Решение № 339 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 969/2026 г.

Административно наказателно дело № 20263630200969 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 008659/02.04.2026г. на ВрИД председател на КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.59 ал.5 т.14 от ЗВЕРБ на жалбоподателя ЕТ “С.С.” с ЕИК 837085045, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 15 338.76 евро, за нарушение на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно като излага подробно доводите си за това в жалбата си. Счита, че същото е издадено в нарушение и неправилно приложение на материалния закон, и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че депозираните възражения след съставяне на АУАН не били разгледани и обсъдени от наказващия орган. Оспорва компетентността на длъжностното лице съставило АУАН, както и, че нарушителят не е присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Счита за съществен порок и обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението било некоректно посочено, доколкото било посочено само седалището на ЕТ, но не и точния адрес на местоизвършване. Намира за некоректно посочени и законовите разпоредби, по които е ангажирана отговорността на ЕТ, вкл. и определения размер на имуществената санкция, който намира за изключително завишен и рестриктивен. Счита, че в НП липсва преценка за приложимостта на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адв. М. Д. от ШАК, кото поддържа жалбата. В хода по същество излага и допълнителни доводи, че не било посочено за кой обект на ЕТ в гр.Шумен било констатирано нарушението, както и че не било индивидуализирано кои стоки касае. Моли за присъждане на направени в производството разноски. За АНО редовно призован, представител не се явява. Депозирани са писмени бележки от К.П. - гл.юрисконсулт в дирекция ЗППР при КЗП. Излагат се доводи, че при издаване на НП не са извършени съществени нарушения на процесуалните правила и оспореното НП е издадено в съответствие на материалния закон. НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от длъжностно лице при КЗП, действащо в рамките на предоставените му правомощия. Наказващият орган е разгледал и извършил преценка на възраженията. Счел ги е за неоснователни, което е посочил в НП като намира, че законът не изисква да се излагат подробни мотиви. В НП ясно и точно е посочено мястото на извършване на нарушението и непосочването на пълния административен адрес не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване на правото на защита или до невъзможност за съдебен контрол. Излага доводи, че не се касае за маловажен случай. По отношение размера на наложената санкция сочи, че съответства на обществената значимост на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: ЕТ “С.С.” с ЕИК 837085045, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, осъществява дейност с предмет търговия на дребно с лекарствени продукти. Видно от изисканата справка от ТД на НАП, офис Шумен е реализирал оборот за предходната 2024 г., надвишаващ 10 000 000 лева. Във връзка с контролните правомощия на КЗП на 15.10.2025 г. експерти от дирекция ЗППР в КЗП - гр. София, извършили проверка на ЕТ “С.С.” за изпълнение на задължения регламентирани в чл.55б от ЗВЕРБ, а именно - в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, и реализирали оборот за предходната финансова година, надвишаващ 10 000 000 лв., ежедневно, до 7. 00 часа в машинночетим формат, да публикуват на интернет страниците си информация за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, определена от КЗП. Когато търговец не поддържа интернет страница, той е длъжен ежедневно да предоставя на КЗП информацията в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Списъкът на стоките от състава на голямата потребителска кошница, цените на които търговците са задължени да публикуват на интернет сайтовете си, съгласно чл. 55б от ЗВЕРБ и да предоставят на КЗП за публикуване в интернет портала бил публикуван на сайта на КЗП. В хода на проверката не била установена „интернет страница“, поддържана от търговеца. Информация за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, не била предоставена на КЗП в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, съгласно изискването на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ. Резултатите от проверката за обективирани в КП №К-0003322/15.10.2025г. Въз основа на направените констатации при извършената на 15.10.2025г. проверка, на 12.11.2025г. Р.Д.Т. – гл. експерт в дирекция „ЗППР“ – КЗП, съставила срещу ЕТ “С.С.” с ЕИК 837085045, гр.Шумен Акт №008659 за нарушение на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ, извършено на 15.10.2025г. в гр.Шумен, в присъствието на Р.Д.З. – прокурист, на когото е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива за депозирани в законоустановения срок, в които търговецът потвърждава, че не е изпълнил задължението си по чл.55 ал.2 от ЗВЕРБ. Сочи, че на 13,14 и 15 октомври 2025г. били правени неуспешни опити за подаване на информацията, но имало технически проблеми с предоставянето на данните, за което са търсили съдействие от КЗП. С оглед на това, че се касае за първо нарушение, което не умишлено, оказаното съдействие на контролните органи, обстоятелството, че се касае за формално нарушение, което по никакъв начин не ощетява държавния бюджет и не накърнява интересите на обществото, държавата и потребителите служители, моли наказващият орган да приложи чл.28 от ЗАНН и да наложи писмено предупреждение. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. Счел е депозираното възражение за неоснователно. На основание чл.59 ал.5 т.14 от ЗВЕРБ на жалбоподателя ЕТ “С.С.” с ЕИК 837085045, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 15 338.76 евро, за нарушение на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Правомощията на председателят на КЗП да издава НП произтичат от закона – чл.60 ал.2 т.5 от ЗВЕРБ. Видно от приложеното Решение №636 от 11.09.2025г. на МС А.Л.К. е определен за временно изпълняващ длъжността председател на КЗП. Актосъставителят Р.Д.Т. – гл. експерт в дирекция „ЗППР“ – КЗП е оправомощена със Заповед №7799/15.10.2025г. на ВрИД председател на КЗП А.Л.К. да съставя АУАН на територията на цялата страна. Актът и НП са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е съставен в присътвието на Р.Д.З. – прокурист, на когото е предявен и връчен. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Възражението, че мястото на извършване на нарушението било некоректно посочено, доколкото било посочено само седалището на ЕТ, но не и точния адрес на местоизвършване, което съставлявало съществен порок, който ограничава правото на защита на жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Като задължително съдържание на акта и НП, разпоредбите на чл.42 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, визират място на извършване. Няма изискване да се конкретизира точния адрес. Мястото на извършване на нарушението е от значение относно компетентността на административните органи да констатират и налагат наказания, а също така и компетентния районния съд, пред който може да се обжалва наказателното постановление. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Възражението, че не било посочено за кой обект на ЕТ в гр.Шумен било констатирано нарушението, както и че не било индивидуализирано кои стоки касае, съдът намира също за неосноватено. Съгласно чл.55б ал.3 от ЗВЕРБ информацията се публикува, съответно предоставя отделно за всеки обект само , когато в отделните обекти на търговеца през един и същи период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени. В конкретният случай не се касае за частично неизпълнение на задължението по чл.55б от ЗВЕРБ, т.е. за неподаване на информация от търговеца за някой от обектите или някои от лекарствените продукти, включени в състава на голямата потребителска кошница, а за това, че няма въобще подадена информация от търговеца. Административно – наказателната отговорност ЕТ “С.С.” с ЕИК 837085045 е ангажирана на основание на чл.59 ал.5 т.14 от ЗВЕРБ, за нарушение на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ. Съгласно разпоредбата на чл.55б ал.1 от ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти и реализирали оборот за предходната финансова година, надвишаващ 10 000 000 лв., са длъжни да публикуват ежедневно до 7:00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страницата си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлаганите за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от КЗП. Когато търговец не поддържа интернет страница, той е длъжен ежедневно да предоставя на КЗП тази информацията в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, съгласно ал.2 на чл.55 от ЗВЕРБ. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г., съгласно чл.15 ал.2 от ЗВЕРБ. С § 19 от заключителни разпоредби към ЗИД на ЗВЕРБ /ДВ, бр. 65 от 2025 г./ е бил въведен двумесечен гратисен период до 8 октомври 2025 г., през който контролните органи, между които и КЗП могат да отправят само писмени предупреждения при неспазване на чл.55б от ЗВЕРБ. Жалбоподателят осъществява дейност с предмет търговия на дребно с лекарствени продукти, реализирал е оборот за предходната 2024г. надвишаващ 10 000 000 лева, не поддържа интернет страница, поради което е адресат на задължението по чл.55 ал.2 от ЗВЕРБ. От събраните по делото доказателства се установява категорично от обективна страна противоправното неизпълнение на задължението по чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ към процесната дата – 15.10.2025 г., която попада в периода на двойно обозначаване на цените въведен съсЗВЕРБ. Това не се оспорва и от жалбоподателя. Възражението направено в хода на производството в КЗП, във връзка със съставения АУАН, за технически проблеми на 13,14 и 15 октомври 2025г., когато били правени неуспешни опити за подаване на информацията, не е основание за отпадане отговорността на жалбоподателя. На официалната страница на КЗП са били публикувани указания относно прилагането на чл.55б от ЗВЕРБ и задължените лица са имали двумесечен гратисен период, за да предриемат необходимите действия за изпълнение на задължението си, съответно да бъдат решени евентуално възникнали технически проблеми. Жалбоподателят е имал достатъчно време, през което е следвало да вземе съответните мерки и да организира дейността си по начин, по който да осигури спазването на изискването на чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ. От обективна страна, чрез неизпълнение на вмененото в чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ, ЕТ “С.