Решение № 396 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 464/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на В. С. В., ЕГН •••••••••• и С. К. В., ЕГН ••••••••••, двамата съпрузи от гр.Добрич, •••, чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК-Добрич, със съдебен адрес: гр.Добрич, ул. •••• срещу М. К. К., ЕГН ••••••••••, С. М. У., ЕГН ••••••••••, двамата съпрузи с адрес: гр.Добрич, •••, Г. И. М., ЕГН •••••••••• и М. И. М., ЕГН ••••••••••, двамата съпрузи с адрес: гр. Добрич, •••. Главният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор №72624.615.3306, находящ се в •••, целият с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д-696/26.05.2006г. на Началника на СГКК-Добрич, при граници и съседи на имота: №72624.615.9024, 72624.615.3307, 72624.615.3300, 72624.615.3301, 72624.615.3303, 72624.615.3304, 72624.615.3305, от която площ – 392 кв.м., процесните 53 кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, като въпросните 53 кв.м. са придобити от ищците на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №175, том І, рег. №2970, дело №162/15.04.2016г. на нотариус Д. Б., вписан с рег. №535 в НК, с район на действие – РС Добрич, съответно вписан под №19, том VІІІ, дело №1369/2016г. в СВ-Добрич, отделно от горното, ищците са заявили и иск в условията на евентуалност /ако съдът отхвърли главния иск/, който е с правно основание чл.79 от ЗС - съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор №72624.615.3306, находящ се в •••, целият с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д-696/26.05.2006г. на Началника на СГКК- Добрич, при граници и съседи на имота: №72624.615.9024, 72624.615.3307, 72624.615.3300, 72624.615.3301, 72624.615.3303, 72624.615.3304, 72624.615.3305, от която площ – 392 кв.м., процесните 53 кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, на основание давностно владение, което праводателите на ищците и те са упражнявали непрекъснато и несмущавано от 18.10.2008г. до сега.

В ИМ се излага следното: На 15.04.2016 г. нот.акт № 175, том I, рег. № 2970, дело № 162 от 2016г. на нотариус Д.Б., вписан под №535 в регистъра на НК, К. И. С. е продала на В. С. В. „дворно място с незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м., с указани в нотариалния акт граници, като процесните 53 кв.м. представлявали незастроено място с дължина по западната граница 12м. и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87м.

Въпросните 53 кв.м, праводателката на ищците е придобила през 2013г с нотариалне акт за даР.е от родителите си С. К.а И. и И. И. И., а те от своя страна са ги закупили през 2008г от ответника М. К. К. с договор за покупко-продажба, обективирана в нот акт №113, том 24, дело №7478 от 08.10.2008г, вписав н СВп-Добрич.

В т.2 на горепосочения нот. акт, категорично ставало ясно, че волята на страните, предмет на продажбата са били 53 кв.м. незастроено дворно място. Такъв бил предмета и на последващата прехвърлителна сделка – даР.е от 2013г, респ и на прехвърлителната сделка, с която ищците са придобили имота.

От датата на придобиванена имота – 08.10.2008г до момента на подаване на исковата молба, единствено праводателите на ищците, а впоследствие и те самите, са владяли и стопанисвали процесните 53 кв.м от недвижимия имот, необезпокоявани от никого и без оспорване на владението им върху тази незастроена идеална част от дв. място, до момента /2020г./, в който ответниците по настоящото дело не предявили срещу сем. В.и иск с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС, по който било образувано гр. д. №2308/2020г по описа на ДРС.

Поради оспорването от ответниците на владяните от ищците 53 кв.м. в ид.ч. от цялото дворно място с площ от 392 кв.м., В.и предявили настоящия иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, като молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, обективирана в нот. акт №175, том І, рег. №2970, дело №162/15.04.2016г. на нотариус Д. Б., вписан с рег. №535 в НК, с район на действие – РС Добрич, съответно вписан под №19, том VІІІ, дело №1369/2016г. в СВ- Добрич върху процесните 53 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор №72624.615.3306 по КККР на гр. Добрич с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д- 696/26.05.2006г. на Началника на СГКК-Добрич, при граници и съседи на имота: №72624.615.9024, 72624.615.3307, 72624.615.3300, 72624.615.3301, 72624.615.3303, 72624.615.3304, 72624.615.3305, от които 392 кв.м., процесните 53 кв.м. в ид.ч. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, а в условия на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск, ищците молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че въпросните 53 кв.м. в ид.ч. са придобити от сем. В.и по давносто владение, което праводателите им и ищците са упражнявали непрекъснато и несмущавано от 08.10.2008г до сега.

ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответната страна е изпратила отговор на исковата молба, като всички оспорват по основание исковете /главен и евентуален/, молят за отхвърлянето им, твърдейки, че претенциите са неоснователни и недоказани. Излагат съображения, че цитирания нот. акт от 2016г. е нищожен в частта, в която продавачът е продал на ищците 53 кв.м. незастроено дворно място, поради това, че продавачът е притежавал 88 кв.м., от които: 51 кв.м. са ½ ид.ч. от застроената жилищна сграда с идентификатор 72624.615.3306.1 и 35 кв.м., прилежащи към гаража му и незастроената площ е само 2 кв.м., с която той е можел да се разпорежда. Така, от гореизложеното следвало, че ищците били собственици на 51 кв.м. застроена площ и 2 кв.м. - незастроена. Този факт бил установен и със съдебно решение №208/15.12.2021г. по в. гр. д. №511/2021г. по описа на ДОС. Претендират стоР.те съдебни разноски.

Ответната страна оспорва по основание и евентуалния иск, като твърди, че не били налице законовите предпоставки за придобиване по давност на процесните 53 кв.м. незастроена площ.

