Решение № 7155 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 822/2026 г.

А. И. А., [населено място], [област] обжалва Заповед № 3286з-819/27.02.2026г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР.

• В жалбата е оспорен извода на административния орган за неотпаднала необходимост от съхранение на наличните данни за оспорващото лице, тъй като А. е реабилитиран, видно от приложено свидетелство за съдимост. Посочено е, че към момента спрямо него не се водят наказателни производства. Във вр. с представено удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 450/31.10.2023г. – жалбоподателят е допуснат до курса и издържал съответните изпити. Поддържа се, че за допускане до курса се изисква и е дадено мнение от МВР, което не е възразило. По отношение позоваването на предупредителен протокол по чл.65 ЗМВР и на обстоятелството, че не работи и е криминално проявен, А. твърди, че след издаване на свидетелство за съдимост неправилно е посочено, че е криминално проявен. Счита се за необосновано продължена полицейската регистрация, тъй като спрямо [държава] във вр. с Регламент на ЕС № 679/2016г. и Директива 680 от 2016г. има указания за привеждане в съответствие на българското законодателство относно сроковете за поддържане на полицейската регистрация. Поискано е заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В хода на делото е представен безсрочен трудов договор /л.219/, удостоверяващ трудовата ангажираност на А. А. от 17.02.2026г. в Н. Б. ЕООД, [населено място].

В ход по същество адв. И. – пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата и заяви, че изложените в заповедта съображения не са доказани. В тази вр. се счита, че при твърдение за необходимост от поддържане на информация за осъществяване на връзки между отделни разкрити престъпления и извършване на превенция на деянията, следва да са посочени конкретни деяния и връзката им с жалбоподателя. Твърди се, че ако МВР следи за криминално проявени лица, за каквото лице е квалифициран жалбоподателя – следва да бъде съобразено, че е бил криминално проявен към определен момент. Оспорващото лице не е криминално проявено към момента на издаване на заповедта и след това. Налице е свидетелство за съдимост, поради което е необходимо да се отчита, че е възможна промяна и човек да търпи развитие. Предупредителните протоколи не са относими към предпоставките за издаване на заповедта. Изтъкнато е, че [държава] не е изпълнила изискванията на ЕС във вр. с Регламент на ЕС № 679/2016г. и Директива 680 от 2016г. В случая жалбоподателят е допуснат и преминал курс за боравене с оръжие, а същевременно го считат за криминално проявен. Реалното фактическо състояние обосновава извод за прекомерност и излизане извън рамките на необходимото и целесъобразното. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски /5,11 евро – държавна такса и 200 евро – адвокатско възнаграждение, л.268/.

• Ответникът Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР не изрази становище по жалбата и по същество.

О. П. – [област] не участва в съдебното производство.

Оспорването е осъществено в 14 дневен срок – административният акт е връчен на 19.03.2026г. /л.30/, а жалбата е от 23.03.2026г. Същата е допустима - подадена от адресат на отказ за снемане на полицейска регистрация.

1. Оспореният отказ е издаден от Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, оправомощен със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи /л.23/. Същата е издадена относно оправомощаване на длъжностни лица за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация и правно основана на чл.68 ал.6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно цитираната норма : “Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:…“. Налице е хипотеза на делегиране на правомощия по смисъла на Т.Р. № 4/2004г. на ВАС. Авторство не е оспорено. Заповедта е с ръкописен подпис.

При делегиране на правомощия страна в съдебното производство е органа, на когото са делегирани, за разлика от хипотезата на заместване. Преписката съдържа и удостоверение от ГД Национална полиция при МВР, според съдържанието на което – З. В. е заемал длъжността директор на Главна дирекция Национална полиция към 27.02.2026г. /л.22/. С оглед дата на издаване на оправомощителната заповед се съобрази, че АПК не съдържа изискване за поименно оправомощаване, а за оправомощаване на длъжностни лица, които е възможно да бъдат различни в даден период. Делегираните правомощия и делегирането им касаят длъжността, а не лицето /личността/, което я заема към определен момент. Няма изискване в закона при промяна на лицето, упражняващо длъжност – титуляр на правомощия, да се издават нови заповеди за делегиране на правомощия, предвидени в съответния закон, идентични на вече издадените. Съответно – няма изискване при промяна на лицето, заемащо конкретна оправомощена длъжност, на следващото лице да бъдат делегирани отново същите правомощия. При промяна на лицето, заемащо длъжност на орган, който по силата на закона има право да делегира правомощия, следващото лице на същата длъжност има право да издаде друга заповед, отменяща или изменяща вече издадената от предходното лице, без да има задължения за издаване на същата заповед – с идентичен обхват делегирани правомощия, която вече е била издадена от предходното лице, заемало съответната длъжност. В тази насока е ТР № 4 / 2004г., ВАС - при разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Затова Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените органи.

2. Оспорената заповед е издадена във вр. със заявление вх.№ 328605-269/05.12.2025г. на жалбоподателя /л.37/, с което е поискано снемане на полицейска регистрация. В заявлението е посочено, че е основано на чл.68 ал.6 ЗМВР и вр. с реабилитация, като е направено позоваване на указания на СЕС – да не се допуска пожизнено поддържането на регистри на лицата, които преди достатъчно дълго време не са били обект на разследване или наказвани за извършване на престъпления от общ характер и за които има настъпила реабилитация, съгласно която се водят неосъждани. Към заявлението са приложени : свидетелство за съдимост, издадено от РС – [община] /л.41/, в което е вписано, че лицето не е осъждано; удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадено от МВР на 31.10.2023г. /л.43/.

Фактически основания : В заповедта е отразено, че във вр. със заявлението са извършен проверки в ОД МВР – [област] /л.64 и сл./ и в ГД НП, като е спазен реда, предвиден в раздел III Снемане на полицейска регистрация от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014г., в сила от 17.11.2014г. Посочено е, че жалбоподателят има извършени три полицейски регистрации по см. на чл.68 ал.1 ЗМВР : № 3638/06.02.1998г. по описа на РУ-Асеновград при ОД МВР – [област], за престъпление по чл.195 НК /кражба на вещи от домове в [населено място]/, по дознание № 20 /1998г.; № 10053/16.03.2010г. по описа на сектор Икономическа полиция – ОД МВР – [област], за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.7 НК /документно престъпление/, по ДП № 551/2009г.; № 12274/09.10.2012г. по описа на РУ – [община], ОД МВР – [област], за престъпление по чл.129 ал.1 НК /средна телесна повреда/, по ДП № 857/2012г. Вписано е, че по предходно заявление от 05.03.2024г. е издадена Заповед № 3286з-4011/11.07.2024г. за отказ за снемане на полицейска регистрация по отношение описаните три полицейски регистрации от 1998г., 2010г. и 2012г. /л.193 и сл./. Заповедта не е оспорена по съдебен ред и е влязла в сила /получена на 06.11.2024г., л.208 гръб/. Описани са подробни данни за трите полицейски регистрации /л.25/, като: считано от 04.07.2003г. А. е реабилитиран на основание чл.86 НК по НОХД № 31/1998г. на РС – Асеновград във вр. с полицейската регистрация № 3638/06.02.1998г. /настъпила по право реабилитация/; считано от 15.07.2013г. А. е реабилитиран на основание чл.88а НК по НОХД № 2145/2010г. на РС – [област] във вр. с полицейската регистрация № 10053/16.03.2010г. /“Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.“/; считано от 28.12.2020г. А. е реабилитиран на основание чл.88а НК по НОХД № 750/2012г. на РС – Асеновград във вр. с полицейската регистрация № 12274/09.10.2012г.

Посочено е, че според изготвена справка за произнасяне по заявлението от 05.12.2025г. е видно, че А. е установен като извършител и на други престъпления по чл.194 НК, за които срещу него са водени досъдебни производства.

За проучване/проверка на лицето относно информация за други общественоопасни деяния и противообществени прояви е изготвена характеристична справка рег. № 239р-494/09.01.2026г. по описа на ОД МВР – [област] /л.68/, според която : лицето не работи; криминално проявено е; през 2020г. е предупреден с Протокол по чл.65 ал.2 ЗМВР за участие в масово сбиване в ромската махала в [населено място] /л.263 и сл./; през 2024г. е предупреден от полицейски орган с протокол по чл.65 ал.2 ЗМВР във вр. с преписка № 239р-96802/2024г. на ОД МВР – [област] /л.240 – да не използва обидни думи, да не влиза в спор и пререкания, да не се саморазправя физически/. В тази справка е посочено още, че А. разчита на доходите, които е спечелил в чужбина и в обкръжението му няма лица от криминалния контингент.

Отразено е обстоятелството на постъпило мотивирано предложение от Директора на ОД МВР – [област] рег. № 317з-9480/11.07.2024г., за отказ за снемане на полицейски регистрации на жалбоподателя /описаните три от 1998г., 2010г. и 2012г./. Следва да бъде отбелязано, че предложението от 11.07.2024г. обективно не може да е относимо към заявлението от м.12.2025г. Преписката съдържа предложение за отказ от снемане полицейски регистрации от 12.01.2026г. /л.45 и сл./, на което административният орган не се е позовал.

Преценено е, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, вкл. при извършване на оперативно-издирвателна дейност по чл.8 ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6 ал.1 т.1 с.з. Прието е, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, вкл. тежки посегателства против личността.

Правни основания : чл.68 ал.6 ЗМВР; чл.21 ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация; Съображение 27 от Директива /ЕС/ 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица вр. с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета; Съображения 54, 55, 61, 66, 67 и 68 от Решение на ЕС от 30 януари 2024г. по дело С-118/22г.

Преписката съдържа посочените в обстоятелствената част на оспорената заповед документи и актове. В Справка за съдимост от 05.01.2026г. /л.49 и сл./ е отразено, че по пет НОХД А. е реабилитирано лице, което няма осъждания в чужбина. Представени са материали от 2024г., които не са относими към искането, по което е издадена оспорената заповед. Следва да бъде отбелязано, че във вр. със справка от 27.02.2026г. /л.35 и сл./, на която административният орган не се е позовал, съдържаща информация за А. като извършител по пет ЗМ /1997г.-2012г./, са налице данни за прекратяването им /л.59 и сл./.

3. Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма при спазване изискването на чл. 19 ал. 4 т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, независимо, че административният орган не се е позовал на мотивираното предложение за отказ за снемане на регистрацията от структурата на МВР извършила полицейската регистрация от 12.01.2026г. Същото се съдържа в преписката, а предложението от 11.07.2024г., на което органът се е позовал обективно не може да е относимо към заявлението от м.12.2025г. Несъответствието не следва да бъде квалифицирано за самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта.

Фактическите основания представляват конкретни факти, които е необходимо да бъдат доказани с данни от преписката или установени в хода на съдебното производство на основание чл.170 ал.1 АПК - административният трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Указания за това са отправени към ответника при насрочване на делото. На жалбоподателя е указана доказателствената тежест за опровергаване на фактическите констатации, въз основа на които е издаден оспорения административен акт и възможност за заявяване на доказателствени искания /чл.170 ал.2 АПК : „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.“/.

Мотивите на административния акт могат да предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната преписка, към който е направена препратка. В случая не са представени доказателства за възприетите в отказа фактически основания, при което волеизявлението на административния орган не позволява съпоставка между изводите и действителното обективно състояние, за да се прецени правилността на преценката за отказ, изразяваща се в следното - налице е необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, вкл. при извършване на оперативно-издирвателна дейност по чл.8 ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6 ал.1 т.1 с.з. ; данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, вкл. тежки посегателства против личността.

Съобрази се, че в случая нито едно от посочените в чл.68 ал.6 ЗМВР основания не е приложимо, тъй като заявителят е осъдено лице, което впоследствие е реабилитирано, поради което съхранението от полицейските органи на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели от обхвата на чл. 1 от Директива 2016/680. Ведно с това, съгласно чл. 4 § 1, буква в/ от Директивата, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. В тази вр. принципа на пропорционалност изисква държавите членки да съобразяват необходимостта от "свеждане на данните до минимум", тъй като според чл.4 § 1 буква д/ от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В реда на изложеното се установи, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Административното производство по заявлението на жалбоподателя е проведено в противоречие с приетото в Решение от 30 януари по дело С-118/22г. на СЕС, във вр. с чл. 4, параграф 1, букви в/ и д/ от Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Оспорената заповед съдържа общо посочена необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация. При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, с решение от 30.01.2024г. по дело С-118/ 2022г. на СЕС, съдът приема, че член 4, параграф 1, букви в/ и д/ от Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б/ и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според това решение на СЕС - т. 45, т. 70 и т. 71 : чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, като единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Затова извършването на проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68 ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР.

В разглеждания случай не е извършена именно необходимата и пълна проверка с конкретна фактическа установеност, която да обоснове безсъмнен извод за квалифициране личността на А. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Описани са данните от трите полицейски регистрации, но не са установени други извършени от А. престъпления. Не е обсъден периодът, изминал от извършване на деянията, за които е осъдено лицето, нито периодът от изтърпяване на наказанията до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка в насока - дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани.

Не е обсъдено и представеното със заявлението доказателство. По отношение предходно заявление от м.10.2025г. има отговор /л.123, 124/ и произнасяне на АС – [област] /л.131 и сл./, но предвид наличието на влязла в сила заповед за отказ от 2024г., административният орган е дължал преценка на новото доказателство /“Влизането в сила на неблагоприятния за жалбоподателя административен акт обаче не преклудира правото на регистрирания да подаде ново писмено искане за нова преценка на обстоятелствата, свързани с регистрацията и наличие на условията за заличаването й.“ - Определение № 1979 от 27.02.2025г. на ВАС по адм. д. № 11918/2024г., V о./. При отсъствие на нови доказателства искането би било недопустимо на основание чл.27 ал.2 т.1 АПК и произнасянето на административен орган по недопустимо искане е с последица – незаконосъобразност на акта. Случаят е различен от тази хипотеза, тъй като към заявлението от м.12.2025г., по което се е произнесъл с оспорената заповед Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, е приложено удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 450/31.10.2023г. – жалбоподателят е допуснат до курса и издържал съответните изпити. Конкретното доказателство е следвало да бъде преценено като относимо или неотносимо към административното производство посредством ясни съображения, тъй като за допускане и провеждане на курса се твърди в жалбата да е изискано и дадено мнение от МВР. Следователно, отсъстват мотиви, дължими във вр. с конкретните данни – разгледано по същество последващо искане на А. от 05.12.2025г., след като по предходно искане през 2024г. е налице влязъл в сила отказ.

Не съответства на обективната действителност констатацията, че заявителят не работи, с оглед приет по делото безсрочен трудов договор от 17.02.2026г. Същият е сключен преди произнасяне на административния орган и в тази вр. може да бъде направен извод за непълна проверка. Преписката не съдържа доказателства за констатацията – криминално проявено лице, тъй като считано от 28.12.2020г. /последната реабилитация/ отсъстват документирани криминални прояви. Такива не са описани и след първата реабилитация. Двата предупредителни протокола /от 2020г. и от 2024г./ не представляват основание за извод – криминални прояви и възприетото в заповедта - данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, вкл. тежки посегателства против личността. Преписката не съдържа и в заповедта не са описани конкретни разкрити престъпления и връзката на А. с тях, както и индивидуализирани тежки общественоопасни прояви, изискващи превенция спрямо заявителя.

Съдът не намира повод за отклонение от разбирането, възприето в съдебната практика по отношение нормата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68 ал. 6 ЗМВР : същата във вр. с Решение по дело С-118/2022г. на СЕС и Директива /ЕС/ 2016/680, „е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право“. В тази вр. според константната съдебна практика – при подадено искане за снемане на полицейска регистрация административният орган дължи конкретна преценка за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани; за пропорционалност на срока на съхранение; преценка дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел; извършено ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието /наказанията/; представлява ли лицето по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред.

3.1. Административното производство по чл. 68 ал. 6 ЗМВР изисква извършване от административният орган на проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Проверката обхваща не само предвидените действия в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, но са необходими още събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни. Следва да бъде установено не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68 ал. 6 т. 1 - т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и допълнителни данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с множество параметри – „естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото.“ /в този смисъл Решение № 11074 от 7.11.2025г. на ВАС по адм. д. № 8588/2022г., V о./. Съдът се позовава и на : Решение № 9756 от 14.10.2025г. по адм. д. № 5449/2025г., Решение № 11074 от 7.11.2025г. по адм. д. № 8588/2022г., Решение № 8241 от 3.07.2024г. на ВАС по адм. д. № 1416/2022г., Решение № 10497 от 29.10.2025г. по адм. д. № 6879/2025г., Решение № 5669 от 30.05.2025г. на ВАС по адм. д. № 1511/2025 г. и др., в които е прието, че целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. В тази вр. се установи, че оспорената заповед не съдържа необходимата установена с проверка информация, съпоставена с изискванията на чл. 4 § 1 б. "в" и "д" от Директива 2016/680. Както бе посочено, не са изложени съображения във вр. с представеното удостоверение за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие, вкл. е опровергана констатацията, че заявителят не работи и отсъстват документирани факти за възприетото – А. е криминално проявено лице.

Както бе посочено, реабилитация, както и прекратяване на дело при сключването на споразумение, не са сред изчерпателно изборните основания за снемане на полицейска регистрация, според чл. 68 ал. 6 ЗМВР. Но единствените съображения в заповедта са общи – не е доказана необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8 ал. 1 ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6 ал. 1 т. 1 от същия закон, вкл. отсъстват конкретно посочени данни за необходимост от установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Административният орган не е уточнил и пояснил по какъв начин съхраняването на данните на жалбоподателя ще установи връзки между различни разкрити престъпления, кои са конкретно разкритите престъпления, както и не аргументирал теза за послужване на данните до превенция на деяния. Преписката не съдържа информация, която да определя личността на А. към момента на подаване на искането като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Фактът на трудова ангажираност на оспорващото лице ориентира към извод за желание за промяна и тъй като трудовият договор не е оспорен, писменото доказателство се цени.

Липсва анализ и оценка за необходимост от съхранението на данните за целите, за които те са били обработвани /в този смисъл Решение № 11123 от 17.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 8946/2022г./. Ответникът не е посочил други особени обстоятелства, които са му известни и са относими към личността на субекта на лични данни, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Преписката не съдържа информация в насока - жалбоподателят след дати на полицейската регистрация да е демонстрирал с поведението си безнаказаност и незачитане на обществения ред, вкл. да е създал опасност с висока степен по отношение другите членове на обществото. Няма данни за извършени от А. други престъпления, нито за ангажирана административнонаказателна отговорност на лицето. Отсъстват доказателства, квалифициращи жалбоподателя за заплаха за националната сигурност или за обществения ред. При издаване на заповедта не е съобразено отсъствието на последваща регистрация, направена след настъпилата на 04.07.2003г. реабилитация, вкл. след реабилитациите от 15.07.2013г. и от 28.12.2020г. Следва да бъде посочено още, че полицейска регистрация се извършва единствено на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, съгласно чл.68 ал.1 ЗМВР, респект. чл. 3 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, поради което позоваването на предупредителни протоколи в заповедта не е коректно, нито относимо към производството по заявлението /в тази насока Решение № 3765/2026г. по д. № 11633/2025г., ВАС/.

Предвид изложеното, следва, че декларативно административният орган приема наличие на необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, чрез способа на полицейската регистрация, като същите данни били необходими за установяване на връзка между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

3.2. При описаните данни се съобрази, че полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, и попада в обхвата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. В тази вр. съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 /подходящи срокове за съхранение и проверка/, 10 /съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни/ от Директивата.

Съдът се позовава на Решение № 10614 от 29.10.2025г. на ВАС по адм. д. № 4353/2025г., V о.; Решение № 8092/2024г. по адм.д.№ 1745/2024г. и др. , според които : „…Съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в [държава] и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени.“. В случая административният орган не е извършил дължимата проверка с отчитане на относими обстоятелства. При събиране и преценка на доказателствата са нарушени чл. 35 и чл. 36 ал. 3 АПК, тъй като извършване на проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането има за предмет съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, в контекст на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайния акт и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт /Решение № 5295 от 18.05.2026г. на ВАС по адм. д. № 12100/2025 г., V о./, което не е налице в оспорената заповед.

По отношение срок на съхранение на данните от полицейската регистрация във вр. с чл. 7 ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, се съобрази, че Инструкцията е издадена във връзка с прилагане на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни /чл. 1 ал. 2/, като оспорената заповед е във вр. с искането не за заличаване на лични данни /чл. 17 от регламента/, а за заличаване на полицейска регистрация. Нормата на чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/680 предвижда задължението на държавите-членки да определят подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. В съображение 26-то от преамбюла на директивата също е записано, че "... с цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед". От значение е, че при всяко искане за снемане на полицейска регистрация е дължима преценка дали съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване /Решение № 6031 / 2026г. по д. № 1121/2026г., ВАС; „Административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и проверка дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. При всяко искане за снемане на полицейска регистрация се дължи преценка дали съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а последващо изменение на подзаконов нормативен акт не представлява нов факт от значение за делото. Приложимите вътрешни правила за обработване на лични данни не могат да бъдат в противоречие с указанията за тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз, изискващи индивидуализирана преценка на необходимостта от поддържане на регистрацията.“ - Решение № 6157 от 4.06.2026г. на ВАС по адм. д. № 1252/2026г., V о., ВАС /.

Предвид изложените съображения, обжалваният административен акт следва да бъде отменен с изпращане преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона – мотивиране на акта с конкретни съображения, основани на данните от цялостна проверка.

С оглед изхода от спора са дължими за присъждане разноски на жалбоподателя. Размерът на адвокатското възнаграждение е под минимума в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 8 ал. 2 т. 3 минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лв. С Решение на СЕС по дело С-438/22г. е отречена невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения, като осъществената услуга по защита е качествена и няма основания за корекция на договорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 евро.

Мотивиран така , съдът