Решение № 749 от 23.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 775/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 746 от 23.05.2024 г., постановено по т.д.№ 939/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-26-ти състав, ЗК „УНИКА” АД е осъдено да заплати на „КРАН КОМЕРС“ ЕООД, на основание чл. 432, ал.1, вр. с 469 КЗ, вр. чл. 171, ал. 1 ЗУТ и чл. 429, ал.3 КЗ, сумата от 26 354, 66 лева, представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, претърпени в следствие на застрахователно събитие, настъпило на 06.01.2022 г. на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище, вследствие противоправното поведение на лица, за чието поведение отговаря „Бараж Груп“ ООД и сумата от 1 254, 11 лева - обезщетение за лихва за забава за периода 16.12.2022 г. - 16.05.2023 г., като искът за горницата до пълния предявен размер от 65 886, 63 лева и искът за обезщетение за лихва за забава до пълния предявен размер от 2 781, 88 лева са отхвърлени като неоснователни, както и искът с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, предявен от ЗК „УНИКА” АД срещу „КРАН КОМЕРС“ ЕООД за връщане на сумата от 65 886, 63 лева, платена на 22.12.2022 г. без основание. Съдът е разпределил отговорността за разноски, съобразно изхода на спора. Решението е постановено при участието на „Мобо-17“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ответника. Недоволни от така постановеното решение са останали ЗК „УНИКА” АД и „Мобо-17“ ООД, които са подали в срок въззивни жалби срещу решението. С въззивната си жалба ЗК „УНИКА” АД обжалва изцяло постановеното от съда решение като неправилно и необосновано, постановено при съществено противоречие с материалния закон. Излага, че в процесния случай не може да се приеме, че ответникът има вина за настъпване на инцидента чрез негови или на неговите служители действия или бездействия. Сочи, че застрахованият „Бараж Груп“ ООД е главен изпълнител на обекта, като същия е ползвал подизпълнители, в случая „Бараж Констракшън“ ООД, който от своя страна за извършването на конкретна дейност, а именно монтаж на колони на обекта е наел „Мобо 17“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД, като всяко едно от трите дружества попада в обхвата на понятието „строител“ по см. на чл.163 от ЗУТ, поради което и всяко едно от тях е следвало да застрахова професионалната си отговорност. С договор от 18.11.2021 г„ „Бараж Констракшън“ ООД е възложило на „Кран Комерс“ ЕООД на негов риск, за негова сметка и с негов квалифициран персонал и подходяща техника да изпълни услуга със строителна механизация - автокран. С договор от 06.12.2021 г. „Бараж Констракшън“ ООД е възложило на „Мобо 17“ ООД монтаж на готови стоманобетонни елементи и съпътстващите СМР. Сочи, че застраховката по чл.171 от ЗУТ е разновидност на застраховката „Гражданска отговорност“, поради което фактическият състав, касае деликта по индивидуализираните признаци, а не договорна отговорност на застрахователя. „Гражданска отговорност“ не покрива щети, настъпили от неизпълнение на договорно задължение, като този риск следва да бъде предвиден изрично като предмет на застраховката, а видно от полицата, представена по делото, застрахована е професионалната отговорност на застрахования по чл.171 от ЗУТ, като строител за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи и липсва изрично уредено покритие на договорна отговорност. Сочи се, че застрахованият при ответното дружество „Бараж Груп“ ООД не е в договорни отношения с ищеца и/или с „Мобо 17” ООД, извършвали монтажа и той не е възлагал извършване на СМР на обекта, но дори и да се приеме виждането на съда, че е негово задължението да осигури необходимите крепежни и спомагателни елементи и др. условия, то те са предвидени по договор, а настъпването на инцидента обаче се дължи на неспазване на технология на изпълнение при монтаж на колона в двойна чашка, което е по вина на монтажниците, монтирали несъответстващ на проекта „U“ профил на чашката, набиване на дървени клинове и немонтиране на кофражно платно, което е отговорност на „Мобо 17“ ООД, както и неспазване на технологията за монтаж на колона от страна на оператора на крана - „Кран Комерс“ ЕООД и на текелажника. Счита, че съдът неправилно не е обсъдил и кредитирал показанията на свидетелите П. и В.. Сочи, че доколкото ищецът е претендирал заплащане на имуществени вреди, претърпени от увреждащи действия (бездействия) на служители на застрахования при ответника, то съобразно материалния закон, правната квалификация на исковете намира своето основание в разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД. Предвид, че възложител на работата на дружеството, извършвало монтажа- „Мобо 17“ ООД, е „Бараж Констракшън“ ООД, което не е застраховано от ответното дружество, е без значение, че същото е подизпълнител, доколкото в посочената хипотеза и при условията на чл.49 от ЗЗД, отговорността е на конкретния възложител. Заключва се, че застрахованият при ответника - „Бараж Груп“ ООД няма вина за настъпилия инцидент, той не е вследствие (пряко и непосредствено) на негови действия или бездействия или на такива на негови служители или наети от него лица, а вината следва да се понесе от „Мобо-17“ ООД и „КРАН КОМЕРС“ ЕООД, независимо, че се извършва работа на първото предприятие. При условията на евентуалност счита, че разпределението на вината, съпричиняването на ищеца не отговаря на събраните по делото доказателства. Допуснатата от ••• груба грешка, като е повдигнал колоната, при положение, че прикачвача не е освободил захвата от двете страни на колоната, е съществена и следва да се определи в размер на ½ от обезщетението. Моли за отмяна на решението в цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете срещу ответника, а като последица от това да бъде уважен предявеният насрещен иск. Претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания. В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба на ЗК „УНИКА” АД от „КРАН КОМЕРС“ ЕООД. Същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че безспорно установено по делото е, че на 06.01.2022г. настъпва застрахователно събитие, като процесният кран е увреден. Горните обстоятелства са признати от ответника в приложено като доказателство Уведомление от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с per. № 0034020422_16.12.2022., в което ответникът е признал, че е налице покрито застрахователно събитие, а размерът на увредата на крана е признат на 146 414, 74 лв. без ДДС. „Бараж Груп“ ООД има 10% самоучастие, поради което отговорността на ответника е 90%. Сочи, че „Бараж Груп“ ООД е бил строител на обекта. С договорите за възлагане на отделни строителни работи, сключени с ищеца „Кран Комерс” ЕООД и „Мобо-17“ ООД, са възложени конкретни услуги/строителни дейности, но организацията на цялостния строителен процес на обекта и координацията, в т.ч. и във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд е била отговорност на „БАРАЖ ГРУП“ ООД. В този смисъл дружеството „БАРАЖ ГРУП“ ООД носи отговорност за вреди от непозволени действия/бездействия и на тези двама свои подизпълнители. Счита, че неоснователно се претендира въз въззивната жалба в частта досежно насрещния иск, че ответното дружество било платило сума в размер на 65 886, 63 лв. без да е дължима. В посоченото по- горе Уведомление от 16.12.2022 г., ответното дружество е признало размера на уврежданията по крана на обща стойност 146 414, 74лв. без ДДС. В жалбата си „Мобо-17“ ООД оспорва решението в неговата осъдителна част. Счита, че неправилно съдът е приел, че процесната вреда е съпричинена измежду действията на служители на „Кран Комерс“ ЕООД, „Мобо-17“ ООД и „Бараж груп“ ООД, а ответникът „ЗК Уника“ АД носи отговорност за техните действия, по силата на процесната полица. Неправилно съдът е уважил частично предявения иск. Ответникът „ЗК Уника“ АД е застраховател по застраховка професионална отговорност само на „Бараж груп“ ООД, но не и на „Бараж Констръкшън“ ЕООД. „Мобо-17“ ООД има договорни отношения само с „Бараж Констръкшън“ ЕООД, но не и с „Бараж груп“ ООД. Дори и да се приеме, че „Мобо-17“ ООД се явява подизпълнител на „Бараж груп“ ООД, то ответникът пак не отговаря по полицата. „Мобо-17“ ООД не е включено в процесната полица, т. е. застрахователят не е поел риска от увреждания причинени от негови служители на чуждо имущество. Вина за настъпване на инцидента имат служители на „Кран Комерс“ ЕООД (неустановен по делото кранист) и на „Бараж груп“ ООД. За падане на колоната е допринесъл и изборът на материали - по тънка U-образна шина от необходимото (осигурени от „Бараж груп“ ООД, в разрез с инструкцията за монтаж), като служителите на „Мобо-17“ ООД не са избирали материалите, установено е, че колоната не би паднала без намесата на •••, поради което и инцидентът не е предизвикан от действията/бездействията на служителите на „Мобо-17“ ООД. Моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на предявения главен иск по чл.469 КЗ. Не са сторени доказателствени искания. В срок не са постъпили отговори на тази жалба. При така изложеното съдът намира следното: Жалбите са подадени в законоустановения двуседмичен срок, от надлежни страни в производството- ответник и трето лице помагач, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивните жалби в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното: От фактическа страна: Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Кран Комерс“ ЕООД против Застрахователна компания „Уника“ АД, с която е поискано ответникът, в качеството му на застраховател на „Бараж груп“ ООД по застраховка „Отговорност на строителя“, да бъде осъден да му заплати сумата от 65 886, 63 лв., представляваща разлика между реално дължимото застрахователно обезщетение в размер на 131 773, 26 лв. и доброволно платеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 65 886, 63 лв. във връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.01.2022 г., изразяващо се в увреждане на автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, както и лихва за забава за периода 16.12.2022 г.-16.05.2023 г. в размер на 2 781, 88 лева. Ищецът е изложил, че в качеството си на подизпълнител на „Бараж груп“ ООД и краен подизпълнител на „Бараж Констръкшън“ ООД, извършвайки услуга с автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, на 06.01.2022 г. е настъпило застрахователно събитие и същият бил увреден. Твърди, че в уведомление рег. № 0034020422/16.12.2022 г. ответникът признава наличието на покрит риск по застраховката, както и размера на застрахователната стойност на застрахованото имущество – 146 414, 74 лева без ДДС, от която дължима от застрахователя, с оглед размера самоучастие на „Бараж груп“ ООД-10%, е сумата от 131 773, 26 лева, но на 22.12.2022 г. е платено застрахователно обезщетение в размер на 65 886, 63 лева. В отговора на исковата молба ответникът „Уника“ АД оспорва наличието на покрит риск, като прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на служители на ищеца, които са проявили груба небрежност. Сочи, че инцидентът е настъпил на строителен обект, на който възложител е „Зора Логистик ММС“ ЕООД, а застрахованият при ответното дружество- „Бараж груп“ ООД е главен изпълнител на обекта. „Бараж груп“ ООД е възложило на „Бараж Констръкшън“ ООД изпълнение на СМР на обекта, а то от своя страна е възложило с договор от 06.12.2021 г. на „Мобо 17“ ООД монтаж на готови стоманобетонни елементи и съпътстващи СМР, а с договор от 18.11.2021 г. „Бараж Констръкшън“ ООД е възложило на ищеца „Кран Комерс“ ЕООД на негов риск, за негова сметка и с негов персонал и подходяща техника да извърши услуга със строителна механизация- автокран. Посочено е, че „Бараж груп“ ООД не е в договорни отношения нито с ищеца „Кран Комерс“ ЕООД, нито с „Мобо 17“ ООД и не е възлагал на същите извършването на СМР на обекта. Изложено е, че инцидентът е настъпил вследствие на неспазване на технологията на изпълнение на монтаж на колона в двойна чашка, тъй като колоната не била укрепена и не били завършени кофражните работи от страна на служителите, извършващи монтажа- тези на „Мобо 17“ ООД. Сочи се, че от друга страна е налице груба грешка на •••, който е повдигнал колоната при положение, при което прикачвачът /сапанджията/ не е освободил захвата от двете страни на колоната. Твърди, че кранистът вместо да спре, е придвижил стрелата на крана в положение „подем нагоре“, при положение, че товарът не е откачен изцяло от сапана, с което е нарушил чл. 77, т.6, 7, 8 и 13 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Допълва, че застрахованият „Бараж Груп“ ООД няма вина за настъпилия инцидент, тъй като той не е в следствие на действия или бездействия на негови служители или наети от него лица, доколкото възложител на „Мобо 17“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД е дружеството „Бараж Констръкшън“ ООД. Поради изложеното счита, че е платил застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 65 886, 63 лева без да е налице основание за това и предявява насрещен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД. В отговора на насрещната искова молба ищецът – ответник по насрещния иск „Кран Комерс“ ЕООД, оспорва същия. Твърди, че ЗК „Уника“ АД е признало извънсъдебно наличието на покрит риск. Твърди, че е последващ подизпълнител на „Бараж груп“ ООД, поради което е налице покрит риск. В отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗК „Уника“ сочи, че действително е признал, че вина за настъпване на инцидента имат служителите на двамата подизпълнители „Мобо 17“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД, но отговорността на застрахователя е единствено във връзка с деликтното поведение на застрахованото лице „Бараж груп“ ООД, но не и на негови подизпълнители. Сочи, че дейностите, които „Кран Комерс“ ЕООД е извършвал по монтажа на стоманобетонната колона на обекта са в следствие на договорните отношения на това дружество с „Бараж Констръкшън“ ООД от 06.12.2021 г., по силата на който договор ищецът се е задължил да работи на свой риск и за своя сметка, поради което отговорността за вреди от действията на служители на дружество „Кран Комерс“ ЕООД е негова и не се покрива от гражданската отговорност на основания възложител на обекта. Третото лице-помагач „Мобо-17“ ООД твърди, че е подизпълнител на „Бараж Констръкшънс“ ЕООД на обекта по договор за монтаж на стоманобетонни елементи и съпътстващи СМР, но оспорва настъпването на инцидента да се дължи на неспазване на технологията за изпълнение при монтаж на колоната в двойна чашка. Твърди, че единствената причина за реализиране на инцидента е в действието на •••, който е служител на „Кран Комерс“ ЕООД. Допълнително излага доводи, че монтажът на колоната се извършва по устни инструкции на техническия ръководител на обекта и задачата на служителите на „Мобо 17“ ООД е била да монтират колоната в чашката и след това да я заклинят, а кофражните работи е следвало да се изпълнят от друго дружество. Твърди, че са спазени всички изисквания по поставяне и закрепване на колоната като единствената причина за падането стои в поведението на •••. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, СГС е приел, че е сезиран с главен иск с правна квалификация чл. 432, ал.1, вр. с 469 КЗ, вр. чл. 171, ал. 1 ЗУТ и насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД. По делото за безспорно между страните е прието обстоятелството, че на 18.10.2021 г. е сключен застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството – отговорност на строителя“ между ЗК „Уника“, в качеството му на застраховател, и „Бараж груп“ ООД, в качеството му на застрахован, като застраховката е сключена при Общи условия клауза „Професионална отговорност на строителя“. За установено от фактическа страна е прието, че на 18.11.2021 г. между „Бараж констръкшън“ ООД, като възложител, и „Кран Комерс“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за строително-монтажни работи на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище, с който е възложено изпълнителят на свой риск и за своя сметка срещу възнаграждение, със свой квалифициран персонал и подходяща техника да извърши услуги със строителна механизация – автокран 90 т, при спазване условията на проектната документация, ПИПСМР, БДС, приложимите EN, както и описаните проектни детайли, а на 06.12.2021 г. между „Бараж констръкшън“ ООД, като възложител, и „Мобо-17“ ООД, като изпълнител, е сключен договор за строително-монтажни работи на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище, с който е възложено изпълнителят на свой риск и за своя сметка срещу възнаграждение, със свой квалифициран персонал и подходяща техника, съгласно представената проектна документация, да изпълни монтаж на готови стоманобетонни елементи и съпътстващи СМР, като пълният обхват на поръчката е посочен в Приложение 4 – одобрена оферта. В графа „Други условия“, посочена в договора от 06.12.2021 г., е изложено, че доставката на бетоновите елементи е ангажимент на възложителя, който следва да осигури за своя сметка необходимата строителна механизация за монтажа на бетоновите елементи и да осигури всички крепежи и спомагателни елементи, необходими за монтажа на готовите бетонови елементи. Установено е, че и двата договора с подизпълнителите са сключени при общи условия – Приложение 1 и при подписване на споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ – Приложение 2. По основателността на главния иск съдът е изложил, че доколкото от писмени доказателства – договори с подизпълнителите, в т.ч. и общи условия към тях и споразумение за безопасност на труда, както и от гласните доказателства по делото, се установява несъмнено, че „Бараж груп“ ООД е бил строител на обекта по смисъла на чл. 163, ал.1 ЗУТ, с когото възложителят е сключил договор за процесния обект, то именно „Бараж груп“ ООД в това си качество е организирало целия процес по строителство, наемало е подизпълнители, осигурявало е материали и е контролирало цялостния строителен процес. С договорите за възлагане на отделни строителни работи, сключени с ищеца „Кран Комерс“ ЕООД и „Мобо-17“ ООД, са възложени конкретни услуги/строителни дейности, но организацията на цялостния строителен процес на обекта и координацията, в т.