Решение № 1135 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник срещу Заповед № ЛС-01-17 от 16.02.2026 г., издадена от Командира на Военноморските сили на Република България В ЧАСТТА по т. 2, с която е разпоредено в съответствие с § 1 т. 37 и т. 38 от ДР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на к.Т. А. С. да не се изплаща допълнително възнаграждение в размер 25 на сто от основното месечно възнаграждение за в. длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. ••••• – Б. (•••• ••••). В жалбата се излагат доводи за допустимост на жалбата и за незаконосъобразност Заповед № ЛС-01-17 от 16.02.2026 г. издадена от Командира на Военноморските сили на Република България в оспорената й част. Сочи се, че с разпоредбата на чл. 216 ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) не са изброени конкретни длъжности, а се използва понятието о. к. длъжност, каквато е длъжността „н. на с.“. Посочва, че „с.“ е организационно звено с ръководител, а „н. на с.“ е длъжност с к.-р. функции. Позовава се на класификатора и длъжностното ниво ••, определено за длъжност „н. на с.“, което е к.. Счита, че целта на чл. 216 ал. 1 от ЗОВСРБ е да компенсира в. за поемане на по-висока к. отговорност, като отказът от изплащане противоречи на тази законна цел. Моли съда да отмени обжалваната заповед в атакуваната част по т. 2, евентуално да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Претендира присъждане на сторените разноски. По делото е постъпил отговор от административния орган - ответник по жалбата, подаден от пълномощник, който счита жалбата за неоснователна. Посочва, че съгласно измененията на чл. 215 и чл. 216 от ЗОВСРБ допълнително възнаграждение при заместване или изпълнение на в. длъжност се дължи само когато длъжността е о. к. или м. о. длъжност. О. к. длъжности във ВМС са изброените в Приложение № 21 към План за развитие на въоръжените сили 2026, който е част от „Йерархически класификатор на структурата на в. ф. от Военноморските сили към 2026 г.“. Посочва, че длъжността н. на с. „С. на и.“ не е сред о. к. длъжности във ВМС, не представлява организационно и/или икономически обособена структура от с. ранг, същата е вътрешна структурна единица в рамките на по – голямо ф., поради което не е налице законово основание за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 216 от ЗОВСРБ. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Представя Докладна записка рег. №7734/ 16.12.2025 г.; длъжностна характеристика от 29.11.2021 г. за длъжност н. на с. в с. „С. на и.“; кадрова справка за к.Т. А. С., п.-н. на служба в с. „А. о.“ във в.ф. •••••-Б., от 15.12.2025 г. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. П. от АК - Сливен, която поддържа жалбата срещу оспорената заповед, в частта, с която е отказано изплащане на допълнително възнаграждение на к.Т. А. С.. Сочи, че: според представените по делото писмени доказателства и длъжностна характеристика жалбоподателят е назначен на длъжност „Н. на с. „С. на и.“ по длъжностно разписание № ВМС-•••; „н. на с.“ е длъжност с к. р. функция, определена в ниво •• - на к. ниво, следователно длъжността „н. на с.“ е о. к. длъжност по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ. Твърди, че в класификатора на длъжностите на в., обнародван в Държавен вестник – Наредба № 5 от 2024 г., „Н. на с. „С. на и.“ е о. к.длъжност, като е отбелязано к.к. област със сигнатура •••. Счита, че това обстоятелство се потвърждава и в отговора на ответната страна в т. III от Правния анализ, където е посочено, че „Н. на с.“ обикновено: „р. а. функция, о. за п., анализ, документи и к.“, което отговаря на чл. 216 от ЗОВСРБ. Позовава се на чл. 2, ал. 2; чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 19, т. 2, подточка 2.5. от Йерархическия класификатор Приложение № 21, представен по делото, посочвайки, че жалбоподателят изпълнява р. функция, поради което му се дължи и съответното обезщетение, съгласно съответната норма. Счита, че изложените от ответника възражения, че това не е р. длъжност са оборени и от самите тях, тъй като в отговора изрично са посочили, че това е к.длъжност. Счита, че са налице всички предпоставки оспорената заповед да бъде отменена, в частта, с която е отказано изплащане на дължимото допълнително възнаграждение в размер на 25% по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, като моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира присъждане на направените в това производство разноски, за които представя списък. В открито съдебно заседание административният орган – Командир на Военноморските сили на Република България, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощник, в която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че административният акт е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон и е правилен и законосъобразен. Поддържа становището си по делото. Моли жалбата да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност, ако съдът счете за необходимо, моли да бъде предоставена възможност за писмени бележки. В постъпил по делото отговор по жалбата, чрез пълномощник счита жалбата за неоснователна. Посочва, че съгласно измененията на чл. 215 и чл. 216 от ЗОВСРБ допълнително възнаграждение при заместване или изпълнение на в. длъжност се дължи само когато длъжността е о. к.или м. о. длъжност. О. к. длъжности във ВМС са изброените в Приложение № 21 към План за развитие на въоръжените сили 2026, който е част от „Йерархически класификатор на структурата на в. ф. от Военноморските сили към 2026 г.“. Посочва, че длъжността н. на с. „С. на и.“ не е сред о. к. длъжности във ВМС, не представлява организационно и/или икономически обособена структура от с. ранг, същата е вътрешна структурна единица в рамките на по – голямо ф., поради което не е налице законово основание за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 216 от ЗОВСРБ. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Представя изисканата от съда административна преписка. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа страна: С Докладна записка рег. № 7734/ 16.12.2025 г., адресирана до Командира на Военноморските сили на РБългария Командирът на в.ф. •••••-Б. уведомил, че, считано от 04.02.2026 г. във ВФ е о. длъжността „Н. на с.“ в с. „С. на и.“, като отправил предложение на основание чл. 216 от ЗОВСРБ и чл. 45 ал. 1 от ППЗОВСРБ за в. и. задълженията на тази длъжност да бъде назначен к. Т. А. С., заемащ длъжност „П.-н. на с.“ в с. „А. о.“ във ВФ ••••• – Б., до назначаване на титуляр на длъжността, но за не по-дълъг от една година. Към докладната записка приложил Кадрова справка за к.Т. А. С., както и Длъжностна характеристика за длъжността „Н. на с.“ в с. „С. на и.“. От последната се установява, че длъжностното ниво е •••, кодът на длъжността – •••• ••••, посочената професионална област – •••. В част „Организационни връзки и взаимоотношения“ се сочи, че заемащият длъжността е п. п. на командира на ВФ ••••• – Б., р. л. състав на с. „С. на и.“ във в.ф. Със Заповед № ЛС-01-17 от 16.02.2026 г. Командирът на Военноморските сили на Република България, по т. 1 на основание чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) и във връзка с докладна записка с рег. № 7734/ 16.12.2025 г. от командира на в.ф. •••••- Б. назначил к.Т. А. С. – п.-н. на с. „А. о.“ във в.ф. •••••-Б., за в. и. задълженията на в. длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. •••••- Б., с код •••• ••••. В т. 2 от заповедта (оспорена в настоящото съдебно производство) е разпоредено, в съответствие с §1, т. 37 и т. 38 от ДР на ЗОВСРБ на к.Т. А. С. да не се изплаща допълнително възнаграждение в размер 25 на сто от основното месечно възнаграждение за в. длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. •••••-Б., (•••• ••••). В т. 3 от заповедта, във връзка с чл. 216, ал. 3 от ЗОВСРБ, е определен срок на изпълнението на задълженията на в. длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. •••••- Б., до назначаване на т. на длъжността, но не по-дълъг от една година. По доказателствата е приобщено и служебно изискано и представено от Министерство на отбраната Приложение № 21 Йерархичен класификатор на структурите и в. ф. от Въоръжените сили към 2026 г., към документ с рег. № [рег. номер]-001-05/3-603/16.04.2021 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото годни писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество: Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед съдържанието на оспорената част от акта и изложените в жалбата доводи, същата е процесуално допустима, съобразно общата клауза за обжалваемост по чл. 120 ал. 2 от КРБ, според която, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Доколкото в случая съдебно обжалване на процесната заповед не е изрично изключено с някоя от разпоредбите на ЗОВСРБ, то съдът намира, че с процесната заповед се засягат законни интереси на жалбоподателя, поради което, оспорването като направено от легитимирано лице и при наличие на правен интерес, следва да се разгледа по същество като процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и следва да бъде отхвърлена, при следните съображения: Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна. Процесната заповед е издадена от компетентен орган - Командира на Военноморските сили на РБългария, съобразно предоставената му от закона материална и персонална компетентност в нормата на чл. 216 ал. 2 от ЗОВСРБ. Същата е в надлежната писмена форма, с посочени фактическо и правно основание за издаването й, предвид което съдът приема същата за валиден акт. Освен валидна, не се установява и наличието на допуснати при нейното постановяване съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Съобразно процесуалното изискване на посочения в акта чл. 45 ал. 1 от ППЗОВСРБ, по предложение на непосредствения командир (началник) или на ръководителя на съответната структура офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани за в. и. в. длъжност съответно на друг офицер, офицерски кандидат, сержант или войник от в. ф. или от съответната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В разглеждания случай, видно от представената административна преписка, тези изисквания са спазени – налице е о. длъжност във в.ф. ••••• – Б., като за назначаването на оспорващия С. за в. и. тази длъжност командирът на в. ф. е отправил до Командира на ВМС на РБългария мотивирано предложение, обективирано в докладна записка. Съгласно приложената при издаване на процесната заповед норма на чл. 216 ал. 1 от ЗОВСРБ, в. имат право на допълнително възнаграждение при в. и. на задълженията на в. о. к.или м. о. длъжност в размер 25 на сто от месечното възнаграждение за в. длъжност и притежаваното от в. в. звание. Според ал. 2, ал. 3 и ал. 4, назначаването се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на в. длъжност; срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от една година; за времето на изпълнение на задълженията на в. длъжност в. продължава да изпълнява и задълженията на основната си длъжност. Спорът в настоящото съдебно производство, очертан в жалбата е досежно законосъобразността на т. 2 от заповедта, с която с позоваване на § 1 т. 37 и т. 38 от ДР на ЗОВСРБ е разпоредено на к. Т. С. да не се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 25 на сто от основното месечно възнаграждение за в. длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във ВФ ••••• – Б.. В тази връзка съдът не споделя доводите, изложени от оспорващата страна, доколкото приема, че посочената длъжност не попада в категорията „о. к.длъжност“, изискуема от разпоредбата на чл. 216 ал. 1 от ЗОВСРБ, за да се приеме, че на жалбоподателя се дължи допълнително възнаграждение в размер на 25 на сто от основното месечно възнаграждение на в. длъжност. В § 1 т. 37 от ДР на ЗОВСРБ законодателят е регламентирал о. к. длъжности в българската армия, а именно: командир/началник/ръководител на взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, която е организационно и/или икономически обособена. В т. 38 е дадена легална дефиниция на понятието „м. о. длъжност“, като същата включва длъжностите, заемани от лица, които съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности. Съобразно съдържанието на оспорената т. 2 от процесната заповед, предпоставка за заплащане на допълнително възнаграждение от 25 на сто от основното такова за в. длъжност, е последната да попада в дефинициите за о. к.или м. о. такава. За да се извърши преценка дали процесната длъжност „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. попада в изброените длъжности следва да се изхожда от представената длъжностна характеристика и приобщения по доказателствата Йерархически класификатор на структурите и в. ф. от въоръжените сили към 2026 г. Видно от съдържанието на първия от посочените документи, категорично тази длъжност не попада в хипотезата на § 1 т. 38 от ДР на ЗОВСРБ, а именно – не вмества във функционалните задължения съхраняване, разходване или отчет на обществени парични или материални ценности. При преценка за съответствие на длъжността с нормативно очертаните рамки в § 1 т. 37 от ДР на ЗОВСРБ съдът намира, че с оглед конкретиката в длъжностната характеристика и представения йерархически класификатор, същата не носи характеристиките и на „о. к.длъжност“, т.е. не е такава на командир/началник/ръководител на взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, която е организационно и/или икономически обособена. Видно от доказателствата, процесната в. длъжност е „Н. на с. „С. на и.“, т.е. заемащият тази длъжност не р. посочените в нормата военно-организационни формирования (взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база). Тази длъжност не р. и структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, доколкото от една страна е на пряко п. на командира на в.ф., а и не е икономически или организационно обособена, тъй като р. с. в рамките на същото това в.ф.. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, в.ф. е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена. В зависимост от организационната си структура в. ф. може да бъде самостоятелно и/или в състава на по-голямо в.ф.. В подкрепа на този извод е и нормираното в чл. 6 от Йерархичния класификатор, според която разпоредба, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната са: служба „Военна полиция“, служба „Военно разузнаване“, Военна академия „Г.С. Раковски“, ВМА, НВУ „Васил Левски“, Висше военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“, Висше военновъздушно училище „Г. Бенковски“, Национална гвардейска част, Военно – географска служба, Стационарна комуникационна и информационна система, Централно военно окръжие, Централен артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство – МО и Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“. Тук следва да се направи разграничение между структура и структурно звено, където структура, респ. в.ф. е голяма организационна единица в рамките на БА, която по см. на чл. 18 от Йерархичния класификатор се ръководи от командир/началник, подпомагани от щаб/администрация, а дейностите в тази структура се извършват от профилирани структурни звена (чл. 16 от Класификатора), каквото звено е и „с.“, по арг. от чл. 19 ал. 1 т. 2, подт. 2.5. Следователно, разглежданата в настоящото съдебно производство длъжност „Н. на с. „С. на и.“ е р. такава по отношение на с. з., а не на структура в МО или БА, доколкото от горния анализ на данните в представения Йерархичен класификатор се установява, че длъжността „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. не попада и в категорията „друга структура от Министерство на отбраната“ по смисъла, вложен от законодателя в § 1 т. 37 от ДР на ЗОВСРБ. Горният извод не се променя от обстоятелството, изтъкнато от оспорващата страна, че длъжността „н. на с.“ е със сигнатура •••, както е определена по длъжностна характеристика и в приетия с Постановление № 309 на МС от 14.12.2018 г. Класификатор на длъжностите на в. в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, където тази длъжност попада в Длъжностно ниво ••• с посочено кариерно поле за о. – к.. Кариерното поле има касателство не със заеманата длъжност, а с в. з., респ. възможността в. да израства в службата, регламентирана в Раздел IV от ППЗОВСРБ, наименувана „Присвояване, повишаване и понижаване във в. з.“. Съдържащите се в този раздел норми уреждат служебното развитие на о. от кариерните полета „к.“ и „п.“, като същото не е идентично с характеристиките на длъжността като к., а още по-малко – основна к. такава. Липсва идентичност между заемана длъжност с присъщите и елементи и кариерното поле на в., заемащ тази длъжност. Спецификите на длъжността в този контекст са определени от закона в горепосочената правна норма на § 1 т. 37 от ДР на ЗОВСРБ и предвид изложените по-горе съображения, процесната длъжност „Н. на с.“ не попада в обхвата на изчерпателно посочените от законодателя структури, чиито ръководители (командир/началник) заемат о. к. длъжност по смисъла на закона. Както се отбеляза, разглежданата в настоящото съдебно производство длъжност съвместява р. функции в с. з., а не такива в с., съобразно Йерархичния класификатор на структурите и в. ф. от въоръжените сили към 2026 г. Предвид това, не може да се приеме, че длъжността „Н. на с. „С. на и.“ във в.ф. ••••• – Б. е о. к. длъжност и на жалбоподателя С. е дължимо по смисъла на чл. 216 ал. 1 от ЗОВСРБ възнаграждение в размер на 25 на сто от основното възнаграждение за периода на заемане на тази длъжност. При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспорената Заповед № ЛС-01-17/16.02.2026 г. на Командира на Военноморските сили в атакуваната й част по т. 2 се явява постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Подадената срещу същата жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При горния изход на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в производството разноски. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът