Решение № 1567 от 21.10.2021 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1894/2021 г.

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от А.. ХР. А.., чрез адв.Е.С. /ВАК/ против Решение № 262021 от 22.06.2021 година, постановено по гр.дело № 8639/2020 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенцията на въззивницата против Н. Ж. В., да бъде прието за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата - Н. Ж. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, НЕ Е СОБСТВЕНИК на РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № 100.1641 по ПНИ на СО „Т.“ гр. А., одобрен със Заповед № РД - 13 - 7706 - 376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ 00182, целият с площ от 3000 кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ № 100.1639 - двор; на север НИ № 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № 100.1642 - двор и НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на юг с НИ № 100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09. 2020 г. на новообразуван имот № 100.164, като неоснователен и недоказан, на основание чл.124, ал.1 ГПК, както и с което е била осъдена въззивницата да заплати на Н. Ж. В., ЕГН ••••••••••, сумата от общо 1000 лв. (хиляда лева), сторените от ответницата пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат множество и различни аргументи, най – вече по посока на необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт.Въззивницата намира, че Решенията на ПК, посредством които ответницата се легитимира като собственик на спорната част от имота са незаконосъобразни и са издадени при липса на доказателства, а и на компетентност за това.Твърди се, че са били издадени не едно, а три Решения, при отсъствие на материална компетентност на органа, които ги е издал; че не се касае за стабилен индивидуален административен акт; че е бил нарушен закона и че не са налице каквито и да било доказателства, че този имот е бил някога собственост на наследодателката на ответницата.Отделно от това в жалбата се сочи, че решението е необосновано, т.к.не почива реално на събраните пред първата инстанция доказателства.В заключение се настоява съдът да отмени същото и да уважи исковата претенция Против жалбата е постъпил отговор от страна на Н. Ж. В., чрез адв.К., с които се излага, че решението не страда от твърдените в жалбата пороци; искането е същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно прИ.на, представлява се от адв.С., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи. Въззиваемата страна, редовно прИ.на, се представлява от адв.К., която оспорва жалбата. За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното: Пред решаващия съд, съдебното производство е било образувано въз основа на искова молба от ищцата А.. ХР. А.. против ответницата Н. Ж. В., ЕГН •••••••••• за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата - Н. Ж. В., ЕГН •••••••••• не е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № 100.1641 по ПНИ на СО „Т.“ гр. А., одобрен със Заповед № РД - 13 - 7706 - 376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ 00182, целият с площ от 3000 кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ № 100.1639 - двор; на север НИ № 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № 100.1642 - двор и НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на юг с НИ № 100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09.2020 г. на новообразуван имот № 100.164, на основание чл.124, ал.1 ГПК. Според изложеното в исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ от 850 кв.м., м-ст „К.“, землище гр. А., община А., обл. Варна, при граници: от север път и Е. Н. М., на изток – дере, на юг и на запад – С. Д. Г.. Придобивното основание на което сочи ищцата, че е носител на вещното право на собственост е покупко – продажба, обективирана в н.а. № 183, т. I, рег.–№ 1642, нот.д.№ 146 от 29.7.2005 г. на нотариус с район на действие РС Варна /акт вписан в АВСВ с посочения в исковата молба номер/, като нейни праводатели са били Д. П. Я., М. В. Я.а, И. П. Я. и А. И. Е..От своя страна последните са придобили процесния имот по замяна с ДЗС, обективирана в н.а. № 17, т. XV, н.д.№ 5917 от 20.12.1966 г.на нотариус при ВНС, съгласно съдържанието на който придобитият от ДЗС имот представлявал и тогава ЛОЗЕ, находящо се в с.А., м-ст „К.“, с площ от един декар, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере- гора. Ищцата сочи, че от момента на придобИ.ето му е във владение на имота и се легитимира като единствен собственик на този имот съгласно сделката обективирана в цитирания по-горе нот.