Решение № 1530 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2752/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на П. П. Ц., [ЕГН], чрез пълномощника – адв. И. С. – АК - Варна, против Заповед № 365з-8778/17.11.2023г. на Директора на ОДМВР - Варна, с която за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл. 203, ал. 1 ЗМВР - т. 7, пр. 2, алт. 1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 01.12.2023г. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, респективно е нищожна. В условията на евентуалност твърди незаконосъобразност на обжалвания акт по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Излага се, че дисциплинарното производство не е приключило в установените от закона срокове, както и че фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наказан жалбоподателя, са установени въз основа на недопустими доказателства – веществени доказателствени средства, изготвени посредством използването на специални разузнавателни средства /СРС/, които по арг. чл. 177, ал. 2 НПК, не могат да бъдат използвани извън искането, за което са допуснати. В тази връзка твърди, че изводът на дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ за нарушение на ЗМВР и на правилата от ЕК, е основан единствено на необосновано предположение, че Ц. е извършител на деянията, за които е образувано досъдебното производство, като липсват конкретни факти, които да покриват състав освен на престъпление да съставляват дисциплинарно нарушение. Счита, че макар дисциплинарната отговорност да се реализира независимо от наказателната, в конкретния случай липсва яснота относно приетите от ДНО за извършени нарушения, които да са различни от престъплението „подкуп“, което е предмет на установяване в наказателното производство. Сочи, че формалното цитиране на разпоредби от ЕК не освобождава ДНО от задължението по чл. 210 ЗМВР да опише точно дисциплинарното нарушение, като на практика оспорващият е наказан дисциплинарно за извършено престъпление. По арг. от разпоредбите на чл.195, ал.5 ЗМВР и чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР, намира това за недопустимо и целящо заобикаляне на закона с подвеждане на съставомерните елементи на престъпление под разпоредбите на чл.203, ал.1, т.7, 8 и 13 ЗМВР. В открито съдебно заседание и депозирано становище, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на акта. Излага, че липсват доказателства, с които да е осъществен фактическия състав на посочените в заповедта разпоредби. Позовава се на протокол за разпознаване на лица от 20.04.2022 г., където Ц. не е бил разпознат, а след това се изготвя втори протокол, където Ц. е бил разпознат. Изложени са съображения, че СРС са за друго лице – Г. Т., а не за Ц.. Сочи, че в Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „видеозапис“ и „звукозапис“ никъде не се споменава името на П. Ц., като не става ясно, че мъж №1 е П. Ц.. Пояснява, че СРС са недопустими в дисциплинарното производство, защото същите могат да бъдат използвани само и единствено за предотвратяване или установяване на тежки умишлени престъпления. Иска се от съда отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, чрез гл. юрк. Г. Г., в депозирани писмени бележки и в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че от събраните доказателства безспорно се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му, като нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са безспорно установени. Искането от съда е жалбата да се отхвърли, а административният акт да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните, и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд - Варна, приема за установено от фактическа страна следното: П. П. Ц. е назначен в системата на МВР на длъжност „ПОЛИЦАЙ“ OOР в група „Охранителна полиция“ към Пето РПУ-Златни пясъци при РДВР-Варна, считано от 02.03.2004 г. Последователно е заемал различни длъжности в структурите на ОД на МВР-Варна. По време на службата си в МВР П. Ц. е награждаван и има налагани дисциплинарни наказания. Видно от кадрова справка, представена от ответника (л. 258-387 от делото). С писмо № СП-9665/2021г. от 19.05.2023г., входирано в ОДМВР-Варна с УРИ 365000-29675/23.05.2023г., прокурор Г. М. при Окръжна прокуратура - Варна, представила в ОДМВР-Варна 4 бр. заверени преписи от постановления за привличане в качеството на обвиняем на лицата П. П. Ц., П. Г. Н., Г. П. Т. и Н. К. Н.. Видно от Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 16.05.2023г. по ДП № 161/2021г., жалбоподателят П. П. Ц. е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.302, т.1, б. „а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. За това, че на 03.04.2022г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – мл. автоконтрольор І-ва степен в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № 547/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ, в съучастие като извършител с друго лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган – Г. П. Т. – полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ на ОД на МВР Варна като извършител, поискал и приел от Д. И. К. дар – парична сума в размер на 20 /двадесет/ лв., който не му се следва, за да не извърши действията по служба, вменени му като задължения в чл.189, ал.1 ЗДвП, а именно - да не състави на Д. И. К., като водач на л. а. „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], АУАН за констатирано нарушение на чл.103 ЗДвП – не спиране при подаден сигнал от контролните органи, въпреки наличието на основанието по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. След запознаване с постъпилите от ВОП материали, на основание чл.40, ал.3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, директорът на ОДМВР – Варна приел, че постъпилите предварителни данни сочат на извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от мл.инсп. П. Ц., свързани с деянията, за които е привлечен като обвиняем. Прието е, че тези деяния съставляват тежки дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага и по чл.203, ал.1, т.8 ЗМВР – злоупотреба с доверие, за които е предвидено наказание „уволнение“. Отделно е прието и че деянието на Ц. е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение на „горепосоченото лице“. Прието е, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение и не са изпълнени задълженията в т.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми е довело до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. По изложените съображения, във връзка с постъпилото в ОДМВР – Варна писмо СП-9665/2021 г. от 19.05.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна (УРИ 365000-29675/23.05.2023 г. по описа на ОДМВР-Варна), с приложен към него заверен препис от постановление от 16.05.2022 г. на следовател при ОСлО към ВОП за привличане на П. П. Ц. в качеството на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по ДП № 161/2021г., със Заповед № 365з-3554/30.05.2023г. на директора на ОДМВР - Варна, поправена и допълнена със Заповед № 365з-4034/15.06.2023 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. с чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор П. П. Ц. – младши автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР-Варна, и е разпоредено отстраняването му от длъжност считано от връчване на заповедта. Със Заповед № 365з-3554/30.05.2023г. и Заповед за поправка и допълване № 365з-4034/15.06.2023г. на дисциплинарно наказващия орган, е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав: председател – ст.инсп. М. Х. М. – н-к на група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ в Четвърто РУ – Варна и членове: ст.инсп. Х. С. Ч. – ВПД Началник на група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ в Четвърто РУ – Варна, ст.инсп. Д. Н. Т. – н-к на група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, като е указано ДРО да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо Ц., което да се докладва ведно със събраните доказателства, в срок от три месеца от издаване на заповедта. Заповедите за образуване на дисциплинарно производство и за изменение и допълнение на заповедта за образуване на дисц. производство са съобщени на П. Ц. на 29.06.2023г., като на разписките за връчване на двете заповеди, Ц. е посочил за подпомагащ в защитата – адв. П. Д.. С рег. № 439р-18534/20.07.2023г. ДРО изготвил покана до Ц. за запознаване със Заповед №365з-3554/30.05.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство, изменена със Заповед № 365з-4704/11.07.2023г. за промяна на дисциплинарно-разследващия орган, в която посочил, че на основание чл.207, ал.8 ЗМВР е указано правото му да представя доказателства да дава, или откаже да дава обяснения. Предоставена е възможност след запознаване със заповедта и посочените в нея факти, и правни квалификации, да даде писмени обяснения до директора на ОДМВР – Варна, както и да представя доказателства за твърдените обстоятелства. Поканата е връчена на 27.07.2023г. С писмо УРИ № 442000-9438/19.06.2023г., председателят на ДРО изискал от Окръжна прокуратура - Варна, заверени копия от всички материали, съдържащи се в сл. д. № 161/2021г., свързани със случаите на приемане на парични суми от полицейски служители, с уточнението, че същите са необходими за изясняване на всички факти и обстоятелства, и за установяване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите. С писмо СП-9665/21/20.06.2023г. на Прокурор при ОП Варна, до ОСлО при ОП-Варна, с копие за Четвърто РУ Варна, искането е препратено на водещия разследването следовател с вписано разрешение по чл.198, ал.1 НПК на наблюдаващия