Решение № 1643 от 9.12.2024 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1531/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Й. Х. М. срещу „В. Л.“ ЕООД – град ••• иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба си ищецът развива съображения, че на проведена презентация от ответното дружество в град ••• на 07.07.2022 година страните по делото сключили Договор за покупко-продажба извън търговски обект с № ••• за закупуване на следните стоки: 1. Кухненски ножове – 1 бр. – 1000.00 лв.; 2. Мултифункционален робот за готвене „Maestro gusto-2“- 1 бp. - 3 100.00 лв.; 3. Масажор - постелка „WERWE СОМО“ - 1 бр. – 2 900.00 лв.; 4. Перяща прахосмукачка „Security clean“ – 1 бр. - 5 900.00 лв. и 5. Четка за перяща прахосмукачка - 1 бр. – 500.00 лв., на обща стойност 13 400.00 лв. След направена от ответника търговска отстъпка за 7 200.00лв., останала сума за плащане в размер на 6 200.00 лв., която заплатил чрез кредит от „•••“ ЕАД. Посочва, че в последствие установил, че сумата, която е следвало да бъде заплатена е три пъти по висока от цената за същите стоки при други доставчици, поради което решил да се възползвам от правата по чл. 50 и чл. 52 ЗЗП и в срок от 14 дни да върне стоките. Твърди, че в срока по чл. 50, ал. 1 ЗЗП се отказал от договора, за което информирал търговеца и върнал стоките. Посочва, че след уведомяването на ответника, с него се свързал по телефона служител от отдел "Продажби на клиенти", като му заявили, че следва да плати 10% неустойка от цялата сума с отстъпката на стойност 1 340.00 лв. и всички други разходи на фирмата около 500.00 лв., поради което уговорили, че с допълнителен Анекс запазва първите три стоки на стойност 3 000.00лв. и връща с куриер перящата прахосмукачка за 5 900.00 лв. и четката за нея за 500.00 лв. Допълва, че служителят го уведомил, че следва да заплати сумата в размер на 450.00 лева, представляваща неустойка, по банков път и стоките ще бъдат приети от търговеца. Посочва, че бил принуден да плати сумата, за да бъде прекратен и договорът за кредит с „•••“ ЕАД Твърди, че на 12.07.2022 година е върнал, така както са запечатани от производител, тези стоки и подписал Анекс за сумата в размер на 3 000.00 лв. и договор за тази сума с „•••“ ЕАД. Навежда доводи, че клаузата на чл. 20.2. уреждащата задължение за плащане на неустойка от 10 % е нищожна поради противоречието й на чл. 50, чл. 55, ал. 4 и чл. 56 ЗЗП, поради което заплатената от него сума от 450.00 лв. следва да му бъде възстановена по банков път по сметка с IBAN: •••. Направено е искане „В. Л.“ ЕООД – град ••• да бъде осъдено да заплати на Й. Х. М. сумата в размер на 450.00 лева, като недължимо платена. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения иск. Посочва, че действително между страните бил подписан анекс във връзка с част от стоките, които ищецът поискал да запази, като на 12.07.2022 година, чрез куриер анексът бил доставен на ищеца, същият го подписал и върнал на търговеца заедно със стоките, които пожелал да върне. Твърди, че при получаването на стоките били установени увреждания, които не позволявали стоката да бъде продадена като нова, поради което служител на дружеството уведомил ищеца, че следва да заплати обезщетение по чл. 55, ал. 4 ЗЗП в размер на 450.00 лева, представляваща намалена стойност на прахосмукачката, която била преведена от него, но било посочено грешно основание „неустойка по договор“. Посочва, че в последствие ищецът се отказал от договора и за останалите стоки, които върнал и били приети от ответника без допълнителни уговорки. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на Договор за покупко-продажба извън търговски обект № ••• от 07.07.2022 година /л. 9 от делото/ безспорно се установява, че между страните е сключен посоченият договор, въз основа на който ищецът, в качеството си на купувач е закупил стоки на обща стойност 13 400.00 лева, от която е направена отстъпка в размер на 7 200.00 лева, респективно – с оставаща сума за плащане в размер на 6 200.00 лева. Видно от приложеното заверено копие на Анекс от 11.07.2022 година /л. 6/ ищецът в качеството му на купувач е върнал, а ответникът, в качеството му на продавач е приел 1 брой перяща прахосмукачка „Security clean“ и един брой четка за перяща прахосмукачка, а купувачът задържа останалите стоки, описани в Договор за покупко-продажба извън търговски обект № ••• от 07.07.2022 година По делото е представено и заверено копие на Констативен протокол от 13.07.2022 година /л. 30/, в който е отразено, че „Оригиналната опаковка на Перяща прахосмукачка „Security Clean” е с изцяло нарушена цялост, горната част на опаковката е разкъсана, а в долната се забелязват големи петна от влага и замърсяване. Опаковката не може да бъде възстановена. Множество драскотини с различна дълбочина на корпуса на прахосмукачката. Наличие на вода и препарат във вътрешната част на корпуса. Наличие на замърсявания и вода във вътрешността на всмукателните тръби. Замърсявания по малката перяща приставка. Замърсявания по стандартната приставка за сухо почистване.“ От приложеното заверено копие на Операционна бележка за плащане от 14.07.2022 година /л. 8/ безспорно се установява, че ищецът е превел на ответника сумата в размер на 450.00 лева, с посочено основание на плащането „неустойка по дог. ••• с фирма В. Л. ЕООД“. Не е спорно по делото и че ищецът е упражнил правото си на отказ от сключения между страните Договор за покупко-продажба извън търговски обект № ••• от 07.07.2022 година в срока, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗП. По делото е приложено и извлечение от електронна кореспонденция между страните /л. 38-52/. В проведеното на 07.11.2024 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. А. П. заявява, че работи в ответното дружество, както и че е в една стая с неин колега, който е разговарял с г-н М. и е наясно със случая му. Посочва, че той се обадил и казал, че цената по договора му е много висока и се разбрали да остави част от закупените продукти, а останалите да ги върне. Заявява, че когато перящата прахосмукачка е пристигнала в склада на дружеството, е установено, че има сериозни следи от употреба, за което е съставен протокол. Посочва, че тя не е виждала състоянието на прахосмукачката, но колегата се свързала с него по телефона и го информирала какво е констатирано. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Не е спорно между страните по делото, а и от приложения Договор за покупко- продажба извън търговски обект № ••• от 07.07.2022 година безспорно се установява сключването на съшия, който по своята същност представлява договор извън търговски обект по смисъла на чл. 44 ЗЗП. Този договор има потребителски характер, тъй като купувачът по него е физическо лице – потребител / § 13, т. 1 ЗЗП/, поради което освен общите разпоредби за договорите за продажба по ЗЗД, важат и специфичните изисквания, предвидени в ЗЗП. Видно от последния в т. 20.2. е предвидено, че при валиден отказ от договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи на продавача неустойка за необходимите разноски по почистване, дезинфекция, диагностика в лицензиран сервиз, преокомплектоване с препарати и принадлежности на върната стока, разноските по продажбата и др. в размер на 10 % от стойността на стоките без отстъпка. Не е спорно по делото и че ищецът е упражнил правото си на отказ от договора по реда на чл. 55 ЗЗП за част от стоките по него - 1 брой перяща прахосмукачка „Security clean“ и един брой четка за перяща прахосмукачка, като в тази връзка между страните подписан Анекс към договора от 11.07.2022 година, съгласно който купувачът връща, а продавачът приема посочените стоки. Безспорно по делото е и обстоятелството, че в последствие ищецът се е отказал от договора и в останалата му част. Спорния по делото въпрос е относно основанието на извършеното от ищеца в полза на ответника плащане на сумата в размер на 450.00 лева, за което по делото е приложено заверено копие на Операционна бележка за плащане от 14.07.2022 година /л. 8/. Видно от последната ищецът е превел на ответното дружество сумата като е посочил, че същата представлява неустойка по сключения между страните договор. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че преведената сума представлява обезщетение за намалената стойност на върнатите стоки по смисъла на чл. 55, ал. 4 ЗЗП. По делото липсват каквито и да е доказателства нито как е определена тази сума, нито ищецът да е бил уведомен, че дължи такова обезщетение в посочения размер, нито пъл, че същият се е съгласил. Представеният по делото констативен протокол е подписан единствено от служители на ответното дружество и по делото няма данни ищецът да е бил уведомен за съставянето му преди подаване на исковата молба. В тази връзка настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката П. относно обстоятелството, че ищецът е уведомен, че дължи посоченото обезщетение. От една страна същата заявява, че обезщетението се определя от сервизния техник, но по делото липсват доказателства за определяне на такова в конкретния размер. От друга страна посочва, че не е виждала състоянието на върнатите стоки, но е чула колегата си, с която работят в една стая, че разговаря с ищеца и че последният е информиран за състоянието на стоките. Не става ясно обаче, по какъв начин е разбрала, че става въпрос именно за ищеца и че същият е приел т.нар. констатации за вида на стоката, при нейното връщане, нито пък за размера на определеното обезщетение. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не се касае за грешка при вписване на основанието на заплатената от ищеца сума, а съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗП когато потребителят упражни правото си отказ от договора извън търговския обект, последният не дължи каквито и да е неустойки, поради което сумата в размер на 450.00 лева се явява платена от него без основание. Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за сумата в размер 450.00 лева се явява основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, като получена без основание. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 50.00 лева за внесена държавна такса. Водим от горното, Великотърновският районен съд