С.” , представляващ задължено лице по ЗВЕРБ, е осъществил състава става вмененото му нарушение, за което е санкциониран. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. В случая по отношение на жалбоподателя е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в неизпълнение на вменено му с нормативен акт задължение в качеството му на търговец, който предлага стоки на потребителите включени в състава на голямата потребителска кошница. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЕТ, което не е изпълнено, поради което субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл.55б ал.2 от ЗВЕРБ и правилно го е санкционирал, съобразно нормата на чл.59 ал.5 т.14 от същия закон, която предвижда налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ в размер от 5 112.92 евро /10 000 лева/ до 51 129.19 евро /100 000 лева/, за нарушение на чл.55б, когато не се касае за повторно нарушение. На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 15 338.76 евро /30 000 лева/, т.е . два пъти над минимално предвидения размер. В обстоятелствената част на НП наказващият орган е мотивирал размера на наложената санкция с това, че неизпълнението на задължението пряко засяга голям брой потребители и подкопава ефективността на националния механизъм за контрол, че ценовата прозрачност е ключов елемент за предотвратяване на злоупотреби, спекула и нелоялна практика, поради което намира , че нарушението е с висока обществена опасност. Посочено е и, че определения размер бил съобразен с необходимостта санкцията на бъде осезаема и да има реален възпиращ ефект. Законодателят би следвало да е взел предвид целта на въведените със ЗВЕРБ мерки и тежестта на този вид нарушения при определяне диапазона на санкцията, поради което според настоящият съдебен състав би следвало да са налице някакви други обстоятелства, които да обосновават по – висок размер на санкцията на конкретният нарушител. По делото не се ангажираха доказателства ЕТ да е извършвал други идентични нарушения на ЗВЕРБ, за които да е бил санкциониран. В НП изрично е посочено, че се касае за първо нарушение. Не са визирани от наказващият орган, а и съдът не констатира някакви отегчаващи обстоятелства, поради които извършеното нарушение да се отличава от други нарушения от същия тип и които да обосновават по – висок размер на санкцията. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на нарушения. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената имуществена санкция в размер на 15 338.76 евро /30 000 лева/ бъде намалена на 5 112.92 евро /10 000 лева/. В настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че ЗВЕРБ охранява особен вид обществени отношения, като има за цел защита на обществения интерес и опазване интересите на потребителите. Неспазването на законовите норми независимо от липсата на реално настъпили щети за държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на извършеното нарушение. Предвид характера на охраняваните обществени отношения наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, случаят не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на посочената разпоредба. Процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и липсват някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.46 евро /130 лева/ до 97.15 евро /190 лева/. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО не е осъществил процесуално представителство в открити съдебни заседания. Изготвил е само писмени бележки, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 67 евро. В чл.63д ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, съдът да присъди по-нисък размер на разноските ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36 ал.4 от същия закон. В писменото становище наказващият орган е направил възражение за прекомерност, без да изложи доводи в тази насока, т.е. направеното възражение не е мотивирано, каквото е изискването на чл.63д ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Също така е регламентирано в чл.14 ал.2 от Наредба №1 допълнително заплащане по 127.82 евро за всяко следващо заседание за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания. С обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 15 338.76 евро /30 000 лева/, поради което съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 размерът на минималното възнаграждение е бил 3050 лева или 1559.44 евро към момента на договарянето и към настоящия момент. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това означава, че определените въз основа на правилата на Наредбата възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение, поради което съдът намира, че преценката са прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на възнаграждението без ДДС. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро без ДДС, съотв. 1800 евро с ДДС, което съдът намира, че не е прекомерно, тъй като е определено под минималния размер. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите, когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Доколкото съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с намалената част от наложеното наказание, а именно – 1200 евро. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът