пострадалата за ръката, като я е дърпал и по този начин я е отвел против волята й в помещение в изоставена в близост до гарата постройка, където е осъществил последователно инкриминираните деяния. Подсъдимият е извършил действия, които са били насочени към задоволяване на половото му желание без съвкупление, а след това е осъществил и полов акт с нея. Първият е отправял заплахи към пострадалата за това, че ще й се случи нещо лошо, ако не изпълнява неговите нареждания. Пострадалата е изпитвала страх от него, породен както от думите му, така и от действията му от показаното й острие на брадва, поради което е изпълнявала нарежданията му. Въпреки отправените молби от нейна страна, подсъдимият е продължал да упражнява насилствено действията си спрямо нея за задоволяване на половото си желание. Посочените обстоятелства се установяват от показания на пострадалата И., които са непротиворечиви и последователни. Същите са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които факти се признават от подсъдимия. От медицинската експертиза и ДНК експертиза на веществени доказателства се потвърждава осъществения полов контакт, както и наличието на биологичен материал по дрехите на И., произхождащ от подсъдимия. На следващо място подсъдимият е дръпнал портмонето на И., от където е вземал намиращите се в него монети, както и нейната запалка. В представената писмена защита от подсъдимия е изложена различна версия за случилите се събития на инкриминираната дата, както и за отношенията му с пострадалата И.. Такива факти не се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстнацинното производство е разгледано по реда на по Глава ХХVІІ НПК по реда на чл.371 т.2 НПК. Необходима предпоставки за допускането му е признание от подсъдимия на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.372, ал.1 НПК на А. са разяснени правата му по чл.371 НПК, както и е уведомен, че събраните доказателства в ДП и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. В протокола е отразено личното му заявление, че разбира процедурата по чл.371, т.2 НПК, както и че признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а така също и е изразил съгласие да не се събират други доказателства за тези факти /л. 31 от НОХД № 108 /2026 г. на ОС Плевен/. Следователно в случая на подсъдимия А. са били разяснени правата, а така също от него е било признато фактическото обвинение. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/ 2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., в процедурата по провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК подсъдимият получава по-леко наказание, като се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. При изразеното изрично съгласие от подсъдимия за разглеждането на делото по този ред, същият доброволно и съзнателно се лишава от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение. На следващо място първият не разполага с възможност да атакува постановения съдебен акт с оплаквания за погрешна интерпретация на доказателствената съвкупност. Следователно въззивният съд не дължи произнасяне по направеното оплакване, че в обвинителния акт се съдържат недостоверни факти, както и не дължи обсъждане доказателства, установяващи налице ли са такива факти, каквито се сочат от подсъдимия в писмената му защита, че действително е била извършена сексуална услуга от И., както и че това не е станало насилствено против волята й. При така установените фактически положения въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. А. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.152, ал.3, т.5 във вр. ал.1, т.2 във вр. чл.29, ал.1, б. „а" от НК. На 25.08.2025 г. в град Плевен се съвкупил с лице от женски пол - З. Л. И., като я принудил към това със сила и заплашване. Деянието е осъществено при условията на опасен рецидив. По делото е категорично установено наличието на осъществен полов акт между подсъдимия и пострадалата З. И., което е станало против волята й. От първия спрямо втората е била използвана принуда, осъществена чрез думи и с действия. Подсъдимият е отправил реплики към И., че ще й се случи нещо лошо, ако не изпълнява неговите нареждания. Първият е извадил предмет, който пострадалата е възприела като малка брадва. Подсъдимият е използвал и физическа сила, тъй като я е хванал за ръката и я е дърпал, като по този начин насилствено е я отвел в необитаема постройка, където е осъществил полов акт с нея против волята й. Инкриминираното деяние е извършено при условията на опасен рецидив от подсъдимия. Квалификацията се извежда от данните, които се установяват от справката му за съдимост. Подсъдимият А. има 25 предишни осъждания за различни по вид умишлени престъпления от общ характер. Преобладаващата част от тях са против собствеността, като преимуществено са извършени през периода 1993 г. -2010 г., както и през и 2016 г. Наложените на подсъдимия наказания са изтърпени, от когато е изминал срок над пет години до инкриминираното деяние. Налице са последващи две осъждания, едното от които по НОХД № 1010/2022 г. на РС Плевен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195 във вр. с чл.194 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ НК. На подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 02.06.2022 г., а наказанието е изтърпяно на 3.08.2023 г. Подсъдимият е осъден и по НОХД № 1328/ 2024 г. на РС Плевен за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК, за което е наложено наказание