Решение № 18 от 23.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 861/2022 г.

Производство е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 260015 от 26.04.2021 г. по НОХД № 2588/ 2017 година, Специализиран наказателен съд /закрит/, 18-ти състав, е признал подсъдимите:

1. К. А. К. с ЕГН ••••••••••, от гр.•••, българин, български гражданин, осъждан, за виновен в това, че в периода от неустановена дата на м.март 2007г. до 19.01.2010 г., в град С. се сговорил със С. И. А. и Г. А. А. да вършат престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага- престъпление по чл.321, ал.6 от НК, като на това основание и във връзка с чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият К. е бил задържан - от 22.01.2010 г. до 16.12.2010 г. и от 04.03.2015 г. до 12.10.2015 г., както и времето, през което е бил под "домашен арест"- от 17.12.2010 г. до 17.02.2011 г. и от 13.10.2015 г. до 18.01.2016 година.

Съдът е оправдал подсъдимия К. А. К. за вмененото му престъпление по чл.321, ал.1 от НК- за това, че за времето от неустановена дата на м. март 2007 г. до 19.01.2010 г. в гр.••• ръководил организирана престъпна група с членове С. И. А. и Г. А. А., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.255, ал.1 от НК, като за периода м.06.2007 г. - м.01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактура, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД чрез неверни фактури на „Строй Комерс Груп 2003" ЕООД, „Винтранс" ЕООД, „Виастрой-2002" ЕООД, „Валстрой 05" ЕООД, „ЕМ Фуудс" ЕООД, „Форест Криейшън" ЕООД, „Билд Трейд СБ" ЕООД, „Руми 60" ЕООД и „Корал 15" ЕООД.

1. С. И. А. с ЕГН •••••••••• от гр. •••, българин, български гражданин, осъждан, за виновен в това, че в периода от неустановена дата на месец март 2007 г. до 19.01.2010 г. в град С. се сговорил с К. А. К. и Г. А. А. да вършат престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл.321, ал.6 от НК, като на това основание и във връзка с чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. е бил задържан от 11.01.2010 г. до 16.12.2010 г. и от 09.07.2020 г. до 20.07.2020 г., както и времето през което е търпял МНО „Домашен арест“, считано от 17.12.2010 г. до 25.02.2011 година.

Съдът е оправдал подсъдимия С. И. А. за вмененото му престъпление по чл.321, ал.2 от НК- за това, че за времето от неустановена дата на м.март 2007 г. до 19.01.2010 г., в гр.•••, участвал в организирана престъпна група, ръководена от К. А. К. и с друг член Г. А. А., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.255, ал.1 от НК, като за периода от м.06.2007 г. до м.01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактури, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД чрез неверни фактури на „Строй Комерс Груп 2003" ЕООД, „Винтранс" ЕООД, „Виастрой-2002" ЕООД, „Валстрой 05" ЕООД, „ЕМ Фуудс" ЕООД, „Форест Криейшън" ЕООД, , Билд Трейд СБ" ЕООД, „Руми 60" ЕООД и „Корал 15" ЕООД.

1. Г. А. А. с ЕГН •••••••••• от гр. С., българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, неосъждана, за виновна в това, че в периода от неустановена дата в началото на 2009 г. до 19.01.2010 г. в град С. се сговорила с К. А. К. и С. И. А. да вършат престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага- престъпление по чл.321, ал.6 от НК, като на това основание и във връзка с чл.54 от НК е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.

Съдът е оправдал подсъдимата Г. А. А. за вмененото престъпление по чл.321, ал.2 от НК - за това, че за времето от неустановена дата на м.март 2007 г. до 19.01.2010 г. в гр.••• участвала в организирана престъпна група с друг член С. И. А. и ръководена от К. А. К., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.255, ал.1 от НК, като за периода от месец 06.2007 г. до месец 01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактури, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД чрез неверни фактури на „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой-2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „ЕМ Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД и „Корал 15“ ЕООД.

В присъдата липсва произнасяне по въпроса за сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, присъдата е обжалвана от защитниците на тримата подсъдими.

В жалбата си, защитникът на подсъдимия К. А. К. релевира доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, поради постановяването при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, както и липса на фактически и правни основания за осъждането на К. по чл.321, ал.6 от НК. Фактическите положения по делото били неправилно установени. Оценката на доказателствата по делото била едностранчива, необективна и незадълбочена, а същественото нарушение на чл.103 и чл.107 от НПК, довело до извеждането на неправилни и необосновани правни изводи. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. К. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

В депозираното допълнително изложение, защитникът на подсъдимия К. доразвива изложените във въззивната жалба доводи. Твърди, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на закона и правят присъдата необоснована.

Преценката на събраните доказателства по делото и установените с тях факти и обстоятелства, била незадълбочена, необективна, формална и превратна. Не били спазени процесуалните изисквания, визирани в чл.чл.13, 14, 103 и 107 от НПК. Това довело до неправилно установени фактически положения, които в значителната си част били взаимно противоречиви и изключващи се.

Не било изяснено основното и съществено фактическо положение - кога, къде, как и по какъв начин било постигнато съгласие за извършване на престъпни деяния, кога, как, къде и по какъв начин бил заформен и реализиран престъпния умисъл за съучастническа дейност. Независимо, че подсъдимите К. и А. били братовчеди, това не освобождавало съда от задължението да установи кога между тях възникнал престъпния умисъл. В мотивите си, съдът само посочил, че К. и А. в началото на м. март 2007 г. започнали да се занимават с неправомерно приспадане на ДДС от „Експорт интернешънъл“ ЕООД, което продължило до 19.01.2010 година. В същото време съдът бил отчел, че това търговско дружество било регистрирано по ДДС на 17.04.2007 г. и било дерегистрирано на 06.11.2008 г., а до месец август 2008 г. били дерегистрирани и останалите ТД, с които К. и А. извършвали търговска дейност.

Не било изяснено и кога, къде и как било извършено всяко едно от престъпните деяния, с които бил причинен сочения в ОА и възприет от съда престъпен резултат от неправомерно усвоено, неполагащо се ДДС в размер на 2 089 558.11 лева.

В мотивите не било коментирано и кога, къде и как престъплението по чл.255, ал.1 от НК било довършено, кога и какво било участието и престъпния принос на всеки един от подсъдимите. Липсата на безспорна установеност на времето на настъпване на данъчното събитие, мястото, времето и издателя на първичните счетоводни документи; лицето, което е изготвяло и подавало данъчните декларации, кога и къде са постъпвали сумите от неправомерно начисленото ДДС, както и лицето, което ги е получавало, са довели до съществена неяснота въз основа на кои установени факти съдът е формирал вътрешното си убеждение за извършена в съучастие престъпна дейност по чл.255, ал.1 от НК.

Според защитника, съдът само формално се позовал на приетите съдебно- счетоводни експертизи, без да обсъди и прецени сочените в тях изключително важни факти, а именно, че:

На „Експорт интернешънъл 07" ЕООД, бил съставен РА № 802013/31.03.2009 г. от ТД на НАП - С. център, за периода 17.04.2007 г. до 30.09.2007 година;

На това дружество бил съставен и РА № 803849/22.10.2008 г. от ТД НАП-С. изток, за времето от 01.10.2007 г. до 29.02.2008 г., с който били определени за внасяне задължения в размер на 3 289 181.62 лева.

В мотивите, съдът само формално бил посочил, че органите по приходите изготвили доклад за „Винтранс“ ЕООД на 28.11.2007 г.; че дружеството било идентифицирано като участник в данъчна измама, което генерира неправомерно ползване на данъчен кредит; че на „Валстрой 05“ ЕООД бил съставен ревизионен акт № 20004608/10.04.2008 г. за периода 01.09.2006 г. до 31.10.2007г., с който била определена сума за внасяне в размер на 1 250 546.24 лева; че на „Ем Фуудс" ЕООД бил съставен РА № 2000800775 от 02.09.2008 г. за периода от 01.06.2007 г. до 31.12.2007 г., с който били определени данъчни задължения в размер на 1 915 018.20 лева.

По тези, съдържащи се в ССчЕ констатации, липсвал анализ кога е довършено всяко от престъплението, от кого и по какъв начин, какво е участието на всеки от подсъдимите и може ли да се включи в срока, посочен от Справките – декларации, в който е съществувало престъпното сдружение и в частност в каква степен се отнася за подсъдимия К.. Преценявайки обясненията на подсъдимия К., съдът, в мотивите /стр.33/, си позволил да приеме, че подсъдимият си служел с измислени факти, без обаче да ги конкретизира.

В същото време, съдът изобщо не бил обсъдил, а и не бил преценил, че за периода на обвинението, счетоводството било осъществявано от счетоводител Т. Ц., която оформяла всички счетоводни документи, изготвяла и подавала данъчните декларации. Именно тези обяснения съдът не бил обсъдил, независимо, че бил длъжен.

Защитникът на подсъдимия К. твърди, че не е ясно кога е довършено всяко от престъпните деяния по чл.255 ал.1 от НК, както и не било ясно въз основа на какви доказателства, факти и обстоятелства съдът изградил вътрешно убеждение, че К. бил извършил в съучастие престъпления по чл.255, ал.1 от НК, през 2008, 2009 и 2010 години, и то с дерегистрираното и продадено през месец септември 2008 г. дружество „Експорт интернешънъл 07“ ЕООД, защото липсата на данъчен субект за този период изключвал възможност за извършване на данъчни нарушения.

В мотивите липсвал и задължителния коментар на изложените, със защитната пледоария различни фактически положения, т.е. съдът бил допуснал съществен дефицит в мотивите си. От друга страна, този дефицит, абсолютно компрометирал извода на съда, че доказателствената обезпеченост на наказателната отговорност се извеждала от вторичната престъпна дейност по чл.255 ал.1 от НК. Именно този извод на съда, установявал друго особено съществено противоречие в мотивите – кога е приключило съществуването си престъпното сдружение, защото веднага след това, съдът бил посочил, че престъплението по чл.321, ал.6 от НК има самостоятелен характер и за преценката за извършването му е ирелевантен въпроса дали са извършени вторичните престъпления. Така, се пораждал въпроса, тогава защо е създадено престъпно сдружение? Това противоречие имало отношение и към другия извод на съда, че „престъпното сдружение е намерило проявление и във вторичната престъпна дейност при реализиране на целите".

Съществена неяснота в мотивите на съда защитникът сочи и по отношение на определеното на К. наказание, тъй като според съда /в мотивите/, подсъдимият К. следвало да изтърпи наложеното му наказание при „строг режим" на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като бил извършил деянието в изпитателния срок на предходно определено условно осъждане, но не бил посочил по кое дело е това осъждане, от кой съд, от коя година е и т.н. Това ограничавало правото на защита на подсъдимия, а въззивният съд бил лишен от възможността да провери правилно ли е приложен закона в тази част на присъдата.

Освен всичко изложено, защитникът на подсъдимия К. прави оплаквания, че съдът е оправдал К. по повдигнатото от Специализирана П. обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.1 от НК, но не бил постановил оправдателен диспозитив. Специализираният наказателен съд зачел задържането на подсъдимия на досъдебното производство, но не посочил срока, през който К. бил лишен от свобода.

Моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна за К. К. присъда. В условията на алтернативност, моли за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Доказателствени искания не са направени.

В депозираната от служебния защитник на подсъдимата Г. А. А. въззивна жалба, се атакува осъдителната част на присъдата, касаеща признаването на подсъдимата А. за виновна в извършване на престъпление по чл.321, ал.6 от НК и осъждането по този текст от закона. Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана за това престъпление. В условията на алтернативност, прави искане за намаляване размера на наложеното ѝ наказание.

Тези искания защитникът обосновава с твърдения за допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на А.. Излагат се доводи и за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и, че събраните в хода на производството доказателства, не обосновавали извод за доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин.

С въззивната жалба, от името на подсъдимия С. И. А., защитникът му навежда доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на първоинстанционната присъда, поради което се иска отмяната, и постановяване на оправдателна такава, по отношение на подсъдимия А.. В допълнителното си писмено изложение към жалбата, наречено „искане“, защитникът на подсъдимия А. сочи, че по делото няма неизяснени обстоятелства от фактическа и правна страна, но порокът на присъдата от материалноправна гледна точка бил в това, че въз основа на събраните доказателства, бил направен неправилен правен извод. Едно от основанията за атакуване на присъдата като незаконосъобразна, била нейната явна несправедливост, тъй като вида и размера на наложеното на подсъдимия А. наказание не отговаряли на обществената опасност на деянието и дееца.

Пред въззивната инстанция подсъдимите Г. А. А., К. А. К. и С. И. А. се явяват лично, заедно със защитниците си, които заявяват, че поддържат депозираните от тях въззивни жалби.

Защитникът на подсъдимата А. обръща внимание, че първоначалното обвинение на подзащитната е било за това, че до 19.01.2010 г., осъществявала счетоводна дейност от самото учредяване на фирмата, водила счетоводство в нарушение на закона и не подавала декларации, изготвила месечни справки декларации по ЗДДС, дневници за покупко- продажби, за представянето им пред приходните органи. Никъде в обвинителният акт не се твърдяло, че Г. А. била осъществявала счетоводна дейност на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД или някои от другите девет, изброени в обвинителния акт дружества. За първи път такова обвинение било отразено в мотивите на съда към обжалваната присъда. Според защитника, при липса на такова обвинение от прокуратурата, Г. А. не се е защитавала по такова обвинение и едва за пръв път от мотивите на присъдата разбират, че дейност по насрещна проверка представлявала дейност по прикриване на ДДС. Изменение на обвинението, срещу което подсъдимата не се била защитавала, било недопустимо от съда и то едва за пръв път в мотивите му. Според защитника, мотивите към присъдата не кореспондирали нито с фактите, нито със закона.

Направен бил своеобразен прочит на доказателствата, които били интерпретирани в отделните моменти на мотивите в различен смисъл. Като пример сочи, че в началото на мотивите се твърди, че подсъдимият К. прехвърлил собствеността на дружеството на Р. към месец декември 2007 г., но запазил за себе си пълномощно и станал пълномощник, като едновременно с това от 2008 г., пълномощник бил С. А.; че К. К. не бил имал правен интерес да се интересува от дейността на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, тъй като той вече бил прехвърлил дружеството на Р. или е бил пълномощник на него, а после пък било посочено, че К. К. бил пълномощник, т.е. съдът не бил наясно от юридическа гледна точка, какво представлява насрещната проверка и в тази връзка, защитникът цитира чл.45 от ДОПК, регламентиращ правилата и целта за извършване на насрещна проверка. Така, първоинстанционният съд неправилно преценил, че в хода на насрещни проверки подсъдимата А. изготвяла и представяла, за нуждите на тези проверки, документи с невярно съдържание, за да оправдае приспадането на данъчен кредит. Защитникът обръща внимание, че на тези документи на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, били извършени две ревизии, приключили през м.май 2008 г. с доклад и ревизионен акт, които не били обжалвани. Защитникът твърди и, че ревизионните актове на дружествата, посочени в обвинителния акт, касаели период, в който подзащитната Г. А. не се била познавала с подсъдимите К. К. и С. А.. Периода, за който било установено, че А. вече се познавала с двамата подсъдими, бил от началото на 2009 г., когато ревизиите на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД вече били приключили, които установили вида на дължимия от дружеството данък, правилно ли е приспаднат, правилно ли е изчислен, проверена била и счетоводната документация. Извършваните след ревизиите насрещни проверки, на около 10 от тях не били връчени исканията, като само на две – три от тях било отговаряно, а документите или не били в пълен обем или били негодни за извършване на насрещната проверка. За тези документи съда приел, че са с невярно съдържание. Според защитника, след като тези документи, дадени за насрещни проверки, не били видени от подсъдимата и защитата, и последните не се били убедили, че тези насрещни проверки и тези документи били нарочно създадени, и антидатирани за минал период от 2007 г. и 2008г., то не може да се твърди, че са с невярно съдържание, както и, че подсъдимата А. е участвала при тяхното изготвяне или давала съвети за изготвянето им.

На стр.15 от мотивите на присъдата /които били буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт/, съдът преписал, че от 01.01.2007 г. до 01.01.2010 г. „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, включвало фактури от посочените доставчици. В тази връзка, защитникът сочи, че всичките, посочени в обвинителният акт, десет дружества – обект на изследване от приетите експертизи, са били дерегистрирани по ДДС до 25.11.2008 г., а „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД било регистрирано на 06.11.2008 г. След тази дата, до 19.01.2010 г., липсвали данни което и да било от тези дружества да е осъществявало търговска дейност, да е издавало фактури, да е подавало декларации, още по- малко справки-декларации по ДДС, за да се твърди от съда, че периода е до 01.01.2010 година.

На стр.16 от мотивите, съдът обобщено приел, че от началото на 2009 г., подсъдимата А. се включила към посочената дейност, събирала и изготвяла документи. Липсвали конкретни факти именно, защото дружествата не работели. Посочено било, че с нейна помощ били изготвяни първични счетоводни документи, но не били конкретизирани.

На лист 18 от мотивите, съда съобразил заключението на счетоводната експертиза, като на стр.19 в скоби посочил, че периода от 01.04.2007 г. до 30.11.2008 г., е такъв защото представените документи, позволявали експертите да изследват единствено този период. Според защитника, това не било вярно, защото след дерегистрацията на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД на 06.11.2008 г., нямало документи касаещи ДДС, които да бъде проверени.

По отношение дружеството „Валстрой“, на стр.23 вещите лица дали заключение единствено за периода 2006 г., с обяснението, че представените документи позволяват да се правят счетоводни изводи само за този период. Според защитника, това е така, защото това дружество било дерегистрирано, поради което логично след това да няма справки- декларации. Същата била ситуацията и в следващия абзац.

По-нататък съдът коментирал счетоводната експертиза на „Винтранст“ ЕООД, за периода от 2004 г. до 2009 г., без да съобрази, че този период не бил свързан с периода на регистрацията на дружеството, а бил съвсем произволен, преписан от обвинителния акт.

На лист 35 от мотивите, съдът коментирал счетоводни експертизи, отнасящи се до дружества, невключени в обвинителния акт и които не били предмет на делото, и по отношение на които подсъдимата А. и защитникът, не са се защитавали. С коментара на дейността на тези дружества, съдът целял да обоснове в какво се изразявала дейността на подсъдимата А.. Избирателно, но обобщено били коментирани от съда и показанията на свидетелката А. Ф., според която именно А. била изготвила документите и ги представила пред данъчните органи.

Съдът приел, че Г. А. била счетоводител на фирмите на К., без да посочва на кои конкретно – дали на описаните в обвинителния акт фирми или на други. Тази конкретизация била от значение, с оглед преценката дали е спазена обвинителната рамка, а от там и дали е възпрепятствана защитата на подсъдимата.

Показанията на свидетеля К., съдът приел като изграждащи защитна позиция на външни лица, без обаче да конкретизира кои са тези лица.

Съдът приел показанията на свидетелката Г. Г. за убедителни, но според защитника това не било вярно, защото за свидетелката Г. свидетелствали П. К., А. Ф. и подсъдимия К.. Защитникът обръща внимание, че от обясненията на подсъдимата А., съдът приел, че подсъдимата заявила, че освен „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, останалите фирми са били станали известни в хода на делото, но макар и в тази връзка документи да са били намерени, не било установено, за кои фирми се отнасяли и дали те са част от обвинението.

Съдът коментирал „трета Г.“, без да уточни коя е тази трета Г. - Г. Г. и за Г. А.. Била ангажирана с невярна документална отчетност, водеща до укриване на реални данъчни задължения, но съдът не изяснил как били реално укрити данъчни задължения при липса на търговска дейност.

Страница 49 от мотивите съдържала друг неверен факт - че подсъдимият К. подавал в НАП, справките-декларации за периода 04.2007 г. и 11.2008 г. и приложената по делото справка го опровергавала.

С интерпретацията на приложените специални разузнавателни средства - разговорите, съда съвсем излязъл от рамките на обвинението. Коментираните от съда разговори, не установявали ведомостите и трудовите договори на коя фирма са, и дали са фалшиви.

Според съда, А. не била обвинена по чл.225 от НК, но участвала в извършването на престъплението по чл.255 от НК чрез насрещните проверки. Според защитникът такова заключение е неприемливо, тъй като насрещните проверки не представят документите, които са дадени, не било установено кои от тези документи били верни или неверни, както и, че насрещната проверка не обосновава неправомерно приспадане на ДДС, какъвто бил смисъла на закона. В заключение, защитника на подсъдимата Г. А. пледира за признаването ѝ за невиновна.

В лична защита, подсъдимата Г. А. поддържа пледоарията на защитника си и заявява, че няма какво да добави.

В пледоарията си, защитникът на подсъдимия К. К., твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата, и явна несправедливост на наложеното на К. наказание. Според защитника, липсвали отговори на въпросите кога, къде и как било формирано престъпното сдружение, и с какви действия е била реализирана престъпната му дейност. Подсъдимият К. бил обвинен за това, че от м. 07.2007 г. до м. 01.2010 г. участвал в престъпно сдружение, създадено с цел да извършва данъчни престъпления, а именно да избягва данъчно облагане и неправомерно да се облагодетелства със средства, придобити от неплащане на ДДС в размер на 2 089 558 лева.

Според този защитник, в мотивите на присъдата никъде не било отразено кога е било довършено последното престъпление, за да се установи кога е приключил престъпния период. Това, според защитника, е основание да се застъпи категоричната позиция, че на практика обжалваната присъда, при основните фактически положения, няма мотиви, тъй като или липсват такива или са противоречиви и неубедителни. Защитникът възразява и срещу посочената от съда сума от 2 089 558 лева нанесени вреди, защото никъде в мотивите не било посочено, с кое деяние, какви вреди били нанесени. Защитникът сочи като пример за основни противоречия в мотивите на обжалваната присъда, приетата от съда виновност на К. К., за това, че използвал основно „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД за данъчни престъпления през 2009 г., независимо, че дружеството било прехвърлено на друг собственик през месец септември 2008 г., а на 06.11.2008 г. е било дерегистрирано по ДДС. Същото възражение било направено и пред първоинстанционният съд, което не било обсъдено в мотивите.

Защитникът сочи, че на стр.21 от мотивите, съда формално посочил, че бил изготвен доклад от данъчните органи за „Винтранс“ ЕООД за времето от 28.11.2007 г., което било идентифицирано като участник в данъчна измама, но съдът не изложил конкретни доводи защо, след като не била доказана престъпна дейност, подсъдимите въз основа на какво са били предадени на съд.

Издаденият на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД ревизионен акт, касаел времето от 17.04.2007 г. до 30.09.2007 г., което било извън периода на обвинението, а това обстоятелство правело присъдата необоснована.

Според защитника, в мотивите, осъдителната присъда е следвало да съдържа данни какви деяния били извършили тримата подсъдими, по кое време и по какъв начин, и какъв е престъпния резултат. Мотивите е следвало да съдържат ясно и точно описание на фактите доказващи, че е било създадено престъпно сдружение за извършването на данъчни престъпления.

На стр.33 от мотивите съдът посочил, че подсъдимият К. си бил служил с измислени факти, без да конкретизира кои са тези факти, за кои субекти и за кои деяния се отнасят. Така постановените мотиви, създавали пречка да се прецени правилно ли са установени фактическите положения или не.

Защитникът възразява и срещу определения от първия съд, на К. К. „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б „в“ ЗИНСС, за изтърпяване на наложеното му наказание, поради осъждането му по друго дело, и деянието било извършено в изпитателен срок. Това също било липса на мотиви и това било основното, най-съществено допуснато процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на обжалваната присъда.

Защитникът твърди и, че при преценката на представеното обвинение, решаващият съд не бил достатъчно преценявал събраните гласни и писмени доказателства, не бил изследвал въпроса за наличието на множество противоречия между различните доказателствени източници и не ги е отстранил. При твърдяното неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения, защитникът пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна такава.

В правото му на лична защита, подсъдимият К. заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да допълни.

Защитникът на подсъдимия С. И. А., се присъединява към изложенията на колегите си – защитници на подсъдимите А. и К., тъй като имали пряко отношение към доказуемостта и обосноваността на обжалвания съдебен акт, и по отношение на подсъдимия А.. Също твърди, че повдигнатото на А. първоначално обвинение било за това, че е бил член на организирана престъпна група, в която участвали К. К. като ръководител, Г. А. и И. М.. В хода на съдебното производство било категорично доказано, че М. нямал никакво отношение към инкриминираните в обвинителния акт деяния, поради което по отношение на него била постановена оправдателна присъда, която, като непротестирана, влязла в сила. В резултат на това, прокуратурата коригирала обвинението в организирана престъпна група, касаеща трима души - ръководител К. К. и С. А., и Г. А.. Измененото, в хода на производството обвинение, се отнасяло единствено до фактическите обстоятелства, досежно кръга на фирмите спрямо които обвинението поддържало, че са извършени съответните незаконосъобразни действия, с цел постигане на определени неправомерни финансови резултати, касаещи действия извършени от подсъдимите.

Защитникът възразява срещу процесуалните действия на съда, а именно да коригира обвинението и да се произнесе по състава на чл.321, ал.6 от НК, при липса на каквито и да било процесуални действия от страна на прокуратурата. Макар и да признава до голяма степен припокриването на фактическия състав, защитникът твърди, че право на обвиненото лице е да се защити по конкретните факти и обстоятелства, отоносими по това обвинение. Предвид нормата на чл.321, ал.6 от НК, която била своеобразна форма на приготовление, конкретните действия, чрез които се били реализирали тези намерения, следвало да бъдат диференцирани. Защитникът сочи пледоарията на защитника на подсъдимата Г. А., който твърдял липса на доказани каквито и да било съставомерни действия, но в мотивите било прието, че ако не е установено кога, къде и как, при какви обстоятелства и по какъв начин са се уговорили съответните лица да се сдружат, което било съставомерен елемент на фактическия състав, то тази доказателствена празнота би могла да бъде запълнена с факти и обстоятелства, които били доказани за последваща фактическа дейност, т.е. по презумпция - след като са я реализирали, следователно са налице преки доказателства, че е налице сдружаване. Всички тези действия, според обвинението и според мотивите в присъдата са довели до неправомерен и незаконосъобразен престъпен резултат, които били реализирани чрез действията на подсъдимата Г. А., защото по отношение на С. А., в хода на производството не било доказано, че той въобще имал потенциал да извърши такива действия. Те били реализирани единствено от лице, притежаващо специално образование и умения. В случая, според обвинението, това била подсъдимата Г. А., но според твърденията на защитника, който и защитника на А. подкрепял, А. не била извършвала такива действия. Затова изложените в мотивите обстоятелства, че основната дейност на подсъдимия А. била да служи като “момче за всичко“, и да носи на подсъдимия К., като транспортна фирма, до подсъдимата А. тези документи, които бил знаел, че ги носи с тази цел, тя да включва в тях невярно съдържание, тези разсъждения не намирали никаква логична опора от гледна точка на обикновената човешка логика.

Подсъдимият А. бил осъден без наличието на доказателства за извършени от него каквито и да било действия, причиняващи вреда.

Всичко изложено налагало отмяна на присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, поради нарушение на принципа на реалната справедливост, тъй като А. бил „момчето за всичко“ - което според обвинението знаело какво съдържали носените от него листи, с каква цел, т.е. бил с най- висока обществена опасност.

Защитникът намира размера на наказанието за неоснователен. Обвинението не било доказано, а приетото от съда било при допуснати съществени процесуални нарушения.

Подсъдимият А., в правото му на лична защита, поддържа казаното от защитника си и заявява, че няма какво да добави.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура заявява, че прокуратурата не е подала протест, защото се е съгласила с оправдателната част на присъдата. Прокурорът от САП заявява, че споделя съображенията на защитниците, изложени пред въззивната съдебна инстанция, по отношение на оценъчната доказателствена дейност на съда, респективно правните изводи за дейността на тримата подсъдими и характера на твърдяното трайно сдружение между тях. В тази връзка, заявява, че не пледира за потвърждаване на осъдителната част на обжалваната присъда.

В предоставеното им право на последна дума, подсъдимите Г. А. А., К. А. К. и С. И. А., молят да бъдат оправдани.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:

На първо място, за прецизност, следва да се отбележи, че настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с решение № 20/21.07.2017г. по ВНОХД 137/2016 г., Апелативен специализиран наказателен съд е отменил присъда от 30.03.2016 г. на Специализиран наказателен съд по НОХД № 1593/ 2014 г. в частта относно подсъдимите К. А. К., С. И. А. и Г. А. А., и делото е върнато за ново разглеждане на Специализирания наказателен съд /постановената присъда спрямо И. М. не е била атакувана по въззивен ред и е влязла в сила/.

При повторното разглеждане на делото от Специализиран наказателен съд, образувано като НОХД № 2588 / 2017 г., първоинстанционният съд, в хода на съдебното следствие, със свое определение в съдебно заседание от 11.10.2019 г., е допуснал изменение на обвинението спрямо тримата подсъдими - К. А. К., С. И. А. и Г. А. А., в неговата финална словесна част, която е придобила следното съдържание: „като така са приспаднали неследващ се данъчен кредит на „Експорт Интернешънъл" ЕООД, чрез неверни фактури на дружествата "Строй Комерс Груп 2003" ЕООД, "Винтранс" ЕООД, "Виастрой 2002" ЕООД, "Валстрой 05" ЕООД, "Ем Фуудс" ЕООД, "Форест Криейшън" ЕООД, "Билд Трейд СБ" ЕООД, "Руми 60" ЕООД, "Корал 15" ЕООД. Производството по НОХД № 2588/17 г. по описа на СпНС е приключило с постановената осъдителна присъда № 260015 от 26.04.2021 г., с която тримата подсъдими са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

Именно тази присъда е обект на проверка от настоящото въззивно производство, което е образувано по въззивни жалби на тримата подсъдими.

При собствения прочит на делото, настоящата инстанция намира, че Специализиран наказателен съд /закрит/ обстойно и задълбочено е анализирал доказателствата, събрани както на досъдебното, така и в съдебното производства и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действащ също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на правните изводи на първия съд, довели като краен резултат, несправедливост на присъдата, както и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора. Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция споделя приетото за установено от първоинстанционния съд, че подсъдимият К. А. К. не работи, с основно образование е. Същият е осъждан три пъти за тежки умишлени престъпления – по чл.195, ал.2 вр.ал.1 от НК /реабилитиран по реда на чл.86, ал.1 от НК/, по чл.206, ал.1 от НК и по чл.308, ал.1 от НК.

Подсъдимият С. И. А. също е многократно осъждан за различни престъпления – чл.131 от НК; по чл.194, ал.3 от НК; по чл.252 вр. чл.195 от НК; по чл.195 от НК; по чл.195 от НК; по чл.196 от НК; по чл.131а, вр.чл.129 от НК; по чл.343б от НК; по чл.343 от НК; по чл.227б от НК и по чл.255а от НК. Последното осъждане на подсъдимия А., по чл.255а от НК, е за това, че е прехвърлил на Д. В. (свидетел по настоящето дело) и на М. Ц. търговското си предприятие, както и дружествения дял на „Люсим 2001“ ЕООД и „Ем Фуудс“ ЕООД, по отношение на които имало установени данъчни задължения.

Подсъдимата Г. А. А. е неосъждана, с висше образование, собственик на счетоводна къща.

Подсъдимите К. А. К. и С. И. А., като братовчеди, били в близки отношения помежду си.

Подсъдимият К. К. бил едноличен собственик на капитала и управител на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД с ЕИК 175248110. Дружестовото е регистрирано по ДОПК на 13.03.2007 г., а по ЗДДС - на 17.04.2007 година. Дружеството е дерегистрирано служебно по ЗДДС на 06.11.2008 година.

Предмета на дейност на дружеството е бил покупко-продажба на стоки и извършване на СМР, ВОП доставки на автомобили и други. С това дружество подсъдимият К. осъществявал стопанска дейност, а именно строително-монтажни работи (СМР), която осъществявал чрез лица от ромски произход от гр. ••• и околните села. Чрез тези лица, осъществявал дейност и като подизпълнител на СМР, възложени на трети лица.

От месец март 2007 г., подсъдимият К. с помощта на подсъдимия А. започнали неправомерно да приспадат ДДС от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, като причината за тази измамна дейност се изразявала в следното: дружеството доставяло автомобили на лизингово дружество „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕАД; тези автомобили били закупувани от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, които преди това били закупувани от чужбина в рамките на вътреобщностно придобиване /ВОП/; след придобиването им, те били препродавани на лизинговото дружество, като продажната цена била заплащана по банков път и изтеглена още същия ден от подсъдимия К. /автомобилите, придобити в рамките на ВОП и непосредствено след това препродадени на лизинговото дружество са отразени в експертиза-том 23 от досъдебното производство/, поотделно за всеки данъчен период относно закупени автомобили и за продажбата им. Освен това, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, извършвало и множество доставки на „Мини Марица Изток“ ЕАД /експертиза в т.32 от ДП/, както и отделни други доставки. Доставката на стоки, предмет на ВОП, при нормални други условия /ако реалният купувач е „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕАД/ би формирала за последния задължение за внасяне на ДДС като резултат за периода, предвид факта, че отразяването на ВОП не формира право на данъчен кредит, подлежащ на приспадане и съответно- не се отразява върху резултата за данъчния период. За да избегне внасянето на ДДС като резултат за периода, фактически дружеството било заместено в ролята му на реален купувач от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. От своя страна „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД не внасяло ефективно дължимия данък /респ. намалявало неговия размер/ като упражнявало право на данъчен кредит за получени доставки на стоки, които не били реално осъществени или услуги, които не били действително извършени.

Към този период от време подсъдимият К. поддържал лични отношения със свидетелката Ф.. Посещавал я често в къщи и в отделни периоди от време съжителствали на семейни начала. Ф. се познавала и с подсъдимия С. А.. Контактите между подсъдимите К. и А. зачестили след регистрацията на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД през месец март 2007 година. В този период от време, подсъдимият А. бил едноличен собственик на „Винтранс“ ЕООД с ЕИК 106539767 и „Ем Фуудс" ЕООД с ЕИК 131115119.

След регистрацията на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, подсъдимият К. предоставил на свидетелката Ф. офис-техника и я задължил да води документацията на това дружество. Ф. попълвала различни документи, договори, протоколи, описи, спецификации, декларации за качество и други, като данните за съдържанието им било предоставяно от подсъдимия К.. Извършвайки тази работа, на свидетелката Ф. станали известни търговските дружества „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой-2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „ЕМ Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД и „Корал 15“ ЕООД, с които привидно подсъдимият К. поддържал търговски взаимоотношения. Готовите документи свидетелката Ф. предоставяла на К. и А.. След месец март 2007 г. документално търговската дейност на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД била свързана със следните търговски дружества:

Дружество „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, ЕИК 175010170 - регистрирано с решение № 1 / 04.01.2004 г. по ф.д. № 13364 / 2005 г. - СГС с едноличен собственик Р. С. М.. Представляващ дружеството бил Д. Н. Д.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 04.05.2006 г. и дерегистрирано на 15.08.2008 г. От м.август 2008 г. като едноличен собственик и управител на дружеството била вписана свидетелката П. В. Г.. Дружество „Винтранс" ЕООД, ЕИК 106539767, било първоначално регистрирано по ф.д. № 1175/1997 г. на ОС-Враца, с едноличен собственик и представляващ, подсъдимият С. И. А.. През 2001 г., дружеството било преобразувано в ООД, с двама равноправни съдружници. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 06.11.2001 г. и дерегистрирано на 20.03.2008 година. На 01.11.2006 г., било вписано прехвърляне на дружествените дялове от двамата съдружници на подсъдимия А., който станал едноличен собственик и управител, като за адрес на управление бил деклариран гр.Лом, ул.Бор №18. През месец октомври 2007 г., подсъдимият А. прехвърлил дружеството на свидетеля Б. А. К.. Дружество „Виастрой 2002“ ЕООД, с ЕИК 114582871 било регистрирано на 20.02.2002 г. в ОС-Плевен по ф.д. № 180/2002 година. Регистрирано било по ЗДДС на 18.07.2002 г. и дерегистрирано на 02.01.2008 година. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил вписан свидетеля Д. А. В.. Дружество „Валстрой 05“ ЕООД, ЕИК 131400659, било регистрирано на 01.04.2005 г. в СГС, с едноличен собственик, управител и представляващ дружеството В. А. А.. На 21.04.2007 г., то било прехвърлено на М. Н. В., който бил вписан като негов едноличен собственик, управител и представител. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 17.10.2005 г.и дерегистрирано на 18.12.2007 година.

Дружество „Ем Фуудс“ ЕООД, ЕИК 131115119, било регистрирано в СГС, първоначално с едноличен собственик и управител К. М. Б.. На 21.05.2007 г. като управител бил вписан подсъдимият С. И. А.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 31.07.2003 г., и дерегистрирано на 19.07.2007 г. след това отново било регистрирано по ЗДДС за периода 02.08.2007 г. - 27.10.2008 г., когато било дерегистрирано.

Дружество „Форестър Криейшън“ ЕООД, ЕИК 118583586, било регистрирано в Силистренски окръжен съд на 19.04.2007 г., със собственик и управител С. Н. К.. На 09.01.2008 г. К. бил заличен като собственик и управител и на негово място, като едноличен собственик на капитала на дружеството и управител бил вписан Л. Д. П.. Считано от 11.03.2008 г. подсъдимият С. А. притежавал пълномощно за счетоводно подаване на документи за дружеството по ЗДДС. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 04.05.2007 г. в ТД НАП-Силистра и дерегистрирано на 05.08.2008 година.

Дружество „Билд Трейд СБ” ЕООД, ЕИК 175279604, било вписано във фирмено отделение на СГС, с първоначално наименование „Динамик Строй“ ЕООД с едноличен собственик на капитала С. Г. Б.. На 15.08.2007 г. е била вписана промяна в наименованието на дружеството, което било променено от „Динамик Строй" ЕООД на „Билд Трейд СБ“ ЕООД. На 11.09.2008 г. в Търговския регистър като едноличен собственик, управляващ и представляващ дружеството бил вписан Д. А. В.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 27.06.2007 г. и дерегистрирано на 25.11.2008 година.

Дружество „Руми 60“ ЕООД, ЕИК 118551814, било регистрирано на 24.02.2004 г. в Силистренски окръжен съд. Представлявано било от В. С. И.. Регистрирано било по ЗДДС на 14.07.2004 г. и дерегистрирано на 21.08.2008 година. Пълномощник на дружеството при осъществяване на цялостната му търговска дейност, считано от 11.03.2008 г., бил подсъдимият С. А.. Дружество „Корал 15“ ЕООД, ЕИК 118579890, било регистрирано на 25.08.2006 г. в Силистренски окръжен съд, с първоначално наименование „Аспарух 55“ ЕООД. Регистрирано било по ЗДДС на 10.10.2006 г. и дерегистрирано на 05.08.2008 година. На 09.01.2008 г., като едноличен собственик и управител на дружеството бил вписан Л. Д. П.. За процесния период, дружеството било адресно регистрирано в гр.Лом, ул. „Липа“ № 45 и гр.•••, бул. „Дондуков“ № 5. Пълномощник на дружеството при осъществяване на търговската му дейност, считано от 11.03.2008 г. бил подсъдимият С. А.. Считано от 07.12.2007 г., подсъдимият К. прехвърлил собствеността на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД на лицето Е. Р. В., но за да продължи да бъде дружеството под контрола на подсъдимите, В. издал пълномощно в полза на подсъдимия С. А. - последният да представлява дружеството пред НАП във връзка с извършвани насрещни проверки, ревизии и всякакъв вид кореспонденция.

За осъществяване на престъпната дейност реално били ползвани лица, на които били регистрирани неработещи фирми, както и лица, които да оформят счетоводно документи на дружествата, да създават документален поток и да представят изготвените от тях документи пред съответното подразделение на НАП, с цел избягване заплащането на ДДС, като се приспада неследващ се данъчен кредит от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. В изпълнение на тази цел, от неустановена дата през месец март 2007 г., в гр. С., подсъдимите К. и А. се ангажирали с намирането на нискограмотни лица с нисък социален статус, на които да се регистрират или да се прехвърлят „кухи“ фирми срещу заплащане. И двамата контролирали пълномощниците на тези фирми, като А. /респ. К./ в някои случаи действал като пълномощник на някои от фирмите, подписвал договори и фактури, оперирал с банкови сметки. Преимуществено К. указвал на А. документите, които следва да се подготвят и местата, откъдето следва да се вземат или да се занесат. По указание на подсъдимия К., подсъдимият А. носел документи за осчетоводяване, входирал документи в данъчни служби. При съгласуваност на волите, двамата съзнавали, че се фактурират сделки, които реално не са извършени, и че тези сделки намират отражение в съответните дневници за продажби и справки - декларации по ЗДДС.

Участието на подсъдимите К. и А. в посочения престъпен сговор било до 19.01.2010 г., когато те преустановили дейността си, поради разкриването им от органите на МВР.

Офисът на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД се помещавал в кафене, преоборудвано като офис, стопанисвано от „Паралакс и К“ ЕООД на свидетеля Й. К.. Свидетелят Д. М. работел като „кафеджия“, а след преоборудването му, подсъдимият К. му предложил, и той се съгласил да бъде нещо като „офис мениджър“, но отново продължавайки да се занимава със старите си задължения. Този офис се намирал в гр.•••, ул. Раковски № 191, като адресът бил обявен и като адрес за кореспонденция и на други фирми, формално регистрирани на името на трети лица, но използвани от подсъдимия К., като „Б. 2008“, „Райстройстил“ и други. При отсъствие на подсъдимите К. и А., свидетелят М. събирал постъпващата поща и им я предавал.

Реалните противоправни занимания на двамата подсъдими се изразявали в това, че подсъдимият С. А. се познавал с множество лица, които макар и да са били неграмотни и с нисък социален статус, имали регистрирани на свое име търговски дружества или били съгласни да регистрират нови такива - срещу получаване на възнаграждение; той можел да ги убеди да му издадат пълномощни за управление на тези дружества, включително и за сключване на сделки; да ги убеди да прехвърлят дружествата на трето лице; да ги убеди да се подпишат под различни документи, невярно удостоверяващи неосъществени търговски сделки и нереализирани заплащания. За тази цел той им давал пари и им обещавал нови плащания. Самият А. бил представител на множество фирми с такъв профил като „Ем Фуудс“ ЕООД и „Винтранс“ ЕООД, като от тяхно име издавал фактури, удостоверяващи неосъществени сделки с „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД.

Подсъдимият К. също се снабдявал с опорочени фактури, благодарение на връзките и познанствата си с лица от ромски произход, собственици на подобни дружества „фантоми“.

Двамата подсъдими, ползвайки и помощта на трети лица (които формално били собственици, управители или упълномощени лица на търговски дружества), в нарушение на счетоводните и юридическите изисквания, потвърждавали неистина в подадени декларации по ЗДДС, допускали съзнателно нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, тъй като при осъществяване на счетоводството на "Експорт Интернешънъл 07" ЕООД, за извършваната стопанска дейност, използвали документи с невярно съдържание, информацията от които представяли пред органите по приходите и по този начин приспадали неследващ се данъчен кредит на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. За тази цел те използвали фактури, издадени от представители на „Строй Комерс Груп“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Корал 15“ ЕООД. Тези фактури били с невярно съдържание, доколкото отразявали неосъществени реално стопански операции и неизплатени в действителност парични суми. По този начин те довели до неустановяването на значителни суми, представляващи ДДС за внасяне, дължими съобразно данъчния закон.

За да прикрие противоправното си поведение, подсъдимият К. решил формално да прехвърли дружеството си на трето лице. На 07.12.2007 г. дружествените дялове били прехвърлени на Е. Р. В., който станал едноличен собственик на капитала, представител и управител, а подсъдимият К. останал като пълномощник. В действителност, В. не осъществявал реални управленски правомощия, а подсъдимият К. продължил да осъществява пълен контрол върху своето дружество, включително и при продължаване на горепосочената престъпна дейност. Пълномощник от 10.04.2008 г. станал и подсъдимият С. А.. Впоследствие, на 19.09.2008 г., дружествените дялове били прехвърлени на В. И. Р., който също не осъществявал търговска дейност, а се бил съгласил само формално да закупи дружеството. Отново реалният контрол върху тази дейност се е осъществявал от подсъдимия К.. През цялото време на регистрацията на това дружество по ЗДДС двамата подсъдими осъществявали горепосочената престъпна дейност, като в последствие, с множество данъчни престъпления, осуетили установяването на данъчни задължения в особено големи размери.

Дружество „Ем Фуудс“ ЕООД било собственост на подсъдимия С. А., който издал пълномощно на свидетеля М. В. (който само формално се водил като лице, представляващо дружеството, а в действителност целял да получи имотна облага от подсъдимите А. и К. за това, че името му фигурира в документите). Това дружество имало значителен оборот, съобразно отбелязванията в справките - декларации и с минимален ДДС за внасяне, доколкото това ДДС за внасяне се приспадало с претендирани покупки от трети лица. В действителност документалната отчетност не отразявала реално сключени сделки, прехвърлени стоки и оказани услуги, респективно не отразявала и реално предаване на парични средства. Издадените, конкретно на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД фактури имали за цел да придадат документална привидност за оказани доставки на това дружество и за получени от него парични средства, макар, че в действителност такива сделки реално не били сключвани и не е имало заплащане по тях. Подсъдимият К. също бил пълномощник на „Ем Фуудс“ ООД, като получавал данъчни документи за това дружество.

Подсъдимите К. и А. подготвяли и предавали за осчетоводяване на свидетелката Ф. фактури, издадени от „Валстрой 05“ ЕООД, което дружество не извършвало никаква стопанска дейност. То било собственост на свидетеля М. В., който бил убеден да закупи това дружество от подсъдимия К., като последният му заплащал периодично парични суми, за това, че формално се водил управител.

Подсъдимите подготвяли и фактури, издадени от „Билд Трейд СБ“ ООД. Това дружество било собственост и управлявано от С. Б. до 12.08.2007 г., когато дяловете били прехвърлени на Д. В., който поел и управлението. Съобразно счетоводната експертиза /л.64, том 21 от ДП/, това дружество също имало големи обороти и малки суми ДДС за внасяне, което ДДС се намалявало от формални и фиктивни покупки, необективиращи реално сключени сделки, като доставчици били както част от другите дружества-контрагенти на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД – „Винтранс“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „Виастрой“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, така и трети дружества - за които, обаче, експертите също така установяват, че не са извършвали реална търговска дейност, а само издават документи, удостоверяващи недействителен стопански оборот.

Подсъдимите А. и К. използвали и фактури на „Винтранс“ ЕООД, което дружество било еднолична собственост на подсъдимия С. А.. Тези фактури се включвали в дневниците за покупки и справките-декларации и така се създавала документална привидност относно извършени покупки от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, като незаконосъобразно се намалявал ДДС за внасяне. Собствеността върху „Винтранс“ ЕООД, подсъдимият С. А. прехвърлил на И. П. И. и П. П. С., като си запазил положението на негов представител до 18.10.2007 г., когато представляващ станал свидетелят Б. К.. Това дружество участвало и във вериги от дружества, формално удостоверяващи основания за приспадане на ДДС, като след ревизии му били определени значителни данъчни задължения. И това дружество, подобно на останалите, съставяло основно неверни документи относно неосъществен стоков и паричен оборот, основно с дружества, познати като обичайните контрагенти на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД – „Валстрой“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД и други.

Те използвали и фактурите, издавани от „Виастрой 2002“ ЕООД, отново представлявано от Д. В.. И това дружество не извършвало никаква реална стопанска дейност, освен издаване на неверни фактури, създаващи привидност за извършени доставки и оказани услуги.

Подсъдимите използвали и фактури на „Корал 15“ ЕООД, собственост на свидетеля Л. П., което също така ежемесечно декларирало значителни обороти и ниски стойности на ДДС за внасяне. Тези обороти били основани с кръга от фирми, създадени и управлявани от подсъдимите К. и А. – „Билд 2008“ ЕООД, „Ем фуудс“, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и др. В действителност такива сделки не били сключвани и пари не били плащани.

Използвани са и фактури, издадени от „Строй комерс Груп 2003“, с управител П. Г., което не извършвало реална стопанска дейност.

Подсъдимите се снабдявали и използвали фактури и от „Руми 60“ ЕООД, представлявано от В. И., което също така издавало фактури, неотговарящи на действителни доставки.

В справките-декларации по ЗДДС на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, фактурите, издадени от горепосочените дружества и онагледяващи приспадането на неследващ се данъчен кредит, са, както следва /приложение №2 от счетоводна експертиза т.2а от ДП/:

За данъчен период април 2007 г. – приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 5100 лева, от фактури с №№: 781/25.04.2007 г. с ДДС 3 900 лв. и 782/27.04.2007 г. с ДДС 1 300 лв., издадени от "Ем Фуудс" ЕООД.

За данъчен период май 2007 г. - приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 16 014 лева, от фактури с №№: 1078/28.05.2007 г. с ДДС 4 800 лв.; 1080/23.05.2007 г. с ДДС 5 000 лв.; 1083/30.05.2007 г. с ДДС 4 600 лв.; 1086/31.05.2007 г. с ДДС 1 614 лв., издадени от „Ем Фуудс“ ЕООД.

За данъчен период юни 2007 г. – приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 23 000 лева, от фактури с №№: 1260/11.06.2007 г. с ДДС 5 000 лв.; 1261/12.06.2007 г. с ДДС 5 000 лв.; 1262/13.06.2007 г. с ДДС 5 000 лв.; 1265/18.06.2007 г. с ДДС 4 000 лв.; 1266/19.06.2007 г. с ДДС 4 000 лв., издадени от „Ем Фуудс ЕООД“.

За данъчен период юли 2007 г. - приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 73 297.15 лева, от фактури с №№: 5213/25.07.2007 г. с ДДС 19 700 лв.; 5214/26.07.2007 г. с ДДС 26 620 лв.; 5215/27.07.2007 г. с ДДС 26 620 лв.; 5216/31.07.2007 г. с ДДС 357, 15 лв., издадени от „Валстрой 05“ ЕООД.

• приспаднат неследващ данъчен кредит в общ размер на 11 770 лева, от фактури №№: 1075/16.07.2007 г. с ДДС 5 980 лв. и 1073/13.07.2007 г. с ДДС 5 790 лв., издадени от „Ем Фуудс“ ЕООД.

• приспаднат неследващ данъчен кредит в общ размер на 125 140 лева, от фактури №№: 199/02.07.2007г. - с ДДС 2400 лв.; 201/03.07.2007г. - с ДДС 1900 лв.; 203 от 04.07.2007г.- с ДДС 300 лв; 232/04.07.2007г. - с ДДС 10000 лв.; 205/05.07.2007г. - с ДДС 2000 лв; 233/06.07.2007г. - с ДДС 12000 лв; 209/09.07.2007г. - с ДДС 2600 лв; 211/10.07.2007г. - с ДДС 1950 лв; 213/11.07.2007г. - с ДДС 2485 лв; 234/11.07.2007г. - с ДДС 9840 лв; 235/12.07.2007г. - с ДДС 10800 лв; 217/13.07.2007г. - с ДДС 3215 лв; 219/17.07.2007г. - с ДДС 1780 лв; 236/16.07.2007г. - с ДДС 10000 лв; 220/17.07.2007г. - с ДДС 2800 лв; 237/17.07.2007г. - с ДДС 10200 лв; 221/18.07.2007г. - с ДДС 2420 лв; 223/19.07.2007г. - с ДДС 2460 лв; 215/19.07.2007 г. - с ДДС 1750 лв; 225/20.07.2007 г. - с ДДС 2540 лв; 226/23.07.2007г. - с ДДС 1920 лв; 227/24.07.2007г. - с ДДС 2790 лв; 228/25.07.2007г. - с ДДС 2430 лв; 229/26.07.2007г. - с ДДС 2760 лв.; 230/27.07.2007г. - с ДДС 2100 лв.; 231/30.07.2007г. - с ДДС 2 000 лв.; 239/31.07.2007г. - с ДДС 15 000 лв., издадени от „Билд Трейд СБ“ ЕООД.

Общият размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за данъчен период месец юли 2007 г. е 210 207.15 лева.

За данъчен период август 2007 г. - приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 73 297.15 лева, от фактура с № 3014/24.08.2007 г. - с ДДС 35 714 лв., издадена от „Валстрой“ ЕООД;

• приспаднат неследващ данъчен кредит в общ размер на 75 800 лв., от фактури с №№ 985/04.08.2007 г. - с ДДС 12000 лв; 990/27.08.2007 г. - с ДДС 31900 лв; 992/28.08.2007 г. с ДДС 31 900 лв - издадени от „Вин Транс“ ЕООД;

• приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ размер на 45 360 лв., от фактури с №№: 600/03.08.2007г. - с ДДС 5322 лв.; 602/04.08.2007г. - с ДДС 5000 лв.; 604/05.08.2007г. - с ДДС 6000 лв.; 606/10.08.2007г. - с ДДС 4640 лв; 608/11.08.2007г. - с ДДС 6800 лв.; 610/12.08.2007г. - с ДДС 5600 лв.; 612/13.08.2007г. - с ДДС 4160 лв.; 614/14.08.2007г. - с ДДС 7678 лв. - издадени от „Валстрой“ ЕООД.

Общият размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за данъчен период месец август 2007 г. е 121 160 лева.

За данъчен период октомври 2007 г. - приспаднатия неследващ данъчен кредит е в общ размер на 140 330 лева, от фактури с №№: 43/10.10.2007г. - с ДДС 3040 лв.; 45/12.10.2007г. - с ДДС 4200 лв.; 47/15.10.2007г. - с ДДС 8880 лв.; 49/17.10.2007г. - с ДДС 5400 лв.; 50/17.10.2007г. - с ДДС 8220 лв.; 52/19.10.2007г. - с ДДС 5940 лв.; 54/19.10.2007г. - с ДДС 8394 лв.; 55/22.10.2007г. - с ДДС 7640 лв.; 57/24.10.2007г. - с ДДС 8320 лв.; 58/25.10.2007г. - с ДДС 8740 лв.; 59/26.10.2007г. - с ДДС 11437 лв.; 60/29.10.2007г. - с ДДС 12015 лв.; 61/30.10.2007г. - с ДДС 8729 лв.; 62/29.10.2007г. - с ДДС 18740 лв.; 63/30.10.2007г. - с ДДС 6840 лв.; 64/31.10.2007г. - с ДДС 13660 лв.; 38/03.10.2007г. - с ДДС 3100 лв.; 37/01.10.2007г. - с ДДС 5500 лв.; 202/01.10.2007г. - с ДДС 31980 лв.; 205/02.10.2007г. - с ДДС 31980 лв.; 208/03.10.2007г. - с ДДС 31980 лв.; 211/05.10.2007г. - с ДДС 31980 лв.; 212/29.10.2007г. - с ДДС 12410 лв.; 217/10.10.2007г. - с ДДС 31980 лв.; 216/20.10.2007г. - с ДДС 8400 лв.; 215/20.10.2007г. - с ДДС 8800 лв.; 214/29.10.2007г. - с ДДС 15600 лв.; 213/29.10.2007г. - с ДДС 10400 лв.; 41/08.10.2007г. - с ДДС 34600 лв. - издадени от „Виастрой 2002“ ЕООД; приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ размер на 8740 лв., от фактури с №№: 993/25.10.2007г. - с ДДС 3520 лв; 994/26.10.2007г. - с ДДС 5220 лв., издадени от „Вин транс“ ЕООД; приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ размер на 25 192.80 лв., от фактури с №№: 2865/01.10.2007г. - с ДДС 15582, 80 лв; 2866/02.10.2007г. - с ДДС 9610 лв., издадени от „Ем фуудс“ ЕООД. приспаднат неследващ се данъчен кредит от фактури от „Строй комерс груп 2003“ ЕООД - 8 бр.(непосочени конкретно в счетоводната експертиза в том 32); приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ размер на 17 200 лв., от фактури с №№: 608/12.10.2007г. - с ДДС 14600 лв.; 611/18.10.2007г. - с ДДС 2660 лв., издадени от „Билд Трейд СБ“ ЕООД.

Общият размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за данъчен период месец октомври 2007 г. е 191 462.80 лева.

За данъчен период ноември 2007 г. са издадени 41 броя фактури от „Виастрой 2002“ ЕООД, с ДДС на обща стойност 315 250 лв. /л.34, том 32 от ДП/; една фактура, издадена от "Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, с ДДС на стойност 2 496 лв. /л.37, т. 32 от ДП/;

22 броя фактури, издадени от „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, с ДДС на стойност 317 746 лв. /л.37, т. 32 от ДП/;

Общо за данъчен период ноември 2007 г., начисленото по фактурите ДДС е 635 492.00 лева.

За данъчен период декември 2007 г. са издадени 43 бр. фактури от „Виастрой 2002“ ЕООД, с ДДС на обща стойност 105 030.00 лв. /л.42-43, т.32 от ДП/;

За данъчен период януари 2008 г. са издадени 34 бр.фактури от „Вин Транс“ ЕООД, с ДДС на обща стойност 222 971.40 лв. /л.51, т.32 от ДП/, както и 3 бр. фактури на „Вин Транс“ ЕООД с ДДС на обща стойност 11 781.89 лева;

11 бр. фактури, издадени от „Виастрой 2002“ ЕООД, с ДДС на обща стойност 51 120.00 лева.

Общо за данъчен период януари 2008 г., начисленото по фактурите ДДС е 285 873, 29 лева.

За данъчен период февруари 2008 г., са издадени 2 бр. фактури от „Корал 15“ ЕООД с ДДС на обща стойност 20 000.00 лв; 20 бр. фактури, издадени от „Руми 60“ ЕООД с ДДС на обща стойност 287194.00 лв; 19 бр. фактури, издадени от „Форест Криейшън“ ЕООД с ДДС на обща стойност 199 540.00 лева.

Общо за данъчен период февруари 2008 г., начисленото по фактурите ДДС е 506 734.00 лева.

За данъчен период март 2008 г., са издадени 27 бр. фактури от „Руми 60“ ЕООД и 24 фактури, издадени от „Форест Криейшън“ ЕООД.

За данъчен период април 2008 г., са издадени 20 бр. фактури от „Руми 60“ ЕООД и 27 бр. фактури, от „Форест Криейшън“ ЕООД.

За данъчен период май 2008 г., са издадени 20 бр. фактури от „Ем Фуудс“ ЕООД, с обща сума на ДДС 550 666.60 лева.

За данъчен период юни 2008 г., са издадени 12 фактури от „Ем Фуудс“ ЕООД, с ДДС в общ размер на 406 789.99 лева.

За данъчен период юли 2008 г., са издадени 15 бр. фактури от „Ем Фуудс“ ЕООД, с ДДС в общ размер на 319 680.00 лева.

За данъчен период август 2008 г., са издадени 18 фактури от „Билд Трейд СБ“ ЕООД, с ДДС 913 340.00 лева.

За данъчен период октомври 2008 г., са издадени 2 фактури от „Вин Транс“ ЕООД на стойност 8 740.00 лева.

Отделно от това, за периода от 01.01.2007 г. до 01.01.2010 г., въпреки че „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД привидно изрядно включвали фактури от посочените доставчици в дневниците си за покупки по ДДС, то дневниците за продажби на доставчиците не се водели толкова прецизно, като или се пропускало въвеждането на издадени фактури или те се въвеждали с друга стойност /отговор на въпрос № 5, счетоводна експертиза т. 2а от ДП/. Общият размер на дължимия ДДС по тези доставки е изчислен в размер на 2 089 558.11 лева.

„Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД служебно е дерегистрирано по ЗДДС на 06.11.2008 година.

На различни дати от декември 2007 г. до ноември 2008 г. е била преустановена и регистрацията по ЗДДС на останалите девет дружества, посочени по-горе.

Справките-декларации по ЗДДС на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД били подавани от управителя му - подсъдимия К., от април до ноември 2007 г. включително, след което дружеството формално било прехвърлено на Е. В., който получил електронен подпис. Неизвестно лице с неговия електронен подпис подавало справки-декларации в периода декември 2007 – април 2008 г.; за данъчни периоди м.май- м.ноември 2008 г. тези справки- декларации били подавани лично на гише от Е. В., с изключение на месец август 2008 г., когато справката-декларация била подадена от подсъдимия С. А.. Всички фактури /надлежно посочени в приложение № 2 от ССчЕ, т.2а от ДП/, били отразени в дневниците за покупки на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и в дневниците за продажби на привидните доставчици – „Ем Фуудс“ ЕООД, „Валстрой“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Виа строй“ ЕООД, „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД и „Корал 15“ ЕООД. В нито един от тези случаи не е констатирано изпълнение на дължимата престация - услуга или доставена стока, т.е. не е имало реално заплащане или какъвто и да е друг паричен или имуществен трансфер. Тези фактури отразявали несъществуващи стопански операции и били съставени от трети лица по указание на подсъдимите К. и А.. Собствениците и представителите на контрагентите били трети лица /част от които разпитани по делото/, които са дали съгласието си формално да се водят управители или собственици на горепосочените дружества, единствено с оглед обещаната им минимална облага за това. В нито един случай не се установява тези сделки /покупки или получени услуги от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД/ да отразяват действително осъществени сделки и предаване на парични средства. Тези фактури били съставени единствено с цел да се създаде документална привидност за наличие на ДДС-кредит за възстановяване в полза на „Експорт интернешънъл 07“ ЕООД, като така неправомерно се намали резултатът за ДДС за внасяне.

В началото на 2009 г., към горепосочената дейност се присъединила подсъдимата Г. А., която следвало да събира и изготвя документи, свързани с постъпили искания за насрещни проверки от НАП. Подсъдимата била наясно, че става въпрос само за документално оформяне на привидна търговска дейност, като ролята й била да констатира какви са исканите от съответните данъчни служби документи и в случай, че те липсват- своевременно да се изготвят фактури, договори, спецификации и др., така че да се създаде впечатление за правомерно осъществена дейност.

Така, с нейна помощ се подготвяли първични счетоводни документи, които да се представят за насрещните проверки. Независимо че осъзнавала, че тези документи отразяват неосъществени реално стопански операции, тя се ангажирала с подготовката им за пред данъчните органи, с цел доказване, че приспадането на ДДС кредит за минали периоди е било правомерно. Изпратените от данъчните служители искания за извършване на насрещни проверки й били предавани от подсъдимите К. и А. /както и от трети лица, действащи по тяхна поръка/, като тя се грижила да се снабди с нужните документи, включително с невярно съдържание, така, че да се придаде привидна законосъобразност на счетоводната отчетност.

В дирекция „Противодействие на общата престъпност“ била получена информация за гореописаната престъпна дейност, като обект на оперативната проверка били „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и фирмите, свързани с декларираните от дружеството покупки и продажби.

След извършени на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и дружествата – контрагенти, коментирани по-горе в решението, данъчни ревизии, били издадени ревизионни актове, в които били констатирани задълженията им по ЗДДС.

С издадения на „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД, РА № 802013/ 31.03.2009 г. от НАП ТД- С., офис Център (т.145, л.105) за периода от 17.04.2007 г. до 30.09.2007 г., са определени задължения за внасяне в общ размер на 985 050.18 лева (т.145, л.173). Констатирано е недоказано плащане по смисъла на чл.25, ал.6 от ЗДДС /на ревизиращите не били представени никакви счетоводни документи, никакви платежни документи/, а от там и липса на настъпило данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС. На това основание, на „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД е отказано приспадане на данъчен кредит по включени в дневника за покупки данъчни фактури /сред контрагентите на дружеството, свързани с посочените констатации, са „Винтранс“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД и „Билд Трейд“ ЕООД/.

С последващ РА № 803849/22.10.2008 г., издаден от ТД на НАП С. - офис Изток (т.160/22-1, л.763) за периода от 01.10.2007 г. до 29.02.2008 г., на „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД, определените задължения за внасяне са в общ размер на 3 289 181.62 лева. Не е било искано възстановяване на данъчен кредит.

От извършената на „Строй Комерс Груп“ ЕООД, данъчна ревизия от ТД на НАП гр.•••, завършила с данъчен ревизионен акт (ДРА) № 2000801213/04.07.2008 г. (т.94, л.63), за периода от 04.05.2006 г. до 31.10.2007 г., е определено задължение по ЗДДС за внасяне в общ размер 1 718 094.79 лв. (т.94, л.67). Липсват данни за искано възстановяване и възстановен данъчен кредит. И тази ревизия е извършена при условията на чл.122, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, поради липса на данни и сведения, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, вследствие ненамиране на ревизираното лице на адреса за кореспонденция.

С последващ ДРА № 200804135/16.12.2008 г. (т.94, л.86) за периода от 01.11.2007 г. до 30.06.2008 г., е определено задължение за внасяне по ЗДДС в общ размер 3 947 445.38 лв., изчислен до 16.12.2008 г. (т.94, л.127). Няма данни за искано възстановяване и възстановен данъчен кредит. И тази ревизия е била извършена по реда на чл.122, ал.1, т.4 и 6 от ДОПК, тъй като ревизиращите не са получили данни и сведения, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, поради ненамиране на ревизираното лице на адреса за кореспонденцията.

На „Винтранс“ ЕООД, е била извършена данъчна ревизия от ТД на НАП гр.

Велико Търново, за периода от 01.07.2007 г. до 30.09.2007 година. Издадения ДРА № 1100901 от 30.05.2011 г. (т.130, л.1), касаещ този период е изчислил задължения за внасяне по ЗДДС в общ размер 3 049 578 лева. В хода на ревизията, след проведено щателно издирване, проверяващият екип е връчил ЗВР лично на представляващия дружеството- свидетелят Б. К., който представил декларация, че не притежава никакви документи, свързани с дружеството и счетоводното отчитане на дейността, заявявайки, че е придобил дружество с покупко-продажба за 50 лева. Поради липсата на първични и вторични счетоводни документи ревизията била извършена при условията на ал.1 на чл.122, т.4 от ДОПК. Във връзка с получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит от задълженото лице били разпоредени насрещни проверки на неговите контрагенти - „АИР Строй комерс“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД „Топкомерсгруп“ ЕООД и „Мегакомерс“ ЕООД. За „Валстрой 05“ ЕООД и „АИР Строй комерс“ ЕООД съобщенията за възложени насрещни проверки били връчени по реда на чл.32 от ДОПК, поради неоткриване на представляващите им лица на посочените адреси за кореспонденция, съответно, не били представени никакви документи. Управителите на „Топкомерсгруп“ ЕООД и „Мегакомерс“ ЕООД декларирали, че не са извършвали доставки на клиент „Винтранс“ ЕООД, като представили разпечатки на дневниците за продажби за съответните периоди.

В доклад, изготвен на 28.11.2007г. /т.53, л.10/ от орган по приходите, „Винтранс“ ЕООД било идентифицирано като участник в данъчна измама; посочено било, че считано от месец 03.2007 г. дружеството се е включило в схема с рискови контрагенти, като се генерира неправомерно ползване на данъчен кредит. Сред контрагентите, със съмнение за участие в схемата, били посочени и дружествата „Валстрой 05“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и „Форест Криейшън“ ЕООД, поради което било препоръчано изготвяна на данъчна ревизия на дружеството.

Приложеното по делото писмо от ТД на НАП- В.Търново - офис Враца, изх. № 11-03-4221 # 2 /20.04.2012 г. (т.96, л.1), установява, че на „Виастрой 2002“ ЕООД, за периода от месец 05.2007 г. до месец 02.2008 г., няма издадени ревизионен доклад и ревизионен акт.

С издадения на „Валстрой 05” ЕООД, РА № 20004608/10.04.2008 г. от ТД на НАП С. (т.2, л.3, и т.108, л.1 от ДП), за периода от 01.09.2006 г. до 31.10.2007 г., е определено задължение за внасяне по ЗДДС в общ размер 1 250 546.24 лв., установен до 31.08.2007 година (т.108, л.7). Ревизираното лице не било открито на посочения от него адрес за кореспонденция, нито негов пълномощник или управител, поради което на ревизиращите не били представени съответните документи /справки, счетоводни извлечения и регистри/. Документи били изискани и от дружествата доставчици на „Валстрой 05“ ЕООД и „ЕМ ФУУДС“ ЕООД, като пълномощник на последното бил подсъдимият К.. Искането за представяне на документи било връчено на К., но в определения срок той не представил изисканите документи и не дал писмени обяснения.

При проверката на събраните в хода на ревизията документи, ревизиращите органи са констатирали, че значима част от декларираната от „Валстрой 05“ ЕООД дейност всъщност са фиктивно фактурирани доставки на стоки и услуги. „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД изрично било посочено в данъчния доклад като дружество, участник в организирана схема, целяща неплащането на данъци и неправомерно ползване на данъчен кредит.

Ревизиращите са установили наличие на фиктивно фактуриране и „префактуриране“ на сделки с цел, от една страна, лицата получатели на доставки от ревизираното лице да намалят резултата си за ефективно внасяне и/или да ползват неправомерно право на данъчен кредит и оттам - евентуално възстановяване на ДДС.

На „Валстрой 05“ ЕООД бил издаден РА № 806553/04.03.2009 г., от ТД на НАП С. (т.109, л.71) за периода от 01.09.2007 г. до 18.12.2007 г, с който е определено задължение за внасяне по ЗДДС в общ размер 2 831 178.85 лева. Както и при другите дружества, намиращи се под контрол на подсъдимите, и от това дружество не били представени документи, поради което бил застъпен извод, че не са налични предпоставки за упражняване на право на данъчен кредит за получени доставки на стоки и услуги през ревизирания период.

С издадения на „Ем Фуудс" ЕООД, РА № 2000800775 от 02.09.2008 г., от ТД на НАП – С., по ЗДДС, за периода от 01.06.2007 г. до 31.12.2007 г. (т.84/35в, л.1), били определени задължения в общ размер на 1 915 018.20 лева. (т.84/35в, л.7) Ревизията била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като от задълженото лице не била представена счетоводна отчетност по ЗС, както и данни, и сведения, необходими за основата за облагане с данък. Ревизираното лице не било открито на адреса за кореспонденция. Сред основните контрагенти на „Ем Фуудс“ ЕООД, във връзка със сделки, за които са констатациите на ревизиращите, са „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД и „Винстрой“ ООД.

С издадения на „Форестър Криейшън“ ревизионен акт № 190800042 от 15.09.2008 г. (т.115, л.36) по ЗДДС за периода от 04.05.2007 г. до 30.11.2007 г., са определени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 1 922 193.13 лева. (т.115/4, л.41). С последващ ревизионен акт № 2000803787/04.03.2009, издаден на дружеството, по ЗДДС за периода от 01.12.2007 г. до 30.06.2008 г., са определени задължения за довнасяне по ДДС, в общ размер на 1 093 392.92 лева. И тук ревизията е била извършена по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, тъй като в хода на същата не е бил открит представител на дружеството на посочения от него адрес за кореспонденция и, съответно, ревизиращият екип не е получил никакви счетоводни документи за дейността му. При извършените в хода на ревизията проверки в базата данни на НАП е установено, че основните дружества, ползващи данъчен кредит по фактури, издадени от „Форест криейшън“ ЕООД, са „Експорт интернешънъл 07“ ЕООД и „Ем Фуудс“ ЕООД.

При извършената на „Билд Трейд СБ“ ЕООД ревизия, е издаден ревизионен акт № 2000800842/20.06.2008 г. от ТД на НАП С., за периода 27.06.2007 г. до 31.10.2007 година. Определени са задължения за внасяне по ДДС в общ размер на 1 548 561.61 лв. С акта е констатирано, че за месец юни 2007 г. не е подавана справка- декларация по ЗДДС (т.53/ л.2 - гръб). Няма данни за искано възстановяване и възстановен данъчен кредит. Тази ревизия също е извършена при особените случаи на чл.122, ал., т.4 от ДОПК, при които ревизията не може да установи счетоводната документация на дружеството, не може да установи дали дружеството притежава включените в дневниците за покупки за ревизирания период данъчни фактури, не може да установи наличие на стоки, място и начин за тяхното съхранение, не може да се установи техническа и кадрова обезпеченост /на посочения адрес за кореспонденция не бил открит представляващ дружеството/. При възложените насрещни проверки на доставчиците на „Билд Трейд СБ“ ЕООД, съгласно посочените фактури в дневниците за покупки на това дружество и формиращи данъчен кредит - „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой“ ЕООД, „Валстрой“ ЕООД, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „КВ Трейд“ ЕООД, „Старт-А.НА“ ЕООД и „Строй Комерс 2003“ ЕООД, представители на „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „КВ Трейд“ ЕООД, „Старт-А.Н.“ ЕООД и „Строй Комерс 2003“ ЕООД не били открити на адресите си за кореспонденция, а искането до „Винтранс“ ЕООД било връчено на свидетеля Д. В., който не представил никакви документи. От своя страна „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД представило фактура № 500/16.10.2007 г., издадена на „Билд Трейд“ ЕООД за закупен автомобил БМВ на стойност 94 000 лв. и ДДС 18 800 лв., но тъй като „Билд Трейд СБ“ ЕООД не представило доказателства за ползването на такъв автомобил, му било отказано правото на данъчен кредит. С ревизионен акт № 1200900071/01.06.2009 г. (т.54, л.9), на „Билд Трейд СБ“ ЕООД, издаден от ТД на НАП Монтана, за периода от 01.11.2007 г. до 31.08.2008 г., по ЗДДС са определени задължения в общ размер на 2 642 690.37 лева. В хода на ревизията, на представляващия дружеството Д. В., било връчено искане за представяне на документи, които не били представени в посочения в искането срок, поради което ревизията била извършена при условията на чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК /налични данни за укрити приходи; непредставена счетоводна отчетност съгласно ЗСч/. В хода на ревизията били ползвани данните от насрещни проверки на контрагентите на „Билд Трейд СБ“ ЕООД - „Виастрой 2002“ ЕООД и „Винтранс“ ЕООД, проведени от предходния ревизиращ екип. При тези проверки било установено, че тези дружества са с прекратена регистрация по ЗДДС, съответно „Винтранс“ ЕООД е с извършена дерегистрация на 20.03.2008 г., а „Виастрой 2002“ ЕООД на 02.01.2008 г. е дерегистрирано по ЗДДС, по инициатива на данъчните органи.

От извършената на „Руми 60“ ЕООД ревизия, е издаден РА № 2000803798 от 26.01.2009 г. от ТД на НАП С., за периода от 01.02.2007 г. до 30.06.2008 г., с който са определени задължения по ЗДДС в общ размер 209 576.15 лева (т.114, л.23). По време на ревизията, адресът за кореспонденция на дружеството бил неколкократно посещаван, но не бил открит офис и не бил осъществен контакт с представляващ или управляващ дружеството. От дружеството не били представени никакви документи, справки и доказателства в т.ч. налични копия на първични счетоводни документи, необходими за установяването на данъчната основа за облагане с данъци по ЗДДС, поради което дължимият данък бил определен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

На „Корал 15“ ЕООД, ЕИК, въз основа на извършена ревизия по ЗДДС, е издаден ревизионен акт № 190000600/25.03.2008 г. от ТД на НАП Силистра (т.113, л.78), за периода 10.10.2006 г. до 31.08.2007 г., и са определени задължения за внасяне в общ размер 64 562.70 лева. При извършената ревизия органите по приходите са констатирали извършени нарушения от дружеството във връзка с прилагане разпоредбите на ЗДДС, в това число доставчиците на дружеството не представили в определения им срок доказателства за извършени доставки към „Корал 15“ ЕООД, поради което се стигнало до констатацията за дължимо за внасяне ДДС в горепосочения размер. Ревизионният акт бил връчен на подсъдимия С. А. на 02.04.2008 г., тъй като притежавал пълномощията да представлява търговеца при осъществяване на търговската му дейност.

На това дружество бил издаден и РА № 803794/14.01.2009 г. (т.113, л.1) от ТД на НАП-С., за периода от 01.09.2007 г. до 31.05.2008 г., с който са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 278 213.89 лева. Липсват данни за искано възстановяване и възстановен данъчен кредит (т.113, л.29). При извършените неколкократни посещения на адреса /бул. „Дондуков“ № 5, партер/ не са били открити нито ревизираното лице, нито упълномощено такова за контакти с администрацията на НАП. Съответно, тъй като ревизираното дружество не представило никаква счетоводна - първична и вторична документация, не могло да се установи дали действително то е получило стока и услуга, какво е нейното предназначение, извършвани ли са облагаеми доставки, как е транспортирана /ако е стока/, т.е. поради очевидна липса на съдействие от ревизирания, данъчните задължения са определени при условията на недоказване на изпълнението по чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДДС.

В хода на образувано досъдебно производство № ЗМ 130/2009 г. по описа на ГД „ДП“ за извършено престъпление по чл.321 от НК, на 19.01.2010 г. била проведена специализирана полицейска операция на територията на гр. С. и страната, при което били извършени претърсвания и изземвания по реда на чл.161, ал.1 и ал.2 от НПК, в резултат на които била иззета голям обем счетоводна информация на различни юридически лица.

При претърсването на ползвания от подсъдимия С. А. лек автомобил БМВ с ДК № •••••••• били открити мобилни телефони, пари и множество документи /л.101, т.1а от ДП/, сред които и множество фактури, издадени от различни дружества, множество пълномощни за преставляване на тези дружества, както и други счетоводни документи.

На 19.01.2010 г. бил претърсен апартаментът, обитаван от подсъдимия С. А., находящ се в гр. С., ул. „Велико Търново“ №13, ет.5, ап.10, при което следствено действие били иззети 6 броя дискети и ваучер за Глобул /л.10, т.7 от ДП/. Присъстващата при претърсването собственичка на имота- свидетелката Р. М. представила на разследващите сключения с подсъдимия А. договор за наем /л. 15, т.7 от ДП/.

Претърсен бил и домът на подсъдимия С. А., находящ се в гр. •••, ул. „•••“ 12, от който били иззети мобилни телефони, пари, множество пълномощни от различни лица в полза на С. И. А. /Л. Д. П., Б. А. И., А. В. А., А. А. С., П. И. Т., И. С. Ц., В. Б. Ц., С. В. К., М. И. Г./, както и множество други документи на фирмите „Стройкомерс Таков“ ЕООД, „К. Трейд 68“ ЕООД, „Благоев 2008“ ЕООД и „Г. Трейд 2008“ ЕООД /л.22, т.8 от ДП/.

Извършен бил обиск на лицето В. Б., при който бил иззет ползвания от него мобилен телефон /л.24, т.8 от ДП/.

Същия ден бил претърсен и офисът на „Паралакс и ко“ ЕООД в присъствието на свидетеля Д. М.. От там били иззети множество документи, сред които пълномощни, договори, фактури, относими към дейността на различни юридически лица, както и хард диск, демонтиран от намиращия се там стационарен компютър /л.22, т.7 от ДП/. В съставения за процесуално-следственото действие протокол, свидетелят М. направил изявление, че иззетите документи се съхраняват в офиса на „Паралакс и Ко“ ЕООД, на който офис той е „офис мениджър“, а иззетият хард диск е от компютър, който се ползва от фирма „Благоев 2008“.

Претърсено било жилището, обитавано от подсъдимата Г. А., находящо се в гр.•••, ж.к. „•••“, Бл. •, вх. •, ет. • ап.. •, от което били иззети 43 бр. папки, съдържащи множество счетоводни документи на фирмите „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Г. Трейд 2009“ ЕООД, „Благоев 2008“ ЕООД, „К. Трейд 86“ ЕООД, „Билд Трейд“ ЕООД„ „Билд 2008“ ЕООД, „Строй Транс ЧП“ ЕООД и 1 бр. лаптоп /л.34, т.7 от ДП/. Иззети били 4 бр. бели пластмасови карти с електронен чип, представляващи електронни подписи на дружествата „Благоев“ ЕООД, „Таков“ ЕООД, „Строй Транс ЧП“ ЕООД и „Г.“ ЕООД /според надписите върху тях/. За иззетите вещи, подсъдимата А. направила изявление в протокола, че се касае за счетоводни документи и електронни подписи на фирми, на които тя води счетоводството или съхранява документи, а компютърът е със счетоводно съдържание.

С протокол за доброволно предаване от същия ден, подсъдимата предала и ползваните от нея мобилни телефони със СИМ карти / 2 бр.- л.37, т.7 от ДП/.

Претърсен бил и домът на свидетелката А. Ф., находящ се в гр. С., ж.к.

„Илинден“, бл.2, ет.5, ап.23 /л.39, т.7 от ДП/. При следственото действие били иззети печати на дружества, компютри, флаш памет, тефтери, както и папки с документи на дружествата „Строй Комерс-Таков“, „Благоев 2008“ ЕООД, „Г. Трейд 2008“ ЕООД и „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. За намереното, свидетелката Ф. собственоръчно написала в протокола изявление, че документите са изготвяни от нея като технически помощник на фирмите и по молба на К. К., а в компютърните информационни системи има счетоводни програми.

Свидетелката Ф. доброволно предала съхранявания при нея фискализиран касов апарат на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, за който заявила, че и е предаден за съхранение преди три месеца от подсъдимия К. /л.47, т.7 от ДП/. Предала и ползваните от нея 3 бр. мобилни телефони със СИМ карти /л.48, т.7 от ДП/.

Претърсен бил и домът на И. Б., откъдето били иззети мобилни телефони и лаптоп /л.11, т.8 от ДП/.

В хода на горните процесуално-следствени действия, свидетелят И. В. доброволно предал оригинал на договор за наем, сключен на 01.02.2009 г. между Църковно настоятелство на КХ „Света Неделя“ и лицето М. Г., в качеството му на управляващ и представляващ „Г. Трейд 2009“ ЕООД /л.43-44, т.7 от ДП/.

Заключението на изготвената на досъдебното производство Съдебно-счетоводна експертиза /т.32 от ДП/, е установило, избегнатите за установяване и плащане данъчни задължения от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД; механизмът на избягването им и дължимо ДДС, и начинът на счетоводното водене, и отразяване на съответните документи от дружеството за периода 01.04.2007 г. до 30.11.2008 г. /доколкото представените документи са позволявали експертни изводи само за този период/. Експертизата е констатирала, че ежемесечно са декларирани големи строителни дейности, които не могат да се извършат с наетите, от дружеството по трудов договор, лица /между 5 и 10 лица за периода август 2007г. - август 2008г./ и неголемия брой, наети по граждански договор лица. Анализът на документираните сделки на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, извършен в обстоятелствената част на експертизата, сочи, че дружеството е извършвало услуги /дейности/ на други дружества, без реална възможност да ги осъществи-отсъстваща кадрова обезпеченост, липса на техника и възможност за съхранение на стоки и материали, и отсъстваща транспортна техника /дружеството не е разполагало с ДМА/, поради което, според заключението на експертизата, за тези сделки следва да се дължи ДДС. Отделно от това, експертизата е установила фактури, издадени от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД за извършени услуги и дейности, които надлежно са вписани в дневниците на контрагентите му, но не фигурират в дневника за продажбите на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД за периода, поради което, според заключението на експертизата, и за тях се дължи ДДС.

Експертизата е извела сделки-покупки /респ. извършени услуги/ на дружеството, които надлежно са отразени в неговото счетоводство и счетоводството на контрагента му, касаещи плащания въз основа на договори, като във фактурите е посочено, че плащането е осъществено в брой. Посочено е, че в случая се касае за изискуемост на ДДС при самото плащане съгласно чл.25, ал.6 от ЗДДС /ред. към датата на сделката/, тъй като плащане не е извършено /не са установени доказателства за това/. Според експертизата, за тези сделки „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД неправомерно е усвоило данъчен кредит (същите изводи са направени и в ДРА, изготвен на дружеството - папка 30-1 от ДП). Експертизата е установила и множество фактури за покупки на автомобили от чуждестранни юридически лица, които обаче не са отразени в дневника за покупки на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД /ВОП/, по които съответно е дължим ДДС за месеците септември 2007г., октомври 2007г., декември 2007г., януари 2008г., февруари 2008г., март 2008 г. и април 2008 година.

Констатирани са и фактури, които са отразени в дневника за продажби на дружествата-контрагенти, но не фигурират в дневника за покупки на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, за които е направен извод, че неправомерно е усвоен данъчен кредит.

Сред регулярните контрагенти на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, с които се свързва невъзможността на дружеството да извърши сделки /услуги/ или ненадлежно отразяване на сделките в счетоводните документи /при открити фактури, удостоверяващи документално горното/, са именно дружествата „Ем Фуудс“ ЕООД, „Паралакс и Ко“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Корал 15“ ЕООД и „Форест Криейшън“ ЕООД.

В резултат на счетоводния анализ експертизата е заключила, че според наличните документи за периода не е налице право на приспадане на данъчен кредит за „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД в размер на 2 422 369.88 лева и за периода се дължи ДДС в размер на 2 374 611.63 лева.

Отделно от това, почти ежемесечно „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД е осъществявало покупки, повечето от които е отразявало в дневника си за покупки - на автомобили от чуждестранни юридически лица при условията на ВОП и на значима стойност /напр. за месец януари 2008 г. стойността на тези автомобили плюс ДДС надхвърля 500 000 лева/, като всички тези сделки са свързани с последващи продажби на автомобилите на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД. Плащанията са извършвани от „Хипо“ винаги по банков път и изтегляни същия ден от подсъдимия К. К. или лицето И. Н. И.. В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза /т.2а от ДП/, от заключението на която са констатирани практиките при водене на счетоводството на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и дружествата, посочени в обвинителния акт като негови контрагенти - „Строй Комерс Груп“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Корал 15“ ЕООД, като експертизата е извела всички описани в справките-декларации на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД негови сделки с тези дружества /приложение №2 към експертизата/, както и подробно, отделно са описани констатираните несъответствия по сделки между тези дружества /при сравнение между намерени първични документи и декларирано по ЗДДС от тях/. Така в отговор на въпрос №4 експертизата е извела и следните несъответствия:

• „Билд Трейд СБ“ ЕООД, ЕИК 175279604 не е подавало СД по ЗДДС за м. 06 2007 (т.53, л.16), като общата сума на ДДС по фактури, издадени в полза на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД е в размер 24 000 лева;

• има фактури, които или са с други стойности в дневника на доставчика „Виастрой 2002“ ЕООД или не са включени /фактура № 50/17.10.2007 г. (т.30, л.87) и фактура № 54/ 19.10.2007 г. (т.30, л.74) /.

• има невключени фактури в дневника на доставчика „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД, за месец 11.2007г. /описани в приложение № 4 към експертизата фактури на редовете от ред номер 23 до ред номер 45 (т.94, л.56). Общият размер на ДДС по тях е в размер 79 549.80 лв. /или фактурата е с друга стойност/, фактура № 1163/06.11.2007 г. (Приложение № 4, ред 34) с издател „Строй Комерс Груп 2003“ ЕООД е включена в Дневника на покупките към СД по ЗДДС вх. № 2204-0927744/14.12.2007 г. (т.145, л.31) на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД с посочена облагаема основа в размер 12 960 лв. и ДДС в размер 2 592 лв. (т.94, л.л.56-59); фотокопие на дубликат на екземпляр „оригинал" на фактурата е класирано в т.79, л.278 и в него облагаемата основа и ДДС са с други стойности, съответно 10 800 лв. и 2 160 лв.; разликата за ДДС е в размер 432 лв. (2 592 лв. - 2 160 лв.).

• има невключени фактури в дневника на доставчика „Руми 60“ ЕООД /описаните на редове номер 60, 66, 73, 74 и 79 от Приложение № 4 не са включени в Дневника на продажбите към СД по ЗДДС вх. № 2204-0936766/14.03.2008 г. (т. 114, л.л.1, 2) за месец 02.2008 г.; общата сума на ДДС по тези фактури е в размер 74 298.40 лв./ или фактурата е с различна облагаема основа /фактура № 3029/22.02.2008 г. (Приложение № 4, ред 74) е включена в Дневника на покупките на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД с посочена облагаема основа в размер 150 000 лв. и ДДС в размер 30 000 лв.; екземпляр на „оригинал“ на фактурата е класиран в т. 172/40, л. 95 и в него облагаемата основа и ДДС са с други стойности, съответно 55 373 лв. и 11 074.60 лв.; разликата за ДДС е в размер на 18 925.40 лв. (30 000 лв. - 11 074.60 лв.).

• има невключена фактура в дневника за продажбите на „Ем Фуудс“ ЕООД за м.07.2008, която е с ДДС за 20 400 лв. /ред 139 от приложение №4/.

Експертизата е дала заключение за всички съществуващи несъответствия по периоди между данните по счетоводни документи и декларирани пред данъчните власти задължения /в отговор на въпрос № 5/, като е видно, че ДДС по фактурите, „изрядно“ посочени в дневниците за покупките на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, са пропуснати в дневниците за продажбите на неговите доставчици „Строй Комерс Груп“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Корал 15“ ЕООД. /респ. включени с друга основа за облагане е 2 089 558.11 лева.

Тази експертиза е със самостоятелно значение за изводите на съда по начина на водене на счетоводната отчетност от дружествата, намиращи се под контрола на подсъдимите лица, доколкото отразява случаите, в които документално са създавани фактури с цел поддържане на счетоводния баланс по ДДС на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД като не са полагани усилия тези фактури да бъдат надлежно отразявани в счетоводния баланс /дневниците за продажби/ на останалите контролирани дружества /докато счетоводната експертиза на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, отразена в т.32 от ДП, установява обратните случаи - когато контролираните дружества „надлежно“ са отразили издадени от тях фактури в полза на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, но неотразени в дневниците за покупки на дружеството, т.е. по открити фактури, които е следвало да обслужат счетоводния баланс на контролираните дружества, както и издадени фактури от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, които не са отразени в дневника му за продажби, но са отразени при контрагентите му/.

Значимото за обвинението обстоятелство и при двете експертизи е не констатираните суми на непризнат данъчен кредит и дължимо ДДС, а обстоятелството, че експертизите не установяват в посочените от тях случаи реално извършени сделки и услуги, а констатират изкуствено създаване на определена стойност на доставките, с цел уеднаквяване на размера на доставките с пълен данъчен кредит в дневниците за покупки и с ДДС по облагаемите доставки /в това число и ДДС по ВОП/ в дневниците за продажби по начин да се прикрие реално дължимото.

Ясна и непротиворечива по своето съдържание, е счетоводната експертиза, даваща отговори относно счетоводната отчетност и наличието, и избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС относно дружеството „Ем Фуудс“ ЕООД /л.61, т.30 от ДП/. Тази експертиза е констатирала, че дружеството е декларирало големи строителни дейности, каквито в действителност няма възможност да осъществява поради липсата на наети по трудов договор лица, наличие на малък брой наемни лица на граждански договори, както и че по представените документи не може да се докаже наличие на доставки на стоки и услуги, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като дружеството няма складове, където да съхранява стоката, нито кадрова обезпеченост, за да извършва декларираната дейност. Извода на експертизата е, че за периода март 2007г.- октомври 2008 г., вследствие неотразяване на издадени от „Ем Фуудс“ ЕООД фактури в дневниците за покупки на контрагентите му, както и издадени от негови контрагенти фактури, неотразени в неговите дневници за покупки, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 275 772.40 лева, както и за същия период се дължи ДДС в размер на 1 668 739.19 лв. Сред упражнилите неправомерно право на данъчен кредит са както „Ем Фуудс“ ЕООД, така и дружествата „Валстрой 05“ ЕООД, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД.

Назначената на досъдебното производство /л.100, т.18 от ДП/ експертиза /счетоводна по своя характер/, касае счетоводната отчетност на дружеството „Валстрой 05“ ЕООД в контекста на задълженията му по ЗДДС за периода 2004-2009 г., но вещите лица са дали отговор на поставените въпроси за периода септември 2006-декември 2007 г. с обяснението, че представените от разследването документи позволяват да се правят счетоводни изводи само за този период.

Заключението установява, че за инкриминирания в обвинителния акт период - март-декември 2007 година, „Валстрой 05“ ЕООД неправомерно е упражнявало право на данъчен кредит по фактури, издадени от трети лица, сред които е „Ем Фуудс“ ЕООД, като това дружество е издало за месец април 2007 г.- 7 бр. фактури, с ДДС в общ размер на 35 937.87 лв., както и за месец юли 2007 г.- 22 бр. фактури, с ДДС в общ размер на 192 460 лева, като съответните фактури не са отразени от страна на „Ем Фуудс“ ЕООД в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС.

Заключението на счетоводната експертиза /л.64, т.21 от ДП/, касаеща счетоводната отчетност по ЗДДС на „Билд Трейд СБ“ ЕООД за периода 01.06.2007- 31.08.2008 г., след анализ на приложените по делото документи, е, че експертите не са разполагали в пълнота със счетоводни документи за периода. Вещите лица са констатирали фактури с дублиращи се номера, еднакви стойности, но различни стоки, както и издадени фактури с дублиращи се номера, но в полза на различни фирми. Експертизата е констатирала, че дружеството неправомерно е ползвало данъчен кредит, тъй като в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди фигурират покупки от други дружества под контрола на подсъдимите лица, свързани с фактури /иззети като документи по делото и прецизно посочено местонахождението им/, които фактури обаче не фигурират в справките-декларации на съответните контрагенти, както и, че има фактури, издадени от „Билд Транс СБ“ ЕООД, които дружеството не е завело в дневниците си за продажби, а именно:

• за месец юли 2007 г. - фактури, издадени от „Винтранс“ ЕООД с право на данъчен кредит 256 640 лв. и фактури, издадени от „Валстрой 05“ ЕООД с право на данъчен кредит 41 194.45 лева;

• за месец август 2007 г.- фактура, издадени от „СТАРТ А.Н.“ ЕООД с право на данъчен кредит в размер на 14 438.16 лв. и фактура, издадена от „Валстрой 05“ ЕООД с право на данъчен кредит в размер на 26 500 лв. /експертизата е констатирала, че за периода „Билд Транс СБ“ ЕООД е подало две различни справки –декларации - регулярна и по повод ревизия, като само в едната фигурират фактурите от „Старт А.Н“ ЕООД/;

• за месец септември 2007 г. по фактури, издадени от „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД и „К В Трейд“ ЕООД е ползван данъчен кредит в общ размер на 372 307.77 лева;

• за месец октомври 2007 г. по фактури, издадени от „Виастрой 2002“ ЕООД, е ползван данъчен кредит в размер на 99 474 лева;

• за месец ноември 2007г. по фактури, издадени от „Виастрой 2002“ ЕООД е ползван данъчен кредит в размер на 39 000 лева. Същевременно са констатирани издадени фактури от „Билд Трейд СБ“ ЕООД, които не са отразени в дневниците на дружеството за продажби, но фигурират при контрагентите му, по които се дължи ДДС в размер на 10 752 лева;

• за месец декември 2007 г. по фактури, издадени от „Билд Трейд СБ“ ЕООД, но неотразени при дружеството се дължи ДДС в размер на 41 640 лева;

• за месец януари 2008 г. по фактури, издадени от „Винтранс“ ЕООД и „ABC Мина“ ЕООД е ползван данъчен кредит в размер на 175 000 лева. Същевременно са констатирани фактури, издадени от „Билд Трейд СД“ ЕООД, които не са отразени в дневника за продажби, по които дължимото ДДС е в общ размер на 7 146 лева;

• за месец февруари 2008 г. по фактури, издадени от „Винтранс“ ЕООД, е ползван данъчен кредит в размер на 21 550 лева;

• за месец август 2008 г. е установена една фактура, издадена от „Билд Трейд СД“ ЕООД, която не е отразена в дневника за продажбите му, но надлежно е вписана при контрагента му, за която дължимото ДДС е в размер на 3 500 лева;

• за месец септември 2008 г. са установени 6 бр. фактури, издадени от „Билд Трейд СБ“ ЕООД, които не са отразени в дневника за покупки на „Строй Къмпани 79“ ЕООД, като фигурират в дневника за продажбите на „Билд Трейд СД“ ЕООД, като дължимият данък по същите е в размер на 205 830 лева. /заб. за някои периоди експертизата е посочила, че вероятно има дължимо ДДС, но поради липсата на данни за стойността на фактурите, то не може да се изчисли/.

По изготвената на досъдебното производство счетоводна експертиза, относно данъчната и счетоводна дисциплина на дружеството „Винтранс“ ЕООД и конкретно - плащането на данъчните задължения по ЗДДС за периода 2004-2009 г. /л.43, т.37 от ДП/, с оглед събраните по делото документи, е направен анализ за периода 01.07.2007 г. до 30.09.2007г. и частично за последващи периоди, за които има данни от други фирми. Заключението на тази експертиза е, че от наличните документи не се доказва по безспорен начин наличието на доставки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС- наетите в дружеството 11 лица не позволяват извършването на големи строителни дейности, каквито декларира дружеството, няма складове за съхранение на стоката, няма материална и кадрова обезпеченост. Констатирано е и, че след 20.03.2008 г. дружеството не е притежавало регистрация по ЗДДС, но е продължило да издава фактури, да не внася ДДС и така е дало възможност на контрагентите си неправилно да усвояват ДДС.

Констатирани са случаи, в които „Винтранс“ ЕООД е завело в дневника си за покупки фактури, които обаче не са заведени в дневниците за продажби на дружествата контрагенти, поради което е прието, че по тези фактури неправомерно е усвоило данъчен кредит /фактури, издадени от „Валстрой 05“ ЕООД, „АиР Строй Комерс“ ЕООД, „Топкомерс груп“ ЕООД, „Мегакомерс груп“ ЕООД/. Установени са продажби на „Винтранс“ ЕООД на дружествата „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД и „Ем Фуудс“ ЕООД с констатирана счетоводна неправомерност - неосъществено плащане, макар и налично счетоводно отразяване в съответните дневници на продажбите и дневници на покупките; неотразени фактури в дневника за продажбите на „Винтранс“ ЕООД, но отразени в дневника за покупките на неговите контрагенти и обратното- отразени фактури в дневника за продажбите на „Винтранс“ ЕООД, но неотразени в дневника за покупките на неговите контрагенти. В заключение експертизата е посочила, че „Винтранс“ ЕООД неправомерно е приспаднало данъчен кредит в размер на 2 782 646.28 лева /за месеците юли, август, септември 2007 г./, както и дължи ДДС в размер на 1 632 024.50 лева /за септември и октомври 2007г., януари, февруари и юли 2008 г./.

Сходни изводи за неправомерност в счетоводното отразяване по ЗДДС са изложени и в счетоводната експертиза, касаеща дейността и на друго дружество под контрол на подсъдимите К. и А. - „Форест Криейшън“ ЕООД /л.143, т.37 от ДП/. Експертизата, която е приета без възражения от страните, е установила, че „Форест Криейшън“ ЕООД неправомерно е приспаднало данъчен кредит в размер на 1 850 196.03 лева /юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2007г., януари, февруари, март 2008 г. /заб. проверката на НАП-ДРА № 2000803787/04.03.3009 г. и ДРА № 190800042/15.09.2008 е констатирала липсващи основания за приспадане на данъчен кредит в размер на 3 015 446.28 лева/. В масивите на НАП не са открити подавани от дружеството дневници за продажби за месеците юни – ноември 2007 г., като в същото време в дневниците му за покупки не са надлежно отразявани фактури от дружествата „Винтранс“ ЕООД и „Ем Фуудс“ ЕООД /юли, август, септември, октомври, и ноември 2007г./; установени са и фактури, които не са отразявани в дневниците за продажби на „Форест Криейшън“ ЕООД / и тогава, когато са подавани такива СД/, но присъстват в дневниците за покупки на неговите разпознаваеми контрагенти /януари, февруари, март, април 2008 г.- „Ем Фуудс“ ЕООД и „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и „Строй Транс ЧП“ ЕООД/. Констатираните неправомерни сделки в счетоводното отразяване водят до извод, че реални сделки /услуги/ не са извършвани, а всъщност фактури със страна „Форест Криейшън“ ЕООД са издавани, с цел поддържане баланса на другите дружества /„Винтранс“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД/ между ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване, така, че да се прикрие реалната дължимост на този данък. Че сделките са нереални личи от обемите им и естеството им- т.напр. за месец февруари 2008 г. при липсващи лица по трудов договор „Форест Криейшън“ ЕООД е осъществило към „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД услуги на стойност над 500 000 лева и продажба на стоки за над 600 000 лева към „Ем Фуудс“ ЕООД без трите дружества да притежават ДМА, складове, техника, респ. каквато и да било дейност, даваща възможност за представяне и изискваща приемане на услуги/стоки и то на такава значима стойност.

Сходни са изводите и по изготвената на досъдебното производство /т.37 от ДП/ счетоводна експертиза относно същият предмет на установяване за дружеството „Корал 15“ ЕООД /правоприемник на „Аспарух 55“ ЕООД-при установени документи, даващи възможност да се извърши анализ на счетоводната отчетност на дружеството за периода ноември 2006 г. до май 2008 година. За интересуващия обвинението период - март 2007г.- януари 2010 г., са установени случаи на неправомерно отчисляване на данъчен кредит и съответната дължимост на ДДС, както следва:

• за месец юни 2007 г. по фактури, издадени от „Винтранс“ ЕООД, неправомерно е отчислен данъчен кредит в размер на 2 936.80 лева /заключението се е основало на проверката на НАП, че не са налице доказателства „Винтранс“ ЕООД да е правило доставки/;

• за месеците ноември и декември 2007 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит, съответно в размер на 8 412.67 лева и 3 341.22 лева.

• за месец февруари 2008 г. „Корал 15“ ЕООД е издало 9 броя фактури за продажби на дружествата „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД и „Билд 2008“ ЕООД, които не са отразени в справките му декларации за периода /подадената СД за периода от „Корал 15“ ЕООД е нулева, като фактурите са присъстващи в дневниците за покупки на контрагентите/, поради което неправомерно е отчислило данъчен кредит в размер на 72 641 лева;

• за месец март 2008 г. „Корал 15“ ЕООД е издало 12 бр. фактури за продажба на „Ем Фуудс“ ЕООД и поради невъвежането им в СД за периода /подадената от „Корал 15“ ЕООД СД е нулева/ неправомерно е приспаднат данъчен кредит в размер на 26 860 лева;

• за месец април 2008 г. дружеството е издало 28 броя фактури за продажба на дружествата „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и „Строй Транс ЧП“ ЕООД и поради невъвеждането им в СД /подадената от „Корал 15“ ЕООД СД за периода е нулева/ неправомерно е отчислен данъчен кредит в размер на 230 600 лева.

Вещото лице, изработило техническата експертиза /л.65, т.18 от ДП/ не е изпълнило поставената му задача, да изведе на хартиен носител евентуално налична счетоводна информация от компютърни информационни системи, иззети от жилищата на подсъдимите С. А. и Г. А., свидетелката А. Ф., от лицето И. Б. и от офиса на „Паралакс и ко“ ЕООД, както и да даде заключение дали има изтрити файлове в обект №1 /преносимия компютър, иззет от дома на И. Б./. Експертното заключение е свалило интересуващите разследващите органи файлове на електронен носител, но не и на хартиен такъв. Това заключение обаче, не е намерило отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, при излагане на фактическата обстановка, поради което правилно първоинстанционният съд не го е взел предвид при формиране на крайните си изводи.

На същите процесуални основания съдът не е ценил заключението и на техническата експертиза /л.49, т.15 от ДП/, която е имала задача да опише съдържанието на представените й, за изследване, пет броя дискети, иззети от ползвания от подсъдимия А., лек автомобил БМВ на 19.01.2010 г. и да отговори дали съдържат счетоводна информация, която при положителен отговор да бъде свалена на хартиен носител. Експертизата е свалила на оптичен носител изведената информация, без да извърши последващ анализ и сваляне на хартиен носител, което прегражда възможността за анализ и правни изводи на съдържанието, поради което и не е използвана от държавното обвинение.

Поради обстоятелството, че в обстоятелствената част на обвинителният акт не са били коментирани счетоводните експертизи, отнасящи се до дейността и счетоводното отразяване по ЗДДС на дружествата „Стройкомерс Таков“ ЕООД /л.47, т.19/, „Строй Къмпани 2009“ ЕООД /л.65, т.19 от ДП/, „К. Трейд“ ЕООД /л.80, т.25 от ДП/, „Билд 2008“ ЕООД /л.17, т.30/, „Паралакс и Ко“ ЕООД /л.1, т.37 от ДП/, „Благоев 2008“ ЕООД /л.21, т.37 от ДП/, „Люси 06“ ЕООД /л.63, т.37 от ДП/, „Г. Трейд“ ЕООД /л.70, т.37 от ДП/, „Скорпион Д“ ЕООД /л.130, т.37 от ДП/, „Строй Транс ЧП“ /л.170, т.37 от ДП/, „Г. 2008“ ЕООД /л.11, т.31 от ДП/, в заключенията на които се сочат вероятно неправомерни счетоводни отразявания за период, който е в обхвата на обвинителния акт, то правилно първоинстанционният съд не ги е взел предвид при формиране на крайните си изводи.

С основание не е съобразена от първоинстанционният съд и техническата експертиза /л.110, т.15 от ДП/, съдържаща свалена на хартиен носител информация от мобилен телефон Нокия 6700, с посочена идентификация и СИМ карта в него. Макар и да е посочено, че тези вещи са предадени с протокол за доброволно предаване от 04.05.2010 г., такъв протокол по делото липсва, което води до невъзможност да се установи към дейността на кое лице се отнасят и имат ли нещо общо с предмета на разследване, поради което не може да се установи изложените в експертизата констатации на кое от доказателствата по делото съответстват.

Съдът също е приел, като без значение за делото техническите експертизи /т.22 и т.29 от ДП/, с които е била снета на хартиен носител информация, съдържаща се в мобилни телефони и СИМ карти, иззети /предадени/ от И. Б., свидетелката А. Ф. и подсъдимата Г. А.; и съдържащата се в мобилни телефони информация, иззети на 19.01.2010 г. от ползвания от подсъдимия С. А. автомобил и от свидетеля В. В., тъй като заключенията и на двете експертизи не съдържат информация относима към делото.

Горната фактическа обстановка, въззивната инстанция прие въз основа на събраните по делото доказателства чрез съответните гласни, писмени и веществени доказателствени средства-обяснения на подсъдимите лица, разпити на свидетели, експертни заключения и други относими доказателства, приложени по делото.

Преди да изложи доводите си по отношение на твърдяните от защитниците на подсъдимите К., А. и А. необоснованост и неправилност на постановената от първоинстанционният съд осъдителна присъда, на първо място, въззивният съд намира за необходимо да обсъди твърденията във въззивните жалби за допуснати от Специализирания наказателен съд /закрит/ процесуални нарушения.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че голяма част от възраженията, релевирани във въззивните жалби и пледоариите са били изложени в хода по същество и пред първоинстанционният съд, които са намерили отговор в мотивите към първоинстанционната присъда.

Посочените в жалбите възражения относно допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата не намират обективна опора в материалите по делото. Прегледът на извършената от контролираната инстанция процесуална дейност по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал позволява да се заключи, че претендираните нарушения на процесуалните правила не са допуснати. Именно при спазване изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, първият съд е оценил според действителното им съдържание събраният значителен по обем писмен и гласен доказателствен материал, включително и от хода на проведеното съдебно следствие, стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за настоящия процес фактология само чрез допустимите способи и средства от процесуалния закон, като в мотивите си е изложил подробни и ясни съображения, в които е посочено кои доказателства кредитира и кои факти приема за установени въз основа на тях.

Фактическите положения, обусловили и съответните правни изводи на Специализирания наказателен съд /закрит/ са обективирани след анализ на всички доказателства и доказателствени източници, събрани по реда на НПК, като показанията на разпитаните свидетели, които не са противоречиви, нито надценени или подценени, са в корелация и писмените доказателства. От друга страна, следва да се отбележи, че в компетентността на решаващия съд, съгласно разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК, е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. Освен това, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на първоинстанционният съд. В мотивите на присъдата, съдът е обективирал по ясен начин процеса на формиране на вътрешното си убеждение, базиран на събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствено обезпечени са правните изводи за сговора между тримата подсъдими, с цел вършене на данъчни престъпления, на първо място от събраните по делото свидетелски показания. От съществено значение в тази връзка са показанията на живялата на семейни начала с подсъдимия К. свидетелка А. Ф., която е имала преки наблюдения върху дейността и на тримата подсъдими. С показанията си, Ф. установява, че е изготвяла по разпореждане на подсъдимия К. фактури на „Ем Фуудс“ ЕООД, „Строй комерс груп“ ЕООД, „Билд Трейд“ ЕООД, без да е контактувала с представителите на тези фирми, като е предавала изготвените фактури на подсъдимите К. и А.; че подсъдимият К. се занимавал със строителство и имал работници, но не й е било известно с какви стоки търгува, като твърди, че не й е било известно фирмата да има склад. Старателно отбягвания от свидетелката Ф. отговор на въпроса в каква връзка е познанството й с подсъдимата А., е компенсиран с прочитането, по реда на НПК, на показанията на Ф. от досъдебното производство, от които се установява, че свидетелката е възприела взаимоотношенията между подсъдимите К. и А., като водещата роля била на К., а А. бил „момче за всичко“, както и, че подсъдимата Г. А. е осъществявала счетоводното обслужване на фирмите на К. и А., като изготвените от нея документи, Ф. е представяла именно на А.. Свидетелката Ф. е потвърдила тези си показания, като изрично е уточнила, че става въпрос за 2009 година.

Макар и при разпита, в хода на съдебното следствие, свидетелката Ф. избирателно и уклончиво да поднася информация относно обстоятелството на кои фирми е съставила фактури; кой е водил счетоводството и на кои фирми; каква точно е била дейността на ръководеното от подсъдимия К. „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, то ясно и категорично, при разпита й на досъдебното производство, Ф. е заявила, че именно подсъдимата Г. А. е била счетоводител на фирмите на подсъдимия К.; че на нея са носили документи подсъдимите К. и А.; че именно с тях тя е общувала във връзка с необходимостта от съставянето на такива оправдателни документи. Изнесената от тази свидетелка фактология, обосновава извода, че тя е била наясно, за противозаконната дейност на подсъдимите К. и А., а именно изкуствено създаване на документи, индикиращи неистински оборот на контролираните от тях фирми, както и че тя самата, както и подсъдимата А., също са били ангажирани с документалното обосноваване на тази дейност. Този извод се подкрепя и от документираните, чрез прилаганите СРС-та, разговори на свидетелката Ф. с подсъдимия К., проведени в периода ноември 2009 - януари 2010 г., от които става ясно, че фактури, договори и протоколи за привидна търговска дейност на дружества се съставят именно към този период, както и, че по искане на данъчни служби се представят документи, за които страните имат притеснения, че могат да бъдат установени като неистинни. В подкрепа на коментираните доказателства за съпричастността на подсъдимия К. в извършването на противоправната документална дейност и знанието на свидетелката Ф. за това, са и иззетите редица вещи от дома на Ф., при проведеното в дома претърсване - от шкаф на бюро в спалнята в жилището са иззети печатите на „Благоев 2008“ ЕООД, „Билд Трейд“ ЕООД, „Г. трейд 2009“ ЕООД, „К. трейд 6“ ЕООД; папки с документи на дружествата „Строй Комерс Таков“, „Благоев 2008“ ЕООД, „Г. Трейд 2008“ ЕООД и „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. В протокола за това процесуално-следствено действие, е документирано изричното изявление на свидетелката Ф. „Намерените документи съм изготвила аз като технически помощник на фирмите по молба на К. К.“ Намерените вещи свидетелстват, че подсъдимият К., с помощта на свидетелката Ф., е изготвял документи за дружества, които не са негова собственост, но са се намирали изцяло под негов контрол. Освен това, свидетелката Ф. доброволно е предала и касов апарат, за който е заявила, че е на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, като е възможно документите за същия „да се намират при счетоводителката Г. А.“.

За сформирания сговор между подсъдимите К. и А., да вършат данъчни престъпления свидетелстват и Л. П., М. В., Б. К., С. Б., П. Д., П. К., Д. В., В. Ц., Б. И., М. С., П. Т. и В. Б.. Всички тези свидетели са социално слаби лица, нискограмотни или неграмотни, и малоимотни. Всеки от тях е придобил собственост на по няколко фирми, срещу предварително обещани дребни възнаграждения от подсъдимите К. и А. или други услуги. Всички те твърдят, че не им е давана възможност да четат документите и не знаят какво са подписвали, не знаят конкретната дейност на тези дружества, офиси, документооборот и счетоводство.

Свидетелят Л. П. е собственик на „Корал 15“ ЕООД и „Форест криейшън“ ЕООД, но техен пълномощник през инкриминирания период е бил подсъдимия С. А.. Свидетелят М. В. е собственик на „Валстрой 05“ ЕООД, занимавал се със строителство, като освен тази фирма, по твърденията му, имал много фирми, част от които закупил, защото подсъдимия К. му давал пари, за да се води документално управител на фирмите. На „Валстрой 05“ ЕООД пълномощник бил подсъдимия К., който очевидно е контролирал счетоводната му дейност.

Свидетелят Б. К. е собственик на „Винтранс“ ЕООД, закупил е дружеството /съгласно писмените доказателства/ от подсъдимия А. през месец октомври 2007 г., към който момент дружеството е било с данъчни задължения -ДДС за внасяне в размер на 3 049 578 лева /видно от данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1100901 / 30.05.2011 г. (т. 130, л.1).

На името на свидетеля С. Б. са били регистрирани над 40 фирми, единствено, защото са му били обещани парични средства.

Свидетелят П. Д. е собственик на „Строй Транс ЧП“ЕООД, която той учредил по указание и със съдействието на подсъдимия А.. След регистрацията на фирмата, Димитров предоставил пълномощно на А., а последният му плащал пари, защото фирмата се води на негово име, без да го запознава с естеството на дейността й, издаваните документи и въобще търговската дейност от съществуването й. Това дружество е било сред тези, с които са „работили“ подсъдимите К. и А., създадено именно, за да се ползва във веригата от такива дружества и за осчетоводяване на фиктивни сделки /предвид отразеното в счетоводните експертизи и ревизионни актове, по които то е споменато/. Този факт се доказва и от представените с протокол за доброволно предаване от 08.10.2009 г. от този свидетел документи /л.48, т.5 от ДП/, от които се установява, че на 11.12.2007 г. той е издал нотариално заверено пълномощно в полза на подсъдимия К. К. да го представлява и подписва в качеството му на управител пред всички физически и юридически лица.

От показанията на свидетеля П. К. се установява, че той е собственик и управител на „Паралакс и Ко“ ЕООД. Имал „обща работа“ с подсъдимия К., която той пресъздава като работа с фирми- подизпълнителни на строителни и монтажни дейности. Сочи, че фирмите, с които е работил са „К. трейд“ ЕООД, „Г.“, „Строй Транс ЧП“, възможно и „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, като посредничеството с тези фирми било осъществявано именно от подсъдимия К., защото „той познаваше тези хора-бригадирите, които осъществяваха дейността“, като разговорите за строителните обекти, както и евентуалното разплащане, са били извършвани под контрола на К.. Свидетелят Д. В. е бил собственик на десетки търговски дружества, чиито имена дори не може да възпроизведе, между които и установените по делото дружества „Виастрой 2002“ ЕООД и „Билд Трейд СД“ ЕООД, използвани само за създаване на невярна документална отчетност. От приложената, като писмено доказателство по делото (л.580 от съдебното производство), присъда по НОХД № 9/11 на ОС Монтана, се установява, че подсъдимият А. е прехвърлил на този свидетел две от дружествата си, с оглед избягване установяването и плащането на данъчни задължения. С придобиване собствеността върху „Виастрой 2002“ ЕООД и „Билд Трейд СД“ ЕООД, ролята на свидетеля Величков е същата, както и в цитираната присъда - да бъде подставено лице, чрез което да бъде създавана документална привидност, която да осуети евентуално установяване на действителните данъчни задължения на търговски субекти.

И свидетелят В. Ц., срещу обещано му от подсъдимите К. и А. възнаграждение, се е регистрирал като собственик на дружеството „Благоев 2008“ ЕООД, след което им предоставил пълномощни за осъществяване на търговската дейност, без да има каквато и да било представа дали тази фирма е развивала дейност или водила счетоводство, тъй като никога не е бил известяван от подсъдимите за това, а единствената цел на действията му е била да получи възнаграждение и да му намерят работа. Макар и това дружество да не е сред посочените в обвинителния акт, като дружество, чиято дейност е в обхвата на специалната цел на организираното престъпно сдружение, то показанията на този свидетел разкриват начина на осъществяваната от подсъдимите схема на организация на дейността им - дружеството „Благоев 2008“ ЕООД е често срещан контрагент на посочените в обвинителния акт дружества, от което се извежда, че създаването му е с цел ползването му за създаване на данъчни документи за привидна търговска дейност.

Свидетелят Б. И., също нискограмотен и социално слаб, под давлението на подсъдимия А. е учредявал търговски дружества, без намерение да осъществява каквато и да е търговска дейност с тях. Срещу обещано възнаграждение от подсъдимия А., И. предоставил на първия възможност безпрепятствено да оперира с търговски дружества изцяло под негов контрол.

По подобен начин, подсъдимият А. е подходил и спрямо свидетеля М. С., който регистрирал на свое име дружеството „К. трейд 86“ ЕООД, впоследствие контролирано от подсъдимите.

Свидетелят П. Т., по настояване на подсъдимия А. и срещу обещана услуга /ползване на кредит/, е станал собственик на дружеството „Стройкомерс Таков“ ЕООД. Таков е изпълнил изцяло разпорежданията на подсъдимия по първоначалното и последващо прехвърляне, без да е имал възможност да контролира евентуално осъществявана търговска дейност и без знание за какво е ползвано дружеството от подсъдимия А., който притежавал пълномощия за неговото представителство. Този свидетел твърди, че се е водил управител на дружеството „само по документи“.

Свидетелят В. Б. също е бил ползван от подсъдимия А., за подпомагане на дейността им, без свидетелят да е имал пълно и цялостно знание за противоправността на случващото се. Според показанията на този свидетел, по молба на подсъдимия А., Б. бил пълномощник на „Г. 2008“ ЕООД, „Строй Транс ЧП“ ЕООД и „К. Трейд 86“ ЕООД, които представлявал пред данъчните органи в гр.Монтана, във връзка с насрещни проверки и ревизии, и за които подсъдимият А. твърдял, че са негови.

Свидетелката Р. М. е отдала под наем на подсъдимия С. А. неин апартамент, находящ се в гр. С., ул.“Велико Търново“, №13, ет.5, ап.10, в който, в хода на наказателното производство, е било извършено процесуално-следствено действие - претърсване и изземване и който апартамент е бил посочен пред данъчната администрация като адрес за кореспонденция на някои от дружествата, свързани с подсъдимия А.. Свидетелката доброволно е предала, както договора за наем с подсъдимия А., така и открити пощенски известия в пощенската кутия след напускане на А., касаещи дружествата „Стройкомерс“ и „Стройкомерс Таков“.

Показанията на всички тези свидетели разкриват поведението на подсъдимия А. по набирането на малограмотни лица за регистриране на необходими за престъпната дейност търговски дружества, което поведение съвсем не може да определи подсъдимия А., като „момче за всичко“ /т.е. само като изпълнител нарежданията на подсъдимите К. и А./, в каквато насока са твърденията на защитника му.

За участието на подсъдимата А. в престъпния сговор /макар и включила се на по- късен етап/ свидетелстват М. В. и П. К.. Според свидетеля В. подсъдимата Г. А. е извършвала насрещни проверки - като пояснява, че е изготвяла документи при искания от НАП за представянето им.

Според свидетеля К., подсъдимата А., обслужвала счетоводно неговата фирма.

След като, в края на 2008 година, К. запознал А. с подсъдимия К., тя започнала да работи за К., без обаче да може да конкретизира точните задължения, които А. е извършвала в полза на дружествата, свързани с К. /тези сведения е въвел след прочитане на предходните негови показания, при първоначален опит пред съда да заяви, че не познава Г. А./.

Че именно подсъдимата Г. А. е осъществявала счетоводното обслужване на фирмите на К. и А., след 2008 година, говори и свидетелката А. Ф. в показанията си, коментирани непосредствено по-горе в решението, както и, че именно тя е съставяла необходимите, във връзка с насрещните проверки, изкуствено създадени оправдателни документи, индикиращи неистински оборот на контролираните от подсъдимите К. и А. фирми.

Подкрепящи тези свидетелски показания относно престъпния сговор между тримата подсъдими, са и писмените доказателства, като на първо място следва да се посочат извършените на 19.01.2010 г., във връзка с ДП № ЗМ 130/2009 г. по описа на ГД „ДП“, и по реда на чл.161, ал.1 и ал.2 от НПК, претърсвания и изземвания на голям обем счетоводна информация на различни юридически лица, от ползваните от тримата подсъдимите помещения и автомобили.

При претърсването на ползваните от подсъдимия С. А.: лек автомобил БМВ с ДК № ••••••••, били открити мобилни телефони, пари и множество документи, сред които и множество фактури, издадени от различни дружества, множество пълномощни за преставляване на тези дружества, както и други счетоводни документи; от наетия от него апартамент находящ се в гр. С., ул. „Велико Търново“ №13, ет.5, ап.10, били открити и иззети шест дискети и ваучер за Глобул; при претърсването на домът му, находящ се в гр. гр.•••, ул.„•••“ 12, били открити и иззети мобилни телефони, пари, множество пълномощни от различни лица в полза на С. И. А. /Л. Д. П., Б. А. И., А. В. А., А. А. С., П. И. Т., И. С. Ц., В. Б. Ц., С. В. К., М. И. Г./, както и множество други документи на фирмите „Стройкомерс Таков“ ЕООД, „К. Трейд 68“ ЕООД, „Благоев 2008“ ЕООД и „Г. Трейд 2008“ ЕООД.

При извършеното претърсване на обитаваното от подсъдимата Г. А. жилище, находящо се в гр.•••, ж.к.„•••“, Бл. •, вх. •, ет.5 ап.. •, били иззети 43 броя папки, съдържащи множество счетоводни документи на фирмите „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и свързаните с подсъдимите К. и А. фирми - „Ем Фуудс“ ЕООД, „Г. Трейд 2009“ ЕООД, „Благоев 2008“ ЕООД, „К. Трейд 86“ ЕООД, „Билд Трейд“ ЕООД, „Билд 2008“ ЕООД, „Строй Транс ЧП“ ЕООД и един лаптоп. Иззети били 4 броя бели пластмасови карти с електронен чип, представляващи електронни подписи на дружествата „Благоев“ ЕООД, „Таков“ ЕООД, „Строй Транс ЧП“ ЕООД и „Г.“ ЕООД /според надписите върху тях/. За иззетите вещи, подсъдимата А. направила изявление в протокола, че се касае за счетоводни документи и електронни подписи на фирми, на които тя води счетоводството или съхранява документи, а компютърът е със счетоводно съдържание.

Папки с документи на дружествата „Строй Комерс-Таков“, „Благоев 2008“ ЕООД, „Г. Трейд 2008“ ЕООД и „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД и фискализиран касов апарат на последното дружество, както и печати на тези дружества, компютри, флаш памет и тефтери, контролирани от подсъдимия К. К., са били открити и иззети при претърсване жилището на свидетелката А. Ф., находящ се в гр. С., ж.к. „Илинден“, бл.2, ет.5, ап.23. За намереното, свидетелката Ф. написала собственоръчно в протокола, че документите са изготвяни от нея като технически помощник на фирмите и по молба на К. К., а в компютърните информационни системи има счетоводни програми.

Извлечените от коментираните доказателства факти, дават отговор и на изложените от защитника на подсъдимия К. в жалбата му, въжражения относно твърдяните от него неясноти за периода, мястото и начина на реализирания престъпен умисъл за съучастническа дейност, защото още в началото на изложената фактическа обстановка съдът е изложил конкретни факти, кога и с какви фактически действия, подсъдимите К. и А. са обективирали както постигнатия между тях престъпен сговор за вършене на данъчни престъпления, така и извършените от тях действия по постигане на тази цел, намерили израз и в изложената от САС фактология поради което настоящата въззивна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря.

Въззивният съд не може да приеме за основателно и възражението на този защитник, че в мотивите си съдът от една страна посочил, че К. и А. в началото на м. март 2007 г. започнали да се занимават с неправомерно приспадане на ДДС от „Експорт интернешънъл“ ЕООД, което продължило до 19.01.2010 година, а в същото време съдът бил отчел, че това търговско дружество било регистрирано по ДДС на 17.04.2007 г. и било дерегистрирано на 06.11.2008 г., а до месец август 2008 г. били дерегистрирани и останалите ТД, с които К. и А. извършвали търговска дейност. За престъплението по чл.321, ал.6 от НК няма задължителен правен извод, че след като вторичната престъпна дейност е свързана с данъчни измами по ЗДДС, то началният момент на осъществяване на престъплението по чл.321 от НК може да започне едва след регистрацията на дружеството по ЗДДС и към момента на подаване на данъчна декларация (респ. че дерегистрацията по ЗДДС слага край на престъпното сдружаване поради невъзможност да се осъществяват данъчни измами). Дружеството може да продължи да издава фактури по ЗДДС и при отсъстваща регистрация по ДДС (какъвто случай е констатиран в един от горепосочените ревизионни актове) с цел фиктивно поддържане на търговските обороти на своите контрагенти, регистрирани по ЗДДС. Освен това, макар и „Експорт интернешънъл 07“ ЕООД да е било дерегистрирано по ЗДДС на посочената дата, както и останалите дружества, това съвсем не означава, че след тези дати, тези дружества не подлежат на проверка от органите на НАП по ЗДДС. Подробно описаните и коментирани по-горе в решението, ревизионни актове, издадени от органите на НАП, както на „Експорт интернешънъл 07“ ЕООД, така и на останалите, свързани с него, търговски дружества, описани в обвинителния акт, сочат, че данъчните ревизии са били извършени за времето от началото на 2008 година, до 2012 година, но проверките са обхващали винаги периода преди дерегистрацията на дружествата, т.е. периода, интересуващ настоящото наказателно производство. Затова е и неоснователно /а и невярно/ възражението на защитника на подсъдимия К., че издадения на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД ревизионен акт, касаел времето от 17.04.2007 г. до 30.09.2007 г., който бил извън периода на обвинението, което обстоятелство правело присъдата необоснована. На „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД са били съставени два ревизионни акта, касаещи посочения в обвинението обвинителен акт - РА № 802013/ 31.03.2009 г. от НАП ТД- С., офис Център за периода от 17.04.2007 г. до 30.09.2007 г., с определени задължения за внасяне в общ размер на 985 050.18 лева. С другият РА № 803849/22.10.2008 г., издаден от ТД на НАП С. - офис Изток, за периода от 01.10.2007 г. до 29.02.2008 г., на „Експорт Интернешънъл 07" ЕООД, определените задължения за внасяне са общ размер на 3 289 181.62 лева. И двата ревизионни акта, касаят последователни периоди, в рамките на инкриминирания.

Възражението на защитника на подсъдимия К., за това, че последният бил признат за виновен, за това, че използвал основно „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД за данъчни престъпления през 2009 г., независимо, че дружеството било прехвърлено на друг собственик през месец септември 2008 г., също е неоснователно. Подсъдимият не е обвинен в извършването на данъчни престъпления – по чл.255 от НК. Той е обвинен за ръководене на организирана престъпна група – престъпление по чл.321, ал.1 от НК, а признат за виновен и осъден за това, че се сговорил със С. И. А. и Г. А. А. да вършат престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага- престъпление по чл.321, ал.6 от НК. За това престъпление е без значение дали подсъдимият К. е собственик на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД или негов пълномощник. Дори и като пълномощник на това дружество, подсъдимият К. е осъществявал пълен контрол върху дружеството, включително и при продължаване на инкриминираната дейност, доказана от коментираните вече по-горе писмени и гласни доказателства, както и от счетоводните експертизи.

Оплакването на защитника на подсъдимия К., за липсата на оправдателен диспозитив в присъдата за престъплението по чл.321, ал.1 от НК не само, че е неоснователно, но е и несериозно, тъй като оправдателния диспозитив по отношение на това престъпление на К. /а и по отношение и на другите двама подсъдими/ е ясно изписан в отделен абзац в диспозитива на атакуваната от подсъдимите присъда. СпНС /закрит/ е зачел задържането на подсъдимия К. на досъдебното производство и противно на твърдението на защитника му, че не е посочен срока, през който К. бил лишен от свобода, съдът ясно и конкретно е разграничил периодите, през които К. е бил задържан под стража, и когато е бил под „домашен арест“.

Не е основателно и възражението на защитника на подсъдимия С. А. за това, че първоинстанционният съд неправилно е процедирал при извършването на преквалификацията на престъплението от чл.321, ал.2 от НК в такова по чл.321, ал.6 от НК, при липса на каквито и да било процесуални действия от страна на прокуратурата. Престъплението по чл.321, ал.6 от НК изисква съставомерни признаци които са „занижени“ в сравнение с тези за първото престъпление, поради което, след като този подсъдим е реализирал правото си на защита по чл.321, ал.2 от НК, то той е упражнил защитата си и по чл.321, ал.6 от НК. Последното е по-леко наказуемо престъпление в сравнение с първите, в които са били обвинени с обвинителния акт и тримата подсъдими /по чл.321, ал.1 от НК за подсъдимия К. и по чл.321, ал.2 от НК – за подсъдимите А. и А./, тъй като за него се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода, а фактите, които са послужили за обосноваване на неговата съставомерност изобщо не са били променяни, а са останали такива, каквито са описани в обвинителния акт и по които и тримата подсъдими са се защитили пред първата съдебна инстанция. При това положение не е била необходима намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК за изменение на обвинението, тъй като се касае до приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което съдът е оправомощен да извърши сам с присъдата си. Правото на защита на подсъдимите по фактите и по правото е било гарантирано пред първият съд, поради което липсват основания да се счита, че като е преквалифицирал престъплението, съдът е нарушил правата на подсъдимия А., а и на останалите двама подсъдими.

Що се отнася до възражението на защитника на този подсъдим за липсата на доказани съставомерни действия на престъплението по чл.321, ал.6 от НК – неустановеност кога, къде, как, при какви обстоятелства и по какъв начин са се уговорили съответните лица да се сдружат, то и тук важи направения по-горе, в решението, коментар, във връзка със същото възражение на подсъдимия К., поради което настоящият съд не намира за необходимо да го преповтаря.

Изложените във въззивните жалби и на тримата подсъдими пространни възражения относно липсата на конкретни доказателства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.255 от НК и възприет от първият съд престъпен резултат - неправомерно усвоено, неполагащо се ДДС в размер на 2 089 558.11 лева, според настоящият съд не следва да бъдат коментирани. Това е така, защото и тримата подсъдими не са обвинени в престъпление по чл.255, ал.1 от НК, а в престъпление, което не изисква категорична реализация на целяната престъпна дейност или ако е налице такава реализация- не изисква категорично пряко извършителство от участниците в ОПГ (респ. от участниците в престъплението по чл.321, ал.6 от НК в тази вторична престъпна дейност – в случая извършване на престъпления по чл.255, ал.1 от НК).

Повдигнатото с обвинителния акт обвинение е за ръководене /по отношение на подсъдимия К./ и участие в организирана престъпна група /по отношение на подсъдимите А. и А./ и в случай, че съдът бе установил проявление на това престъпление, основните факти, които трябваше да се потвърдят са участниците в ОПГ, разпределението на ролите между тях, йерархична организираност, времетраене на ОПГ, както и поставената цел - извършване на определени престъпления. В случая поставената цел е дефинирана като извършване на данъчни престъпления, при осъществяване на търговската дейност на определени дружества, изрично посочени; конкретно са посочени и фактури, стойности, както и общ престъпен резултат - 2 089 558, 11 лв., но доколкото липсва обвинение за вторична престъпна дейност, съдът, с основание е приел посочената конкретизация в диспозитива на обвинителния акт за ненужна.

Подсъдимите са били оправдани за престъплението по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като съдът не е установил за посочения от обвинението период да има трима участника в организираната престъпна група /според доказателствата, включването на подсъдимата А. в сговарянето за целени данъчни престъпления е от началото на 2009 г./. Ето защо, правилно в мотивите към присъдата, съдът не е коментирал времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.255, ал.1 от НК.

В тази връзка неоснователно е и оплакването на защитника на подсъдимата А., че първоначалното обвинение на същата било за това, че до 19.01.2010 г., осъществявала счетоводна дейност от самото учредяване на фирмата, водила счетоводство в нарушение на закона и не подавала декларации, изготвила месечни справки декларации по ЗДДС, дневници за покупко-продажби, за представянето им пред приходните органи. Никъде в обвинителния акт, най-малко пък в диспозитива на същия, не е изрично посочено, че подсъдимата А. е осъществявала счетоводна дейност, т.е. тя не е обвинена в извършването на престъпление по чл.255, ал.1 от НК. От тук нататък се явяват неоснователни и всички възражения на нейния защитник, изложени както в жалбата, така и в пледоарията пред въззивния съд.

Макар защитникът на подсъдимата А. да твърди, че „мотивите към атакуваната присъда не кореспондират нито с фактите, нито със закона“, в подкрепа на тези си твърдения не сочи никакви конкретни факти, които въззивният съд би коментирал и да обоснове някакъв отговор.

Несподеляемо е възражението на защитника на подсъдимата, че за първи път съдът, в мотивите си, отразил обвинение, в извършвана от подсъдимата А. счетоводна дейност – на първо място, защото по закон съдът няма такова правомощие. Анализът на показанията на свидетелите А. Ф., М. В., П. К. и Д. М., както и писмените доказателства /протокола за претърсване и изземване от 19.01.2010 г./, установяващи упражняваната от А. дейност – счетоводно обслужване на фирми /още повече, че подсъдимата е с висше икономическо образование и има счетоводна къща/, съвсем не значи, че е вменено такова обвинение, още по-малко пък от съда.

Невярно е и твърдението на този защитник, че ревизионните актове на дружествата, посочени в обвинителния акт касаели период, в който последната не се била познавала с подсъдимите К. и А., тъй като запознанството с двамата датирало от 2009 г. когато ревизиите на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД вече били приключили. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимата А. се е познавала с двамата подсъдими преди 2009 година, а от началото на 2009 година се е присъединила към престъпния и сговор. В тази връзка на първо място са показанията на свидетеля П. К., според когото към края на 2008 година подсъдимите А. и К. вече са се познавали. Именно във връзка с ревизиите на дружествата – съкотрагенти на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, посочени в обвинителния акт /а не във връзка с ревизиите на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, които били приключили преди 2008 г., в каквато насока са и твърденията на защитника на А./, са били насрочвани и насрещните проверки /без значение дали насрещните проверки са 10 или 2-3, във връзка с възраженията на защитника/. В тази връзка, възражението на защитника на подсъдимата, че дадените за насрещни проверки документи с невярно съдържание, не били предявени на подсъдимата и на защитника, поради което и не можело да се твърди, че са с невярно съдържание, както и, че не може да се твърди, че подсъдимата А. е участвала при тяхното изготвяне или давала съвети за изготвянето им, не намира подкрепа. На първо място следва да се отбележи, че съгласно показанията на свидетелката Ф., подсъдимата е имала ръководеща роля в счетоводното обслужване на процесните фирми. На второ място, цялата иззета както от подсъдимите, така и от свидетелите, при претърсването на 19.01.2010 г., счетоводна информация, е била обект на изследване от назначените множество счетоводни и други експертизи, приложени по делото. Дали една фактура е с невярно съдържание или не, е въпрос на изследване, анализ и заключение от специалист, а не въпрос на предявяване на подсъдимото лице. Eкспертизата, според НПК не е доказателство, а способ за доказване, тъй като в заключението, вещото лице – специалист в конкретната област излага своите логически изводи от едни известни, за други неизвестни факти. Ето защо, непредявяването на процесните фактури на подсъдимата А., за да изрази мнение дали са с невярно съдържание или не, не е нито пропуск, нито нарушение на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подсъдимата.

Във връзка с твърдението на защитника, че след дерегистрацията, посочените в обвинителният акт, дружества по ДДС - до 25.11.2008 г., а на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД - на 06.11.2008 г, след тази дата, до 19.01.2010 г., липсвали данни което и да било от тези дружества да е осъществявало търговска дейност, да е издавало фактури, да е подавало декларации, още по-малко справки-декларации по ДДС, за да се твърди от съда, че периода е до 01.10.2010 година, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че този въпрос е коментиран по-горе в решението, във връзка с възраженията на подсъдимия К., поради което и не намира за необходимо да го преповтаря.

Некоректен е прочита на подсъдимата А. и защитника, и по отношение заключението на експертизата касаеща „Валстрой 05“ ЕООД, според които вещите лица дали заключение единствено за периода 2006 г., с обяснението, че представените документи позволяват да се правят счетоводни изводи само за този период, поради това, че дружество било дерегистрирано, и логично след това да няма справки-декларации. В действителност, заключението на тази експертиза визира периода месец март-декември 2007 година, който попада и в инкриминирания в обвинителният акт. Според заключението „Валстрой 05“ ЕООД неправомерно е упражнявало право на данъчен кредит по фактури, издадени от трети лица, сред които е „Ем Фуудс“ ЕООД, като това дружество е издало за месец април 2007 г.- 7 бр. фактури, с ДДС в общ размер на 35 937.87 лв., както и за месец юли 2007 г.- 22 бр. фактури, с ДДС в общ размер на 192 460 лева, като съответните фактури не са отразени от страна на „Ем Фуудс“ ЕООД в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС.

По същия начин стои въпроса и с „Винтранс" ЕООД, което до месец октомври 2007 г., е било собственост на подсъдимия А.. Във връзка с това дружество, възражението на защитника на подсъдимата А. е, че коментираният от съда период бил 2004 – 2009 година, без да съобрази, че този период не бил свързан с периода на регистрацията на дружеството, а бил съвсем произволен, преписан от обвинителния акт. Въззивният съд не споделя това възражение. „Винтранс“ ЕООД е регистрирано през 1997 година. Регистрирано е по ЗДДС на 06.11.2001 г. и дерегистрирано на 20.03.2008 година, т.е. посочения в експертизата проверяван период на плащането на данъчните задължения по ЗДДС - 2004- 2009 г., не е произволно преписан. Събраните по делото доказателства /документи, фактури и др./, са позволили да се направи анализ за периода 01.07.2007 г. до 30.09.2007г. и частично за последващи периоди, за които има данни от други фирми. Заключението на тази експертиза не е доказало по безспорен начин наличието на доставки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС - наетите в дружеството 11 лица не позволяват извършването на големи строителни дейности, каквито декларира дружеството, няма складове за съхранение на стоката, няма материална и кадрова обезпеченост. След 20.03.2008 г. дружестото не е притежавало регистрация по ЗДДС, но е продължило да издава фактури, да не внася ДДС и така е дало възможност на контрагентите си неправилно да усвояват ДДС.

Констатирани са случаи, в които „Винтранс“ ЕООД е завело в дневника си за покупки фактури, които обаче не са заведени в дневниците за продажби на дружествата контрагенти, поради което експертизатата е приела, че по тези фактури неправомерно е усвоило данъчен кредит /фактури, издадени от „Валстрой 05“ ЕООД, „АиР Строй Комерс“ ЕООД, „Топкомерс груп“ ЕООД, „Мегакомерс груп“ ЕООД/. Установени са продажби на „Винтранс“ ЕООД на дружествата „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД и „Ем Фуудс“ ЕООД с констатирана счетоводна неправомерност- неосъществено плащане, макар и налично счетоводно отразяване в съответните дневници на продажбите и дневници на покупките; неотразени фактури в дневника за продажбите на „Винтранс“ ЕООД, но отразени в дневника за покупките на неговите контрагенти и обратното- отразени фактури в дневника за продажбите на „Винтранс“ ЕООД, но неотразени в дневника за покупките на неговите контрагенти. Заключението на експертизата е, че „Винтранс“ ЕООД неправомерно е приспаднало данъчен кредит в размер на 2 782 646.28 лева /за месеците юли, август, септември 2007 г./, както и дължи ДДС в размер на 1 632 024.50 лева /за септември и октомври 2007г., януари, февруари и юли 2008 г./.

Макар и защитникът на подсъдимата А. да възразява срещу извода на първоинстанционният съд, че обясненията на А. не могат да бъдат възприети за истинни, тъй като частично се подкрепят от останалите доказателства, и като такива се възприемат само като процесуално средство за защита, въззивният съд споделя извода на първия съд. Единствено достоверни са обясненията относно периода на запознанството с подсъдимия К. – края на 2008 година, което е станало в офиса на ул. „Раковски“ 191, който офис А. съвместно е ползвала със свидетеля К., а сключения между нея и подсъдимия К. договор за счетоводни услуги на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, датира от началото на 2009 година.

Твърденията на подсъдимата А., че счетоводната й дейност, свързана с подсъдимия, се е отнасяла единствено до насрещни проверки, възложени от данъчните подразделения, която като дейност тя обяснява по следния начин: „имаш ли класьорите с документи, искането, вадиш фактурите, договорите, справки-декларации, снимаш, копираш и предаваш... Аз пояснявах какви са документите в искането- имаше при мен ведомости за заплати, вадя съответните, примерно запознавам се с договора, че е от еди-коя си дата, с дата на изпълнение от еди-кога си и преценявам, че за този период трябва да се представят всички ведомости за заплати на персонала. При мен бяха ведомости за заплати и ги съхранявах за насрещни проверки. Освен ведомости за заплати при мен имаше фактури в копие и оригинал... Имало е случаи за липсваща отразена в дневниците за покупка фактура, която да попада в искането за насрещна проверка. Тогава уведомявам К. и изготвям искането, че не може да бъде представена, не е налична...“. Подсъдимата А. твърди, че всички посочени в обвинителния акт фирми с изключение на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД са й известни от делото и, че се е срещала два пъти с лицето Г. Г., но всички тези твърдения не се подкрепят от останалите доказателства.

От експлоатираните специални разузнавателни средства се установява, че подсъдимата А. е била ангажирана с невярна документална отчетност, водеща до укриване на реалните данъчни задължения (дори и това да е ставало в условията на възложени данъчни насрещни проверки- т.е. съставят се първични счетоводни документи с оглед поисканото от данъчните органи). Както и правилно е отчел първоинстанционният съд, нелогично е, от началото на 2009 година, А. да общува с подсъдимия К., за решаване на счетоводни въпроси, ако това дружество към този период, нито е било негова собственост, нито е имал пълномощния за осъществяване на представителство. В действителност, това дружество е много важно за подсъдимия К., защото както бе посочено още в началото на описаната фактическа обстановка, чрез това дружество подсъдимият К. осъществява основната си стопанска дейност - ВОП доставки на автомобили и строително-монтажни работи (СМР). Чрез това дружество подсъдимият К. е закупувал автомобили от чужбина в рамките на вътрешнообщностно придобиване; след придобиването им, те били предпродавани на лизингово дружество „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕАД. Тази дейност е била печеливша за подсъдимия К.. Именно с цел придобиване на имотна облага, чрез неплащане на дължимия ДДС за тази дейност, от месец март 2007 г., подсъдимият К. с помощта на подсъдимия А. започнали неправомерно да приспадат ДДС от „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД. Ето защо, прехвърлянето собствеността на това дружество на Е. В., а след това и на В. Р. е само формално, като в действителност дружеството продължава да бъде ръководено от подсъдимия К., макар и прикрито, а последният да се възползва по таен начин от престъпната му дейност, до окончателното дерегистриране на дружеството по ЗДДС. Той е продължил своето формално дистанциране, който факт е бил добре известен на подсъдимата, която го споделя в обясненията си косвено, макар и да не признава вина.

За активна ангажираност с противоправна дейност, попадаща в обхвата на описаната в обвинителния акт, свидетелстват намерените в дома на подсъдимата А. документи при извършеното претърсване и изземване на 19.01.2010 г. – множество счетоводни документи на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, които няма законово обяснение да се намират при подсъдимата, при условие, че дружеството е било вече собственост на трето лице и подсъдимата не е била ангажирана с водене на счетоводството му, съответно- не би могла да бъде ангажирана от името на подсъдимия К. за отговор на насрещни проверки.

Същият извод се прави и за намерените в дома й фактури от 2007 г., издадени от „Ем Фуудс“, което дружество не е било вече собственост на подсъдимия А. към този момент и нещо повече - за прехвърлянето му на трето лице той е с ангажирана наказателна отговорност по чл.255а от НК. Сходен извод съдът прави и за намерените множество счетоводни документи на дружествата „Г. трейд 2008“ ЕООД, „Г. трейд 2009“ ЕООД, „Благоев 2008“ ЕООД, „К. трейд 86“ ЕООД, „СТрой транс ПЧ“, „Билд Трейд“ ЕООД, които дружества и да не са сред пряко посочените в обвинителния акт като относими към съставомерното вменено престъпление, са такива, за които писмените и гласни доказателства установяват, че са били под контрола на подсъдимите К. и А. /както чрез указанията за прехвърлянето им на малоимотни и нискограмотни лица без възможност да развиват дейност с тях, така и с оглед издавани пълномощни на двамата подсъдими за цялостно представителство пред данъчните органи/. Косвен принос за този извод има и изявлението на подсъдимата А. в протокола за претърсване и изземване от 19.01.2021 г., че „иззетите 43 бр. папки представляват първични счетоводни документи на фирми, чиито счетоводство водя аз или съм взела на съхранение.“.

Особено показателни за това са данните от приобщените по делото ВДС от приложените СРС-та, от които се установяват реално съществувалите взаимоотношения между подсъдимите и трети лица, с отношение към развиваната дейност.

В том 3 ВДС от явните материали (искане от 19.11.2009 г СГС, разрешено за 60 дни от 19.11.2009 г, с оперативен способ “подслушване“ спрямо С. А.) са документирани разговори между подсъдимия А. и подсъдимия К., както и разговор между А. и неустановена жена, която го упреква, че при извършена проверка не е имало никой на адреса. В том 4 ВДС от явните материали (искането е от 23.10.09 г, относно С. А., за изготвяне на записи на проведени от него разговори по телефона (различни от тези по том 5), разрешено е за 60 дни от 23.10.2009 г, като са изготвени записи за периода 30.10.2009 - 21.12.2009 г.) са отразени разговори на А. несъмнено индикиращи занимания по подготовката на документи, свързани с извършвани от данъчните проверки и други. В разговор № 2 и № 3 подсъдимият А. обсъжда с Г. /подсъдимата А./ извършвани насрещни проверки на фирми и необходимостта да се подсигурят документи и печат. С неустановено лице се обсъждат документи и печат на дружеството „Г. трейд“ /разг.4, 5, 20, 23/. Множество разговори са със свидетелката А. Ф. относно подготовката и предаването на различни по вид документи на различни дружества /разг. №8, 9, 10, 14/.

Том 5 ВДС от явните материали (искане от 10.11.2009 пред СГС, местния компетентен за това съд към онзи момент, относно К. К., отново за разрешение за изготвяне на записи на проведени от него телефонни разговори, като е дадено разрешение от 16.11.2009 г за 60 дни, направено е искане за продължаване от 08.01.2010, разрешението за това е дадена на 11.01.2010 за още 30 дни. Изготвени са записи от 18.11 до 28.12.2009 г.) също съдържа разговори, индикиращи връзка към дейност, насочена към неправомерно укриване на данъци. Множество разговори са с подсъдимата А.- № 7 /обсъжда се пускането на фиктивен договор за наем/, № 14 /подготвят се оборотни ведомости за кандидатстване за заем/, № 77 /обсъжда се какви пари взема от К. А. за воденето на „старите и новите фирми“, като подсъдимата заявява, че работи само за К. и „П.“ /св.К./, № 21, 22 /обсъжда се пускането на справки - декларации за „Благоев 2008“, които да бъдат предоставени пред трети лица, като А. заявява „че е пуснала двеста- триста хиляди лева печалба“- заб. тази фирма не е собственост на подсъдимия К. и не би имала отношение към правомерна дейност на подсъдимата А., ако тя не съзнава, че дружеството е под контрол на К./; № 23 /фиктивно се изготвя уведомление за освобождаване на лице, водещо се във фирма „К.“, подготвят и договор за лицето Й. Б. Т., но не се сещат в коя от фирмите е назначен за работа/; № 24 /А. се оплаква, че цяла нощ е работила оборотната ведомост на „К.“ „ идея си нямаш кво значи да засечеш всички обороти, салда и крайни движения..“, като затрудненията идват заради това, че има неосчетоводени неща и системата не го генерира/, № 72 / обсъжда се с подсъдимата А. викането на К. вероятно от полицейски органи в гр. Пловдив, които искат от него представянето на данъчни документи на определени дружества/; № 89 /обсъжда се пускането на фиктивен договор за склад на контролирано от К. дружество, като К. предлага на А. да избере на кое име да го пусне-„Г.“ или „Б.“/; № 120, 134 /обсъждат се претенции от трети фирми, за които А. заявява „ти знаеш колко са лапали!., повече отколкото ти си взимал/; № 150 / К. издирва копие от лична карта, дадена му от трето лице, което А. отчита като „голям коз, защото, когато имаш копие от лична карта, ти не можеш насила да си му копирал картата/; № 154 / коментират се документите по вероятно объркана от С. /подсъдимия А./ насрещна проверка/.

Множество разговори са със свидетелката А. Ф., която към периода също е била ангажирана с изготвянето на счетоводни документи: разг. № 1 /подготвя се фактура, която следва да има измислено съдържание с някакъв вид строителни материали/; № 13 /подготовка на договор, с която и да е от контролираните фирми/; № 19 /диктуват се данните на жена, от името на която ще се превеждат пари за в момента измислена дейност/; № 43 /К. настоява за изготвянето на граждански договори със задна дата, като свидетелката Ф. го убеждава, че това е рисково и ответната страна може да ги провери тези неща/; № 60-68 /К. разпорежда да се пусне фактура между фирми, които са под негов контрол/; № 77 /Ф. обсъжда с К. представянето на счетоводни документи на данъчните, като изразява притесненията си, че К. е дал оригинали, а те могат да се подложат на експертизи/; № 87 /Ф. съветва К. как да направи плащане по фактури, като става въпрос за измислени номера и дати за заден период/; № 121-130 /обсъжда се съставянето на фактура, която да се отнася до замяна на кран, като се разбират тя да се състави със дата първи/; № 140 /К. и Ф. обсъждат фактури, които са забравили да осчетоводят на фирмите „Паралакс“ и „Таков“/.

В същият том са документирани и разговори между подсъдимия К. и подсъдимия А., като във всички случаи К. дава разпореждания на А. за действия с определени счетоводни документи на фирми-№ 73, 81, 102, 118.

От документираните разговори между подсъдимите, както между подсъдимите и трети лица могат да се градят изводи за техните обвързаности, знания за осъществявана дейности и ролята на всеки един от тях. Може да се заключи, че подсъдимият К. има контролни функции и координира осчетоводяването на сделки и разпореждане с фирмени документи на различни дружества, изготвяне на фирмени печати, фактури, без реално на нито една от фирмите той да е управител и без в нито един от разговорите да се коментира реално осъществявана търговска дейност, а напротив-само привидно документално оформяне, като в някой от случаите фирмите- контрагенти се напасват на момента. Поради големият обем счетоводна документация, подсъдимият К., както и другите подсъдими не си спомнят местонахождението на счетоводните документи и печати.

Разговорите дефинират подсъдимия А. като изпълнител на разпорежданията на подсъдимия К., ангажиран с носенето на счетоводни документи на подсъдимата Г. А. и свидетелката Ф., размяна на счетоводни документи с трети лица.

Установява се, че подсъдимата Г. А. осъществява счетоводната отчетност на множество от проверяваните данъчно дружества под контрола на подсъдимия К., като част от изказванията й разкриват знанието й за дейността на последните. Документираните разговори на свидетелката А. Ф. са изцяло в унисон с нейното свидетелстване по делото. Разговорите установяват, че тя е съветвала подсъдимия К. относно необходимостта от представяне на документи по насрещни проверки пред данъчни служители, съветвала го е как да съставя фактури на фирми с различни номера и различни дати на издаване, несъответстващи на реалната дата на издаване, самата тя изготвя фактури и договори съобразно необходимата за представяне счетоводна информация.

И най-значимото обстоятелство-всички тези дружества, които се коментират и обсъждат в разговорите между подсъдимите, както и в разговорите на свидетелката А. Ф. са дружества, ревизирани със значими по обем данъчни задължения по ЗДДС в резултат на декларирани нереални сделки.

Според въззивният съд, изваден от контекста е и цитирания от защитника на подсъдимата А. коментар на съда за „трета Г.“, като възражението му е, че съдът не уточнил дали за Г. Г. или за Г. А. иде реч. Точно обратното – точния коментар на съда в мотивите към присъдата е: „Не би могло да се приеме, че се касае за друга, трета „Г.“ - доколкото е установено от експлоатираните специални разузнавателни средства, че подсъдимата Г. А. е била ангажирана с невярна документална отчетност, водеща до укриване на реалните данъчни задължения (дори и това да е ставало в условията на възложени данъчни насрещни проверки- т.е. съставят се първични счетоводни документи с оглед поисканото от данъчните органи). Отделно от това, няма легитимна причина А. да взаимодейства с К. от началото на 2009 г. за решаване на счетоводни въпроси, след като към този период дружеството нито е било негова собственост, нито е имал пълномощния за осъществяване на представителство. Т.е. с категоричност първият съд „говори“ не за коя да е „трета Г.“, а именно за подсъдимата Г. А., ангажирана с изготвянето на невярна документална отчетност, водеща до укриване на реалните данъчни задължения.

От всичко изложено следва, че противно на възраженията на защитниците на подсъдимите, за постановяване на осъдителната присъда при непълнота на доказателствата, анализирайки гласните доказателства, може да обобщи, че показанията на цитираните по- горе свидетели, редом със заключенията на изготвените по делото експертизи, ревизионни актове и други писмени доказателства, както и ВДС, изведени от приложението на СРС –та, установяват, че „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, никога не е било реален съконтрагент на търговските дружества, посочени в обвинителния акт. Не са представени доказателства за осъществявани доставки или извършване на услуги между „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, и посочените в обвинителния акт дружества. Цялата иззета счетоводна иннформация, както и съпричастността на тримата подсъдими към нея са следствие на целената със сформирания между тях престъпен сговор, материална облага.

От правна страна При така изяснената безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционният съд за вината на подсъдимите К. А. К., С. И. А. и Г. А. А. са правилни и следва да бъдат споделени. Законосъобразен е извода на решаващият съд, че и тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, за което са обвинени, тъй като за периода от месец март 2007г. до 19.01.2010 г. в град С. (за подсъдимите К. и А., а за подсъдимата А.- от неустановена дата от началото на 2009 г.) се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага.

Разпоредбата на чл.321, ал.6 от НК обявява за престъпление постигнатия между две или повече лица сговор с цел извършване в страната или чужбина на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление.

Престъплението по чл.321, ал.6 от НК е самостоятелен престъпен състав, чието изпълнително деяние се изразява чрез действие - в постигане на съгласие /съгласуваност на волите/ на поне две сговарящи се лица за извършване на най-малко две престъпления, които отговарят на изискването, за тях да е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода. В резултат на сговарянето между лицата не се достига до трайност или структурираност на връзките между тях, а само до съгласуваност и еднопосочност на волите им да се вършат определени престъпления.

За съставомерността на деянието по чл.321, ал.6 от НК не е необходимо сговорилите се лица да са извършили едно или повече вторични престъпления, отговарящи на критерия за наказуемост с повече от три години лишаване от свобода. В случай, че такива бъдат извършени, ще е налице съвкупност от престъпления. Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, като не е задължително то да е възможен субект на престъпленията от вторичната престъпна дейност, за които извършителите се сговарят да извършат. Не се поставя изискване извършителят по чл.321, ал.6 от НК да цели да бъде извършител и на престъпление от намислените като вторична престъпна дейност.

В конкретния случай, събраните по делото доказателства /експертизи, ревизионни актове, счетоводни документи/, несъмнено установяват зависимостта на всички посочени в обвинителния акт дружества от контрола на подсъдимите К. и А., като по- голямата част са били фирми – „фантоми“ или „паравани“ - т.е. не са осъществявали никаква реална стопанска дейност, не са имали възможности за доставки на стоки или услуги, поради което и не са могли да докажат такива. Предназначението на тези дружества е било създаването на привиден търговски оборот. Така, по косвен начин, се доказва съзнанието на подсъдимите, че ползваните от тях фактури са с невярно съдържание - обективират нереализирали се стопански операции. В тази връзка са показанията на свидетелите - формални собственици на търговски дружества /посочени по-горе в решението/, които дружества са извън предмета на доказване по обвинителният акт, които заявяват, че познават подсъдимите А. и К. именно като хора, които им заплащат парични средства, за да се водят тези дружества на тяхно име. Тези обстоятелства обосновават и извода, че неправилната счетоводна отчетност на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, „Строй Комерс Груп“ ЕООД, „Винтранс“ ЕООД, „Виастрой 2002“ ЕООД, „Валстрой 05“ ЕООД, „Ем Фуудс“ ЕООД, „Форест Криейшън“ ЕООД, „Билд Трейд СБ“ ЕООД, „Руми 60“ ЕООД, „Корал 15“ ЕООД - е резултат от съзнателни и целенасочени действия на подсъдимите К. и А., резултат от предварително постигната между тях съгласуваност да извършват такива престъпления, така че те със съвместни усилия да постигнат общ целен престъпен резултат. Считано от неустановена дата в началото на 2009 година, към тази съзнателна и целенасочена дейност се присъединява и подсъдимата А., тъй като подготвяните от нея неверни документи, във връзка с изискани по насрещни проверки документи, са именно за съзнавано предоставяне на невярна информация /доказателство за това са документираните нейни разговори чрез СРС, в които се дават съвети за създаване на фиктивни документи, с цел предоставянето им на данъчните власти по насрещни проверки и то на дружества, които са под контрола на подсъдимите К. и А. и създадени само за включването им във веригата от реално неработещи търговски дружества/. Тук, напълно обосновано първоинстанционният съд е обърнал внимание, че съществуването и доказаността на престъпленията по чл.321 от НК не следва да се поставя в зависимост от съставомерните признаци на вторичната престъпна дейност, която се твърди да се е проявила като факт (с оглед оправдателния диспозитив на присъдата на предходния първоинстанционен състав-относно оправдаването за периода от март до май 2007г. с аргумент, че дейността е свързана с данъчни измами по ЗДДС, то тя може да започне едва след регистрацията на дружеството по ЗДДС и към момента на подаване на данъчна декларация).

От субективна страна, престъплението е осъществено от подсъдимите К., А. и А. при форма на вина - пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това са искали настъпването им. Съзнавали са и специалната съставомерна цел, а именно да вършат в страната престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от три години и чрез които се цели имотна облага. В конкретния случай това са данъчни престъпления по чл.255 от НК.

Във връзка със субективната страна, при съпоставката на този състав със съставите на престъпленията, по които са били обвинени подсъдимите К., А. и А. /по чл.321, ал.1 от НК – за подсъдимия К. и по чл.321, ал.2 от НК – за подсъдимите А. и А./, съдебната практика /Р. № 126/17.06.2016 г. по Н.Д. № 360/2016 г., Н. К., ІІ Н.О. на ВКС/ е, че в чл.321, ал.6 от НК се съдържат "по-занижени изисквания" на задружната престъпна дейност отколкото по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК. Не е необходимо за осъществяването на престъплението да е налице сдружаване на три или повече лица, а само сговаряне на две лица, не е необходима трайност и структурираност на сдружаването. Същевременно и за двата състава е необходимо наличието на сговор за извършване в страната или чужбина на повече от едно престъпление, наказуемо с лишаване от свобода повече от три години. Докато за съставомерността по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК е необходима специална "користна цел", то за състава по чл.321, ал.6 от НК е необходимо установяването на специалната цел за "набавяне на имотна облага". Целта по чл.321, ал.6 е по-тясна от тази по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК, доколкото всяка цел за набавяне на имотна облага винаги е користна такава.

В случая, за да оправдае подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл.321, ал.1 от НК /за подсъдимия К./ и чл.321, ал.2 от НК /за подсъдимите А. и А./, първоинстанционният съд е приел липса на достатъчно доказателства, установяващи организирана престъпна група, участниците в нея, разпределението на ролите между тях, йерархична организираност, времетраене на ОПГ, както и поставената цел - извършване на определени престъпления. Поставената цел е дефинирана като данъчни престъпления, които да се извършват при осъществяване на търговската дейност на определени дружества, изрично посочени; конкретно са посочени и фактури, стойности, както и общ престъпен резултат - 2 089 558.11 лева.

За да оправдае подсъдимите за престъпленията по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК, първоинстанционният съд се е позовал на липсата на доказателства, за посочения от обвинението период да е имало трима участника в организираната престъпна група, тъй като според приетите доказателства, включването на подсъдимата А. в сговарянето за целени данъчни престъпления е от началото на 2009 година.

След като първоинстанционният съд е установил недостатъчност на доказателствата за установяване на количествения критерий, изискуем за съставомерността на престъплението по чл.321, ал.1, респ., ал.2 от НК, но същевременно доказателствена обезпеченост на съставомерността по чл.321, ал.6 от НК, той е подходил напълно законосъобразно, като е преквалифицирал престъплението на подсъдимите К., А. и А. в такова по чл.321, ал.6 от НК, признал ги е за виновни по този текст от НК и ги е оправдал по първоначално повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.321, ал.1 от НК /за подсъдимия К./ и по чл.321, ал.2 от НК /за подсъдимите А. и А./.

Първоинстанционният съд правилно е анализирал съставомерността на това деяние и доказателствата, които го установяват, като процесът по оценка на доказателствата не е бил опорочен. Това, което следва да се направи като извод от доказателствената дейност, е, че тя е съобразена с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, а направените правни изводи за съставомерност на деянието на тримата подсъдими по чл.321, ал.6 от НК не са произволни. Безспорна е установената между тях уговорка за обединяване на усилията им /сговаряне/ за извършване в страната на данъчни престъпления по чл.255, ал.1 от НК, чиято наказуемост е с повече от три години лишаване от свобода. Именно чрез характеристиките на вторичната престъпна дейност по чл.255, ал.1 от НК се установяват и правнорелевантните факти, съобразно предмета на делото - съществуването на предварителен сговор по смисъла на чл.321 ал.6 от НК, индивидуализиращите белези на това престъпление и ролята и участието на всеки един от подсъдимите в него. Т.е. от броя и естеството на данъчните престъпления, разглеждани като цяло, като метод на извършване, като поставени по-общи и глобални цели, се установява, че тази престъпна дейност не е сведена до едно планирано престъпление по чл.255, ал.1 от НК, а е продукт на предварителен замисъл, водещ се по определен план. В тази връзка е верен извода на първоинстанционният съд, че макар и всички твърдени съставомерни признаци на конкретни престъпления по чл.255, ал.1 от НК да са изтъкнати в обстоятелствената част на обвинителния акт като осъществени в периода до края на 2008 г. /издадени фактури, подадени справки-декларации по ЗДДС, издадени ревизионни актове на посочените в обвинението дружества/, това съвсем не означава, че престъпното сдружение следва да се приеме за приключило съществуването си в края на 2008 г. (в случай, че съдът бе установил наличие на ОПГ) или че престъпния сговор е със същата крайна дата. В обвинителния акт е посочено, че действията на подсъдимите лица по намиране на нискограмотни и малоимотни лица, на които да се регистрират „кухи“ дружества, изготвяне на счетоводни документи за привидна търговска дейност, координиране на действия по създаване на заблуждения у данъчните лица за правомерност в осъществяваната дейност и прецизност на воденото счетоводство са продължили до 19.01.2010 година. Доказателства за това твърдение се извеждат от разговорите на подсъдимите лица помежду им и с трети лица, приобщени в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства и от документите и предметите, открити при претърсването на свързани с тях обекти. Именно от същите се извежда подготовката на документи по възложени от данъчните органи насрещни проверки на дружества, намиращи се под контрола на подсъдимите К. и А., за което участие има подсъдимата А. и което участие, при наличие на съставомерно обвинение, би попаднало в хипотезата на чл.255, ал.1, т.5 и т.6 от НК.

Прекият умисъл за постигнатия сговор, за извършване на данъчни престъпления по чл.255, ал.1 от НК, се доказва и от обстоятелството, че подсъдимите К. К. и С. А. в продължение на три години организирали създаването и прехвърлянето на дружества, срещу заплащане, на лица с нисък социален статус и непритежаващи знание и контрол върху дейността на тези дружества; осъществявали пряко или косвено /чрез трети лица/ счетоводната им дейност по начин, водещ до избягване установяването и плащането на данък добавена стойност- чрез изготвяне на фактури с невярно съдържание за мнима и неосъществена търговска дейност /или неиздаване на фактури/, чрез неподаване на справки- декларации по ЗДДС или потвърждаване на неистина в справки-декларации по ЗДДС, използване на документи с невярно съдържание /за несъществуващи търговски взаимоотношения/. Считано от началото на 2009 г. в този сговор участие взела и подсъдимата Г. А., чийто ангажимент бил събирането и изготвянето на документи, във връзка с постъпили от НАП искания за насрещни проверки. Подсъдимата А. била наясно, че става въпрос само за документално оформяне на привидна търговска дейност, като тя е трябвало да констатира какви са исканите от съответните данъчни служби документи и в случай, че те липсват- своевременно да се изготвят фактури, договори, спецификации и др., така че да се създаде впечатление за правомерно осъществена дейност. Именно подсъдимата А. е подготвяла първичните счетоводни и други документи, предназначени за представяне по насрещните проверки. Прекият умисъл у подсъдимата А. за постигнатия сговор, за извършване на данъчни престъпления по чл.255, ал.1 от НК, намира израз именно в осъзнатата от нея неправомерна дейност, защото независимо че осъзнавала, че изготвяните от нея документи отразяват неосъществени реално стопански операции, за един минал период, тя се ангажирала с подготовката им за пред данъчните органи, с цел доказване, че приспадането на ДДС кредит за минали периоди е било правомерно.

Престъпленията по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.321, ал.6 от НК са формални - не се изисква реалното извършване на т.нар. вторична престъпна дейност - в случая данъчни престъпления по чл.255 НК. Тези данъчни престъпления може да бъдат едно от доказателствата за съществуването на такива престъпления и за нейните характеристики (период на съществуване, участници, взаимоотношения между тях, разпределения на задълженията, поставени и постигнати цели и др.), но не и единствените възможни доказателства, тъй като не са елемент от фактическия състав на престъплението по чл.321, ал.6 от НК.

Няма и задължителен правен извод, че след като вторичната престъпна дейност е свързана с данъчни измами по ЗДДС, то началният момент на осъществяване на престъплението по чл.321 от НК може да започне едва след регистрацията на дружеството по ЗДДС и към момента на подаване на данъчна декларация (респ. че дерегистрацията по ЗДДС слага край на престъпното сдружаване поради невъзможност да се осъществяват данъчни измами). Дружеството може да продължи да издава фактури по ЗДДС и при отсъстваща регистрация по ДДС (какъвто случай е констатиран в един от горепосочените ревизионни актове) с цел фиктивно поддържане на търговските обороти на своите контрагенти, регистрирани по ЗДДС.

Дейността на участниците в престъпния сговор е била насочена към определена цел, а именно- извършване на престъпления (вторична престъпна дейност). Те са се сдружили и поели взаимни ангажименти за конкретно поведение именно с тази цел - общото извършване на определени престъпления. Поради което и елемент на сговора им е намерението съгласувано и общо да извършват престъпления. Целта на това сговаряне е извършването на престъпления, наказуеми с над 3 години "лишаване от свобода", в страната. В конкретния случай това са данъчни престъпления по чл.255 от НК.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.321 ал.6 пр.последно от НПК - а именно- извличане на имотна облага от незаплащане на дължимите данъци.

По наказанието:

За престъплението по чл.321, ал.6 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години.

При определяне на наказателната санкция за извършеното от подсъдимите К., А. и А. престъпление по чл.321, ал.6 от НК, първостепенният съд се е ръководил от правилото на чл.54 от НК, като е отчел, че към момента на постановяване на присъдата липсват данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства.

Проверявайки присъдата в осъдителната част относно индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, при съобразяване с безспорно установената по делото фактология, въззивният съд намира, че вида и размера на наложените им наказания, за извършените от тях престъпления са правилно определени и отмерени.

При индивидуализацията на наказанията на тримата подсъдими, решаващият съд правилно е отмерил същите, отчитайки като смекчаващо вината и на тримата обстоятелство изминалия значителен период от време, от извършване на престъплението. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и това обстоятелство да е основание за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, то правилно първоинстанционният съд не я е приложил, тъй като причината за протакването на наказателното производство вече повече от тринадесет години, се дължи и на некоректното процесуално поведение на подсъдимия К., който се е укрил от правораздавателните органи. От друга страна, освен изложената причина за забавяне на наказателното производство, следва да се отбележи и, че тази продължителност на наказателното производство, макар и превишаваща предвидените в НПК срокове за решаване на делото, според настоящата въззивна инстанция, тя е причинена от фактическата и правна сложност на делото, с оглед неговия огромен обем от писмени и гласни доказателства. Именно поради тази причина, САС намира, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и не обосновават приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което правилно решаващият съд е индивидуализирал наказанията при условията на чл.54 от НК.

Като съществено отегчаващо и за тримата подсъими обстоятелство, първият съд е отчел постигнатите престъпни резултати - неправомерно осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери – деяния, които са излезли от фазата на престъпното сдружаване, какъвто е смисъла на чл.321, ал.6 от НК, т.е. вторичната престъпна дейност, при реализиране на целите, за които е престъпния сговор.

Отделно от това, при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите К. и А., съдът, като допълнително отегчаващо вината им обстоятелство е отчел и продължителния период на престъпната им дейност, относителната й сложност (използване на множество различни дружества и съдействието на десетки лица, техни формални собственици и представители).

При отмерване размера на наказанията „лишаване от свобода“, освен коментираните обстоятелства, съдът правилно е взел предвид и съдебната обремененост на подсъдимите.

Чистото съдебно минало на подсъдимата Г. А. и изминалият значителен период от време до постановяване на присъдата, са приети от първият съд, като смекчаващи вината й обстоятелства, които са с превес над отегчаващото такова, коментирано по-горе - част от характеристичните проявления на предварителния сговор с нейно участие, както и осъществената вторична престъпна дейност, съдът правилно е отмерил наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години.

Предвид наличието на материалноправните предпоставки за това, правилно съдът е приложил института на условното осъждане, материализиран в разпоредбата на чл.66 от НК, като е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. При така отмерения размер на наказанието „лишаване от свобода“ и при наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, СпНС /закрит/ правилно е отчел, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимата А. може да бъде постигнато и без ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Съдът правилно е отчел и, че за постигане визираните в чл.36 от НК цели, имайки предвид и тежестта на деянието, насочено срещу финансовата и данъчната система на държавата, която в конкретния случай е била засегната, е справедливо.

Обремененото съдебно минало на подсъдимите С. И. А. и К. А. К. /и двамата са осъждани за извършени от тях тежки умишлени престъпления – подсъдимият А. е осъждан общо десет пъти, като в седем от случаите се касае за тежки умишлени престъпления. Последните три постановени съдебни акта са относно извършено престъпление по чл.343б от НК, като последните две са в съвкупност, а подсъдимият К. е осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления/, наред с коментираните по-горе отегчаващи вината обстоятелства, е дало основание на първият съд да приеме превес на тези обстоятелства, поради което е отмерил за подсъдимия К. К. наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, а за подсъдимия С. А. – четири години „лишаване от свобода“. Така определените наказания, настоящият съд намира за съответни на обществената опасност на деянието и на дейците, които ще въздействат възпитателно, поправително и възпиращо както върху подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Възражението на подсъдимия А. за явна несправедливост на наложеното му наказание, поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, настоящият съд намира за неоснователно. Необходимо да подчертае, че завишената обществена опасност на подсъдимия А. се извежда освен от многократните му осъждания, но и от обстоятелството, че през инкриминирания период на процесното престъпление, подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.255а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и осъден с влязла в сила присъда по НОХД 9/2011г. по описа на Окръжен съд Монтана /изм. с решение на АС-С. по ВНОХД 1004/2011г. по описа на съда/.

Едно от деянията, за които подсъдимият А. е признат за виновен, е това, че на 20.05.2008 г. е прехвърлил на лицето Д. В. собствеността на капитала на дружеството „Ем Фуудс“ ЕООД, по отношение на което е бил връчен ДРА за данъчния период 06.2007г.-31.12.2007г. с установени данъчни задължения над 16 милиона лева, от които ДДС в размер на 1 915 018.20 лева. Това говори освен за незачитане от негова страна на наложените с нормативната уредба забрани за злоупотреба с обществените отношения, регулиращи функционирането на финансовата и данъчната системи, но и за трайна нагласа за незачитане и нарушаване на тези норми.

Представените пред въззивният съд, като писмени доказателства, медицински документи на подсъдимия А. не могат да обосноват намаляване срока на отмереното му наказание. При собствен анализ на представените документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия, въззивният съд не намира чрез него да се обосновава отделна и допълнителна причина за смекчаване на наказанието.

На първо място, въззивният съд не приема за доказано, че здравето на подсъдимия е засегнато от хронични болести, или поне такива, които съществено го влошават. Това не означава, че подсъдимият не би могъл да страда от определени неразположения и да има различни оплаквания.

На следващо място, по принцип не винаги хроничните, а и острите, болестни състояния изискват непременно компенсирането им като израз на хуманно отношение чрез намаляване на наказанието. Следва да се отчита до каква степен болестите са увредили качеството на живот на лицето и хуманно ли би било при драстичното му влошаване, съпътствано от евентуални постоянни и силни страдания, наказанието да остане неповлияно от това. Особено при водеща специалната цел - да се въздейства върху самото лице с нужната, но не и прекалена, мяра на въздействие. В случая обаче, описаните в амбулаторните листи и епикризите заболявания не са такива - нито по своя характер и нито по интензивност да поставят подсъдимия в постоянна екстремна опасност за живота и здравето или в извънредни страдания. Следва и да се отблежи, че медицинското обслужване на лишените от свобода е ясно регламентирано в ЗИНЗСС.

С оглед размера на наложеното на подсъдимия А. наказание „лишаване от свобода“, е безпредметен коментара за неприложението на чл.66 от НК. Определения от първоинстанционният съд първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието му, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗСС, съдът правилно е обосновал с неизтекли пет годишен срок от изтърпяване на предходно наложеното на А. ефективно наказание „лишаване от свобода“.

Макар наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“ да е за срок от три години, то институтът на условното осъждане е неприложим, не само поради характера на налаганите му до момента наказания, но и поради факта, че процесното престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно определено условно осъждане, като сборът от двете наказания надхвърля две години, поради което определения му от първия съд първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е основано на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС. В тази връзка, настоящият съд намира, че изложеното както във въззивната жалба, така и в хода на съдебните приния, пред въззивната инстанция, възражение на защитника на този подсъдим за липсата на яснота в изпитателния срок на кое предходно деяние, за което било определено условно осъждане, било извършено процесното, настоящият съд намира за неоснователно. Още в самото начало, при излагане на фактическата обстановка, първоинстанционният съд, конкретно е посочил, че подсъдимият К. е осъждан три пъти за тежки умишлени престъпления:

1. По НОХД 166/08 по описа на Военен съд-Плевен, с влязла в сила на 19.04.1999 г. присъда, му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195, ал.2 вр.ал.1 от НК. За това осъждане К. е реабилитиран по реда на чл.86, ал.1 от НК.

1. По НОХД 4936/2005 на СРС с влязло в сила на 08.06.2005 г. определение съдът е одобрил споразумение, с което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

1. По НОХД 1069/2008 г. на ВС-Пловдив с влязло в сила на 15.09.2008 г. определение е одобрено споразумение, с което на К. е наложено наказание „пробация“ с продължителност на пробационните мерки в размер на шест месеца, за извършено престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

Това изчерпателно изброяване на наложените на подсъдимия К. осъждания, с посочване на номерата на наказателните дела, съдебните инстанции, вида на съдебните актове и годината на влизането им в сила, вида и срока на наложените наказания, както и ясното посочване, кое от трите наказания е отложено с изпитателен срок, дава ясен отговор за приложението на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС. Имайки предвид, че процесното престъпление е било извършено от подсъдимия К. в продължение на около 3 години – от месец март 2007 г. до 19.01.2010 г., то не е налице неяснота относно приложението на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, както и не е налице ограничаване правото на защита на подсъдимия.

С оглед съпоставката на относителната тежест между посочените от първият съд отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и степента на обществена опасност на извършените от тях престъпления, определените от първоинстанционният съд наказания по вид „лишаване от свобода“, отмерени, при условията на чл.54 от НК, настоящата инстанция намира за справедливи, тъй като с определянето на по-леки санкции не биха се постигнали целите на наказанията, които не биха довели до поправяне и превъзпитаване на подсъдимите. Така наложените наказания в най-пълна степен съответстват на степента на извършеното от подсъдимите престъпление. В тези си граници, наказанията не са завишени, в каквато насока са твърденията на защитниците, а се явяват както справедливо възмездие за извършените от подсъдимите деяния, така и средство за постигане целите на личната и на генералната превенция. По тези съображения, не са налице основания за корекция на така определените на подсъдимите срокове за наказанието „лишаване от свобода“, в посока намаление на същите.

Основавайки се на чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, първият съд правилно е приспаднал времето, пред което подсъдимите К. и А. са били задържани под стража, като за подсъдимия К. това е времето от 22.01.2010 г. до 16.12.2010 г. и от 04.03.2015 г. до 12.10.2015 г., както и времето, през което е бил под „домашен арест“- от 17.12.2010 г. до 17.02.2011 г. и от 13.10.2015 г. до 18.01.2016 г., а за подсъдимия А. - от 11.01.2010 г. до 16.12.2010 г. и от 09.07.2020 г. до 20.07.2020 г., както и времето през което спрямо него е била взета мярка „Домашен арест“- 17.12.2010 г. до 25.02.2011 година.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските. Това обстоятелство обаче, не е основание за отмяна на присъдата, тъй като този пропуск може да бъде саниран и с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.

С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, Н.О., 4-ти състав