Решение № 8111 от 4.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40422/2025 г.

дело № 20251110140422 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК. Образувано е по предявен от „ЗД Е.“ АД срещу М. О. О. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,30 евро (с равностойност 391,75 лв.) – заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с щета № 1500121190/25.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане. Ищецът поддържа, че на 24.09.2023 г. в района на гр. НИ, на ул. „Ч.“ е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ М. О. О., вследствие на което са причинени щети на лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, собственост на С.Ц.С.. Твърди, че за събитието е съставен Протокол за ПТП № 1874105/24.09.2023 г., видно от който ответникът при движение на заден ход е ударил паркирания лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието виновният водач не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Твърди, че между ищеца и собственика на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07122003335558/14.11.2022 г., валиден към датата на ПТП. Ищецът твърди, че при него била образувана застрахователна претенция № 1500121190/25.09.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди, като на 09.10.2023 г. в полза на собственика на увредения лек автомобил ищецът изплатил сумата от 391,75 лв. Твърди, че на основание чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление на МПС. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелствата, на които се основава искът. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като застраховащ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07122003335558/14.11.2022 г. е „Т.“ ООД, следователно товарният автомобил е собственост на „Т.“ ООД, а не на ответника. Счита, че на основание чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, поради което това лице носи отговорност пред ищеца, а не ответникът. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПКвъв връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на увреждащия автомобил - товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор - извършено от ответника виновно и противоправно деяние, в пряка причинна връзка с което са причинени щети по лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го застраховател, както и размера на вредите. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, да опровергае презумпцията за вина, евентуално да докаже погасяване на дълга. За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ има специален характер. То възниква само при един вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска отговорност и то по силата на закона при наличието на определени предпоставки – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане мястото на настъпване на ПТП и др. Общото между тези предпоставки е, че водачът на МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и разпоредбите в Кодекса за застраховането, свързани с управлението на МПС. Наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ основания не освобождава застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ спрямо третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Застрахователят обаче се освобождава от задължението си спрямо застрахования, вследствие на което за него възниква възможността да получи обратно в пълен размер изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, т. е. за него възниква едно регресно право срещу застрахованото лице по силата на закона. Именно в тази хипотеза има изпълнение на чуждо задължение и застрахователят има правен интерес от това, т. е. по правната си същност регресното право на застрахователя е едно същинско регресно право по смисъла на чл. 74 ЗЗД. Основанието за плащане на обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като упражнява тези права от свое собствено име. Нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ цели упражняването на превантивно и превъзпитателно въздействие върху прекия причинител на настъпилите вследствие на ПТП вреди, когато той е управлявал МПС без да притежава необходимото за целта свидетелство за управление. Чрез този регресен иск застрахователят се освобождава от отговорност в случаите, в които настъпването на застрахователното събитие е причинено от виновното поведение на застрахования срещу гражданска отговорност водач на МПС, управлявал същото без да притежава необходимите специални знания, като по този начин е изложил на сериозна опасност останалите участници в движението. Придобиването на свидетелство за управление на МПС се предхожда от преминаването на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория и от успешното полагане на специален изпит, като е необходимо и удостоверяване на здравното състояние на лицето. Едва след като отговаря на всички тези предварителни изисквания, на лицето се издава свидетелство за управление по реда н а Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Поради тази причина поведението на застрахования водач, управляващ МПС без да притежава необходимите знания и квалификация, увеличава риска от ПТП в такава степен, че застрахователят, след като плати на третото лице, придобива регресно право срещу застрахования. С доклада по делото, приет за окончателен без оспорване от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК между страните обстоятелствата, че на 24.09.2023 г. в района на гр. НИ, ул. „Ч.“ е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ М. О. О., вследствие на което са причинени щети на лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, собственост на С.Ц.С.; че между ищеца и собственика на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ е имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/07/122003335558 /14.11.2022 г., валиден към датата на ПТП; че по образувана при ищеца застрахователна претенция № 1500121190/25.09.2023 г. същият е изплатил в полза на собственика на увредения лек автомобил - С.Ц.С. на 09.10.2023 г. сумата от 391,75 лв. – застрахователно обезщетение. Така посочените обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства: Протокол за ПТП № 1874105/24.09.2023 г., съставен от младши автоконтрольор при СДВР, от който се установява, че на същата дата в района на гр. НИ, ул. „Ч.“ пред № 1 е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ М. О. О., който при движение назад ударил паркирания лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, собственост на С.Ц.С. и му причинил материални щети, отразено е, че водачът на товарен автомобил „ТЯ“ с рег № ТХ •••• АТ не е представил свидетелство за управление на МПС, протоколът за ПТП е подписан от двамата водачи и от актосъставителя; прието е и отправено до ищеца искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията“, придружено с декларация от С.Ц.С. от 25.09.2023 г. за обезщетяване на вредите по лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, като е описано, че ПТП е настъпило в гр. НИ, на ул. „Ч.“ № 1, на 24.09.2023 г., при ясно и слънчево време, при което товарен автомобил „Тойота“ с рег. № ТХ •••• АТ, управляван от сирийски гражданин без шофьорска книжка, при движение на заден ход се ударил в паркирания лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, при което на последния са причинени щети по преден десен фар, преден десен мигач, пукната предна броня, хлътнал преден десен калник; за събитието е съставена и схема на ПТП, а въз основа на подадените искане и декларация при ищеца е образувана преписка по щета № 1500121190/25.09.2023 г.; застрахователна полица № BG/07/122003335558 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 14.11.2022 г., сключена с ищеца за товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ със застраховащ „Т.“ ООД и период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 17.11.2022 г. до 23:59 часа на 16.11.2023 г.; опис – протокол по щета № 1500121190/25.09.2023 г. от 03.10.2023 г., доклад по щета № 1500121190/25.09.2023 г., с който е определено за изплащане в полза на собственика на увредения лек автомобил С.Ц.С. застрахователно обезщетение в размер на 391,75 лв. и платежно нареждане от 09.10.2023 г. за изплащане на сумата по банкова сметка на С.Ц.С.. Като писмени доказателства по делото са приети и материалите по административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП от 24.09.2023 г. Видно от Акт за установяване на административно нарушение № 1039882/24.09.2023 г., издаден от младши автоконтрольор при СДВР, връчен лично на ответника на 24.09.2023 г., на ответника е съставен акт за това, че на 24.09.2023 г. в 10:20 часа в гр. НИ по ул. „Ч.“ с посока на движение от ул. „Р.“ към ул. „С.“ управлява товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ, собственост на „Т.“ ООД и пред № 1 поради неподсигурена маневра движение назад реализира ПТП с паркирания лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ; водачът не представя СУМПС, а при извършена проверка в АИС-ПП е установено, че е неправоспособен, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, и чл. 40, ал. 1, пр. 2 ЗДвП – движи се на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 23-4332-026771/03.11.2023 г. на началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП; чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на ответника е наложена глоба в общ размер на 180 лв., от която глоба в размер на 150 лв. – за това, че управлява ППС без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е връчено по чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 03.01.2024 г. и е влязло в сила на 18.01.2024 г., видно от отбелязването в същото. От писмо от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ от 18.03.2026 г. се установява, че лицето М. О. О., ЕГН •••••••••• е неправоспособен водач. От представената по делото служебна справка за процесния автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ се установява, че негов собственик е дружеството „Т.“ ООД. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-005101/03.10.2023 г. на полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пъна полиция“ на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнети документи за процесния автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ – 2 броя регистрационни табели, поради това, че автомобилът е управляван от неправоспособен водач (без да притежава СУМПС), която заповед е връчена на законния представител на дружеството на 22.12.2023 г. При така събраните доказателства съдът намира за доказано по делото, че към датата на ПТП - 24.09.2023 г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за увреждащия автомобил - товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ, като в срока на действието му е настъпило застрахователно събитие - извършено от ответника виновно и противоправно деяние, в пряка причинна връзка с което са причинени щети по лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, както и че ответникът е управлявал товарния автомобил без свидетелство за управление на МПС. Застрахователната полица е сключена между собственика на увреждащото МПС – „Т.“ ООД, и ищцовото дружество, като МПС е управлявано към датата на ПТП от ответника. С оглед на факта, че застрахователният договор е сключен с трето лице, различно от ответника, управлявал увреждащото МПС, съдът трябва да изследва дали последният има качеството „застраховано лице“. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка. Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че по иска следва да отговаря застрахованото лице, съответно възложителят на работата на ответника - „Т.“ ООД. Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Съгласно разясненията на решение № 136/22.07.2016 г. по т. д. № 3308/2014 г. по описа на ВКС, I т. о. относно съдържанието на регресното право на застрахователя в хипотезата на чл. 274 КЗ (отм.), които следва да намерят приложение и при действащия КЗ, регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Прието е също, че съгласно задължителните разяснения в т. 15 от ППВС № 7/04.10.1978 г. суброгацията в правата на увредените лица се осъществява чрез регресни искове на основание чл. 344 и чл. 349, ал. 4 ЗЗД (отм.) и чл. 30 ЗЗИ (отм.). При упражняването на регресните искове застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите, които е имало и с които разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите. Суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Видно от изложеното постановлението на Пленума на ВС не поставя разграничение за тази възможност в хипотезите на чл. 344 ЗЗД (отм.) и чл. 349, ал. 4 ЗЗД (отм.). Регламентираните в чл. 344 и чл. 349, ал. 4 ЗЗД регресни права на застрахователя са уредени съответно в чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 274 КЗ (отм.). Налага се изводът, че тъй като според ППВС № 7/04.10.1978 г. и в двете хипотези застрахователят встъпва в правата на увреденото лице (независимо, че в хипотезата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между него и увредения няма правоотношения до момента на увреждането, а такива има между застрахователя и виновния водач), то и в двете хипотези застрахователят придобива не само вземането за обезщетение срещу делинквента, но и правото да претендира това вземане от лицата, които по силата на изричните разпоредби на ЗЗД отговарят солидарно с делинквента. В разглеждания казус след като застрахователят ищец е извършил плащане на увреденото лице, той се суброгира в неговите права изцяло. Следователно той би могъл да търси плащане както по реда на чл. 45 ЗЗД от виновното лице (срещу което е насочен искът в случая), така и да се възползва от възможността по чл. 49 ЗЗД и да иска плащане от организацията, в която виновното лице работи и която отговаря за неговите виновни действия или бездействия. Право на избор на застрахователя е срещу кого ще насочи иска си, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск са неоснователни. По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ, настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното произшествие и вината за същото – от протокола за ПТП се установи, че на 24.09.2023 г. в района на гр. НИ, ул. „Ч.“ пред № 1 е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил „ТЯ“ с рег. № ТХ •••• АТ М. О. О., който при движение назад ударил лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, собственост на С.Ц.С., който се е намирал в паркирано състояние, при което му причинил щети. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприетите от него факти - видимите щети по превозните средства, начина им на разположение, протоколът има характер на официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила. Макар протоколът да е съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, които обстоятелства не са били непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето защо в тази част протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото. Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не само протоколът за ПТП, но и уведомлението за настъпило застрахователно събитие и документите по административно-наказателната преписка, по която е издадено наказателно постановление във връзка със същото събитие, съдът приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при посочения в исковата молба механизъм, вследствие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в управление на ППС в нарушение на правилата за движение по пътищата – в частност на чл. 40, ал. 1, пр. 2 ЗДвП за това, че се движи на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и на чл. 150 ЗДвП – че управлява ППС без да е правоспособен водач, за което му е наложено наказание с влязло в сила наказателно постановление. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по отношение установените от посочената доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП. Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за доказано настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм вследствие противоправното поведение на ответника като водач на застрахования при ищеца товарен автомобил. Вината, разбирана като несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът, чиято е била доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, оборващи законовата презумпция за вина. По делото не се спори, че щетите по лек автомобил „ФП“ с рег. № СА •••• КТ, собственост на С.Ц.С. се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.09.2023 г. произшествие, както и че тяхната стойност възлиза поне на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 391,75 лв. Настоящият състав намира за безспорно наличието и на другата предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ, а именно - изплащането на обезщетение от ищеца на увреденото лице. Видно от платежно нареждане от 09.10.2023 г., след изготвяне на доклад и опис на материалните щети, застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 391,75 лв. Доказана е и последната предпоставка за уважаване на иска, а именно, че към датата на ПТП ответникът е управлявал процесното МПС без свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко МПС - участник в движението, трябва да се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението на това изискване от страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят по договор „Гражданска отговорност“ за превозното средство плати обезщетение, следва да „върне“ на застрахователя платеното. Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ предвижда като основание за такъв регрес именно липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от съответната категория. Това са случаите, при които на този водач не е било издавано въобще СУМПС, или същото му е било отнето към датата на ПТП по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП, но не и когато водачът е бил правоспособен, но не е носил документа у себе си при проверката. Видно от писмо от СДВР от 18.03.2026 г. ответникът е неправоспособен водач, като спрямо него е издадено Наказателно постановление № 23-4332-026771/03.11.2023 г. за нарушение на чл. 150 ЗДвП и му е наложена глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, според която разпоредба в действащата към датата на ПТП редакция, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, се наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв. При тези данни по делото е доказано, че към момента на настъпване на застрахователното събитие ответникът М. О. О. не е притежавал правоспособност за управление на МПС. От така изложените обстоятелства се установява възникването на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач на основание чл. 500, ал. 2 КЗ - поради неправоспособност на виновния водач. С оглед изложеното и предвид плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника - делинквент, чийто размер се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Страните не спорят, че размерът на дължимото обезщетение по средни пазарни цени се равнява поне на платената от ищеца сума в размер на 391,75 лв. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от 391,75 лв. (200,30 евро), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2025 г., до окончателното й изплащане. По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като следва да бъдат присъдени както сторените разноски в заповедното производство, така и сторените разноски в исковото производство. В заповедното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25 лв., както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., или общо 38,35 евро (75 лв.), които следва да се възложат в тежест на ответника. В исковото производство ищецът е заплатил 25 лв. - държавна такса, 400 лв. - депозит за особен представител на ответника, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 евро, с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на ищеца. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 267,30 евро (522,79 лв.). На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България установените като дължими, респективно недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бъде извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, съдът