Решение № 2613 от 6.12.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1096/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на С. Р. Р., в качеството му на наследник на С. В. Р., срещу следните решения на ОС “Земеделие” - Созопол по преписка № 3109/06.01.2000г., а именно: Решение № 2600 - О от 10.01.2023 г., Решение № 7200 - О от 10.01.2023 г., Решение № 3680 - О от 10.01.2023 г., Решение № 2100 - О от 10.01.2023 г., Решение № 7500 - О от 10.01.2023 г., всички по чл.27а от ППЗСПЗЗ, Решение № 3109 от 06.01.2000 г. по чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и Решение № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл.19, ал. 17, т.1 от ППЗСПЗЗ, издадени от ОСЗ - Созопол по преписка № 3109 от 06.01.2000 г., като се иска обявяване на тяхната нищожност, а в условие на евентуалност - отмяната им като незаконосъобразни.

В жалбата се сочи, че атакуваните решения на ОС “Земеделие” - Созопол са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, несъответствие на целта на закона, при неспазване на установената форма, както и са необосновани, поради което моли да бъдат прогласени за нищожни, а в условие на евентуалност - да бъдат отменени като незаконосъобразни. Счита определеното обезщетение за незаконосъобразно и несъответно по стойност между определеното и предоставено обезщетение.

Наследодателят С. В. Р. притежавал земеделска земя, намираща се в близост до морския бряг и заявена за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници, както следва:

1. Нива с площ 1, 300 дка, в местността „А.“, землище гр. Ч., заявена с пореден № 5 от заявлението и установена с други 11 скици;

2. Нива с площ 5, 000 дка, в местността „А.“, землище гр. Ч., заявена с пореден № 6 от заявлението и установена с други 11 скици;

3. Нива с площ 1, 200 дка, в местността „А.“, землище гр. Ч., заявена с пореден № 8 от заявлението и установена с други 11 скици;

4. Нива с площ 11, 371 дка, в местността „А.“, землище гр. Ч., заявена с пореден № 16 от заявлението и установена с други 11 скици;

ОС „Земеделие“ - Созопол от 2023 г. твърди, че планът за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ е обнародван в ДВ, бр.91 от 15.11.2022 г. и е влязъл в сила.

Последните по време 5 решения по чл.27а от ППЗСПЗЗ на ОС „Земеделие“ - Созопол № 2600 - О, № 7200 - О, № 3680 - О, № 2100 - О и № 7500 - О, всички от 10.01.2023 г., се позовават на предходно решение на ОСЗ - Созопол № 3109 от 06.01.2000г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и решение № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл.19, ал.17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване.

Жалбоподателят твърди, че не е запознат с решение № 3109 от 06.01.2000г. Същото не му е съобщено надлежно, поради което, моли да се приеме, че не е влязло в законна сила и не е породило целените правни последици, а последващите решения от 10.01.2023г. са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.

С Решение № 1459 от 24.10.2008 г. на Районен съд - Бургас по гр.д. № 711/2008 г., е обявена нищожността на протоколно решение № 3109 от 22.02.1993 г. на Поземлена комисия - Созопол (понастоящем Общинска служба „Земеделие“), постановено по преписка с вх. № 3109 от 04.08.1992 г. и е върната преписката на ОСЗГ гр.Созопол за ново произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени в съдебното решение. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 302 от 17.03.2009 г. на Административен съд - Бургас, XIV състав по к.а.д. № 12/ 2009 г., което е окончателно. След връщането на административната преписка на ОСЗ - Созопол за ново произнасяне, твърди, че не са му съобщавани последващи решения.

Счита, че решенията, посочени от ОСЗ от предходните фази съгласно чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ: 1. Решение № 3109 от 06.01.2000г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението; 2. Решение № 5Ч от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или поименни компенсационни бонове, в което се определя стойността на обезщетението, не са придобили статут на стабилни индивидуални административни актове, поради това, че се позовават на обявеното за нищожно решение № 3109 от 22.02.1993г.

