Решение № 323 от 10.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2175/2024 г.

Образувано е по искова молба на „Алкла” ГмбХ, дружество регистрирано в ••••• срещу „Викинг асистънс“ ООД за предаване владението на следните движими вещи: товарен автомобил- камион, марка МАН, тип влекач, рег. № ••••• и ремарке с рег. № •••••. Ищецът твърди, че е собственик на описаните движими вещи. На 08.11.2024 г. превозните средства излезли от пътя близо до град •••••. Ответникът бил ивина от КАТ и извършил изтегляне на камиона и ремаркето. На следващия ден представители на ищеца се свързали с ответника, който поискал за извършената услуга сумата от 9698 евро, за която ищецът изрично възразил. Твърди, че ответникът задържа вещите без основание и иска тяхното предаване. Наред с това се иска плащането на сумата от 10320 евро обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да ползва имуществото си, изчислена съгласно печалбата реализирана за предходен период. Иска присъждането на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Ищецът не оспорва правото на собственост на ищеца, но твърди, че има насрещно вземане за извършена услуга по репатриране и транспорт. Твърди, че към дружеството е направено повикване от страна на пътна полиция. След пристигане на техен представител на мястото на инцидента бил осъществен контакт с един от ••••• на камиона- О. М., на който била предоставена заявка-договор, ценова листа на всички необходими услуги и договор за залог. Документите били попълнени от О. М. с данните на ищеца и „Rola company” Sp.zo.o. След това на място пристигнала необходимата техника за изтеглянето на превозните средства. Операцията продължила около два часа, след което по нареждане на гражданска защита към ••••• и ответника ремаркето било транспортирано до охраняем паркинг в гр. •••••, където била съставена комисия за оценка на риска предвид превозването на високорисков течен химикал. Влекачът бил транспортиран до база на ответника в село •••••. По късно през деня ••••• на ответника получил обаждане от лице на име В., което направило заявка за превоз на товара до •••••. От ответника бил предложен вариант за сумата от 1800 лева, като офертата била приета. На 09.11.2023 г. товарът бил обезопасен от гражданска защита и освободен за транспортиране. Превозът бил извършен и след разтоварването, ремаркето било върнато в базата на ответника в село •••••. След това на В. била изпратена информация за дължимото заплащане. Последвало обаждане от лице с име В., което заявило, че няма да плати крайната цена. Било заявено, че ищецът е готов да заплати за предоставените услуги само 2000 евро. Твърди, че договорът за услуги и договорът за залог са сключени с двете посочени дружества, като ищецът дължи плащането на цената по предоставените услуги. С оглед на изложеното предявява насрещен иск за сумата от общо 17595.21 лева, представлява цена на предоставените услуги по репатриране и транспорт, както и за сумата от 2121.70 лева обезщетение за забава за периода от 17.11.2023 г. до 30.09.2024 г. Прави възражение за право на задържане на движимите вещи до плащането на цената по договора. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба с който се оспорва претенцията. Твърди, че дружеството нито е поискало услугата от ответника, нито се е съгласявало с цената. Възразява, че ••••• подписал договорите не е имал правомощия да задължава ищеца, а след узнаването дружеството веднага се противопоставило. Счита, че между страните е налице извъндоговорно правоотношение съгласно чл. 210 ППЗДвП. Иска се отхвърляне на претенцията. Правната квалификация на предявените искове е чл. 108 ЗС и чл. 49 ЗЗД Правната квалификация на предявените насрещни искове е чл. 266, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД. Правната квалификация на възражението за право на задържане е чл. 315 ТЗ и чл. 91 ЗЗД. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Относно иска по чл. 108 ЗС: По делото са представени от ищеца 2 бр. свидетелства за регистрация, издадени от Република •••••. Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. В тази насока представеното от ищеца копие на наредба уреждаща образците и обозначенията на кодовете, не може да бъде възприето, защото е издадена след съставянето на самите документи. Видно от обозначенията с код “I” документите са издадени през 2021г. за влекача и през 2020 г. за ремаркето, а представената от ищеца наредба е приета през 2024 г. Поради това този нормативен акт не може да послужи за определяне на доказателствената стойност на документите. Доколкото свидетелствата са издадени от страна в ЕС и като такива удостоверяват данни за автомобила в съответните полета обозначени с кодове, приложение намира ДИРЕКТИВА 1999/37/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства. Съгласно т. II.6 на приложение I с код „С.2“, съответно „С.2.1, С.2.2 и С.2.3“ се отразяват данни за „собственик на превозното средство“. И в двете свидетелства за регистрация като собственик на превозните средства е посочено дружеството ищец. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, поради което следва да се приеме, че ищецът установява правата си. По делото е безспорно, че движимите вещи са във владение на ответника, поради което искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Относно иска за пропуснати ползи: Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако увреждането не бе настъпило, съпоставено с имуществото му при нанасянето на вредите. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2021 г. По делото, макар да се установява, че за периода товарният автомобил не е бил в движение поради задържането му от ответника, не се доказва с категоричност, че имуществото на ищеца е щяло да се увеличи. От доказателствата не може да се направи извод, че за това време той със сигурност е щял да извършва ежедневни превози, без какъвто и да било престой. В действително може да се направи предположение в тази насока на база обичайната логика, но то не е достатъчно, за да се присъдят вреди. Както бе посочено по- горе това предположение следва да се изгради на доказателствата по делото и не може да почива на допускане за закономерно настъпване на увеличаването. При установяване на пропуснатите ползи следва да се има предвид съществуващото предлагане и търсене на транспортна услуга в конкретния регион, както и възможността за изпълнението й с други товарни автомобили, ползвани от ищеца при осъществяване на търговската му дейност. Всички тези обстоятелства не позволяват да се направи категоричен и обоснован извод, че имуществото на ищеца в действителност би се увеличило, ако не бе поведение на ответника. Относно иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД: Основното възражение на ответника е свързано с наличието на насрещно негово вземане във връзка с репатрирането на товарния автомобил и ремаркето, като съгласно уточнението в първото о.с.з. се позовава на първо място на договор с ищеца, а на второ- на правото му на собственост върху товарната композиция. На първо място следва да бъде разгледано позоваването на ответника на възникнало между страните облигационно отношение. В първото о.с.з. с допълване на доклада на делото като безспорни бяха отделени обстоятелствата, че на 08.01.2023г. сутринта, процесният товарен автомобил е претърпял ПТП близо до гр. •••••; че ответникът е осъществил пътна помощ, в това число изтегляне на камиона и ремаркето, както и закарването им до паркинг в село •••••; че процесният камион и ремарке са във фактическа власт на ответното дружество; че лицето О. М. е ••••• на процесния камион и ремарке, както и че е ••••• на ищеца към датата на събитието; както и че ищецът е предложил плащането на сумата от 2000 евро за извършената услуга, съгласно приложена WhatsApp комуникация. По делото е представена заявка- договор за автомобилен превоз в условията на пътна помощ, в който са описани процесните превозни средства, като са посочени места на натоварване и разтоварване. В заявката е посочено, че се отправя от две дружества- ищецът „Alkla“ и третото лица „•••••”. Документите са подписани от •••••а на товарната композиция, като за него липсват доказателства за учредена представителна власт, но в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Съгласно представената от ищеца разпечатка и отделените безспорни обстоятелства, дружеството „Алкла“ е било уведомено да извършените от неговия служител без представителна власт действия, но не се е противопоставило срещу самите тях. Било е направено единствено възражение относно цената на предоставените услуги, като изрично е предложено плащането на по-малка стойност за свършената работа. Чл. 301 ТЗ не съдържа легално определение за формата и съдържанието на "противопоставянето", т. е. как трябва да бъде изразено противопоставянето на търговеца за извършени от лице без представителна власт сделки и действия от името на търговеца. Поради което, за да се приеме, че такова е налице е необходимо от изявлението на представителя ясно да следва отричане на правомощията на третото лице. В настоящия случай е налице възражение единствено по отношение на цената, но не за останалите действия. Поради това следва да се приеме, че между страните се установява сключването на договор за извършване на услуга по репатриране на катастрофиралата товарна композиция, както и за извършването на транспорт на ремаркето, заедно с товара му до мястото на доставката. Единственият компонент, по който не се установява да са постигнали съгласие страните е цената на услугата, като срещу нея има изрично възражение. Не се доказва дружеството ищец да е узнало за действията на •••••а в поранен момент. По делото бяха събрани доказателства за провеждани преди подписването на договора разговори, но за тях няма категорични данни с кое лице са извършвани и като представител на кое от двете посочени в заявката дружества. Това, че в договора са посочени две дружества като заявители на услугите и фактурите са издадени на юридическото лице, което не е страна по делото, не променя изводите. От доказателствата се установява възникването на правоотношение само с ищеца, поради което той отговаря за изпълнение на задълженията по договора и за плащането на възнаграждението. В тази хипотеза (липса на уговорена цена) при търговска сделка не може да се приеме, че договорът е недействителен, а приложение следва да намери разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ. В тази насока с Решение № 36 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009 г., IV г. о., е прието, че съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. По аналогия на закона същото правило се прилага и по отношение на цената по договора за услуга. Правилата за търговската продажба могат да намерят приложение не само към договорите, които съдържат елементи на продажба и изработка, но и за договорите за изработка, които не съдържат никакви елементи на продажба. Спецификите на договора за търговска продажба се обуславят от воденето на предприятието на продавача по търговски начин, но и изпълнителят води предприятието си по търговски начин и това се отразява по еднакъв начин на договора за изработка. Затова всички правила на Раздел I (чл. 318 до чл. 328 ТЗ) са приложими съответно и за договора за изработка. Не всички правила на Раздел II (чл. 329 до чл. 336 ТЗ) обаче са приложими и за договора за изработка (неприложими са напр. правилата на чл. 333 и чл. 336 ТЗ). С оглед на изложеното, дължимата по договора цена следва да бъде определена на основание чл. 162 ГПК от съда, като се използват всички данни по делото, вкл. заключенията на вещите лица. С приетите САТЕ са дадени няколко различни оценки като в първото е посочена сумата от 5020.80 лева, определена по ценоразпис към застраховател, а във втората е посочена цена от 9135 лева въз основа на ценоразпис на друго дружество, предлагащо услугите. В същата експертиза е дадено заключение, че цената претендирана от ответника може да се приеме за пазарна, предвид липсата на държавна регулация в стойността на предлагания вид услуги. И в двете заключения е акцентирано върху това, че изпълнителите на процесния вид услуги са много малко и никое от дружествата не желае да разкрива информация за предлаганите от него цени. Поради това цената следва да бъде определена като средно аритметична стойност на всички налични данни по делото. Цената следва да бъде определена по отделно за репатрирането на превозните средства и за предоставената транспортна услуга за ремаркето. Така по отношение на репатрирането следва да се определи цена от 9019.93 лева ((3820.80+7140+16099)/3), а по отношение на транспортната услуга следва да се опреди цена от 1563.74 лева ((1200+1995+1496.21)/3). Така общата дължима сума от ищеца възлиза на 10583.67 лева. До тази сума насрещният иск е основателен и следва да бъде уважен. Относно иска по чл. 86 ЗЗД: За плащане на дължимото възнаграждение не се установява да е уговорен срок на изпълнение, поради което ищецът е изпаднал в забава след отправянето на поканачл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът признава с исковата молба, че е поканен от ищеца да плати цената „На следващия ден“- т. 5 от исковата молба. Така страната е изпаднала в забава от 09.11.2023 г.- денят следващ датата на инцидента. Ищецът претендира плащане от по-късна дата- 17.11.2023 г. и от същата следва да се определи обезщетението за забава. Изчислено на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, обезщетението възлиза на сумата от 1280.07 лева за процесния период. Относно възражението за право на задържане: Самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане е допустимо, тъй като в същото (настоящото производство) е предявен и насрещен иск за вземането във връзка, с което се прави. За правото си на задържане ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 315 ТЗ и на чл. 91 ЗЗД. Доколкото търговското право на задържане е особена хипотеза на правото на задържане по чл. 91, ал. 1 ЗЗД на първо място следва да се разгледа дали са налице неговите предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 315 ТЗ търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно, като горното право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане. Тълкуването на тази разпоредба дава основание да се приеме, че кредиторът- търговец има право да задържи като обезпечение движими вещи на длъжника, които е държи на законно основание, като законът не поставя изискване за наличието на връзка между вземането, което се обезпечава със задържането и вещта, т.е между вземането и вещта е възможно и да не същества връзка /така определение № 566 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 780/2012 г., I т. о., ТК/. За валидното упражняване на търговското право на задържане обаче е необходимо движимите вещи да са придобити от кредитора правомерно, т.е по силата на валидно законово основание. Изискването на чл. 315, ал. 1 ТЗ кредиторът да е получил държането на вещите правомерно, означава да е получил държането със съгласието на длъжника. В настоящия случай безспорно процесните движими вещи са в държане на ответника, като се установява и наличието на изискуеми задължения срещу ищеца. И двете движими вещи са получени от ответника със съгласието на ищеца, като по отношение на влекача това е договорът за извършването на репатриране, а по отношение на ремаркето, сключеният след това договора за транспортна услуга. Извършването на тези дейности е потвърдено от дружеството ищец, съгласно приложената към исковата молба кореспонденция. Ето защо в полза на ответника следва да се признае правото на задържане до плащането на сумата от 10583.67 лева главница и сумата от 1280.07 лева обезщетение за забава. В заключение следва да се посочи, че според съда по делото не се установява възникването на договор за залог. Договорът е подписан от •••••а на ищеца, за когото не се доказва да се разполагал с представителна власт, а тези негови действия не се установява да са стигнали до знанието на собственика преди представянето им по настоящото производство, в което е налице противопоставяне на действието. Относно разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за д.т. по иска по чл. 108 ЗС в размер на 890 лева, сумата от 200 лева за САТЕ и сумата от 1735.75 лева за адвокатско възнаграждение- 1/4 от претендираното, разпределено поравно за защита по предявените искове и насрещните претенции. Доказателства за разноски във връзка с представеното законодателство на Република ••••• не бяха установени. Общият размер на разноските е 2825.75 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника, като ищец по насрещните искове, следва да бъде присъдена сумата от 474.55 лева за д.т., сумата от 511.44 лева за САТЕ, както и 1594.52 лева за адвокатско възнаграждение по съразмерност. Общият размер на разноските е 2580.51 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ищеца, като ответник по насрещния иск, следва да бъде присъдена сумата от 1382.89 лева, разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 10 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК не следва да бъде присъждана допълнителна държавна такса, тъй като такава е събрана по насрещните искове. Предвид това, че решението се постановява след въвеждането на еврото в България на 01.01.2026 г., сумите следва да бъдат присъдени в тази валута, съобразно официалния валутен курс. По изложените съображения, съдът