Решение № 3997 от 2.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15307/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Застрахователно дружество /ЗД/ „•••” АД срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-196/09.10.2023 г., издадено от заместник- председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2, вр. чл. 648, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35, във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 126, ал. 3 от КЗ. В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Твърди се, че нарушението не е извърешно повторно, както и че е нарушена забраната reformatio in pejus. Посочва се, че дружеството е санкционирано за нарушение, за което не е било повдигнато административнонаказателно обвинение с акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Сочи се още, че неправилно е определено времето на извършване на деянието, като с оглед на това не е правилно приложена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Навеждат се доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че така определено, то не съответства на целите на административното наказание. Твърди се, че административнонаказващият орган е осъществил неправилна преценка относно предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. На тези основания, дружеството- жалбоподател моли да бъде отменено издаденото НП, алтернативно претендира съда да преквалифицира деянието по основния състав на чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да определи санкцията на законоустановения минимум в разпоредбата. В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт •••, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Изтъква, че извършеното административно нарушение е установено по безспорен начин както и че е извършено в условията на повторност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът след като прецени изложените твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: На 02.05.2023 г., св. М. Д., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи“ към дирекция „Застрахователен надзор“ при управление „Застрахователен надзор“ при КФН, извършила служебна проверка в електронния портал на КФН и в деловодната система, относно навременното подаване на отчети, справки, доклади и приложения, подавани от застрахователите за финансовата 2022 г. В хода на извършената проверка, свидетелката установила, че от застрахователно дружество „•••“ АД, са постъпили, входирани в деловодната система на КФН с дати 16.06.2022 г. писма с вх. № 10-10-П-398/16.06.2023г. и вх. № РГ-10-4-21/16.06.2023г., с които са предоставени одитирани годишни справки съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (вкл. Доклад за фактически констатации на одиторите). А с писма с вх. № 10-10-П-399/16.06.2023 г. и вх. № РГ-10-4-30/22.06.2023 г., от дружеството са представени проверени и заверени годишни справки съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. /отм. в сила от 01.01.2023 г./ за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, а именно образците с годишни количествени данни по чл. 304, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2015/35 (вкл. Доклад за фактически констатации на одиторите). Но срокът за предоставяне на тези документи бил 14 седмици след края на финансовата 2022 г., а именно до 10.04.2023 г., включително. На дружеството-жалбоподател била издадена ЗПАМ с писмо от 11.05.2023 г., с която същото било задължено да предостави данните в срок до 15.05.2023 г., като било установено, че в указания срок не са постъпили изисканите документи – ГФО и годишни справки, доклади и приложения за финансовата 2022 г. Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. М. Д. приела, че застрахователното дружество е извършило нарушение на чл. чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 126, ал. 3 от КЗ, във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35. Поради това, св. М. Д., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи“ към дирекция „Застрахователен надзор“ при управление „Застрахователен надзор“ при КФН съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № Р-06-189/27.06.2023 г., в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните подписи. В АУАН е установено, че изискуемите документи е следвало да бъдат предоставени на КФН в срок до 14 седмици след края на финансовата 2022 г., т.е. до 10.04.2023 г., включително, а видно от датите на постъпване на писмата, с които е представена информацията – 16.06.2023 г. и 22.06.2023 г., този срок не е спазен от дружеството-жалбоподател. Според актосъставителя следователно нарушението е извършено на 11.04.2023 г. в гр. София, където е седалището на ЗД. Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение не е постъпило и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН № Р-06-189/27.06.2023 г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 09.10.2023 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-10-196, с което на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2, вр. чл. 648, ал. 1 от Кодекса за застраховане, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35, във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от ПРЗ на КЗ, вр. чл. 126, ал. 3 от КЗ. Застрахователното дружество е наказано за това, че не е подало изискуемите документи – одитирани годишни справки, доклади и приложения относно финансовата 2022 г. съгласно чл. 126, ал.1, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 101, ал. 1 КЗ, в срок до 14 седмици след края на финансовата 2022 г., т.е. до 10.04.2023 г. Изрично в НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, поради което и е недопустимо сключването на споразумение за него. НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 13.10.2023 г., което се доказва от приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу него на 24.10.2023 г. Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел М. Д., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От представените по делото извлечения от информационната система на КФН несъмнено се установяват датите на представяне пред КФН на процесните отчети, доклади и приложения, а именно 16.06.2023 г. и 22.06.2023 г. Изпращането им със закъснение не се и оспорва от дружеството, което не твърди и да са били налице някакви форсмажорни обстоятелства, препятствали навременното изпълнение на задължението му. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. относно обстоятелствата свързани с извършването на проверката и установяване на нарушението, доколкото те изцяло се потвърждават и от писмените доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и т. 23 от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.4.5. от представената Заповед на Зам.-председателя на КФН № З-141/31.05.2023 г., М. Д. – „главен експерт” в дирекция „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи” е разполагала с компетентност да издаде АУАН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на нарушителя, като в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. То също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, оправомощен съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 и чл. 10, ал. 3 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ. Нарушението е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която е извършено нарушението – първият ден след като е изтекъл законовият срок от 14 седмици след края на финансовата 2022 г., а именно 10.04.2023 г. Несъмнено като застрахователно дружество, жалбоподателят е субект на отговорността по чл. 126, ал. 1 и 3 КЗ. Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид извършено нарушение на разпоредбата на 126, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35, във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, вр. чл. 126, ал. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 КЗ вменява задължение на застрахователя да представи годишен финансов отчет – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35; . годишни справки, доклади и приложения – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35; . тримесечни отчети, справки, доклади и приложения – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35; месечни отчети и справки – до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.) Отчетите и справките по ал. 1 се подават във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на наредбата по чл. 125. Годишният финансов отчет и годишните справки, доклади и приложения по ал. 1, т. 1 и 2 се заверяват от одиторите по чл. 101, ал. 1. Комисията определя с наредба информацията и данните от отчетите и справките по ал. 1, които подлежат на публично оповестяване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор. От друга страна по силата на § 9. ал. 1, т. 5 от ПЗР на КЗ всеки застраховател, съответно презастраховател, предоставя годишната информация по чл. 126, ал. 1, т. 2 в сроковете, както следва: информацията относно финансовата година 2022 г. и всяка следваща година - в сроковете по Регламент 2015/35. Информацията относно финансовата 2022 г. попада в обхвата на горепосочената правна норма, следователно дружеството жалбоподател е следвало да подаде своите годишни справки, доклади и приложения не по-късно от 14 седмици, след края на финансовата година. Съгласно чл. 312, § 1, б. "в" Делегиран регламент /ЕС/ 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г., застрахователните и презастрахователните предприятия представят на надзорните органи: в) образците с годишни количествени данни, посочени в член 304, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, в рамките на сроковете, посочени в член 308б, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, и след края на преходния период, установен в посочения член, но не по-късно от 14 седмици след края на финансовата година на предприятието. Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по 126, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35, във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, вр. чл. 126, ал. 3 от КЗ. Срокът, в който застрахователните дружества са длъжни да предоставят на КФН годишни справки, доклади и приложения, е определен в разпоредбата на чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35 – 14 седмици след края на съответната финансова година на предприятието. В АУАН и НП е установено, че не са подадени годишните справки доклади и приложения за финансовата 2022 г. Началният момент на срока, започва да тече на 01.01.2023 г. Крайният момент е последният ден на четиринадесетата седмица, а именно 10.04.2023 г. Правилно е като дата на нарушението е определена датата 11.04.2023 г., /вторник, работен ден/ - първият ден след деня, в който дружеството последно е могло да изпълни своето задължение в законния срок. Именно от тази дата дружеството е в забава по отношение на изпълнение на нормативно вмененото му задължение. Следователно, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното дружество е изпълнило задължението си със 72 дни закъснение, едва на 16.06.2023 г., като последните документи са представени на 22.06.2023 г. Безспорно установено е обстоятелство, че задълженото юридическо лице не е подало в законов срок до 10.04.2023 г. годишни справки, доклади и приложения за финансовата 2022 г., а е сторил това след изтичане на законоустановения срок в разпоредбата на чл. 312, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2015/35. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило това вменено му от закона задължение да подаде информацията в КФН за финансовата 2022 г. в предвидения от нормата на § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР на КЗ срок до 10.04.2023 г. Жалбоподателят - застраховател в случая е санкциониран обективно на основание чл. 83 ЗАНН, като вина не следва да бъде доказвана, тъй като нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна. Диапазонът на имуществената санкция е определен в разпоребата на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, съгласно която на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 лева до 20000 лева. Правилно наказващият орган е определил размера на имуществената санкция на 4000 лева, съобразявайки чл. 27 от ЗАНН, като се е позовал на установените отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място, от приложените по делото доказателства - НП №Р-10-915/14.12.2021 г., влязло в сила на 12.12.2022 г., съдът установи, че нарушението на разпоредби на Кодекса на застраховането не е първо и единствено за търговеца. Този извод се потвърждава и от служебно известната съдебна практика на съда с издадени и влезли в сила множество НП срещу ЗД ••• АД. На второ място, на дружеството-жалбоподател е била издадена ЗПАМ, с който е бил определен срок за предоставяне на изискуемите документи до 15.05.2023 г., като същите не са били предоставени и в този срок, а едва два месеца и половина след изтичането на законовия срок. Съдът отчете, че предоставения на дружеството срок от 14 седмици не е кратък и дава пълна възможност дружеството да изготви и да завери своите ГФО, доклади и справки, които да представи пред КФН. Предвид наличието на тези отегчаващи отговорността на жалбоподателя и бездействието му в продължителен срок, включително и след издадена ЗПАМ, съдът намира, че наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция над минималния предвиден, а именно в размер на 4000 лева и не съществуват основания той да бъде изменен. Чл. 644, ал. 1 от КЗ е обща разпоредба за налагане на административно наказание, когато е извършено нарушение на норма от КЗ, извън случаите по чл. 635 - 643 от КЗ, в рамките на които са определени конкретни наказания за конкретни нарушения на нормите на кодекса и нормите от правото на Европейски съюз. От друга страна разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ урежда института на т.нар. "повторно нарушение". Съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 51 от ДР на КЗ от такъв характер е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Предвид това, че нарушението за което е санкциониран жалбоподателят с НП №Р-10-915/14.12.2021 г., е по чл. 108, ал. 1 от КЗ, а настоящето е по чл. 126, ал. 1, вр. ал. 3 КЗ, следва изводът, че не е установено дружеството да е санкционирано за същото нарушение. Следователно не е налице повторност и правилно наказващият орган не е определил наложената имуществена санкция по правилата на чл. 644, ал. 2 КЗ. В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно. КЗ е нормативен акт, целящ най-вече осигуряване защита интересите на потребителите на застрахователни услуги. Това не би могло да се осъществи по друг начин, освен чрез спазване на законоустановените срокове, включително когато те са кратки и са свързани с полагането на по-големи от нормалните усилия от страна на застрахователя. Съдът достигна до извод за немаловажност на нарушението преди всичко въз основа на значителното закъснение за изпълнението на задължението, дори при наличие на издадена ЗПАМ, в която е определен срок за предоставянето на годишните справки, доклади и приложения за финансовата 2022 г. пред КФН след изтичане на законоустановения срок. Като специализирано дружество – застраховател, „•••” АД е било информирано за задължението си и е следвало да го изпълни в законоустановения срок или поне в срока, определен в ЗПАМ – 15.05.2023 г.. Съдът не намира, че случаят е представлявал някаква особена фактическа или правна трудност, нито са били налице такива форсмажорни обстоятелства, които да оправдаят забавянето на дружеството за предоставяне на документите. Чрез значителното закъснение при изпълнение на това задължение, ЗД ••• АД сериозно е затруднило контролните функции на КФН относно проверката на обобщените показатели и доклада за дейността на дружеството за 2022 г. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева. Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът