Решение № 393 от 16.4.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 2543/2020 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №2473 от 07.04.2019г., постановено по гр.д.№11873/2011г., поправено с решение №5627/23.07.2019г., СГС е осъдил Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати следните суми: 1.на Г. Н. Г.: 40 500/четиридесет хиляди и петстотин/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания от ПТП, което е настъпило на 23.12.2008г., на основание чл.284, ал.3, т.1 от КЗ-отм., вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, плюс законната лихва от 24.05.2012г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000лв.; 70 000/седемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Г. Г., настъпила вследствие на ПТП от 23.12.2008г., плюс законната лихва от 24.05.2012г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.; 2.на К. Г. Г. – 80 000/осемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Г. Г., настъпила вследствие на ПТП от 23.12.2008г., плюс законната лихва от 24.05.2012г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.; 3.На Л. Г. Г. - 80 000/осемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Г. Г., настъпила вследствие на ПТП от 23.12.2008г., плюс законната лихва от 24.05.2012г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.; 4.На К. К. К., К. Г. Г. и Л. Г. Г. – 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Л. Т. от смъртта на дъщеря й Г. Г., настъпила вследствие на ПТП от 23.12.2008г., плюс законната лихва от 24.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, която сума им се дължи разделно, съобразно наследствените им дялове от наследството на Л. Г. Т., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв. Срещу решението в осъдителната му част е била подадена жалба от третото лице- помагач на страната на ответника Фонд на автомобилните застрахователи – Кипър, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В процесния случай увреждането е настъпило на територията на Република Кипър, поради което приложимото право е това на държавата, в която са настъпили непосредствените вреди, на основание чл.105, ал.1 от КМЧП, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, че приложимо е българското право.По същия начин се определя приложимото право и по реда на Регламент/ЕО/№864/2007г. и Решение на СЕС от 10.12.2015г. по дело С-350/2014г.В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че непосредствените вреди по смисъла на чл.105, ал.1 от КМЧП настъпват там, където се проявяват вредите от увреждането, респ. където се отстраняват, то от представените по делото доказателства се установява, че всички оплаквания на ищеца Г.Г., които са свързани с контузията на главата, мозъчно сътресение, виене на свят и главоболие нямат връзка с процесното ПТП, а са се проявили впоследствие.От представената епикриза от Общопрофилната болница в гр.Ларнака се установява, че пострадалият е изписан на 31.12.2008г. в добро общо състояние, като липсват данни за проведено лечение в неврохирургичното отделение на болничното заведение. Неправилно е и решението в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето Г. Г..По делото е издирено приложимото кипърско право по реда на Европейската конвенция за обмен на правната информация, от съдържанието на което се установява, че съгласно Глава 148, чл.58/8/ от Закона за гражданските правонарушения на Република Кипър, в случай на правонарушение, се заплаща фиксирано обезщетение за загуба на близък роднина, което е в размер на 17 110евро.За да бъде ангажирана отговорността на Фонда на автомобилните застрахователи е необходимо да се установи, че увреждането е било причинено от водач на неизвестно МПС.Законодателството на Република Кипър е предвидило специална процедура, която започва със сезиране на Фонда на автомобилните застрахователи в 3г. срок от настъпване на събитието, който се произнася с решение, което би могло да се обжалва в 4-седмичен срок пред Арбитър, който се определя от Министъра на финансите. Неговото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. По делото не е спорно, че ищците не са се възползвали от правото си да обжалват решението на Фонда на автомобилните застрахователи, поради което е преклудирана възможността им да водят последващо исково производство, което да е с идентичен предмет/т.3.5 от Писмо от 20.06.2017г. на МПОР, Република Кипър/.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В срок е постъпил отговор от ищците, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.Застрахователното събитие е настъпило преди 11.01.2009г., поради което за определяне на приложимото право се прилага КМЧП, а не Регламент/ЕО/№864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета.Поради изложеното даденото тълкуване в Решение на СЕС от 10.12.2015г. по дело С-350/2014г. е неприложимо в конкретния случай.Съобразно чл.105 от КМЧП, задълженията, които произтичат от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.