Решение № 569 от 14.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ДРАКИ“ ЕООД, ЕИК: 101641227, със седалище и адрес на управление гр. „Сандански“, ул.“Младост“ № 12, чрез процесуалния представител адв. С. С. от ХАК, против Решение № 624/05.05.2025г., постановено по т.д. №897/2024г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в условие на евентуалност искове, главен иск с пр. основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал, .2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65 297, 05лв., платена без основание неустойка по т. 5.2. от договора за доставка № 448-231/18.11.2022г., сключен с ответника „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 64 015, 95 лв., представляваща разликата между действително дължимата неустойка в размер от 1281.10 лв. и начислената и платена от ищеца неустойка в размер на 65 297, 05 лв. по договора за доставка № 448-231/18.11.2022г. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, изряваща се в материална незаконосъобразност и необоснованост, както и нарушение на съдопрозводствените правила, при твърдения за нарушения както на основните начала в гражданския процес, регламентирани в чл.5 от ГПК, така и на процесуалното правило на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като съдът не бил обсъдил и тълкувал всички събрани, приети и неоспорени от страните доказателства, не е мотивирал ясно, точно и безпротиворечиво правните си изводи, поради което е отхвърлил предявените искове. Излагат се съображения за наличие на логически притиворечия в мотивите касателно формираните правни изводи на съда, поради неправилно установени фактически изводи, предвид погрешно обсъждане на докатателствата по делото и по конкретно процесния договор. Жалбоподателят обосновава съображенията си за нищожност на процесната клауза за неустойка, визирана в т. 5.2 от договора на първо място с аргумент за нарушаване принципа на равнопоставеност на страните по сключения договор за продажба на природен газ, поради нееквивалентност на предвидената отговорност за неизпълнение, като излага, че такава отговорност е предвидена само по отношение на клиента, което представлявало злоупотреба с господстващо положение от страна на ответното дружество в сферата на търговия с природен газ, като с оглед на пазарния му дял, същото цели извличане на стопански облаги, чрез установяване в търговските договори на неравнопоставени клаузи със санкционен характер, които го поставят в по-благоприятно положение, спрямо съконтрахентите му. На второ място излага, че двете неустоечни клаузи за неизпълнение са уговорени в тежест само на едната страна, а именно дружеството-купувач, като същите представляват кумулиране на неустойка за едно и също неизпълнение на задължение, тъй като и двете се изчисляват на базата на едно неприето и договорено количество газ, без значение дали същото се изчислява на годишна или на месечна база, предвид съдържанието на уговорката на т.7.1 от Договора за начина, по който се формират годишното договорено количество като сбор от месечните, съответно дневните договорени количества. Излага се, че предвидената формула за изчисление на договореното минимално годишно количество, което клиентът е задължен да приеме за годината на доставка и което служи за основа за определянето на неустойката по т. 5.2. следва да се прилага при отчитане на отправено и прието от дружеството-доставчик предложение за изменение по т. 8.2.2, във вр. с т..8.2 на минимални дневни количества газ, а противното би означавало, че неустойките по т.5.2 и т. 7.4. се налагат за едно и също неприето количество, но при различна начална база и начин на изчисляване, което води до тяхното кумулиране. Сочи като допълнителен аргумент, че отправеното в хода на процеса от страна на дружеството- доставчик предложение, / обективирано в писмо с изх. № ТТ-178/29.11.24г. неоспорено от ответника и прието като доказателство по делото/ за приемане на неприетото количество газ, за което е начислена и заплатена процесната неустойка по т. 5.2 от договора, има характер на признание досежно недължимостта на същата, което по същество е признание на исковата претенция. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на основните начала на гражданския процес и на съдопроизводствени правила регламентирани в императивната правна норма в разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, предл.3, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка по т. 5.2 от договора и да осъди въззиваемото дружество-доставчик „Булгаргаз“ ЕАД да възстанови заплатената на 12.02.2024г. сума в размер на 65297.05 лв., начислена като неустойка по т. 5.2 от договора като недължимо платена поради начална липса на основание, а в условие на евентуалност да осъди дружеството да възстанови сумата в размер на 64 015.95лв., представляваща разликата между измененото годишно количество, чрез приетото изменение на дневните договорени количества и реално потребеното количество газ, ведно със законната лихва върху сумите, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираното вземане. Претендират се сторените по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество-ответник в първоинстанционното производство „Булгаргаз“ ЕАД, чрез процесуалните предствители адв. Г.а и адв. Д. от САК, с който се оспорват твърденията на жалбоподателя като се излагат съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Излага се, че първоинстанционния съд е формирал правилен извод относно валидността на клузата за неустойка по чл.5.2., като уговорената санкция е в съответствие с императивната уредба, предвидена в закона и подзаконовите нормативни актове, регулиращи обществените отношения в сферата на търговия с природен газ. Поддържа се, че не е налице злоупотреба с господстващо положение от страна на ответното дружеството, тъй като клиентът не е ограничен в избора си на доставчик и не е бил задължен да сключи процесния договор, което опровергава аргумента за липса на ефективна конкуренция на пазара, докато за обществения доставчик, притежаващ лиценз за осъществеване на тази дейност от обшествен интерес, не може да откаже да сключи договор с клиент и съотвено да достави договорените количества газ. Сочи, че процесният договор е сключен по свободно договорени цени, като в конкретния случай не е лице задължение за страните при тяхното определяне да се ръководят и съобразяват с определената от КЕВР цена за съответната година, а определянето и е въпрос на пазарни условия и договаряне. Излагат се подробни аргумени досежно правната природа, вида и функциите на процесната клауза за неустойка в подкрепа на извода за нейната действителност, предвид спецификата и характера на задължението, чието изпълнение същата обезпечава и неговата функционална обвързаност с поетите от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик задължения, по сключените от него договори с доставчици на газ, по които същият е купувач. Поддържа се неоснователност на съображенията на жалбоподателя „Драки“ ЕООД що се отнася до изводът, че неустойката е начислена за едно и също неприето количество газ, поради което кумулирането на двете неустойки-тази по т.5.2. и т.7.4 е недопустимо, като се посочват аргументи в подкрепа на правните изводи на първоинстанциония съд касателно липсата на законова забрана за кумулиране на неустойки, уговорени за обезпечение на различни по вид задължения, незвисимо, че предметът на неизпълнение в случая неприетото количество газ/, служещ за основа на тяхното начисляване, е един и същ. Моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба като постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно. Отправя искане за присъждане на разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК. В производството пред настоящата инстанция, с молба вх.№ 21306 от 05.08.2025г., депозирана от жалбоподателя „Драки“ ЕООД е обективирано пред съда волеизявление за оттегляне на учредената до момента представителна власт в полза на адв. С. и новоучредена такава за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата инстанция в полза на адв. К. М. от АК-Стара Загора, като същият е уведомил съда за промяната на съдебения адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа. С молба вх. №25087 от 25.09.2025г., подадена от процесуалния представител адв. М. е отправено искане с пр. осн. чл.214, ал.2 от ГПК за уточняване на петитума на исковата молба чрез заявяване допълнително и на мораторната лихва върху платената сума и по двата, предявени в евентуалност иска, дължима от датата на плащането -12.02.2024г., до датата на подаване на исковата молба. С определение в о.с.