Решение № 234 от 1.3.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3750/2025 г.

от договора за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г., общата сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 225.41 лв. Срокът за погасяване на кредита е 6 месеца, лихвен процент по кредита: 36.00 % и годишен процент на разходите 42.58 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г.: В случай, че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от подписване на настоящия договор, да осигури поръчител или банкова гаранция, които следвало да отговарят на множество условия и изисквания подробно описани в договора. Съгласно чл. 19, ал. 2 - Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА. Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора: В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Макар неустойката по чл. 29, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. да се дължи при непредоставяне на обезпечението по чл. 19 още със сключването на договора за потребителски кредит, тя е включена в погасителния план към него. Съгласно Погасителния план общо дължимата сума по кредита /главница+лихва+неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 454.08 лв., годишен лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите: 42.58 %. Към 07.10.2025 г. А. С. С. е изплатила на „СТИК[1]КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 парична сума в общ размер на 209.87 лв. и дружеството претендира заплащането на още 244.21 лв., които били неустойка за непредоставяне на обезпечението по чл. 19 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. Сочи се, че неустойката по чл. 29, ал. 1 за непредоставяне на обезпечението по чл. 19 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е с единствената цел да се породи допълнително парично задължение за А. С. С., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпеченията – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, изискването за одобрението от страна на кредитора на предложения поръчител и банкова гаранция показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. Във властта на „СТИК-КРЕДИТ“ АД е било да не одобри предложените обезпечения и А. С. С. отново да следва да дължи заплащане на неустойка за това. За ответното акционерно дружество е било предварително ясно, че А. С. С. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения, както и че да ги осигури в неговата дискреция е било дали да се съгласи с тях или не, като е било почти сигурно, че ще дължи неустойка. Счита се, че определената неустойка по чл. 29, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. представлява скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. Сочи се, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, счита че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен. Предвид гореизложеното, счита договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. за нищожен поради противоречие на закона. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е в размер на 200.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от А. С. С. на “СТИК- КРЕДИТ” ЕАД при начална липса на основание. Към 07.10.2025 г. А. С. С. е изплатила на „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 парична сума в общ размер на 209.87 лв. Ако сте установи, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е недействителен, „СТИК-КРЕДИТ“ АД следва да върне на А. С. С. 9.87 лв. Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. А. С. С. е платиа сума в размер на 9.87 лв. в повече по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. Предвид гореизложеното, счита че „СТИК-КРЕДИТ“ АД следва да заплати на А. С. С. парична сума в размер на 9.87 лв. Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава А. С. С. при неизпълнение на нейното задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори. Твърди се, че неустойката също така излизала извън присъщите й параметри. обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора. Предвид гореизложеното счита, че неустоечната клауза се явява нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност. Оформен е петитум с който се иска от съда кумулативно да обяви договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. сключен между А. С. С., с ЕГН: •••••••••• и „СТИК- КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 за нищожен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъди „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на А. С. С., с ЕГН: •••••••••• парична сума в размер на 9.87 лв., като недължимо платено. В условията на евентуалност, ако не сметне процесния договор за недействителен, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл. 29, ал. 1 на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 19 от договора поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да осъди „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 да заплати разноските по делото, в това число адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СТИК- КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Х. М. Г.- САК, с който се сочи, че оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Ето защо моли съда да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани посочените нередовности и докато това не се случи, да не продължава действията по настоящото производство. Моли съда да има предвид, че при липса на точно посочен начин на плащане по осъдителния иск ответното дружество е застрашено от претърпяване на необосновано високи вреди, изразяващи се в незабавно образувани изпълнителни дела срещу него и натрупване на допълнителни разноски, в случай че не му е предоставена възможност да плати доброволно още след постановяване на Решението по спора. Твърди се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилагам Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „СТИК КРЕДИТ” АД и Лог файл и кореспонденция. Сочи се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора са извършени по следния начин: Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя - http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159. Когато Заявката за кредит се подава от потребител, който няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следва да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката, Потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Сочи се, че когато Заявката за кредит се подава от Потребител, който има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявява да му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Кредитополучателя. Твърди се, че потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Гореописаните действия изцяло опровергават твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече, в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Едновременно с това, Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество няма данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да бъдат уредени по друг начин. Предвид това клаузите на договора се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно договаряне от страна на Кредитодателя. Сочи се, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 62.95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, начинът на начисляването. Изложени са подробни съображения. Моли се съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна: