Решение № 191 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 341/2026 г.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на а. М. – защитник на подс. Л. И. А., срещу Присъда № 7 / 02.02.2026 год., постановена по н.о.х.д. № 114 / 2025 год. по описа на РС-Р. Според подадената въззивна жалба, поддържана лично от защитника и подсъдимата в съдебното заседание пред окръжния съд, обжалваната присъдата е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Защитника счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и деянието е несъставомерно. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и подс. Л. А. да бъде призната за невиновна и оправдана по възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Алтернативно се поддържа, че е налице маловажен случай, поради което деянието следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.354а, ал.5 от НК с приложение на разпоредбата на чл.78а от НК. Представителят на ОП-Б изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. ОС разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна: С обжалваната присъда подс. Л. А. е призната за виновна в това, че от неустановена дата до 20:00 ч. на 22.11.2024 г. на път ... в района на ..., като пътник в лек автомобил марка и модел „...“ с peг. № ..., в сутиена си, без надлежна лицензия по смисъла на чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условия и ред, определени с наредба на Министерски съвет, без надлежна лицензия по смисъла на чл.35, ал.1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхранението, търговията, вносът и износът на наркотични вещества от списъците по чл.3, ал.2, т.2 и 3 за ветеринарномедицински цели се извършват след издаване на лицензия от министъра на земеделието и храните, както и без надлежно разрешително по смисъла на чл.73, ал.1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение за производство, придобиване, съхранение и използване на ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 съгласно Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с Постановление на Министерски съвет № 259 от 03.10.2016 г. (обн. , ДВ, бр. 78 от 06.10.2016 г. , изм. и доп. , бр. 84 от 12.10.2018 г.), е държала високорискови наркотични вещества, поставени под контрол в Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества, ратифицирана от РБ, и съгласно Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 04.11.2011 г. , изм. и доп. , бр. 85 от 10.10.2023 г.) във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а именно: Обект №1 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 24,18 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 14,8 тегловни %, на стойност 1 209,00 лева, равняващи се на 618.15 евро (шестстотин и осемнадесет евро и петнадесет евро цента); Обект № 2 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 0,36 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 13,0 тегловни % , на стойност 18,00 лева, равняващи се на 9.20 евро (девет евро и двадесет евро цента), всичко на обща стойност 1227,00 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева) равняващи се на 627.35 евро (шестстотин двадесет и седем евро и тридесет и пет евро цента), определена съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. , ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., доп., бр. 85 от 10.10.2023 г.) - престъпление по чл.354а, ал.3, пр.II, алт.I, т.1, пр.I НК, поради което на основание чл.303 от НПК, във вр. с чл.354а, ал.3 пр.II, алт.I, т.1, пр.I НК и във вр. с чл.54 от НК, са й наложени наказания „Л.с.“ за срок от 1 /една/ година и „Г.“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), равняваща се на 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента). На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „Л.с.“ за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.354а, ал.6 НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество: Обект №1 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 24,18 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 14,8 тегловни %, на стойност 1 209,00 лева; Обект № 2 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 0,36 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 13,0 тегловни % , на стойност 18,00 лева, които наркотични вещества са изпратени за съхранение в ЦМУ, С., като е постановено след влизане в сила на присъдата, същите да бъдат унищожени по надлежния ред. Постановено е също опаковката, изпратена след извършване на химическата експертиза и приложена в кориците на досъдебното производство в запечатан бял плик (лист 68) да се унищожат по реда на ПАС. На основание чл.189, ал.3 НПК подс. Л. А. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Благоевград за направените по делото разноски на етап ДП, а именно сумата от 86,36 евро (осемдесет и шест евро и тридесет и шест евро цента) за назначената и извършена физико-химична експертиза, както и да заплати сумата от 2.56 евро (две евро и петдесет и шест евро цента) по сметка на РС – Р. за издаване на изпълнителен лист. Също на основание чл.189, ал.3 НПК подс. Л. А. е осъдена да заплати по сметка РС - Р. направените по делото разноски за изслушване на експертизата в размер на 41,24 евро (четиридесет и едно евро и двадесет и четири евро цента), както и сумата от 2.56 евро за издаване на изпълнителен лист. Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения са правилно установени. От първоинстанционния съд със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следната фактическа обстановка: Подсъдимата Л. А. е р.... На 22.11.2024 г. в РУ - Р. e получен оперативен сигнал, че лицето Е.А. от гр. Б. - с. на подс. Л. А., възнамерява да отиде до гр. С. с цел закупуване на наркотични вещества за разпространението им на територията на ромската махала в гр. Р.. Не е спорно, че на същата дата, вечерта след края на работния ден, Е.А., заедно с подс. Л. А. и малолетната им дъщеря потеглили към гр. С. с лек автомобил „...“ с рег. № ..., управляван от св. А.. Тримата се придвижили до неустановено място в ж.к. Л. на гр. С., където Е.А. се срещнал с лице, от което получил пакет, съдържащ пресовани таблетки, за което заплатил сумата от 200 лева. На връщане, семейството се отбили в заведението „М.“ в района на гр. П., където вечеряли. След това същите потеглили за гр. Р.. Междувременно на полицейските служители С. М. и А.П. от РУ - Р., им било разпоредено да се позиционират в района на бензиностанция „Ш.“ преди гр. Р., находяща се на път ... от републиканската пътна мрежа, с цел установяване и проверка на лек автомобил „...“ с рег. № ..., във връзка с получената оперативна информация за лица движещи се с автомобила и държащи наркотични вещества. Към 19:50 часа на 22.11.2024 г. въпросното МПС преминало покрай полицейските служители М. и П. и същите го последвали със служебния си автомобил. Около 20:00 часа, в района на ... от път ..., полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал да спре към движещия се пред тях лек автомобил „...“ с рег. № .... Тогава Е.А. подал на Л. А. полиетиленовия плик с хапчета и й казал да го скрие. Подсъдимата скрила пакета в сутиена си. Полицейските служители С. М. и А.П. извършили проверка за установяване самоличността на лицата, а именно Е.А. - водач на автомобила, подсъдимата Л. А. и тяхната дъщеря. С оглед на получената оперативна информация за наличие на наркотични вещества в проверявания автомобил или у лицата, които се предвижват с него, била направена организация за да бъде извършен обиск на същите. На място били изпратени свидетелите Д.К. и А.Б. – служители в РУ на МВР - Р., които извършили личен обиск на подс. Л. А. по реда на чл. 80 ЗМВР. При обиска в сутиена на подсъдимата е намерен укрития вакумиран полиетиленов плик, съдържащ сиви на цвят хапчета. Изготвен е протокол за обиск на лице /л.50 от ДП/, в който подс. А. саморъчно отразила, че не желае да дава обяснения за произхода на намерените в нея вещи. При направения полеви наркотест “M...” на откритите таблетки, същите реагирали положително на наркотично вещество - амфетамин. В хода на досъдебното производство е назначена физикохимическа експертиза, чието заключение установило, че 49 бр. таблетки, държани в вакумиран полиетиленов плик от подс. Л. А. представляват 3,4 метилендиоксимртамфетамин в 14,8 тегловни % с общо нето тегло 24,18 гр. и 1 бр. таблетка със съдържание на 3,4 метилен-диоксимртамфетамин в 13,00 тегловни % с общо нето тегло 0,36 гр. или т. нар. „екстази“. Стойността на държаните от подс. Л. А. 50 бр. таблетки „екстази“ с общо нето тегло 24,54 грама възлиза на стойност 1227,00 лева, изчислено по реда на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В тази връзка са неоснователни възраженията за недоказаност на обвинението. Действително мотивите на обжалваната присъда можеха и да са по-детайлни, но в тях се съдържат съображенията на съда, с които е приел за доказано обвинение по отношение подс. Л. А. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 от НК. Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че на са налице основания по чл.335, ал.2 от НПК за отменяване на обжалвания съдебен акт. Същевременно основните изводи, съображения и доводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не са налага изцяло повторен анализ, а същите следва само да бъдат допълнени. Направените от защита възражения пред първата инстанцията са обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд по същество се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. Съдът внимателно анализира обяснения на подс. Л. А. изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че тя е в най-голяма степен заинтересована от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. По същия начин следва да бъдат анализирани и показаният на с.