След настъпване на ПТП ищецът Г.Г. е престоял за лечение в Р.Кипър за много кратък период, а след това се е върнал в Р.България, където е неговото обичайно местопребиваване, и където се били търпени вредите от получените телесни увреждания.Същото се отнася и за претендираното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Г., тъй като нейните близки са търпели болки и страдания в Р.България, където е тяхното постоянно местоживеене. Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от НББАЗ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Безспорно е по делото, че приложимото право в случая следва да се определи по правилото на чл.105 от ЗКМЧП, което предвижда, че приложим към спора, в който стои непозволено увреждане, следва да е този на държавата, на чиято територия са настъпили непосредствените вреди. Цитираното правило е идентично по съдържание с разпоредбата на Регламент/ЕО/№864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета, според което при ПТП приложимо е правото на държавата по местонастъпване на катастрофата. Допуснатата от първоинстанционния съд грешка при определяне на приложимото право е довело до неправилни изводи за основателност на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.Претенциите за обезщетение, които са с източник смъртта на Г. Г. са погасени по давност, тъй като ищците не са спазили установената в Република Кипър процедура по сезиране на Фонда на автомобилните застрахователи, съотв. по обжалване на отказа за заплащане на обезщетение, който се разглежда от определен от Министерство на финансите арбитър. В условията на евентуалност се оспорва размера на присъденото обезщетение, тъй като в Република Кипър е установен фиксиран размер на обезщетение от загубата на близък родственик, което възлиза на 10 000британски паунда.Оспорва се обема на определеното от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Г.Г., който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.Приносът е значителен и следва да бъде в по- голям обем.Отделно от изложеното исковете на всеки един от ищците са погасени по давност, тъй като исковете за заплащане на обезщетение от граждански деликт се погасяват в срок от две години, считано от настъпване на вредата/чл.58 от Закона за гражданските правонарушения/.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението, което се претендира от смъртта на Г. Г. до сумата от 22 627.81лв/левовата равностойност на 10 000британски паунда/.Претендират се разноски. Ищците са депозирали отговор на жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност.Приложимото право в случая е българското, тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие не е действал Регламент/ЕО/№864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета, а спора е следвало да се регулира от правилото на чл.105 от КМЧП.Неоснователни са оплакванията, които са свързани с погасяване по давност на предявените искове, тъй като съгласно чл.58, ал.20 от Закона за гражданските правоотношения, ред. 2002г., е предвидена 3г. давност за погасяване на искове за обезщетение от смъртта на близък родственик.Същото се отнася и за оплакванията относно прекомерността на присъдените обезщетения, тъй като съгласно кипърското материално право лимита на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ е 30 милиона при телесна повреда или смърт. Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищците, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Определеното от съда обезщетение за ищеца Г.Г. е несъобразено с вида и тежестта на получените увреждания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни увреждания, които засягат белия дроб и гръбначния стълб.Необосновани са изводите на съда относно наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без правилно поставен предпазен колан.Ударът за автомобила, в който е пътувало лицето, е бил страничен, което означава, че коланът не е ефективен и не би го предпазил от получаване на уврежданията.Отделно от това се установява, че е налице деформация на задната врата на автомобила, което е довело до счупванията на страничните израстъци на поясните прешлени.Решението е неправилно и в частта, в която е определено обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на лицето Г. Г., тъй като не са съобразени съществуващите между ищците и починалото лице близки отношения, както и начина, по който е изживяна нейната загуба.С оглед на горното следващото се справедливо обезщетение би трябвало да е в размер на по 100 000лв. за всеки един от ищците.Неправилно е определен и момента, от който ответникът дължи заплащането на законната лихва върху обезщетенията, който следва да бъде от датата на увреждането, а не от 25.05.2012г.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове. В срок е постъпил отговор само от Фонда на автомобилните застрахователи, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледани по същество частично основателни са тези на ответник и ТЛП. Не е спорно между страните, а се установява от представените Ищците претендират отговорността на ответника НББАЗ в качеств Застрахователното събитие е настъпило през 2008г., поради Разпоредбата на чл.105, ал.1 от КМЧП предвижда, че „задълж Както бе посочено по-горе главния иск е за ангажиране отг В хода на производството е проведена съдебна поръчка за устан В процесния случай се установява, че ищците са сезирали Ф От горното следва, че ищците са изчерпали процедурата по Тъй като производството по главния иск е било прекратено, Разпоредбата на чл.114 от КМЧП предвижда, че приложимото право към задължения, произтичащи от извъндоговорни отношения урежда задължените лица и предпоставките за ангажиране на тяхната отговорност, лицата, имащи право на обезщетение, вида на вредите, които се обезщетяват, размера на обезщетението и основанията за намаляване отговорността на задължените лица, сроковете, в които се погасяват задълженията.Както бе посочено по- горе по законодателството на Р Кипър се обезщетяват три групи вреди, като при загуба на близък се изплаща общо обезщетение от 17 110евро, а при телесни увреждания няма конкретни правила за определяне на обезщетението. От заключението по допуснатата по делото САТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че една от причините за настъпване на инцидента е поведението на застрахования водач, който е могъл да избегне настъпването на удара, като предприеме действия по спиране на превозното средство с максимална интензивност.Вместо това същият е завил надясно, за да избегне удара с предно движещо се МПС, и е едновременно с това е задействал спирачната уредба, вследствие на което е загубил устойчивост на управлявания от него автомобил и е самокатастрофирал.При инцидента е починало лицето Г. Г., а ищецът Г.Г. е получил телесни увреждания. Съгласно чл.58/8/ от Закона за гражданските правонарушения обезщетението, което се следва за загуба на своя близък, се разпределя между наследниците от първа степен на починалия, в който се включва – съпруг, деца и родители.От горното следва, че на ищците следва да се присъдят следните обезщетения: на Г.Г. сумата от 4 279евро; на К.Г. и Л.Г. – сумата от по 5 703евро/лично и в качеството си на наследници на Л. Т./; на К.К. като наследник на Л. Т. – сумата от 1 425евро. От допуснатата по делото комплексна експертиза се установява, че ищецът Г.Г. е претърпял следните увреждания: подуване на меките тъкани в лявата теменна област на главата; потъмняване в областта на параназалните синуси и сфеноидалния синус; счупване на напречните леви израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени; малко разкъсване в основата на десния бял дроб; счупване на десни 9-10 ребра.След проведени прегледи се е установило, че лицето е претърпяло мозъчно сътресение, оток и контузия в меките тъкани на дясна половина на гръдния кош с кръвотечение и гнойна колекция, както и рентгенови данни за набиране на кръв в дясната гръдна половина в гръдната кухина.Проведено е консервативно лечение. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е продължила до една година, като най-интензивни са били болките, които са свързани с увреждане на поясния отдел на гръбначния стълб.Не се установяват трайни и невъзстановени увреждания на пострадалия. С оглед естеството на получените травми и проведеното лечение, съдът намира, че на ищеца Г.Г. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв., което следва да се редуцира с 20%, тъй като безспорно е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.При изслушване на вещото лице Ш. в с.з. се установява, че с оглед механизма на настъпване на увреждането е възможно да се получат увреждания в областта на израстъците на поясните прешлени и при правилно поставен предпазен колан, но не и на останалите увреждания.При съобразяване на обстоятелството, че тези травми са причинили най-голям интензитет на търпените болки съдът определя приноса в по-малък обем. Неоснователни са възражения за погасяване по давност на предявените искове, тъй като давността по законодателството на Р Кипър е три години, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие/чл.58, ал.20 от Закон за гражданските правоотношение, изм. 2002г./.Две годишна е давността само за искове срещу правонарушителя, на основание чл.22 от Закон, регламентиращ задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС. В полза на ищците следва да се присъди законна лихва в размер на 5.5%, считано от изтичане на три месеца от изпълнение на процедурата по сезиране на представителя на чуждия застраховател за уреждане на претенцията в РБ.В случая ищците са сезирали ЗАД“Алианц България“ в качеството си на представител на чуждия застраховател на 20.12.2012г., поради което законната лихва следва да се присъди, считано от 21.03.2013г. Обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, като бъде постановено друго по същество, с което се уважат евентуално предявените искове в посочените по-горе размери. Предвид горното, съдът