Решение № 7 от 8.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 565/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №10768 от 14.08.2024г. от И. В. Й. ЕГН •••••••••• от с. Т., ул. „Е.“ № •• - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № •, офис •• против решение №241/15.07.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения иск на ищеца И. В. Й. ЕГН •••••••••• от с. Т., ул. „Е.“ № •• против ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане - за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, частично от 100 000 лева. Намира, че определения от съда размер на обезщетението не репарира справедливо претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочва, че не са взети предвид вида и характера на уврежданията, извършените оперативни интервенции, наличието на инфекция и непълно зарастване, отражението на ПТП върху психиката на ищеца и това, че не може да се върне към предишния си начин на живот. Намира, че размерът на обезщетението не е съобразен с лимитите на отговорност на застрахователя и със социално – икономическите условия към релевантния за спора момент. Претендира се уважаване на претенцията за обезщетение в пълния и предявен размер, ведно със законната лихва от 23.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивния съд. Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• – чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Постъпила е въззивна жалба вх. №10836/15.08.2024г. от ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• - чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М., със съдебен адрес: гр. П. бул. „Ш. с.“ № •••, вх. •, ет. •, апартамент ••против решение №241/15.07.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която дружеството – жалбоподател ЗД „Б. и.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на И. В. Й. от с. Т., ул. „Е.“ № •• обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за сума над 35 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 23.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Изразени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия вреди с оглед на получените телесни увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и степента и интензитета на преживените болки и страдания. Намира за недоказани твърденията за преживян психически стрес. Счита, че неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради движението му с несъобразена с пътните условия скорост / с оглед движещия се пред него и препятстващ видимостта му автомобил/ и поради липса на правоспособност категория А за управление на мотоциклет от вида на управлявания. Счита, че следва да се определи съпричиняване в размер на 30 % и да се намали размера на обезщетението за вреди като се отчете този принос на пострадалия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната такава. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция. Постъпил е отговор по въззивната жалба от И. В. Й. - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № •, офис ••, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивния съд. Постъпила е частна жалба вх. №12766/02.10.2024г. от ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• – чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М. против Определение №798/17.09.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено постановеното Решение №241/15.07.2024г. по т.д. №348/2023г. в частта за разноските като разноските за адвокатско възнаграждение, които И. В. Й. е осъден да заплати на ЗД „Б. и.“ АД – гр. С. са намалени от 3 444 лева на 2 869.88 лева. Счита за неправилна преценката на съда относно присъждане на разноски под минимума по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делото като едновременно на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение над този минимум. Иска се отмяна на обжалваното определение. Постъпил е отговор на частната жалба от И. В. Й. – чрез пълномощника му адв. К., с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането. Ищецът И. В. Й. ЕГН •••••••••• от с. Т., ул. „Е.“ № •• - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № •, офис •• твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.04.2023г., в гр. К., на ул. „•• П••“, причинено противоправно о т И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••. Твърди, че с одобрено споразумение от 15.04.2024г. по АНД №511/2024г. на РС – К. водачът И. Р. З. е признат за виновен за това, че на 28.04.2023г. в гр. К., на ул. „•• П••“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••, е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.20 ал.2, чл.37 ал.3 и чл.47 от ЗДвП и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. В. Й., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен десен крайник /счупване на дясна голямо пищялна кост/. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица № ••/••/••••••••••••••, със срок на действие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматично увреждане, изразяващо се в многофрагментна фрактура на проксимална подбедрица /счупване на горния край на тибията/, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и други. Твърди, че му е извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешни интрафрагментарни винта, поставяне на плака, прикрепена със заключващи винтове, репозиция на латералния кондил на тибията и поставяне на плаща, също прикрепена с кортикални винтове. Увреждането е довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за повече от един месец. Следвало е да не натоварва крайника за 90 дни и да ползва патерици. Твърди, че е претърпял силни болки, а вследствие преживения стрес и травми от катастрофата, се будел нощем и сънувал кошмари. Твърди, че не е могъл да се придвижва самостоятелно за период от около три месеца, придвижвал се е с патерици, за този период от време е бил поставена в зависимост от близките си. Чувствал срам и безпокойство, тъй като не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ, а това било в тежест на семейството му. Чувството на безпокойство се засилвало и от това, че не можел да работи канто шофьор, на каквато длъжност е бил преди инцидента. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба- претенция от 23.05.2023г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че с писмо от 16.08.2023г. ответникът е отказал да определи и изплати определил обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• да му заплати 80 000 лева, частично от 100 000 лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесна повреда, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Ответникът ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС И. З.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не притежава правоспособност категория „А“, която да му дава право да управлява мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW /без ограничения в кубатурата/, както и поради това че не се е движил със съобразена с пътните условия скорост и не е контролирал непрекъснато управлението на мотоциклета, бил е без поставена предпазна каска на главата и без включени светлини, въпреки намалената видимост. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца би било в размер на 50 000 лева. Приел е, че не е налице съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Присъдил е законната лихва, считано от 23.05.2023г., от когато е приел, че ответникът е в забава. Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, частично от 100 000 лева, а от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева. В останалата част решението е влязло в сила. Видно от представената кореспонденция по повод отправена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с писмо изх. №••••••/••••••••г. ответника признава, че е получил молба вх. № •• – ••••••/••••••••г. на И. В. Й. за заплащане на обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие – ПТП. С тази претенция ищецът е отправил искане до ЗД „Б. и.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 23.05.2023г. Не се спори, че застрахователят не е определил и не е заплатил обезщетение за неимуществени вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя. Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• •• с полица „Гражданска отговорност“ № ••/••/••••••••••••••, със срок на действие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г., следователно - срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. И. Р. З. като водач на МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Видно от представения Протокол №133/15.04.2024г. Районен съд – К. е одобрил Споразумение от ••••••••г. по АНД №511/2024г. на РС – К., според което водачът И. Р. З. е признат за виновен за това, че на 28.04.2023г. в гр. К., на ул. „•• П••“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• ••, е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.20 ал.2, чл.37 ал.3 и чл.47 от ЗДвП и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. В. Й., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен десен крайник /счупване на дясна голямо пищялна кост/ по смисъла на чл.129 от НК, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева като е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.78 а ал.1 от НК. От посоченото се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил О. „К.“, с рег. №•• •••• •• – И. Р. З.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП. По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от пострадалата: Видно от заключението на вещите лица инж. Т. П. и д-р С. Н. по допуснатата комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза скоростта на мотоциклета, управляван от пострадалия е била равномерна, 52 км/ч. Лекият автомобил „О.“ е бил спрял на северния вход/изход на кръстовището и е потеглил в момента на извършване на десен завой от трети, неустановен автомобил, след тази маневра е възприел приближаващия мотоциклет и е предприел спиране. След възникване на опасността мотоциклетистът е задействал спирачките като на място е установена спирачна следа с дължина 4.7 метра. Ударът за мотоциклета е челен, блокиращ. Според заключението скоростта на мотоциклета е в рамките на максимално разрешената. Според експертизата мотоциклетистът е имал възможност да избегне удара, ако е намалил скоростта и я е съобразил с тази на завиващия на дясно автомобил. Едновременно с това обаче експертизата посочва, че не е било достатъчно само мотоциклетиста да се движи със съобразена скорост, за да се предотврати процесното ПТП. За да стане това е необходимо водачът на лекия автомобил „О.“ да не навлиза в кръстовището, преди да се е убедил, че по булеварда не се приближава МПС, на което той е длъжен да осигури предимство за преминаване. Последното следва от обстоятелството, че на изхода, т.е. на северния вход на кръстовището има знак „Б-2“ и знак „Д-17“ – пешеходна пътека. Водачът на лекия автомобил „О.“ не се е съобразил с регулациите на пътния знак и е предприел навлизане в кръстовището, в момент в който не е имал видимост на достатъчно разС.ие в посока изток, в ляво. За да се предотврати ПТП експертизата посочва само една техническа възможност – водачът на л. а. „О.“ да не навлиза в кръстовището, преди да се е убедил, че по пътя с предимство на достатъчно разС.ие от кръстовището няма приближаващи ППС. Видно от заключението на повторната автотехническа експертиза на инж. Х. Г. Х. водачът на мотоциклета е нямал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка. То е могло да се избегне само, ако водачът на л.а. „О.“ пропусне по пътя с предимство да премине мотоциклета, управляван от Й. и след това да предприеме маневрата „завИ.е наляво“. При тези данни, според настоящата инстанция причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил И. З.. Съгласно чл.37 ал.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Той не е изпълнил това свое задължение. Съгласно чл.47 от ЗДВП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно чл.50 ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая водачът на л.а. „О.“ не се е съобразил с тези изисквания. Водачът на мотоциклета се движи по път с предимство спрямо л.а. „О.“, движи се със скорост в рамките на допустимата и няма причина да очаква, че е възможно водачът на л.а. „О.“ да не се съобрази с изискването на пътния знак „Б-2“. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради това че не е намалил скоростта на управлявания мотоциклет преди да навлезе в кръстовището, настоящата инстанция намира за неоснователно. Относно другите основания, на които се основава възражението за съпричиняване: От заключението на комплексната експертиза се установява, че водачът на мотоциклета е носил предпазна каска, такава е намерена на произшествието. ПТП е настъпило на дневна светлина, при ясно, слънчево и сухо време, поради което дали светлините на мотоциклета са били включени, няма практическо значение. Относно предпазното облекло – няма предпазно облекло, което да предотврати напълно наранявания след падане от движещ се мотоциклет. В конкретната обстановка травмите са били неизбежни. Според настоящия състав не може да се приеме съпричиняване от пострадалия и поради непритежаване на правоспособност категория „А“, която да му дава право да управлява мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW /без ограничения в кубатурата/. В конкретния случай ПТП не се дължи на нарушения, от страна на водача на мотоциклета, произтичащи от негова недостатъчна или недобра подготовка. От заключението на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза се установява каква е била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца е било причинено травматично увреждане: многофрагментно счупване на тибията/ голямо пищялна кост/ в проксимален /горен/ край с вътреставна комуникация, наложило ортопедична хирургична интервенция и в последствие – домашно амбулаторно лечение.. Описаното травматично увреждане отговаря да е получено при станалото ПТП. Налице е причинна връзка между ПТП и причинените увреждания на лицето. Оздравителният период е продължил около 7 - 8 месеца. Пострадалият е изпитвала болка по време на оздравителния процес. В конкретния случай се е получила инфекция, която е затруднила зарастването на оперативната рана по вътрешната повърхност на подбедрицата. Затова към настоящия момент пострадалият не е възстановен напълно. Налице е продължаващо възпаление на дясната подбедрица, с ненапълно зараснала оперативна рана и ограничени и болезнени движения в колянната ставна област. От заключението на вещото лице К. Д. Я. по допуснатата съдебно- психологична експертиза се установява, че претърпяната от ищеца катастрофа е довела до негативни емоционални преживявания. Пострадалият не е търсил консултация с психолог, нито е провеждал специализирано лечение. Опитал се е да се справи с помощта на семейството и близките си, ползвайки своя личностен ресурс – емоционална стабилност и уравновесеност, помагащи ме да пази контрол на емоциите. В момента на освидетелстването е налице частична редукция на болестната симптоматика, но има и епизодични проблеми с безпокойство, чувство на напрежение и несигурност, промяна на интересите и навиците, ограничително поведение. Психологът е констатирал повишено ниво на тревожност и депресивна симптоматика при пострадалия и е препоръчал психотерапевтична помощ и подкрепа. Показанията на разпитаната свидетелка Х. Н. С. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че възстановителния период е продължил няколко месеца. За физиологичните нужди през първия месец е използвана подлога. За пострадалия се е грижила свидетелката в техния дом. Постепенно е започнал да се изправя и да ползва патерици за около пет месеца. Кракът му обаче не е зараснал нормално, тъй като има секрет от раната. Установено е било, че има бактериална инфекция и три месеца са поставяни превръзки и друго лечение, но и понастоящем пак понякога има секрет. И до настоящия момент куца, оплаква се от болки и отоци. Вече не карал мотора си, само лек автомобил. Преди бил активен, ходели с децата за риба или на излети в планината, но след инцидента това приключило. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар че свидетелката живее на семейни начала с ищеца, те са подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и свидетелката има непосредствени впечатления от съС.ието му след инцидента и по време на възстановителния период. С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и страдания, особено в първите месеци след инцидента. Възстановителният процес е продължил около седем – осем месеца. Понастоящем е настъпило възстановяване на движенията на десния крак, но не напълно, предвид ненапълно зарасналата оперативна рана и наличието на ограничени и болезнени движения в колянната ставна област. ПТП се е отразило и на психичното и емоционалното му съС.ие. Към настоящия момент е налице частична редукция на болестната симптоматика, но има и епизодични проблеми с безпокойство, чувство на напрежение и несигурност, промяна на интересите и навиците, ограничително поведение. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение. Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през част от този период, настъпилото възстановяване на движенията на крайника, което обаче все още е непълно, както и усложнението, настъпило в резултат на инфекцията на раната, препятстващо нейното зарастване, съдът счита, че за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в размер на 50 000 лева, без да се отчита никакъв процент на съпричиняване от негова страна. По изложените съображения решението следва да се потвърди изцяло като се отхвърлят и двете въззивни жалби. Частната жалба вх. №12766/02.10.2024г. на ЗД „Б. и.“ АД против Определение №798/17.09.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено постановеното Решение №241/15.07.2024г. по т.д. №348/2023г. в частта за разноските като разноските за адвокатско възнаграждение, които И. В. Й. е осъден да заплати на ЗД „Б. и.“ АД – гр. С. са намалени от 3 444 лева на 2 869.88 лева, настоящата инстанция намира за неоснователна. Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва да се прилага. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н. Ето защо е неоснователно оплакването за това, че разноските, които съдът е присъдил на ответника са под минимума според определения такъв с Наредба №1/2004г. Определеното от съда възнаграждение е изчислено въз основа на уважената и отхвърлена част от претенциите и е достатъчно да възмезди работата на адвоката по делото. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка к чл.38 ал.1 от ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• да заплати на адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № •, офис •• сумата 2 160 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищеца И. В. Й. пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК И. В. Й. ЕГН •••••••••• от с. Т., ул. „Е.“ № •• следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ••, ЕИК ••••••••• сумата 3 720 лева – разноски пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд