Решение № 1303 от 15.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2664/2026 г.

наказателно дело № 20261110202664 по описа за 2026 година Намери за установено следното: Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба вх. № 54597 от 19.02.2026г. по описа на СРС от „•••“ ЕООД с ЕИК ••• , със седалище и адрес на управление в гр. •••, представлявано от Е. В., чрез адв. А. Д. с адрес в гр. ••• срещу Наказателно постановление № НП-КД-25 от 03.11.2025г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги(АНО), с което на жалбоподателя на основание чл. 170 от Закон за социалните услуги (ЗСУ) е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Д. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на обжалваното наказателно постановление по аргумент, че неправилно е определен субектът на нарушението. Претендира разноски. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен се представлява от юрк. Делииванова. В хода на съдебните прения , последната изразява становище за неоснователност на жалбата , претендира отхвърлянето й и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СРП, редовно призована, не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 05.09.2025 г. св. Ц. П. – началник на отдел АКСУ и други служители на АКСУ извършили проверка в обект, находящ се в гр. •••, където „•••“ ЕООД с ЕИК ••• , със седалище и адрес на управление в гр. •••, представлявано от Е. В. предоставяло социална услуга ''Резидентна грижа'' с целева група ''Пълнолетни лица с психични разстройства''. В хода на проверката , контролният орган констатирал, че в обекта са настанени седем пълнолетни, недееспособни лица без решение на районен съд. За направените по време на проверката констатации бил съставен протокол от 05.09.2025г. Въз основа на резултатите от проверката на 13.10.2025г. св. П. съставила АУАН № АКД-54/13.10.2025 г. в присъствието на упълномощен представител и двама свидетели. Контролният орган квалифицирал нарушението, като такова по чл. 95, ал. 1 от ЗСУ. Въз основа на посочения АУАН на 03.11.2025г. изпълнителният директор на АКСУ издал Наказателно постановление N НП-КД-25 от 03.11.2025г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на жалбоподателя на основание чл. 170 от ЗСУ е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ. Жалбата на „•••“ ЕООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N НП-КД-25 от 03.11.2025г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, е подадена в законоустановения срок от лице, разполагащо с правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Фактическите си констатации съдът изведе след оценка на доказателствения материал по делото. Същият включва гласните доказателства, писмените доказателства, приети по делото като непротиворечиви, които са взети предвид предвид липсата на индиции за тяхната недостоверност или оспорване истинността им от страните. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателни постановления, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция, като същите не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. От доказателствата по делото се установява с необходимата категоричност, че при описаните в НП факти са осъществени седем отделни нарушения на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ, осъществени в периода 2022г.-2025г. Независимо от това обаче, при служебната проверка се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, независимо, че НП /и АУАН/ е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Неправилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 170 , ал. 1 от ЗСУ (редакция ДВ, бр. 115 от 2025) на орган на управление на доставчик на социална или интегрирана междусекторна услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 6000 до 8000 лв. или имуществена санкция от 8000 до 12 000 лв., и глоба от 8000 до 12 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 18 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление. (предишен текст обн. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. На орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление). Очевидно е, че съгласно този законов текст субект на отговорност е орган на управление на социална услуга. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието орган на управление на социална услуга. Всъщност на нито едно друго място в закона не се среща това понятие, поради което за съда е неясно кои точно лица /физически и юридически – видно от предвидените административни наказания/ имат качеството орган на управление на социална услуга и биха могли да носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по закон. В процесния случай дружеството- жалбоподател има качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл. 28 вр. чл. 30, т. 1 от ЗСУ. Приложената санкционна норма обаче не предвижда административно наказание за доставчик на социална услуга, а за орган на управление на социална услуга. С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като към админстративнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не е субект –дружеството няма установено качество на орган на управление. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. При този изход от делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. Д.., съдържащ и разписка за плащане, видно от който определеното и заплатено възнаграждение е размер на 750 евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,