з., обективирано в Протокол от 06.10.2025г., съдът е оставил без уважение искането по чл.214, ал.2 от ГПК като неоснователно, при мотиви, че заявяването на двете допълнителни искови претенции за мораторна лихва за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, предвид преклузията на чл.266 от ГПК, като същите следва да бъдат предмет на отделно производство, своевременно заявени с исковата молба, установени по основание и размер, по отношение на същите следва да бъде заплатена държавна такса. Във въззивното производство не са правени други нови доказателствени искания и не са събирани нови доказателства. За да отхвърли предявените в условие на евентуалност искове, Софийски градски съд при анализ на събраните по делото доказателства е формирал следните правни изводи: Клаузата на т.5.2. от договора обективира предварително постигнато съгласие между страните за обезщетяване на ответното дружество за вредите от неизпълнението на договорното задължение на ищеца да приеме уговореното минимално количество газ, както и за начина по-който се определя размера на обезщетението и същата е действителна. Предвид факта, че „Булгаргаз“ ЕАД е лицензиран обществен доставчик на природен газ на територията на Република България, то същият не може да откаже сключването на договор с клиент и доставката на уговорените количества газ, докато клиентът не е задължен да сключи такъв с дружеството-обществен доставчик, поради което в процесния договор са заложени механизми за стимулиране на клиента към изпълнение на заложените в договора задължения за приемане на договорените минимални количества газ. Функциите на ответното дружество като обществен доставчик и дейностите, включени в предметния обхват на издадената лицензия, не включват задължение за балансиране на потреблението на природен газ от страна на клиентите. Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищцовото дружество за злоупотреба с господстващо положение от страна на ответника, тъй като предвидените в договора санкционни последици на клаузите за неустойка са уговорени в съответствие с действащата нормативна уредба- Закона за енергетиката и Правилата за търговия с природен газ/ чл.5, ал.3/, като подобно едностранно уговорено задължение за приемане на договорени количества и обезпечаващи неговото неизпълнение клаузи за неустойки са включени и в договорите, по които ответното дружество има качеството на купувач. Не е налице неравнопоставено положение на страните в облигационното отношение, тъй като уговорената клауза за неустойка по т.5.2 обезпечава риска от неизпълнение на задължението за приемане на договорените дневни количества газ на годишна база, който не следва да се носи от обществения доставчик, предвид факта, че това неизпълнение би могло да повлияе на сигурността на доставките на газ по отношение на останалите дружества, крайни снабдители и клиенти и напрактика да постави ответното дружество в риск от неизпълнение на сключените с неговите доставчици договори, по които то дължи също съответните санкции, начисляване на дневна база в качеството си на купувач. Съдът е приел, че доставката на природен газ е услуга от обществен интерес по смисъла на §1, т.66б от ЗЕ, която ответникът няма право да откаже дори и при неизпълнение от страна на ищеца да приеме договорените количества, поради което в сключваните договори с клиентите са предвидени механизми за стимулиране на клиентите да спазват поетите задължения за приемане на договорените количества газ под формата на неустойки. Съдът е приел, при тълкуване на клаузите на договора за доставка съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, че неустойките по т.5.2/5.3, както и тези по т. 7.4/7.5 от договора за доставка обезпечават изпълнението на различни по естеството си задължения. Неустойките по т.5.2/5.3 обезпечават изпълнението на задължението за приемане на минимално/максимално уговорените годишни количества съобразно приетата годишна програма, която може да се изменя само при условията на чл.4.3 от договора-чрез двустранно споразумение, а неустойките по т.7.3 и т.7.4 обезпечават изпълнението на задължението за приемане на договореното дневно количество, по което клиентите имат право да заявяват промени на тримесечна/месечна/дневна база. Съдът е приел за неоснователен довода на ищеца за недопустимо кумулиране на двете неустойки по т.5.2. и по т. 7.4., поради факта, че се дължат за едно и също неприето количество газ, предвид формирания извод за различния характер на задълженията, които същите санкционират. За да приеме за неоснователен предявения и разгледан поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие евентуален иск за разликата от 64 015.95лв, съдът е приел, че платената неустойка по чл.5.2.от договора е правилно изчислена, без да е отчетено направеното изменение на дневните договорени количества, съобразно уговорката, регламентирана в т. 8.2.2., тъй като процесната неустойка се изчислява на база уговоренито минимално годишно количество и неприетото такова на база месечните актове по т. 10.16 за съответната година на доставка на база приетата Годишната програма, която има задължителен характер, като няма данни по делото ищецът да е упражник правото си по т.4.3. от договора за изменение на същата. Мотивити, изложени в подкрепа на този извод са свързани със спецификите на доставка на природен газ и количествата, заложени в годишните програми към сключените договори с всеки един от клиентите на обществения доставчик, които както вече бе посочено, са във функционална обвързаност със заявените от страна на „Булгаргаз“ ЕАД количества по договорите с неговите доставчици, неизпълнението на поетите задължение по които също е обезпечено с неустоечни клаузи. Съдът е възприел за неоснователно твърдението на ищеца, че представеното като доказателство по делото писмо- уведомление от 29.11.2024г., отправено от ответното дружество има характер на признание на исковата претенция, а в условие на евентуалност –признание на неизгоден за страната факт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Софийски апелативен съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от страна в производството, за която е налице правен интерес от обжалване, поради което същата е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна по следните съоражения: Предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основан на твърдението, че претендираната сума в размер на 65 297.05 лв.е била платена при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата за неустойка по т.5.2. от договора в хипотезата на чл.26, ал.1. предл.3 ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави, като се излагат твърдения и по чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД - противоречие с разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на чл. 17 от Наредба № 2 от 2013 г. за регулиране на цените на природния газ, издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.). В условие на евентуалност ако се приеме за действителна процесната клауза по т. 5.2.от договора, се предявява исковата претенция за сумата от 64 015.95, представляваща разликата между начислената за неприетото съобразно Годишната програма минимално годишно количество и неприетото дневно договорено количество, при отчитане на направеното изменение по т.8.2.2. Съгласно сключения между страните договор № 448-231/18.11.2022г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, от 18.11.2020 г., „Булгаргаз“ ЕАД се задължило да доставя на клиента „Драки“ ЕООД природен газ в периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г. в съответствие с приетата Годишна програма по чл.4.1/обективирана в Приложение №1, неразделна част от договора/, в съответствие с която страните са договорили в т. 5.1. от договора Годишното минимално/максимално количество газ, което ще бъде доставено, респективно клиентът се е задължил да приеме общо за годината на доставка, през всяко едно от тримесечията, респ. по месеци и брой на дните във всеки месец, както и пунктовете за предаване/приемане на природния газ, като месечните/дневните договорени количества газ за всеки един пункт, са изчислени в съответствие с т. 7.1. в МВч. за месец/ден. В т.4.3 от договора страните са уговорили в срок до 8-мо число на месеца, предхождащ месеца на доставка право в полза на клиента да предложи изменение на количествата природен газ, заложени в годишната програма, което доставчикът има право да приеме изцяло/частично или да не приеме, като в случай на одобрение се сключва нова Годишна програма, която се обективира в допълнително споразумение. Клаузата на т. 5.2, във вр. с т. 5.1 съдържа уговорка за дължима от страна на клиента неустойка в размер на разликата между договореното и неприето през годината мин. Годишно количество газ, умножена по среднопретеглена цена, формирана от калкулираната стойност на природния газ за годината, разделена на приетото количество природен газ през същата година на доставка, като изрично е уговорено, че при изчисляване на неустойката по т. 5.2 не се вземат предвид неустойките по т.7.3/ за прието количество над 107% от ДДК/, т.7.4./за прието количество по- малко от ДДК, с разлика надвишаваща 10 % при разномерна доставка/ и т.7.5 от договора за доставка за прието количество по- малко от ДДК, с разлика надвишаваща 5 % про неразномерна доставка/. През процесния период е налице т. нар. развномерна доставка-тази доставка, чийто коефициент на неравномерност е по-голям от 0.6/изчислен съгласно формулата по т.6.1 от договора за доставка, съгласно предвиденото ч т. 6.2 от същия.