Решение № 1915 от 1.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6152/2026 г.

наказателно дело № 20261110206152 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 008753 от 16.03.2026 г., издадено от главен директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – ••• с което на "•••" ЕООД, с ЕИК: •••••••••• за нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ и на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 260 (двеста и шестдесет) евро / 508.52 (петстотин и осем лева и петдесет и две стотинки) лева. В жалбата се иска отмяна на процесното НП, издадено от ••• - главен директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, доколкото жалбоподателят излага доводи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е постановено при липса на доказателства. В жалбата се посочва нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал.1, т.5 ЗАНН, поради липса на конкретизиране спрямо мястото на твърдяното нарушение и в АУАН, и в НП. В условието на евентуалност се иска от съда да приложи института на маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, доколкото се твърди, че процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 28 б. „А“ от ЗАНН, поради липса на предходни нарушения, причинени вреди и отегчаващи обстоятелства. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно Закона за правната помощ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съда е постъпила молба с Вх. №153297 от „•••“ ЕООД чрез юрк. •••, в която посочва, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, поддържа жалбата, иска от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Въззиваемата страна – Главен директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – ••• редовно призован, не се явява, не се представлява. С изпращане на жалбата до настоящата инстанция съобразно правилата на чл. 60 ал.2 от ЗАНН, от ••• - гл. юрк. в ГД „Контрол на пазара“, Отдел „ОКОБП“ – КЗП, се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и наказателното постановление да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че процесното НП е съобразено с материалните и процесуални правила по издаване и се твърди, ве е правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отправя се възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя хоН.р за адвокатско възнаграждение в условието на евентуалност – ако надвишава минималният размер. Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: На 17.12.2023г. свидетелят П. С. закупил от стопанисвания от жалбоподателя ••• ЕООД магазин, находящ се на бул. Цариградско шосе №115 електрическа машинка за подстригване марка •••, за което получил и фискален бон. Същата дефектирала в периода августсептември 2025г. и не можела да се ползва по предназначение. Свидетелят С. посетил магазин на търговеца в МОЛ СЕРДИКА в работното му време, където искал да предяви рекламация, но му било отказано, тъй като служителите в обекта установили, че продуктът е закупен от друг магазин на същата верига и отказали да приемат рекламацията без да попълват никакви документи. Свидетелят бил препратен до магазина, находящ се на бул. Цариградско шосе №115, откъдето била закупена стоката. Свидетелят посетил магазина, опитал се да предяви рекламация, но му било отказано с аргумента, че управителят отсъствал. На другия ден – 02.09.2025г. свидетелят посетил отново магазина, но му казали, че трябва да си запази лична среща с управителя. На 03.09.2025г. свидетелят посетил отново магазина, където управителят бил на смяна, но когато видял, че касовият бон за покупката е от месец декември 2023г. заявил, че няма да приеме рекламацията, тъй като машинката е „много стара“, извадил от кутията, която носил С., брошура, посочил адреса на производителя (•••) в Република България и казал на потребителя да отиде там. Същият ден С. подал чрез електронната форма жалба до КПЗ, прилагайки касовия бон и описвайки отказите на жалбоподателя чрез неговите служители да обработят рекламацията му. Била извършена проверка в обекта във връзка с постъпилата потребителска жалба, заведена в регистъра на КЗП с вх.№ Ц-03-12318 / 03.09.2025г. относно неприета рекламация, предявена от потребителя за уред - машинка за подстригване „•••“. От „•••” ЕООД била изискана информацията, с която се е предлагал уредът. На 21.10.2025г. в деловодството на КЗП постъпило писмено становище от търговеца, че в периода от 30.11.2025г. до 20.12.2025г. уред - машинка за подстригване марка „•••“, модел „•••“ с артикулен номер 947600 се е предлагал на цена с „Билла карата“ 41.99 лв./ бр. и на цена без „Билла карта“ 55.90 лв./ бр. Към жалбата на потребителя е представен касов бон от 17.12.2023г. за закупуването на артикул машинка за подстригване с цена 55.90 лв., начислена отстъпка 13.91 лв. за предоставянето на „Билла карта“ и крайна заплатена цена от потребителя в размер на 41.99 лв. На 02.12.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 008753 от В. П. М. – Старши инспектор в София – Комисия за защита на потребителите /КЗП/ против „•••“ ЕООД, с ЕИК 130007884, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, бул. „България“ № 55 за нарушение на чл.47, ал.3 от ЗПЦСЦУПС. Въз основа на АУАН било издадено и наказателно постановление /НП/ № 008753 от 16.03.2026 г., издадено от главен директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – ••• с което на "•••" ЕООД, с ЕИК: •••••••••• за нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ и на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 260 (двеста и шестдесет) евро / 508.52 (петстотин и осем лева и петдесет и две стотинки) лева. По доказателствата: Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото доказателства и доказателствени средства: Показанията на свидетеля П. С. С. са непротиворечиви, логични, последователни и в хармонична връзка със събрания по делото доказателствен материал, както и добросъвестно депозирани. Свидетелските показания допринасят изцяло за изясняване на фактическата обстановка, като от тях се установява кога и откъде е закупил С. стоката, нейното дефектиране, както и многократните откази на служителите на жалбоподателя да приемат рекламацията и да се произнесат по нея. Свидетелят подробно описва многократните опити в различни обекти да извърши рекламация, както и многократния отказ да бъде оформена претенцията му. Свидетелите показания съдът кредитира и на база на тях изгради фактическата обстановка, описаната по-горе, включително и по отношение на последното му посещение в обекта на търговеца на бул. Цариградско шосе №115, където управителят категорично отказал да приеме рекламацията и препратил С. към прозиводителя-вносител. Съдът кредитира и представените писмени доказателства - констативен протокол № К- 2766300/16.10.2025 г. – заверено копие; АУАН № 008753/02.12.2025 г. - оригинал; НП № 008753/16.03.2026 г. – в оригинал; Жалба от потребител до КЗП с Вх. № Ц-03-12318 / 03.09.25 г. - заверено копие; Системен бон № 8562 - заверено копие; Регистър на предявените рекламации - заверено копие; Касов бон № 6857 от 16.10.2025 г. - заверено копие; Фирмено досие - заверено копие; Заповед № 1724Р / 05.11.2018 г. за компетентност на актосъставителя – заверено копие; Заповед № 7748 / 08.10.2025 г. за компетентност на АНО - заверено копие. Приложеният към преписката касов бон подкрепя свидетелските показания, като от него се установява видът на закупения уред, датата и мястото на закупуването му и продажната цена. От Заповед № 1724Р / 05.11.2018г. на председателя на КЗП – ••• се установява, че към момента на съставяне на АУАН, В. П. М. е заемала длъжност като Главен Инспектор в КЗП – София и по силата на тази Заповед е имала правомощието да съставя АУАН, включително и този от 02.12.2025 г. От Заповед № 7748 / 08.10.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията и длъжностна характеристика на ••• става ясно, че след 08.10.2025 г. е заемал длъжността главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП и по силата на тази Заповед е имал правомощието да издава наказателни постановления, включително и процесното. Поради това, съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица. Видно от констативен протокол и приложения към него, няма вписана рекламация в нарочния регистър към 03.09.2025г. При така установените факти съдът намира следното от правна страна: Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма, съдържат необходимите реквизити и са издадени от лица с нужната компетентност, предоставена им от закона и представените заповеди по преписката. Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин е описано твърдяното от АНО нарушение, като описанието позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. В НП ясно и точно е посочено в кой магазин на жалбоподателя е отказано на 03.09.2025г. да се приеме рекламацията, като не е необходимо с оглед състава на административно нарушение, под който е подведена отговорността на жалбоподателя, да се посочва кой дистрибутор на продукта е посочил управителят на магазина. Служителите на търговеца имат задължение да приемат рекламацията, да я опишат в нарочен регистър и да се произнесат в срок по нея и отказа да извършат тези действия консумира състава на административно нарушение. Ясно е посочена датата и мястото на нарушението. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло. По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото, се установява извършването на нарушението, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е посочено мястото на извършване на нарушението и липсата на солидни доказателства за извършването му са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото. Недвусмислените свидетелски показания от страна на свидетеля П. С. и неговата жалба до КЗП, която е провокирала извършената проверка, при която е бил съставен констативен протокол и актът за установяване на административно нарушение, категорично допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват кредитираните от съда свидетелски показания на потребителя. Нещо повече, същият признава изрично, че едва след подаване на жалбата се е опитал да компенсира потребителя за отказите му да приеме рекламацията. Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят „•••“ ЕООД е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 47, ал. 3, вр. чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/. Според този текст приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. Поради всичко това търговецът е бил обвързан от разпоредбите на позитивното право, касаещи рекламациите и е следвало да съобрази поведението си с тези норми, в това число и с нормата на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС. Поради тези съображения, съдът намери за неоснователни оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Съгласно чл.72 от ЗПЦСЦУПС за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Наложената санкция е в границите малко над минимума (260 евро), правилно превалутирана в новата използвана в страна валута, като съдът не намира основание за нейната ревизия в посока нейното намаляване до размера на 255.64 евро. Съдът установява обаче, че с оглед икономическата мощ на жалбоподателя, като се съобразят и наличните ГФО в ТРРЮЛНЦ, обстоятелството, че се касае за една от водещите вериги хипермаркети на българския пазар, санкцията не е съобразена с финансовите възможности на дружеството и се явява занижена и в този смисъл жалбоподателят е необосновано премиран, доколкото не са отчетени тези и други релевантни икономически фактори при индивидуализацията, необходима за постигане на целите на чл.12 от ЗАНН. Съдът обаче не би могъл да завиши санкцията във вреда на жалбоподателя в това производство. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се изхожда от тежестта на нарушението и поведението на нарушителя, доколкото процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения. Следва да се отчете, че няма никакво извънредно обстоятелство, създаващо пречки за отказа да се приеме рекламацията. Видно е, че потребителят е бил препращан многократно в различни обекти, за да реализира правата си, като навсякъде му е било отказвано да бъде изпълнено законово вмененото задължение на търговеца, продавач на стоката. В обекта, от който стоката е била закупена, жалбоподателят е следвало да се явява общо три пъти, като дори накрая е препратен към производителя и вносител на стоката, предмет на търговска гаранция. Нарушението дори разкрива по-висока степен на обществена опасност с оглед упоритостта на търговеца, многократните откази и създадените крайни неудобства за потребителя. Абсолютно ирелевантно е, че търговецът е извършил законовите си задължения и е „компенсирал“ потребителя с дарени вещи, доколкото това му поведение е резултат от намесата на контролни органи със санкционни правомощия и не се отразява на обществената опасност на нарушението въобще. С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро. Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав