Решение № 1799 от 19.12.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2547/2022 г.

Производството по приемане на решението е започнало с мотивирано предложение на кмета, което съдържа проект и конкретни мотиви относно необходимостта от приемането на наредбата. Това предложение в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е публикувано на сайта на община Суворово с мотивите към него, с което е спазена императивната разпоредба на закона. Целта на публикуването на проекта заедно с мотивите, съответно доклада от съставителя съгласно чл.26, ал.2 от ЗНА най – малко в 14 - дневен срок преди внасянето му за издаване или приемане от компетентния орган, е да се осигури публичност и възможност на заинтересованите лица да направят предложения и становища по проекта. В предвидения срок не са постъпили становища на страните. Общински съвет – Суворово се състои от 13 общински съветници. На проведеното заседание по приемане на Наредбата са присъствали 11 общински съветници. Общинските съвети са овластени да издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл.21, ал. 2 от ЗМСМА. Решение № 16-250/29.10.2020 г. на Общински съвет – Суворов е взето съобразно разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум и мнозинство, предвид това, че на заседанието са присъствали 11 общински съветници и „за“ са гласували 11 общински съветници. Приетото решение е публикувано на 06.11.2020 г. в сайта на община Суворово, с което е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното съдът приема, че при приемане на решението за приемане на процесната Наредба не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав намира обаче за основателен протеста на прокурора от ОП – Варна в частта за съответствието на процесната Наредба с материалния закон, предвид следното: Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. В случая ч л.15 от процесната Наредба, който се протестира определя в ал. 2, че не се разрешава влизането, преминаването, или пускането на животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. Така формулираната разпоредба се явява незаконосъобразна, поради явно противоречие със Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и по специално чл. 40, ал. 1, т. 2 от него. Според последната разпоредба подлежи на глоба този, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. Видно от съпоставката на двата текста, става ясно, че те са напълно идентични. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение, само и единствено при условията и границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. Изложеното установява по безспорен начин, че с оспорената разпоредба общинският съвет е повторил вече установена в закона забрана. Органът е повторил установени в закона забрани, създавайки по този начин забрани, които се отклоняват от установеното в закона без по отношение на тях да е налице необходимост от урегулиране с оглед на особености от местно значение. Това води до правна несигурност, тъй като е неясно какъв е фактическият състав на конкретно въведената забрана и с оглед на това какви са санкциите, предвидени за нея – тези по реда на закона, и/или тези по реда на Наредбата. В контекста на горното съдът намира, че разпоредбата на чл.15 ал.2 от Наредбата на Общински съвет-Суворово следва да бъде отменена. Същото противоречие е налице и при съпоставката на вторият протестиран текст от процесната Наредба ал. 3 на чл. 15, който разпорежда, че се забранява влизането, преминаването и пашата на животни на пасища, мери и ливади, отдадени за индивидуално ползване от общинския поземлен фонд, с текста на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, описан по-горе. Видно е, че ОбС е преуредил и то в противоречие със закона, обществени отношения вече регулирани от ЗОСИ, а не такива с местен характер. От друга страна допълнително с оспорената разпоредба се създава и отклонение от нормата на закона – създава се забрана за неправомерно навлизане на животни в имоти, отдадени за индивидуално ползване на други собственици на животни от общинския поземлен фонд, а не за всички имоти, както предвижда ЗОСИ, в който не се прави разлика, дали навлизането е в имоти, отдадени за индивидуално ползване, или отдадени по други способи. Предвид изложеното, оспорения текст на чл.15, ал.3 от Наредбата на Общински съвет- Суворово, е в противоречие с норма от по-висок ранг по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменен. Протестираните ал. 2 и ал. 3 на член 28 от оспорената Наредба, предвиждат, че при нарушения по настоящата Наредба на виновните лица се налага административно наказание както следва: по ал. 2 за нарушения на изискванията на чл.15, ал.3, чл.15, ал.4, чл.15, ал.5, чл.15, ал. 6, чл.15, ал.7, чл.15, ал. 8 и чл.15, ал.9: -за физически лица - глоба в размер от 200 до 500 лева, а при повторно нарушение от 500 до 1000 лева; - за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение - имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лева; а по ал. 3 за нарушения на изискванията на чл. 15, ал.2 се налага глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 150 до 800 лева. Съпоставяйки текста на чл.28, ал.2 от Наредбата - само в частта „за нарушения на изискванията на чл.15, ал.3“, съдът намира, че същата се явява незаконосъобразна, поради явно противоречие със ЗОСИ и по-конкретно чл.40, ал. 1 от с.з., в който е определено, че се наказват с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание лицата, които допускат такива нарушения като тези. В чл. 12 и чл. 14, ал. 2 от ЗОСИ са определени и лицата, които могат да съставят АУАН за такива нарушения-полската охрана и органите на МВР. Съответно, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗОСИ, наказателните постановления и заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на земеделието, храните и горите, от кмета на общината и от председателя на окръжния аграрно-промишлен съюз по актове, съставени от техни длъжностни лица, а по актове, съставени от полската охрана, от длъжностни лица на селскостопанските организации или от служители на МВР - от кмета на района или кметството. Противно на горното в Наредбата на Община Суворово според разпоредбата на чл.25, контролът е от страна на Кмета или на определени от него длъжностни лица, които следва да издават АУАН, което по същество е различно уреждане на един и същи процедури и посочване на различни органи, спрямо определените в ЗОСИ. Разминаването между законовата уредба и тази, приета от Общинския съвет, по отношение на лицата, които могат да констатират съответното нарушение и да ангажират отговорност за същото, води и до пълна неяснота относно контрола по нейното спазване и санкциите при нарушаването й. Аналогично на горните аргументи цялата разпоредба на чл.28 ал.3 от Наредбата е незаконосъобразна поради противоречие със ЗОСИ. Налице е материална незаконосъобразност, поради противоречие с норми от по-висок ранг по смисъла на чл. 146, т.4 АПК, поради което ал. 3 от чл. 28 и ал.2 от чл. 28 от Наредбата само в частта „за нарушения на изискванията на чл.15 ал.3“ следва да бъдат отменени. По горните съображения, съдът намира, че протестираните разпоредби на Наредбата са приети в нарушение на материалния закон и са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен - ЗОСИ, което е предпоставка за отмяната й в същата част и на това основание. С оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати направените от вносителя на протеста съдебни разноски в размер на 30 /тридесет/ лева-платена такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник. По тези съображения и на основание чл. 193, ал.1 от АПК, Административен съд гр. Варна, втори касационен състав