В чл.7.1. съдържа уговорка за начина на определяне на дневното договорено количество за всеки пункт, което клиентът се е задължил да приеме на база месечното количество по т. 4.1 и т.4.2. от Годишната програма се раздели на броя на календарните дни, като изрично е посочено, че уговорката не се прилага в хипотезите по ч. 8.2.1 и т.8.2.2- в случаите на отправено от клиента предложение за изменение на тримесечните и дневните договорени количества. Въззиваемото дружество „Булгаргаз“ ЕАД притежава лицензия № Л- 214-14/29.11.2006г. за обществена доставка на природен газ на територията на Република България, издаден от ДКЕВР. Страните не спорят относно обстоятелството, че се намират в трайни търговски отношения, предвид факта, че ежегодно сключват договори за доставка на природен газ. От представените и приети от съда като доказателство по делото месечни актове по т. 10.16. от договора се установяват дневните договорените и приетите от страна на жалбоподателя за всеки отделен ден количества природен газ за периода от м. 01.2023г. до месец 12.2023г., като за безспорно е прието обстоятелството, което се установява от тези приетите актове, че ищеца „Драки “ ЕАД е приел количество природен газ, което е по-малко от договореното минимално годишно количество в рамките на периода на действие на договора. Безспорно обстоятелство по делото е, че през процесния период на доставка същият не е правил предложение за изменение на Годишното договорено количество, съобразно уговорената в т. 4.3. възможност, от което следва, че първоначално договорената Годишната програма, не е изменяна. За неизпълнение за задължението на „Драки “ ЕООД за приемане на ГДК природен газ за 2023г., ответното дружество „Булгаргаз“ ЕАД е начислило неустойка по т.5.2 в размер на 65 297.05 лв. с падеж -12.02.2024г. с уведомление за допълнително плащане на неприетото количество за 2023г. по т.5.2 с № 7000000271/29.01.2024г., изпратено на клиента с придружително писмо от 29.01.2024г., към което е приложена информация за изчисляване на процесната неустойка. Обратната разписка за изпращане на уведомлението чрез куриер удостоверява, че същото е получено от жалбоподателя-ищец на 30.01.2024г. Приет за безспорен между страните е фактът, че с платежно нареждане от 12.02.2024г., процесната неустойка по т. 5.2 от договора е платена. Не е спорно обстоятелството, че с писмо с рег.№ ТТ-178/29.11.2024г. дружеството доставчик „Булгаргаз“ ЕАД е отправило предложение до своя съдоговорител в срок до 05.12.2024г. за заяви дали е съгласен да получи през 2025г. неприетото количество природен газ срещу заплатената неустойка по т. 5.2, начислена за неприетото годишно минимално договорено количество за 2023г. по договор № 448-231/18.11.2022г., както и че „Драки “ ЕАД не е приело предложението. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено по поставената задача, размерът на неустойката по т. 5.2 от договора за доставка е 1281.10 лв., при изчисляването на който е взето предвид направеното изменение на дневните договорени количества съобразно предвидената възможност, уредена в т. 8.2.2 от договора. Обжалваното съдебно решени е валидно и допустимо. Настоящата инстанция възприема за правилни формираните от долустоящия съд правни изводи по съществото на спора на база установените правно-релевантни факти и анализ на събраните по делото доказателстава, поради което препраща към същите на осн. чл.272 от ГПК. За пълнота настоящият състав излага следните съображения относно правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт: Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът за допустимостта на кумулирането на двете уговорени неустойки по т.5.2 и т.7.4, предвид че база за тяхното изчисление е едно и също неприето количество природен газ, като в случай, че същото се приеме за недопустимо, този извод би обосновал нищожност на клаузата за неустойка по т.5.2 на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и съответно недължимост на начисленото и платеното обезщетение на осн. чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД; Вторият спорен въпрос в предмета на въззивното производство съобразно наведените в жалбата оплаквания е свързан основателността на евентуално предявения иск и касае начина на изчисление на неустойката по чл.5.2. от договора, в случай на заявено и прието изменение на дневните договорени количества съобразно уговорената възможност в т.8.2.2 от договора и по- конкретно при прилагане на формулата за изчисление на договореното и неприетото минималното годишно количество, би ли следвало да се отчита изменението на дневните договорени количества предвид реално неприетото количество природен газ. Касателно наведените оплаквания за неравнопоставеност на страните поради нееквивалентност на уговорените способи за обезпечаване на риска от неизпълнение на насрещните им задължения по сключения договор и наличие на злоупотреба с господстващо положение от страна на въззиваемото дружество на пазара на търговия с природен газ, настоящата инстанция излага следните съображения: Страните по договора са търговци, които в качеството си на обществен доставчик на природен газ, по смисъла на чл.175, ал.1, т. 1, вр. с чл. 177 от ЗЕ и клиент на природен газ, по смисъла на чл.175, ал.1, т.8, вр. с §1, т.27б от ЗЕ, които са уговорили покупко-продажба и доставката на определено количество природен газ на осн чл.176, ал.1, вр. с ал.3 от ЗЕ с определено качество, при свободно договорена цена. Процесната доставка по аргумент на противното чл. 178б, пр. 2 от ЗЕ не е услуга от обществен интерес, по смисъла на §1, т. 66 б от ДРЗЕ, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. На основание чл. 181, т. 2, във връзка с чл.180 от ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, с когото да сключи договор при свободно договорени цени, освен случаите, изрично посочени от закона, при които предмета на договора се характеризира като услуга от обществен интерес, цената за която се съгласува с регулираните от КЕВР цени. В съответствие с разпоредбите на Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г.) общественият доставчик сключва с доставящите предприятия или търговците на природен газ, както и с клиенти и крайни снабдители сделки при свободно договорени цени (чл.2, ал.3) и има задължението да уведоми писмено оператора на газопреносната мрежа и съответния оператор на газоразпределителната мрежа за сключените от него договори за доставка в срок не по-късно от датата на ефективното изпълнение на договора за доставката (чл.3, ал.1). Съгласно чл. 5, ал. 3 от правилата, при договорите за продажба на природен газ, сключени от обществения доставчик, условията на доставката са обвързани с условията по договорите, по които същият купува, пренася и съхранява природния газ. Следователно при договарянето общественият доставчик следва да съобрази какви са възможностите му да осигури на всеки един от клиентите си доставката на заявеното количество и при отчитане на този обективен факт да предложи конкретни параметри на сделката - количеството природен газ, което той е длъжен да предостави, а клиентът - да приеме и да заплати уговорената цена. При тълкуване на приложимия към настоящия правен спор материален закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, съдът формира обоснован извод за липса на неравнопоставеност между страните по процесното облигационно правоотношение. Едностранния характер на уговорените неустоечни клаузи- тези по т. 5.2-5.3 и съответно 7.4/7.5 от договора не обуславя нееквивалентност в предоставените обезпечения на изпълнението на насрещните договорни престации поради факта, че въззиваемото дружество е лицензиран доставчик на природен газ за територията на Република България /Видно от предсавената и приета като доказателство лицензия- № Л-214-14/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР/, съобразно която той е задължен да осигурява непрекъсната, сигурна и качествена доставка на газта, като за изпълнението на това задължение следва да поддържа финансова обезпеченост, материални и човешки ресурси за обезпечаване на дейността./т.3.1.1/., като няма право да отказва сключването на договори за продажба на природен газ на потребител, който е пряко присъединен към газопреносната мрежа/арг. от т.3.4.3./. Несъстоятелно се явява възражението за недобросъвестно упражняване на права от страна на въззиваемото дружество, поради липса на еквивалентност на отговорността за неизпълнение. Основателен е изложеният в отговора на въззивната жалба аргумент, че клиентът не е задължен да сключи договор с обществения доставчик, а също така и не е ограничен в избора си на доставчик, както и на условия на доставка, а този избор е обусловен от пазарната конюнктура при наличие на конкурентна среда на пазара. Напротив, при предвидените в лицензията задължения за осъществяване на този специфичен вид търговска дейност, с оглед харакрера на предмета на доставка-природен газ, а именно липсата на възможност да откаже да сключи договор с даден потребител, общественият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД носи едностранно по-голям риск от неизпълнение на задължението за приемане на доставките от страна на своя съконтрахент, който риск не следва да му бъде вменяван, поради което тази нееквивалентност в насрещните обезпечениня на риска е оправдано да бъде понесена от потребителя/клиента, предвид обвързаността с договорите, които доставчикът сключва със своите доставчици и уговорените в тях условия. В контекста на изложеното процесната клауза не страда от порока нищожност поради противоречие с добрите нрави, предвид че не е налице твърдяната нееквивалентност в риска от неизпълнение на насрещните договорни престации. Неустойка по т.5.2. предвид уговорения механизъм за нейното изчисляване - на база минималното годишно договорено количество, което представлява 80 % от Годишното договорено количество, което клиентът се е задължил да приеме, съобразно целта, за която е уговорена, не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно възприетото в т. 3 от ТР №1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК задължително разрешение, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Този извод произтича от преценката, извършена в съответствие с примерно изброените в посоченото ТР критерии, извършена към момента на сключване на договора. В настоящия случай неустойката обезпечава изпълнението на парични задължения със значителен размер, като изпълнението на задълженията не е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др. Тя е уговорена като компенсаторна, за съществено неизпълнение на задължението за приемане на минималното годишно договорено количество газ, съобразно приетата Годишна програма, с което клиентът е обвързан, независимо от последващи изменения по т.8.2.2 от договора, тъй като същата обективира обемът на цялостната дължима за срока на действието на договора престация, а именно приемане на минималното годишно договорено количество природен газ. Неоснователно в контекста на възприетите изводи се явява и оплакването за противоречие с добрите нрави поради кумулиране на две неустойки, чиято база за изчисление е едно и също неприето количество газ. В настоящия случай обемът на дължимата престация за срока на действие на процесния договор е уговорен в чл. 4.1 със съгласувана от страните и приложена към договора Годишна програма за доставка на природен газ, съдържаща параметрите на договора: годишното количество, месечните количества и дневните количества за всеки месец, включително и броя на дните във всеки месец, в който клиентът ще приема доставяната газ. Съгласно чл.7.1 дневното договорено количество се определя, като месечното количество газ се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, освен в случаите на изменение по т.8.2.1 и т.8.2.2.В т. 8.1 във връзка с чл.8.2.е уговорено предоставеното в полза на клиента право на изменение на дневните договорени количества при равномерна доставка, което в случай на приемането му от страна на обществения доставчик, съобразно т. 8.3. става задължително за страните. От тълкуването на цитираните уговорки една във връзка една с друга, като всяка от тях се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, се прави обоснован извод, че действителната обща воля на страните е била спазването от клиента на задължението да получи точно определеното в договора дневно количество газ да бъде скрепено със санкция за неговото неизпълнение. В случай на неприемане от страна на клиента на повече от 10 % от измененото дневно договорено количество, клиентът дължи неустойка, съобразно т. 7.4. Тази неустойка има компенсаторен характер и представлява санкция за неспазване уговорката, свързана с промяна на договорените количества на дневна база, доколкото доставчикът няма задължение да съхранява или да препродаде неприетото количество, поради което за същият произточат вреди, които следва да бъдат обезщетени. При тълкуване на процеснатите неустоечни клаузи по т.5.2. и по 7.4, във вр. с т. 7.1., във вр. с чл.4.1 от договора съобразно изискванията на чл.20 от ЗЗД, се установява, че същите санкционират и обезщетяват неизпълнението на различни задължения, поради което и се изчисляват по различен начин, въпреки че базата за изчисляването им е същото неприето количество газ. В т. 7.1. във вр. с 4.1 от договора страните са уговорили, че дневното договорено количество е функция от месечното договорено количество съобразно приетата годишна програма, от което на свой ред се определя минималното и максимално годишно количество, на база на което се изчислява неустойката по т. 5.2, като изрично е уговорено че случайте на изменение по ч. 8.2.1. и т. 8.2.2. не се вземат предвид при изчисляване на нейния размер. Неоснователен би бил изводът за недостустимост на кумулиране на двете неустойки, предвид че неустойката по т. 5.2. обезпечава неизпълнението на задължението за приемане на минималното договорено годишно количество, за което клиентът се е задължил с Програмата, което количество е недопустимо да бъде намалявано чрез упражняване на предвиденото в т. 8.2. право на изменение., предвид уговорката, че годишната програма може да се изменя само по реда и при условията на т. 8.3. от договора, а по делото не са налице данни и не са представени доказателства от които да е видно упражняване на това право от страна на въззивника „Драки“ ЕООД. Включването на такава санкционна разпоредба в съдържанието на договора е изрично предвидено в чл.5, ал.2, т. 5 от Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г.). От цялостната преценката на доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че размерът на неустойката по ч.5.2. е адекватен на размера на очакваните вреди, които биха произтекли от неизпълнение на задължението на клиента „Драки“ ЕООД за приемане на минималното годишно договорено количество газ, уговорено между страните с Годишната програма. Предвид този извод неоснователна се явява предявената в евентуалност искова претенция, която не може да бъде доказана посредством заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, предвид неотносимостта на поставената задача към предмета на доказване, поради което същата не е обсъдена от първоинстанционния съд. Неотносими за решаването на спора са представените доказателства, от които се установява размерът и начинът на изчисляване на неустойката по т.7.4. за неприетото след изменение дневно договорено количество природен газ, тъй като действителността на същата не е предмет на предявената искова претенция по главния иск, а също така по изложените по- горе съображения за нееднаквостта на обезпечаваните задължения, нейният размер не би могъл да обоснове основателност на предявения в условие на евентуалност иск. В контекста на възприетите правни изводи, настоящата инстанция намира за неоснователен и аргументът на въззивника, че отправеното от страна на дружеството- обществен доставчик предложение за доставка на неприетото количество газ срещу заплатената неустойка по т.5.2. има характер на признание на иска, евентуално на признание на факти с правно значение. По своето естество това изявление има характер на покана за реално изпълнение на задължението на клиента „Драки“ ЕООД към доставчика „Булгаргаз“ ЕАД за получаване на неприетото количество газ през следващ годишен период, в изпълнение на принципа „pacta sunt servanda“/договорите се сключват за да се изпълняват/, което е проява на стремеж към точно и добросъвестно изпълнение на кредиторовото задължение да достави предмета на сделката, въпреки неизпълнението от страна на длъжника, вместо да прилага санкционните по своя характер клаузи за неустойки, които имат компенсаторен ефект.Това действие на кредитора потвърждава извода че целта, поради която неустойките по ч.5.2 и т. 7.4 са уговорени, не излиза извън границите на тяхната обезпечителна, обещетителна и санкционна функции, като предвид компенсаторният им /обезщетителен/ характер, същите подлежат на кумулиране, при едновременно настъпване на уговорените в договора предпоставки, обуславящи тяхната дължимост. Крайният извод от изложените съждения е, че сумите, които са предмет на исковата претенция, са били платени от ищеца по силата на валидна и обвързваща страните по договора клауза за компенсаторна неустойка, което обуславя неоснователността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с искане за връщането им като платени при начална липса на основание, поради нищожност на чл.5.2 от договора в хипотезата на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл.92, ал1 от ЗЗД, а от там и неоснователността на евентуално предявения иск за разликата, предвид изводът на нееднаквост на предмета на обезпечените с двете неустойки задължения и различният метод за тяхното начисляване. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба, следва да се остави без уважение, като неоснователна. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемото дружество „Булгаргаз“ ЕАД, съгл. по чл.80 от ГПК, както и доказателства за тяхното реално извършване и заплащане. При наличие на отправеното към съда искане за присъждане на сторените в производството пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и липса на възражение за тяхната прекомерност от страна на жалбоподателя- въззивник, то следва поисканите разноски да бъдат присъдени в полза на „Булгаргаз“ ЕАД, в претендирания и доказан размер. Водим от горното, Софийски апелативен съд