Решение № 57 от 3.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 77/2026 г.

наказателно дело от частен характер № 20264300600077 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази : С присъда рег. № 16/13.11.2025 г. , постановена по НЧХД № 295/2025 г. Тетевенският районен съд, трети наказателен състав е признал И. Б. П., ЕГН •••••••••• и П. Т. П., ЕГН •••••••••• за виновни в извършване на престъпление по чл. 174б, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, освободил ги е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и им е наложил наказание „глоба“ в размер на 3000 лева в полза на държавата на П. и „глоба“ в размер на 1500 лева в полза на държавата на П., като ги е оправдал да са извърши престъпление по чл. 174б ал. 1 във връзка с ал. 1 от НК на дата 28.03.2025 г. и при условията на чл. 26 ал. 1 от НК. Недоволни от така постановения съдебен акт останали П. и П., поради което, чрез адвокат С. – ВТАК, го обжалват в предвидения от закона срок по ред на въззивното производство. Молят същия да бъде отменен и да бъде прекратено производството по делото. Алтернативно молят да бъдат оправдани или да се намали размерът на наложеното наказание глоба. Считат ,че присъдата е постановена по тъжба, която не отговаря на изискванията , посочени в чл. 81 от НПК и на основание чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК производството следва да бъде прекратено. Изтъкват, че приписаното престъпление не е изяснено в обстоятелствената част на тъжбата. Сочат, че същата очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението , съобразно изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. Адвокат С. изтъква ,че подадената тъжба не може да изпълни своята процесуална роля , да развие в пълнота обвинителната теза и формулира обвинението пред решаващия съд , като по този начин да се определи предмета на доказване и реално да позволи осъществяване на правото на защита на подсъдимите . С оглед на това счита ,че правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинението , касаеща описание на съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му квалификация.Изтъква, че такова нарушение е допуснато по делото. Счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са очертани рамката и предмета на доказване по обвинението срещу тях, не са посочени задължителните реквизити на време, място и начин на извършване на престъплението , не е посочено участието на подсъдимите, поради което същите не са имали възможност да узнаят в какво са обвинени, а съдът да даде правната квалификация, съобразно посочените в тъжбата факти. С оглед на това счита ,че са налице основанията на чл. 24 ал. 1 т.1 от НПК , поради което производството следва да се прекрати. Изтъква, че са налице гражданскоправни отношения. Приема, че са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК. Излага, че липсват както твърдения , така и доказателства за факти и обстоятелства ,релевантни за фактическия състав на твърдения състав на престъплението, но приети за осъществяване с обжалваната присъда. Изтъква, че наложените наказания са в твърде завишен размер, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Изтъква, че са неизяснени обстоятелства, относно съществените обективни признаци на деянието, извършването на същото от всеки от подсъдимите, момента на формиране на общата воля за осъществяване на деянието при условията на съизваршителство, факти и обстоятелства относно фактическия състав на престъплението, начина на извършване ,участието на подсъдимите в него. В допълнение към жалбата счита, че по същество липсват мотиви, доколкото същите пресъздават тъжбата и твърденията на тъжителите. Излага,че те не индивидуализират извършването на деянията от всеки от подсъдимите. В тази връзка посочва ,че по делото само е посочено, че „по делото безспорно се установява че.. „ Изтъква ,че съдът не е следвало да се позовава на показанията на свидетелката Н. Т., тъй като същата е имала качеството на тъжител, с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НК Излага ,че съдът се е позовал на показанията на служител на областната администрация, какъвто не е присъствал. Счита, че описаната фактическа обстановка не може да бъде подведена под нормата на чл. 174б ал. 2 от НК, тъй като преченето на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, с оглед на соченето в мотивите, евентуално би могло да има , само ако упражняването на тези права е от значение за наличие на кворум за провеждане на събрание и на мнозинство при вземане на решение . В тази връзка сочи Решение № 94/15.10.2012 година по т.д. 734/2011 г. т.к. първо т.о на ВКС. Сочи,че в случая се касае за вътрешносиндикален въпрос, разглеждането на който е само и единствено правомощие на конгреса на ССМВР. Изтъква, че в конкретния случай няма твърдения от страна на тъжителите и събрани доказателства за обжалване на решенията на НСС пред Конгреса на синдиката, поради което счита, че няма как да има пречене на тъжителите да осъществяват произтичащи от упражненото им право на синдикално сдружаване. По отношение на наложените на подсъдимите наказания посочва ,че същите са определени по отношение на П. в максимален размер , а по отношение на П. към средния такъв, като не е ясно за каква упоритост на двамата подсъдими, приема съда за да им наложи наказанията. Счита, че твърденията на съда са декларативни, като няма никакви доказателства за вина на подсъдимите, като вменените им да са облепвали черни найлони на прозорците ,за да няма видимост към вътрешността на сградата и да са заключили входните врати, като същите не са изяснени в обстоятелствената част на тъжбата. Моли да им бъдат присъдени разноските по делото. Постъпили са отговори на въззивната жалба от С. Н. З. и Г. Д. М.. Излагат подробни съображения , като считат, че няма основания за отмяна или изменение на съдебниа акт, тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно ,както по отношение на извършеното деяние, така и по отношение на определеното наказание. С оглед на това моля съдът да потвърди постановения съдебен акт от първата инстанция и да им бъдат присъдени разноските по делото, включително адвокатски хонорар. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците адвокат С. – САК, поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена, както и писмените доказателства, подадени с допълнението към нея. Процесуалният представител на въззиваемите в съдебно заседание, адвокат Р. моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт . Счита ,че е проведено едно обективно следствие и са установени всички обстоятелства по делото. Излага, че е постановена законосъобразна присъда и съответно изготвени законосъобразни мотиви. Взъзиваемата С. С. в съдебно заседание сочи, че подкрепя изцяло процесуалния си представител. Въззиваемия М. в съдебно заседание изтъква ,че възпрепятстването на синдикалните им права е в резултат на факта ,че на него и още двама членове са му били възложени от управителния съвет да извърши финансова проверка на синдиката и на това събрание е следвало да направи доклад. Въззиваемия И. в съдебно заседание поддържа казаното от процесуалния им представител и сочи, че наистина не са били допуснати до сградата. Въззивникът П. в съдебно заседание твърди, че нищо от посоченото не е извършил и няма отношение към него. Изтъква ,че не се е намирал на това място, за което се твърди, че не са допуснати. Подкрепя процесуалния си представител. Въззивникът П. в съдебно заседание поддържа процесуалния си представител и сочи, че не мисли, че е виновна за това , което „казват“. Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и допълнението към нея,представените писмени доказателства, становището на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло обжалвания съдебен акт, приема за установено следното: С посочената по-горе присъда въззивниците И. П. и П. П. са признати за виновни, затова че на дата 27 март 2025 година в •••, учебен център „О.“ в съучастие помежду си, като съизвършители противозаконно са попречили на С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П., както и други пет лица-членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като облепили с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключили входните врати на Учебен център „О.“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч и не отворили входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.Ловеч и по този начин противозаконно попречили на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ престъпление по чл.174б ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание „глоба“ на П. в размер на 3000 лева в полза на държавата, а на П. наказание „глоба“ в размер на 1500 лева в полза на държавата. От приложената на лист 3 от първоинстанционното дело е видно, че тъжбата против въззивниците П. и П. е подадена от С. М. С., Р. Г. Р., С. Н. З., Г. Д. М., Н. Т. Т. и В. Д. И., затова че на 27 и 28 март 2025 г. са били възпрепятствани от тях да участва като делегати по право и по избор на проведеното Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерство на вътрешните работи“, проведено на посочените дати в с. Р., община Тетевен, област Ловеч. В тази връзка са изложили съображения и са квалифицирали деянието, като престъпление по чл. 174б ал. 2 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК. С протокол рег. № 415/21.10.2025 г. /л. 54 от първоинстанционното дело/ съдът е прекратил същото по отношение на тъжителят В. И. на основание чл. 289 ал. 1 във връзка с чл. 24 ал. 5, т. 5 от НПК и по отношение на частната тъжителка Н. Т. Т. на основание чл. 289 ал. 1 във връзка с чл. 24 ал. 5 т4 от НК , поради отегляне на тъжбата. Сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“/Сдружението/ било регистрирано с Решение 4/2010 г. на Софийски градски съд на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Управители на същото били въззивника И. Б. П. председател , Ю. П. А. – друга длъжност, Р. Р. - член, С. С. – друга длъжност и В. В. – член/лист 29 от делото/. С трудов договор № 001/29.04.2024 г. въззаемата П. П. била назначена на длъжността „технически сътрудник“ на сдружението /л. 72 от първоинстанционното дело/. На 31.10.2016 г. бил сключен договор за учредяване безвъзмездно право на ползване върху имот частна държавна собственост между Областен управител на гр. Ловеч и централното ръководство на Сдружението върху имот частна държавна собственост, намиращ се в •••. На 21.02.2025 г. била е изготвена Покана рег. № 024Д-2025 г. , с която Управителния съвет на Сдружението на основание раздел 2, чл. 43, ал. 1 и 2 , чл. 44 ал. 1 и 2 във връзка с Раздел първи ,чл. 22 т. 4 във връзка с чл. 17 от Устава на сдружението е свикал Национално синдикално събрание, което ще се проведе на 27-28.03.2025 г. в Учебен център „О.“ – с. Р. , община Тетевен /посочения по-горе имот/ с начален час 13.00 часа, при посочения в нея дневен ред. /приложена на л. 9 от делото/. С протокол /л. 25 от делото/ на синдикално дружество № 005 при МИ МВР – София за делегат била избрана свидетелката Н. Н.. Делегати на събранието били и С. К. И., С. М. , Р. Р., С. З., Г. М., Н. Т., Г. К., В. И.. На 26.03.2025 г. свидетелката Т. и тъжителката З. пристигнали пред учебния център около 18.00 часа с намерение да нощуват в базата и на следващия ден да присъстват на събранието. Установили, че всички врати и прозорци били облепени с черен найлон , а вътре се чувало, че говорят хора и работи телевизор. Свидетелката Т. първоначално звъняла на звънеца на централния вход, а впоследствие обходила всички врати на базата. Установила, че са заключени. С оглед на това звъняла многократно на въззивника П. , но никой не й върнал обаждането, включително и на телефона , обявен в сайта на базата. Това обстоятелство принудило двете свидетелки да потърсят място да пренощуват в с. Р.. На следващия ден . 27.03.2025 те ,както и свидетелят С. К. И., тъжителите С. М. , Р. Р., Г. М., В. И., свидетелките Г. К., и Н. Н.. около 12.00 часа пристигнали пред учебния център и установили, че сградата е облепена с черно, както и че пред нея на паркинга са спрени леки автомобили, собственост на делегати на събранието/приложените на досъдебното производство справка от КАТ, относно собствеността на автомобилите и списък на делегати на Националното събрание на синдиката/ включително лекия автомобил, собственост на сдружението. Това принудило свидетелката Т. и Н. отново, както и предишния ден да звънят на звънеца на централния вход, както и на телефоните, включително и на въззивника П., който се намирал в учебния център. Въпреки това последния останал затворен, поради което сигнализирали органите на РУ на МВР – Тетевен. На място пристигнали свидетелите А. А., водач на патрулен автомобил и свидетеля Ц. Ц. младши автоконтрольор. Те установили, че стъклата на първия етаж на сградата били залепени с найлони и „нямаше видимост вътре в сградата“ и двата входа били заключени. В същото време забелязали вътре движение , чували се гласове. Намиращите се отвън свидетели им обяснили ,че са пристигнали във връзка със синдикално събрание на МВР и че не успяват да влязат в сградата. С оглед на това свидетеля А., свидетеля Ц., тъжителя Р. и свидетелката Н. обиколили сградата. Поради факта ,че били видели, че в сградата има хора, неколкоратно свидетеля А. извикал „полиция“, полиция“ и „тропаше по вратата“. Въпреки това никой не отворил, като лицата намиращи се извън сградата, включително въззивника П., след като чули виковете „полиция“ се прибрали вътре. Впоследствие на място пристигнали и служители на Областният съвет в Ловеч, които също не били допуснати в сградата. Впоследствие тъжителите отишли в РУ Тетевен и написали сведения. От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът П. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.174б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 27 март 2025 година в •••, учебен център „О.“ противозаконно попречил на С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П., като членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, договор от Областен управител на Област Ловеч, като не отворил входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.Ловеч на Учебен център „О.“, предоставен на синдиката и по този начин противозаконно попречили на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“. От обективна страна по безспорен начин е установено, че тъжителите С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П. са били членове на Сдружението, като С. С. бил секретар на Управителния съвет, Р. Р. , С. З. – членове на управителния съвет и Г. М. също член на Сдружението. Безспорно на същото бил предоставен за безвъзмездно ползване Учебен център „О.“ – •••, като била изготвена Покана за провеждане на Национално синдикално събрание на 27-28.03.2025 г. в същия център. В подкрепа на този извод на съда са приложените към делото писмени доказателства - договор за учредяване за безвъзмездно право на ползване върху имот частна държавна собственост между Областен управител на гр. Ловеч и централното ръководство на Сдружението от 13.10.2016 г., покана за свикване на Национално синдикално събрание и показанията на свидетелите Т., Н., С. И.. От техните показания, както и от показанията на свидетелите А. и Ц. безспорно се установява ,че на 27.03.2025 г. около 12.15 часа вратите на учебния център били заключени и въпреки усилията на тъжителите С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. чрез натискане на звънеца, прозвънявания по телефона на въззивника П., целящи да им бъде осигурен достъп до сградата, за да упражнят правата си за участие в насроченото Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, такъв не им бил осигурен и по този начин им е било попречено да упражнят правата си, произтичащи от упражненото им право на синдикално сдружение, като членове на Сдружението. Посочените по-горе обстоятелства не се оспорват от страните. Безспорно по делото е установено, че в този момент в сградата се е намирал въззивника П.. В тази връзка са неговите обяснения, както и показанията на свидетеля А. и свидетелката Н. Н. и приложения на л. 10 от делото „Списък на делегатите на НСС на ССМВР 27-28.03.2025 г., където под номер 13 е вписан П., като има положен подпис срещу неговото име с дата 27.03.2025 г., справка от централизираната автоматизирана информационна система за документооборот /л. 44, л. 45 от досъдебното производство/. В обясненията си пред първата инстанция П. посочва ,че на 27.03.2025 г. – 28.03.2025 г. се е намирал в Учебния център „О.“ в с. Р. и е провеждал и участвал в работата на обявеното Национално синдикално събрание на синдиката. Твърди, че по никакъв начин не е ограничавал достъпа на когото и да било, като не му е било известно да са били заключвани входните врати на центъра. Съдът не дава вяра на обясненията му в тази й част, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите А., Ц. , Н., Т., И.. От същите преценени в тяхната съвкупност и последователност безспорно се установява, че вратите на центъра, където се е провеждало Националното синдикално събрание на Сдружението са били заключение на 27.03.2025 г. около 12.00 часа.. От показанията на свидетелката Н., свидетеля А. и свидетеля Ц. се установява, че въззивника П. е бил извън сградата, в двора на учебния център и в момента , когато свидетеля А. е извикал „полиция“ , той и останалите намиращи се навън влезли в сградата. Това поведение на въззивника П., опровергава неговите твърдения, че не е знаел, че вратите на учебния център са били заключени. Въпреки това същия не е реагирал, за да ги отключи и по този начин да осигури на намиращите се там лица да участват в провеждане на насроченото събрание. В подкрепа на този извод на съда е и безспорно установеното по делото ,че П. е председател на сдружението. От показанията на свидетеля Ц. се установява, че той „стопанисва сградата“, …, знам, че управлява тъмно син Форд софийска регистрация ….не знам на кой е собственост, не мога да кажа дали е служебен“, а от показанията на свидетелката Т., и Н., преценени в тяхната съвкупност се установява ,че П. и свидетелката П. живеят в Учебния център- „Г-П. и г-жа П. многократно са споделяли, че живеят в базата в Р., това се вижда от отчетите за ток , където се заплащат ежемесечно по консумациите…всички разходи , автомобил, нафта, септична яма, закупуването на мопове, тоалетна хартия и други, това са от нашите вноски“, „Според всичко ,което тези н-брой години съм виждала до това събрание подсъдимите живеят в Учебен център „О.“ в с. Р., защото входната врата, която е в самото начало на сграда и само те влизаха и излизаха се виждаха обувки, якета и т.н, които за дневна употреба“. От приложения на л. 61 от досъдебното производство протокол е видно ,че на 27.03.2025 г. от 13.00 часа е било проведено Националното синдикално събрание на Сдружението ,като са присъствали 16 членове, като СД на ССМВР е 21 члена и седем отсъстват по обективни причини. В този момент тъжителите са се намирали пред сградата на Учебния център „О.“ в с. Р. , без да могат, като членове по избор и право на глас да участват в него ,поради това както бе посочено по-горе, че не е им бил осигурен достъп, чрез отключване на вратите на страна на П.. В тази връзка е и приложения на л. 63 протокол от Национално синдикално събрание – 2025 г. на сдружение „Синдиката на служителите в Министерство на вътрешните работи“. Следва да се посочи, че тъжителят М. е бил вписан като член на мандатната комисия, независимо от факта, че не е присъствал, както и че единствената точка, която е била обсъждана на това събрание е била свързана с обсъждане и приемане на точка 1 от дневния ред, обявена с Поканата за свикване на Националното синдикално събрание на Сдружението – „Приемане доклад на комисията за проверка на сигнали , определена с решение на Управителния съвет от 24.01.2025 г. и вземане на решения, както и прилагане на чл. 18 от Устава на сдружението, като тъжителката С. З. е била освободена като член на управителния съвет на Сдружението , поради неизпълнение на поставените й задачи, като е бил избран нов член. С това и събранието е било закрито без да са били обсъждани останалите шест точки , посочени в Поканата, включително точка втора свързана с приемане на годишния финансов отчет на Сдружението и без да са посочени причините за това. От субективна страна въззивника П. е действал умишлено , като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства в тази насока са всички посочени по-горе. Съобразявайки изложеното по-горе съдът приема, че следва да се измени постановения от първата инстанция съдебен акт , като се отмени в частта, с която П. е признат за виновен в това на дата 27 март 2025 година в •••, учебен център „О.“ в съучастие с П. Т. П. като съизвършители противозаконно е попречил на С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П., както и други пет лица-членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като е облепил с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключил входните врати на Учебен център „О.“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.Ловеч и по този начин противозаконно е попречил на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, признае се за невиновен и се оправдае по предявеното му обвинение в тази му част. За престъплението по чл. 174б ал. 2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година и глоба до 3000 лева. П. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което правилно първоинстанционниия съд го е освободил от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. При горните съображения настоящата инстанция счита, че следва да се измени постановения от първата инстанция съдебен акт като се намали размерът на наложеното наказание „глоба „ 3000 лева на 2000 лева /1022, 58 евро/ в полза на държавата. Съдът счита, че в конкретния случай не са налице основанията на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като извършеното от П. не може да се приеме, че не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна. По отношение на въззивничката П. настоящата инстанция приема, че от събраните по делото доказателства не се установява същата да е осъществила състава на престъплението по чл.174б ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а именно в това на дата 27 март 2025 година в •••, учебен център „О.“ в съучастие с И. П., като съизвършител противозаконно е попречила на С. М. С. от гр.С., Р. Г. Р. от с.К., С. Н. З. от гр.С. и Г. Д. М. от гр.П., както и други пет лица-членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като е облепила с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и да е заключила входните врати на Учебен център „О.“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч и не е отворила входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.Ловеч и по този начин противозаконно да е попречила на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, поради което следва да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана, като се отмени постановения съдебен акт в тази му част. От описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено, че на 27.03.2025 г. около 12.00 часа П. се е намирала в сградата на Учебен център „О.“ в с. Р., област Ловешка, както и че същата е била назначена с посочения по-горе трудов договор за секретар на Сдружението. По отношение на нейната деятелност единствено от показанията на свидетелката Т. се установява ,че я е видяла вечерта на 26.03.2025 г. около 21 часа, когато е стояла до входната врата от вътрешната страна. Освен тях единствено въззивника П. в обясненията си, дадени пред първата инстанция, които представляват доказателство по делото твърди, че облепването на прозорците с черни найлони ,възможно е да е от някой от служителите, имам един служител, който е П. П., възможно е и да е П. П.“, както и че „няма спомен“. От тези доказателства настоящата инстанция не може да направи единствен и непротиворечив извод, че П. е осъществила престъплението за което е призната за виновна, поради което присъдата на първоинстанциония съд следва да се измени и в тази й част, като същата се признае за невиновна да е осъществила състава на престъплението по чл. по чл.174б ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, както и в частта с която е осъдена да заплати солидарно с въззивника П. направените по делото разноски в размер на 314,30 лева. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена. Настоящата инсатнция приема за неоснователни възраженията на процесуалния представител на въззивниците , че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Съгласно посочената разпоредба тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Видно от приложената такава на л. 3 от първоинстанционното дело – тя е писмена , като съдържа данни за подателя , за лицата, срещу които се подава, а именно И. Б. П. и П. Т. П., затова че на 27 .03.2025 г. и 28.03.2025 г. са възпрепятствали участието на тъжителите като делегати по право и по избор на проведеното Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като след това са описани обстоятелствата по делото. При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски в полза на въззивниците, а по отношение на въззиваемите не са представени доказателства, относно тези обстоятелства. Водим от гореизложеното съдът