ч. и във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд е била отговорност на „Бараж груп“ ООД. С оглед на това е заключено, че дружество „Бараж груп“ ООД носи отговорност за вреди от непозволени действия/бездействия и на тези двама свои подизпълнители, както и че същата не се изключва от предвидената в договорите с подизпълнителите тяхна отговорност, която се явява солидарна такава. Изложено е, че причина за настъпване на застрахователното събитие на 06.01.2022 г.- увреждане на автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, собственост на ищеца „Кран Комерс“ ЕООД, са три групи нарушения- 1. тези на служителите на главния строител „Бараж Груп“ ООД, от чиято строителна група е и прекият възложител на ответника и на третото лице-помагач „Бараж Констръкшън“ ООД, който лично или по чието възлагане е извършвал цялата дейност по строителство на обекта, организирал е и е контролирал същата; 2. тези на служители на третото лице-помагач „Мобо-17“ ООД, които се изразяват в недостатъчно укрепване на детайлите на използвания „U“ профил и недостатъчно стабилно поставяне на дървените клинове осигуряващи вертикализирането и стабилизирането на колоната; 3. тези на лицето, управляващо увредения автокран – управителят на дружеството ищец, които нарушения се изразяват в несъобразена височина/посока на повдигане на въжето, закачено за крана, с цел освобождаване на металния шиш, на който товарът – 18-метрова стоманобетонна колона все още е бил закачен от едната страна. Съдът е посочил, че съгласно чл.163 ал. 2 от ЗУТ строителят носи отговорност за няколко дейности, сред които са тези по т. 1 и т. 2 от разпоредбата, че в ал. 4 е предвидено, че строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа, че разпоредбата на чл. 469, ал.5 КЗ, изискваща писмено посочване в застрахователния договор на лица, на които застрахованият е възложил изпълнението, е необходимо само в случаите, в които застрахованият строител не би отговарял за техните действия на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той следва да организира, ръководи и контролира работата им. С оглед на това е прието, че са налице основания за уважаване на иска – противоправно поведение на лица, за чието противоправно поведение отговаря застрахования, претърпени имуществени вреди от страна на участник в строителството, настъпили в причинна връзка с това противоправно поведение имуществени вреди. За частично основателно е счетено възражението на ответника за съпричиняване. Предвид правните изводи за наличие на основание за плащане от страна на ответника в полза на ищеца на сумата в размер на 65 886, 63 лева като застрахователно обезщетение, насрещният иск е отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав намира така постановеното решение за неправилно по следните съображения: Между страните не се спори относно наличието на сключен между Застрахователна компания „Уника“ АД, в качеството му на застраховател, и „Бараж груп“ ООД, в качеството му на застрахован, застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството – отговорност на строителя“, която застраховка е сключена при Общи условия клауза „Професионална отговорност на строителя“. Съгласно т. 2 от ОУ, застраховката покрива имуществени и неимуществени вреди, причинени от застрахования на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му. В т.6.2 от ОУ е предвидено, че освен в специалните изключения, вписани в полицата, застраховката не покрива отговорността на застрахования за имуществени и/или неимуществени вреди на служители и/или работници на застрахования и/или други физически лица, които са подизпълнители на застрахования или имат сключен с него договор за извършване на определена работа, а съгласно т.6.3 не се покриват щети на имущество, собственост на застрахования или на трети лица, за което застрахованият носи отговорност или използва по силата на договор или на друго основание. Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.11.2021 г. между „Бараж констръкшън“ ООД, като възложител, и „Кран Комерс“ ЕООД, като изпълнител или поизпълнител, е сключен договор за строително-монтажни работи на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел на свой риск и за своя сметка със свой квалифициран персонал и подходяща техника да изпълни услуга със строителна механизация- услуга с автокран 90 т. за посочения обект. Не се спори, а и видно от представения по делото договор е, че на 06.12.2021 г. между „Бараж констръкшън“ ООД, като възложител, и „Мобо- 17“ ООД, като изпълнител или подизпълнител, е сключен договор за строително-монтажни работи на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище, съгласно който договор възложителят е възложим, а изпълнителят е приел на свой риск и за своя сметка, със свой квалифициран персонал и подходяща техника, съгласно проектната документация да изпълни монтаж на готови стоманобетонни елементи и съпътстващи СМР, съгласно Приложени №4 към договора. В графа „Други условия“, посочена в договора от 06.12.2021 г., е изложено, че доставката на бетоновите елементи е ангажимент на възложителя, който следва да осигури за своя сметка необходимата строителна механизация за монтажа на бетоновите елементи и да осигури всички крепежи и спомагателни елементи, необходими за монтажа на готовите бетонови елементи. Описаните два договора са сключени при общи условия за възлагане на строително-монтажни работи, приложими по отношение на договори за възлагане на СМР, сключвани с „Бараж Констръкшън“ ООД с подизпълнители за обекти на територията на Република България – Приложение 1 и при подписване на споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ – Приложение 2. Видно от последното е, че то е сключено между „Бараж груп“ ООД като възложител и „Бараж Констръкшън“ ООД - изпълнител 1, „Бараж Къмпани“ ООД – изпълнител 2, и „Кран комерс“, съответно „Мобо-17“ ООД, като изпълнител 3. В в т. 14 от Споразумението е предвидено, че изпълнителите се задължават да не застрашават безопасността и здравето на своите служители и останалите работещи и оборудване на строителната площадка и носят пълна наказателна и материална отговорност, в случаите, когато техни служители или подизпълнители не спазват това изискване със своите действия или бездействия. Посочено е, че при установяване на нарушение подизпълнителите носят пълна отговорност пред възложителя, в това число и по искове от трети лица. В чл. 8.4 от ОУ за възлагане на СМР е предвидено, че подизпълнителят се задължава да осигури за своя сметка и да поддържа всички разрешителни и застраховки, касаещи неговя екип, както и използваните от него материали, машини и съоръжения, в това число застраховка професионална отговорност по чл. 171 ЗУТ и застраховка трудова злополука. От представените доказателства се установява, че ищецът е предявил пред ответника претенция №21Р19000002, във връзка с която последният е изпратил становище от 16.12.2022 г., в което е посочено, че приема за установено, че при монтиране на вертикален елемент „колона“ на 06.01.2022 г. същата пада и уврежда процесния автокран, както и че изпълнители на монтажа са „Мобо 17“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД, които се явяват подизпълнители на „Бараж Констръкшън“ ООД и на „Бараж Груп“ ООД по последващи договори за подизпълнение, като отговорни за настъпване на събитието са служителите на двете дружества „Мобо 17“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД, поради това отговорността между двете дружества следва да се разпредели по равно в съотношение 50/50, както и че отговорността на застрахователно дружество „Бараж груп“ ООД е заложена в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и чл. 171 ЗУТ и същата не изключва отговорността на подизпълнителите по чл. 45 ЗЗД. Посочено е от ответника, че причинените увреждания на крана са на обща стойност 146 414, 74 лева, без ДДС. Посоченото обстоятелство е прието с нарочно определение на съда за безспорно. Видно от представените опис на щети на МПС е, че на 12.01.2022 г. е извършен първият такъв. Няма спор, че ищецът е получил застрахователно обезщетение от ответника в размер на 65 886, 63 лева ( видно и от платежно нареждане от 22.12.2022 г.) По делото е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, заключенията по които настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвени. Според вещото лице техническата причина, довела до инцидента, се състои в това, че съгласно приложения от проектанта технологичен детайл за монтиране, укрепване, центриране, отвесиране и замонолитване на колоната, укрепване на колоната, чрез анкериране от горната страна на фундаментната чашка на „U“ профила с размер 150/150/10 мм, не е отговаряла на използвания в конкретния случай „U“ профил. Окомерно (съизмеримо с размера на колоната и дебелината на стената на фундаметната чашка) използваният профил при монтажа на колоната е не по-голям от 120/80/4мм, което само по себе си е предпоставка за деформирането му и невъзможността той да изпълни своята функция при укрепването на колоната, в момента в който тя загуби по някаква причина устойчивост. Според фотографския материал по делото, причините довели до инцидента са следните: 1. Неспазени указания от проектанта за необходимия „U“ профил на чашката, 2. неспазване на технологията за набиване на дървените клинове и немонтиране на кофражно платно; 3. неспазване на технологията от оператора на крана и такелажника (сапанджия/прикачвач) задно и поотделно. Според вещото лице след повдигане на стоманобетонната колона и поставянето в двойната чашка и набиване на дървените колове около колоната и чашката водачът на автокрана се е опитал да освободи монтажния прът от колоната, като завъртайки или леко повдигайки стрелата (а може и комбинация от двете) въжето на крана повлича колоната, тя губи устойчивост, откъсва монтирания „U“ профил, изважда една част от дървените колове, смачква другата част от тях и пада върху автокрана. Вещото лице сочи, че детайлите от металната планка трябвало да бъдат заварени за прътите на фундаментната чашка, а това не е било сторено. Според вещото лице е налице нарушение на чл. 77, т.6 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения – да не повдигат товари, намиращи се в неустойчиво положение или окачени на единия рог на двурога кука и т. 8 – да не освобождават чрез крана притиснати от товара сапани, въжета или вериги. Според експерта дървените греди от „детайли за монтажа на колона в двойна чашка“ не са били монтирани, както и не е имало анкерирани компонент № 6, железни шишове ф18 и странични шишове, заварени към планките, като неспазването на детайлите на това изграждане не са причина за падане на колоната, но е елемент от причинно- следствената връзка, довел до загуба на устойчивост. Според вещото лице, ако при освобождаване на пръта е използвана автовишка най-вероятно събитието не би настъпило. Във връзка с механизма на настъпване на събитието са събрани пред СГС гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля А. А., извършила оглед на обекта в складова база на „Зора“, в производствената зона на Божурище, не повече от 2-3 дни след инцидента; показанията на свидетеля В. П., работещ като ••• в „Кран Комерс“ ЕООД, но не управлявал крана в процесния ден; показанията на свидетеля С. В., работещ в „Бараж груп“ ООД на длъжност ••• на обекта; показанията на свидетеля Д. Д., участвал при монтажа на падналата колона като ••• в „Мобо груп“; показанията на свидетеля Б. С., който на 06.01.2022 г. е бил на обекта в качеството си на ••• към фирма „Мобо“. От показанията на св. А. се установява, че при посещение на обекта е получила обяснения от служителите, намиращи се на него- техническият ръководител и •••; че