Решение № 3117 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 811202228, със седалище в [населено място], представлявано от синдика В. С., против ревизионен акт (РА) № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., изменен с решение № 857/24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София по отношение размера на данъчната печалба за 2017 г. и потвърден по отношение установените данъчни задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Жалбоподателят се представлява в процеса от синдика В. С.. Нито в жалбата, нито в хода по същество се поддържат оплаквания по отношение основанията, при които е изменен РА относно данъчната печалба на дружеството за 2017 г. Поддържат се оплаквания единствено, че потвърдената част на РА за периодите 2018 г. - 2020 г. е несъответна на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (позоваването на „чл. 41“ в хода на устните състезания съдът намира за грешка в изказа). Сочи се, че процесните задължения на дружеството към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност („КТБ“ АД) са приети като вземания в образуваното по Търговския закон (ТЗ) производство по несъстоятелност на дружеството – жалбоподател, поради което за тези задължения не тече давност, от което се прави извод, че правилото на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е неприложимо към „активно вземане“. Претендират се разноски, съгласно списък (л.792). Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в хода на делото по същество оспорва жалбата. Сочи, че разпоредбите на ТЗ не изключват приложението на специалния закон - чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, която норма е ясна, категорична и обективна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 141 000 лв. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград дава заключение, че жалбата е неоснователна и недоказана. Сочи, че липсват пороци, водещи до отмяна на оспорения административен акт. Административен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че с решение № 860/20.02.2019 г. по т.дело № 252/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е открито производство по несъстоятелност на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, с начална дата на неплатежоспособността - 01.01.2011 г., което производство е образувано по молба на „КТБ“ АД от 21.11.2016 г. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122001833-020-001/12.04.2022 г. (л.21), издадена от [населено място], на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София, оправомощена на основание чл. 112, ал. 2. т. 1 от ДОПК със заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. (л.17) на директора на ТД на НАП – София, е възложено извършването в тримесечен срок на ревизия на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – в несъстоятелност (РЛ) за установяване на задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. ЗВР е връчена по електронен път на РЛ на 03.05.2022 г. (л.22). Ревизията е възложена на Д. Т. – гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, и на Х. Акалийска - ст. инспектор по приходите. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-22000122001833-020-002/02.08.2022 г., издадена от органа възложил ревизията, е продължен срокът на ревизията при условията на чл. 114, ал. 2 от ДОПК до 03.10.2022 г. Заповедта за изменение в срока на ревизията е връчена на РЛ на 05.08.2022 г. (л.24-л.25). За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22000122001833-092-001/16.12.2022 г., връчен електронно на РЛ на 04.01.2023 г. (л.35 - 53). В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице не е подавало възражения. Със заповед № Р-22000122001833-023-001/20.01.2023 г., издадена от органа възложил ревизията, е спряно ревизионното производство, считано от 20.01.2023 г. до произнасяне на Окръжен съд – Благоевград по т. дело № 76/2020 г. Спирането е направено при условията на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК във вр. с молба на РЛ от 13.01.2023 г. (л.240) и при мотив, че предмет на делото са предявените вземания от кредитора „КТБ“ АД към РЛ, респ. че изходът от делото е от значение за правилното определяне на задълженията за корпоративен данък за ревизираните периоди. Актът за спиране не е оспорван. Поради прекратяване на т. дело № 76/2020 г. на ОС – Благоевград с определение № 900281/29.05.2023 г., производството е възобновено със заповед № Р-22000122001833-143-001/13.09.2023 г., издадена от органа възложил ревизията, считано от 13.09.2023 г. За възобновяването на производството РЛ е уведомено на 15.09.2023 г. (л.32-33). Ревизията е приключила с РА № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., издаден от [населено място], в качеството й на възложител