Решение № 18776 от 15.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 40961/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на Р. Л. Д. срещу „Делтаком електроникс“ ООД, с която се иска признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата 8000 лева (частично от 13 854, 70 лева) – парично задължение по Споразумение от 30.03.2022 г. между страните за разсрочване на изплащането на незаплатени месечни възнаграждения за положен от ищцата труд по силата на Трудов договор № 1/05.04.2007 г. и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от претендираната сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г., до окончателното плащане – задължения по Заповед за изпълнение № 9183/27.03.2023 г. по частно гр. дело № 13231/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав. В исковата молба се твърди, че ищцата била служител на ответника по силата на Трудов договор № 1/05.04.2007 г., като работила за ответника до 10.02.2022 г., когато със заповед № 1012/10.02.2022 г. била уволнена поради придобиване на право на пенсия. Твърди, че в същата заповед е определено обезщетение за напускане след дългосрочна работа при същия работодател в размер на 8252, 16 лева, а също така не били изплатени и работни заплати за месеците от декември 2020 г. до февруари 2021 г. и от декември 2021 г. до февруари 2022 г. Твърди, че със споразумение от 30.03.2022 г. страните сключили спогодба, в която задълженията били признати, а заплащането им – разсрочено, като последният падеж бил на 31.03.2023 г. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, но ответникът възразил и поради това се предявява настоящия иск. Претендира разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Делтаком електроникс“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е било намалявано, поради което намаляло и обезщетението. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представено на лист 29 от делото Споразумение от 30.03.2023 г. между страните по делото с оглед уволнението на ищцата на основание придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответното дружество е признало, че дължи на ищцата общо 13 854, 70 лева, които се задължило да заплаща на месечни вноски по 1000 лева, и последна месечна вноска от 2854, 70 лева с падеж на 31.03.2023 г. Съгласно представен на лист 12 от делото неоспорен от страните Трудов договор № 1/05.04.2007 г. на последната дата ищцата е била назначена да работи при ответното дружество като монтьор на електротехника. Останалите доказателства по делото нямат отношение към предмета на спора по изложените по-долу съображения. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Между страните е сключено писмено неоспорено споразумение за уреждане на отношенията по повод прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата от 30.03.2022 г., което има характера на спогодба по чл. 365 и сл. ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба предмет на спогодбата между страните са взаимни отстъпки, които могат да се изразяват и в увеличаване на задължението на работодателя към работника поради неговото разсрочване. По делото не е направено възражение за унищожаване на спогодбата поради грешка по реда на чл. 367 ЗЗД или чл. 27 ЗЗД, поради което, и доколкото работодателят може да предостави на работника по- голямо парично възнаграждение или обезщетение съгласно чл. 118, ал. 3 КТ, спогодбата не противоречи на закона. Поради това съдът следва да зачете действието и да приеме, че ответното дружество дължи на ищцата към датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание 13 854, 70 лева съгласно сключената спогодба с падеж на последна вноска на 31.03.2023 г. Поради това искът следва да се уважи в пълния си предявен размер от 800 лева. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като е доказала такива за 1000 лева адвокатско възнаграждение (два договора с разписки за плащане в брой по 500 лева). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на Софийския районен съд дължимата се от ищцата поради освобождаването по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК държавна такса от 320 лева. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,