акт. Наведено е твърдението, че имотът придобит чрез възмездната правна сделка през 2005 г. от ищцата е имал земеделски характер, но никога не бил подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не бил отнеман от праводателите на ищцата, не подлежал на възстановяване, не бил предоставян за ползване на трети лица, респ. не попадал под разпоредбите на § 4 – 4 л ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищцата навежда и второ основание на база на което се легитимира като собственик – тя твърди, че праводателите й упражнявали фактическа власт върху имота повече от 30 г. от момента на придобИ.ето му през 1966 г. и до продажбата му през 2005 година - с присъединяване на владението на своите праводатели, в случай, че възникне такава нужда.Във връзка с изложеното по-горе, ищцата твърди още, че тя лично, а преди закупуването на имота нейните праводатели, са осъществявали необезпокоявано, явно и непрекъснато фактическа власт върху имота, считано от 1966г. до този момент, като демонстрирали намерението си да владеят за себе си и винаги били със съзнанието, че са собственици на този имот.Ищцата сочи, че от придобИ.ето му през 2005 година, тя го е поддържала, обработвала, грижила се е за него, плодоползвала е, считала го за свой собствен и е упражнявали фактическата власт върху него със съзнанието, че е нейн. От фактическа страна е прието, че ищцата се легитимира на базата на н.а. № 183, том I, peг. № 1642, нот.дело № 146 от 29.07.2005г. на нотариус с район на действие ВРС, А. МИ., нот.с рег.№ 127, съгласно които Д.Я., М.Я., Ив.Я.и А..Е., всички чрез пълномощника си В. Р. И. са продали на А.А. /ищцата по делото / следния свой съсобствен недвижим имот ЛОЗЕ от 850 кв.м. в местността „К.“, землище на гр.А., община А., обл.Варна, при граници и съседи: от север път и Е. Н.М., изток – дере, юг и запад – С. Д. Г., като в нотариалния акт е посочено, че за местността няма одобрен ПНИ и имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица 56 от КВС на землището за сумата от 1156, която сума се сочи в нот.акт че е платена на продавачите от купувача напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт. По делото е представен още и н.а. № 17, том XV, н. д. № 5917 от 20.12.1966 година на нотариус при Варненски народен съд, съгласно които на 20.12.1966 година, С. С.ов нотариус при Варненски народен съд, на основание приложените към молбата на И. П. Я. и Д. П. Я. от гр. Варна писмени доказателства, от които нотариусът се уверил, че са придобили по замяна с ДЗС съгласно ПМС от 26.08.1964 г. за земеустрояване на ДЗС ЕДНО ЛОЗЕ в землището на с.А., местността „К.“, с пространство от ЕДИН декар, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере-гора, дадено им в замяна от ДЗС срещу отстъпения от тях имот - ЛОЗЕ в землището на с. А., местността „ До село„ с пространство от ЕДИН декар, съставил нотариалния акт, като признал И. Я. и Д. Я. от гр.Варна за собственици на посочения по-горе имот, при стойност на дадения и получения в замяна имот тогава 60 лева. От своя страна въззиваемата се легитимира по следния начин: На Базата на съставен от 19.06.2018 г. в гр.Варна Договор за доброволна делба № 143/19.06.2018г., том 2, peг. № 5127, вписан в Служба по вписванията Варна акт № 138/19.06.2018г., том V, вх. peг. № 15393, дело № 1826, съгласно който лицата: 1.М. Й.. Р. ЕГН ••••••••••, 2.Д. Д. Н., ЕГН ••••••••••, КАТО пълномощник на М. Д. И., ЕГН ••••••••••, 3.Н. Ж. В., ЕГН ••••••••••, 4.Й. Р. Т., ЕГН ••••••••••, 5.З. М. М., ЕГН ••••••••••, 6.Н. Д. М.а, ЕГН ••••••••••, 7.Е. Д. Й.., ЕГН ••••••••••, като наследници на общия наследодател М. Й.. П., родена на ••• т., починала на ••• г., б.ж. на гр.А., в качеството им на съсобственици на недвижими имоти, образувани от недвижим имот, находящ се в землището на гр.А. ЕКАТТЕ 00182, община А., местност Т. (СО) представляващ новообразуван имот № 100.1623, по ПНИ на местност Т. (СО), община А., одобрен със Заповед № РД – 13 – 7706 – 376 / 07.10.2013 г. на Областен управител на обл.Варна, целият с площ от 12373, 00 кв. м. при съседи: земеделски земи, имоти № № 100.250, 100.530, 100.531, 100.1583, 100.524, 100.1241 са поделили доброволно помежду си така новообразуваните имоти с идентификатори 1. 00182.100.1638, 2.00182.100.1639, 3.00182.100.1640, 4.00182.100.1641, 5.00182.100.1642 6.00182.100.1643, 7.00182.100.1644, 8. 00182.100.1645, 9.00182.100.1647. Съобразно този договор за делба В. е станала собственик на новообразуван поземлен имот № 00182.100.1641 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Т.„ с площ от ТРИ хиляди кв. метра, с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с номера 00182.100.164, 00182.100.1646 и 00182.100.1642. На л.17 по делото е налична и Записка за вписване на нотариален акт за продажба от 17 март 1944 г отразява вписването на акт № 4 т.II извършено на 17 март 1944 от Варненски нотариус с който Й.ф Ц. П. продава на М. Й.. Ц.а имотите описани в нотариалния акт, находящи се в с.А.: 1. къща с 2 декара пространство при съседи: път, от две страни А. К. и Г. Н., 2. НИВА „ Х.