Оспорва Решение № 5Ч от 17.01.2005 г. и Решение № 3109 от 14.03.2000г. като постановени от незаконен състав.

Счита, че по отношение на процесните имоти няма законови пречки да се възстанови правото на собственост на наследниците на С. В. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници.

Атакуваните решения на ОСЗ - Созопол, издадени на 10.01.2023г., счита за незаконосъобразни и по отношение на определения паричен размер на обезщетенията. Не е отчетено, че са изминали над 20 години от постановяване на предходните решения на ОСЗ и е неправилно стойността на бившите имоти на наследодателя да се определя на базата на стойност от 2000г. или от 2005г. Оспорва се като неравностойно полученото обезщетение.

От съдържанието на атакуваните решения № 2600 - О, № 7200 - О, № 3680 - О, № 2100 - О и № 7500 - О, всички от 10.01.2023 г. на ОСЗ - Созопол, не става ясно за кой точно имот се отнася определеното обезщетение със съответната земя и стойност по плана за обезщетяване. Посочването само на номера на преписката не е достатъчно, тъй като отказът за възстановяване правото на собственост в стари реални граници касае 4 имота.

Административният орган е длъжен да уточни всяко едно съответствие и да докаже равностойност. Непосочването за кой невъзстановен имот се отнася всяко едно от обезщетенията, предмет на горепосочените атакувани решения, както и липсата на каквато и да е обосновка и извод за постигната равностойност опорочава акта и затруднява организиране защитата на правата. Неясно е за кой точно от признатите за обезщетяване имоти се отнася всяко от атакуваните решения. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

От административния орган не е депозирано становище по жалбата.

Като заинтересовани страни в производството са конституирани П. Б. А., Н. В. С., Н. Р. С., Б. А. С., С. С. С., М. С. Т., С. С. М., С. В. П. и Г. В. В.. Жалбоподателят С. Р. Р. чрез процесуален представител в съдебно заседание и с писмено становище поддържа жалбата, ангажира доказателства, претендира присъждане на направените разноски по делото.

Заинтересованите страни не се явяват и не се представляват. Н. С. поддържа жалбата с писмено становище.

Ответната ОСЗ-Созопол не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, редовно призована, не изразява становище по жалбата и не ангажира доказателства освен изисканото от съда копие на преписката по издаване на обжалвания акт.

Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като предвид заявеното искане за прогласяване нищожност на административните актове и на осн. чл. 149, ал. 5 от АПК съдът намира, че същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, жалбоподателят и лицата, конституирани като заинтересовани страни, са наследници на С. В. Р., починал на •••г. По делото е приложено копие на реституционната преписка на ОСЗ-Созопол, образувана по заявление с вх. № 3109/04.08.1992г. /погрешно посочена във всички актове като преписка №3109/06.01.2000г./ на наследници на С. В. Р.. Видно от представената по делото преписка на ОСЗ-Созопол, с атакуваните в настоящото производство решения на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, наследниците на С. В. Р. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на земеделски земи както следва:

С Решение № 2600 - О от 10.01.2023 г. - 2, 544 дка земеделски земи на обща стойност от 1985 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр. Ч., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение № 5Ч от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.

С Решение № 7200 - О от 10.01.2023 г. - 7, 833 дка земеделски земи на обща стойност от 3690 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р.г., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение № 6С от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.

С Решение № 3680 - О от 10.01.2023 г. - 8, 612 дка земеделски земи на обща стойност от 1559 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. К., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение № 5Ч от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.

С Решение № 2100 - О от 10.01.2023 г. - 3, 269 дка земеделски земи на обща стойност от 1844 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. П., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение № 5Ч от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.

С Решение № 7500 - О от 10.01.2023 г. - 6, 018 дка земеделски земи на обща стойност от 638 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Г., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение № 14Г от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.

Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ - Созопол преписка не съдържа Решение № 3109 от 06.01.2000 год., Решение № 6С от 17.01.2005 год. и Решение № 14Г от 17.01.2005 год. - липсват актове с посочените номера и дати.

С Решение № 5Ч от 17.01.2005 год. на основание чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ е определена стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове наследниците на С. В. Р. – обезщетение със земя на стойност 9714 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 5005 лв. – 5005 ПКБ. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 3109 от 14.03.2000 год. на ПК Созопол за определяне правото на обезщетение и Протоколно решение № 3 от 17.01.2005 год. на ОСЗГ Созопол, постановено по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ след прилагане на коефициент 0, 66 за редуциране стойността на дължимото обезщетение със земя.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна. Нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 4 ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от правилника, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Така определената от законодателя последователност сочи, че преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ административният орган по поземлена собственост следва да се произнесе със следните предхождащи актове: решение за признаване правото на възстановяване на собствеността по отношение претендираните земи; решение, с което определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ; решение, с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и решение, с което се определя коефициент за редукция, постановено на основание чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ. Всяко от тези решения подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. В рамките на тази процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на валиден предходен акт. В случая такова основание не е налице.

Както бе посочено по-горе в настоящото решение, преписката на ОСЗ - Созопол не съдържа оригинал или заверен препис от Решение № 3109 от 06.01.2000 год., Решение № 6С от 17.01.2005 год. и Решение № 14Г от 17.01.2005 год., въз основа на които са постановени петте решения от 10.01.2023 год. по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В настоящото производство не може да бъде изследван фактът на допуснати очевидни фактически грешки от административния орган в номерата и/или датите на предхождащите решения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че процесните пет решения от 10.01.2023г. са постановени при липса на валидно правно основание - при липса на стабилен административен акт, с който е отказано възстановяване на определени имоти, налагащо определяне начина на обезщетяване и фактическото му извършване, тъй като няма данни, че посочените в мотивите им предхождащи ги решения - Решение № 3109 от 06.01.2000 год., Решение № 6С от 17.01.2005 год. и Решение № 14Г от 17.01.2005 год., съществуват в правния мир и са придобили стабилитет.

В допълнение следва да се посочи и че по делото са представени Решение № 1459 от 24.20.2008г. по гр.д. № 711/2008г. на Районен съд Бургас, потвърдено с Решение № 302 от 17.03.2009г. по кас.адм.д. № 12/2009г. на Административен съд Бургас, с което е обявено за нищожно протоколно решение № 3109/22.02.1993г. на Поземлена комисия Созопол, постановено по преписка № 3109/04.08.1992г. на наследници на С. В. Р., по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността, и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.

С решение № 3109/22.02.1993г. на наследниците на С. В. Р. е признато право на възстановяване на собственост върху 15 описани земеделски имота в землището на село Ч. - общо 72, 171 дка, възстановени са 53, 30 дка в съществуващи граници и е отказано възстановяване на 18, 871 дка. Това решение е обявено за нищожно със съдебно решение № 1524/ 17.10.2008г. по гр.д. № 700/ 2008г. на РС - Бургас, влязло в сила на 25.02.2009г.

Отпадането на правните последици на това решение лишава от основание следващите актове в административното производство, които са предмет на обжалване в настоящото производство.

Съдът констатира и че представената от ответната ОСЗ - Созопол преписка не съдържа решение на административния орган за признаване правото на възстановяване на собствеността по отношение претендираните земи, поставено съобразно дадените от съда задължителни указания с Решение № 1459 от 24.20.2008г. по гр.д. № 711/2008г. на Районен съд Бургас след прогласяването на решение № 3109/22.02.1993г. за нищожно. А както бе посочено по-горе в рамките на тази процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на валиден предходен акт. В случая не се установява наличие на валиден първи акт по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното горепосочените пет решения от 10.01.2023г. са постановени при липса на влязъл в сила валиден предходен акт и въз основа на нищожни като несъществуващи в правния мир решения, сред които оспореното с жалбата решение № 3109 от 06.01.2000 г., предвид които същите страдат от пороци до степен на нищожност.

По отношение на оспореното Решение № 5Ч от 17.01.2005 год. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, следва да се посочи, че в преписката се съдържат данни за подадена жалба срещу законосъобразността на това решение /л.340 и 372, 373 от делото/. От направена служебна справка в деловодните системи на БсРС и БОС се установи, че жалбата е била препратена по подсъдност на БОС и е била отхвърлена като неоснователна. Така постановеният съдебен акт препятства възможността за последващото му оспорване, включително и по отношение на неговата нищожност, като същевременно стабилизира предходните актове по веригата от решения, постановени в процеса на възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците. Въпреки това обаче, след постановяването на решението на БОС, с друг акт на съда - Решение № 1459 от 24.20.2008г. по гр.д. № 711/2008г. на Районен съд Бургас, потвърдено с Решение № 302 от 17.03.2009г. по кас.адм.д. № 12/2009г. на Административен съд Бургас, е била прогласена нищожността на първото от решенията на Поземлена комисия - решение № 3109/22.02.1993г. по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Горното произнасяне е задължително както за административния орган, така и за настоящия съд, поради което и съобразно посочените по-горе мотиви, с отпадането на правните последици на това решение, се лишават от основание следващите актове в административното производство. Същевременно по делото не се установи ОС “Земеделие” – Созопол да се е произнесла с нов акт по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Следва да се посочи и следното, в кориците на преписка вх. № 3109/04.08.1992г. на наследници на С. В. Р. се съдържа и решение № 3109 от 07.03.2014г. /л.351/, съобщено на наследниците на 17.06.2014г. /л.350/, съгласно което на наследниците на С. В. Р. е признато правото на собственост на нива от 11, 371 дка, находящ се в строителните граници на с.А., м.А., землище гр.Ч., и е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3, 207 дка в строителните граници на с.А., като е отказано възстановяването на 8, 164 дка. От съвкупния анализ на горепосочените решения, се установява, че имотът предмет на решение № 3109 от 07.03.2014г., с площ от 11, 371 дка е един от имотите с обща площ от 18, 871 дка, за които с прогласеното за нищожно решение № 3109/22.02.1993г. е отказано възстановяване в реални граници. Същевременно с решение № 3109 от 14.03.2000г. на ПК Созопол е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за 18, 871 дка на стойност 14719 лева /един от които е имотът с площ от 11, 371 дка/, а с решение № 5Ч от 17.01.2005 год. на основание чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ е определена стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове наследниците на С. В. Р. – обезщетение със земя на стойност 9714 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 5005 лв. – 5005 ПКБ. Следователно в настоящия случай с оглед многобройните констатирани нередности по преписка вх. № 3109/04.08.1992г. на наследници на С. В. Р., оставането на Решение № 5Ч от 17.01.2005 год. в правния мир би довело до неоснователно обогатяване и злоупотреба с право от страна на правоимащите лица, на които от една страна са възстановени в реални граници 3, 207 дка от общо 18, 871 дка, а същевременно е определено да получат обезщетение за 18, 871 дка.

Изложеното е още едно основание за прогласяване нищожността на петте решения от 10.01.2023г.

С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че оспорените с жалбата решения на ОС “Земеделие” – Созопол /бивша Поземлена комисия – Созопол/, постановени по преписка, образувана по заявление вх. № 3109/04.08.1992г. на наследници на С. В. Р. /погрешно посочена във всички изброени актове като преписка №3109/06.01.2000г./, са порочни до степен на нищожност, поради което същата следва да бъде прогласена от съда и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Предвид решението на съда по съществото на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК ответната ОСЗ следва да заплати на жалбоподателя сумата от 2500 лева, представляващи направените от него разноски по делото – за платено адвокатско възнаграждение и депозит за съдебна експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд