Решение № 3196 от 13.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Й. П. [ЕГН] от [населено място], [улица] против Заповед № 3СП/Д-В/7171 от 17.06.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, потвърдена с Решение № 03-РД06-0023/11.07.2025 г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт с мотива за неправилно приложение на материалния закон, като жалбоподателят счита, че се касае за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСПЗЗ за покриване на разходи за лечение. Според него е налице инцидентно възникнала жизнено важно потребност като доходите му не позволяват покриването на този извънреден разход. Претендира се предвид на това отмяна на заповедта и издаване на нов акт, с който исканата помощ да му бъде отпусната. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, редовно призован не изпраща представител. Административен съд Варна, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е образувано във връзка с подадено заявление-декларация вх. № 3СП/Д-В/7171 /30.05.2025 г. до ДСП - Варна за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16 ППЗСП за покриване на разходи за медицински изследвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб с представяне на епикриза за множество счупвания в областта на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза., Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и Коксартроза.. Видно от приложените по делото доказателства, жалбоподателката е [възраст], [семейно положение].Пенсионерка с пенсия за ОСВ. Притежава в съсобственост със сина си земеделска земя, която отдава под наем и получава годишна рента в размер на 400 лв. през м. декември, според сключен аренден договор. Доходът и се формирал от 1338, 20 лв. през м. 04.2025 г. Към заявлението жалбоподателят П. е представила фактура на стойност от 8 100 лв. Жалбоподателят е посетил неврохирург поради периодични болки в кръста, спускащи се полевия крак, придружени с изтръпване и затрудняване в походката, които са започнали преди няколко месеца. След извършени изследвания на гръбначен стълб са били констатирани фрактури на прешлени и фораминална стеноза, и тя е консултирана за оперативно лечение, което е било извършено в планов порядък. През 2023 г. е провеждана вертебропластика. Към момента на социалната анкета П. е мобилна, без данни за влошено състояние след интервенцията. Със Заповед № 3СП/Д-В/7171/17.06.2025 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП на жалбоподателя П., защото не са установени инцидентни възникнали жизненоважни потребности, а са по-скоро от хронично естество. Административният акт е връчен на адресата му по пощата с обратна разписка на 19.06.2025 г., който го е оспорил по административен ред пред Директора на РДСП – Варна. С Решение № 03-РД06-0023/11.07.2025 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна е потвърдил отказа за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, като е възприел мотивите от акта. В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена от Агенция за социално подпомагане, както и представените от жалбоподателя медицински документи. При така установената фактическа обстановка Административен съд Варна направи следните правни изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган издал акта на 30.05.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че същият е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която по делото не се оспорва, а именно: директор на ДСП – Варна, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. чл. 16, ал. 2 от ППЗСП. Заповедта е издадена при спазване на законово установената административна процедура - подадено в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на жалбоподателя заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ. Видно е от представените по делото доказателства, че в случая няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени такива, които да са накърнили процесуалното право на защита на засегнатото лице. Относно съответствието на проверявания административен акт с материалния закон, съдът приема следното: Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Легалната дефиниция на понятието "социална помощ" се съдържа в чл. 11, ал. 1 от ЗСП. Според посочената разпоредба "Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства", а според ал. 2, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Вярно е, че според чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. В контекста на изложеното, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има молителят за такава помощ; какво имущество притежава и има ли реална възможност да реализира приходи от него; има ли задължени по закон лица или семейство, които да издържат молителя, съответно имат ли тези лица възможност да изпълняват това свое задължение. В процесния случай не е спорно, че жалбоподателят П. е пенсионер на •• г. с пенсия за ОСВ, [семейно положение] с доход към момента на подаване на заявлението за отпускане на социална помощ от 1338, 20 лв. Неправилно органът се е мотивирал с обстоятелството, че заболяването на жалбоподателя е хронично, от продължителен период и няма инцидентен характер. Инцидентно възникнала следва да е потребността по смисъла на чл. 16 ППЗСП, а не заболяването. Нуждата от лечение може да бъде с постоянен характер и именно във връзка с нея да е възникнала инцидентно потребност за задоволяване. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване или влошаване на здравословното състояние, обуславя инцидентно възникнала здравна потребност /в този смисъл са Решение № 15369 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8091 от 2009 г., VI о.; Решение № 4120 от 04.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5274 от 2016 г., VI о.; Решение № 4832 от 16.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2308 от 2007 г., VI о. и други/. Предвид това, хроничният характер на дадено заболяване не изключва сама по себе си възможността за еднократно подпомагане на лечението на жалбоподателя. От друга страна, органът следва да съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, че еднократната помощ по ал. 1 не може да надвишава трикратния размер на линията на бедност за съответната година, която се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. С оглед на горните факти и обстоятелства е видно, че чрез постановяване на отказа, административният орган е издал административен акт в противоречие с преследваната от закона цел. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед – да бъде отменена, като преписката се върне на административния орган (арг. от чл. 173, ал. 2 от АПК) за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. При изхода на спора съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Варна