Решение № 4729 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2691/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Й. П. П., [ЕГН], чрез адв. Т. Т. - пълномощник, срещу Заповед № 317з-13983/05.11.2025г., издадена от Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Оспорват се констатациите на ответния административен орган. Поддържа се, че жалбоподателят не е допуснал вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Сочи се, че издадената заповед не съдържа достатъчно факти и обстоятелства, които да обосноват наложеното наказание. Твърди се, че липсват доказателства оспорващият да е бил запознат срещу подпис със заявените от ответника правила за носенето на службата, организацията и дейността на МВР. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Ответникът – Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., изразява становище за неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Производството е започнало със заповед № 317з-6394/03.06.2025г., изменена и допълнена със заповед № 317з-10413/25.08.2025г. на директора на ОДМВР-Пловдив по данни, съдържащи се в докладна записка с УРИ № 6207р- 6561/02.06.2025г. от главен инспектор А. Б., началник на РУ-Труд за това, че служители на РУ-Труд на 31.05.2025г., не са изпълнили служебните си задължения при отработване на междусъседски скандал между Д. К. С. и С. Й. Й. от [населено място]. В хода на проверката било установено, че на 31.05.2025г., около 14:40 ч. в Оперативна дежурна част /ОДЧ/ на РУ-Труд е получен сигнал с подател Д. С. от [населено място], [улица], за това, че съседът му С. Й. го е прострелял в крака и го е набил. Незабавно бил изпратен на място автопатрул /АП/ в състав: младши инспектор А. В. и младши инспектор Й. П.. При пристигането им на място, служителите установили простреляния Д. С., както и извършителя С. Й.. Служителите докладвали на младши експерт Г. Т., който бил дежурен в ОДЧ на РУ-Труд, че ситуацията е овладяна. Малко по-късно пострадалият бил отведен за медицински преглед в УМБАЛ „Свети Георги“ [населено място]. Младши експерт Г. Т. от своя страна, докладвал на началника на РУ-Труд с оглед създаване организация за събиране на дежурна оперативна група и извършване на процесуално-следствени действия. Също така уведомил и дежурния по управление инспектор Н. Г., както и началник група „Охранителна полиция“ към РУ-Труд, старши инспектор А. Т.. Мястото на произшествието е посетено от инспектор Г. и инспектор С. С., които към този момент са изпълнявали задачи по специализирана полицейска операция на територията, обслужвана от районното управление, а малко преди тях пристигнал и старши инспектор Т.. И. Г. се насочил незабавно към мястото на местопроизшествието, което било запазено от младши инспектор Й. П., а инспектор С. от своя страна отишъл в дома на извършителя С. Й., в двора на който младши инспектор А. В. е осигурявал извършителя, а до тях на масичка бил поставен газ-сигнален пистолет, за който се е предполагало, че е бил използван при стрелбата. След кратка беседа с тях, инспектор С. отишъл до мястото на произшествието и провел и разговор с установен свидетел на деянието. Така инспектор С. разбира, че при стрелбата вероятно е било използвано друго оръжие, а не въпросното газ-сигнално. Върнал се отново до дома на извършителя и указал на младши инспектор В. да ги остави насаме с Й.. Провел отново разговор с извършителя, като успял да постигне признание, че при стрелбата е използвано огнестрелно оръжие тип револвер. С. Й. завел инспектор С. зад къщата си и му показал къде е револвера, след което двамата се върнали и младши инспектор А. В., отново останал до С. Й., докато инспектор С. отишъл до инспектор Г., за да му каже, че е установил оръжието на престъплението. Старши инспектор А. Т. получил обаждане от младши експерт Т. за постъпил в районното управление сигнал за лице употребило алкохол с намерение да управлява МПС и взел решение да изпрати АП в състав младши инспектор А. В. и младши инспектор Й. П., които да отработят същия и дал указания на инспектор С. да смени младши инспектор А. В., за да може автопатрулът да бъде изпратен на сигнала. И. С. отишъл до дома на извършителя и заел мястото на младши инспектор В. по осигуряване на извършителя - С. Й.. След като автопатрулът тръгнал, на мястото на произшествието пристигнала група за оглед с инспектор И. К. - към този момент на длъжност „старши разследващ полицай в РУ (Трето РУ-Пловдив) на сектор „Разследване - Трето РУ-Пловдив и РУ-Труд“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР - Пловдив и младши експерт Д. К. - младши експерт в сектор БНТЛ при ОДМВР-Пловдив. След тяхното пристигане старши инспектор Т. получил информация, че автопатрулът е извършил проверка и установил водач на МПС, употребил алкохол и също тръгнал към РУ-Труд за контрол при работата на служителите. След приключване на работата на групата по оглед на мястото на местопроизшествието и осигуряване на поемни лица, предвид информацията, че извършителят притежава огнестрелно оръжие, групата се насочила към дома на извършителя С. Й. с оглед предприемане на процесуално следствени действия - претърсване и изземване в частен дом. При пристигането им на адреса, провели беседа с извършителя, в хода на която служителите разбрали, че Й. притежава и съхранява множество оръжия. Част от тях придобити законно от него и съпругата му, а други незаконни. По време на извършване на процесуално следствените действия в дома му, извършителят оказал съдействие по установяване местосъхранението на оръжията и боеприпасите, като същият бил без поставени белезници. И. Н. Г. останал на двора за да охранява иззетите до момента веществени доказателства, а инспектор И. К., младши експерт Д. К., поемните лица Д. Д. и М. Ш., както и извършителят С. Й., заедно с инспектор С. С. се насочили към втория етаж от сградата за продължаване на работата по установяване на още доказателства. Й. показал на служителите легло с възглавница, под която заявил, че има няколко броя късоцевни оръжия. Докато младши експерт Колаксъзов ги заснемал с фотоапарат, Й. взел предмет от края на леглото, казал, че трябва да отиде до съпругата си и се насочил към другата стая. Бил последван от инспектор С. и след като двамата напуснали помещението, С. Й. заредил късоцевно оръжие, което явно е държал в ръка и го е насочил към служителите, отдавайки команди да напуснат дома му или ще ги избие. Всички, освен инспектор С., излезли на двора, а инспектор Г. от своя страна се качил на стълбището между първи и втори етаж. Й. заредил патрон в цевта на още едно късоцевно оръжие и го поставил на кръста си. Двамата с инспектор С. разговаряли около 15 минути като Й. заявил, че не желае да бъде задържан и иска да разговаря с „разследващия полицай“ по този повод. Разговорът между него и инспектор И. К. е проведен от разстояние, като същата се е намирала до входа на сградата. След като му е казано, че няма да бъде задържан и ще се изземат само описаните до момента оръжия, Й. се успокоил, оставил оръжията и заедно с инспектор С. и инспектор Г. слезли на двора, където му били поставени белезници. Със заповед за задържане на лице № 6207зз-42/31.05.2025г. по описа на РУ-Труд при ОДМВР Пловдив, инспектор Н. Г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържал лицето С. Й. за срок до 24 часа в арестното помещение на РУ-Труд за причинена средна телесна повреда, считано от 15.00 часа на 31.05.2025г. Тази фактическа обстановка се доказва от следните доказателства: докладна записка с УРИ № 6207р-6561/02.06.2025г., докладна записка peг. № 2372р-22774/18.08.2025г., обяснение peг. № 2372р-20583/25.07.2025г. на младши инспектор Й. П.. Резултатите от проверката били отразени в обобщена справка peг. № 2372р-25685/17.09.2025г., върху която е поставена резолюция от директора на ОДМВР-Пловдив на дата 23.10.2025г. за изразяване на съгласие. На 19.09.2025г. е отправена покана до младши инспектор Й. П. с peг. № 2372р-25705/18.09.2025 г. от проверяващата комисия за запознаване със обобщена справка peг. № 2372р-25685/17.09.2025г. и материалите от извършената проверка и даване на писмени обяснения. На същата дата младши инспектор Й. П. се е запознал с обобщена справка peг. № 2372р-25685/17.09.2025г. от извършената проверка и материалите от нея, като това обстоятелство е удостоверил с полагане собственоръчно на подпис и дата върху справката. В предоставения му 24 часов срок не се е възползвал от правото си да даде обяснения/възражения, за което е съставен протокол peг. № 2372р-25920/23.09.2025г. До младши инспектор Й. П. била изпратена покана рег. № 317р-12450/26.09.2025г. от дисциплинарно – наказващия орган за запознаване с обобщена справка peг. № 2372р-25685/17.09.2025г. и даване на писмени обяснения по установената при проверката фактическа обстановка. Поканата била връчена на 14.10.2025г. Според протокол № 317р-13372/16.10.2025г. в предоставения 24 часа срок от връчване на поканата не са постъпили писмени обяснения от служителя. В писмени сведения с peг. № 2372р-20583/25.07.2025г. младши инспектор Й. П. описва фактическа обстановка по отработване на случая, като в тях потвърждава, че С. Й. е бил без поставени белезници, но като причината за това изтъква, че лицето е било възрастно, напълно съдействало, а колегата му В. го е пазел и охранявал. Със заповед № 317з-13983/05.11.2025г. директорът на ОДМВР – Пловдив, като възприел изцяло фактическата обстановка, отразена в обобщена справка peг. № 2372р-25685/17.09.2025г., на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР - т. 1, предложение първо - „ неизпълнение на разпоредбите на този закон и ... " - чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, чл. 85, ал. 1, т. 10 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15, предложение първо от ЗМВР - т. 15, предложение първо - „неизпълнение на разпоредбите на този закон, наложил на младши инспектор Й. П. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Дисциплинарно - наказващият орган посочил в мотивите си, че приема за безспорно установено и доказано, че младши инспектор Й. П., като длъжностно лице, на 31.05.2025г, в [населено място], в качеството си на полицейски орган, изпълняващ служебни задължения, като назначен в наряд, съгласно месечен график peг. № 6207р-5175/30.05.2025г. и Разпореждане за Патрулно-постовата дейност /ППД/ на МВР с peг. № 6207р-6384/29.05.2025г. по описа на РУ-Труд, изпълняващ ППД и контрол на пътното движение в съвместен автопатрул с младши инспектор А. В., след като е посетил местопроизшествие в [населено място] и установил извършителя на престъплението - С. Й., криминално проявен, не е изпълнил задълженията си по чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР - ал. 1 - „При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност“ и ал. 2 – „Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие“, чл. 85, ал. 1, т. 10 - „ вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2 и чл. 86, ал. 2 - Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя“ от ЗМВР. При задържането на С. Й. не е взел мерки за осигуряване на личната си безопасност, чрез използването на помощни средства - белезници във връзка с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на извършителя (същия криминално проявен). Преценката на младши инспектор Й. П., не е обоснована от конкретните обстоятелства по извършване на деянието и целта на закона - защита на личната безопасност на полицейските служители при извършване на задържане по чл. 72 от ЗМВР и изпълнение на служебните им задължения (чл. 75, ал. 1 от ЗМВР). Прието е, че с поведението си младши инспектор Й. П. е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, чл. 85, ал. 1, т. 10 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, с което извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и ... съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15, предложение първо от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на …“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. При преценката за съставомерността на деянието обясненията на служителя не са приети. Прието е, че нарушението е „тежко“, тъй като с него е бил застрашен животът и здравето на служителите и граждански лица, при извършване на процесуално следствени действия - претърсване и изземване в частен дом. Извършено е по време на изпълнение на служебните задължения, при отработване на сигнал за простреляно лице при проявена непредпазливост - небрежност - служителят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на вредните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При определяне на вида и размера на наказанието е съобразено цялостното поведение на младши инспектор Й. П. през време на службата му. Последният от назначаването му през 2016г. на работа в МВР до момента, нямал наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е награждаван с „Писмена похвала“ през 2017г., 2020г., 2021г. и с „Индивидуална парична награда“ през 2020г. Прието е, че сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, не са изтекли. По време на съдебното дирене бяха изслушани свидетелските показания на св. А. Х. В. - старши полицай в РУ Труд, който е бил част от автопатрула с жалбоподателя П., като двамата са били изпратени при подадения сигнал до органите на МВР. От същите се изясняват обстоятелства, свързани с констатираното нарушение, посочено в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът приема свидетелските показания за логични, ясни, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Според чл.194, ал.1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарната отговорност е лична /чл.194 ал.4 от ЗМВР/. Редът за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР е определен в глава осма от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. /Обн. ДВ бр. 34 от 12.05.2015г./. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му /чл.195, ал.1 от ЗМВР/. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл.196, ал.2 от ЗМВР/. Компетентните органи, които могат да налагат дисциплинарни наказания, са посочени в чл.204, ал.1 от ЗМВР: 1) министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл.197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР; 2) главния секретар на МВР - за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3 за всички държавни служители; 3) ръководителите на структурите по чл.37 - за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3; 4) служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 -3. Областните дирекции на МВР са посочени като част от основните структури по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител /чл.205, ал.1 от ЗМВР/. За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване /чл.205, ал.2 от ЗМВР/. Според чл.34, ал.1 - ал.3 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.2 – 14 от ЗМВР задължително започва с издаването на заповед за неговото образуване от органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство се изготвя по образец и в нея се посочват постъпилите данни, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването, срокът за извършване на разследването и правата на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, адресира своите писмени обяснения или възражения до органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. По аргумент от чл.207, ал.2 и ал.3 от ЗМВР изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение се извършва от дисциплинарно - разследващият орган, определен със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198 - 202 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението /чл. 208 от ЗМВР/. Доколкото при тази хипотеза не се издава заповед за образуване на дисциплинарно производство, следва да се приеме, че дисциплинарно - разследващият орган ще се счита определен с възлагането му от страна на дисциплинарно-наказващия орган да извърши съответни действия за установяване на нарушението. За резултатите от разследването дисциплинарно-разследващият орган изготвя обобщена справка. Дисциплинарно-разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. По правилото на чл.207, ал.3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Според ал.6 на същата правна норма в рамките на своите правомощия дисциплинарно-разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: 1) да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (респ. в случаите, когато такава не се издава – акта, с който е извършено първото действие за установяване на нарушението) и с обобщената справка; запознаването се удостоверява с подпис и дата; 2) да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; 3) да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; 4) да представя доказателства; 5) да прави искания, бележки и възражения; 6) да дава или да откаже да дава обяснения /чл.207, ал.8 от ЗМВР/. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, се призовава с покана по образец, за да удостовери с подпис, имена, длъжност, дата и час, че се е запознал с обобщената справка /чл.51 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г./. В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения /чл.207 ал.10 от ЗМВР/. Дисциплинарно-разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно - наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Материалите от дисциплинарното производство се докладват на дисциплинарно-наказващия орган чрез директора на дирекция „Човешки ресурси“ или чрез съответното звено "Човешки ресурси" /чл.55 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. /. Според чл.23 и следв. от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., след постъпване на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител дисциплинарно - наказващият орган задължително извършва действията по чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР. За изслушването на държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя протокол по образец, в който се посочват: 1) дата, час и място на изслушването; 2) орган, осъществил изслушването; 3) данни за присъствали други длъжностни лица; 4) данни за служителя и за това, че е изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, или се отразява, че е отказал да даде обяснения /чл.25 от Инструкция № 8121з-470/. Дисциплинарно-наказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание /чл.26 от Инструкция № 8121з-470/. Ако държавният служител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, не е дал писмени обяснения по време на дисциплинарното производство извън случаите по чл.206 ал.5 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да го покани да даде писмени обяснения или да го изслуша чрез покана по образец /чл.57 от Инструкция № 8121з-470/. Дисциплинарно-наказващият орган приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарно наказващия орган /чл.27 от Инструкция № 8121з-470/. Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта /чл.210 ал.1 от ЗМВР/. При тази фактическа и правна установеност по делото съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и йерархически компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Според правилото на чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, при извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Нормата на чл. 85, ал. 1, т. 10 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, допуска при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи да използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. От установената по делото фактическа обстановка се доказва по безспорен начин, че на процесните дата, място и час жалбоподателят П. съвместно със свидетеля В., при изпълнение на служебните си задължения като патрул са отработили сигнал от ОДЧ при РУ – Труд, като са задържали заподозрения за извършване на престъпление С. Й.. Последният признал вината си и съдействал на органите на полицията, предал предполагаемото оръжие, не оказвал съпротива, не бил агресивен, адекватно не се отклонил от разпореждането да стои на посоченото му място. На Й. бил извършен и обиск, но не са открити опасни вещи и/или оръжие. Безспорно е също, че физическата охрана на Й., който бил в посоченото състояние и без съществена промяна във фактическата обстановка, е била предадена от В. на друг колега – инспектор, поради необходимостта да напусни мястото, в изпълнение на нареждане на старши инспектор А. Т., за отработване на друг сигнал за извършено нарушение. Не се спори и по обстоятелството, че по преценка на отработващите случая инспектори и разследващи полицаи са предприети процесуално следствени действия - претърсване и изземване в дома на С. Й. във връзка с предоставената от същия информация, че притежава и съхранява множество оръжията и боеприпаси. На този етап П. и В. не са били ангажирани с физическата охрана на Й., не са били и наясно с така установените нови обстоятелства. Не се формира спор и по това, че именно в хода на претърсването и изземване в дома на С. Й., последният е ескалирал поведението си като е проявил неподчинение на органите на полицията и е извършил действия, които са поставили в опасност живота и здравето им. Каза се, по смисъла на чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР и чл. 85, ал. 1, т. 10 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, при задържането на лице полицейските органи са длъжни да вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност, чрез извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност във всеки момент да въздейства върху задържания с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Без съмнение, в случая това задължение е било изпълнено своевременно от жалбоподателя П. със съдействието на свидетеля В.. Тези обстоятелства са установени и в хода на проверката по дисциплинарното производство. Безспорно е, че С. Й. е бил обискиран от П. и В., с което са изпълнени вменените им задължения, за които законът не им предоставя възможност за лична преценка. След като при обиска не са открити опасни за живота и здравето предмети или вещи, за полицейските органи е останало задължението да бъдат в готовност във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. По смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 10 вр. чл. 75, ал. 2 ЗМВР използването на физическа сила и помощни средства от органите на полицията е допустимо, само когато това е абсолютно необходимо за осигуряване на лична безопасност. Преценката е индивидуална и се дължи за всеки отделен случай като законът поставя фокуса си върху това дали е налице риск от увреждане на живота и здравето както на служителите на полицията, така и за задържания или трети лица. Този риск се обуславя от проявлението на конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. В случая, видно от ангажираните гласни и писмени доказателства, които се намират в пълна кореспонденция, до напускане на мястото на инцидента, поведението на С. Й. не е давало индикации за наличие на подобен риск. Последният не оказал съпротива или агресивно поведение, съдействал е за изясняване на случая, признал е вината си и е изпълнил разпореждането да не се отклонява от мястото на задържането му. До този момент от ОДЧ не е била сведена информация до П., лицето да е криминално проявено и/или с регистрирани психични отклонения, което да дава повод за преоценка на обстановката и прилагане на по интензивни мерки за задържане. При това положение не следва да се поставя под съмнение преценката на жалбоподателя П., с оглед поведението на задържания и личните му особености, да извършва физическа охрана чрез въздействие върху задържаните лица с предупреждение и нареждане, но без сила, помощни средства или оръжие. Необходимостта от прилагане на последните е възникнала след като задължението за физическа охрана на С. Й. е било снето от П. по нареждане на висшестоящ полицейски орган. До този момент не са били констатирани пропуски в извършените от П. и В. действия по служба, нито им е било указвано да приложат спрямо С. Й. помощни средства. Нуждата от ограничаване физическата мобилност на Й. е възникнала на етап, когато той е бил поставен под физическа охрана от други служители на ОДМВР – Пловдив като до момента на проявяване на агресия е имало многократна възможност превантивно, преди преместването му от мястото на задържане до вътрешността на дома му, да му бъдат поставени белезници както по преценка на носещия физическата охрана, така и по нареждане на водещите разследването инспектори. При тази безспорна фактическа обстановка се явява напълно необосновано съждението на дисциплинарно – наказващия орган, че с действията си младши инспектор Й. П. е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, чл. 85, ал. 1, т. 10 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, с което да е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и ... съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15, предложение първо от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон“. Напротив, при липсата на доказателства до момента на отработване на сигнала от патрула - П. и В., задържаният С. Й. да е дал какъвто и да е повод за обосновано предположение, че е налице риск от поведението му да възникне опасност за служителите на ОДМВР, за неговата лична безопасност или за трети лица, не може да се сподели изводът на ответника, че Й. П. с действията си е застрашил живота и здравето на служителите и граждански лица, при извършване на процесуално следствени действия - претърсване и изземване в частен дом. Както бе казано, решението за извършване на тези процесуално – следствени действия е взето от друг орган на полицията и по изпълнението му Й. П. не е имал никакво отношение, тъй като в този момент е изпълнявал служебните си задължения на друго място. След като жалбоподателят не е реализирал състава на вмененото му дисциплинарно нарушение, необосновано и незаконосъобразно е била ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се заявени и се доказват в размер на 767 евро за адвокатска защита и 5,11 евро за държавна такса. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.2, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР минималното възнаграждение е в размер на 383,47 евро. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита размер в двукратен на минималния размер. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза в случая е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в заявения размер. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 511,29 евро. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,