прокурор за предоставяне на копия от доказателствени материали за нуждите на дисциплинарната проверка. В тази връзка са представени и по дисциплинарната преписка са приобщени: протоколи за разпит като свидетел на Д. И. К. от 20.04.2022г., протокол за разпит на обвиняем - П. П. Ц., протокол за разпит на обвиняем - Г. П. Т., протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 20.04.2022г. и опис № 023 и албум №023 към него; веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на СРС. С писмо рег. № УРИ439р-20361/09.08.2023г. председателят на ДРО изискал от н-ка на Пето РУ - Златни пясъци, заверени копия от: актуализиран месечен график за определяне на полицейските органи, денят и времето за непосредствено изпълнение на ППД на служителите от група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци за месец 04.2022 г., ежедневна ведомост за дните от 01.04.2022 г. до 04.04.2022 г., книга за получаване на сигнали в ОДЧ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР за периода 01.04.2022 г. до 04.04.2022 г., дневник/книга на ОДЧ в Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР Варна за периода 01.04.2022 г. до 04.04.2022 г., писмено разпореждане за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД за времето от 01.04.2022 г. до 04.04.2022 г., копие на информационна карта за дейността на наряда на екипа, в който е бил мл. инсп. П. Ц. за 03.04.2022 г., да се изготви копие на доклад за проверени лица и превозни средства на екипа, в който е бил П. Ц. за същия период. Изисканите документи са представени и приобщени към дисциплинарната преписка с писмо УРИ 460р-12571 на Началника на Пето РУ – Златни пясъци. В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени сведения, както следва: на 01.08.2023г. от Д. И. К., в които е посочила, че потвърждава казаното при разпита пред следовател; посочва, че е дала парите на П. Ц., който е отишъл до нейната кола, сочи че е дала парите, защото е била изнудвана за това, на 03.08.2023 г. от Г. Т., в които е заявил, че отказва да дава каквито и да било сведения. Срокът за събиране на допълнителни материали от дисциплинарно разследващия орган е удължаван със Заповеди на дисциплинарно наказващия орган № 365з – 5879/22.08.2023г. до 30.09.2023 г., Заповед № 365з – 7961/28.10.2023г. до 08.11.2023 г., Заповед № 365з – 8441/09.11.2023г. до 16.11.2023 г. Заповедите за удължаване на срока за извършване събиране на материали са били съобщени на Ц. на 22.08.2023г., 26.10.2023 г., 13.11.2023 г. С УРИ № 439р-29991/13.11.2023г. за проведеното дисциплинарно производство е изготвена Обобщена справка. ДРО е приел, че анализът на всички материали по дисциплинарното производство, сочи, че е доказано деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина – както са описани в Заповед № 365з-4034/15.06.2023г. на директора на ОДМВР – Варна, съобщена на Ц. на 29.06.2023г. Прието е, че нарушенията са извършени умишлено – при пряк умисъл. За деянията, които съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл.203, ал.1 ЗМВР - т.7, пр.2, алт.1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, ДРО е предложил на П. Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да се прекрати служебното му правоотношение. С Покана рег. № 439р-29990/13.11.2023г. на Ц. е била предоставена възможност да се за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство, с указание, че може да представи писмени обяснения или възражения, в срок от 24-часа. Поканата е връчена на 13.11.2023г. В Протокол УРИ № 30162/14.11.2023г. съставен от ДРО, е удостоверено, че Ц. не се е възползвал от правото си да даде обяснения или възражения по зависещи от него причини. ДРО е извършил проверка на 14.11.2023 г. в деловодството на Трето РУ – Варна, за наличието на предоставени на ръка или по пощата на обяснения или възражения, като комисията не е установила наличието на такива. Изготвено е становище с УРИ № 439р-30212/14.11.2023г. от ДРО до директора на ОДМВР – Варна относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо държавен служител от ОДМВР – Варна. Със същото, на основание чл. 207, ал. 12 ЗМВР ДРО е направил предложение на П. Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност. С рег. № 365р-65496/15.11.2023 г. директорът на ОДМВ – Варна, в качеството му на ДНО, изготвил до Ц. покана за изслушване на 15.11.2023г., връчена на 15.11.2023 г. За проведеното изслушване е съставен Протокол с рег. № 365р-65763/15.11.2023 г. за изслушване на Ц., в присъствие на свидетелите – И. А. – началник сектор „Човешки ресурси“ и И. Х. – Старши експерт в сектор „Човешки ресурси“. При изслушването Ц. е посочил, че не е извършил действия съставляващи вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи, че има противоречия в показанията на Д. К.. Твърди, че няма данни за предаване на пари, а става въпрос за 20 лв., които да заплати за фиша си в Изипей. Навежда доводи за обективност при вземане на решение от ДНО. Въз основа на изготвената обобщена справка, становището на ДРО и изслушването на Ц., на 17.11.2023 г. директорът на ОДМВР – Варна издал Заповед № 365з-8778/17.11.2023 г., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, за деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл. 203, ал. 1 ЗМВР - т. 7, пр. 2, алт. 1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т. 8, пр. 2 - злоупотреба с доверие, и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 01.12.2023 г. В обжалваната заповед деянието, за което се налага наказанието „уволнение“ е описано по идентичен начин като в обобщената справка и в Заповед № 365з-4034/15.06.2023г. за извършената промяна, поради допуснати фактически грешки, поради което не следва да бъде повтаряно отново. В изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, ДНО е взел предвид следните обстоятелства: „тежест на нарушението“ – нарушението е тежко, защото засяга обществените отношения, свързани с доверието от страна на обществото в полицейската институция, законосъобразното функциониране на МВР като администрация, уронва престижа на МВР, с което се намалява общественото доверие спрямо органите на МВР; „обстоятелства, при които е извършено нарушението“ – като е използвал служебното си положение на полицейски служител, извършващ проверки на водачи на МПС, е получил облага за себе си, „настъпилите последици“ – действията на служителя са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт, с което е увредил доброто име на МВР, тъй като околните са придобили впечатление, че полицейските служители са пренебрегнали законово установени норми за поведение. Деянието води до загубване на общественото доверие, уронва престижа на МВР, злоупотребено е с доверието, което е възложено на служителя, като е назначен на държавна служба със задължение да прилага и спазва законите; „форма на вината“ – служителят е извършил нарушението умишлено (при пряк умисъл) – съзнавал е противоправния му характер, предвиждал е произтичащите от него вредни последици и е искал, и целял настъпването им. Мл. инсп. П. Ц. е знаел, че поведението му е незаконосъобразно; „цялостното поведение на служителя“ – мл.инсп. Ц. по време на службата си в МВР, няма налагани наказания. Награждаван е осем пъти с отличие „Индивидуална парична награда“, един път с отличие „Колективна парична награда“ и един път с отличие „Писмена похвала“. Тези данни показват, че в досегашната си дейност служителят е спазвал служебната дисциплина. При така установените факти, съдът обуславя следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, за когото същият е неблагоприятен, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК. Заповедта е получена от оспорващия на 01.12.2023 г., а жалбата е била депозирана на 14.12.2023 г. в Административен съд Варна. По аргумент от чл. 211, изречение първо ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, т. е. процесната заповед е годен за оспорване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ОДМВР-Варна, в качеството му на ръководител на териториална структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, който съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР е компетентен да наказва с всички наказания по чл.197 ЗМВР служителите на младши изпълнителски длъжности - каквато е заемал жалбоподателя. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. С оглед на това не са налице основания за отмяна, респ. нищожност на акта в условията на чл. 146, т. 1 АПК. Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като формално съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, чл. 62 и чл. 63 Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 АПК. В изпълнение на императивното изискване на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, дисциплинарното производство е открито със Заповед № 365з-3554/30.05.2023г. на директора на ОДМВР - Варна, изменена и допълнена със Заповед № 365з-4034/15.06.2023г. В изпълнение на изискването по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, двете заповеди са предявени на жалбоподателя на 29.06.2023 г. Изготвена е нарочна покана рег. № 439р-18534/20.07.2023г. от ДРО до Ц., връчена на 27.07.2023г., за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, в която му е указано правото по чл. 207, ал. 8 ЗМВР да се запознае с материалите, да представя доказателства, да дава, или откаже да дава обяснения. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено извършването на разследване от назначения със Заповедта дисциплинарно разследващ орган, в срок до три месеца от издаване на заповедта (смятано от 30.05.2023 г. до 30.08.2023 г.), който срок впоследствие е удължаван: със Заповед №365з-5879/22.08.2023 г. – до 30.09.2023 г., със Заповед № 365з-7961/28.10.2023 г. - до 08.11.2023 г. и със Заповед № 365з-8441/09.11.2023г. - до 16.11.2023 г. Заповедите за удължаване на срока на проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР са издадени в изпълнение и при спазване на разпоредбата на чл. 24 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР - заповедите са издадени въз основа на мотивирано предложение от ДРО и служителят, срещу когото се води дисциплинарното разследване, е запознат с тях - видно от положените подписи на Ц.. За резултатите от проверката ДРО е изготвил Обобщена справка УРИ № 439р-29991/13.11.2023г., с която по отношение на мл. инсп. П. Ц. е направено предложение за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и налагане на най-тежкото наказание - уволнение. В изпълнение на изискването на чл. 207, ал. 7 ЗМВР, ДРО изготвил до Ц. П. рег. № 439р-29990/13.11.2023 г. за запознаване с Обобщената справка, като му указал, че в срок от 24 часа има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, адресирани до директора на ОДМВР - Варна, относно отразените в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание. Поканата е връчена на 13.11.2023 г. На основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР, директорът на ОДМВР - Варна, в качеството му на ДНО, изготвил до Ц. П. № 365р-65496/15.11.2023 г. за изслушването му на 16.11.2023 г. Ц. се е явил на изслушването, за което е съставен Протокол № рег. № 365р-65763/16.11.2023 г. След проведеното изслушване от ДНО и въз основа на изготвената от ДРО Обобщена справка е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена извън преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР - в този случай дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение е извършено 03.04.2022 г. и е открито по смисъла вложен в чл. 196, ал. 1 ЗМВР на 14.11.2023 г. - датата, на която е сведено до знанието на компетентния орган становище № 439р-30212/14.11.2023 г. и за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР. Оспорваната заповед е издадена на 17.11.2023 г. Следователно дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно е възражението в жалбата, че началник група „Охранителна полиция“ – Д. Т. като част от ДРО, е издал Заповед №460з-133/12.12.2022 г. и Заповед №4603-140/17.12.2021 г., с които на Ц. са били наложени дисциплинарни наказания, съответно е следвало да си направи отвод в настоящото дисциплинарно производство. Заповед №460з-133/12.12.2022 г. началник група „Охранителна полиция“ – Д. Т. е отменена от АдмС-Варна, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, влязла в законна сила на 24.03.2023 г. Заповед №4603-140/17.12.2021 г. на началник група „Охранителна полиция“ – Д. Т. е отменена от АдмС-Варна, поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила – извън преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, влязла в законна сила на 09.05.2022 г. Разпоредбата на чл. 207, ал. 4 ЗМВР гласи, че когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. В случая само участието на Началник група „Охранителна полиция“ в предходно проведени дисциплинарни производства срещу Ц. не може автоматично да доведе до отношение на заинтересовано лице или да породи основателни съмнения в неговата безпристрастност. Не са налице предпоставките на чл. 207, ал. 4 ЗМВР, тъй като по никакъв начин не се установява заинтересованост на началник група „Охранителна полиция“ – Д. Т. на Ц. от изхода от дисциплинарното производство – няма данни за наличие на личностни (положителни или отрицателни) взаимоотношения между ръководителя и подчинения служител, които да обуславят пристрастност. Липсват конкретно изложени доводи и от жалбоподателя, поради което възражението е неоснователно. Участието му в състава на ДРО дори да се приеме като нарушение, не е съществено, т. к. съставът на този помощен орган е от 3 души и неговият глас не е решаващ. Цитираните заповеди са отменени от Административен съд – Варна, но по мотиви различни от твърденията за заинтересованост на Началник група „Охранителна полиция“. Твърденията на жалбоподателя, че ДНО е игнорирал презумпцията за невиновност и не е съобразил, че процесуалните действия по привличане като обвиняем, не са достатъчни, за да се квалифицират определени деяния като престъпления, е неоснователно. В Заповед №365з-3554/30.05.2023 г. ДНО е цитирал Постановление за привличане на обвиняем и за налагане на мярка за неотклонение от 16.05.2023 г. постановено от Д. Г. – следовател в ОСлС – Варна. Вярно е, че ДНО е посочил, че описаните деяния съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина, но това е защото формално са описани деянията, като именно със заповедта за образуване на дисциплинарно производство ще се установят/опровергаят конкретните факти. ДНО само е подвел описаните в писмо на Окръжна прокуратура Варна и Постановление за привличане на П. Ц. в качеството на обвиняем, деяние под фактическия състав на ЗМВР и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Констатациите на ДНО са на база извършеното разследване в досъдебното производство, именно това е дало основание да даде тази квалификация. Производството по възлагане на проверка от ДНО в случая е различно, защото е постъпило писмо №СП-9665/2021 г. от 19.05.2022 г. на Окръжна прокуратура - Варна, с които се документират процесуални действия извършени по реда на НПК - т.е. по реда на специален закон по смисъла на чл.39, ал. 2 АПК, по арг. чл. 206, ал. 3 ЗМВР са годни доказателства в дисциплинарното производство. Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство, не са нарушени основните принципи при водене на дисциплинарното производство, при квалифицирането на деянието и налагането на дисциплинарното наказание. С оглед на това не са налице основания за отмяна, респ. нищожност на акта в условията на чл. 146, т. 3 АПК. Съдът приема, че правилно е установено от ответника, че на 03.04.2022 г. младши инспектор П. П. Ц. – полицейски орган – младши автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – З. П. е бил назначен като част от съвместен автопатрул № 547 осъществяващ контрол на пътното движение на територията на Пето РУ – Златни пясъци, с друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – Г. П. Т.. Видно от Информационна карта за дейността на наряда № [рег. номер]/03.04.2022 г. П. Ц. и Г. Т. от 13.30 ч. до 15.30 ч. и от 16.30 ч. до 18.00 ч. са били на УП на главен път ГПІ - 9 в КК „Св. Св. К. и Елена“ със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № [рег. номер]. Местоположението на автомобила е установено от разпечатка на Smart Traker. В Доклад за проверени лица служителите са отразили, че в 16.30 ч. на 03.04.2022 г. са спрели за проверка л. а. „Ауди А3“ с рег. №[рег. номер] с водач Д. И. К. [ЕГН], като са й съставили фиш. Съгласно писмо рег. №460р-13927/…2023 г. на Началник Пето РУ – при ОД на МВР Варна, се установява, че на 03.04.2022 г. в 15.29 ч. мл. инсп. П. Ц. е съставил фиш № GТ/1193222 на Д. И. К. за нарушение на чл. 70, ал.3 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП й е наложена глоба 20 лева. Ответникът е приел, че П. Ц. на 03.04.2022 г., като е използвал служебното си положение на полицейски служител в извършената проверка на водач на МПС е получил сума за себе си в размер на 20 лева – облага, която не му се следва. Установено е, че водача който е спрян за проверка на 03.04.2022 г. около 15.29 ч. е Д. И. К., управлявала е л.а. „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер]. За да не извърши действие по служба, вменени му като задължения в чл.189, ал.1 ЗДвП – Ц. да не състави на Д. К., като водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], АУАН за констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.103 ЗДвП. От Сведение дадено в дисциплинарното производство от Д. К., отчетни месечни графици за дежурства, ежедневна ведомост за 03.04.2022 г., информационна карта за дейността на наряда № 336484/03.04.2022 г., разпореждане за патрулно-постова дейност на МВР от 03.04.2022 г., доклад за проверени лица и превозни средства, разпечатка на Smart Traked и справка за извършени нарушения на ЗДвП от 03.04.2022 г. до 05.04.2022 г., следва, че фактите въз основа, на които е наложено дисциплинарното наказание уволнение са установени с доказателства, които са надлежно събрани от ДРО и не се основават на неприобщени по съответния ред доказателства представени от ОП – Варна по ДП №161/2021 г. по описа на ОСлС- Варна. Предявеното обвинение за извършено деяние е надлежно доказано с показанията на Д. К., разпитана като свидетел на 01.08.2023 г. от член на ДРО, както и с протокола за разпознаване на лица по фотоснимки, ведно с албум № 023 и опис № 023, събрани в досъдебното производство и приобщени като доказателства от ДРО. Не без значение е и обстоятелството, че показанията на Д. К. давани в досъдебното производство и пред ДРО са непротиворечиви и последователни. В тази връзка неоснователно се твърди в жалбата, че в оспорената заповед липсват доказателства за приемане и предаване на банкнота. Показанията на К. не са опровергани от жалбоподателя по никакъв начин. Следва да се посочи, че действително във връзка с горното деяние, в дисциплинарното производство се приети и веществени доказателствени средства – аудиозаписи, изготвени със СРС, които обаче са събрани за нуждите на наказателното производство и по арг. от чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) не са допустимо доказателствено средство в дисциплинарното производство. Независимо от горното, свидетелските показания, протокола за разпознаване, доказателствата събрани от дисциплинарно-разследващия орган, доказват по безспорен начин релевираното дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 198, ал. 1 НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В настоящия случай такова разрешение е дадено, като е обективирано в нарочно писмо УРИ 442000-9507/20.06.2023 г. на Прокурор при ОП – Г. М., поради което приобщените доказателства / с изключение на Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „видеозапис“ и „звукозапис“/ на основание чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР могат да послужат за изясняване на обективната истина. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с административната преписка е представен единствено Протокол за разпознаване по фотоалбум №023 от 20.04.2022 г. по ДП 161/2021 г. на ОСлС – Варна, при наличието и на Протокол за разпознаване № 022/20.04.2022 г., с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че в Протокол за разпознаване № 022 Д. К. разпознава лицето К. Х., като лицето на което е дала банкнота от 20 лв. и В. Й., като лице, което ги е наблюдавало. В производството пред съда е представен Протокол за разпознаване на лица по фотоси от 20.04.2022 г. и албум №022. Д. Д. К. е посочила, че разпознава лицето на снимка №1, като полицая, на когото е дала сумата от 20 лв. на 03.04.2022 г., и лицето на снимка №3, като другия полицай, който е стоял пасивно. Видно от Опис № 022 към албум за разпознаване на лица по фотоснимки, сред лицата изброени в описа липсва П. П. Ц., поради което ирелевантно е кое лице е посочила К.. Видно от Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 22.04.2022 г. и албум № 023, К. е разпознала лицето на снимка № 2, като полицая, на който е дала сумата от 20 лв. на 03.04.2022 г. Видно от опис № 023 към албум за разпознаване на лица по фотоснимки под № 2 е П. П. Ц.. При представен албум за разпознаване, в който е снимката на мл. инсп. Ц., К. без колебание е разпознала лицето, на което е предала сумата, поради което не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила. Липсата на позоваване от ДНО на Протокол за разпознаване по фотоалбум №022 по ДП №161/2021 г. на ОСлС – Варна в оспорената заповед опровергава по всякакъв начин твърденията в жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърдението в жалбата, че показанията на Д. К. в досъдебното производство и пред ДРО не следва да бъдат кредитирани, защото й е бил издаден фиш за извършено от нея нарушение на ЗДвП, е неоснователно. Фактът, че на К. е бил издаден фиш за нарушение на ЗДвП не опорочава по никакъв начин достоверността на нейните показания и възприятия за случилото се в деня на проверката. Именно поведението на П. Ц. й е направило впечатление/което е относимо за дисциплинарното производство/, поради което тя много добре е запомнила неговите думи и по какъв начин да стане предаването на парите. Показанията на К. не се опровергават от страна на жалбоподателя. Правилно е преценено от административния орган, че така установеното деяние по искане и приемане на подкуп съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител /нарушение на правилото по т. 15 Етичния кодекс/, който се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване /нарушение на правилото на т. 42 Етичния кодекс/ и е участвал в корупционни прояви /нарушение на т. 49 Етичния кодекс/, при което същият не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона /нарушение на правилото по т. 20 Етичния кодекс/ и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява /нарушение на правилото на т. 19 Етичния кодекс/, съответно е проявил търпимост към подобно поведение, което представлява нарушение на правилото на т. 50 Етичния кодекс. С поведението си П. Ц. е нарушил посочените императивни норми на ЕКПДС в МВР, с които същият е бил запознат, използвал е служебното си положение за лична облага и е злоупотребил с доверието на институцията, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР. Поведението на жалбоподателя е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Неоснователно се твърди в жалбата, че липсва втората предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание уволнение – уронване на престижа, като не са посочени конкретни факти да са достигнали до неограничен брой лица. Допуснатото от Ц. нарушение в случая е станало известно на широк кръг от хора – представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на гражданите, обект на корупционните прояви. ДНО, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи, относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са посочени и са отнесени точно към съответното правило за поведение. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС). При това положение и държейки сметка за създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост и пропорпоционалност, с което е уронен престижа на службата настоящия съдебен състав приема, че Ц. е нарушил посочените по-горе правила от КЕПДСМВР и е уронил престижа на службата. Тежестта на доказаното нарушение и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, поради което ниският размер на сумата на подкупа е без правно значение. Същевременно от страна на ДНО са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви, които се споделят от съда, за да приеме, че извършеното от служителя Ц. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. В случая не е ангажирана отговорност по чл.203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че при липса на влязла в сила присъда незаконосъобразно е издадена процесната заповед. Неоснователно се твърди в жалбата, че в заповедта не се посочва какво приема ДНО, че е извършено, в какво се състои то и как са разпределени ролите при форма на съучастие в дисциплинарно нарушение. В оспорената много ясно ДНО е посочил, че приема за безспорно установено и доказано, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение…като служител от съвместен наряд…, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице…, като извършител поискал и приел от Д. К. парична сума… Много ясно ДНО е разграничил изпълнителното деяние на жалбоподателя – извършител, спрямо другото длъжностно лице – Г. Т., за който има влязло в законна сила Решение по адм. дело № 2842/2023 г. на Административен съд - Варна и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. В оспорената заповед ДНО последователно и обстойно е изложил фактическата обстановка, позовал се е на доказателствата, събрани в досъдебното производство №161/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел – Варна при ОП Варна, на доказателствата събрани в дисциплинарното производство, като е описал всички детайли по вмененото на Ц. дисциплинарно нарушение. Неоснователно се твърди в жалбата, че в оспорената заповед ДНО „пресъздава и пренася някакъв текст, който не се установяваше до последното заседание от какво е извадка“. Действително в оспорената заповед е цитиран текст/възпроизведен разговор на л. 16 от делото, но много ясно е посочено, че към материалите по производството са приложени доказателствени средства – част от изготвен протокол от прослушан аудиозапис и прегледан видеозапис на ДВС. Фактът, че ДНО се е позовал само частично на Протокол от прослушан аудио и видеозапис е ирелевантно, първо защото съгласно чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и реда, посочени в закона. Второ, извършеното нарушение от Ц. на ЗМВР и Етичния кодекс на служителите в МВР се доказва от материалите събрани от ДНО и Протокол за разпит на Д. К. и др. в ДП №161/2021 г. на ОСлС-Варна. Видно от представените по делото доказателства ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които ДНО обективно е преценил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си Ц. е осъществил състава на чл. 203, т. 13 ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР се прекратява служебното правоотношение. Заповедта е в съответствие с целта на закона, защото служителите на МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Поведението им следва да служи за пример в обществото, с оглед вменените функции на МВР, предвидени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР, за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, законосъобразно от ответника е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П. П. Ц. – младши автоконтрольор І степен в група „ОП“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД МВР – Варна считано от датата на връчване на заповедта, при спазване на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Прекратяване на служебното правоотношение е извършено от компетентен орган – директора на ОД МВР – Варна, съобразно чл. 227 и чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В съответствие с чл. 230, ал. 2 ЗМВР, прекратяването на служебното правоотношение е определено да е от датата на връчване на заповедта, което е извършено на 01.12.2023 г. Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 190 от 09.01.2025 г. по адм. д. № 5214/2024 г., Решение № 11470 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2024 г. Решение № 9627 от 27.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2021 г. и т.н. При този изход на спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ като се отчете фактическата и правна сложност на делото, обема на представените писмени доказателства, процесуалната активност на пълномощника на ответника, и възложени в тежест на жалбоподателя. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, XIV състав