до момента на инцидента били монтирани колони само в единични чашки, като имало специфика, тъй като в двойната трябва да влязат две колони. Има U-образен профил, който се поставя отгоре в отвора на чашката, след което се монтира едната колона и се слага кофраж, който се укрепва към другата страна на чашката. Свидетелят сочи, че от снимките се вижда, че на място това укрепване с кофражно платно не е било направено от монтажистите. Според свидетелката при липса на този кофраж, при загуба на равновесие на колоната, тя е нямало на какво да се опре и е паднала. А. сочи, че колоната не е следвало да се повдига, за да се освободи захвата, а да се използва автовишка, както впоследствие, при монтажа на следващите колони в двойна чашка на обекта освобождаването е правено така. В показанията си свидетелят В. П. сочи, че по време на инцидента, кранът бил управляван от управителя на дружеството Л. К., а свидетелят бил около крана, за да помага. Колоната била занесена, поставена в дупката, монтажниците, които отговаряли за укрепването на колоната, сложили клиновете и започнало нейното освобождаване. Свидетелят сочи, че след като окончателно издърпал чопа, кранът тръгнал да се върти, за да вземе другата колона, като изминало около минута, в която чопът бил извън колоната до падането. Според свидетеля колоната не била укрепена, както е виждал на други обекти - нямало Г-образна планка и греди, а на обекта имало вишки, но те не били използвани за освобождаване на чопа, тъй като с въже ставало по- бързо. В показанията си свидетелят С. В. сочи, че в процесния ден бил на обекта, когато служителите на „Мобо“ „командвали“ крана. След поставяне на колоната в дупката, при вадене на металния пин той заседнал и служителите на фирма „Мобо“ казали на ••• да повдигне леко и вследствие на това надигане колоната тръгнала на обратно и паднала върху крана. Според свидетеля В. колоната не била достатъчно заклинена. В случая тези работници само слагали клина да подпира, без да застопоряват колоната, а само да стои вертикална. В случая „U“ образният профил бил анкериран от двете страни на чашката, като колоната била поставена, без да е вертикализирана от монтажистите, а само били поставени клинчетата колкото да придържат, но самата колона все още била подвижна. Когато колоната е паднала тя все още не била откачена от крана от едната страна и от дърпането се получила обратна тяга. Според В. за издърпване на пина била използвана вишка до определена степен, когато клинът се заклинил. Твърди, че по време на инцидента на обекта нямало друг •••. При повторния му разпит с оглед констатирани противоречия с показанията на свидетелите Д. и С. свидетелят В. сочи, че дейността на прикачвач/сапанджия може да е била извършвана и от служител на „Бараж груп“, узбекистанец, който помагал на мотажистите от фирма „Мобо“. Свидетеля Д. Д. твърди, че с монтажистите отвесирали колоната с 16 дървени клина – по 4 от всяка страна, като при първичния монтаж отвесирането става от монтажистите с нивелир, освобождава се от крана, а след това се монтира с теодолит, със станция преди замонолитването, като преди бетонирането се вертикализира от служител на „Бараж“. При монтажа на колоната в двойната чашка, след поставянето се слага U-образен профил, който е замонолитен от 2-те страни с по 2 анкера, след това се начукват клиновете, проверява се дали колоната е отвесирана в двете посоки във вертикал и се пуска крана. Свидетелят сочи, че служител на „Бараж“ /узбекистанец/ е дърпал захвата, с който се повдига колоната, като издърпването ставало с конопено въже от едната страна. В случая чопът не излязъл изцяло от отвора на колоната и трябвало кранът съвсем леко да повдигне, за да го освободи, но според свидетеля, явно кранът повдигнал повече от необходимото, както и е имало леко завъртане в посоката, в която паднала колоната. Д. сочи, че свидетелите В. и П. не са присъствали на обекта по време на падане на колоната, като ••• бил управителят на дружеството ищец, а монтажисти освен той, били управителят на дружеството трето лице- помагач и свидетелят С.. Според свидетеля на обекта е имало вишки, но теренът не позволявал достъп до колоната с вишка. Сочи, че след като приключили с монтажа се отдръпнали и той дал сигнал за вадене, като при падане на колоната тя не била разкачена от едната страна с крана. Според този свидетел, чашката е била изградена от „Бараж груп“ като те като монтажници не са имали задължение да монтират гредите в долната част, които са част от кофражната дейност. Свидетеля Б. С. излага, че след поставяне на колоната монтирали метална преграда по средата, изправили я и заклинили, кранът я освободил от едната страна, но от другата страна се заклещил и за да се издърпа, трябвало стрелата да се повдигне. На земята били той, другият свидетел Д., началникът им, управителят на „Бараж“ и един узбекистанец, който дърпал въжето. Отвесирането на колоната станало като колоната се пуска във въпросната чашка, която в дъното има поставена метална полусфера, която е анкерирана долу, за да държи центъра на колоната, колоната се спуска и се слагат дървени клинове да държат, като се отвесира с нивелир. Въпросният служител на „Бараж“ дръпнал щифта с въжето, но то увиснало и не могло да излезе изцяло, поради което се наложило леко да се повдигне от крана и към този момент колоната паднала. При ваденето на щифта не ползвали вишка, тъй като теренът бил неравен и не позволявал. Свидетелят сочи, че няма спомен дали е бил близо до тях на обекта по време на инцидента техническият ръководител, свидетелят В., както и че със сигурност кранистът е бил сам и никога не са били двама кранисти на обекта. Настоящият състав счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В. П., на първо място като отчита неговата заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца, както и поради обстоятелството, че показанията му не се потвърждават от показанията на останалите двама свидетели -Д. и С., от които несъмнено се установява, че са били част от екипа, монтирал колоната на мястото и по време на инцидента. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля В. в частта, в която той сочи, че при разкачването на колоната от автокрана била използвана автовишка, тъй като същите не се потвърждават от показанията на другите двама свидетели-очевидци. При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира следното от правна страна: Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, като в ал.2 е посочено, че условията и редът за задължително застраховане на изброените лица, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии се определят с Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството на МС (обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.). Не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика, че задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните форми – умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. За разлика от КЗ (отм.), в действащия Кодекс за застраховането, в сила от 16.01.2016 г., законодателят в чл. 469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "професионална отговорност" – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. В ал. 5 на посочената разпоредба е предвидено, че застрахователният договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, спорен между страните по делото е въпросът дали процесното събитие представлява покрит риск. На първо място следва да се посочи, че настоящият състав намира, че по делото не бе доказано при условията на пълно и главно доказване, че на процесния обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ III- 365“ в с. Гурмазово, Божурище, главен изпълнител е било дружеството „Бараж груп“ ООД, застраховано при ответника. По делото липсва представен договор за възлагане на строителство, по силата на който на „Бараж груп“ ООД да е възложено в качеството му на изпълнител извършването на строителни и строително-монтажни дейности на посочения обект. От представените по делото Договор от 18.11.2021 г., сключен с „Кран Комерс“ ЕООД, както и от представения договор от 06.12.2021 г., сключен с „Мобо 17“ ООД, е видно, че възложител по същите е „Бараж Констръкшън“ ООД, като в нито един от двата договора не е посочено, че същият действа като подизпълнител на „Бараж груп“ ООД. Противно на приетото от СГС, настоящият състав счита, че именно в тежест на „Бараж Констръкшън“ ООД е била дейността по доставка на бетоновите елементи, осигуряването на необходимата строителна механизация за монтажа на бетоновите елементи, както и осигуряването на всички крепежи и спомагателни елементи, необходими за монтажа на готовите бетонови елементи, видно от посоченото в графа „Други условия“ от договора от 06.12.2021 г. С оглед на това, отговорността за неизпълнението на тези задължения, следва да се понесе от „Бараж Констръкшън“ ООД, в качеството му на строител- възложител, а не от „Бараж груп“ ООД, за който липсват доказателства да е бил възложител на каквито и да е строителни и строително-монтажни дейности на обекта. Според чл. 171, ал.1 от ЗУТ лицата, посочени в разпоредбата, сред които и строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, а според чл.163, ал.1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. С оглед на това, „Бараж Констръкшън“ ООД, както и „Кран Комерс“ ЕООД и „Мобо 17“ ООД, притежаващи качеството „строител“, следва да е застраховало професионалната си отговорност за вреди, причинени другиму. В допълнение съгласно договора от 18.11.2021 г., между възложителя „Бараж Констръкшън“ ООД и „Кран Комерс“ ЕООД, последното се е задължило да извършва дейността по монтажа на колоната на свой риск, със собствен квалифициран персонал и подходяща техника. В този смисъл, „ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволеното увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. “ (така Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС). В настоящия случай работа на двете дружества - „Кран Комерс“ ЕООД и „Мобо 17“ ООД е възложена да се извърши с техни служители, при техен контрол и организация на работата. Предвид на това вината следва да се подели между ищеца „Кран Комерс“ ЕООД и дружеството „Мобо 17“ ООД, които обаче не са застраховани при ответника. На следващо място, както бе посочено по-горе, съгласно чл.469, ал.5 от КЗ застрахователният договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. В тази връзка, настоящият състав намира, че ответникът по делото не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за вредите, нанесени на вещта, собственост на ищеца, тъй като видно от представената застрахователна полица №21900Р10029, сключена между „Бараж груп“ ООД и Застрахователна компания „Уника“ АД, застрахованият не е включил в застрахователния договор отговорността на други лица, които да е изрично посочил в качеството им наподизпълнители. Напротив, с процесната застраховка е застрахована професионалната отговорност само на „Бараж груп“ ООД, в качеството му на строител за цялостно изпълнение на строителството или за отделни видове работа. Както бе изложено, по делото не се доказва „Бараж груп“ ООД да е в договорни отношения с ищеца, нито пък с „Мобо 17“ ООД, като той не е възлагал на същите да извършват СМР на обекта. „Бараж Констръкшън“ ООД не е застраховано от ответното дружество Застрахователна компания „Уника“ АД, съгласно приложената по делото полица, поради което ответникът не е легитимиран да отговаря за нанесените на ищеца щети. В тази връзка, настоящият състав не споделя изводите на СГС, че разпоредбата на чл.469, ал.5 от КЗ е приложима само в случаите, в които застрахованият строител не би отговарял за действия на лица, на които е възложил изпълнението, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той следва да организира, ръководи и контролира работата им, доколкото такъв извод не следва от посочената разпоредба. На следващо място, видно от т.6.2 от ОУ, приложими към договора за застраховка, сключен между „Бараж груп“ ООД и Застрахователна компания „Уника“ АД е, че страните са договорили, че освен в специалните изключения, вписани в полицата, застраховката не покрива отговорността на застрахования за имуществени и/или неимуществени вреди на служители и/или работници на застрахования и/или други физически лица, които са подизпълнители на застрахования или имат сключен с него договор за извършване на определена работа, а съгласно т.6.3 не се покриват щети на имущество, собственост на застрахования или на трети лица, за което застрахованият носи отговорност или използва по силата на договор или на друго основание. С оглед на това, дори да се приеме, че „Кран Комерс“ ЕООД и „Мобо 17“ ООД са подизпълнители на „Бараж груп“ ООД, то съгласно посочената клауза от ОУ, застрахователят не отговаря за процесните вреди, настъпили в правната сфера на „Кран Комерс“ ЕООД. Не на последно място следва да се изтъкне, че показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели не са достатъчни да обосноват категоричност в убеждението на съда както относно твърденията, че главен изпълнител на обекта е бил „Бараж груп“ ООД, доколкото свидетелите сочат в показанията си дружество с наименование „Бараж“, така и относно твърдението, че лицето, осъществяващо технически надзор на обекта е служител на „Бараж груп“ ООД. По делото не са представени договори за възлагане на технически надзор, нито е представен трудов договор на лицето С. В., от който да е видно, че именно „Бараж груп“ ООД е негов работодател и в качеството му на изпълнител на обекта му е възложил осъществяването на дейността по технически контрол. Поради изложеното, настоящият състав намира, че по делото не бе доказано при условията на пълно и главно доказване, че застрахованият при ответника Застрахователна компания „Уника“ АД, а именно „Бараж груп“ ООД, има вина за настъпилия на 06.01.2022 г. в „Логистичен център с административна сграда в УПИ III-365“ в с. Гурмазово, Божурище инцидент, при който е увреден автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, собственост на ищеца „Кран Комерс“ ЕООД. Той не е вследствие на на негови действия или бездействия или такива на негови служители или наети от него лица. Поради изложеното, въззивните жалби на Застрахователна компания „Уника“ АД и на „Мобо 17“ ООД против решението в частта, с която е уважен главния иск с правна квалификация чл. 432, ал.1, вр. с 469 КЗ, вр. чл. 171, ал. 1 ЗУТ се явяват основателни, което налага решението в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение на насрещния иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр. първо съдът намира следното: Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В посочения случай даденото е получено при изначална липса на основание за разместване на престациите. В процесния случай доколкото по делото бе прието, че застрахованият при ответника „Бараж груп“ ООД не е отговорен за настъпилите вреди, то и застрахователят по застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството – отговорност на строителя“ между ЗК „Уника“, в качеството му на застраховател, и „Бараж груп“ ООД, в качеството му на застрахован, не отговаря за настъпилите вреди, респективно не дължи плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. По делото безспорно се установява, че ищецът по насрещния иск- Застрахователна компания „Уника“ АД е заплатила в полза на „Кран Комерс“ ЕООД сумата от 65 886, 63 лв. във връзка със заведена щета 21Р19000002 по повод искането на „Кран Комерс“ ЕООД за обезщетяване на вредите, нанесени на автокран LIEBHERR, с рег. № ••••••••, поради което и искът се явява доказан по основание и размер. С оглед изложеното, решението в тази му част също следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което насрещният иск да бъде уважен като „Кран Комерс“ ЕООД бъде осъден да върне на Застрахователна компания „Уника“ АД сумата от 65 886, 63 лв. като платена при начална липса на основание. По разноските: С оглед изхода на делото, в полза на въззивника Застрахователна компания „Уника“ АД следва да бъдат присъдени разноски за производството пред СГС в размер на общо 9 094, 67 лв., от които 1 000 лв. депозит за СТЕ, 2 635, 46 лв. държавна такса по насрещния иск и 5 459, 21 лв. с ДДС заплатен адвокатски хонорар, по отношение на който липсва възражение за прекомерност. В полза на Застрахователна компания „Уника“ АД следва да бъдат присъдени и разноски за въззивното производство. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК, страната е заплатила сумата от общо 5 300, 34 лв., от които 1 869, 90 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 3 430, 44 лв. възнаграждение за процесуално представителство. По отношение възнаграждението за процесуално представителство е сторено възражение за прекомерност в проведеното на 25.11.2024 г. открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на „Кран Комерс“ ЕООД, което настоящият състав намира за неоснователно. Предмет на въззивното обжалване е решението в частта, с която съдът е уважил главния и акцесорния иск, както и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на Застрахователна компания „Уника“ АД. С оглед предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид възможността, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС при сторено възражение за прекомерност съдът да извърши преценка относно необходимостта възнаграждението да бъде намалено под предвидения в Наредбата минимум, съдът намира, че в случая не е налице основание за намаляване на уговореното възнаграждение за процесуално представителство, тъй като защитата е упражнена по отношение на два иска, независимо, че фактите, подлежащи на доказване по двата иска не се различават съществено. С оглед на това, в полза на Застрахователна компания „Уника“ АД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 3 430, 44 лв. В полза на въззиваемия не се дължат разноски. В полза на въззивното дружество-трето лице помагач не се дължат разноски. При така изложеното, Съдът