Решение № 202 от 1.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 216/2023 г.

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 140 от 03.11.2022 г. на СГС, НО, 21 състав по НОХД № 3041/22 год.подс.М. Е. П. е признат за невинен в това, че за времето от неустановета през м.януари 2019 год. до 05.06.2019 год. в Република България, гр.•••, в тавански помещения №14 и №16, находящи се над 8-ми жилищен етаж в жилищен блок, находящ се в гр.•••, на ул.“•••“ № •••, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с цел да създаде смут и страх в населението, е извършил престъпление по чл.339, ал.1 от НК-придобил и държал взривни вещества и пиротехнически изделия, както следва:

-самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ-поцинкована тръба 3/8“ и дължина 240 мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав от калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо, -пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14.5 кг., -два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 гр., -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама-поцинкована тръба 3/8“, с дължина 240 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама-цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30 мм и дължина 80 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -18 бр. пиротехнически изделия „пиратки“-цилиндрични картонени тела 11 бр. модел ТР 2000 с изваден пиротехнически състав и 7 бр.модел ТР 2000, -прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържащ пиротехническа смес около 1 грам калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк и сяра на прах /неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства като пиротехническа запалка, -импровизирано взривно устройство-бяла пластмасова саксия с формата на пресечен конус с размери Ф160-долна основа, Ф210-горна основа и височина 180 мм, обвита с кафяво опаковъчно фолио и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество- самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850 гр., контейнер-два пластмасови съда и поразяващи елементи-пирони и ламарина, -пиротехническо изделие „пиратка“-картонено цилиндрично тяло, към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи-пирони и -метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.108а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК.

Със същата присъда подс.М. Е. П. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата през м.януари 2019 год. до 05.06.2019 год. в Република България, в гр.•••, в тавански помещения №14 и №16, находящи се над 8-ми жилищен етаж в жилищен блок, находящ се в гр.•••, на ул.“••• № •••, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, придобил и държал взривни вещества и пиротехнически изделия, както следва:

-самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ-поцинкована тръба 3/8“ и дължина 240 мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав от калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо, -пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14.5 кг., -два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 гр., -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама-поцинкована тръба 3/8“, с дължина 240 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама-цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30 мм и дължина 80 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -18 бр. пиротехнически изделия „пиратки“-цилиндрични картонени тела 11 бр. модел ТР 2000 с изваден пиротехнически състав и 7 бр.модел ТР 2000, -прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържащ пиротехническа смес около 1 грам калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк и сяра на прах /неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства като пиротехническа запалка, -импровизирано взривно устройство-бяла пластмасова саксия с формата на пресечен конус с размери Ф160-долна основа, Ф210-горна основа и височина 180 мм, обвита с кафяво опаковъчно фолио и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество- самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850 гр., контейнер-два пластмасови съда и поразяващи елементи-пирони и ламарина, -пиротехническо изделие „пиратка“-картонено цилиндрично тяло, към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи-пирони и -метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, без лишаване от свобода:

-задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.П. е осъден да заплати сторените по делото разноски- 16 148.78 лв. в досъдебната фаза и 5 665 лв. в полза на СГС.

На основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК в полза на Държавата са отнети вещите, предмет на престъплението, притежаването на които е забранено и подробно посочени по-горе.

Срещу така постановената присъда, в оправдателната й част, е постъпил бланкетен протест от СГП с доводи, че е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е доказано извършването на престъплението по чл.108а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК, което поглъща деянието по чл.339, ал.1 от НК.Прави се искане за отмяна на присъдата в тази част и осъждане на подсъдимия по обвинението, за което е предаден на съд.

Срещу осъдителната част на присъдата е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи, че е незаконосъобразна и неправилна като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Прави искане за отмяна на присъдата в тази част и оправдаване на подсъдимия.

В допълнително писмено изложение защитникът не оспорва, че въпросните предмети и вещества са намерени на таванските помещения, собственост на сем. П. и съседката им в жилището, в което живеят.Счита обаче, че тези вещества и предмети не представляват взривни вещества и пиротехнически изделия, тъй като същите са в незавършен вид и без детонатори, а като такива не могат да възпроизведат взрив, каквото заключение е направил и съдът на стр.31 от мотивите.Намира, че изготвената комплексна експертиза по протокол № 77 не следва да бъде приемана като безспорно доказателство, защото не е задължителна за съда.Поставя за разглеждане единствено дали е налице деяние по чл.339, ал.1 от НК с оглед неговата обективна съставомерност предвид установеното от свидетелите, че тези предмети и вещества се продават свободно, без ограничителен режим и без изискване на специално разрешение, т.е. за придобиването и държането на тези предмети и вещества не е предвиден специален режим.

По отношение на наказанието излага, че справедливото такова е обществено порицание.

Възразява и срещу присъдените разноски по делото, в които са включени несъотносими към доказване на престъплението, за което П. е признат за виновен и осъден, поради което моли да бъдат редуцирани.

В съдебно заседание представителят на САП заявява, че правилно първоинстанционния съд е приел, че без съответно разрешение са държани боеприпаси и забранени от закона вещества.Счита обаче, че всичко това е сторено със специална цел, каквото твърдение е формулирано в обвинителния акт и поради това моли присъдата да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимият се признае за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея, а протеста счита за неоснователен, тъй като в оправдателната си част присъдата е правилна, в резултат на правилна оценка на събраните по делото доказателства и експертни заключения.Пледира за оправдателна присъда за престъплението, за което П. е признат за виновен и за отхвърляне на протеста.

Подсъдимият поддържа становището на защитникът си, а в последната си дума моли жалбата да бъде уважена, а протестът да бъде оставен без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите в протеста и жалбата ведно с допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

Процесуалното развитие на делото е следното:

По внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт срещу М. Е. П. за извършено от него престъпление по чл.108а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК, пред СПНС е образувано НОХД № 1197/20 год.Същото е приключило с присъда от 10.12.2021 год., с която П. е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.69, ал.1 от НК за срок от една година.На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР и НПК, като на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК са отнети в полза на Държавата забранените вещи и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс.П. е осъден да заплати направените по делото разноски.

След подадена въззивна жалба от защитникът на подсъдимия, пред АСпНС е образувано ВНОХД № 59/22 год., който с решение №14 от 13.07.2022 год. е отменил изцяло присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.Въззивният съд е приел, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на формирана съдебна воля по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и обективирането й в определението от разпоредително съдебно заседание, безмотивно ограничаване на публичността на процесуалните действия в съдебното производство и липса на мотиви относно срока за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Междувременно е настъпила законодателна промяна, по силата на която СпНС е закрит от 27.07.2022 год. и поради това последният с определение от 26.07.2022 год. е прекратил съдебното производство по новообразуваното НОХД № 2155/22 год. и е изпратил делото по компетентност на СГС.

Последният, чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства по реда на чл.371, т.1 от НПК, е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

Подс.П. е роден на •••••••• год. в гр.•••.Същият е психически здрав, не страда от психично заболяване, няма характерови девиации в смисъла на личностово разстройство, диссоциативност и шизоидност.При него се наблюдава изразена емоционална и социална незрялост, както и търсене на новости с некритичност и затруднено филтриране на информация от средата, недължащи се обаче на патопсихологични феномени или на психична болест, но обосноваващи лесната му внушаемост от външни фактори.Няма изградена представа за религия.

Към инкриминирания период подс.П. бил ученик в ЕГ“Иван Вазов“ в гр.•••, в девети клас, в паралелка със засилено изучаване на английски език.До осми клас успехът му бил отличен и получавал стипендия.Не пушел цигари и не употребявал алкохол и наркотични вещества.Посещавал редовно учебните занятия, нямал неизвинени отсъствия и не влизал в конфликт със съучениците си и учителите.Не парадирал с каквито и да било религиозни възгледи.

Живеел заедно с родителите си и братята си в апартамент в гр.•••, ул.“•••“ № •••, ет.•••, ап.•••.Бил първото от трите деца в семейството, като имал двама братя, по-малки от него с шест и петнадесет години.Израснал в условията на нормална и подкрепяща семейна среда, като родителите му полагали необходимите грижи за пълноценното му развитие.Семейството му обаче преживяло криза след раждането на най-малкото дете, което било със сериозни здравословни проблеми.Тъй като подсъдимият бил отличен ученик и послушно дете, което не създавало проблеми, родителите му насочили цялото си внимание към лечението на болното дете, без да се притесняват за него.Постепенно подсъдимият започнал да усеща липсата на родителите си в емоционален аспект поради тяхната ангажираност с болното дете, на което били извършени поредица от оперативни интервенции.Освен липсата на внимание от родителите си, подс.П. преживявал тежко и състоянието на малкото си братче, като за кратък период от време през септември 2018 год. приемал „Ксанакс“, за да овладее тревожността си.

От малък подс.П. проявявал интерес към растенията и животните, четял различна литература в тази насока и бил натрупал познания.С времето интересът му се насочил върху нетрадиционни „месоядни“ растения, които започнал лично да отглежда.Това му хоби било известно на родителите му, които го подкрепяли.

По този повод, към края на 2018 год. баща му Е. П. оборудвал и предоставил за ползване на синът си прилежащо към жилището им таванско помещение №14, в което последният развивал хобито си, свързано с отглеждане на цветя.Със същата цел баща му взел за ползване и му предоставил и съседното таванско помещение №16, със съгласието на собственичката му Д.. Освен към растенията, от около 2-3 години подс.П. проявявал засилен интерес и към химията, като се увличал по правенето на различни експерименти.Част от тези експерименти били опити с химически вещества, с възможна употреба за направата на взривове.Информация относно химическите вещества, тяхното предназначение и ефекта от комбинирането им, подсъдимият получавал от различни сайтове в интернет.Увлечението му било известно на баща му, който закупувал необходимите за опитите му консумативи, като сярна и солна киселина.Също така подсъдимият се снабдявал и сам, като ги закупувал от различни фирми в гр.••• или поръчвал по интернет.

Докато търсел в интернет информация за контакти на фирми, от които да се снабди с необходимите за експериментите му химически вещества, подс.П. попаднал в интернет на сайта на фирма „Химснаб •••“ЕООД.На 17.11.2018 год. в 22.29 ч. същият изпратил текстово съобщение на телефонния номер на фирмата, принадлежащ на А. Н., в който заявил, че желае да закупи концентрирана сярна киселина.Св.Н. не отговорила на съобщението, тъй като политиката на фирмата не позволявала да се потвърждават заявки, направени чрез СМС съобщения.

След като не получил отговор на съобщението си, подс.П. решил да потърси нужната му информация в социалната мрежа „Фейсбук“ и в частност в групата „Учители по химия“, към която се присъединил посредством фалшив профил с имена „J. M.“, чрез който на 18.11.2018 год. поискал информация от членовете на групата за търговски обекти в гр.•••, от които може да закупи 50 кг. амониева селитра, водороден пероксид и концентрирана сярна киселина.В отговор на запитването му, св.В. М. посочила, че търсените от него химически вещества могат да бъдат закупени от фирма „Валериус“, находяща се в кв.“Смирненски“ в гр.•••.Количеството на посочените от П. реактиви направило силно впечатление на св.А. Г., която работела в лаборатория по химическо образование към СУ“Св.Климент Охридски“ и членувала в същата група.Свидетелката решила да провери профила му, в резултат на което установила, че към профила му няма снимка, не било отразено, че е учител по химия, нито училището, в което практикува, а освен това в профила му не фигурирали и никакви приятели.Тези обстоятелства породили у свидетелката съмнения относно намеренията му, поради което призовала участниците в групата да не споделят информация с него.Тогава подс.П. написал в група: “Здравейте, нещата които ще правя, няма да са с цел нараняване на хора“ и след като видяла коментара му св.Г. си помислила, че лицето с този профил най-вероятно е дете, което се увлича по химията и няма реална преценка за количеството на търсените химически вещества.

Закупуваните химически вещества подс.П. държал в двете тавански помещения, в които и извършвал химически експерименти.В резултат на тях той придобил умения да изготвя взривни вещества чрез смесването им.Извършваните опити заснемал с мобилния си телефон, а видеоклиповете показвал на баща си Е. П..За заниманията си споделил и със св.М. Р., който по това време живеел в Германия и на който изпратил по „Вайбър“ снимка на буркан с фитил, който преминавал през пробита капачка с обяснение, че това е коктейл „Молотов“.Изпращал му също снимки, на които се взривяват пиротехнически изделия „пиратки“, както и снимка на малко камъче, за което му обяснил, че представлява уран.

Към януари 2019 год. П. започнал да се интересува от направата на самоделни взривни и пиротехнически устройства.За тази цел започнал активно да търси в интернет информация за материали и вещества, необходими за изработването на такива устройства.Започнал да преглежда и теми в интернет, свързани с тероризъм, “Ислямска държава“, терористични действия, извършвани на територията на Близкия изток и Европа.

Въз основа на достъпната в интернет информация, П. започнал да се обучава да борави с взривни вещества и пособия, служещи за изработка на самоделни взривни и пиротехнически устройства.Постепенно се научил да изработва такива устройства, в които поставял самоделно изготвена от него смес от различни химически вещества.Така направените самоделни устройства взривявал за удоволствие, като за тази цел подбирал отдалечени и усамотени места.

През април 2019 год. св.М. Р. се прибрал в България за две седмици и отишъл на гости на подсъдимия.Последният му споделил за предоставените му за ползване тавански помещения и за дейността, която извършва в тях.Завел го в тях и му обяснил, че в едното има парник за цветя и не е желателно да влиза в него, а след това влезли в другото таванско помещение, в което Р. забелязал множество кутии и буркани, разположени на рафтове по стената, както и противогазова маска.П. обяснил на Р., че в бурканите съхранява барут, който вземал от пиратки.След това взел самоделно изработено от него устройство, представляващо метална тръба с неустановено съдържание, както и предварително закупени „пиратки“.Двамата отишли до „•••“, където взривили изработеното от подсъдимия самоделно устройство и направили видеоклипове с мобилните си телефони на момента на взрива.Подсъдимият казал на Р., че и друг път е взривявал подобна тръба и тогава взривът е бил много мощен и се е чул много силно.

На 17.04.2019 го П., посредством мобилното приложение „Телеграм“, установил контакт с лице от арабски произход, като комуникацията помежду им се водела на английски език.Подсъдимият попитал лицето дали е член на „Ислямска държава“ и изразил желание да се присъедини към нейните структури.В отговор, лицето от арабски произход заявило, че е привърженик, но не и муджахидин в „Ислямска държава“ и му предложил да го добави към група в „Телеграм“, свързана с „Ислямска държава“.Тъй като подсъдимият не владеел арабски език, а лицето, с което си комуникирал, не разполагало с англоезична група, това не се случило.Подсъдимият го попитал дали планира да пътува до Сирия и Ирак, за да се бие, а последният му отговорил, че това е мечтата му, но границата между двете страни е затворена.На 24.04.2019 год. и 25.04.2019 год. двамата отново си комуникирали за възможността за присъединяването на П. към въпросната група в „Телеграм“, като лицето от арабски произход обяснило, че групата, в която членува, не е на английски език и е предназначена за араби.Подсъдимият го помолил да го покани в тази група, но последният отговорил, че групата е частна, а той не е администратор.Тогава подсъдимият го помолил да попита администратора дали не може да го добави към групата, но това не се случило.Тогава лицето от арабски произход започнало да изпраща на подсъдимия видеоклипове, съдържащи бойни действия, както и такива на екзекуции на различни лица /показни разстрели, обезглавявания/, на които било изобразено логото на „Ислямска държава“.

На 25.04.2019 год. подс.П. установил контакт с друг неустановен в „Телеграм“ потребител /чийто профил е изтрит/, като комуникацията им се осъществявала на английски език.Подсъдимият попитал въпросния потребител дали разполага с група на английски език на „Ислямска държава“, както и дали познава „братя“ от Европа, на което последният отговорил отрицателно.На 29.04.2019 год. подсъдимият отново се свързал с лицето от арабски произход, като се интересувал дали има информация за предстоящи атаки срещу неверници и получил отговор от това лице, че не знае и подчертавало, че не е муджахидин.Подсъдимият уведомил лицето от арабски произход, че се обучава да прави експлозиви и получил одобрението му.За последен път двамата комуникирали на 03.05.2019 год., когато подсъдимият попитал лицето дали е получил даден видеоматериал и получил отрицателен отговор.