Ответниците са предявили насрещна искова молба с правно основание чл.109 от ЗС, като молят съдът да осъди ответниците В. В. и С. В. да преустановят следните действия, с които пречат на ищците да ползват нормално и по предназначение имота си, а именно:

Да премахнат мивката, изградена в дворното място, определено за ползване от М. и С.

К.и, намираща се в непосредствена близост до терасата им;

Да премахнат незаконно изградената ограда на западната граница на имота /към

улицата/ и двуметрова масивна, плътна ограда на северната граница на имота;

Да махнат своите движими вещи – барбекю, люлка и чадър от общата им пътека;

Да махнат дървата за огрев от общото на страните стълбище и да престанат да го

ползват като склад;

Да премахнат ел. инсталация и осветителни тела в дворното място, определено за ползване от ищците по насрещната искова молба;

Да премахнат видео камерите, монтирани по фасадата на жилищната сграда /с обхват

на почти цялото празно дворно място/.

Съдът е разпоредил да се изпратят на ответниците по насрещната ИМ преписи, ведно с приложенията, като им е указал правото на отговор в 1-мес. срок от получаването и. Така, в дадения срок е депозиран отговор, в който В. В. и С. В. са заявили, че оспорват исковите претенции и ги считат за неоснователни, оспорват изложените обстоятелства. Сочат, че исковата молба била нередовна, защото не е събрана държавна такса по всеки един от исковете, както и не било уточнено от ищците по насрещните искове, по какъв начин движимите вещи, които желаят да бъдат премахнати им пречели да ползват имота в пълен обем от притежаваното от тях право на собственост.

Между страните многократно били водени разговори за ползването на дворното място, но без успех и позитивен резултат. Така, например ел. инсталацията била прокарана от ответниците подземно под бетонната настилка, а по фасадата на сградата и оградата нямало видими кабели. Отделно от това, осветителните тела били тип „фенери“ и били монтирани на подовата бетонна настилка, така, че нямало как да осветяват вечер прозорците на първите двама ищци, а третия и четвъртия ответник нямали в собственост сграда с прозорци, които да се осветяват от осветителните тела.

При изграждане на мивката, В.и изградили подземна отводнителна система, поставили водомер с отделна партида на тяхно име и били спазили всички санитарно-хигиенни норми. Водата ползвали за поливане на цветя и за миене на колата си пред улицата /винаги с маркуч/, поради което нямало как и откъде да се разнася миризма от мивката.

В нито една част от фасадата на сградата нямало монтирани камери за видеонаблюдение. Една камера била поставена на парапета на терасата на В.и, с цел – опазване на автомобила им, който паркирали на улицата, тъй-като К.и отказвали да им предоставят ключ за входните порти, на които сложили катинар. Втората камера била сложена над входната врата на апартамента на В.и и тя имала вътрешен изглед към стълбището.

Оспорва се твърдението на ищците, че ответниците по насрещните искове ползвали общото стълбище за склад за дърва. Те били сложени на двора, който е за общо ползване от всички и не пречели на другите съсобственици.

Оградата, изградена от В.и не била незаконна, напротив, налице били необходимите за нея строителни книжа. Старата ограда, като много стара, била опасна за преминаващите покрай нея и загрозявала облика на имота. Ответниците предложили на К.и да я подменят и им показали на снимка точно определен вид/модел, но последните заявили, че нямат финансови средства да участват и тогава В.и сами със свои пари я изградили.

Барбекюто и люлката не били трайно закрепени за земята и В.и ги съхранявали на определено място и те не пречели на ищците по никакъв начин. От барбекюто обаче, което К.и ползвали в двора, димът влизал в прозорците на В.и, отделно, те търпяли и миризмите от гълъби и др. животни, които съседите им гледали в имота и пр.

К.и правели често забележки на ответниците, че детето им плачело, че при чистене с прахосмукачка се вдигал шум, че трябвало да внимават, как вървят в жилището си и т.н., защото всичко това ги притеснявало и пр.

Всичко изложено в насрещната искова молба не установявало препятстване на упражняване на вещното право на ищците в съсобствения имот, поради което исковете по чл.109 от ЗС били неоснователни и недоказани и следвало да се отхвърлят като такива.

Съдът, като събрази доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл. 12 ГПК, намира следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.

Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е процесуален ред за защита на вещни права, при който ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че е титуляр на спорното право, в случая на право на собственост върху 53 кв.м. в ид.ч. незастроено място, представляващо част от цялото дворно място с площ от 392 кв.м. Ищците трябва да докажат пълно и главно: фактическия състав, от който извеждат правото си на собственост - договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт от 2016г, както и давностно владение, /с оглед предявеният иск в условие на евентуалност с пр. осн. чл.79 от ЗС/ – начален момент на давността върху частта от имота, че владението им е било непрекъснато и несмущавано от никого.

Ответниците следва да докажат твърдението си, наведено своевременно в отговора по ИМ, че нот. акт №175/15.04.2016г., с който ищците се легитимират като собственици на въпросните 53 кв.м. в ид.ч., е нищожен в частта, с която продавачът К. С. им е прехвърлила тази част от имота, защото не е бил негов собственик, /в този аспект трябва да докажат твърденето си, че от собствените на продавача 88 кв.м., 51 кв.м. са ½ ид.ч. от 102 кв.м. от застроената жилищна сграда с идентификатор ПИ 72624.615.3306.1 и 35 кв.м. са прилежащи към гаража му и са останали 2 кв.м. незастроена площ, с която К. С. е можела да се разпорежда към 2016г./. Ответниците не твърдят свои насрещни права, (че те са собственици на процесните 53 кв.м. в ид.ч.), с което тежестта за установяване правото на собственост върху тях, е само на ищците.

От събраните писмени доказателства по делото се установява следното:

М. К. К. през 2006г. е станал собственик на поземлен имот с идентификатор

№72624.615.3306 по КККР на гр. Добрич с площ от 392кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор р 72624.615.3306.1 и застроена площ от 73 кв.м., гараж с идентификатор 72624.615.3306.2 и застроена площ от 35 кв.м., както и всички останали приращения и подобР.я в имота, по силата на наследяване от Пенка Г. Милева, починала на 09.08.1986г. и правна сделка- договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 175, том III, рег. № 4132, дело № 413 от 2006 г. на нотариус Ц.А. вписан под № 84 в регистъра на НК, с който К. М. К. и С. К.а И. са му продали собствените си общо 5/6ид.части от същия имот, с административен адрес в гр.Добрич, ул.“•••.

През 2008г., с нот.акт № 157, том III, рег. № 3569, дело № 312 от 2008 г. на нотариус Ц.А. вписан под № 84 в регистъра на НК, ищецът М. К. продава на сестра си С. К.а И. „застроена и незастроена площ от 88 кв.м. в идеални части“ от така придобития ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м., ведно с построените в имота жилище със степен на завършеност „груб строеж“ с идентификатор

72624.615.3306.1.2 със застроена площ от 96, 58 кв.м., заемащо втори етаж на двуетажна жилищна сграда и припадащата му се У идеална част от общите части на сградата и У идеална част от стълбищната клетка, която обслужва жилището и таванския етаж, и гараж с идентификатор 72624.615.3306.2 със застроена площ от 35кв.м.

Със същия нотариален акт/т.2 от него/ между продавача М. К. и купувача С. К.а е договорено купувача да ползва посочените 88кв.м. в северната и западната част на дворното място между северната граница на имота, западната граница на имота и западния зид на сградата в него, като 35кв.м. съставляват земя под гаража, а останалите 53кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12м. и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87м.. Уговорено е и предоставяне право на преминаване през ползваната от него/продавача/част от дворното място до входа на жилищната клетка, осигуряващ достъп до жилището, предмет на настоящата сделка.

През 2013г., с нот.акт №170, том II, рег. № 5270, дело № 342 от 04.07.2013 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, С. К.а И. и съпругът и И. И. И. са дарили на дъщеря си К. И. С. така придобитите с нот.акт № 157/2008г. в режим на СИО вещни права.

През 2016г. К. И. С. се е разпоредила с даР.те и вещни права чрез две сделки-договори за продажба, сключени на 15.04.2016г. и на 18.04.2016г. както следва : на 15.04.2016 г. нот.акт № 175, том I, рег. № 2970,дело № 162 от 2016 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, К. И. С. е продала на В. С. В. „дворно място с незастроена площ от 53 кв.м. от собствените си 88 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м./с указани в нотариалния акт граници на собствените и 88кв.м.акт, съответни на клаузата по т..2 от договора от 2008г./, ведно с жилище с идентификатор 72624.615.3306.1.2 със застроена площ от 96, 58 кв.м., заемащо втори етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.615.3306.1, с припадащите му се таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от стълбищната клетка, която обслужва жилището и таванския етаж. Не е спорно, че към момента на извършване на сделката В. С. В. е бил в брак със С. К. В..

На 18.04.2016г. , с нот.акт № 181, том I, рег. № 3029, дело № 167 от 18.04.2016 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, К. И. С. е продала на Г. И. М. дворно място със застроена и незастроена площ от 35 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КККР на гр. Добрич, целият с площ от 392 кв. м., ведно с гараж с идентификатор 72624.615.3306.2 със застроена площ от 25кв.м.по скица/по документи 35кв.м./. Не е спорно, че към момента на извършване на сделката Г. И. М. е бил в брак с М. М..

През 2020г. с нот.акт № 176, том I, рег. № 2951, дело №169 от 11.05.2020 г., поправен с нотариален акт № 15, том III, рег. №6035/31.08.2020 г., дело № 169 от 11.05.2020 г. на нотариус Д. Б.,вписан под № 535 в регистъра на НК, между съпрузите Г. И. М. и М. М. от една страна, М. К. К. от друга, е извършена замяна, като срещу прехвърлените на М. К. К. 10кв.м.в идеални части от сграда с идентификатор 72624.615.3306.2, Г. И. М. и М. М. придобиват 16.50кв.м. от собствените на М. К. К. идеални части от ПИ с идентификатор 72624.615.3306.

Видно от приложеното за послужване, гр. д. №2308/2020г по описа на ДРС, съдът с Решение №208/15.12.2021г по в. гр. д. №511/2021г., с което е отменил съдебния акт на ДРС, е разпределил правото на ползване върху ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КККР на гр.Добрич с площ от 392кв.м. с административен адрес гр.Добрич, ул.“•••, по вариант 1, приложение 2 към заключение на вещото лице инж.К. Б. с вх. №2874/25.05.2021г., така:

„М. К. К. с ЕГН •••••••••• и С. М. У. с ЕГН ••••••••••, двамата от гр.Добрич, ул. „•••, ще ползва частта от имота, оцветена в жълт цвят на скица - приложение 2 към заключение на вещото лице инж.К. Б. с вх.№2874/25.05.2021г.,намираща се на лист 116 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение;

Г. И. М. с ЕГН •••••••••• и М. И. М. с ЕГН ••••••••••, двамата от гр. Добрич, •••, ще ползва частта от имота, оцветена в зелен цвят на скица - приложение 2 към заключение на вещото лице инж.К. Б. с вх.№2874/25.05.2021г.,намираща се на лист 116 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение;

М. К. К. с ЕГН •••••••••• и С. М. У. с ЕГН••••••••••, двамата от гр.Добрич, ул. „•••, и В. С. В. с ЕГН •••••••••• и С. К. В., ••••••••••, двамата от гр.Добрич, ул. „••••” ••, ще ползват частта от имота, оцветена в син цвят на скица - приложение 2 към заключение на вещото лице инж.К. Б. с вх.№2874/25.05.2021г., намираща се на лист 116 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение.“

За пълнота на изложението следва да се посочи, че решението на ДОС по иска с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС няма СПН, относно самото право на собственост, т.е. няма вещноправен установителен ефект, а само урежда начина на ползване между съсобствениците. В това производство /спорна съдебна администрация/, съдът инцидентно е обсъдил, какъв е обемът на правата на страните, за да разпредели ползването, но това не установява окончателно със СПН, че ищците са собственици на процесните 53 кв.м ид.ч.от имота. Решението по чл.32, ал.2 от ЗС не препятства предявяването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, по което образувано дело ищците следва да докажа придобивното основание на тези 53 кв.м., а именно – нотариален акт за покупко-продажба от 2016г , респ. давностно владение, започнало от 08.10.2008г.

За да разпредели по горепосочения начин правото на ползване върху дворното място от 392 кв.м., ДОС с цитираното по-горе решение, е приел, че страните по гр. д. №2308/2020г на ДРС, се легитимират като съсобственици на поземления имот, „изключая С. М. У., която по силата на сключения на 30.11.2011г. граждански брак с М. К., няма права в поземления имот, придобит от съпруга и преди брака. Не е спорна легитимацията и като собственик на придобитата по време на брака им жилищна сграда с идентификатор 72624.615.3306.3 и застроена площ от 42 кв.м., изградена в поземления имот.“ По отношение на този имот е приложен на л.7 по гр. д. №2308/2020г, нот. акт №88, том 12, дело №2115/2020г по описа на СВ-Добрич.

В аспекта на гореизложеното, съдът следва да отхвърли иска на ищците с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК спрямо ответника С. К.а, поради следните съображения: при този иск за установяване право на собственост, ответникът трябва да има материалноправна легитимация, т.е. да е носител на спорното право, или на идеална част от него, за да е привлечен в процеса като страна по съществото на спора. В хода на настоящото дело се установи, че С. К.а не е съсобственик по отношение на дворното място, това е така, защото съпругът и го е придобива /през 2006г./ изцяло като площ преди сключване на брака им /30.11.2011г./, поради което, той е останал лична собственост на М. К. по смисъла на чл.22 от СК /не е придобит в режим на СИО/ и ответницата няма вещни права върху имат, респ. част от него, следователно не е необходим участник в спора за собствеността. Именно, поради това, искът на ищците срещу К.а следва да се отхвърли, като неоснователен, защото С. Узунова няма материалноправна легитимация да отговаря по него.

С. М. е придобила по време на брака си с М. К. в процесия имот еднофамилна сграда с идентификатор №72624.615.3306 по КК и КР на гр.Добрич със ЗП от 42 кв.м. Съгласно нот. акт №88, том 12, дело №2115/2020г по описа на СВ-Добрич е придобил този имот на основание давностно владение и съгласно чл.21, ал.1 от СК, имотът е в режим на СИО. Суперфициарният собственик С. К.а има вещни права върху тази еднофамилна сградата, но не и право на собственост върху терена. Тъй-като предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е насочен конкретно към установяване на право на собственост на ищците върху дворното място - идеални части от терена, /но не и за ползването на имота, или за определяне граници на право на строеж, или принадлежности към сградата, или се твърди, че сградата и земята образуват общ обект на спор и др./, то съпругата С. К.а не е надлежна страна по този установителен иск, защото не е придобила идеални части от земята и няма титул за собственост върху терена и не претендира самостоятелно права върху него.

В производството по чл.32, ал.2 от ЗС - спор за разпределяне право на ползване на дворното място, К.а, макар и да не е съсобственик по отношение на него, е участвала като страна по делото, защото е суперфициарен собственик на сграда, построена в имота и разполага с правото да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката, съгл. чл.64 от ЗС, докато в настоящото производство се касае за предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е насочен конкретно към установяване на право на собственост върху дворното място (идеални части от терена), и съпругата на М. К., не е надлежна страна по този иск, който спрямо нея трябва да се отхвърли като неоснователен.

Настоящият съдебен състав напълно споделя, приетите изводи на ДОС, отразени в мотивите по в. гр. д. №511/2021г, досежно обема на права на собственост между страните, по отношение на дворно място, а именно: в резултат на извършените сделки /продажби и замени/, М. К. притежава 297.50 кв.м. в идеални части от поземления имот, целия с площ от 392 кв.м, съпрузите Г. И. М. и М. М. притежават 41.50 кв.м. в идеална част от същия имот, а съпрузите В. С. В. и С. К. В. притежават 53 кв.м в идеална част от същия имот, който е застроен с обекти, индивидуална собственост на страните, спор относно правата, между страните няма. Изводът, относно обема на правата на съсобствениците е такъв, тъй като в резултат на извършената през 2008г. продажба от едноличния тогава собственик на застроения имот с площ от 392кв.м. М. К., в патримониума му са останали 304 кв.м., а сестра му С. К.а и съпруга и са станали собственици на 88 кв.м.в идеална част от цялото дворно място.

Относно тълкуване на т.2 от договора за покупко-продажба на недвижим имот и определяне начина на ползване от 08.10.2008г., с който М. К. е продал на сестра си С. К.а част от притежавания от него имот и е определил правото и на ползване върху 88 кв.м., ДОС е приел, че: „ уговорката в т.2 от нотариалния акт от 2008г. е иманентно свързана с постигнатото съгласие за продажбата на право на собственост върху застроена и незастроена част от имота в обем на 88кв.м. в идеални части от целия имот и има характер на клауза за разпределяне на ползването на незастроената част от дворното място между съсобствениците, каквито страните стават по силата на клаузата по т. 1 от същия акт, която ясно и точно индивидуализира предмета на договора. Именно с оглед на характера си на споразумение за ползване съдържа точна и ясна индивидуализация на реалната част от имота, за която се отнася, и не следва да се тълкува в смисъл на волеизявление за прехвърляне на вещни права, различни от индивидуализираните в т.1 от акта. В този смисъл, след като първоначалният приобретател е придобил права в обем на 88 кв.м. в идеални части от целия имот, толкова е и дарил, респ. толкова и дарената е отчуждила през 2016г. с двете продажби, в резултат на които, В. С. В. и С. К. В. са станали собственици на 53 кв.м. в идеални части от целия имот и на жилище на втория етаж от двуетажната сграда, а Г. И. М. и М. М. са станали собственици на 35 кв.м. в идеални части от целия имот и на гараж. Уговорката за начина на ползване на незастроена част от дворното място, постигната с договора от 2008г. е валидна само между страните по договора, които към него момент са били и единствените съсобственици.“

В контекста на гореизложеното, съдът приема, че възражението на ответниците, че договорът за покупко-продажба от 15.04.2016г, е нищожен в частта, в която К. С. е продала на ищеца В. В. от своите 88 кв.м. ид.ч от целият имот с площ от 392 кв.м., но е определено/посочено, че от тях: 35 кв.м. са земя под гаража и 53 кв. м. ид.ч, представляват незастроена място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, е неоснователно, поради следните съображения: подобно обособяване на реална част за ползване от съсобствения имот може да бъде направено само след съгласуване с останалите съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ, /в случая с М. К./, по аргумент от чл.32, ал.1 от ЗС. Горното води до извод за непротивопоставимост на уговорката за конкретно реално ползване спрямо другите съсобственици, но не и за нищожност. Тя би могла да се обсъжда само ако от съдържанието на нотариалния акт следва, че страните всъщност са прехвърлили реално определена необособена част от УПИ, без тя да е самостоятелен обект и без да са спазени изискванията на ЗУТ. Съдебната практика на Върховен касационен съд последователно приема, че съсобственик не може едностранно да определя конкретна реална част за изключително ползване и разпределението на ползването става по съгласие на съсобствениците с мнозинство над 1/2 идеални части /чл.32, ал.1 ЗС/, както бе посочено погоре. Направеното посочване в нот. акт от 2016г. на местоположението на въпросните 53 кв.м. ид. ч от цялото дворно място, по скоро представлява индивидуализация на фактическо ползване, но безспорно е, че чрез процесната сделка са прехвърлени на ищците въпросните идеални части и че уговорката за конкретно обособено място не обвързва останалите съсобственици без решение по чл.32 ЗС, а такова липсва в случая.

По делото са разпитани по трима свидетели, водени от ищците и от ответниците, досежно установяване на правнорелевантни обстоятелства, относно твърдяната придобивна давност /с оглед заявен в условия на евентуалност от ищците иск с пр. осн. чл.79 от ЗС/, началния и момент, продължителността и, дали е била смущавана или не, как се ползва от страните процесния имот, какви са били отношенията между К.и и В.и през годините, имали ли са спорове и за какво и т.н.

Водените от ищците, свидетели - С. К.а И. /сестра на М. К./, М. Д. М. /съсед на страните/ и Г. П. И. /съпруг на сестрата на ищцата С. В./, посочват, че проблемите между К.и и В.и са за градинката отпред пред къщата /като се влиза в имота се пада вляво/.

С. К.а заяви, че с брат си М. К. решили да построят двуетажна къща в бащиния си имот и всеки да има по един етаж. След като я изградили, двамата теглили жребий, като се разбрали, че който вземе вторият етаж, ще ползва гаража и мястото пред къщата, а който получи първия етаж, ще ползва мястото зад къщата. При жребия, първият етаж се паднал на К., а вторият на сестра му. Мястото пред къщата е било обособено като градинка и свидетелката се разбрала със С. тя да се грижи за нея и да я поддържа /а и вторият етаж не бил напълно завършен и никой не живеел там/. Според Сн. К.а, това място било около петдесет и няколко квадрата като площ.

Св. К.а заяви, че никога с брат си не е имала проблеми за имота, че с тегленето на жребия, са били уредени въпросите за ползването на дворното място и гаража. К.а дарила на дъщеря си своята част от имота, а последната го продала на ищците. Наскоро свидетелката разбрала, че М. не иска да признае мястото пред къщата, че е на ищците и се изненадала, защото през годините брат и никога не е казвал, че това място е негово и и не е имал претенции за него.

С. К.а не е живяла в процесния имот, а и рядко го е посещавала. Дори и след като го е дарила на дъщеря си К., тя не е идвала в имота. Между С. К.а и М. К. /брат и сестра/, никога не е имало имотни спорове.

Св. И. и М. сочат, че от около 2020г са започнали караниците между страните ,след като В.и са изградили ограда, като проблемите са били и за оградата и за мястото пред къщата. К.и изяавили претенции за него.

Св. И. посочи, че ищците след като бетонирали градинката, сложили люлка, барбекю и се събирали вечер пред къщата, пред терасите, а ответниците К.и ползвали място зад къщата.

Св. М. и И. сочат, че отначало при закупуването на втория етаж от къщата от ищците, между тях и К.и /които са на първия етаж/, не е имало проблеми за това място, което свидетелите посочват че е около 40-50 кв.м. С. си е садила в градинката цветя, ягоди, допълнително добавили и пръст. Преди да купят В.и част от имота, С. е ползвала градинката и тя се е грижела за нея, като пред М. М. е казвала, че това място е на С., но К.а го ползва, за да не буренясва.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна като лични, преки, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по делото.

Свидетелите на ответниците П. Д. Г.а, С. Г. Г. и М. Й. С. /всички съседи на страните, без родство с тях/, заявяват, че мястото пред къщата, е било отначало направено като градинка, за която С. се е грижила, а после дошли В.и в имота, бетонирали градинката, сложили си люлка и барбекю и възникнали проблемите между двете семейства, като това е станало около 2020г. Свидетелите знаят, че отначало отношенията между К.и и В.и били много добри, но заради изградена ограда от В. в имота и бетонирането на градинката, започнали конфликтите.

Св. М. Й. посочи, че С. В. първите една-две години от купуването на част от имота, се грижила за градинката, но през останалото време С. я е обработвала.

Свидетелите на ответниците знаят за проблемите между страните от С. и М. и пресъздават казаното им от тях двамата.

Свидетелите заявиха, че преди В.и да купят втория етаж на къщата, никой не е живял там. Само К.и са обитавали имота.

Св. С. Г. заяви, че ползва гаража на ответника Г. М., но не плаща наем. Според свидетеля, Г. си купил гаража от съдебен изпълнител, като после бетонирал площадката пред гаража. Когато В. бетонирал въпросната градинка, М. не е имал претенции и не се е противопоставил.

Св. П. Г.а не знае, дали К.и са се противопоставили при бетонирането на градинката, като заяви, че не е чувала М. да е имал претенции за това място. Свидетелката не знае на кого е това място отпред пред къщата, но е виждала Събина да се грижи за него, когато е било градинка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответниците, досежно твърденията им, че вторият етаж от къщата не е бил обитаем и никой не е живял там до закупуването му от В.и, че отначало отношенията между ищците и ответниците са били добри, че С. се е грижила за градинката през годините, че проблемите между К.и и младото семейство са се появили след изграждането на оградата от В. и бетонирането на градинката, че сестрата на К. е идвала в имота много рядко, всичко гореизложено кореспондира с останалия събран доказателствен материал. Свидетелите на ответниците заявиха, че не знаят на кого е мястото пред къщата /градинката/, а само са виждали С. да я обработва.

По делото, досежно производството по иска по чл.124, ал.1 от ГПК, са назначени и приети три СТЕ, като първите две са единични, изготвени от в.л инж. Л. И. /л.188-189/ и от в.л. инж. М. Ч. /л.340-343/, които са отговорили на въпросите: Каква е общата площ на процесното дворно място ПИ с идентификатор 72624.615.3306 по КК на гр.Добрич, както и на застроената площ, /като се индивидуализират всички построени в него сгради и постройки/? и Каква е свободната площ в идеални части и как се разпределя тя между собствениците /страните по делото/, как се ползва към момента и съответства ли на правата им на собственост? Двете вещи лица са отговорили, че цялото дворно място е с площ от 392 кв.м., в имота има построени четири сгради, а именно: жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 72624.615.3306.1 на три етажа със ЗП 93 кв.м., гараж с идентификатор 72624.615.3306.2 със ЗП от 25 кв.м., еднофамилна жилищна сграда на 1 етаж с идентификатор 72624.615.3306.3 със ЗП 42 кв.м. и сграда с друг вид, производствена, складова, инфраструктурна с идентификатор 72624.615.3306.4, на 1 етаж, със ЗП 7 кв.м. Според в.л. инж. И., общата застроена площ в имота е 199 кв.м, а свободната площ извън цялото застрояване е общо 182 кв.м.

В западната част на имота свободната площ от 64 кв.м се разпределя така: 59.5 кв.м за М. и С. К.и и за сем. В.и – 4.5 кв.м.

Според в.л. М.в, в западната част на дворното място между жилищната сграда с идентификатор 72624.615.3306.1 и западната ограда към улицата остават 39.50 кв.м., които според нот. акт №175/15.04.2016г, били закупени от ищците.

Съдът е изслушал заключенията по двете единични СТЕ на вещите лица Л. И. и М. Ч. експертите, приел ги е, те са оспоР. от страните, като непълни, необективни, изготвени от лица, които не са извършили необходимото измерване с нужната апаратура /в.л. Ч. въобще не е правил измерване, и по негово признание в открито съдебно заседание, е стъпвал на данните от експертизата на инж. К. Б., изготвена и приета по гр. д. №2308/2020г/.

Съдът не кредитира заключенията на първите две единични СТЕ, изготвени от Л. И. и М. Ч., доколкото същите не са пълни, обективни и не са изготвени с нужната компетентност.

И тъй-като възраженията на страните по отношение на първите две СТЕ, са били основателни, съдът е допуснал и назначил тройна СТЕ със същите задачи, като предходните, но и е включил и трети допълнителен въпрос, а именно: Да се определи точната свободна площ със съответната квадратура и разположение в дворното място. Да се изработи скица, като в не се определи, къде се ситуира свободната площ, като се опише точното и разположение и между кои работни точки е фиксирана и с каква площ е?

От изготвеното заключение по тройната СТЕ /приложено на л.395397/, вещите лица Й. К., В. А. и М. Х., са установили, че в КК площта на ПИ с идентификатор 72624.615.3306 е 392 кв.м., но на място при пряко геодезическо измерване, площта на имота е 398 кв.м.

Застроената площ в имота е 203.70 кв.м.

Общата свободна площ за ползване е 194.30 кв.м. Тя е ползвана от страните по делото /и е реално обособено на място, като е очертана в контури на скица – Приложение №1 към експертизата/, така:

• право на преминаване – 31 кв.м., заключени между точки 3.4,5,6,10,19,20 – ползва се от двете страни /ищци и ответници/, контур 9 – жълт цвят,

-право на ползване – 34 кв.м. между точки 2,9,8,7,6,5,4 – ползва се от ищците, контур 10 – син цвят,

-право на ползване 17 кв.м., заключени между точки 1, 21, 22, 18, 23,9,2 – ползва се за достъп с автомобил до гаража от собственика му, който се легитимира като собственик на 35 кв.м по документ, вкл. и земята под гаража – 27 кв.м. /следва да участва в терена пред гаража с 8 кв.м./ - контур 11 – зелен цвят,

-право на ползване – 8 кв.м., заключени между точки 6,7,16,12,11,10 – ползва се от собствениците на първия етаж от жилището, контур 12 – червен цвят,

-право на ползване – 104.30 кв.м., заключени между точки 19,27,28,29,30,31,32,35,36, 43,42,41,38,37,20 – ползва се от ответниците по делото, контур 13-кафяв цвят.

При изслушване на заключението по тройната СТЕ, вещото лице М. Х. поясни, че процесните 53 кв.м ид.ч., разположени по западната граница на имота, са маркирани със сини ленти и са обозначени в контур №10 и №11, като №10 се ползва от ищците, а №11 от собственика на гаража – Г. И..

Съдът кредитира заключението на вещите лица по тройната СТЕ, като пълно, обективно и компетентно изготвено, както и неоспорено от страните.

С оглед така събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищците са доказали право на собственост върху 34 кв.м ид.ч. от имот с идентификатор ПИ 72624.615.3306 по КК на гр.Добрич, цялото с площ по кадастрална карта 392 кв.м., а реално измерено на място 398 кв.м., придобити на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2016г., обективиран в нот. акт №175/15.04.2016г по описа на СВ- Добрич, като за разликата до 53/392 ид.ч., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС.

С отговора по ИМ, ответниците са предявили срещу В. В. и Св. В., шест

негаторни иска, а именно:

Да премахнат мивката, изградена в дворното място, определено за ползване от М. и С.

К.и, намираща се в непосредствена близост до терасата им;

Да премахнат незаконно изградената ограда на западната граница на имота /към

улицата/ и двуметрова масивна, плътна ограда на северната граница на имота;

Да махнат своите движими вещи – барбекю, люлка и чадър от общата им пътека;

Да махнат дървата за огрев от общото на страните стълбище и да престанат да го

ползват като склад;

Да премахнат ел. инсталация и осветителни тела в дворното място, определено за ползване от ищците по насрещната искова молба;

Да премахнат видео камерите, монтирани по фасадата на жилищната сграда /с обхват

на почти цялото празно дворно място/.

При така предявените негаторни искове, в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот, че ответникът осъществява неоснователни действия/поддържа неоснователно състояние, с което препятства упражняването на правото им на собственост в пълен обем, както и че създадените пречки са по-големи от обикновените.

В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително че действията им са правомерни или че разполагат с основание да извършва същите.

В първото по делото редовно проведено съдебно заседание на 25.08.2022г, ответниците са оттеглили иска си, досежно премахване на изградената ограда по западната граница и съдът с протоколно определение от гореупомената дата е прекратил производството по него. Определението е влязло в сила.

В хода на производството, В.и са извършили съответните действия, с които повече не са възпрепятствали и смущавали останалите съсобственици в имота да ползват в пълен обем правата си на собственост, като са преместили дървата си за огрев от стълбищната площадка, прибрали са люлката, чадъра и барбекюто от общата пътека, което се потвърждава и от изявленията на ищците по исковете по чл.109 от СК.

С молба вх. №5621/21.05.2025г, ищците по негаторните искове са заявили, че от тях поддържат само исковете за осъждане на ответниците да премахнат мивката, изградена в дворното място, определено за ползване от М. К. и С. К.а, намираща се в непосредствена близост до терасата им и да премахнат видеокамерите монтирани по фасадата на жилищната сграда. Останалите три иска, именно: да се осъдят ответниците В.и, да премахнат своите движими вещи – барбекю, люлка и чадър от общата им пътека; да махнат дървата за огрев от общото на страните стълбище и да престанат да го ползват като склад ида премахнат ел. инсталация и осветителни тела в дворното място, определено за ползване от ищците, не се поддържат, същите заявят, че няма да внесат дължимата по тях държавна такса и не са я внесли.

При така изложеното по-горе, съдът следва да прекрати производството по тези три иска. Невнасянето на държавната такса след оставяне без движение по чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК води до последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба в съответната част и прекратяване на производството по нередовните искове.

Следва да се разгледат по същество двата иска, които се поддържат от ищците.

Във връзка с исковете по чл.109 от ЗС, са допуснати и назначени три СТЕ.

Относно твърдението на К.и, че поставените от В.и на двора осветителни дела светят силно вечер и им блестят в прозорците на спалнята и не могат да спят, съдът е допуснал експертиза, по която вещото лице след оглед на имота и осветителните тела, да отговори на въпросите: има ли изградена ел. инсталация в имота, с която да се захранват осветителни дела, поставени в дворното място около и на оградата? Има ли разрешение за изграждането и, създава ли опасност за живота и здравето на хората от токов удар и/или опасност от пожар? Осветителните тела, поставени в дворното място осветяват ли имота на първия етаж на сградата, откъм страната на терасата и с какъв интензитет е осветяването на околното пространство? Може ли осветяването да създаде неудобство на живущите на първия етаж?, съдът е допуснал СТЕ и е назначил в.л. инж. В. Ч., който е депозирал заключение /л.192-195/, което е изслушано, прието и неоспорено от страните. Тъй-като ищците не поддържат иска си за премахване на осветителните тела в имота, съдът намира за ненужно да обсъжда заключението по тази експертиза и да изследва въпроса, основателна и доказана ли е тази искова претенция.

Относно иска за премахване на видеокамерите, поставени от В.и на фасадата на сградата, /който се поддържа от ищците/, съдът е назначил СТЕ, по която в.л. инж. М. Н. е депозирал заключение /л. 262-263/, от което се установява, че в имота има монтирана една камера на парапета на терасата на втория етаж и камерата е насочена от терасата в направление към улица ••••. В зрителното поле на камерата попада малка част от двора на имота към ул. ••••, оградата, част от ул. ••••, автомобилите, паркирани на улицата и къщите, които са на отсрещната страна на улицата, заедно с прилежащите им територии. Към заключението е приложен фотоалбум.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и обективно, неоспорено от страните.

Съдът намира този иск по чл.109 от ЗС за неоснователен и следва да го отхвърли, защото по делото не се доказа смущаване на собствеността на ищците, а именно: не се установи камерата да препятства упражняването на правото им на собственост, да заснема стаите/спалните помещения на ищците и да създава пречки по-големи от обикновените. Целта на поставената камера от В.и е да наблюдават паркирания им автомобил на улицата пред дома им, а не да наблюдават собствениците на първия етаж на сградата.

Относно иска за премахване на изградената мивка от ответниците в дворното място под терасата на сем. К.и, съдът е назначил СТЕ, по която в.л. инж. В. Г. е депозирал заключение /л.200-203/, като е дал на въпросите, следните отговори: в процесните 53 кв.м има изградена външна мивка, която е отводнена чрез канализационна тръба ПВЦф110 в тротоара, северно пред и извън имота. Мивката е на разстояние 2 м от терасата на М. К. и не отговаря на строителните изисквания за 3-метрово отстояние. Външната мивка е източник на битова вода и за разлика от дъждовната не може да се излива свободно на терен. Въпреки, че канализационната мрежа на гр.Добрич е смесена /за битови и дъждовни води/, битовите води се заустват само в подземната улична канализация с минимум 2 м земно покритие.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Г., като пълно, обективно и неоспорено от страните.

При така установеното, искът на ищците, като основателен следва да се уважи и да се осъдят ответниците да премахнат външната мивка, изградена в двора на имота, предвид това, че са налице отклонения от строителните изисквания за отстояние на мивката до терасата на ищците и това, че не е заустена в подземната улична канализация с минимум 2 м земно покритие.

По разноските:

По иска с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК: на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. Искът е уважен за 34/53 ид.ч. от претендираните права и е отхвърлен за 19/53 ид.ч.

Ищците са доказали съдебни разноски в размер на 950.00 лв. от които: 50.00 лв. – държавна такса, 300 лв. – адв. възнаграждение /половината от уговореното и платено в размер на 600 лв, доколкото няма разбивка по кои искове, колко е уговоР.я адв. хонорара/ и 600 лв. – депозити за СТЕ. При изхода на спора от установителния иск, в полза на ищците на осн. чл.78, ал.1 от ГПК им се следват 311.62 евро /или 609.43 лв./ – съдебни разноски /изчислени така:950х34/53/.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците /без С. К.а, нейните разноски не се включват в съразмеряването с останалите ответници/ им се следват съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 327.52 евро /изчислени на база стоР. разходи в общ размер на 1787.00 лв., от които: 1487.00 лв. – депозити за вещи лица по СТЕ и 300.00 лв. – адв. възнаграждение /половината от общо 600.00 лв. /2х300/, уговорено по адв. пълномощни на М. К. и Г. М./, /1787х19/53/.

Ищците следва да заплатят на С. К.а съдебни разноски в размер на 127.82 евро /250.00 лв./, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърления иск по чл.124, ал.1 от ГПК спрямо ответницата. Същата е доказала стоР. разноски по делото в размер на 500.00 лв. – адв. възнаграждение, като липсва разбивка, колко лева е уговоР.ят адв. хонорар по всеки един от предявите негаторни искове от С. К.а срещу В.и и този по защитата и по иска по чл.124, ал.1 от ГПК срещу нея, предявен от ищците. Така, поради липса на яснота, съдът приема, че следва да раздели платеното адв. възнаграждение на две и да възложи в тежест на ищцовата страна, да заплати на К.а съдебни разноски в размер на сумата от 250.00 лв.

По исковете с пр. осн. чл.109 от ЗС: При уважен само един иск от шестте предявени негаторни иска, ищците по тях са доказали следните съдебни разноски: 50.00 лв. – внесена държавна такса, 480.00 лв. – депозит за вещото лице В. Г. по СТЕ и общо 550 лв. – адв. възнаграждение /от представените от ищците договори за правна защита и пълномощни на л.100, л.393, л.406, л.408, л.409 и л.461, е видно, че уговоР.ят и заплатен адв. хонорар от С. К.а е 500 лв., от Г. М. – 300 лв. и от М. К. – 300 лв., а в пълномощното на М. М., няма посочена сума за адв. възнаграждение, доколкото в горепосочените пълномощни и договори, не е направена разбивка, какъв е адв. хонорар относно защитата по иска по чл.124, ал.1 от ГПК предявен срещу горепосочените лица и какъв е хонорара за защитата по предявените искове по чл.109 от ЗС, съдът приема, че следва да раздели наполовина горепосочените суми, така от общо уговоР. и платени 1100.00 лв. за адв. възнаграждение, сумата от 550.00 лв. е за защита по негаторните искове/. При уважен само един негаторен иск, и стоР. общо разноски от ищците по него в размер на 1080 лв., ответниците В.и дължат 92.03 евро /или 180.00 лв./ /1080:6/ съдебни разноски на ищците на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

С оглед един отхвърлен негаторен иск и четири по които е прекратено производството, ищците на осн. чл.78, ал.3 от ГПК дължат на ответниците В.и, съдебни разноски в размер на 127.82 евро /или 250.00 лв./. От уговоР.я и платен адв. хонорар от В.и в размер на 600.00 лв., съгласно д-р за правна защита и пълномощно, приложени на л.17 по делото, съдът счита, че за защитата по исковете по чл.109 от ЗС, следва да приеме, че страните са уговорили половината от сумата, а именно: 300.00 лв. която разделена на 5 равно на 250лв/

Така мотивиран, съдът