Т. 9, 4 дка, при съседи Д. Ц. и други. Видно е още, че в полза на В. е било издадено и Решение № 8341/05.06.1998 година на ПК с. А. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село А.; н.а. констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 132, том 2, рег.№ 4994, дело № 305/2018 г.; обяснителна записка за обект: „Проект за промяна Помощен план касаеща ПИ 00182.100.255 и ПНИ на м-ст „Т.”, гр. А., общ. А., касаеща имоти 00182.100.1583, 00182.100.1641 е 00182.100.531; Заповед № 156/31.05.2017 г. на Кмета на Община А.; декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 3433/04.06.2014 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на НК; приходна квитанция № 5302003572/18.02.2020 г.; съобщение № 5302000361/13.02.2018 г.; договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 143, том 2, рег. № 5127/2018 г.; удостоверение за наследници изх.№ 0213/08.06.2018 г.; протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 28.11.2017 г.; скица № 606-1152/25.07.2017 г. на новообразуван имот № 100.1623 по плана на новообразуваните имоти на м-ст „Т.”, гр. А.. Била е приложена и цялата реституционна преписка, образувана по Заявление вх.№ 446А от 26.02.1992 г. от М. Д. И. за възстановяване на собствеността на наследниците на М. Й.. Ц.а, по което е издадено Решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – А. – 71 листи.Налични са още и опис-декларация на полските имот на Д. И.ов П., член на ТКЗС в с. А., партида № 132/321/227; заявление от 23.03.1956 г. на Д. И.ов П. за приемане като член на ТКЗС; удостоверение за наследници изх.№ 210/19.04.2013 г.; акт за женитба на Д. И.ов и М. Й... По делото е била изслушана и Съдебно техническа експертиза, в която експерта П. изяснява, че в н.а. № 17, том XV, н. д. № 5917 от 20.12.1966г. на нотариус при Варненски народен съд, вещото лице( така както и съда) се описва следния имот: ЛОЗЕ с площ от 1 декар, в землището на село А., в местността „К.“, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере, гора, собственост на И. П. Я. и Д. П. Я..В н.а. № 116, том LXI, дело № 14578, вх. peг. 19261/02.08.2005г. на Службата по вписванията - Варна, Д. П. Я., М. В. Я.А, И. П. Я. и А. И. Е., всички чрез пълномощника си В. Р. И., констатира и вещото лице, са продали на ищцовата страна А.. ХР. А.. следния свой собствен недвижим имот: ЛОЗЕ от 850/осемстотин и петдесет/ кв.м. в местността „К.“, землището на град А., община А., област Варна при граници и съседи: север- път и Е. Н. М., изток-дере, юг и запад - С. Д. Г., като за местността няма одобрен план за новообразуваните имоти и имотът попада в територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица № 56 от КВС на землището.Според експерта към 1966 година и към 2005 година няма изработен кадастрален план, както и план на новообразуваните имоти, като единственият наличен картен материал, заключава в.л. П., че е КВС на землище гр. А., съобразно която, и съгласно описанието в НА № 116/2005г., имотът според в.л.П. попада в околовръстния полигон на кадастрална единица № 56 в територия по параграф 4, до тогава т.н. „бяло петно“ в картата. В.л. сочи още, че претендираният имот с площ по заснемане 850 кв.м. е част от имот 00182.100.1641 при граници: на север - имот 100.1583, на юг - останалата част от имот № 100.1641, на изток-дере и на запад - останалата част от имот № 100.1641 и че претендираната от ищцата реалната част от 850 кв. м., е разположена в североизточния ъгъл на имот № 100.1641, собственост на Н. Ж. В., при граници: на север - имот 100.1583, на юг - останалата част от имот № 100.1641, на изток - дере и на запад - останалата част от имот № 100.1641. Претендираната от ищцата реалната част от 850 кв. м заключава вещото лице попада с пълната си площ в ПИ 100.1641.Експерта сочи още, че имот №: 00182.100.1641 по ПНИ на с.о.“Т.“ е част от ПИ 100.1623. Били са разпитани и свидетели - И. Д. Н. и Р. И.ов Д. – за ищцата и М. Д. М. и З. М. М. – за ответницата. При тези данни ВРС е заключил, че претенцията се явява недоказана и е отхвърлил иска. Становището на съда е следното: Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г. подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост. Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н.Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността се възстановява след настъпване на множество законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ. Решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти, съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М.. От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие, като с тези решения възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова те имат конститутивно действие, което се отнася и за двата вида решения на ПК /ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж, ал. 1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.