Към началото на май 2019 год. подс.П. отказал да консумира свинско месо и заявил на родителите си, че ще става мюсюлманин.Спрял да гледа телевизия и да излиза с приятелите си.Св.Е. П. му казал, че ще го подкрепи в избора му на религия, тъй като в рода им имало мюсюлмани, попитал го дали е чел Корана, на което подсъдимият отговорил отрицателно и му казал, че ще се информира по темата от интернет.Тогава св.Е. П. му взел телефона, прегледал съдържанието му и видял кореспонденцията му с лицето от арабски произход, както и изпратените му видеоклипове с насилие.Свидетелят и съпругата му решили да ограничат достъпа на подсъдимия до телефона и компютъра му и започнали да водят разговори с него за случващото се.При един от тези разговори подсъдимият казал на родителите си, че лицата, с които си комуникира, не биха поискали от него да убива хора, нито да стане камикадзе, както и че самият той не би убил друг човек.Освен това, на 09.05.2019 год. и на 13.05.2019 год., подс.П. бил заведен от родителите си на консултация с психолог- св.С. К.-П., а след това и със св.И. Т., с който били проведени общо 4 срещи.Наред с това св.Е. П. се свързал със служител от органите на реда, на който разказал за тревожните факти, установени от комуникацията на неговия син с лица от арабски произход.

На 05.06.2019 год. било извършено претърсване на двете тавански помещения и били иззети множество обекти, сред които метално цилиндрично тяло, от единия край на което излизали проводници, 2 туби и един плик, съдържащи бяло гранулирано вещество, 2 плика с бяло прхообразно вещество, метално цилиндрично тяло с излизащ шнур от едната му страна, пластмасово цилиндрично тяло с червена тапа в единия край, “пиратки“ ТР 2000 и ТР 1500, сива на цвят раница с двойка проводници в нея и др. На същата дата св.Е. П. предал на органите на разследването книга „Ислямска държава и предначертаването на Близкия изток“ от Лорета Наполеони, в страниците на която било поставено черно правоъгълно платнено знаме с бял кръг и надпис на арабски език, за която съобщил, че е намерил в таванското помещение, ползвано от подсъдимия, както и мобилен телефон „IPhone 6S“, принадлежащ на подсъдимия и таблет „Alkatel“, за който обяснил, че се ползва от всички членове на семейството.

На 07.06.2019 год. отново било извършено претърсване на таванско помещение №16, при което били иззети метална тръба с дължина 30 см. и диаметър около 30 мм, обект, състоящ се от три метални цилиндрични тела с резба от външната страна, пластмасово черно конче, капсуловано от двата края, от което излизат по две жици-синя и червена от едната страна и черна и червена-от другата и камуфлажна жилетка с джобове.

От експертното заключение в областта на арабистиката и ислямознанието съдът е приел за установено, че текстовете върху правоъгълното платнено знаме, са изписани на арабски език.Хоризонталният надпис в горната му част е съкратен вариант на формулата на засвидетелстването /“Шахада“/, а думите в картуша под хоризонталния надпис са съответно „Аллах“, “Пратеник“, “Мухаммад“ и са свързани с т.нар. печат на Пророка, но могат да се интерпретират и като модификация на втората част на „шахадата“, ако са изписани в обратен ред и то вертикално.Според вещото лице, цветът на материята от изписаната страна и двата посочени текста, в последните години се определя като знамето на „Ислямска държава“, но не се използва и от организации и структури, характеризирани като „джихадистки“.Забрана за публичното използване на комбинираната символика-черен флаг с изписана с бял шрифт шахада и под нея „Печата на Мухаммад“-черен шрифт на бяло кръгло поле, съществува в Германия, Австрия, Холандия и Великобритания, в които тя се третира като знаме на „Ислямска държава“.

При изследването на книгата „Ислямска държава и предначертаването на Близкия изток“ експертът не е установил послания, които могат да бъдат използвани за разпространение на радикални идеологически концепции и поведенчески нагласи от типа на разпространяваните от „Ислямска държава“.Вещото лице е изразило становище, че за критичното осмисляне на книгата са необходими поне минимум специалния познания по история на арабския регион, по съществуващата противоречивост в дефинирането на тероризма, по международното публично право и само при тези условия книгата би могла да бъде използвана в процеса на подготовката на кадри по засегнатата в нея многопланова материя.

От ДНК-експертизата е установено, че биологичния материал /епителни клетки/ по пинсетата, иззета от таванското помещение и пробата сравнителен материал от подсъдимия, е констатирано съвпадение между демонстрираните алели при 19 от изследваните 25Y хромозомни STR генетични локуси при следите от епителни клетки по пинсетата, изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на подсъдимия.Заключението на вещите лица е в насока, че подсъдимият е имал контакт с пинсетата.Установили са още, че за част от изследваните обекти-оранжева горелка „Prof“, горелка с пластмасов резервоар „Providus Technic“ и отвертка, тип „звезда“ е наличен смесен клетъчен материал от две или повече лица, които са имали контакт с обектите, с невъзможност за извеждане на индивидуални генетични материали.

От компютърно-техническата експертиза на таблет „Alkatel“ е видно, че възстановените изтрити снимки и видеоклипове съдържат начини на изготвяне на взривни вещества, бомби, оръжия, военни действия, “Ислямска държава“ и др. Изследван е и мобилния телефон марка „Apple“, модел „iPhone“, ползван от подсъдимия, без поставена СИМ-карта в него.От заключението е установено, че на мобилния телефон е била поставяна СИМ-карта на „Тебенор“ с № 89359050000309190968, както и че абонатния номер, свързан с посочената карта е +359 ••• е бил свързан с компютър с име GORGG-PC и логически потребител GORGG и е била използвана електронна пощенска кутия, асоциирана с адрес: •••.Вещото лице е установило, че е използвано и мобилното приложение „Телеграм“ с потребител А. А., асоциирано с тел.+359 •••.Изследването на тази програма от вещото лице е показало, че са следени няколко канала, свързани с дейността на „Ислямска държава“ и проповядването на ислям на арабски език.Сред установените изображения и видеоклипове се съдържат както такива с бойни действия, така и с убийства на хора и обезглавявания.Открит е „Телеграм“ канал на руски език, в който са се превеждали цитати от мюсюлмански книги, обсъждали се различни въпроси, в това число и джихад.В същия канал е установена и подробна хроника на различни исторически събития и войни, свързани с мюсюлмански страни.Експертът е установил кореспонденция на потребителя А. А. с лице, сочещо че е от Мароко, както и с друг потребител, чийто профил е изтрит.Извършен е анализ на интернет активността на потребителя и е установено, че са извършвани търсения с използване на ключови думи, свързани с изготвяне на бомби /мръсни бомби, шрапнелни бомби, раници-бомби, колани с експлозиви, взривни жилетки на самоубийци и др./, техните съставки, отрови /рицин и неговото отглеждане/, ножове, Ислямска държава и различни хора, свързани с нея и др.В списъка с бележки на потребителя са установени линкове към фейсбук страници, както и бележки, свързани със синтеза на различни взривни вещества.

На изследване са подложени и обектите, иззети на 05.06.2019 год. от таванско помещение № 14 и № 16, както и тези, иззети на 07.06.2019 год., като за нуждите на настоящото производство с оглед рамките на обвинението, което включва само част от иззетите предмети, притежаващи белезите на взривни вещества, е видно от експертизата, че:

• обект №2, иззет на 05.06.2019 год. от таванско помещение №14 представлява самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ със следната конструкция:

1.Корпус-поцинкована тръба 3/8“ и дължина 240 мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, 2.Взривна пиротехническа смес-калиев хлорат /окислител/, алуминий, сяра и желязо на прах /неорганично гориво/ с маса 25 гр. и 3.Средство за иницииране-самоделно изготвен електровъзпламенител от двойка проводници, дадени на „късо“ посредством метално парче от домакинска тел.

-обекти №3, 4 и 5, иззети на същата дата и от същото помещение представляват пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип и съдържат самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14.5 кг.

Според експертите, амониевия нитрат /амониева селитра/ спада към взривоопасните вещества и при механичното смесване на амониев нитрат и петролен продукт се получава взривна смес, идентична по състав с произвежданата у нас промишлена взривна смес „Нафтонит“, известна и с наименованието ANFO.Нафтонитът представлява взривна смес от гранулирана амониева селитра и дизелово гориво в различни пропорции и намира приложение при извършване на открити и подземни взривни работи в добивната промишленост, строителството и други отрасли.Взривява се с междинен детонатор /обикновено пресовка тротил, но може да се използва и друг вид взривно вещество/ и има скорост на детонация около 3200 m/s.Вещите лица са посочили, че при производството на амониево-селитрените взривни смеси често се използва порьозна амониева селитра, чиято продажба е под контрол на МВР.В предоставената за изследване самоделна взривна смес амониева селитра не е порьозна, а обикновена, предназначена за изкуствена тор, която се продава свободно в търговската мрежа, а употребата на обикновена амониева селитра не е прецедент при производството на взривни смеси.

-обект №6, иззет на 05.06.2019 год. от таванско помещение № 14 представлява два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 гр., -обект №7, иззет отново на посочената дата от таванско помещение №14 и разделен на подобект 7.1, който представлява поцинкована тръба 3/8“, с дължина 240 мм.От едната си страна тръбата е затворена, като е навита поцинкована капа и същата е обвита с бежово на цвят тиксо.В другия край на тръбата от вътрешността й излиза зелен на цвят пиротехнически шнур, като отвора й е уплътнен с тънко парче найлон.След изваждане на найлона е установено, че вътрешността на тръбата е запълнена с бяло прахообразно вещество с маса 50 гр. и, -обект №7.2 представлява цилиндричен пластмасов контейнер, предназначен за изземване на биологични проби, с диаметър 30 мм и дължина 80 мм.Същият е обвит с кафяво на цвят опаковъчно тиксо.В едната страна е затворен с навита на резба, синя на цвят пластмасова капачка.В другата му страна, на вътрешната цилиндрична част, завършва с конусовидна част.В нея има отвор, който е запушен посредством топъл силикон.След премахване на тиксото и отвиване на капачката е установено, че във вътрешността на пластмасовия контейнер е насипано бяло на цвят праахообразно вещество с маса 15 грама.

Експертите са установили, че бялото на цвят прахообразно вещество представлява пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, а в резултат на проведените изследвания са дали заключение, че посочените два обекта представляват две самоделни изготвени пиротехничски устройства, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, едното с корпус от поцинкована тръба, а другото от пластмасов контейнер, -обект №9 представлява 18 бр. цилиндрични картонени тела, от които 11 броя разчупени в средата и 7 броя цели, които в двата си края са затапени с пластмасови тапи, като от едната страна пластмасовата тапа има изработен отвор, през който преминава зелен на цвят пиротехнически шнур.

Върху 11-те цилиндрични тела са били залепени хартиени етикети с надпис ТР 2000, а върху 7-те ТР 1500 и надписи, че са само за употреба на открито и са забранени за употреба за лица под 12 години.Вещите лица са разрязали едно от неразчупените цилиндрични тела по височина и са установили, че в двете му основи, под пластмасовите тапи, има сиво на цвят пресовано вещество-калциев карбонат.Зеленото на цвят шнурче преминава през запресования калциев карбонат и краят му завършва в сиво прахообразно вешество, изследването на което е установило, че представлява пиротехническа смес със състав: калиев перхлорат /окислител/, алуминий и сяра на прах /неорганично гориво/.В двете основи на 11-те разчупени тела също има пресован калциев карбонат, а пространството между пресования калциев карбонат е било празно, като са установени следи от същата пиротехническа смес.Правят извод, че обект № 9 представлява „пиратки“.

-обект №2.8, иззет от таванско помещение №16 представлява прозрачен корпус от пластмасова химикалка, обвит с черна изолационна лента.В единия си край корпуса на химикалката е затворен с топъл силикон.В другия край от вътрешността на корпуса излизат двойка едножични проводници със синя и червена изолации и дължина 95 мм.Корпуса от химикалка е запълнен със сиво на цвят прахообразно вещество с маса 1 грам, което представлява пиротехническа смес със състав: калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк и сяра на прах /неорганично гориво/.Жилата на двата проводника, влизащи в корпуса от химикалка, са свързани помежду си посредством метално парче от домакинска тел и поставени в пиротехническата смес.Заключават, че преработената така химикалка може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства като пиротехническа запалка, -обект №3, също иззет от таванско помещение №16, представлява бяла пластмасова саксия с формата на пресечен конус с размери Ф160-долна основа, Ф210-горна основа и височина 180 мм, обвита с кафяво опаковъчно фолио и прозрачно найлоново фолио.В пластмасовата саксия е била поставена бяла на цвят пластмасова домакинска кутия с цилиндрична форма и светлосин на цвят пластмасов капак на винт, съдържаща бяло на цвят гранулирано вещество с маса 1850 грама.В капака на кутията е пробит отвор с диаметър 10 мм.В пространството между пластмасовата саксия и поставената в нея домакинска кутия е било поставено прозрачно найлоново фолио.След изваждането на същото е установено, че в свободното пространство под него са насипани стоманени пирони с маса 1 кг и дължина по 60 мм.На дъното на саксията, под домакинската кутия е било поставено, обвито в прозрачно найлоново фолио, парче ламарина с дебелина 0.5 мм.

Изследването на бялото гранулирано вещество е показало, че представлява самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/, идентична по състав с взривната смес от обекти №3, 4 и 5 от таванско помещение №14.От направените изследвания и анализ вещите лица са дали заключение, че обект №3 представлява част от импровизирано взривно устройство, състоящо се от взривно вещество с маса 1850 гр., контейнер-два пластмасови съда и поразяващи елементи-пирони и ламарина, за задействането на което е необходимо използването на първичен експлозив /междинен детонатор/ и средство за взривяване.

-обект № 5.2 представлява картонено цилиндрично тяло, към което допълнително са прикрепени в три реда малки пирончета посредством черна изолационна лента.След разрязване на цилиндричното тяло са установили, че в двата си края има сиво на цвят пресовано вещество-калциев карбонат, което от едната страна е затапено с пластмасова тапа.В другия край зелено на цвят шнурче преминава през запресования калциев карбонат и краят му завършва в сиво прахообразно вещество, изследването на което е установило, че представлява пиротехническа смес със състав: калиев перхлорат /окислител/, алуминий и сяра на прах /неорганично гориво.Извели са, че представлява „пиратка“, към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи-пирони и при нейното задействане ще се възпроизведе шумов ефект, а също така ще нарани и намиращи се в близост хора и - обект №1, иззет на 07.06.2019 год., представляващ метална тръба с дължина 300 мм, диаметър 34 мм и дебелина на стената 3.5 мм, която в двата си края има външна резба, а вътрешността й е запушена със сива на цвят мрежа, която е закрепена към тялото посредством черна на цвят ПВЦ лента.Във вътрешността на тръбата е бил поместен памук с маса 5 грама.След проведени изследвания по вътрешната част на металната тръба са установени следи от пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат и е направен извод, че металната тръба е била използвана като самоделно пиротехническо устройство.

Заключението е, че всички взривни вещества, изготвените взривни и пиротехнически устройства, са били годни за употреба по предназначение, като са били извършени и моделни експерименти, за които е съставен констативен протокол.