а на подсъдимата – Е.А., който несъмнено също пристрастен и е заинтересован от изхода на делото. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се дава вяра на обясненията на подс. Л. А. и показанията на Е.А., касаещи твърденията им, че подсъдимата не е знаела, че държи /укрива/ посочените наркотични вещества. Същите са оборват от събраните по делото други доказателствени източници, поради което съдът приема обясненията на подсъдимата и показанията на св. А. в тази им част за недостоверни и израз на изградена защитна позиция. В останалата им част съдът счита, че няма пречка обясненията на подсъдимата и показанията на този свидетел да бъдат кредитирани доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и допринасят за изясняването на важни обстоятелства включени в предмета на доказване по настоящото дело. Обвинението по отношение на подс. Л. А. се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на полицейските служители - свидетелите А.П., С. М., Т.П., Д.К., А.Б., М.М. и П.Т., както и на поемните лица И.Ш. и С.В.. Показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като същите възпроизвеждат последователно, подробно и непротиворечиво факти и обстоятелства, които лично са възприети, при което взаимно се допълват, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост, и са напълно убедителни. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение тяхната надеждност и достоверността на показанията на посочените свидетели. Наред с това показанията на същите са подкрепят от данните, съдържащи се в протоколите за обиск, за доброволно предавене и оглед на веществени доказателства, както и приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Анализът на показанията на полицейските служители и поемните лица, изложените от районния съд съображения и доводи се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивната инстанция. По отношение на заключението на вещото лице изготвило химическите експертизи по делото не се спори от страните относно изводите и констатациите в това заключение. Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. По отношение възраженията, касаещи обиска на лице по чл.80, ал.1 от ЗМВР, безспорно това действие е било извън рамките на наказателното производство, защото е извършено от полицейски служител, който не е разследващ орган и съответно не може да положи началото на разследването. По правната си същност протокола за обиск по чл.80, ал.1 от ЗМВР има качеството на официален документ, защото е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по предвидения в ЗМВР ред. Съгласно чл.82 от ЗМВР за всеки случай на извършен обиск полицейският орган съставя протокол. Протоколът е подписан от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице. В качеството си на официален свидетелстващ документ същия е приобщен към делото, тъй като удостоверява факти с правно значение, а именно намирането в подс. А. на съответното наркотично вещество. Приобщаването на наркотичното вещество към материалите по досъдебното производство е станало с протокол за доброволно предаване и разписката, с която полицейският служител е предал наркотичното вещество на разследващия полицай. Доброволното предаване е регламентирано в нормата на чл.159, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Практиката е установила предаването на предмети от значение за делото да се документира с "протокол за доброволно предаване", който макар да не е изрично отбелязан в процесуалния кодекс напълно съответства на духа и буквата на закона /в този смисъл и Решение № 60164 от 19.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 574/2021 г., I н. о./. В случая, в съответствие със ЗМВР полицейският служител – св. Д.К. е извършила личен обиск на подсъдимата Л. А. и е иззела намиращите се в нея наркотични вещества, които с протокол за доброволно предаване са предадени на разследващия орган и описани в протокол за оглед на веществени доказателства, за което е изготвен и фотоалбум. Във всички съставени протоколи наркотични вещества са подробно описани и са посочени обстоятелства, при които са открити. Ето защо същите са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Наред с това, съдържанието на протоколите, времето, мястото и начина на извършване на отразените действия и намерените наркотични вещества се потвърждават от показанията на разпитаните в качество на свидетели полицейски служители и поемни лица, посочени по-горе. Ето защо направените в тази насока възраженията от защитника, касаещи доказаността на обвинението от обективна страна, съдът намира за неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията, че подс. Л. А. не е знаела за укрития в сутиена й пакет с таблетки наркотични вещества, респ. не е извършила умишлено инкриминираното деяние и същото е несъставомерно от субективна страна. Видно от показанията на свидетелите Д.К. и А.Б., извършили обиска на подсъдимата, последната е заявила, че след като с.ът и видял, че ги спира патрулния автомобил, той й казал да скрие вакуумирания полиетиленов плик, съдържащ сиви на цвят хапчета. Както бе посочено по-горе, съдът кредитира изцяло полицейските служители К. и Б., които са надеждни и убедителни свидетели, и липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение достоверността на изложените в показанията им факти и обстоятелства, включително и така цитираните изявления на подсъдимата. В тази връзка съдът намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е взела пакета от с.а си и съзнателно го е укрила в бельото си. Видно е също, че външният вид на пакета - прозрачен, е позволявал лесно възприемане на съдържанието му - сиви на цвят таблетки. Действията на подсъдимата са били насочени пряко към укриване на наркотика под дрехите. При това подсъдимата е укрила пакета с наркотични таблетки в специално място - сутиена си, в с. л., и., ч., от т., което налага извод, че същата е осъзнавала, че се касае за вещества, чието притежаване е забранено от закона, тъй като е взела възможните и достатъчни според нея мерки за укриването на наркотика с цел запазване на фактическата власт върху него. Местонахождението на наркотика - в непосредствен контакт с тялото на подсъдимата категорично изключва хипотезата на незнание на факта на държане на наркотика. Поведението на подсъдимата също не следва да бъде игнорирано. Реакцията й не съответства на обясненията й, че не знае какво държи, а сочи на достатъчно верни представи относно наказателната противоправност на вършеното. За наличието на вината е достатъчно деецът да съзнава или поне да може да съзнава обществената опасност на деянието и въпреки това да го върши /Решение № 685 от 11.12.2003 г. на ВКС по н. д. № 537/2003 г., I н. о./. Ето защо твърдения, че Л. А. е спяла на предната седалка на автомобила и пакета е мушнат в сутиена й от Е.А., което тя не е усетила /вкл. до извършване на обиска/, очевидно е недостоверно и изградена защитна теза. Ето защо, предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подс. Л. А. от неустановена дата до 20:00 ч. на 22.11.2024 г. на път ... в района на ..., като пътник в лек автомобил марка и модел „...“ с peг. № ..., в сутиена си, без надлежна лицензия по смисъла на чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условия и ред, определени с наредба на Министерски съвет, без надлежна лицензия по смисъла на чл.35, ал.1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхранението, търговията, вносът и износът на наркотични вещества от списъците по чл.3, ал.2, т.2 и 3 за ветеринарномедицински цели се извършват след издаване на лицензия от министъра на земеделието и храните, както и без надлежно разрешително по смисъла на чл.73, ал.1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение за производство, придобиване, съхранение и използване на ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 съгласно Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с Постановление на Министерски съвет № 259 от 03.10.2016 г. (обн. , ДВ, бр. 78 от 06.10.2016 г. , изм. и доп. , бр. 84 от 12.10.2018 г.) , е държала високорискови наркотични вещества, поставени под контрол в Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества, ратифицирана от РБ, и съгласно Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 04.11.2011 г. , изм. и доп. , бр. 85 от 10.10.2023 г.) във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а именно: Обект №1 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 24,18 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 14,8 тегловни %, на стойност 1 209,00 лева, равняващи се на 618.15 евро (шестстотин и осемнадесет евро и петнадесет евро цента); Обект № 2 съдържащ 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) с нето тегло 0,36 грама, с процентно съдържание на активен компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин в обекта 13,0 тегловни % , на стойност 18,00 лева, равняващи се на 9.20 евро (девет евро и двадесет евро цента), всичко на обща стойност 1227,00 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева) равняващи се на 627.35 евро (шестстотин двадесет и седем евро и тридесет и пет евро цента), определена съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. , ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., доп., бр. 85 от 10.10.2023 г.) - престъпление по чл.354а, ал.3, пр.II, алт.I, т.1, пр.I НК. Конкретните действия на престъпната проявя на подс. Л. А. обективират отношението й към деянието /неговата интелектуалната и волевата насоченост/. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимата виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същата е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целяла настъпването им. При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционният съд е признал подс. Л. А. за виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.II, алт.I, т.1, пр.I НК. В случая настоящият състав на въззивния съд счита, че липсват законови предпоставки за удовлетворяване на претенцията на защитника на подс. А. за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, защото представлявало маловажен случай, нито такива, даващи възможност за приложение на чл. 78а от НК. Липсват основания да се приеме, че деянието на подсъдимата представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. "Маловажността" на едно деяние с оглед на конкретната преценка на съда, е не само стойностен, но и комплексен изразител на обществената опасност, поради което следва задължително да бъде извършена преценка и на всички обстоятелства относно обществената опасност на дееца. /Р - 233 - 1971 г. на І н.о. на ВС на РБ/. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението и наличието на условията на чл. 93, т. 9 НК за обсъждане на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, обстоятелствата характеризиращи инкриминирания предмет, особености във връзка с начина на неговото осъществяване, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство / Решение № 556 от 19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о./. В случая очевидно не се касае за ниска стойност и количеството на наркотично вещество, както и степента на обществена опасност и моралната укоримост на самото деяние не е по-ниска от обикновените случаи. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид индивидуализиращите ги белези по отношение формите на изпълнително деяние и общественоопасния резултат и съобразно облика на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. В конкретиката на очертаната и доказателствено обезпечена фактология, следва да се отчете, че в настоящия казус, инкриминираният наркотик, с неговите имплицитно присъщи качествени, количествени характеристики и финансови параметри, не следва да бъде интерпретиран като единствения меродавен и изключителен критерий, предопределящ преценката за маловажност на деянието, като следва да се акцентира и върху това, че се касае за високорисково наркотично вещество. С особена укоримост се ползва и обстоятелството, че престъпна дейност е извършвана пред очите на малолетното им дете и този факт не може да бъде подминат при преценка обществената опасност на деянието и дееца, респ. при отмерване на наказанието, което подсъдимата следва да понесе. Поради липса на съответно обвинение срещу Е.А. съдът намира за безпредметно да бъде обсъждана неговата съпричастност и форма на съучастие при извършването на инкриминираното деяние. За извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, пр.II, алт.I, т.1, пр.I НК и на основание чл.54 от НК, съставът на районния съд е наложил на подс. Л. А. наказания „Л.с.“ за срок от 1 /една/ година и „Г.“ в размер на 2000 лв., равняваща се на 1022.58 евро. Въззивният съд намира, че така определените наказания “л.с.” и „г.“ съответства на степента на обществената опасност на деянието и извършителя. Действително престъпленията, касаещи боравеното с наркотични вещества са с повишена степен на обществена опасност. Същевременно настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимата А., а именно относително младата й възраст, чистото съдебно минало, семейното и материално положение обуславят налагането на наказанието л.с. за един по-кратък срок. Районният съд правилно е приел, че в случая преобладават смекчаващи отговорността обстоятелства, което предпоставя определянето на наказанията в минималния предвиден размер. Ето защо при изложеното за адекватно за постигането на визираните в чл.36, ал.1 от НК цели възивният съд приема определените наказания „Л.с.“ за срок от 1 /една/ година и „Г.“ в размер на 2000 лв., равняваща се на 1022.58 евро. Така наложените в конкретния случай наказания в съчетание ще способстват за изграждане у подсъдимата на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК. Тъй като подсъдимата Л. А. не е осъждана и с оглед на визираните по-горе характеристични данни, съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието „Л.с.”, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му следва да бъде отложено за минимално предвидения срок от 3 години. Наред с това, законосъобразно и обосновано на основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата за да бъде унищожен по надлежния ред. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Л. А. следва да заплати разноските по делото. При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на присъдата. Ето защо прие, че същата следва да бъде изцяло потвърдена. По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, БлОС