пробация за срок от шест месеца. С оглед изложеното следва да се приеме, че инкриминираното деяние е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б. „а” от НК. Същото е извършено от подсъдимия, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, чието изпълнение не е отложено по чл.66 от НК в срока по чл.30, ал.1 НК. В случая не са налице предпоставките по б. „б” на чл.29 ал.1 НК. От субективна страна престъплението извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е разбирал свойството и значението на извършените действия, както и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяния, предвиждал е обществено опасните последици, като е искал настъпването им. Обстоятелството, че е употребил упойващи вещества и е бил под тяхното въздействие не изключва вменяемостта, тъй като техният ефектът улеснява поведението му. На следващо място при така установените фактически положения въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. А. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.150, ал.1 от НК. На 25.08.2025 г. в град Плевен извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст З. Л. И., като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване. Изпълнителното деяние е реализирано чрез осъществени действия от пострадалата за удовлетворяване половото желание на подсъдимия без съвкупление. От същия е била използвана както сила, а така също и заплаха спрямо нея. Силата е изразена в дърпане на пострадалата и воденето й към желаната от него посока и място. Заплашването е осъществено чрез отправяне към жертвата на заплахи посредством думи, че ако не изпълнява каквото й каже, с нея ще се случи нещо лошо и страшно, както и чрез показване на острие на малка брадва. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е разбирал свойството и значението на извършените действия, както и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяния, предвиждал е обществено опасните последици, като е искал настъпването им. На следващо място при така установените фактически положения въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. А. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б. „а" от НК. На 25.08.2025 г. в град Плевен при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от владението на З. Л. И. монети на стойност 10 лева и един брой газова запалка на стойност 0.30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е вземал инкриминираните вещи, собственост на пострадалата. Установил е собствена фактическа власт върху тях и се е разпоредил, като със свои. За осъществяване на деянието е била употребена сила, както и са били отправени заплашителни реплики и показано острието на сечиво. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е разбирал свойството и значението на действията си, както и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяния, предвиждал е обществено опасните последици, като е искал настъпването им. При индивидуализацията на наложеното за извършеното престъпление по чл.152, ал.3 НК наказание първостепенният съд е отчел обществената опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на престъплението, както и смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При превес на последните на подсъдимия е определено наказание в размер на четиринадесет години лишаване от свобода при условията на чл.54 НК. На основание чл.58а, ал. 1 от НК същото е редуцирано на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Първостепенният съд е приел, че са налице множество отегчаващи вината обстоятелства при определяне наказанието за това престъпление. В мотивите са отчетени само три такива. Това са предишните осъждания на подсъдимия извън тези, които определят квалификацията на деянието опасен рецидив, които са над двадесет. На следващо място са отчетени лошите характеристични му данни, които го определят като личност с висока обществена опасност. Такава е и на инкриминираното деяние. Като смекчаващи вината обстоятелства е отчетено само направеното частично разкаяние от подсъдимия, въпреки изразеното от него оправдаване, че причина за неговите действия е била употребата на наркотични вещества. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При условията на чл. 54 НК, първоинстанционният съд е определил наказание на подсъдимия при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства от четиринадесет години, което след редукцията на чл. 58а ал. 1 НК е намалено на девет години и четири месеца лишаване от свобода. Против присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, а така също и лично от А. в частта на наложеното наказание с оплакване за явната му несправедливост. За да отговори на същото, както и при направената проверка по отношение индивидуализацията на наложеното наказание на подсъдимия при определяне на справедливия му размер, въззивният съд счита, че е налице неправилно приложение на закона. Обществената опасност на деянието е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които гарантират половата неприкосновеност на личността. Инкриминираното деяние е извършено при използването на двете форми на принуда, както и при условията на опасен рецидив. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, извън тези които обосновават квалификацията опасен рецидив. Същият има над двадесет осъждания за извършени престъпления от общ характера, като преобладаващата част от тях са против собствеността. Подсъдимият има недобри характеристични данни. Същият е безработен и без постоянни доходи, както и употребява наркотични вещества. Видно от заключението на изготвената психиатрична експертиза е, че при изследване на подсъдимия е установено, че той е „емоционално нестабилна личност, импулсивен тип" /F 60.30, МКБ 10/ и страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба психоактивни вещества. Синдром на зависимост /F 19.2, МКБ 10/. Същият дава обяснения, с които прави частични признания. Подсъдимият проявява критично отношение за към извършеното деяние, както и се разкайва за стореното на пострадалата. При тези данни, обсъдени в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд не споделя изцяло доводите на първата инстанция за наказанието, което да се наложи на подсъдимия при условията на чл. 54 НК, че същото следва да се определи при изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства към максималния размер, предвиден в санкцията на чл.152, ал.3 НК. Въззивният съд счита, че правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предишни осъждания на подсъдимия извън съставомерните такива, които обуславят квалификацията на деянието, а именно при условията на опасен рецидив. Налице е голям брой осъждания, които са над двадесет за престъпления и са предимно против собствеността. Тези данни го определят като личност с висока степен на обществена опасност, тъй като наложените му наказания не са изиграли необходимата поправителна и превъзпитателна роля. Към тези обстоятелства следва да се прибавят и недобрите му характеристични данни. Първостепенният съд е приел, че инкриминираното деяние е с много висока обществена опасност. В тази насока не са изложени никакви мотиви какви са конкретните белези, които го отличават от престъпленията от този вид. В случая са били използвани сила и заплашване, като форми на принуда от подсъдимия, както и пълното зачитане на човешко достойнство на пострадалата И. са обстоятелства, които са характерни за посегателствата против половата неприкосновеност. Въз основа на същите не може да се приеме, че инкриминираният случай се отличава по тежест от обичайната за престъпленията от този вид, поради което въззивният съд не се съгласява с първата инстанция. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете изразеното критично отношение към извършеното деяние. При направеното психиатрично изследването на подсъдимия е констатирано, че той е емоционално нестабилна личност и импулсивен тип, както и че страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба психоактивни вещества. Това не е психично заболявания в тесен смисъл, а се явява отклонение от нормата в характера и реактивността на личността му. При подсъдимия е налице изградена болестна зависимост към психоактивни вещества. При тези данни обсъдени в тяхната съвкупност въззивният съд счита, че наказанието следва да се определи при превес отегчаващите вината обстоятелства към максималния му размер при условията на чл.54 НК. В случая обаче не налице само отегчаващи вината обстоятелства, а и смекчаващи такива, които не могат да се игнорират. При определяне справедливият размер на наказанието следва да се обсъдят в съвкупност както обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, а така също смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд счита, че на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. ал.1, т.2 във вр. чл.29, ал.1, б. „а" НК вр. с чл.36 и чл.54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание при превес отегчаващите вината обстоятелства в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед императивния характер на нормата на чл. 373 ал. 2 НПК и чл.58 а ал.1 НК, същото следва да се редуцира до размер на ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че така определеното по размер наказание ще доведе до реализиране на генералната и специална му превенция, както и до постигане целите, визирани в чл.36 НК. Алтернативно е направено искане от защитата за приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК. В инкриминирания случай са налице минимален брой смекчаващи вината обстоятелства. За да се приложи чл.55 НК, същите следва да бъдат многобройни, или изключителни по своя характер, поради което и най-лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко за извършеното деяние. Напротив в инкриминирания случай се отчитат минимален брой смекчаващи вината обстоятелства, поради което е абсолютно неприложима разпоредбата на чл.55 НК. За извършеното престъпление по чл.150, ал.1 НК на подсъдимия е наложено наказание при условията на чл.54 НК към максималния предвиден размер в санкцията му, а именно седем години. След редукцията наказанието е намалено на четири години и осем месеца. При определяне му отново са отчетени множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и че това престъпление е извършено спрямо пострадалата непосредствено след изнасилването при същите условия и същото отношение на подсъдимия. Въззивният съд счита, че следва да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предишни осъждания на подсъдимия извън съставомерните такива, които обуславят квалификацията на деянието да е извършено при условията на опасен рецидив. Налице е голям брой осъждания, които са над двадесет за престъпления, като преобладаващите са против собствеността. Тези данни го определят като личност с висока степен на обществена опасност, тъй като наложените му наказания не са изиграли необходимата поправителна и превъзпитателна роля. Към тези обстоятелства следва да се прибавят и недобрите му характеристични данни. Инкриминираното деяние е извършено спрямо пострадалата преди съвкуплението, а така също и след него. Следва да се отчетат същите смекчаващи вината обстоятелства, които са посочени по –горе в мотивите. Изразеното критично отношение на подсъдимия към извършеното деяние, както и емоционалната нестабилност на личността му, а така също и наличието на болестна зависимост към психоактивни вещества. При тези данни обсъдени в тяхната съвкупност въззивният съд също счита, че наказанието следва да се определи при превес отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК. В случая обаче не налице само на отегчаващи вината обстоятелства, а и смекчаващи такива, които не могат да се игнорират. Въззивният съд счита, че на основание чл.150, ал.1 във вр. с чл.36 и чл.54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание при превес отегчаващите вината обстоятелства в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед императивния характер на нормата на чл. 373 ал. 2 НПК и чл.58 а ал.1 НК, същото следва да се редуцира до размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Така определеното по размер наказание ще доведе до реализиране на генералната и специална му превенция, както и до постигане целите, визирани в чл.36 НК. За престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК на подсъдимия е наложено наказание от четиринадесет години, което след редукцията е намалено на девет години и четири месеца лишаване от свобода. Независимо от незначителната стойност на отнетите вещи, първостепенният съд е отчел отново високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, като определящи за налагане на наказание лишаване от свобода към максималния размер. Въззивният съд не споделя изложените съображения при така определения размер на наказанието, тъй като се акцентира само върху високата обществена опасност на деянието и дееца. Тези обстоятелства безусловно разкриват в неблагоприятна светлина личността на подсъдимия. Установеният механизъм на извършването е фактор, който определя завишена степен на обществена опасност, но рамките й не съответстват на така индивидуализирания висок размер на наказанието. Обществената опасност на инкриминираното престъпление не може да се приеме, че е с по-висока степен в сравнение с престъпленията от този вид. Изложените съображения от Окръжния съд в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. В случая подсъдимият е използвал сила, за да установи фактическа власт върху инкриминираните вещи на пострадалата. На същата не е бил нанасян удар, който е типичната проява при употребата на сила като форма на принуда при осъществяване на грабежа, поради което в настоящия случай не може да се приеме, че не е налице по -висока обществена опасност на деянието в сравнение с престъпленията от този вид. Окръжният съд обаче неоснователно е пренебрегнал установените смекчаващи вината обстоятелства със значение при определяне на размера на наказание. Подсъдимият е безработен и без постоянни доходи, както и е със зависимост към наркотични вещества. На следващо място е необходимо да се посочи проявеното критично отношение към извършеното деяние, тъй като се разкайва за стореното от него. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете, че отнетите вещи от пострадалата са на изключително ниската стойността, която е значително под размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Въззивният съд като обсъди в съвкупност обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, счита, че на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.36 и чл.54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание към минималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление, а именно от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед императивния характер на нормата на чл. 373 ал. 2 НПК и чл.58 а ал.1 НК, същото следва да се редуцира до размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че така определеното по размер наказание ще доведе до реализиране на генералната и специална му превенция, както и до постигане целите, визирани в чл.36 НК. Алтернативно е направено искане от защитата за приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК. В инкриминирания случай отчетените смекчаващи вината обстоятелства не се явяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не може да се приеме, че най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание в размер на девет години и четири месеца лишаване от свобода. Същото следва да се намали на осем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По тези съображения въззивният съд приема, че от първостепенния съд е допуснато нарушение на закона, довело до несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода за извършените престъпления. На основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК присъдата в частта на наложените наказания и определеното общо такова по чл.23 НК следва да бъде изменена, като се намали размера на наложените наказания лишаване от свобода за всяко от извършените престъпления, както и определеното общо такова от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По тези съображения подадената въззивна жалба от подсъдимия и неговия защитник се явява частично основателна. Присъдата следва да бъде потвърдена в останалата й част. Водим от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл.338 НПК, Апелативният съд