на ревизията, и от ръководителя на ревизията – гл. инспектор по приходите Д. Т.. РА е връчен на РЛ на 29.11.2023 г. (л.72), за което изрично е уведомен и синдика на РЛ (л.74). Съгласно РА и РД като част от него, ревизиращите органи са определили допълнителни задължения по отношение на РЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за корпоративен данък за периодите от 2017 г. до 2020 г. в общ размер 7 815 665, 69 лв., от които главници за 6 045 945, 44 лв. и лихви към датата на издаване на РА от 1 769 720, 25 лв. За 2017 г. не е установен корпоративен данък за внасяне. Изменен е финансовият резултат на РЛ като е определен такъв на печалба в размер на 4 133 751, 32 лв., от която след приспадане на данъчна загуба по реда на чл.70 ал.1 и 2 и чл.71 от ЗКПО за предходните 2012 г. - 4 257 235, 33 лв., за 2013 г. - 6 456 593, 71 лв. и за 2015 г - 1 112 712, 17 лв. е формирана данъчна основа в размер на 0 лв. и е установена данъчна загуба за последващо приспадане в размер на 7 692 789, 89 лв. За 2018 г. е установен корпоративен данък за внасяне от 297 163, 26 лв., с лихви от 146 699, 34 лв.; за 2019 г. - данък за внасяне от 964 401, 01 лв., с лихви от 353 656, 65 лв., и за 2020 г. – данък за внасяне от 4 784 381, 17 лв., с лихви от 1 269 364, 26 лв. С жалба, подадена на 13.12.2023 г.(л.75-78) и регистрирана в ТД на НАП-София, РА е обжалван от лишения от права управител на РЛ. Изложени са възражения, които са изцяло насочени към съществуването на задължение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за отписване на задълженията на РЛ към КТБ АД, тъй като давността на тези задължения е прекъсната с откриване на производството по несъстоятелност на РЛ към 21.11.2016 г., касаещо същите непогасени по давност задължения. След указания по реда на чл. 147. ал. 2, предл първо от ДОПК, синдикът на РЛ е потвърдил на 23.01.2024 г. (л.87) изцяло предприетите действия по обжалване на РА, респ. на основание чл. 155. ал. 1 във вр. с чл. 145 и чл. 22 от ДОПК срокът за произнасяне на решаващия орган изтича на 23.03.2024 г. С решение № 857/24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София РА е изменен по отношение размера на данъчната печалба за 2017 г. и е потвърден по отношение установените данъчни задължения за корпоративен данък за 2018 – 2020 г. Решаващият орган (ответник) приема, че основания за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, така както е извършена в РА, няма, респ. че същата като краен резултат не е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, а по материалния данъчен закон, независимо от посочените правни основания в мотивите на РА. Приемайки за недоказани основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган приема за неприложим и реда за доказване по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а именно, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка за данъчен период 2017 г., ответникът приема за неоснователно незачитането с РА на разходите на дружеството от 944 000 лв., свързани с принудително изпълнение - възлагане на активи (котли и горелки), и от 31 860 лв. за адвокатски услуги. Приема обаче за основателни изводите в РА, касаещи непризнаването за данъчни цели на извършените по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО корекция с данъчни амортизации, тъй като РЛ не е представило данъчен амортизационен план. Посочено е, че голяма част от активите на дружеството са напълно амортизирани, а за други не са ангажирани доказателства за определяне размера и основанието на амортизациите. Отречена е относимостта на представеният счетоводен амортизационен план от РЛ, тъй като извършените от него корекции са по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО – данъчни амортизации, а не счетоводни по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. По отношение на непризнатите разходи за материали и външни услуги е прието, че РЛ не представя доказателства за това как и какви материали са изписвани през ревизирания период, как са влагани в дейността на дружеството, реализирани ли са и какви приходи са реализирани във връзка с тях - липсвали както първични, документи, така и счетоводни регистри, от които да се формира извод за законосъобразното и обосновано отчитане на тези разходи. Съобразно изложеното, ответникът е приел, че установеният финансов резултат с ревизионния акт следва да бъде изменен, като формираната данъчна печалба за 2017 г. в размер на 4 133 751, 32 лв. се намали със сумите в размер на 944 000 лв. и 31 860 лв., съответно е определена печалба в размер на 3 157 891, 32 лв. След приспадане по реда на чл. 70 и 71 от ЗКПО на данъчна загуба за 2012 г. от 4 257 235, 33 лв. е формирана данъчна основа в размер на 0 лв. За да потвърди РА, в частта му за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., решаващият орган приема, че правилно е установено, че за РЛ е възникнало задължение за отписване на задълженията му по договорите за кредити с „КТБ“ АД от 28.09.2006 г., 09.01.2007 г., 07.03.2008 г., 28.05.2008 г., 31.08.2009 г., 20.11.2009 г., 17.12.2009 г., 26.10.2010 г., 28.12.2010 г., 14.03.2012 г. и 22.08.2012 г., чиято изискуемост е настъпила на 24.09.2015 г., както и че съобразно реда по чл. 46. ал. 1 т. 1 от ЗКПО правилно е установено, че главницата по тези задължения следва да бъде отписана към 2020 г. с изтичане на 5-годишен срок от обявяването на тяхната изискуемост, а за задълженията за лихвите, неустойките и разноските с изтичане на 3-годишен срок от обявяването на тяхната изискуемост - т.е. към 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Ответникът е приел, че правилото на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е неутрално от започването, спирането и прекъсването на давностните срокове, касаещи задълженията на РЛ, поради което е отхвърлил като неоснователни възраженията за неизтекла давност на задълженията към „КТБ“ АД. Прието е, че извършената за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. данъчна регулация по чл. 46. ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение със сумата на непогасените изискуеми задължения е обоснована и законосъобразна. Отново за задълженията към „КТБ“ АД е установено за правилно увеличаване на счетоводния финансов резултат (СФР): за 2018 г. със сумата 10 273 885.49 лв. – които задължения са натрупани към 31.12.2015 г. за лихви, неустойки, такси и разноски; за 2019 г. със сумата 9 379 010, 85 лв. - които задължения са натрупани към 31.12.2016 г. за лихви, неустойки, такси и разноски; за 2020 г. със сумата 47 926 760, 93 лв., представляваща задължения за главници в размер на 39 317 742, 27 лв. и задължения за лихви, неустойки, такси и разноски в размер на 8 609 018.66 лв., натрупани към 31.12.2017 г. При определяне на общия резултат за 2018 г. ответникът освен, че кредитира напълно извършеното с РА увеличаване на декларираните от РЛ приходи със сумата 10 273 885, 49 лв., приема и намаляването с РА на декларираните разходи от РЛ до 46 366, 50 лв., което като съвкупен резултат води до финансов резултат на печалба в размер 10 540 938, 49 лв., от който е приспадната данъчна загуба по реда на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 и чл. 71 от ЗКПО в размер на 7 569 305, 88 лв., формирана за предходните 2013 г. и 2015 г. (остатъка от загубата за 2012 г. не се включва като просрочен), което приспадане води до определяне на данъчна основа за облагане с корпоративен данък – 2 971 632, 61 лв., съответно на корпоративен данък в размер 297 163, 26 лв., както и на задължения на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) за лихви за забава в размер 146 699, 34 лв. При определяне на общия резултат за 2019 г. ответникът кредитира напълно извършеното с РА увеличаване на декларираните от РЛ приходи до 9 716 430, 37 лв., в т.ч. 90 050, 04 лв. по издадени фактури на клиенти, 325, 44 лв. получени от ДФ „Земеделие“ 247 044, 04 лв. декларирани по подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО и 9 379 010, 85 лв. извънредни приходи от отписани задължения към „КТБ“ АД. Кредитира и намаляването на декларираните разходи до 72 420.29 лв., в т.ч. разходи за услуги – 27843, 63 лв., разходи за заплати и ЗОВ – 30234, 66 лв., банкови такси - 1797 лв., изплатени суми по извънтрудови правоотношения - 12545 лв. Изменението като съвкупен резултат води до финансов резултат на печалба в размер 9 644 010, 68 лв., от който като данъчна основа за облагане с корпоративен данък, се определя корпоративен данък в размер 964 401, 01 лв., за който на основание чл. 175. ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са дължими лихви за забава в размер 353 656, 65 лв. При определяне на общия резултат за 2020 г. ответникът кредитира напълно извършеното с РА увеличаване на декларираните от РЛ приходи до 48 016 810, 97 лв., в т.ч. 90 050, 04 лв. по издадени фактури на клиенти и 47 926 760, 93 лв. извънредни приходи от отписани задължения към „КТБ“ АД, включващи неотписана главница от 39 317 742, 27 лв. към 2020 г. и лихви, неустойки, такси и разноски по тези задължения в общ размер 8 609 018, 66 лв., натрупани към 31.12.2017 г. Кредитира и увеличаване на декларираните разходи до 172 999, 31 лева, в т.ч. разходи за материали и услуги – 156 455, 68 лв., разходи за заплати и осигурителни вноски - 16 543, 63 лв. Изменението като съвкупен резултат води до финансов резултат на печалба в размер 47 843 811, 66 лв., от който като данъчна основа за облагане с корпоративен данък се определя корпоративен данък в размер на 4 784 381, 17 лв., за който на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ са дължими лихви за забава в размер 1 269 364, 26 лв. Ответникът кредитира и извършените в РА за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. корекции на финансовите резултати на дружеството и със сумите на отчетените данъчни амортизации и други непризнати разходи. Съображенията са аналогични на съображенията, касаещи периода 2017 г. - липса на данъчно амортизационен план и липса на доказателства, обосноваващи декларираните от РЛ разходи. В хода на делото жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори констатациите на решаващия орган и издателите на РА. Не се оспорват измененията в резултатите, извън тези, свързани със задълженията към „КТБ“ АД и прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Не се оспорват изчисленията. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 149 и чл. 145, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящият съдебен състав счита, че ЗВР № Р-22000122001833-020-001/12.04.2022 г., изменена със ЗИЗВР № Р-22000122001833-020-002/02.08.2022 г. са издадени от компетентен орган по см. на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и във вр. с чл. 114, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от ДОПК – [населено място], на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София, оправомощена със заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София да издава заповед за възлагане на ревизия по отношение на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – в несъстоятелност, което дружество е подведомствено на основание чл. 8 от ДОПК на ТД на НАП – София. РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – от органа, възложил ревизията, и Д. Т. - ръководител на ревизията. РА е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения, като същият е подписан с електронни подписи, асоциирани с възложителя на ревизията и нейния ръководител, а РД – от ревизиращия екип. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП, по делото са представени доказателства, че органите по приходите, подписали ревизионния акт и доклад, разполагат с удостоверение за квалифициран електронен подпис (л.184). В производството по издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство. Видно от РА и РД, който по аргумент от чл. 120, ал. 2 от ДПК е неразделна част от РА, са налице ясни, разбираеми и последователни фактически позовавания спрямо изразената разпоредителна воля на органите по приходите. Жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение спрямо редовно връчения му РД, поради което не може да черпи аргумент от необсъждане на такова или представени доказателства. Жалбоподателят не сочи нито едни конкретен факт или обстоятелство от значение за отговорността му, който/което е пренебрегнато в хода на ревизията. Възраженията са изцяло по правото. Относно материалната законосъобразност на РА съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Нормата е в сила от 01.01.2014 г. и замества действащото до този момент правило на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (ред. преди ДВ, бр. 100/2013 г.), според което обстоятелство за увеличаване на счетоводният финансов резултат е или погасяване по давност на дадено задължение, или изтичане на от 5 години от момента, в който това задължението е станало изискуемо. Законодателната промяна се състои в налагане на правило, според което „погасяването по давност“, респ. правилата за погасяване на давностните срокове спрямо задълженията на данъчно задълженото лице, е юридически факт без правно значение за целите на данъчното третиране на задълженията му. Промяната налага единствено обвързаност между изтичането на съответен календарен срок и задължението за увеличаване на СФР, като тази съответност се обвързва от вида на задължението, обуславящ и приложимия срок на давност към така определеното по вида си задължение. С други думи, тази съответност има връзка само с вида на задължението, поради което следва да се сподели тълкуването на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, дадено от ответника, че тази норма е неутрална спрямо протичането на давностните срокове. От тук и извода, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че прекъсването/спирането на давността за задълженията му към „КТБ“ АД по арг. от чл. 628а и чл. 685а от ТЗ, са обстоятелства, които имат значение за приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Целта на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, след 01.01.2014 г., е да създаде задължение за данъчно задължените лица да увеличат СФР с размера на задълженията си, дори тогава, когато тези задължения не са погасени по давност, респ. могат да бъдат обект на пряк разход, поради принудително изпълнение от страна на кредитора на тези задължения, защото са „активно вземане“. При тази установеност за изискуемост на процесните задължения на „КТБ“ АД към 24.09.2015 г. и по арг. от чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 110 от ЗЗД за главничните задължения и с чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД за лихвите и разноските към главничните задължения следва извод, че правилно са изменени резултатите на дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и са определени задължения за корпоративен данък съобразно чл. 19 и чл. 20 от ЗКПО. С оглед липсата на спор по фактите, при които са изменени данъчните резултати за 2017 г. и са потвърдени резултатите на РЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по отношение отчитането на недоказани данъчни амортизации и разходи, свързани със стопанската дейност на дружеството, съдът намира за законосъобразно установени и преобразувани резултатите на дружеството. Липсата на данъчно амортизационен план по см. на чл. 52 от ЗКПО е достатъчно основание да бъде отхвърлен като законосъобразно отчитането на амортизации от страна на РЛ. Не се твърди и не се установява порок при установяването на приходите за съответните периоди. Не е спорно формирането на размера на лихвените задължения на основание чл. 175 oт ДОПК и във връзка с чл. 1 oт ЗЛДТДПДВ спрямо установените данъчни задължения. Изложеното показва, че РА е валиден, издаден при спазване на установената от закона процедура и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба, следва да се отхвърли изцяло. При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива своевременно са претендирани от неговия пълномощник в размер 141 000 лв. по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, спрямо общ материален интерес от 7 815 665, 69 лв. (главница и лихви към датата на издаване на РА). Жалбоподателят не прави възражение за прекомерност. Практиката на ВАС налага, че от решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 не следва извод за „абсолютната неприложимост на наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес, при присъждането на юрисконсултско възнаграждение“, както и че в съответствие с това решение на СЕС, когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Приема се също, че установените размери в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) „…могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.“ Служебният контрол върху интереса на страната, респ. за злоупотреба от страната с правата й по чл. 161, ал. 1 от ДОПК е силно застъпен в практиката на ВАС. Така например в решение № 6718/19.06.2025 г. по адм. дело № 3473/2025 г. на ВАС, Първо отд. се приема, че: „За разлика от чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим в производството по АПК на основание чл. 144 АПК, в производството по ДОПК съдът съгласно чл. 161, ал.2 ДОПК може служебно да извършва преценка за прекомерност на размера на възнагражденията за адвокат, в който размер се определя и юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК.“. В решение № 5698/02.06.2025 г. по адм. дело № 3062/2025 г. на ВАС, Осмо отд. се приема, че: „… не е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата страна по спора. Преценката относно правната сложност на казуса е направена от първоинстанционния съд в съответствие с изложеното като са взети предвид видът на правния спор и извършените процесуални действия от двете страни.“. Тази практика, която изглежда като отричаща както разрешенията, дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на съответния съдебен акт, така и практиката по прилагането на чл. 161, ал. 2 от ДОПК до постановяването на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, дава повод на настоящия съдебен състав да приеме, че може служебно да разгледа въпроса за прекомерността на заявеното юрисконсултско възнаграждение, дължимо по реда на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК. При тази проверка съдът установява, че отговор по жалбата не е представен, че представителство е ангажирано във всички четири заседания по делото, но едно от тях е отложено, че спорът е на практика само по правото – приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, респ. делото не е сложно от фактическа и правна страна, макар да има висок материален интерес. От тук решението на съда, че интересът на НАП би бил удовлетворен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 70 000 лв., доколкото прякото прилагане на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) би довел до присъждане на разноски от 141 885 лв., който е по – висок и от заявения от ответника, но който няма и разумно оправдание спрямо конкретното дело. Водим от гореизложеното, съдът