Според последния, към жилата на двойката проводници на обект № 2 /тръбна бомба/, е бил подаден електрически импулс, в резултат на което самоделното взривно устройство се е инициирало безотказно и взривната пиротехническа смес, поставена в тръбата, се е взривила.Самоделно изготвената взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт с обща маса 14.5 кг. /обекти №3, 4 и 5/ е била разделена на три части, във всяка от която е бил поставен междинен детонатор от предварително изготвени заряди от триацетонов трипероксид, снабдени с електровъзпламенители.След подаване на електрически импулс от електровъзпламенителя, с помощта на магистрален проводник и взривна машинка, всяка една от трите части се е инициирала и взривила безотказно.По отношение на самоделно пиротехническо устройство /обект № 7.1/ е бил подаден огневи импулс към пиротехническото шнурче, в резултат на което пиротехническото устройство е било инициирано, пиротехническата смес се е запалила и от тръбата е започнал да излиза дим.В пиротехническата смес на самоделно пиротехническо устройство /обект №7.2/ е било поставено пиротехническо шнурче.След подаване на огневи импулс към него, устройството е било инициирано, започнало е да излиза дим, а пластмасовия контейнер се е запалил.Самоделната пиротехническа запалка /обект №2.8/ е била задействана с помощта на магистрален проводник и взривна машинка, след което пиротехническата смес, поставена в корпуса от химикалка, се е инициирала и взривила.За импровизираното взривно устройство /обект №3/ е бил изготвен заряд от триацетонов трипероксид, снаряден с електровъзпламенител.След подаване на електрически импулс от последния, с помощта на магистрален проводник и взривна машинка, взривната смес се е инициирала и взривила безотказно.Самоделното запалително устройство /обект №5.1/ е било задействано, като са запалени хартиените салфетки.След хвърляне и счупване на стъкленото шише етиловия спирт се е запалил.С част от хредставените за изследване солна киселина и водороден пероксид са били използвани за синтез на взривно вещество триацетонов трипероксид по рецепта, описана в обект №2.10 от таванско помещение №16.Било е синтезирано взривно вещество ТАТР и същото е било използвано при моделни експерименти №3 и №6, като взривното вещество се е взривило без остатък при всеки един от експериментите.

От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза съдът е приел за установено, че М. П. не страда от психично заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ги ръководи.С оглед психо-физическото си развитие и личностни особености не може да се приеме състояние, покриващо критериите на категорията „лекомислие и увлечение“.Вещите лица са пояснили, че като категория лекомислието е некритична повърхностна оценка, като се инициират идеи, без да се претеглят последствията от тях.То е свързано с интелектуалните годности и компетенция относно напълното осмисляне на всички общественоопасни последици.При подсъдимия не е установен дефицит или нарушения в интелектуалните му възможности и наличен капацитет.Нивото на функциониране е съответно на възрастта и придобитите знания и опит, няма болестна обусловеност, т.е.П. не е действал в състояние на лекомислие.Продължават, че увлечението представлява недостатъчна съпротива на внезапно настъпили обстоятелства, евентуален групов натиск, свързано е с понижен самоконтрол под влияние на ситуативни фактори.Категорично няма данни за непреодолимо повлияване от натиск от околни.Обсъждани са събития, които касаят подготовка, време, твърдо решение, убеденост, непоколебимост, поради което той не е действал в състояние на увлечение.Експертите не са установили у него трайни асоциални нагласи.

В тази насока са и изводите на комплексната петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която също е приела, че подс.П. не страда от психично заболяване в смисъла на психоза, интелигентността му е съответна на нормата и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, няма данни, които да говорят, че поради интелектуална инсуфициентност същия е имал недостатъчна способност правилно да прецени характера, значението и забранеността на деянието или да не може волево да контролира достатъчно адекватността на поведението и няма основание да се приеме, че е извършил деянието поради лекомислие или увлечение.

При него са запазени когнитивните процеси, интелектът му е в нормата, в оформящата се личностова констелация не е констатирано трайно абнормно съчетание на черти в смисъла на специфично личностово разстройство, липсват диссоциалност и шизоидност.Наблюдавана е изразена емоционална и социална незрялост, търсене на новости с некритичност и затруднено филтриране на информация от средата, като тези особености са допринесли за лесната му внушаемост от външни фактори.В ход е характерният за възрастта процес на определяне на идентичност и ценности.Няма изградена представа за религия.На фона на възрастовото присъщите ценностна преориентация и криза на идентичността с известно откъсване от обичайната среда, при подс.П. са се насложили донякъде присъща емоционална незрялост и склонност към търсене на необичайни занимания и експериментиране с кризисен за семейството период и стрес, когато ресурсите са справяне са били ангажирани изключително със здравословното състояние на най-малкото дете и контролът е бил отслабен, като натрупването на тези фактори са направили П. уязвим към механизма на много интензивно предоставяне на информация в условията на изместваща другите отношения доверителна връзка, при което обичайната преживелищна реалност се заменя с друга, така че интелектуалното любопитство към технологията да бъде пренасочено към интерес спрямо идеологията.Не са констатирани фактори, които активно да насърчават, подкрепят и поддържат увлечение към радикалния ислям.В теоретичен аспект радикализацията се описва като сложен процес, който не може да бъде редуциран само до личността, обкръжението и социума, а се случва във взаимодействие с други фактори.Като податливи на нея се сочат попадащи под влиянието на доминантни лидери бедни, необразовани, социално отчуждени и маргинализирани индивиди, при които се засилва преживяването, че са застрашени техни свещени ценности и трябва да ги защитят чрез активни действия.В случая липсват приятелска и семейна среда, които подтикват и поддържат увлечение по радикалния ислям. В съдебно заседание експертите са посочили, че подс.П. се е разграничил от влиянието, под което е бил попаднал и е налице известна улесненост на действията, без данни за лекомислие и увлечение.Заявили са, че не са установили нагласа у подсъдимия да застраши по някакъв начин околните и от чертите на характера му /интелигентен, топъл, сърдечен / не може да се изведе, че оставен без влияние, той би извършил някакво деяние.

Налице е и съдебно-психологична експертиза, според която към 2017 год. няма данни при подсъдимия да се е откроявал риск от извършване на девиантни или деликвентни прояви и /или фактори, които да обуславят риск от радикализация и/или извършване на терористични действия.

Това вещо лице е дало заключение, че ако се приеме, че подс.П. случайно е осъществил контакт с лица, които са го радикализирали, съчетан с нуждата от разбиране, липсата на пълноценно общуване и подкрепяща среда в семейството, специфичните промени, настъпващи в етапа на юношеството, наред с преживяната психотравмена ситуация, са допринесли за по-лесното поддаване на радикализация, която към м.май 2019 год. е достигнала до изключително висок интензитет с типичните личностови и поведенчески промени-личностова трансформация и приемане на исляма, спазване на нетипични до този момент правила за поведение и хранене, съсредоточаване на вниманието и ангажираност с теми, свързани с радикализиране и следване на радикална идеологическа доктрина, нужда да се възцари справедливост, обезценяване на индивидуалния човешки живот, разглеждане на представители на други държави и тяхната държавна политика като зло, манифестиране на принадлежност към терористична организация, задоволяване на нуждата от радост и вълнение с потенциално застрашаващи човешкия живот и здраве активности, влияние и контрол от страна на група, състояща се от лица, прокламиращи идеологията на терористична организация и идентификация с тях, които фактори са обособили високо ниво на радикализация и са обособили висок риск от извършване на терористични действия.Дал е заключение, че изначалната мотивация и последващо радикализиране не са мотивирани от терористични цели.

В случай, че се приеме, че П. целенасочено е търсил и осъществил контакт с лица, които имат отношение към терористична организация и са поддържали и повишавали нивото му на радикализация, следва да се приеме, че факторите, водещи до заключението за отчетеното високо ниво на радикализация и високия риск от извършване на терористични действия, са следствие от целенасочено поведение и нагласи, които са мотивирани от терористични цели.

Отчетената поведенческа промяна при подсъдимия към момента на изготвяне на експертното заключение-връщане към предходните обичайни занимания и специфики на поведението, изразяващи се в излизане в приятели, отричане на принадлежност към радикални групи и/или идеология, прекратяване на занимания, свързани с взривни вещества, редовно посещаване на училище, възвръщане на предходно характерни предпочитания за хранене и прочие, не биха следвали автоматично да се анализират като доказателство за ниска степен на радикализация и липса на риск от извършване на терористични действия.Подобно на достигнатото от П. ниво на личностова промяна и степен на риск изискват системна и продължителна психотерапевтична и социална работа с него и членовете на семейството му.

Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и веществени доказателства в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, както следва:

-показанията на св.Е. П., Т. С., К. Т., Н. С., А. П., Д., Д. Р., В. М., А. Г., Б. С., А. А., М. Р., С. К.- П., И. Т., А. Н., -протоколите за извършени действия по разследването ведно с фотоалбуми, -комплексна СППЕ, петорна комплексна СППЕ, компютърно-технически експертизи, експертиза в областта на арабистиката и ислямознанието, СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК –анализ, комплексна експертиза по протокол № 77 и констативен протокол към нея, -справка за съдимост, -писмените доказателства.

При техния съвкупен анализ съдът е направил извод за тяхната еднопосочност и безпротиворечивост относно съществените за предмета на доказване обстоятелства.

Съдът е подложил на прецизен анализ показанията на бащата на подсъдимия-св.Е. П., от които е извел наличните в семейството проблеми към инкриминирания период, обусловени от здравословното състояние на най-малкото дете и тяхната ангажираност с него, както и за начина, по който това е рефлектирало върху подс.П., довело до употребата на „Ксанакс“ за кратък период от време през септември 2018 год.Тези заявени от свидетеля обстоятелства са в корелация с показанията на св.Т. и С., а разклатеното емоционално състояние на подсъдимия се установява и от показанията на св.С., която е съобщила за конкретен случай, когато подсъдимия е отказал да влезе в час, тъй като бил изключително разстроен и плачел поради оперативна интервенция, която се извършвала на малкото му братче в този ден.От показанията на св.П. е установено и предоставянето на подсъдимия на двете тавански помещения, обусловено от заниманията на последния към отглеждането на екзотични растения.Последното е в синхрон с показанията на св.К..От дадените от св.П. показания е установено още, че тези тавански помещения са ползвани от подсъдимия не само за отглеждане на цветя, но и за експерименти с химически вещества, интересът към които от страна на подс.П. се установява и от показанията на св.М., Г., А. и Н. относно определен вид вещества-амониева селитра, водороден пероксид и концентрирана сярна киселина, което от своя страна намира подкрепа в приетата по делото компютърно-техническа експертиза, изследвала активността на подсъдимия в интернет.

Правилен се явява доказателственият извод на първия съд, че макар св.П. да описва дейността на синът си като химически експерименти, то несъмнено експериментите на последния са били свързани с изготвяне на взривни вещества и самоделни взривни устройства, доказателствена информация за което се извлича от протоколите за претърсване и изземване от двете тавански помещения и изследването на намерените обекти с комплексната експертиза по протокол № 77, според която те представляват самоделни взривни пиротехнически смеси, както и самоделно изготвени взривни пиротехнически устройства, което от своя страна е в синхрон със заключенията на двете компютърно- технически експертизи, които установяват търсенето от страна на подсъдимия на информация в интернет, свързана с изготвяне на самоделни взривни устройства.В тази насока следва да се имат предвид и показанията на св.М. Р., който е възприел самоделно взривно устройство- метална тръба, изготвено от подсъдимия и съхранявано в едно от таванските помещения.

Отново от показанията на св.Е. П. е установено по делото, че в началото на май 2019 год. синът му е отказал да консумира свинско месо, свързано с намеренията му да става мюсюлманин, които показания кореспондират с тези на св.К.-П., която била уведомена за това негово желание по имейл от майката на подсъдимия.Правдиво е и заявеното от свидетеля, че именно така декларираното намерение му е дало повод да провери съдържанието на мобилния му телефон, от който станало ясно, че подсъдимият комуникира с лица от арабски произход, които му изпращали клипове с насилие и че същият проявявал интерес към внедряването си в структура на „Ислямска държава“.Последното се установява от компютърно-техническата експертиза, която е изследвала съдържанието на водената от подсъдимия комуникация.

В резултат на задълбочен анализ на заявеното от св.П. в съвкупност с посоченото изследване на компютърно-техническата експертиза, съдът е достигнал до правилния извод, че заявеното от св.П. в частта, че в периода от февруари до април на 2019 год. синът му е комуникирал с поне 15 различни лица, които му посочили, че за да се внедри в „Ислямска държава“ трябва да извърви 40 последователни стъпки, както и че са му изпращали линкове за тези стъпки, е недостоверно, тъй като такава информация не е извлечена от експертите, изследвали комуникацията на подсъдимия в мобилното приложение „Телеграм“В тази връзка е видно от експертизата, че подс.П. е комуникирал само с две лица и то в периода от 17.04.2019 год. до 03.05.2019 год.Не е установено от комуникацията също така някое от тези лица да е давало указания на подсъдимия за конкретни стъпки, които следва да изпълни, за да стане член на „Ислямска държава“.

Показанията на св.П. съдържат и доказателствена информация относно проведените разговори с подсъдимия във връзка с горните обстоятелства, който пресъздава и направеното от последния изявление, че никой не е искал от него да става „камикадзе“ или да нарани някого и че самият той не би убил човек.В синхрон със заявеното от свидетеля е компютърно-техническата експертиза с превод на водената от подсъдимия комуникация, в която не се съдържат данни той да е бил подстрекаван или насърчаван към подобни действия.В тази насока са и показанията на св.А., която преразказва коментара на подсъдимия във фейсбук-групата „Учители по химия“, според който той е съобщил, че нещата, които ще прави, няма да са с цел нараняване на хора.

Безспорно е установено от показанията на св.П., че след като е разбрал за горните обстоятелства, е ограничил достъпа на подсъдимия до интернет и със съпругата му са осигурили психолог, който да посещава.В подкрепа на това са показанията на св.С. и Т., които еднопосочно са възприели, че за известен период от време подсъдимия е ползвал обикновен телефон, без достъп до глобалната мрежа, както и на св.К.-П. и Т., които са провели с подсъдимия психологични консултации през м.май 2019 год..Пред последният подсъдимият е споделил, че е гледал обучителни клипове за изготвяне на взривни устройства, които са задоволявали интереса му към химията и електрониката, но не са породили желание да осъществи взрив, насочен към други хора.Безспорен е и факта на предаване от св.П. на книгата с поставено в нея знаме, открита от него в едно от таванските помещения, ползвани от синът му, установено както от показанията на свидетеля, така и от протокола за доброволно предаване от 05.06.2019 год. и изготвения фотоалбум.

На последно място, правилно съдът е кредитирал като правдиви показанията на свидетеля и в частта, че е предприел действия по сигнализиране на органите на реда, като се имат предвид показанията на св.С.-служител на ДАНС, на когото Е. П. е споделил за случващото се с подсъдимия.

Извършеният от САС самостоятелен анализ на показанията на св.Е. П. в съвкупност с останалите доказателствени източници, дава основание на въззивния съд да сподели преценката на първостепенния, че заявеното от него е със значителна информативна стойност относно включените в предмета на доказване факти и обстоятелства и се отличава с правдивост и изчерпателност предвид подкрепата, която намира в показанията на останалите свидетели в различните си части и изготвените по делото експертизи, поради което и правилно същите са поставени в основата на изводите по фактите.

От показанията на св.Н., която е била служител на „Химснаб-•••“ и изводите на компютърно-техническата експертиза на телефона на подсъдимия е установено, че на 17.11.2019 год. подсъдимият е поискал да закупи концентрирана сярна киселина, като за целта е изпратил текстово съобщение, а от показанията на св.М., Г. и А., които са били членове на фейсбук-групата „Учители по химия“ е видно, че лице с профил „J. M.“ /идентифициран като подсъдимия/, на 18.11.2019 год. е проявило желание за закупуването на големи количества реактиви-амониева селитра, водороден пероксид и концентрирана сярна киселина, което лице е и пояснило с коментар, че нещата, които ще прави, няма да са с цел нараняване на хора.

Интересът на подсъдимия към взривните вещества е установен и от показанията на св.М. Р., на когото П. е изпращал по „Вайбър“ снимки и който свидетел е възприел през април 2019 год. в едно от таванските помещения, ползвани от подсъдимия, наличието на противогазова маска и кутии и буркани по стените, в които последният обяснил, че съхранява барут.Р. също така е възпроизвел пред съда, че от помещението подс. П. е взел „голяма пиратка“, която описва като метална тръба и са я взривили в района на „•••“, като са заснели взрива с мобилните си телефони.Свидетелства още, че подсъдимият му е споделил, че тази „голяма пиратка“ е била изработена лично от него в таванското помещение и че и друг път е правил това, като е взривявал подобна тръба на гребната база в компанията на негови приятели и че взривът е бил много мощен.

Данни за подсъдимия като ученик и личност се съдържат в показанията на св.Т., С., П., Р. и С., последната негов класен ръководител, които го описват като добро дете и безпроблемен ученик, с интереси към компютърните игри, техника и отглеждане на екзотични растения, не употребявал алкохол, цигари и наркотици и изразявал намерение да следва програмиране в Германия.

Съдът се е доверил на протоколите за извършени процесуално-следствени действия и заключенията на изготвените по делото експертизи с изключение на това на съдебно- психологическата експертиза, за която е преценил, че не способства за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Първостепенният съдебен състав не е изложил съображения във връзка с последното, в която насока САС намира за необходимо да изтъкне следното:

На досъдебното производство първоначално е била приета комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р М. П.-психиатър и А. Д.- клиничен психолог, които са дали заключението си, че подс.П. не страда от психично заболяване, не са установени във формиращата се личност трайни асоциални нагласи, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и с оглед психо-физическото си развитие и личностни особености не е налице състояние, покриващо критериите на категорията „лекомислие и увлечение“ към инкриминирания период.

След това е допусната и изготвена петорна комплексна психологопсихиатрична експертиза от двама психиатри –д-р Т. К. и д-р Л. К. и трима психолози -д-р К. К. /впоследствие заменен с Д. З.-С./, Л. Б. и Г. Г., които след обстойно изследване на събраните материали и на подсъдимия са дали заключение, изводите на което се припокриват с тези на първоначалната експертиза, но които освен това са установили, че при него се наблюдава емоционална незрялост, изразено търсене на новости с некритичност и затруднено филтриране на информация от средата, както и лесна внушаемост и няма изградена представа за религия, като е в ход характерният за възрастта процес на определяне на идентичност и ценности.Не са констатирани фактори от неговата семейна и непосредствена социална среда, които активно да насърчават, подкрепят и поддържат увлечение към радикалния ислям.Отбелязали са, че възрастово присъщият преход на ориентация извън семейната среда към тази на връстниците и външни групи, споделящи ценности, обичайно е съпроводен с противопоставяне, при подсъдимия е съвпаднал с кризисен за семейството период и стрес, когато ресурсите за справяне са били ангажирани излючително със здравословното състояние на най-малкото дете и контролът е бил отслабен.Известно откъсване от обичайната среда в етапа на възрастово обусловена криза на идентичността са направили П. уязвим към механизма на много интензивното предоставяне на информация /ежедневно му били изпращани нови и нови видеоклипове с различно съдържание/ в условията на изместваща другите отношения доверителна връзка /държали се с него приятелски, създавали му усещане, че той избира какво да прави /, при което обичайната преживелищна реалност се заменя с друга /променена роля в нова общност, структура, смисъл/, така че интелектуалното любопитство /интереса към химията и взривовете/ към технологията да бъде пренасочено към интерес спрямо идеологията /обществени ценности/.

Вещите лица не са констатирали психична заболеваемост и индикации за провеждане на психиатрично лечение.Посочили са, че в теоретичен аспект радикализирането на един индивид се характеризира като социален процес, при който се експлоатира обещанието за удовлетворение на необходимостта от принадлежност и чувството, че имаш решителна роля в социалната промяна.Импулсът да бъдеш значим и агент на социална промяна не била да бъде отричан и отхвърлян, а трябва да бъде пренасочен в позитивна насока.Това става чрез насърчаването на активности, които засилват чувството за цел и принадлежност.Препоръчали са специализирано консултиране и подкрепа с оглед превенция на риска и развиване на механизми за справяне, както и фамилна терапия с цялото семейство с цел подкрепа на детето и изграждане на емоционално зрели връзки, като превенция на бъдещо поддаване на влияние от трета страна.

Въпреки проведените пълноценни изследвания от двете комплексни експертизи и изложените от вещите лица обосновани изводи по поставените въпроси, от органа по разследването е допусната нова, само психологична експертиза, изготвена от в.л. Г. К. с поставена задача да изготви психологически профил на подсъдимия, като се установи степента на радикализация и риск от извършване на терористични действия, има ли основание да се смята, че П. е целял да създаде смут и страх в населението, както и да отговори на други въпроси, касаещи предмета на разследването.Вещото лице, след собствена интерпретация на свидетелските показания и използвайки интервютата, проведени от експертите по предходните експертизи и данните от последните, както и в резултат на проведени специализирани изследвания на подсъдимия в присъствието на баща му, е дало заключение, че са налице фактори, които са обособили високо ниво на радикализация и висок риск от извършване на терористични действия.

САС счита, че така поставените за изследване въпроси, най-вече вторият от тях, не са от компетентността на вещото лице, а касаят юридическа преценка за съставомерност на деянието от неговата обективна страна, която следва да бъде извършена от решаващият съд в резултат на всички относими по делото доказателства.Като е дал заключение по така поставените въпроси, извън изготвения психологически профил, вещото лице е излязло от кръга на компетентността си, поради което и направените от него изводи не следва да се ценят.Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че експертът е предложил две различни гледни точки в зависимост от кредитирането на едни или други свидетелски показания и анализи на доказателства, които са обусловени от целенасоченото или случайно осъществяване на контакт с лица, свързани с терористична организация и въз основа на тях формира изводите си, че изначалната мотивация и последващо радикализиране в единия случай са мотивирани от терористични цели, а в другия случай- не.Ето защо така даденото заключение не следва да бъде ценено, като що се касае до изготвения психологически профил на подсъдимия, САС, както и първостепенния съд, се доверява на изводите на комплексните експертизи, които в пълнота дават отговор на поставените въпроси и вещите лица са защитили убедително изводите си при изслушването им в хода на съдебното следствие, като са ги обосновали с обстоятелствата, изводими от всички данни по делото и използвайки специалните си знания.

С оглед на горното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че подс.П. не е извършил престъплението, за което е предаден на съд-по чл.108а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК и това е така, защото нито един доказателствен източник по делото не установява наличието на изискуемата се от тази разпоредба специална цел-да създаде смут и страх в населението, поради което и подадения въззивен протест се явява неоснователен.

Безспорно е установено по делото, че подс.П. е имал комуникация с неустановени по делото лица, за които може да се предполага, че са от арабски произход и че са привърженици на „Ислямска държава“, както и че самият той е извършвал експерименти с химически вещества и е имал знания и умения за изготвяне на взривни вещества.Този интерес на подсъдимия обаче е проявен от него месеци преди контакта му с лицата от арабски произход, като същият още през ноември 2018 год. е търсел да закупи реактиви- амониева селитра, водороден пероксид и концентрирана сярна киселина от достъпни в интернет източници на територията на България. Безспорно е още, че подс.П. се е снабдявал с тези реактиви, част от които са му били предоставяни и от баща му, които е влагал в изработката на самоделно изготвени взривни и пиротехнически устройства, като за целта е извличал информация от интернет за характеристиките на различните химически вещества и техния синтез, използвани за изработването на самоделни взривни устройства и е придобил знания и умения в тази насока, след което е извършвал опити с тях. Нито един доказателствен източник обаче не съдържа данни, че опитите му в тази насока са били мотивирани от комуникацията му с лицата от арабски произход с цел самоделно направените от него взривни устройства да бъдат използвани за подпомагане дейността на терористичната организация „Ислямска държава“ и са имали за цел да внесе смут и страх в населението, каквато е обвинителната теза. От показанията на св.Р. е установено, че заедно с подсъдимия са взривили самоделно направено от него устройство в м.“•••“ в ••• през април 2019 год., както и че подс. П. и друг път е правил това в компанията на приятели, които действия по никакъв начин не могат да бъдат свързани с поддържаната от обвинението цел, а са израз на младежкото увлечение на подсъдимия. Доказателствата по делото сочат, че макар и значителни като количество, държаните от него взривни вещества и пиротехнически изделия в таванските помещения са задоволявали единствено личния му интерес в тази област, възникнал преди контакта му с лицата от арабски произход, в която насока е и съхранената информация от телефона му относно активностите му в интернет, като едва от началото на 2019 год.е започнал търсения на теми, свързани с тероризъм, “Ислямска държава“, терористични атентати в Европа и Близкия изток и др., а опитите му да се снабди с химическите реактиви датират от преди това, отново видно от изпратените от него съобщения до различни адресати за закупуване на концентрирана сярна киселина, ацетон, водороден пероксид, оловен ацетат, които са от м.ноември 2018 год. Вярно е, че в комуникацията му с лицето Н., проведена между 17.04.2019 год. и 03.05.2019 год. подс.П. е изразил желание да се присъедини към „Ислямска държава“, споделил е, че получава експлозиви, прави тренировки, онлайн тренировки, купува материали, но няма данни, че това е споделено с последващата цел да извърши деяние с терористично съдържание. Данни, че лицата, с които е контактувал в „Телеграм“ са го подстрекавали, насърчавали или са искали от него да извърши каквото и да е терористично действие, също няма. Не е получавал съвети, разяснения или указания за нещо конкретно, още по-малко подсъдимият е декларирал в тази комуникация готовност, желание или намерение да извърши акт, с който да внесе смут и страх в населението.Освен показанията на св.Р., че опитите на подсъдимия с изработените от него устройства са извършвани на изолирани и пусти места, аргумент, че същият не е имал намерение да извърши терористичен акт, може да бъде извлечен и от показанията на св.А. и коментара на подсъдимия от профила му „J. M.“, в който е декларирал, че няма за цел да наранява хора, който коментар идва да покаже, че снабдяването му с химически вещества и изработването на самоделни взривни устройства е задоволявало единствено вътрешната му потребност в тази насока. От друга страна, демонстрираният стремеж на подсъдимия да елиминира евентуалните страхове на св.А. със съобщението, че няма за цел да наранява хора, е искрена и напълно обяснима с неговата незрялост, установена и от двете комплексни СППЕ, според които при него е налице изразена емоционална и социална незрялост и търсене на новости с некритичност и затруднено филтриране на информация от средата, които са допринесли за лесната му внушаемост от външни фактори, което пък от своя страна, наред с кризисния за семейството период и стрес, са го направили уязвим към механизма на много интензивното предоставяне на информация в условията на изместваща другите отношения доверителна връзка, при което обичайната преживелищна реалност се заменя с друга, така че интелектуалното любопитство към технологията да бъде пренасочено към интерес спрямо идеологията.В този смисъл, в цитираните показания на свидетелите и в заключенията на експертите се съдържа и обяснението за проведената от подсъдимия комуникация с лицата от арабски произход, която обаче е съвсем недостатъчна да запълни обективния състав на престъплението по чл. 108а, ал.1 от НК при липсата на други доказателства за наличието на специфичната цел за държането на инкриминираните взривни вещества и пиротехнически изделия, поради което и правилно съдът го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

Правилна се явява и преценката на първостепенния съд, че от обективна и субективна страна подс.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал.1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че за времето от неустановена дата през м.януари 2019 год. до 05.06.2019 год. в инкриминираните тавански помещения, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, подсъдимият е държал взривни вещества и пиротехнически изделия, както следва:

-самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ-поцинкована тръба 3/8“ и дължина 240 мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав от калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо, -пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14.5 кг., -два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 гр., -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама-поцинкована тръба 3/8“, с дължина 240 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама-цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30 мм и дължина 80 мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество, -18 бр. пиротехнически изделия „пиратки“-цилиндрични картонени тела 11 бр. модел ТР 2000 с изваден пиротехнически състав и 7 бр.модел ТР 2000, -прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържащ пиротехническа смес около 1 грам калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк и сяра на прах /неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства като пиротехническа запалка, -импровизирано взривно устройство-бяла пластмасова саксия с формата на пресечен конус с размери Ф160-долна основа, Ф210-горна основа и височина 180 мм, обвита с кафяво опаковъчно фолио и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество- самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850 гр., контейнер-два пластмасови съда и поразяващи елементи-пирони и ламарина, -пиротехническо изделие „пиратка“-картонено цилиндрично тяло, към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи-пирони и -метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, без да има за това надлежно разрешение.Няма спор, че същите са държани от подсъдимия, без той да има надлежно разрешение предвид установеното по делото, че те са се намирали в негова фактическа власт, като ги е съхранявал в помещенията, предоставени му за ползване единствено от него.

Възраженията на защитникът на подсъдимия, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание, които са в насока, че същите не представляват взривни вещества и пиротехнически изделия, защото са в незавършен вид и без детонатори, са неоснователни, защото са в противовес на установеното от експертите по протокол № 77, според които всички посочени взривни вещества, изготвените взривни и пиротехнически устройства са били годни за употреба по предназначение, като при извършените моделни експерименти устройствата и смесите са се инициирали и взривили безотказно.

Несъмнено в случая се касае за взривни вещества, съставките на които сами по себе си не са под разрешителен режим, но е безспорно установено от експертизата по делото, че е налице механично смесване на реактиви, поставени в основата на самоделно изготвени взривни вещества и пиротехнически изделия, които са били взривени при извършените експерименти, т.е. касае се за държане на взривни вещества и пиротехнически изделия, поставени под контрол съгласно ЗОБВВПИ, за които подсъдимият не е имал съответното разрешение.

Посоченото по-горе обаче налага извода, че подс.П. не е извършил престъплението по чл. 339, ал.1, пр.1 от НК в проявлението му на „придобиване“, тъй като придобитите от него реактиви-калиев хлорат, алуминий, сяра, желязо на прах, амониев нитрат, амониева селитра, калиев нитрат, водороден пероксид се продават свободно в търговската мрежа, т.е. сами по себе си нямат характеристиките на взривни вещества, придобиването на които е поставено под разрешителен режим. С оглед установеното по делото, че едва след като се е снабдил с тях, подсъдимият е изготвил самоделни взривни вещества чрез смесването им и пиротехнически изделия, поради което деянието му е съставомерно единствено за изпълнителното деяние „държане“, но не и за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия.Ето защо в тази част присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подс.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. Той е имал знание за характеристиките на взривните вещества и на пиротехническите изделия, както и че не притежава изискуемото се разрешение за тяхното държане, но въпреки това ги е държал в своя фактическа власт.

Макар и непълнолетен, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като в случая не е налице и хипотезата на чл. 61, ал. 1 от НК, тъй като от една страна се касае за деяние с голяма обществена опасност, а от друга, експертите от комплексните СППЕ са дали заключение, че няма данни, които да говорят, че поради интелектуална инсуфициентност подсъдимия е имал недостатъчна способност правилно да прецени характера, значението и забранеността на деянието или да не може волево да контролира достатъчно адекватността на поведението си.

При индивидуализация на наказанието, правилно първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието /в долната граница на непълнолетието/, чистото му съдебно минало и липсата на криминални регистрации за други противообществени прояви, с много добри характеристични данни и като е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство вида и количеството на държаните взривни вещества и пиротехнически изделия, правилно е приел за приложима хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които наред с по-ниската степен на обществена опасност на дееца обуславят приложението на посочената разпоредба и замяна на наказанието лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е без минимум, с пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок по реда на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, което наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и е от естество да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК. Искането на защитата за определяне на наказание „Обществено порицание“ в алтернативата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК, приложима за непълнолетните, САС намира за неоснователно, като се има предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние, касаещо държане на различни и значителни по количество взривни вещества и пиротехнически изделия.

Правилно на основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК са отнети в полза на държавата вещите, притежаването на които е забранено-описаните по-горе взривни вещества и пиротехнически изделия.

По отношение на разноските от защитникът на подсъдимия е направено искане за тяхното редуциране поради това, че в тежест на последния са възложени и такива, които са неотносими към деянието, за което е признат за виновен и осъден.

САС споделя това искане на защитата, защото е видно, че с присъдата подсъдимия е осъден да заплати всички направени по делото разноски, вкл. и тези за експертни заключения, относими по повдигнатото му обвинение по чл. 108а, по което той е оправдан. С оглед на този изход на делото и съблюдавайки разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК, от общия размер на направените разноски следва да бъдат изключени възнагражденията за експерти и за явяване на вещите лица по експертизата в областта на арабистиката и ислямознанието, съдебно-психологичната експертиза, която не е ценена от съда, компютърно-техническите експертизи, СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК- изследване и разноските за превод от арабски, английски и руски език и в тежест на подсъдимия се възложат само разходите за комплексните психологични и психиатрични експертизи и експертизата по протокол №77 за взривните вещества и пиротехническите изделия.

С оглед на това присъдата следва да бъде изменена, като вместо 16 148.78 лв. разноски за досъдебното производство и 5 665 лв. съдебни разноски, подсъдимият следва да заплати разноски в досъдебното производство в размер на 6410 лв. и 4165 лв. съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание