Решение № 1506 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 133/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.АПК във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на С. В. В., с адрес: гр. Търговище [улица], ет.*, ап.••, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А. С. от ТАК, със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.2 оф.8, против изрични откази на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес в гр. София, представлявано заедно от законните му представители С. К. П. и С. А. Б., в качеството му на администратор и обработващ лични данни, обективирани в два писмени отговора от 13.03.2025г., издадени по подаденото на 13.03.2025г.от С. В. В. заявление за изтриване на лични данни съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, като единият отказ е по искането на жалбоподателката за изтриване на личните ѝ данни от системите на администратора „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, а другият е по искането ѝ за коригиране/преустановяване на подаваната от ответната страна информация в ЦКР на БНБ. В жалбата са изложени аргументи, свързани с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР и направеното от оспорващата възражение за погасяване на задължението ѝ по давност с изтичане на 5-годишния погасителен срок, както и заявлението ѝ, че няма да плати доброволно това задължение. При това положение счита, че личните ѝ данни не са необходими вече са целите, за които са били събирани или обработвани по друг начин по смисъла на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което за нея възниква право да иска изтриване на тези лични данни. Завява, че това положение води до отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6 § 1 б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. да продължи да обработва личните ѝ данни, до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните, и води до преустановяване подаването на информация за това задължение в ЦКР. Ето защо жалбоподателката моли съда да отмени оспорените изрични откази, обективирани в писмени отговори от 13.03.2025г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - гр. София да изтрие от собствените си регистри и от Централния кредитен регистър личните данни на С. В. В. относно вземането срещу нея в размер на 867лв., възникнало по договор за кредит с № 800231028732820/19.11.2007г., сключен между В. и „ОББ“ АД. Моли съда да задължи ответното дружество да издаде в 7 - дневен срок административен акт за изтриване от собствените си регистри и от ЦКР личните данни на С. В. В. - предмет на постановените изрични откази. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуалния си пълномощник адв. А. С., която поддържа подадената жалба и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1303, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, представлявано заедно от законните му представители С. К. П. и С. А. Б., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но от същия е постъпил писмен отговор, подписан от надлежно упълномощения процесуален пълномощник юрисконсулт К. К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Основната теза в отговора е, че между страните е налице гражданскоправен спор относно наличието на погасителна давност като ответната страна не признава настъпването на такова погасяване и поддържа, че вземането продължава да съществува като задължение, подлежащо на отразяване при наличие на законово задължение за отчетност. Позовава се на Наредба № 22 на Българската народна банка за Централния кредитен регистър, както и на Указанията за подаване и получаване на информация от информационната система на ЦКР, според които само при окончателното погасяване на задълженията се преустановява подаването на информация до ЦКР като изтичането на погасителна давност по вземането не е основание за това. Според ответника противното би довело до невъзможност за изпълнение на нормативните задължения на финансовите институции и би компрометирало основната функция на Централния кредитен регистър да осигурява пълна, точна и обективна информация относно кредитната история и кредитния риск на лицата. Счита, че в случая са налице правните основания по чл. 6, § 1, б. „в“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за обработване на личните данни на жалбоподателката. Сочи, че правото на изтриване („правото да бъдеш забравен“) по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 не е абсолютно и търпи редица изключения, приложими в настоящия случай, като се позовава на чл. 17, § 3, б. „б“ от Регламента, според който правото на изтриване не се прилага, когато обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване на данните съгласно правото на Европейския съюз или правото на държава членка. В този смисъл сочи, че задължението за обработване и подаване на информация към Централния кредитен регистър произтича пряко от националното законодателство. На следващо място счита, че приложение намира и изключението по чл. 17, § 3, б. „д“ от Регламента, съгласно което личните данни не подлежат на изтриване, когато обработването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции, като посочва, че между страните съществува реален правен спор относно съществуването, изискуемостта и евентуалното погасяване по давност на процесното вземане. Категорично заявява, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД никога не е признавало процесното вземане за погасено по давност, не признава настъпването на погасителна давност, нито отпадането на задължението си да обработва и подава информация относно процесното вземане към Централния кредитен регистър. Според ответника в случая липсва съдебно установяване липсата или погасяването на задължението на жалбоподателката, поради което възникналият за това спор между страните не може да бъде разрешаван инцидентно в рамките на производство по защита на личните данни и при пренебрегване компетентността на гражданския съд. С подадена към датата на проведеното съдебно заседание молба ответното дружество, представлявано от упълномощения процесуален пълномощник юрисконсулт К. К., излага обстойни доводи относно наличието на компетентност на лицето, подписало оспорените актове, и в подкрепа на становището си за законосъобразно обработване личните данни на жалбоподателката. Заявява, че с оглед непризнаването от страна на дружеството на изтекла погасителна давност върху задължението на оспорващата и предвид липсата на окончателно погасено вземане и влязъл в сила съдебен акт, установяващ такова погасяване, не са налице предпоставките за упражняване правото на изтриване по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Поддържа искането си за отхвърляне на жалбата и претенцията за присъждане на разноски. По хода на настоящото съдебно производство: С Определение №1532/10.09.2025г. предходният съдия – докладчик е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159 т.1 АПК поради липса на подлежащ на оспорване акт. С Определение №3477/26.03.2026г. по АД №10984/2025г. ВАС – Пето отделение, е отменил определението на АдмСТ и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В Определение №1119/01.06.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорените административни актове, предвид датата на издаването им – 13.03.2025г., призната от оспорващата и като дата на съобщаването им, и датата на регистриране на жалбата в АдмСТ – 18.03.2025г. Същата се подава от лице – адресат на оспорените актове, имащо правен интерес от обжалване на последните. По делото не са направени твърдения и изложени данни за наличие на висящо производство пред КЗЛД с предмет спорните обстоятелства по настоящото дело, поради което и липсва отрицателната предпоставка по чл. 39 ал.4 ЗЗЛД. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Безспорен факт по делото е наличието на облигационни отношения между страните по същото, основани на сключения на 04.12.2015г. договор за прехвърляне на вземане (цесия), по силата на който, видно от Приложение №1 към този договор, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е придобило вземането, произтичащо от Договор за кредит с идентификатор № 800231028732820 от 19.11.2007 г., сключен между С. В. В. и „Обединена българска банка“ АД. Встъпвайки в правата на кредитор на жалбоподателката, ответникът е започнал и да обработва личните ѝ данни за целите на изпълнението на договора, както и да изпраща информация за обслужването на кредита до Централния кредитен регистър /ЦКР/ на БНБ. По делото не са налице твърдения и доказателства досежно образувано изпълнително дело срещу оспорващата за събиране на задълженията ѝ по посочения договор за кредит. Видно от Справка за кредитна задлъжнялост №БНБ-15394/29.01.2025г. на лицето С. В. В., посоченият договор за кредит е вписан в същата с кредитор ответното дружество. С писмо, изпратено по електронен път на 19.02.2025г. адв. А. С. като пълномощник на С. В. е поискала от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да отпише от ЦКР това задължение като погасено по давност, тъй като В. търпяла вреди от подадената информация - не можела да кандидатства за нов кредит. Същото писмо е изпратено отново по електронен път на 26.02.2025г. Поради липсата на получен отговор на двете писма, на 13.03.2025г. жалбоподателката чрез пълномощника си е подала по електронен път заявление за изтриване на лични данни (по чл. 17 от Регламент (ЕС)2016/679) до „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като администратор на лични данни, с което е заявила желанието си дружеството да изтрие личните ѝ данни, които се обработват за нея в качеството ѝ на физическо лице от дружеството като администратор, както и нежеланието си личните ѝ данни повече да бъдат обработвани от това дружество. В заявлението се посочва, че за събирането на вписаното в ЦКР вземане на дружеството не са образувани съдебни и изпълнителни дела. Оспорващата е заявила изрично, че не желае да заплати доброволно тези задължения, тъй като същите са погасени по давност, както и че оттегля съгласието си за обработване на личните ѝ данни, настоявайки „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да престане да обработва личните ѝ данни, да престане да ги подава в ЦКР, и да бъдат заличени личните ѝ данни, както в системата на дружеството, така и в ЦКР. Оспорващата е посочила като налична хипотезата на чл.17, §1 б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и се е позовала на Решение №12441/13.12.2023г. по адм.д. №8782/2023г. на ВАС, пето отделение. В резултат на подаденото заявление на 13.03.2025г. по същия електронен път на електронната поща на адв. С. е получено писмо от Х. Ш. с прикачени към същото два писмени отговора и приложени към тях 2 бр. писма от директора на Дирекция „Регистри“ към БНБ и пълномощно. С единия отговор „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, действащо чрез упълномощения от законните му представители юрк. Х. Ш. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р., отговаря по заявлението на С. В. относно искане за изтриване на личните данни на заявителката от системите на администратора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, поради предвидените в чл. 17, пар. 1 от Регламент 2016/679 основания. Авторът на отговора е счел искането за неоснователно поради следните мотиви: На основание качеството си на кредитор на заявителката и на администратор на лични данни придобилото въз основа на цесия вземане срещу нея дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД има легитимен интерес да обработва личните ѝ данни за целите на събирането на задължението при наличие на законовото основание за обработка на личните данни по чл. 6, § 1, б. „б“, „в“ и „е “ от Регламент 2016/679. Относно визираното в заявлението наличие на хипотезата на чл. 17, § 1, б. „А“ от Регламент 2016/679 е посочено, че дружеството е законен кредитор по договор за кредит, който не е изпълнен, поради което не е отпаднала нуждата от обработване на личните данни за целите, за които са били събрани или обработвани, а именно : за изпълнение на публичните задължения на кредитора по ЗКИ и Наредба № 22 на БНБ, и за събиране на задължението. Относно визираното в заявлението наличие на хипотезата на чл. 17, § 1, б. „Б“ от Регламент 2016/679 е посочено, че дружеството не обработва личните данни на заявителката на основание дадено от нея изрично съгласие, а на основание законово задължение и легитимния си интерес от събиране на задължението, произтичащо от договора за кредит, поради което не е налице предоставено съгласие от длъжника, което да бъде оттеглено. В отговора е пояснено, че задължението към дружеството все още не е изплатено, при което на осн. чл. 10 от Наредба № 22 за ЦКР, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следва да подава ежемесечно информация за кредитната задлъжнялост на своите клиенти. Изтъкнато е, че в практиката си БНБ приема, че погасяването на вземането по давност не е основание за преустановяване на задължението на финансовите институции да подават информация към Централния кредитен регистър, тъй като това са задължения, възникнали във връзка с ползването на финансови услуги и същите биха могли да бъдат платени доброволно на валидно правно основание по всяко време след изтичането на давността. Посочено е, че на осн. чл. 118 ЗЗД дружеството - кредитор има право да продължи да търси плащане на задължението и след изтичането на предвидения в закона давностен срок. Предвид изложените мотиви искането е определено като недопустимо и неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. С другия отговор „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, действащо чрез упълномощения от законните му представители юрк. Х. Ш. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р., отговаря по заявлението на С. В. относно отправеното искане за коригиране на подаваната от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД информация, произтичаща от договор за кредит с идентификатор № 800231028732820 от 19.11.2007 год., сключен с първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД. Позовавайки се на чл. 10, ал. 1 и ал.3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър и чл. 3 от Указания за подаване и получаване на информация от информационната система на Централния кредитен регистър на БНБ, авторът на отговора е посочил, че погасителната давност не е процедура за погасяване на дълг, а материалноправен институт като същата не води до отпадане на облигационното правоотношение, нито до погасяване на самото вземане, а на правната възможност то да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция, чрез държавна принуда, докато вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността то да бъде изпълнено е ограничена до доброволно изпълнение и плащане. С оглед на това е пояснено, че вземането продължава да съществува в патримониума на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съответно продължава да съществува и задължението на дружеството като институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ да подава ежемесечно към Централния кредитен регистър нормативно определената информация. Позовал се е на становища на БНБ по аналогични казуси - Писмо на БНБ № БНБ – 84163/04.08.2022 год., и Писмо на БНБ № БНБ -102666/11.11.2020 год. С оглед на гореизложеното е отговорено, че подаваната от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД към Централния кредитен регистър информация е коректна, вярна и точна, напълно съобразена с разпоредбите на нормативните законови и подзаконови актове, регламентиращи подаването на информация относно задължените лица към Централния кредитен регистър. Към втория отговор са приложени писма на БНБ с изх.№ БНБ-107371/26.11.2020г. и изх.№БНБ-88949/19.08.2022г., подписани от директора на Дирекция „Регистри“ в БНБ, в които по сходни случаи на процения е отговорено, че погасяването на вземане по давност не представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в регистъра по реда на чл. 10 от Наредба №22 за ЦКР, като неподаването на данни към ЦКР по кредити с изтекла погасителна давност, но реално неизплатени от кредитополучателите, би създало предпоставки за непълнота на информацията в регистъра по отношение на просрочени кредити в минали отчетни периоди. Към отговора е приложено и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р., с което законните представители на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са упълномощили юрисконсулт Х. И. Ш. с редица права, сред които и следните: • Да представлява „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството на Длъжностно лице по защита на данните, пред всички физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, питания и други касаещи правата им по Регламент 2016/679 на ЕС и Закона за защита на личните данни, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия. • Да представлява „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пред всички юридически и физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, молби и други, включително и искания за корекция на подаваната от Дружеството информация към Централния кредитен регистър на БНБ касаещи изкупени/цедирани задължения, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с основанията по чл. 146 от АПК и провери валидността им в съответствие с чл. 168 ал.2 АПК, стигна до следните правни изводи: С оглед изложените по – горе данни по делото съдът приема, че предмет на оспорването са издадени по отправеното от жалбоподателката искане изрични откази, обективирани в два акта - писмени отговори от 13.03.2025г., издадени и подписани с електронен подпис от юрисконсулт Х. И. Ш. в качеството му на пълномощник на изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като с единият е отказано да бъдат изтрити личните данни на оспорващата, обработвани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като администратор, а с другият е отказано да бъде преустановено подаване на информация за задължението ѝ в Централния кредитен регистър на БНБ. Досежно оспорения отказ да бъдат изтрити личните данни на оспорващата, обработвани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като администратор: От гореустановените данни следва, че ответникът "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е кредитор на жалбоподателката на основание договор за цесия и в това си качество има правото да обработва личните ѝ данни за целите на дейността по събиране на вземането си. Като такъв същият попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съгласно което "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Съгласно дадената в чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 дефиниция на понятието "лични данни", същото означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Нормата на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679 дефинира и понятието "обработване", което означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В националното законодателство основната регламентация на защитата на личните данни се съдържа в Закона за защита на личните данни, чиято допълнителна разпоредба на §1 препраща досежно значението на основните понятия към дефиницията им, дадена в чл. 4 от Регламент 2016/679. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В разпоредбата на чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е уредено т.нар. "Право на изтриване /право "да бъдеш забравен"/, като съгласно § 1, б. "а" субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. В настоящия случай, жалбоподателката като субект на лични данни е изпратила до ответното дружество като администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД. Отказът да бъдат изтрити личните данни на оспорващата, обработвани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е обективиран в писмен отговор, подписан от упълномощения от законните представители на дружеството юрк. Х. Ш. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р.. Относимото към разглеждания случай волеизявление в това пълномощно е упълномощаването на юрк. Х. Ш. „да представлява „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството на Длъжностно лице по защита на данните, пред всички физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, питания и други касаещи правата им по Регламент 2016/679 на ЕС и Закона за защита на личните данни, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия.“. Цитираният текст ясно сочи, че дадените пълномощия са свързани с качеството на пълномощника на длъжностно лице по защита на данните. Правомощията на длъжностното лице по защита на данните са определени в чл. 39 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и същите се състоят в оказване на сътрудничество, консултиране, предоставяне на съвети и становища на администратора на лични данни. В цитираната норма липсва предвидено правомощие на това лице да се произнася по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 от името на администратора. Такива правомощия не са предвидени и в ЗЗЛД. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗЗЛД, администраторът възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи: 1. да информира и да съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за задълженията им по този закон и съгласно други нормативни изисквания за защита на личните данни; 2. да наблюдава спазването на този закон и на други нормативни изисквания за защита на личните данни и на политиките на администратора по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните проверки; 3. при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието по чл. 64 и да наблюдава извършването й; 4. да си сътрудничи с комисията, съответно с инспектората; 5. да действа като звено за контакт с комисията, включително за целите на предварителната консултация по чл. 65, и при необходимост да се консултира с комисията, съответно с инспектората по въпросите, свързани с обработването на лични данни. Следователно като длъжностно лице по защита на данните подписалият оспорения акт – отговор юрисконсулт не разполага по силата на закона с правомощие да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. От приложеното към актовете пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р. също не произтича възлагане на такова правомощие. На пълномощника е възложено във връзка с отправени от физически лица искания, жалби, питания и други, касаещи правата им по Регламент 2016/679 на ЕС и ЗЗЛД, да получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия. Предвид предоставените по закон консултативни и съвещателни функции на длъжностното лице по защита на данните, тълкуването на упълномощителното волеизявление означава именно изготвяне и изпращане на книжа и извършване на свързаните с това действия, но не и оправомощаване да се произнася от името на администратора на лични данни по отправени до него искания по чл. 17, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, издавайки съответни административни актове. Формиралата се съдебна практика подкрепя тезата, според която длъжностното лице по защита на данните не разполага с правомощия за вземане на решения относно искания за заличаване на лични данни, като отговорността за спазване на разпоредбите за защита на личните данни, включително за произнасяне по заявления за изтриване на данни, е на администратора или обработващия лични данни, който има задължението за произнасяне чрез неговите представляващи по закон, когато е юридическо лице. Приема се, че Регламент (ЕС) 2016/679 не предвижда възможност за делегиране на правомощията или упълномощаване в тази връзка. Според константната практика, отказът, издаден от длъжностно лице без изрично възлагане на такива правомощия от администратора, е издаден при липса на компетентност и съставлява основание за обявяване на неговата нищожност – в т.см. са Решение № 5105 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2025 г., V о., Решение № 4091 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 372/2026 г., V о. и др. При така анализираните доказателства и правна уредба съдът намира, че при издаване на оспорения отговор юрк. Ш. не е разполагал с правомощие да издава административни актове от името на администратора на лични данни, вкл. акт, съдържащ отказ да се изтрият обработваните от дружеството – администратор, лични данни на субекта на данни. Установеното обстоятелство води до извода за издаване на оспорения акт при липса на компетентност, което е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, което поради естеството си, а именно, водещо до невъзможност актът да породи правни последици, обуславя и нищожността на този акт. Относно обективирания в другия писмен отговор отказ да бъде преустановено подаване на информация за задължението на жалбоподателката в Централния кредитен регистър на БНБ : Този отговор отново е подписан от упълномощения от законните представители на дружеството юрк. Х. Ш. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р.. Производството по такова искане е уредено в нормата на чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /Наредба № 22/2009 г./. Оспореният отговор от 13.03.2025г.представлява акт, издаден на основание по чл. 24, ал. 2 от цитираната наредба и в същия се съдържа отказ да се коригира изпратената в ЦКР информация чрез преустановяване на подаването ѝ. "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е регистрирано лице по чл. 3а от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, видно от общодостъпния Регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ, поддържан от БНБ. Като регистрирано лице по чл. 3а от ЗКИ, дружеството е и лице по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г., което следва да предава и получава информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си в ЦКР. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г., институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В чл. 10 ал. 3 на Наредба № 22/2009 г. е предвидено, че институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец; те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно чл. 24 ал.1 от Наредба № 22/2009 г., когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията и/или лицето по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. Разпоредбата на чл. 24 ал.2 от Наредба № 22/2009 г. предвижда, че в срок до 7 работни дни от получаване на заявлението институцията и/или лицето по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Разписаната в цитираната норма процедура изисква лицето по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г., т.е. в случая "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД чрез неговите законни представители да даде писмен отговор. В пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10057/19.07.2024 год. на нотариус Р. Р. юрк. Х. Ш. е упълномощен да представлява „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пред всички юридически и физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, молби и други, включително и искания за корекция на подаваната от Дружеството информация към Централния кредитен регистър на БНБ касаещи изкупени/цедирани задължения, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия. С цитираното волеизявление се дават пълномощия на юрк. Ш. да получава, изготвя и изпраща книжа, но няма изрично оправомощаване на същия да се произнася по искания за корекция на подаваната от Дружеството информация към Централния кредитен регистър на БНБ с акт от името на дружеството. Следователно и при втория отговор, съдържащ отказ по искането на жалбоподателката, юрисконсулт Ш. не е разполагал с правомощие да издаде този административен акт, при което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК, което поради естеството си, а именно, водещо до невъзможност актът да породи правни последици, обуславя и нищожността на този акт. Въз основа на изложеното и съобразно правомощието си по чл. 168 ал.2 АПК съдът приема, че издадените по искането и оспорени с жалбата откази следва да бъдат обявени за нищожни, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД за произнасяне по подаденото искане в определен срок, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания. По отговорността за разноски – Предвид резултата от решаването на настоящия спор право на присъдени разноски има оспорващата страна съгласно чл. 143 ал.1 АПК. Същата е представила списък на разноските, в който са описани 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. По делото са налице документи, доказващи реалното извършване на тези разноски – документ за платена държавна такса и договор за правна защита и съдействие с вписано в същия като платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. При това положение тези разноски следва да бъдат присъдени като общият им размер от 1010 лева следва да бъде превалутиран в евро и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 516.40 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.1, чл.173 ал.2, чл. 174 от АПК, във връзка с 39, ал. 1 от ЗЗЛД, и чл. 143 ал.1 АПК съдът