Решение № 229 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 391/2026 г.

Обжалвано е НП № РД 27-31/06.03.2026 година на Заместник – кмет „ФИ“ на Община Сливен, с което на Г. Г. С. ЕГН •••••••••• с адрес с. ••••• на основание чл. 133, ал. 3, т.3 от ЗУО е наложена „глоба“ в размер на 715,81 евро /1400 лева/ за извършено административно нарушение по чл. 133, ал. 3, т.3 от ЗУО. Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. С. С. от АК-Сливен. Поддържа жалбата. Намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка не обуславяла и не доказвала нарушение на чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение. Претендира и за направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не изпращат представител. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: На 25.02.2026 год. бил съставен АУАН № 000030 против жалбоподателя за това, че на 25.02.2026 год. около 14,00 часа била извършена проверка на адрес с.••••• при която било установено, че се извършва нерегламентирана дейност с цветни метали от ИУМПС (излезли от употреба моторни превозни средства), които предават на пунктове за скрап, без регистрация по Търговския закон. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, както и че нарушението е извършено за втори път. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 25.02.2026 год. (л. 5 – 6 от делото). Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № РД 27-31/06.03.2026 год. от Заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 715,81 евро / 1400,00 лева на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от Закона за управление на отпадъците, за нарушение на чл. 133, ал. 3, т. 3 от Закона за управление на отпадъците. В НП било отразено, че лицето не е възразило при съставяне и връчване на АУАН, че няма отегчаващи обстоятелства, няма смекчаващи обстоятелства и по акта не е постъпило възражение в законоустановения 7-дневен срок. Отразено било още, че след като се е запознал с писмените доказателства към административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган намира, че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на 12.03.2026 год. с обратна разписка (л. 7 – 8 от делото). Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и на различни от посочените в нея възражения. Съгласно основното правило на чл. 47, ал. 1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административни наказания могат да налагат само ръководителите на ведомствата и органите, на които е възложено изрично с закон или указ. Алинея 2 на същия член императивно указва, че компетенциите на длъжностните лица в рамките на министерствата и ведомствата се определят от съответния закон. В конкретния случай, процесното нарушение е квалифицирано по чл. 133, ал. 3, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУО, актовете за установяване на нарушения по чл. 133, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината (в случая – инспектор други дейности в Община Сливен, отдел „Екология“ ). Съгласно чл. 157 ал. 6 от ЗУО нарушенията по чл. 133, ал. 3 и чл. 145 се установяват с акт на органите на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от директора на РИОСВ или кмета на общината длъжностни л и ц а , а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай, наказателното постановление е издадено от Заместник – кмет „ ФИ“ на Община Сливен. Видно от писмено становище с вх.№ СД-02-04-14922/17.07.2026 г. по описа на СлРС от въззиваемата страна чрез процесуален представител гл.юриск.М.С. е посочено е, че кметът на Община Сливен няма заповед, с която е упълномощен да издава наказателни постановления по Закон за управление на отпадъците. Компетентността е абсолютна положителна предпоставка за валидността на всяко наказателно постановление. Издаването на НП от орган, който не притежава материална и родова компетентност, съставлява съществено и неотстранимо нарушение на производствените правила, което само по себе си е абсолютно основание за отмяна на акта. С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има жалбоподателя. Воден от горните мотиви, съдът