Решение № 27 от 19.2.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 479/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез А.С.- Зам. административен ръководител- Зам. районен прокурор при РП- Ямбол, против Решение № 442 от 09.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1133 по описа за 2023 г. на същия съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на Х. Г. Б. от гр.••••, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 4500.00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №245/2020 год. на РС- Елхово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1375.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление, за което е оправдан със същата влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. Г. Б. сумата от 500.00 лв.- разноски пред ЯРС. Оплакванията на въззивника- Прокуратурата на Република България, са за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, с доводи, че по делото не се установява незаконосъобразен акт на Прокуратурата на Република България, от който ищецът да е претърпял неимуществени вреди, техния размер, вид, както и не се установява причинно- следствена връзка между твърдените от ищеца претърпените вреди и дейността на ответника. Сочи се, че от събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства не се установява от повдигнатото незаконно обвинение ищецът да е претърпял претендираните от него неимуществени вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му състояние, тревожност, раздразнителност, безсъние, нервност, нисък праг на възбудимост, което да се е отразило върху самочувствието му и върху неговата репутация сред приятели и познати. Твърди се, че гласните доказателства касаят състояние на ищеца, предхождащо предявяването на обвинение против него, т.к. са относими към задържането на Х. Б. по реда на ЗМВР на 17.03.2019 г., а предявеното обвинение против него е от 27.06.2019 г.; че по делото не са събрани доказателства досежно здравословното състояние на ищеца за периода от момента на привличането му като обвиняемо лице до предявяването на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В жалбата се излага, че по време на наказателното производство, по което ищецът е бил оправдан с присъда по НОХД № 245/2020 г. по описа на ЕРС, срещу ищеца се е водило и друго наказателно производство, по което също е оправдан с цитираната във въззивната жалба влязла в сила присъда, за вредите от което е било образувано друго гражданско дело №1134/2023 г. по описа на ЯРС, при което не е възможно да се разграничат вредите, търпени от ищеца по всяко едно от наказателните производства. Във въззивната жалба са изложени и доводи за недоказаност на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като по делото не са събрани доказателства за това, че на ищеца са били причинени такива вреди в резултат на противоравни действия на прокуратурата. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от Х. Б. искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. В случай, че въззивният съд не възприеме изложените във въззивната жалба доводи за отмяна на постановеното по спора решение на ЯРС в обжалваните му части, въззивикът настоява за намаляване на размера на присъдените обезщетения. В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Х. Г. Б., чрез пълномощник- адв. М. А. от АК- Ямбол, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Предявените искове в уважения им размер се считат за доказани както по основание, така и по размер, с оглед доказателствата по делото, включително и гласните такива, като се сочи, че в мотивите към обжалваното решение ЯРС е отчел и това, че по искова молба на Х. Б. е било образувано и друго гражданско дело пред ЯРС с предмет искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по ЗОДОВ, във връзка с друго воденото против ищеца наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди- със събраните по делото доказателства, установяващи заплащане от страна на ищеца в качеството му на подсъдим по наказателното дело на възнаграждение за защитник. В о.с.з. въззивникът се представлява от прокурор М. Б. от ЯОП, който поддържа жалбата и настоява за уважаването й. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Въззиваемият Х. Б., чрез процесуален представител- пълномощник, пледира за отхвърляне на жалбата на противната страна, като настоява решението на ЯРС в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба. Поддържа се и направеното с отговора на въззивната жалба искане за присъждане в полза на въззиваемия на разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, с доводи, че размера му е съобразен с Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ямболският окръжен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на Х. Г. Б. от гр.••••, депозирана пред Ямболския районен съд по обективно и субективно съединените му искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за осъждането за сумата от 10 000.00 лв.– обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2 000.00 лв.– обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.07.2022 г. до окончателното им изплащане. В исковата си молба ищецът твърди, че с постановление от 27.06.2019 г. по ДП № 17/2019 г. по описа на ГПУ- Елхово е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 17.03.2019 г. Със същото постановление спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 27.06.2019 г. му е било предявено разследването по ДП, а през 2020 г. РП- Ямбол е весла против ищеца обвинителен акт в РС- Елхово и е било образувано НОХД № 245/2020 г. по описа на този съд. С Присъда №9 от 01.02.2022 г., постановена по наказателното дело, ЕРС е признал ищеца в качеството му на подсъдим за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е била протестирана от ЯРП и е било образувано ВНОХД № 288/2020 г. по описа на ОС- Сливен. С Решение № 51 от 07.07.2022 г. въззивният съд е потвърдила постановената спрямо ищеца оправдателна присъда. В резултат на воденото против него наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му състояние. Силният психоемоционален стрес довел до притеснение, тревожност, раздразнителност, ищецът страдал от безсъние, нервност, имал нисък праг на възбудимост. Воденото против ищеца наказателно производство се отразило негативно върху самочувствието и репутацията на ищеца сред познати и приятели, бил възприеман като престъпник, близки и приятели разбирайки за воденото наказателно дело, преустановили контактите си с него. Обезщетението за имуществени вреди ищецът обосновава със заплатеното от него адвокатско възнаграждение при защитата му в наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, протекла в две инстанции, както и направени разходи за транспорт до гр. Елхово и до гр. Сливен, предвид на това, че местоживеенето му е в с. Голям Дервент. Поддържа се наличието на причинно- следствена връзка между повдигнатото против ищеца обвинение, воденото наказателно производство и описаните неимуществени и имуществени вреди. Претендира се присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане. В срока по чл.131 от ГПК Прокуратурата на Република България е депозирала отговор на исковата молба. Исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Ответникът е твърдял, че не са ангажирани доказателства за действително претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и наличието на причинно- следствена връзка между повдигнатото против него обвинение и настъпването на вредите, за които претендира обезщетение. Позовал се е на това, че воденото против ищеца наказателно производство е протекло в рамките на разумните срокове, повдигнатото против него обвинение не е за тежко умишлено престъпление, спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е довела до ограничаване на правата му. Тъй като в периода от 02.09.2020 г. до 07.07.2022 г. делото се е намирало в съдебната фаза- в РС- Елхово и ОС- Сливен, за този период други правни субекти са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото и за този период отговорността на Прокуратурата на Република България не следва да бъде ангажирана. Освен това в писмения отговор ответникът се е позовал на липсата на данни предявеното от ищеца обвинение да е било публично разпространено от Прокуратурата и да е достигнало до знанието на широк кръг лица, както и на липсата на данни в резултат на обвинението да са настъпили трайни увреждания върху психическото и физическото състояние на ищеца. Акцентирал е на това, че наред с наказателното производство за престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, срещу ищеца се е водило и друго наказателно производство, по което също е бил оправдан, за вредите от което е образувано друго гражданско дело по описа на РС- Ямбол, като не е възможно да се разграничат вредите, които ищецът е търпял по всяко едно от наказателните производства. Освен това, ответникът се позовава и на обстоятелството, че преди това ищецът е бил осъждан с три влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, които осъждания следва да бъдат взети предвид в производството по ЗОДОВ, независимо от това, че за същите ищецът е бил реабилитиран. Размерът на претенцията за неимуществени вреди е оспорен като завишен, несъответстващ на претърпените вреди, на икономическия стандарт в страната, както и на съдебната практика по аналогични случаи. Претенцията за имуществени вреди е оспорена с доводи за недоказаност, поради липсата на представени с исковата молба доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство и транспортни разходи. С обжалваното решение Ямболският районен съд е уважил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 4 500.00 лв. и за имуществени вреди– до размера от 1375.00 лв. В останалата част претенциите са отхвърлени като неоснователни. Уважена е претенцията за присъждане на законна лихва върху двете главници, считано от 07.07.2022 г. до окончателното им изплащане. За да постанови съдебния си акт, ЯРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, предвид влязлата в сила оправдателна присъда спрямо ищеца във връзка с повдигнатото против него обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, ЯРС е отчел обстоятелството, че повдигнатото против ищеца обвинение е за умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, спрямо него е взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“. Взел е предвид продължителността на наказателното производство в досъдебната и в съдебната фаза, негативното влияние на това производство върху личния, здравословния и социален живот на ищеца, като е прието, че настъпилите негативни последици имат обичаен характер. Във връзка с възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, съдът е констатирал, че ищецът е бил осъждан нееднократно, но осъжданията са в период над 20 години преди незаконно повдигнатото против него обвинение. Като е взел предвид настъпилата реабилитация за предходните осъждания на ищеца и събраните по делото гласни доказателства, не е намерил основания за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди на това основание. Съдът е взел предвид, че по време на висящността на процесното наказателно производство против ищеца е било образувано и друго наказателно производство за престъпление по чл.326 от НК, по което също е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд и по което е търпял тревоги, стрес и страх. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от съда е взета предвид и обществено- икономическата обстановка, стандарта на живот в страната към периода на увреждането, както и инфлационните процеси. При отчитане на тези обстоятелства ЯРС е определил обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 4 500.00 лв., като за разликата над тази сума до предявения размер от 10 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. По отношение на имуществените вреди съдът е намерил за основателна и доказана претенцията за заплащане на разноски за процесуално представителство в ДП и в съдебната фаза на наказателното производство против ищеца в общ размер на 1375.00 лв., уважил е иска в този размер, като за разликата над тази сума до предявения размер от 2000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е уважил заявеното с исковата молба акцесорно искане и е присъдил законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане. От фактическа страна по делото е установено, че ДП № 17/2019 г. по описа на ГПУ– Елхово е започнало на 17.03.2019 г. за престъпление по чл. 194, ал.1 НК. На 17.03.2019 г. ищецът Х. Б. е задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. С Постановление от 27.06.2019 г. на разследващ полицай по същото ДП ищецът Х. Г. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем. На 03.09.2019 г. разследването е било предявено на обвиняемия Б.. От материалите по ДП № 17/2019 г. по описа на ГПУ- Елхово се установява, че срокът за провеждане на разследването е бил многократно удължаван от наблюдаващия прокурор. На 20.12.2019 г. РП- Ямбол е внесла обвинителен акт против Х. Г. Б. за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, въз основа който е образувано НОХД № 518/2019 г. по описа на РС– Елхово. На 17.02.2020 г. е проведено разпоредително заседание по делото с участието на подсъдимия и неговия защитник, в което последният при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК е направил искане за прекратяване на производството по делото и връщането му на РП- Ямбол поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Съдебният състав на ЕРС, разглеждащ делото, е счел, че не са налице основанията на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е отказал прекратяване на производството по делото и връщането му на ЯРП. Определението по чл.248 от НПК на ЕРС в тази му част е обжалвано от подсъдимия Б., във връзка с което е образувано ВНОХД № 61/2020 г. по описа на ЯОС. С Определение № 71 от 02.03.2020 г. ЯОС е отменил постановеното в разпоредително заседание на 17.02.2020 г. по НОХД № 518/2019 г. по описа на ЕРС протоколно определение, прекратил е съдебното производство по НОХД № 518/2019 г. по описа на ЕРС и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. След отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, на 02.09.2020 г. ЯРП е внесла обвинителен акт против Х. Б. за престъпление по чл. чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и е било образувано НОХД № 245/2020 г. по описа на РС- Елхово. По същото е проведено разпоредително заседание на 30.10.2020 г. с участието на подсъдимия и защитникът му. След разпоредителното заседание пред районния съд са били проведени пет открити съдебни заседания- на 30.11.2020 г., 16.04.2021 г., 05.07.2021 г., 12.07.2021 г. и 01.02.2022 г. Три от насрочените по делото съдебни заседания- на 22.02.2021 г., 11.10.2021 г. и 06.12.2022 г. са отсрочени извънсъдебно по молба на защитника на подсъдимия и поради отпуск по болест на съдията- докладчик. В проведеното открито съдебно заседание на 01.02.2022 г. съдебното следствие по делото е приключило. В хода на съдебните прения прокурорът от ЯРП е поддържал повдигнатото против Х. Б. обвинение. С Присъда № 9 от 01.02.2022 г. ищецът в качеството му на подсъдим, е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Присъдата е протестирана от ЯРП, във връзка с което е образувано ВНОХД № 84/2022 г. по описа на ЯОС. Поради отводи на съдиите от ЯОС и невъзможност за формиране на съдебен състав за разглеждане на делото, с Определение № 115 от 11.05.2022 г. производството по делото е прекратено пред ЯОС и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа- Окръжен съд- Сливен /Съгласно определение на ВКС от 02.06.2022 г./. В проведеното на 28.06.2022 г. открито с.з. по делото подсъдимият Б. се е явил лично и със защитник. С Решение № 51 от 07.07.2022 г. по ВНОХД № 288/2022 г. по описа на ОС- Сливен е потвърдена постановената от ЕРС оправдателна присъда. От приложената по делото справка за съдимост на Х. Г. Б. се установява, че същият е бил осъждан с три влезли в сила присъди съответно през 1997 г., 2001 г. и 2002 г. за престъпления по чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5 от НК, по чл. 343б, ал.1 от НК и по чл. 343б, ал.2 от НК, за които са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м., чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 100.00 лв. и глоба в размер на 1000.00 лв. По отношение на тези осъждания лицето е било реабилитирано. Между страните по делото не е било спорно, а и това се установява от приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени доказателства, че наред с наказателното производство по обвинение в престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, против Х. Б. се е водило и друго наказателно производство за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, извършено на 17.03.2019 г. По това обвинение също е постановена влязла в сила на 08.11.2021 г. оправдателна присъда- Присъда № 260012 от 17.06.2021 г., постановена по НОХД № 401/2019 г. по описа на ЕРС, потвърдена с Решение № 52 от 08.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 216/2021 г. по описа на ЯОС. На настоящия въззивен състав при ЯОС е служебно известно, че в ЯОС е образувано и друго въззивно производство- възз. гр. д. № 451/2023 г. по описа на ЯОС, образувано по жалба на Прокуратурата на Република България против постановеното от ЯРС Решение № 430 от 04.10.2023 г. по гр. д. № 1132/2023 г. по описа на ЯРС. Последното е образувано по искова молба на Х. Б., с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- за присъждане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца поради незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, за което Б. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 401/2019 г. по описа на РС- Елхово. Предявените по това гражданско производство искове са за сумата от 10 000.00 лв. неимуществени вреди и 2000.00 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане. Предмет на въззивна проверка в производството по възз. гр. д. № 451/2023 г. по описа на ЯОС е Решение № 430/04.10.2023 г. в частта, с която предявените от Х.Б. искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са уважени за сумата от 3 500.00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 875.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди. С Решение № 14 от 31.01.2024 г. ЯОС е отменил Решение № 430/04.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1134/2023 г., в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Г. Б. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сума, равна на разликата над 1900 лв. до 3500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №401/2019 г. на РС – Елхово, ведно със законната лихва от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските за разликата над 231.25 до 372.00 лв., и вместо това е отхвърлил предявения от Х. Г. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1900 лв. до 3500 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане. Решението на ЯРС в останалата обжалвана част, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 1900 лв., за имуществени вреди от същото обвинение в размер на 875 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, е потвърдено. Служебно известно е на настоящия съдебен състав и това, че по това второ наказателно производство Х. Б. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 10.07.2019 г. за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, извършено на 17.03.2019 г. По ДП са проведени три разпита на обвиняемия- на 10.07.2019 г., на 23.07.2019 г. и на 18.09.2019 г. След приключване на разследването, на 28.10.2019 г. ЯРП е внесла обвинителен акт в РС – Елхово, въз основа на който е образувано НОХД № 401/2019 г. По делото са проведени общо осем съдебни заседания, на които подсъдимият се е явявал лично и със защитник. С Присъда № 260012 от 17.06.2021 г. ЕРС е признал подсъдимия Б. за невиновен по повдигнатато му обвинение по чл. 326, ал.1 от НК и го е оправдал по същото. Присъдата е протестирана от ЯРП и е образувано ВНОХД № 216/2021 г. по описа на ЯОС. Пред въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание– на 13.10.2021 г., на което обвиняемият се е явил. С Решение № 52 от 08.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 216/2021 г. по описа на ЯОС въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда. В хода на това наказаелно производскво- в досъдебната и съдебната му фаза, спрямо Х.Б. не са вземани мерки за процесуална принуда. Наказателното производство, предмет на настоящото дело се е развило в периода от 27.06.2019 г. до 07.07.2022 г. Второто наказателно производство, по което спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, се е развило в периода от 10.07.2019 г. до 08.11.2021 г. От приложеното по ДП адвокатско от 27.06.2019 г. се установява, че ищецът Б. е упълномощил адв. М. Бумбаров за свой защитник, в чието присъствие му е било предявено обвинение и е бил разпитан като обвиняем, а в последствие и предявени материалите по делото. Съгласно приложеният договор за правна помощ от 27.06.2019 г. уговореното и заплатено на защитника в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по ДП е в размер на 500.00 лв. В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимият е бил защитаван първоначално от адв. Бумбаров, като липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за тази фаза на производството, а в последствие от адвокат М. А., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.01.2021 г. Пред въззивната инстанция- ОС- Сливен, подсъдимият е защитаван също от адв. М. А., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 375.00 лева по сключен договор за правна защита и съдействие от 28.06.2022 г. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел Димитър Кичуков, без родство с ищеца, дава показания, от които се установява, че познава Х.Б. от дете, като двамата поддържали постоянни контакти. Ищецът бил земеделски производител, като отглеждал животни, бил трудолюбив, не бил лошо момче. Свидетелят сочи, че не е присъствал на задържането на ищеца, но разбрал за това в последствие. Сторил му се отчаян, споделил му, че не разбира защо са го задържали и държали в ареста 12 часа. Ищецът започнал да вдига кръвно в продължение на 5-6 месеца, ходил по болници и лекари. Хората започнали да приказват, че щом е задържан, значи е престъпник, в резултат на което ищецът се притеснявал. Имал приятели, като някои от тях се отдръпнали от него, тъй като не знаели за какво става въпрос. Към днешна дата продължавал да вдига кръвно. Не бил същия, както преди. Свидетелят сочи, че не му е известно дали хората в селото са разбрали, че е оправдан, но твърди, че хората, които не знаели за какво е станал ареста и че ищеца е оправдан, все още го приказвали. На свидетеля Кичуков не е известно ищецът да е осъждан по други дела. С протоколно определение от 28.06.2023 г. ЯРС се е произнесъл по искането на ответника по чл.213 от ГПК, направено с отговора на исковата молба, за съединяване на двете граждански дела, образувани по искови молби на Х. Б. против Прокуратурата на Република България, с които са предявени искове по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по НОХД № 245/2020 г. и НОХД № 401/2019 г., двете по описа на ЕРС. Искането по чл.213 от ГПК е оставено без уважение от районния съд, с доводи, че претенциите на ищеца по двете граждански производства почиват на различни факти и обстоятелства, които подлежат на самостоятелно доказване. Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от ЯРС, като същата се допълва от изложените по- горе факти, служебно известни на въззивния съд относно воденото второ наказателно производство спрямо въззиваемия Б., по което същият е бил оправдан с влязла в сила присъда Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес да обжалва постановено от ЯРС решение в осъдителните му части. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. При преценка по същество, ЯОС намери въззивната жалба за частично основателна. Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление. Такава е и правната квалификация, дадена от ЯРС. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран да представлява държавата по исковете за обезвреда, съгласно чл.7 от ЗОДОВ в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са произтекли вредите- в случая Прокуратурата на Република България. Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес /в този см. и ТР №5 от 15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Основателността на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните елементи: повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди и между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди да е налице причинно- следствена връзка. В приложение на нормата на чл.154, ал.1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата- по арг. от чл.4 от ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на исковата претенция. Въз основа на доказателствения материал, събран в хода на производството пред ЯРС, въззивната инстанция намира, че са изпълнени всички законови предпоставки в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника спрямо ищеца. Установено е водено срещу ищеца наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление от общ характер- по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и е установено, че с влязла в сила на 07.07.2022 г. присъда подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан в извършването на това престъпление. В константната си и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, която се възприема от настоящия съдебен състав, ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство, лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III г.о., Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г.о., Решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г.о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о., Решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2017 г., IV г.о. и мн. др./. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Съобразявайки цитираните по– горе решения на ВКС, следва да се приеме, че на доказване подлежат вредите, които са над обичайните. С оглед на изложеното, ЯОС напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал претърпени неимуществени вреди, по- различни от обичайните такива. Такива не се установяват и от показанията на разпитания пред районния съд свидетел, който сочи, че ищецът Х. Б. изпитвал притеснения от приказките на хората за него във връзка със задържането му, започнал да вдига кръвно, да ходи по болници, бил отчаян, част от приятелите му се отдръпнали от него, тъй като не знаели за какво става въпрос, като описаните от свидетеля морални страдания и неудобства на ищеца по време на наказателното производство, са от характера на обичайните и не обосновават извод за присъждане на по- висок размер на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ЯОС намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, наред с тяхната общовалидна значимост за всеки човек, и конкретните факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед посоченото в ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, напр.: Решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., Решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, III г.о. и др., съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления- умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да - в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания. Съдебното минало на ищеца. Следва да се прецени цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2034/2017 г., IV г.о. и Решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Решение №554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ВКС, IV г.о. Вредите, причинени от обвинението по едно от всички дела, са само част от общите неимуществени вреди, което дава съответното отражение върху размера на паричното обезщетение. В тези случаи съдът следва да вземе предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан, причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди. При така дадените разяснения, настоящия въззивен състав намира постановеното решение на ЯРС за неправилно в частта досежно приложението на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и по- специално относно същността на посочения принцип, изискващ в най- пълна степен да бъдат обезщетени установени като реално претърпени неимуществени вреди. Обсъждайки тези критерии през призмата на конкретния казус следва да се отчетат следните фактури, имащи отношение към определяне справедливия размер на обезщетението: В случая ищецът /сега въззиваем/ е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което в материалния наказателен закон е предвидено наказание до пет години „лишаване от свобода“, т.е. предявеното обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК предвид размера на предвиденото наказание. Във връзка с повдигнатото обвинение, в хода на ДП спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“, при което не е възпрепятствала свободата на ищеца в социалната и професионалната му сфера, свободата на ищеца за придвижване на територията на страната също не е била ограничена, по отношение на ищеца не са били наложени други мерки за процесуална принуда, като например забрана да пуска пределите на страната. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило формално три години и единадесет дни във всичките му фази, който срок може да се приеме за разумен, с оглед приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр.д. № 2720/2019 г., г.к., III г.о. на ВКС относно разумен срок на разследване от три години и половина, като съдебното производство е било прекратявано и връщано на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия Б.. Досъдебното производство от привличането на ищеца като обвиняем на 27.06.2019 г. до внасяне на делото в съда с втори обвинителен акт след връщането му на прокурора, е продължило общо девет месеца. Пред първата инстанция освен проведените две разпоредителни заседания, са проведени общо пет открити съдебни заседания, три от насрочените по делото съдебни заседания са отсрочени извънсъдебно по молба на защитника на подсъдимия и поради отпуск по болест на съдията- докладчик, като по делото няма данни продължителността на наказателното производство да е свързано с недобросъвестно поведение на ищеца в качеството му на подсъдим. Оправдателната присъда е била постановена от първоинстанционния съд, била протестирана от прокурора, като пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание. Ищецът е бил единствен обвиняем по делото, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност в сравнение с подобни случаи. Воденото против ищеца наказателно производство не се е отразило на здравословното му състояние, ищецът не е бил публична личност, не е установено по делото да е имало проявен обществен интерес към него, както и медийна или друга по вид разгласа на случая. Всички тези обстоятелства, обсъдени частично и от районния съд, обосновават извод за определяне на обезщетение в по- нисък размер, а както бе посочено и по- горе, установените по делото негативни преживявания и емоции в резултат на повдигнатото на ищеца обвинение са обичайните за подобни случаи– довели са до временно негативно отражение върху психологичното и физическо здраве на ищеца в рамките на обичайното, като липсват доказателства за извънредно и трайно влошаване на психологическото здраве на ищеца. ЯОС намира, че част от изводите на районния съд, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са формирани в нарушение на процесуалните правила след непълна преценка на обстоятелствата по делото. Същите касаят направеното от възиввника като ответник по делото възражение, че предходните осъждания на ищеца налагат извод за по- нисък интензитет на търпените неимуществени вреди, които възражения се поддържат и във въззивната жалба. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В практиката на Наказателна колегия на ВКС е прието, че настъпилата реабилитация задължава съда да не третира предходното осъждане на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство /решение № 132 от 26.09.2018 г. по н. д. № 675/2018 г., III НО/. Налице е безусловна забрана след реабилитация на подсъдимия да се отчита същото осъждане при индивидуализация на наказанието/решение № 176 от 25.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 606/2018 г., II НО/. Недопустимо е след настъпила реабилитация същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализация на наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия. Подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон, обезсмисля института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между неосъждано и реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл. 85 НК/решение № 83 от 13.05.2015 г. на по н. д. № 27/2015 г. на III НО/. Следователно в областта на наказателното право и наказателния процес реабилитацията представлява абсолютна пречка да се зачита предходното осъждане на лицето. По различен начин обаче следва да се третира настъпилата реабилитация при определяне на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди /чл. 4 от ЗОДОВ/, които са били причинени на ищеца от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Тези неимуществени вреди се изразяват в засягане на доброто име, честта и достойнството на лицето и в този смисъл касаят морални норми. Именно моралните норми/ добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ стоят в основата на засегнатото нематериално благо на ищеца, който е бил незаконно обвинен. Добрите нрави са неписани правила и не се съдържат в нормативните актове, за да се счете, че реабилитацията възстановява репутацията на осъденото лице такава, каквато е била преди осъждането. В този случай преценката за спазването на добрите нрави е предоставена на съда. Съдът трябва да съобрази цялостния облик на ищеца и дадената от обществото морална оценка за неговото поведение. Еднократно престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е извършено много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на общественото мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това престъпление, за което е бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като критерий за намаляване на обезщетението. Ако обаче престъплението, за което ищецът е реабилитиран, е част от трайна и продължителна престъпна дейност, не може да бъде пренебрегнато като факт. В този случай доброто име на ищеца и обществената оценка за него вече са били накърнени преди незаконно образуваното наказателно производство, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено. Обстоятелство дали по отношение на предходни осъждания е налице реабилитация, е ирелевантно за относимия към спора факт, че лице, което вече е било в досег с наказателно производство и е било осъждано, е запознато със същността, фазите и последиците на евентуално ново наказателно производство /в този см. Решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 50017 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2022 г., III г. о., Решение № 29 от 16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2019 г., III г. о./ В обжалваното решение ЯРС е констатирал, че ищецът е осъждан нееднократно, но е приел, че това обстоятелство не е повлияло на мнението на обществото за ищеца и не следва да служи като основание за намаляване на обезщетението, позовавайки се на изминалия над двадесет години период от време от предходните осъждания до повдигането на обвинение на ищеца през 2019 г. и показанията на разпитания по делото свидетел, сочещи на това, че ищецът като нелош и работлив човек, а обществото не е било запознато с предходните му осъждания, за които е бил реабилитиран. За да обоснове този извод, ЯРС се е позовал на Решение № 60213 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3462/2020 г., III г. о., което указва, че когато гражданският съд определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди, не може само с формални съображения, черпени от разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК напълно да игнорира предишни осъждания, за които ищецът е реабилитиран. В същото решение ВКС е посочил, че еднократното престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е извършено много преди незаконното обвинение, може да бъде прието като изключение от принципа за релевантност на предишните осъждания, по които е настъпила реабилитация. В настоящия случай ищецът- въззиваем е бил осъждан три пъти с влезли в сила присъди за пресъпления от общ характер- по чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5 от НК, чл. 343б, ал.1 от НК и чл. 343б, ал.2 от НК през периода 1997 г.- 2002 г., което сочи на упорита престъпна дейност от страна на ищеца през предходен период и независимо от изминалия сравнително дълъг период от тези предходни осъждания до датата на деянието, в извършването на което ищецът незаконно е бил обвинен, и които осъждания са попречили доброто му име и репутация в обществото да се считат напълно възстановени, от една страна, а от друга страна сочат на това, че ищецът е бил в досег с правосъдието и търпените от него вреди са с по- нисък интензитет от тези, търпени от неосъждано лице, предвид на това, че са му били известни същността, фазите и последиците на евентуално ново наказателно производство. Предвид изложеното, вззивният съд намира, че предходните осъждания на ищеца следва да бъдат взети предвид при преценката относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, като същите са основание за намаляването му. За основателни се преценят от въззивния съд доводите на въззивника за неправилно извършена от ЯРС преценка при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид на това, че по същото време спрямо ищеца се е водило и друго наказателно производство, приключило също с оправдателна присъда. В обжалваното решение ЯРС декларативно и формално е посочил, че при определяне размера на обезщетението е взел предвид това обстоятелство, но не е изложил конкретни доводи относно това какъв счита, че е справедливия дължим от въззивника общ размер на обезщетение на причинените неимуществени вреди от незаконното обвиняване по двете наказателни производства. Съдебният състав на ЯОС намира, с оглед дадените по-горе разяснения и събраните по делото доказателства, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди, причинени на Х.Б. от двете незаконни обвинения следва да се определи в размер на 4 500.00 лв. Наказателното преследване против ищеца по обвинението в престъпление по чл. 325, ал.2 от НК е продължило в периода от 27.06.2019 г. до 07.07.2022 г. В рамките на този период- от 10.07.2019 г. до 08.11.2021 г. е продължило и наказателното преследва по обвинението в престъпление по чл.326, ал.1 от НК. Освен броя на повдигнатите обвинения и тяхната продължителност, следва да се отчете, че те са за извършени престъпления от общ характер, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Спрямо Х.Б. като обвиняем не е била налагана най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друга мярка за процесуална принуда, която да му е причинила неудобства с оглед личността му и начина му на живот. Образуването на отделни досъдебни производства допълнително е създало неудобства поради извършване на процесуални действия по всяко от тях поотделно, включително постановяване, съобщаване и обжалването на актовете, постановявани по отделните дела. В заключение, ЯОС намира, че от дължимият общ размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение по двете наказателни производство в размер на 4 500.00 лв., следва да се приспадне сумата от 1900.00 лв., с която увреденият е обезщетен по гр.д. № 1134/2023 г. по описа на ЯРС, поради което, като краен резултат, иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело се явява основателен и доказан до размера на 2600.00 лв. Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилно решение в частта му, с която е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х.Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата за разликата над 2 600.00 лв. до 4 500.00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнатото против него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което предявения иск за разликата от 2 600.00 лв. до 4 500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението на ЯРС по иска за заплащане на обезщентение за неимуществени вреди като правилно, следва да бъде потвърдено. По отношение на оплакването за неправилно определен размер на имуществените вреди въззивният съд приема следното: От събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на загуба, съизмерима с направените от него разходи за ангажиране на защитата му в наказателното производство в размер на уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло на упълномощените адвокати, видно от обективираните в сключените договори за правна защита и съдействие разписки за извършени плащания. Тези разходи, с които е намаляло имуществото на ищеца, подлежат на обезвреда при условията н а чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото са сторени в причинна връзка с незаконното обвинение и по арг. от чл. 4 ЗОДОВ се обхващат от отговорността на държавата, която, предвид липсата на уредена в НПК възможност за присъждане на разноски, следва да се реализира по реда на специалния закон (така ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС). В контекста на настоящия случай нуждата на ищеца от адвокатска защита е обусловена от повдигнатото и поддържанно незаконно обвинение. Правната защита и процесуалното представителство от адвокат се осъществяват на договорно основание и обикновено са срещу заплащане. Именно действително заплатените парични средства формират паричната равностойност на обезщетението за имуществени вреди. В настоящия случай с обжалваното решение е присъдено обезщетение за всички доказани по делото заплатени от ищеца разходи, при което правилно и законосъобразно ЯРС е приел, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан до размера на 1375.00 лв. и е уважил иска в този му размер, а за разликата над сумата от 1375.00 лв. до предявения размер е отхвърлил като неоснователен и недоказан и решението в тази му част е влязло в законна сила. Съобразно приетото в ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, може по възражение на ответника да определи обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, в размер по-нисък от договорения. В този случай съдът следва да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него, поради което не би могло да ангажира отговорността на държавата. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело. В процесния случай, с отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в хода на наказателното производство, поради което и първоинстанционният съд не е изследвал този въпрос служебно. С оглед на изложеното, решението на ЯРС в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед извода за възникнало в полза на ищеца вземане за обезвреда, за него възниква и акцесорно вземане за лихва, която съобразно задължителните разяснения в ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, се дължи от момента на влизане в сила на оправдателния съдебен акт- 07.07.2022 г., в какъвто смисъл е постановеното по спора решение. При този изход на делото решението на ЯРС в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати Х. Б. разноски по делото пред първата инстанция сумата за разликата от 331.25 лв. до 500.00 лв., следва да бъде отменено. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на сторените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000.00 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023 г. Възражението на въззивната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а защитавания материален интерес от въззиваемия е в размер на 5 875.00 лв., при който минималния размер на адвокатското възнаграждение, опреден по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 887.50 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК въззиваемият има право на разноски пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а именно 287.02 лв. Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд