Присъда № 18 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1612/2025 г.

Мотиви към присъда по НОХД №1612 по описа за 2025г. на ШРС

На 04.08.2025г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен

обвинителен акт по ПД №112/2025г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу В.И.В. с ЕГН •••••••••• роден на •••••••••••• в гр.Нови пазар, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК във вр. с чл.129, ал. 2 от НК, във вр. чл.129 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК;

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че В.И.В. с ЕГН •••••••••• на 26.12.2023 г. в гр.Шумен, в качество на съизвършител с лицата Д.Г.Н. с пост. адрес: с. Кипра, общ. Девня и Г.Д.Г. с пост. адрес: с.Косово, причинил средна телесна повреда на К.С.К. от гр.Шумен, изразяваща се трайно затруднение в движението на десния долен крайник, обусловено от фрактура на тибиалния малеол на десния глезен, разкъсване /руптура/ на делтовидната връзка на глезена, като Д.ето е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК във вр. с чл.129, ал. 2 от НК, във вр. чл.129 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК и че на 26.12.2023 г. в гр.Шумен, в качество на съизвършител с лицата Г.Д.Г. с пост. адрес: с. Косово и Д.Г.Н. с пост. адрес: с. Кипра, общ. Девня, причинил лека телесна повреда на Х.Г.Х. от гр. Шумен, изразяваща се в травматичен отток в областта на двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да наложи на подсъдимия за Д.ието по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК във вр. с чл.129, ал. 2 от НК, във вр. чл.129 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК наказание от 2 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години. За Д.ието по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК предлага да бъде наложено наказание 4 месеца „лишаване от свобода„.

На осн. чл. 23 от НК предлага да бъде определено едно общ наказание до размера на по –тежкото наказание, а именно 2 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по нито едно от двете обвинения. Заявява, че не си спомня нищо. В последната си дума подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ф.Л. при ШАК, пледира за изцяло оправдателна присъда.

Заявява, че липсва квалифициращият признак по т. 12 на чл. 131, ал.1 от НК хулигански подбуди.Заявява, че е осъществено преследване от постр. К. К. което изключва хулиганските подбуди. Твърди наличие на личен мотив. Твърди, че е налице противоправно нападение от страна едното от двете пострадали лица, като по този начин, именно неговите действия са предизвикали настъпването на последвалия конфликт. Заявява също, че е налице неизбежна отбрана, респективно превишаване пределите на неизбежнатаотбрана.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.И.В. живеел в с.Косово, общ.Каспичан.

Вечерта на 25.12.2025г.подс. В. заедно със свои братовчеди - свидетелите Д.Г.Н., Г.Д.Г., Г.Р.С. свид. Е.В.С. и непълнолетния свид.В. В. посетили дискотека „Мегаденс“, находяща се в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №6. До Шумен се придвижили с МПС л.а марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег.№ Н 9825 КВ, предоставен на работодателя на подсъдимия, който автомобил тази вечер управлявала св.Е.С. Всички момчета от компанията били употребили алкохол и се намирали под негово влияние.

На 26.12.2023 г., около 04:20 – 04:30 ч., подсъдимият В., заедно със свидетелите

Д.Г.Н., Г.Д.Г. Г.Р.С., Е.В.С. и В. В., си тръгнали с лекия автомобил „Сеат Леон“, управляван от Е.С. Колата се движела по локалното платно на бул. „Симеон Велики“ в посока от дискотеката към центъра, като на кръстовището с ул. „Перелик“ трябвало да направи обратен завой, за да се насочи към изхода на града.

По същото време в близост до кръстовището се намирали пострадалите К.С.К. и Х. Г. Х., придружавани от тяхната приятелка, св. Н.П.Н.. Тримата свидетели също били в дискотеката, тръгнали си, тъй като решили да се поразходят и вървели пеш. По пътя се спрели на тротоара, в близост до кръстовището и до находящата се там газ станция. Спрели за да си поговорят, защото не се били виждали от известно време, а в дискотеката било много шумно и не можели да си говорят. Св.Н. позирала, а свид. К.К. й правил снимка с телефона си.

В този момент, автомобилът, в който били подсъдимия В. И. В. и свидетелите- Д.Г.Н., Г.Д.Г. Г.Р.С. В. В., управляван от свид. Е.В.С., движейки се бавно, минавал покрай тях.

Свидетелят Г.Г. отворил задната дясна врата /в движение/ и извикал към момчетата К.С.К. и Х.Г.Х.: “Ако не можете вие да я оправите, дайте я на нас.“ и намиращите се в автомобила избухнали в смях. Свидетеля К. К. реагирал словесно.

Седящите на задната седалка в автомобила /подс.В., свид.Г. и свид.Н./ започнали да отправят вербални обиди към пострадалите и приятелката им, наричали ги „мърши“ и ги псували. Някой от седящите в колата, отправил предизвикателно към постр. К. реплика : „Ела бе, ела“.

Отправените обиди разгневили постр. К.К., който тръгнал след автомобила.

В този момент МПС продължило да се движи бавно и навлязло в кръстовището на бул.“С.Велики“ и ул.“Перелик“, като преминало северното пътно платно за движение, изчаквайки автомобил по южното платно.

Малко по-назад след постр. К. К. вървящ след автомобила, тръгнала и свид. Н., а след нея тръгнал постр.Х.. Свид.Н. и Х. спрели на пътното платно, зад указателната табела в края на разделителния остров.

След извършване на маневра обратен завой, автомобила продължил да се движи направо.

В това време К. почти стигнал до задната част на МПС, който продължавал да се движи бавно напред. Малко след това автомобила спрял.

Пострадалият К. хванал дръжката на задната лява врата, но не успял да я отвори, защото в този момент подсъдимия В., св.Г. и св.Н. слезли от дясната страна на МПС и се отправили

към него. Като видял това, К.К. се обърнал и с големи крачки тръгнал в обратна посока, като постепенно ускорявал хода си, преминаващ в бягане.

От МПС слязъл и свид. Г.С. и последвал подс.В., св.Г. и св.Н., които гонили постр.К.К..

Свид.В. В. излязъл от МПС и първоначално останал до колата. От МПС слязла и свид.С.а и малко по-късно, също тръгнала след съпруга си свид. Г.С..

Подсъдимия В., св.Г. и св.Н. застигнали постр.К. и започнали да му нанасят удари с ръце и крака в областта на главата, горните крайници и долните крайници. В резултат на ударите пострадалия бил повален на пътната настилка. Опитал да се изправи, но не успял и паднал назад.

След това тримата нападатели -подсъдимия и съучастниците му последователно се насочили към местото, където се намирал постр. Х. и му нанесли удари в областта на главата. Междувременно постр. К.К. успял да се изправи и се отправил към местото, където се намирал втория пострадал -Х.Х. и св. Н. Н..

Двама от нападателите, отново се насочили към постр.К.К. и отново му нанесли няколко удара, от които пострадалия бил отново повален на земята. Постр. К. се изправил с помощта на свид. Н..

Две минути след началото на инцидента, подсъдимият В., св.Г. и св.Н., както и останалите свидетели се насочили към автомобила и си тръгнали.

След инцидента постр.К. се обадил на тел. 112 и не след дълго на място пристигнала полиция и екип на ЦСМП-Шумен. К. бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ Шумен, където се установило, че вследствие на ударите му била причинена тежка контузия на десния глезен. Наложило се да постъпи за лечение в МБАЛ Шумен, за да му бъде направена хирургична операция.

Постр.Х. също посетил Спешно отделение на МБАЛ Шумен, където му била оказана мед.помощ, тъй като от нанесените удари по лицето имал оток на двете очи. Било образувано ДП № 1233/2023г. по описа на РУ Шумен.

По делото е приложено СМУ № 5/2024г. издадено от МБАЛ Шумен АД, Отделение по Съдебна медицина на пострадалия К.С.К..

В хода на ДП са назначени и изготвени Съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №136 /2024г., / л.14, том 2 от ДП №1233/2023г./ на пострадалия К.С.К.; Съдебно – медицинската експертиза № 135/2024г. по писмени данни / стр.3, том 2 от ДП №1233/2023г. /на пострадалия Х.Г.Х.; и Комплексна съдебно- психиатрична психологична експертиза на подсъдимия В.И.В..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели: постр.Х. Х., вкл. и показанията му, прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /стр. 58 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/; показанията на постр. К. К., вкл. и прочетените показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК /стр.43 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/; от показанията на свид. Н. Н., вкл. и показанията й прочетени на осн. чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК /стр.64 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/ ; частично от показанията на свид. Г.Г. дадени в с.з., вкл. и частично от приобщените показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /стр.71 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/; частично от показанията на свид. Г.С. дадени в с.з., вкл. и частично от приобщените показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /стр.75 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/, както и от показанията му дадени пред състав на ШРС на 25.04.2024г. / стр.78 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен/; частично от показанията на свид. Е.С.дадени в с.з., вкл. и частично от приобщените показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /стр.73 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен; от показанията на свид. П.Р.; частично от показанията на свид. И.С. и частично от показанията на непълнолетния свид. В. В., дадени в с.з. в присъствието на родител.

Фактическата обстановка, приета от съда, се изяснява и установява и чрез приетите в съдебно заседание заключения по следните експертизи: съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 136/2024 г. на пострадалия К.С.К. (л. 14, том 2 от ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ - Шумен); съдебно-медицинска експертиза № 135/2024 г. по писмени данни на пострадалия Х.Г.Х. (л. 3, том 2 от ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ - Шумен); както и заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В.И.В. (стр. 137, том 1 от ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ - Шумен).; въз основа на заключението на изготвената по делото видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза (Протокол № 28/2026 г.); Протокола за разпознаване на лица и предмети (стр. 92, том I от ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ-Шумен); Протокола за оглед на местопроизшествието, приложеното веществено доказателство и фотоалбума (стр. 36-42 от том I на ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ-Шумен), както и от всички събрани по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателствени материали.

Хронологията на събитията, настъпили на посочената в обвинителния акт дата и в съответния времеви интервал, се потвърждава и от приобщените веществени доказателства: един оптичен носител (диск), съдържащ видеозапис от охранителна камера на входа на „Газмаркет“ за периода от 04:20 ч. на 26.12.2023 г. (л. 29 от том II на ДП №1233/2023 г. по описа на РУ Шумен), както и от приложен CD носител с 6 файла с електронни картони и 1 аудиозапис от РЦ 112 – Варна (л. 104 от том I на ДП №1233/2023 г. по описа на РУ Шумен).

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява в значителна степен въз основа на показанията на пострадалия Х. Х., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК негови показания (стр. 58 от том 1 по ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ Шумен); показанията на пострадалия К. К., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК негови показания (стр. 43 от том 1 по ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ Шумен); както и показанията на свидетеля Н. Н., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК нейни показания (стр. 64 от том 1 по ДП № 1233/2023 г. по описа на РУ Шумен).

Показанията на пострадалия К. К. са логични и убедителни; те по безспорен начин доказват участието на подсъдимия в нанасянето на телесните повреди на двамата пострадали. В подкрепа на това е и извършеното от К. К. разпознаване на подсъдимия (стр. 92, том 1 от ДП). Твърденията на К. се потвърждават в голяма степен и от показанията на другия пострадал – Х. Х., както и от свидетелката Н. Н.. Съдът приема за обясними някои дребни противоречия в изявленията на тримата свидетели, предвид изминалия период от време. Въпреки това съдът счита, че техните показания относно основните факти и обстоятелства са последователни и заслужават доверие.

Показанията на свидетеля П.Р. дадени в съдебно заседание, не съдържат релевантна информация относно конкретния инцидент. От тях се установява, че въпросното МПС „Сеат Леон“ с рег. № Н 9825 КВ е служебен автомобил, предоставен от работодателя на подсъдимия В.И.В..

Съдът кредитира показанията на свидетелката И.С., майка на подсъдимия В.И.В., единствено в частта относно фактите, които е възприела лично – с кого е бил синът й във въпросната вечер, с какъв автомобил са се придвижвали и присъствието на свидетеля В. В. в компанията. В останалата част твърденията й за детайлното описание на облеклото на лицата не се кредитират, тъй като съдът намира подобни подробни спомени за съмнителни с оглед на изминалия период от време.

Съдът не дава вяра и на показанията, дадени от тази свидетелка при повторния й разпит на 31.03.2026 г., при запознаване със записа от охранителната камера по досъдебното производство. Съдът приема, че изявленията на свидетелката, продиктувани от родствената й връзка с подсъдимия, целят неговото оневиняване за инцидента.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че в нощта на 25 срещу 26.12.2023 г. е бил в компанията на подсъдимия и свидетелите Д.Г.Н., Г.Д.Г. Г.Р.С. и Е.В.С.. Този свидетел не е бил разпитан в хода на досъдебно производство №1233/2023 г. по описа на РУ Шумен. Обстоятелството, че св. В.В. е бил заедно с компанията на подсъдимия, се потвърждава от частично кредитираните показания на свидетелката И. В.а, дадени в съдебно заседание. Съдът кредитира показанията и на св. В. частично, единствено по отношение на този факт.В останалата им част, включително твърдението му, че разпознава лицата на записа от охранителната камера, съдът намира показанията на В. В. за предубедени. Налице са съмнения за предварителна подготовка на свидетеля за разпита, подкрепени от факта, че в съдебно заседание, без да му е бил зададен конкретен въпрос, той сам заявява: „Как бяха облечени ли?“. Присъствието на още едно лице в компанията на подсъдимия и неговите братовчеди се установява и изяснява не само от частично кредитираните показания на свидетелите В. В. и И. В.а, но и от заключението на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза (Протокол № 28/2026 г.). В изследването, извършено от експерта, са посочени общо шест лица (под номера № 4, № 5, № 6, № 7, № 8 и № 9), заснети в обхвата на камерата.

Приетата и описана фактическа обстановка се установява от кредитираните части от показанията на следните свидетелите Г., С. и С.а. Съдът кредитира частично показанията на свид.Г.Г. дадени в с.з. и кредитира частично приобщените показания на този свидетел от ДП № 1233/2023г., относно заявеното къде са били процесната вечер и кои лица са нанасяли удари на двете момчета, а именно в следните части: В с.з. проведено на 27.11.2025г./стр 95/, свид.Г. Г. заявява : „……Момчето каза : “ Какво, какво каза?“ и тръгна към колата …………………и после ние слязохме и стана боят ………….Бихме го аз, Д. и В.…………………Ние тримата се бихме с двамата ………….…“. .

В разпита си по ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен /стр. 71 от ДП/ свид.Г. Г. посочва също :“………….. същия ден около 22,30 часа решихме да отидем на дискотека в тр. Шумен …………бяхме с автомобила на леля ми И.…………….…..Първо аз, В. и Д. се бихме с високото момче ………..Всеки удряше където намери ………….В един момент той се изправи и продължихме да се бием……….…“

Съдът приема за достоверни също част от показанията на свид.Г.С. дадени в с.з., както и кредитира част от показанията му дадени по ДП№ 1233/2023г., относно това къде е бил процесната вечер и относно заявеното кои лица са нанасяли удари на двамата пострадали. В с.з. проведено на 27.11.2025г./стр 98/, свид. Г.С. посочва : „ ………….Д., В. и Г. започнаха да се бият с двете момчета . Един зад друг бяха двете момчета……….“ .

В разпита си по ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен /стр. 75 от ДП/ свид. Г. С. сочи : „ …………..В. и Г. тръгнаха да се бият с по-ниския мъж. Видях, че Д. и този повисокият мъж даже паднали на земята………..“.

В показанията си свид.Г. С. дадени пред състав на ШРС на 25.04.2024г. / стр.78 от том 1 на ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен, заявява :“ ……………… Излязохме на дискотека „Мега денс“ в гр. Шумен на Коледа миналата година. Бях с Г., Д., В. и Е.. Това са мои братовчеди, а Е. ми е жена. ………. Автомобила е на леля ми И.. Автомобила Сеат Леон. Е. управляваше автомобила. Аз седях отпред. Д. беше в лявата страна, зад шофьора, Г. по средата, а В. в дясно зад мен. Като тръгнахме с автомобила се насочихме да се прибирам към вкъщи. В посока към града до обръщалото. Моя прозорец беше леко отворен и в лявата страна на Д. беше отворен. Потеглихме с автомобила в дясната страна вървяха две момчета и едно момиче. Те се движеха по тротоара и вървяха към гр. Шумен. Това става след дискотеката, може би на 200-250 метра. Вървяха си. Момичето се спъна и момчетата отзад започнаха да се смеят. ……….. .Това става по време на движение. Ние се движехме бавно и бяхме тъкмо на обръщалото. Г. каза „ако Вие не можете да я оправите, дайте я на нас“. Прозореца беше отворен. Той каза така, чух гласа на Г.. …………….. Имаше предвид да прави секс с нея. ………………..Спряхме колата, защото Д. тръгна да излиза по време на движение. Искаше да излезе и да се сбият. Тогава жена ми спря. ………………... Първо слезе Д. от колата и започнаха да се бият, после слезе Г., В., а после и аз. Тримата тръгнаха да ги гонят и се биха по средата на обръщалото. Едното от момчетата по-високото падна на земята. Аз се опитвах да ги разтърва, после по-ниското момче се опита да се намеси като удари братовчед ми В. и тогава започнаха и другите двама - Г. и В. да се бият с ниския. Д. беше паднал на земята с по-високото момче. После Д. стана и това момче по-високия тръгна към мен. По-високия първо тръгна към тях, те излязоха от колата и започнаха да се бият. По-високия беше до колата. Аз като слязох той беше до колата отзад. .. ……………... След като тримата ми братовчеда слязоха от колата аз също веднага слязох и гледах какво става. Започнаха да се бият. Тръгнаха тримата към високото момче, за да го бият. После се намеси по-ниския и дойде и другото момиче. Събаряха се долу. В. и Г. биеха високото момче, но той като падна се обърнаха към другия. Д. с това момче се биеха долу, удряха се и по едно време стана. Удряше го с крака. После по едно време това момиче се намеси като удряше братовчед ми с чантата по главата и тогава и моята жена се намеси. …………. Всичко тръгна от Г. дето е казал тези думи на това момиче и явно момчетата са се издразнили, …….. С бяло горнище беше облечен В., със светло дънчено яке беше облечен Г., а с розова риза и бежов панталон беше Д.. ….. ………… Тогава започнах да се карам с тях да спрат. Г., В. и Д. първо удряха и биха по-високото момче, Г. и В. тръгнаха към по-ниския, а Д. беше на земята. Първо високото момче падна на земята и тогава дойде по-ниския при нас и двамата отиват да бият пониския, а Д. остана с падналия. После Д. стана първи и започна да удря пак високия по краката. Риташе в областта на краката и гърба. Като отидоха тримата го събориха и го удряха с ръце и крака по тялото, но не знам къде точно. ………………... После дойде момичето, В. и Г. като биеха по-ниския тя започна да удря В. с чантата....“

Кредитираните изявления на този свидетел се потвърждават и от казаното

пострадалите, поради което съдът ги намира за достоверни в посочените части.

Съдът кредитира частично и показанията на свид. Е.С.дадени в с.з., както и приема за достоверни част от приобщените й показания, дадени по ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен. Приема се за достоверно заявеното от свидетелката къде е била в процесната вечер и изявленията й кои лица са нанасяли удари на двете пострадали момче. В с.з. проведено на 27.11.2025г./стр 100/, свид. Е.С.а посочва: „Въпросната вечер бяхме аз, мъжът ми Г., Г., Д. и В., заедно, на дискотека „Мегаденс“. Като излизахме, аз шофирах. Момчетата бяха почерпени и по време на тръгване ………. Г. се пошегува с момичето. Двете момчета и момичето се бъзикаха на пътя и Г. каза: „Ако не можеш да правиш ти, ще сляза аз да правя“, ……….. Имал е предвид да си легне с нея. Бяха в дискотека, бяха почерпени. Това го каза Г.. …………….. Аз шофирах, не знаех какво става. Аз тръгнах, изчаках да мога да изляза на пътя, защото там минаваха коли. ………………..Тогава спрях колата и слязоха момчетата от колата и започнаха да се бутат, да се бият. …………. Всички момчета слязоха от колата. ………... Г., Д. и В. се биеха с двете момчета. Не си спомням дали първо с едното момче или с двете. ……………, В. ……………, блъскаха се, удряха се. Нанасяше удари, ……….. .. ………… В. удряше някого, но не си спомням точно кого от тях. Момичето започна да удря с чантата. Аз тогава изтичах от колата. ………..Изтичах при нея. Попитах я: „Ти защо се месиш в мъжкия бой?“. Тя ми каза: „Те са ми приятели, те защо ни нападат?“ Аз й казах: „Вие бяхте виновни, защото вие първи ни нападнахте с момичето“. Тя ме дръпна за косата, аз нея - също. ………………..… Те се качиха в колата и тръгнахме.“

Изложеното се подкрепя и от заявеното от тази свидетелика по ДП№ 1233/2023г. по описа на РУ Шумен /стр. 73 от ДП/, а именно :“… ……..Снощи на 25.12.2023г. решихме да отидем на дискотека „Мегаденс“ в Шумен ……..потеглихме от с.Косово с л.а. Сеат шуменски рег. номер , черен на цвят …………даден на лелята на мъжа ми И. , която е майка на В.……Тъй като трябва да изляза от града , а няма къде да направя обратен там продължих малко напред за да успея да обърна . В близост до една газстанция има място да направиш обратен . Вдясно от тротоара имаше две момчета и едно момиче. Нещо се снимаха …………..компанията в колата започна…………. да псува …………Г., В. и Д. продължаваха да се бият …............“.

Кредитираните части от гласните доказателства от разпита на посочените свидетели, разкриват обстоятелствата, на които тези свидетели са очевидци, на факти и обстоятелства, имащи значение по делото. В съвкупността си, кредитираните показания на горепосочените свидетели изясняват възприетите от тях действия на подсъдимия. По своята същност показанията им са пряко доказателство, доколкото свидетелите са очевидци на действията, извършени от подсъдимия. Следва да се отбележи също, че изминалият период от време (почти две години) обяснява и наличието на някои противоречия в показанията, но доколкото кредитираните части от показания дават информация за основните факти, отнасящи се към предмета на доказване, съдът ги възприема като достоверни и им дава вяра.

Останалите части от показанията на посочените свидетели /Г., С. и С.а/ не се ценят като достоверни, като съдът намира, че не се подкрепят от доказателствената съвкупност, както и че са в противоречие с останалите доказателства.

Преценявайки кредитираните части от показанията на горепосочените свидетели със заявеното от пострадалите, с показанията на свид. Н., както и преценени изцяло с всички приобщени доказателства по делото, включително и след съпоставянето им със заключението на видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, съдът намира, че се установява и изяснява, приетата фактическа обстановка, включително се потвърждава коментираната последователност на събитията по време на инцидента.

Анализа на събраните доказателства според настоящата инстанция налага извод, че именно подсъдимият В.И.В. и съучастниците му Д.Г.Н. и Г.Д.Г. са нанасяли ударите на всеки един от двете пострадали лица, т.е. установява се по безспорен участието в Д.ието от страна на подсъдимото лице, в качеството на съизвършител при нанасянето на телесните увреждания на всеки един от двамата пострадали. Съдът приема за безспорни и убедителни показанията на пострадалия К.. Убедителни са и кредитираните части от показанията на свидетелите Г.Г., Г.С. и свид. Е.С. а именно заявеното относно участието на подсъдимия при причиняване на телесните повреди на пострадалия К.К. и участието му при причиняване на телесна повреда пострадалия Х.Х.. Изясняват механизма и начина на извършване на посегателството, при което са причинени телесни повреди на две лица.

Показанията на всеки от двамата пострадали се подкрепят от заключенията на Съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №136 /2024г., на пострадалия К.С.К. и Съдебно – медицинската експертиза № 135/2024г. по писмени данни на пострадалия Х.Г.Х..

В приложеното СМУ № 5/2024г. издадено от МБАЛ Шумен АД, Отделение по Съдебна медицина на пострадалия К.С.К. / ДП № 1233/2023г./ том 1 стр. 49 / са описани следните травматични увреждания: контузия на десния глезен : Фрактура на тибиалния малеол на десния глезен; разкъсване/ руптура / на делтовидната връзка на глезена; контузия на главата : множествени кръвонасядания в областта на лицето ; състояние след кръвотечение от носа ; множествени кръвонасядания и единично охлузване в областта на горните крайници. В заключението е посочено, че травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалия. Причинено е трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец.

От заключението на изготвената по ДП и приета в с.з. Съдебно - медицинска

експертиза по писмени данни №136 /2024г., / л.14, том 2 от ДП №1233/2023г./ на пострадалия К.С.К. се установява, че е получил следните травматични увреждания: контузия на главата: множествени кръвонасядания в областта на лицето; състояние след кръвотечение от носа; контузия на крайниците: множествени кръвонасядания и единично охлузване в областта на горните крайници; контузия на десния глезен, Фрактура на тибиалния малеол на десния глезен, разкъсване/ руптура / на делтовидната връзка на глезена.

Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар , натиск и разтягане и триене / за охлузването/. Експерта е посочил, че общо може да се каже, че счупването на голямопищялния малеол може да бъде получено при директен удар върху него – по –вероятно с крак. В резултат на получените травматични увреждания на пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по –голям от един месец средно 3-3 и половина месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

На въпрос на защитата в с.з., дали при описаната травма е възможно активно

движение и да се ходи непосредствено след инцидента, вещото лице посочва, че непосредствено след инцидента пострадалия може да се изправи, може да извършва движения, докато отокът стане достатъчно голям за да ограничи движението на глезена /стр. 136 от делото /.

От заключението на изготвената по ДП и приета в с.з Съдебно – медицинската

експертиза № 135/2024г. по писмени данни / стр.3, том 2 от ДП №1233/2023г. /на пострадалия Х.Г.Х. се установява, че е получил следните травматични увреждания: травматичен оток в областта на двете очи. На приложените два бр. снимки на хартиен носител, предоставени от св. Х. по време на разпита му на 23.02.2024г., се виждат насинявания на горния клепач и на вътрешния очен ъгъл на дясното око, както и на вътрешния очен ъгъл на лявото око и на лявото подочие. Експерта е посочил, че всички установени увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или натиск. По механизъм регистрираните травматични увреждания могат да бъдат получени по начина съобщен от пострадалия и част от свидетелите - нанасяне на удари с ръце и крака.

От заключението на изготвената по ДП и приета в с.з Комплексна съдебно-

психиатрична психологична експертиза на подсъдимия В.И.В., се установява, че не страда от психично заболяване или умствена изостаналост и не фигурира в регистрите на ДБП с.Царев брод. Експертите са приели, че може да се обсъжда средна степен на алкохолно опиване, протекло само с количествени промени в психичната дейност. Към момента на извършване на Д.ието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на извършване Д.ието е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с него и да ги възпроизвежда в обясненията си относно случилото се, ако желае. В личностовата структура на осв. не се маркират особености, които да са проявени на клинично ниво и да представляват

феномени засягащи личностовите характеристики водещи до системна поведенческа дезадаптация на социално ниво. Мирогледните възгледи и неговата житейска позиция носят просоциална ориентация; осв. има адекватни възможности да се съобразява със социалните норми. По –големият му стремеж към самостоятелност може да бъде източник на конфликти, особено когато му се противопоставят. Експертите са приели, че когато осв. е притиснат от обстоятелства, засягащи неговата сигурност или тази на близки за него хора, се наблюдава готовност към по- бърз интензитет на негативните емоции, което в съчетание с леко понижен самоконтрол може да отключи импулсивна реакция, изразяваща се във вербално или поведенческо отреагирване. В ситуации, застрашаващи собственото му благополучие, прибягва към себесъхрананителен и външно-обвинителен стил на поведение в опит да минимализира негативните последствия за себе си. В такива моменти на оневиняване, осв. би могъл съзнателно да премълчи или изопачи факти и данни с цел лична изгода. Проведените психиатрично и психологично изследвания и представените за целите на експертизата свидетелски показания не съдържат описания на психичното състояние на дееца към този момент – поведение, емоции, вегетативна симптоматика, преживяване по време на конфликтите и след приключването им, даващи основание за обсъждане на физиологичния афект.

Показанията на двамата пострадали, показанията на свид. Н. и кредитираните части от показания на свидетелите по делото се подкрепят и от заключението на назначената по делото и приета в с.з. Видео-техническа и лицево идентификационна експертиза - Протокол №28/2026г.

В заключението на същата вещото лице посочва, че изследваният Обект №1 - 1 бр. оптичен носител с фабрични надписи „maxell CD-R 700MB 80MIN 52 х“, находящ се на лист 29 от том II от ДП № 1233/2023г. по описа на РУ - Шумен съдържа един видеофайл и един видеоплейър за възпроизвеждане на видеофайлът. Видеофайлът е с име, GAZ MARKET HCVR_ch6_main_20231226041959_20231226043955.dav- converted“ от една цветна камера за наблюдение, без звук.

Камерата е в режим на нощно заснемане с помощта на инфрачервена светлина при което изображенията са черно бели. Видеофайлът се състои от общо 8370 кадъра.

При прегледа на видеофайлът се установило, че е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Тайм кода вкопиран в изображенията не се прекъсва. Не са установени нарушения в структурата на пикселната решетка.

От лицата и действията им са били извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS6 и са представени и подредени в хронологичен ред в Приложение1. При прегледа на извлечените снимкови кадри от видеофайловете, и направената им оценка се констатирало, че те са с качество, което не позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетите лица. Резултатът от изследването позволявал да се направи извод, че извлечените снимки от видеозаписът са негодни за провеждане на лицево- идентификационно изследване, защото идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис или фотоснимка изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, белези и др. Позицията на камерата, ракурса, отдалечеността от обектите, тъмната обстановка, наличие на шум в изображението, ниската резолюция и ниската кадрова честота не дават възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на лицата.

Поради изброените по-горе фактори експерта е преценил, че записите са негодни за идентификация на лица, но са годни за разпознаване от лица които ги познават или са ги виждали.

В заключението си експерта е посочил, че по време на инцидента ако подсъдимия е бил с черно яке, отговаря по описание на лице № 4. Ако е бил по бяла риза е възможно да отговаря на лице № 5. Експерта сочи, че е възможно е да има промяна в цветовете на дрехите на лицата, записът е черно бял. Камерата е записвала с помощта на инфрачервена светлина при която е възможна промяна в цветовете в зависимост от материята, дали отразява или поглъща светлината.

Като прецени приетото заключение на Видео-техническа и лицево

идентификационна експертиза, конкретно отразеното на стр. 5 от заключението, относно първоначалното позициониране на три лица в горната лява част на кадъра на тротоарната площ и като съобрази изявленията на пострадалите К.С.К. и Х.Г.Х. и на св. Н. П. Н. дадени при предявяването на записа от охранителната камера в с.з., съдът приема, че на обозначеното лице под №1 в експертизата, отговаря пострадалия К.С.К.; на обозначеното лице под №2 в експертизата, отговаря пострадалия Х.Г.Х.; на обозначеното лице под №3 в експертизата, отговаря св.Н. П. Н..

Експерта е посочил следното : „Двете лица са от видимо мъжки пол а едното от видимо женски пол. Едното лице от видимо мъжки пол е по-високо от другите две. Облечено е с по-светла горница (вероятно суитчър) и черни панталони с дълъг крачол. Обуто е с черни обувки. Лицето е със средна охраненост на тялото. За целите на изследването лицето ще бъде обозначено под № 1.

Второто лице от видимо мъжки пол е облечено с горница която е бяла на цвят в горната си част (раменете) и по-тъмна в долната част, с по-светъл панталон. Обуто е със светли обувки. За целите на изследването лицето ще бъде обозначено под № 2.Третото лице е от видимо женски пол. Облечено е черно яке и тъмен панталон. Обуто е с тъмни обувки. Лицето е със слабо телосложение с тъмна дълга коса. За целите на изследването лицето ще бъде обозначено под № 3.“

Съобразявайки изложеното в показанията на пострадалите, относно МПС в което са били нападателите им, и описаното от заключението на експертизата на стр.6, съдът приема, че МПС посочено като „лек автомобил, тъмен на цвят, който в 04:22:11 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 920 и 00:02:11,420 часа от началото на записа от лявата част на кадъра по пътното платно в обхвата на камерата се появява и се движи в посока горната част на кадъра“, е лекия автомобил с който са се придвижили до Шумен подсъдимия В. В. и свидетелите .

В подкрепа на изложеното от пострадалите е и отразеното от експерта в експертизата : „в 04:22:16 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 957 и 00:02:16,706 часа от началото на записа автомобилът е в близост до трите лица които стоят на тротоара. Отваря се задната дясна врата на автомобила и същият предприема маневра „обратен завой“. Видимо лицата от автомобила провеждат комуникация с лицата стоящи на тротоара.“

По отношение идентификацията на лицата от групата придвижваща се с МПС, участващи в инцидента /от изследвания запис от охранителна камера/, съдът приема изцяло посоченото от експерта в изготвената експертиза, че извлечените снимки от видеозаписът са негодни за провеждане на лицево- идентификационно изследване, защото идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис или фотоснимка изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, белези и др. Позицията на камерата, ракурса, отдалечеността от обектите, тъмната обстановка, наличие на шум в изображението, ниската резолюция и ниската кадрова честота не дават възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на лицата.

Последователността на събитията в приетата и описаната от съда фактическа обстановка, се установява и от подробно описаната от експерта последователност на действия на лицата навлизащи в обхвата на камерата, разделени на две групи. В подкрепа на изводите на съда е и възпроизведения в с.з. звуковия запис от СД с 6 файла с електронни картони и 1 аудиозапис с имена на файловете, от РЦ 112 –Варна / стр. 104 от том 1 от ДП №1233/2023г. по описа на РУ Шумен/.

От същия се установява и потвърждава, че пострадалия К. е подал сигнал за инцидента. Настоящата инстанция приема, че събитията са се развили по начин и в последователност, описана във приетата фактическа обстановка.

Категорично не се споделя заявеното становище от защитата, че всъщност единия от пострадалите е извършил нападение над намиращите се в МПС, а подсъдимия и съучастниците му – свид. Д.Г.Н. и свид.Г. Д. Г. са се защитавали. Подобен извод, според съда е несъстоятелен.

Внимателния преглед на 1 бр. оптичен носител /диск/ съдържащ видеозапис от охранителна камера, отразеното от експерта в т. 7 от Видео-техническа и лицево идентификационна експертиза и анализа на кредитираните свидетелски показания, опровергават категорично това становище на защитника на подсъдимото лице. От записа се установява, че действително постр. К. /разгневен от обидите и псувните / се насочва и върви след автомобила в който се намират подсъдимия и свидетелите, но също от записа и от описаното във видео-техническата експертиза няма действия от които да следва извод, че извършва нападение или нанася удари спрямо някой.

Напротив, на стр.7 и следваща се установява следната последователност на действия: „в 04:22:37 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1107 и 00:02:38,133 часа от началото на записа лице № 1 достига до задната лява част на автомобила и същият потегля в посока лявата част на кадъра. Не се вижда лице № 1 да отваря врата на автомобила. Лице № 1 започва да бяга след автомобила. В 04:22:43 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1149 и 00:02:44,132 часа от началото на записа, автомобилът излиза от обхвата на камерата от горната лява част на кадъра. Лице № 1 спира на място.

В 04:22:45 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1161 и 00:02:45,847 часа от началото на записа, лице № 1 се обръща и с големи крачки тръгва в обратна посока, като постепенно ускорява хода си преминаващ в бягане. Лице № 2 и лице № 3 се намират на пътното платно зад указателната табела поставена в края на разделителния остров.

В 04:22:46 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1164 и 00:02:46,275 часа от началото на записа, след лице № 1 в обхвата на камерата започват да се появяват лица от видимо мъжки пол, които бягат след лице № 1.

В 04:22:47 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1175 и 00:02:47,846 часа от началото на записа, в обхвата на камерата влизат общо четири лица които бягат след лице № 1.

Същевременно от отразеното на стр. 10 и 11 и 15 от заключението на видеотехническата експертиза става ясно и се вижда извършеното нападение над пострадалия К. и същото е описано в следната последователност :

„Първата група се насочва към горната част на кадъра на пътното платно вкръстовището. ………………………………………………………………........

В 04:22:54 часа по таим кодът вкопиран в изображението, кадър 1220 и 00:02:54,275 часа от началото на записа, лице № 4 достига до лице № 1 и видимо си разменят удари с ръце. В 04:22:55 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1231 и 00:02:55,846 часа от началото на записа, лица № 5 и № 6 също достигат до лице № 1 и го повалят на пътната настилка. Видимо му нанасят удари с ръце.“

…………………………………………………………………………………………………………….

„В 04:23:27 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1454 и 00:03:27,701 часа от началото на записа, лице № 6 се обръща и тръгва към лице № 1. От втората група се отделя лице № 5 и също тръгва към лице № 1“

В 04:23:29 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1468 и 00:03:29,701 часа от началото на записа, лицата № 5 и № 6 повалят на земята лице № 1. Видимо лице № 5 му нанася удари с ръце.

………………………………………………………………………………………………………………

В 04:23:37 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1525 и 00:03:37,843 часа от началото на записа, лицата № 5 и № 6 се оттеглят от лице №1;

„В 04:23:46 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1585 и 00:03:46,414 часа от началото на записа, лице № 1 се изправя с помощта на лице №3“.

Поради изложеното съдът намира, че са налице безспорни доказателства за предприетите действия от подсъдимия и съучастниците му спрямо пострадалия К., а не обратното.

Не отговаря на действителността и заявеното твърдение от защитата за наличие на противоречия между заявеното от свид. Н.Н., че е помогналата на К. да стане и отразеното във видео-техническата експертиза. В тази насока следва да се отбележи, че в абзац 3 от стр. 15 от Видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, експерта е отразил: „В 04:23:46 часа по тайм кодът вкопиран в изображението, кадър 1585 и 00:03:46,414 часа от началото на записа, лице № 1 се изправя с помощта на лице№3.“

По отношение на обясненията на подс. В.И.В. дадени в с.з., съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава обяснения по обвинението каквито желае.

За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 НК), "обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са негово основно средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал" (в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.).

При преценката на обясненията на подсъдимия, съдът съобрази, че те освен

източник на доказателства са и средство за защита, упражняването на което не налага задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия се определя и след преценката им на базата на последователност и логичност, както и след преценката им в съответствие с останалия приобщен доказателствен материал. Съдът приема, че обясненията на подс. включително и заявеното, че не си помня нищо, представлява своеобразна защитна версия. В тази връзка, възприема изявленията на подсъдимия направени в с.з., относно облеклото му в процесната вечер, като ги намира за неубедителни и недостоверни, включително и поради това, че, видно от протокола от с.з. проведено на 29.01.2026г. / стр. 147 от делото/ подсъдимия сам излага противоречиви твърдения, като заявява първоначално „ Бях с кафяви кецове, черен панталон, бяла риза и черно яке „ , а после казва :“ с бежов панталон, бяла риза и черно яке„

Твърдението на подсъдимия, че не си спомня нищо съдът намира за недостоверно и противоречиво, като в тази насока съобрази заключението на Комплексна съдебнопсихиатрична психологична експертиза, и по- конкретно изготвеното психологично обсъждане, обясняващо поведението на подсъдимия.

Фактическите обстоятелства се изясняват и потвърждават и от приложената Докладна записка № 1729р-1134/09.01.2024г., по ДП том II;от Протокол за оглед на местопроизшествие, приложено веществено доказателство и албум /стр. 36-42 от ДП том I/ както и от първоначалните сведения на пострадалите лица. Съдът извежда изводите си, анализирайки приобщените доказателства и доказателствени средства по делото, като приема, че те, в своята цялост и последователност, водят до категоричен и несъмнен извод относно участието в Д.ието на подсъдимия и механизма на осъществяването му.

Не се споделя тезата на защитата за липса на хулигански мотиви по отношение

посочената квалификация на т.12 НК на чл. 131 от НК. Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице квалифициращият признак на т.12 от чл. 131, ал.1 от НК хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения –вражда, завист и т.н. липса на личен повод и личен мотив за извършване на Д.ието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от пострадалия. В случая е безспорно за съда, че двамата пострадали не са имали някакви лични отношения с подсъдимият и съучастниците му. Не се установява да е съществувал какъвто и да било предходен личен конфликт между страните. Те не са се познавали . В тази връзка също не се споделя заявеното от защитата в пледоарията за наличие на личен мотив. Твърденията на защитата за наличие на такъв мотив, не се подкрепят с доказателства. Според съда липсват доказателства за наличие на личен мотив в поведението на подсъдимия.

Доводите от страна на защитата в тази насока са несъстоятелни и плод на превратно тълкуване на установените по делото факти.Според съда факта, че от страна на намиращите се в МПС са били отправени реплики и вербални обиди към пострадалите и приятелката им, като ги наричали „мърши“, и го псували, не води до извод за наличие на личен мотив.

При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди, съгласно съдебната практика, липсва личен мотив /Р.№156/1995 г по н.д. № 562/94г I н.о.;Р№ 546/10.02.2009г по н.д. 562/2008г. IIIн.о.ВКС/, тъй като мотивът на дееца е с поведението си да изрази и демонстрира явно неуважение към обществото и неговите норми. Такава демонстрация от страна на подсъдимия и съучастниците му, според съда, е налице безспорно в конкретната ситуация.

Дори хипотетично да се приеме наличие на някакъв личен мотив /за което липсват доказателства/, то правният извод, че подбудите, с които е действал подсъдимият и съучастниците му са именно хулигански по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК, се подкрепя с аргумента, че този вид мотиви не са несъвместими с "чисто личните". Съдебната практика сочи, че тяхното съчетаване е възможно /ППВС№2/1974г,т.3; Решение №65/08.03.10г на ВКС по н.д. №718/2009г, I н.о./.Също така, съгласно Решение № 47от 22.04.2013г на ВКС по н.д. № 2349/2012г на Iн.о., причиняването на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Агресивното поведение на подсъдимия и съучастниците му, демонстрацията на това поведение на улицата и в този час и без да бъде провокиран от поведение на пострадалите, се приема безспорно като желание да покаже груба сила и превъзходство. Това поведение

очертава едно противопоставяне на установените обществени порядки и морал и се представлява проява на ниска степен на лично съзнание спрямо нормите на поведение в обществото и категорично изразява хулигански мотив на извършеното от подсъдимия. Характерът на извършените от подсъдимия действия безспорно сочат на едно незачитащо нормалния ред поведение и в този смисъл са проява именно на хулигански по своя характер подбуди.

Не споделя тезата на защитата и за наличие на неизбежна отбрана или

превишаване пределите на неизбежната отбрана. Съобразно чл. 12 от НК не е обществено опасно Д.ието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Според ал.2 от същата норма на НК, превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Съобразно отразеното в т.6 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС- Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото. То трябва още по-широко да се използва, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдейства за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.

Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. Когато обаче нападението се извършва от невменяеми или малолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждането. Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно.

Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашава нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др. Съобразно т.7 от Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. на Пленум на ВС, превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението.

В конкретната ситуация, предвид анализа на доказателствата, съдът намира, че категорично липсват данни, че е налице някакво нападение от пострадалия К.. Не са налице доказателства, че поведението на подсъдимия /и съучастниците му / представлява по своята същност действия, предприети в негова защита или в защита на някой от съучастниците му или такива не съответстващи на характера и опасността на нападението защото липсва нападение. Не е налице неизбежна отбрана от страна на подсъдимия или превишаване пределите на неизбежна отбрана, каквото внушение прави защитата.

Налице са обаче доказателства за това, че конфликтната ситуация е започнала с отправянето на вербални обидни реплики към пострадалите, от едно от лицата намиращи се в л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег.№ Н 9825 КВ. Налице са доказателства, че именно от подсъдимия и съучастниците му са нанасяли удари на всеки един от двамата пострадали, / установено категорично от показанията на пострадалите и показания на свидетелите – Г., С.а и С., включително и от анализа на видео-техническата експертиза / в резултата на което са настъпили уврежданията за всеки един от пострадалите.

По отношение посоченото в пледоариите от защитника на подсъдимия , че не му било ясно защо липсва обвинение срещу лицето Г.С., съдът намира, че следва да бъде посочено, че съобразно КРБ само и единствено прокурорът може да избере срещу кои лица да повдига обвинение и какви обвинения. Съдът няма абсолютно никаква възможност съобразно действащото законодателство било то да подава сигнали за нарушения или престъпления, било то да върне дело за доразследване, за да се разследва деятелност на друг или допълнителен деец - съдът е длъжен да реши делото по обвинителния акт, който е внесъл прокурора, за обвиненията за които прокурорът е повдигнал обвинение.

Съобразявайки събраните доказателства по делото, съдът намира, че подсъдимият е осъществил Д.ие по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, т. 12 от НК, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр.чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК, а именно: на 26.12.2023 г. в гр.Шумен, в качество на съизвършител с лицата Д.Г.Н. и Г.Д.Г., причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на К.С.К. от гр.Шумен, изразяваща се трайно затруднение в движението на десния долен крайник, обусловено от фрактура на тибиалния малеол на десния глезен, разкъсване /руптура/ на делтовидната връзка на глезена; и лека телесна повреда на Х.Г.Х. от гр. Шумен, изразяваща се в травматичен отток в областта на двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди.

Приема се, че подсъдимият не е извършил две отделни Д.ия – такива, каквито са описани в обвинителния акт. В тази насока се съобрази съдебната практика./ Решение № 419 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2096/2011 г., I н. о., НК/, според която, когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни Д.ия, извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността. Според отразеното в Решение № 279 от 19.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1065/2018 г., II н. о., НК телесната повреда на повече от едно лице е самостоятелно престъпление, а не механичен сбор от две отделни престъпления, които би трябвало, според особеното мнение на съдията от въззивния съдебен състав, да се преследват по различен процесуален ред. Квалифициращият елемент от обективна страна е причиняването на телесни повреди на повече от едно лице едновременно или с отделни Д.ия, решението за които е взето предварително, по време на първото Д.ие или непосредствено след него.

При това положение, ако на пострадалите са причинени различни по степен на увреждане телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия резултат. / Наказателно право, Особена част, Сиела, 2003 г., стр. 97- 98, Решение № 247 от 28.11.2017 г. по н.д. № 880/2017 г. на I н. о. на ВКС, Решение № 419 от 26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011 г., I н. о. на ВКС, Решение № 329 от 03.07.2012 г. по д. № 982/2012 г. и др./Обект на престъпно посегателство е здравето на по-широк кръг лица, поради което то е престъпление с множество пострадали. Тези обстоятелства определят степента на неговата обществена опасност и предпоставят нормативно опредЕ.та му суверенност в системата на телесните повреди, изключваща приложението на правилата на идеалната и реалната съвкупност.“

Поради изложеното, настоящата инстанция осъди подсъдимия за едно

престъпление, а именно чл. 131, ал.1, т.4 пр.3, т. 12 от НК, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр.чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК и намери основание да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение, че е извършил две Д.ия по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК във вр. с чл.129, ал. 2 от НК, във вр. чл.129, ал. 1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК.

Анализът на събраните по делото доказателства води до несъмнен извод относно авторството и умисъла за осъществяване от страна на подсъдимия и съучастниците му на престъплението по чл. 131, ал.1,т.4 от НК относно телесните повреди на повече от едно лице на двамата пострадали, което обосновава квалифициращия признак по т. 4 от НК. Поради обстоятелството, че на пострадалия Х.Г.Х. е причинена средна телесна повреда, цялото Д.ие по чл. 131 от НК придобива характер на престъпление, което следва да се разглежда по общ ред. /В този смисъл е и константната съдебна практика Р№637/27.02.2013г на I н.о. на ВКС; Р №73/02.07.2013г III н.о. на ВКС ; Р№ 419/26.10.2011 на I н.о. на ВКС; Р№ 125 /01.04.2009г на Iн.о. на ВКС / При констатираните различни по вид и характер телесни повреди /средна и лека/ на пострадалите, са налице правните очертания на престъплението, с оглед на най-тежкия обективно настъпил резултат.

При преценка на умисъла по отношение причинените телесни повреди на двамата пострадали, съдът приема, че е налице внезапно възникнал евентуален умисъл. Поведението на подсъдимия, описано в приетата от съда фактическа обстановка, обосновава с нужната категоричност изводите на настоящата инстанция относно участието му в Д.ието и субективната страна.

При тези действия на дееца, нанасяне на удари по всеки един от пострадалите лица, макар и пряко да не е желал и да не е преследвал причиняване на сериозни физически увреждания, щом като е въздействал върху телата на пострадалите по подобен начин, то същият не може да не е допускал настъпването и на по-тежък вредоносен резултат вследствие на действията си. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Описаната съзнателна дейност, реализирана от пълнолетно лице с нормално психо-физическо развитие, налага извод за интелектуални и волеви параметри на евентуален умисъл./В този смисъл Решение № 329 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 982/2012 г., III н. о., НК/.

Квалификацията по чл. 20, ал.2 от НК е налице, доколкото съществува

субективният обединяващ признак, а именно – общност на умисъла, като всеки от извършителите е съзнавал обществено опасния характер на Д.ието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици, като е съзнавал, че осъществява Д.ието съвместно с друго лице, което също действа с пряк умисъл. Всеки един от дейците ,както и подсъдимия е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите двама и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесни увреждания на пострадалите лица. В този случай не е необходимо да бъде установено кой от подсъдимите какви точно телесни увреждания е причинил на пострадалия. Според българското наказателно право всички съучастници носят наказателна отговорност за извършеното от тях. Основание за това законодателно решение е обстоятелството, че всеки от съучастниците има обективен принос било за извършване на престъплението от извършителя, било защото участва в самото изпълнение на престъплението, а от субективна страна- умишлено допринася за увреждане или застрашаване на съответните обществени отношения .

Съобразно Решение № 119 от 25.05.2000 г. на ВКС по н. д. № 14/2000 г., I н. о., за наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното Д.ие.

• от обективна страна подсъдимият, посредством действията си чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на глава и тяло на пострадалия К. и в областта на главата на пострадалия Х.Г.Х., подсъдимият в качество на съизвършител с лицата Д.Г.Н. и Г.Д.Г. е причинил телесни повреди на всеки един от пострадалите К. и Х. , т.е. резултатът е засягане на организма на всеки от двамата пострадали.

При тези действия на първият пострадал К.С.К. от гр.Шумен е причинена средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение в движението на десния долен крайник, обусловено от фрактура на тибиалния малеол на десния глезен, разкъсване /руптура/ на делтовидната връзка на глезена; Вторият на пострадал Х.Г.Х. от гр. Шумен е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен отток в областта на двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето. Инкорпорираните чрез посочените по-горе доказателствени източници, фактически данни по делото, проверени при съотнасяне с писмената медицинска документация и мнението на вещите лица, в изготвените и изслушани в хода на наказателното дело съдебни експертизи, установяват медикобиологичните параметри на телесните увреждания на всеки от пострадалите и възможния механизъм за причиняването им.

• обект на престъплението по чл. 131, ал.1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

• субект на престъплението по чл. 131 от НК – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице. Видно от Комплексна психолого - психиатрична експертиза, на подсъдимия, същият не страда от психично заболяване и не фигурира в регистрите на психиатрично лечебно заведение; Към момента на извършване на Д.ието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на извършване Д.ието е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства,свързани с него и да ги възпроизвежда в обясненията си относно случилото се, ако желае. Проведените психиатрично и психологично изследвания и представените за целите на експертизата свидетелски показания не съдържат описания на психичното състояние на дееца към този момент, даващи основание за обсъждане на физиологичния афект.Същевременно в психологичното изследване експертите са приели, че когато осв. е притиснат от обстоятелства, засягащи неговата сигурност или тази на близки за него хора, се наблюдава готовност към по- бърз интензитет на негативните емоции, което в съчетание с леко понижен самоконтрол може да отключи импулсивна реакция, изразяваща се във вербално или поведенческо отреагирване. В ситуации, застрашаващи собственото му благополучие, прибягва към себесъхрананителен и външно-обвинителен стил на поведение в опит да минимализира негативните последствия за себе си. В такива моменти на оневиняване, осв. би могъл съзнателно да премълчи или изопачи факти и данни с цел лична изгода.

• от субективна страна Д.ието е извършено при условията на евентуален умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е възможното настъпване на общественоопасните последици и е допускал настъпването им, доколкото добре е знаел, че неговите действия по отношение на пострадалите са от естеството да им причинят травми и е възможно такива да настъпят, с настъпването на които той се е съгласил, не е целял пряко причиняване на настъпилите различни телесни повреди на пострадалите, ето защо настоящата инстанция приема, че престъплението е извършено при евентуален умисъл. Хулиганските подбуди, очертаващи обществено опасния характер на Д.ието, засягащо телесната неприкосновеност и нарушаващо утвърдените в обществото норми на поведение, безспорно присъстват в поведението на подсъдимия. Демонстрираното явно неуважение към обществото чрез употребата на сила и незачитане на човешката личност, демонстрация на проява на пренебрежение и незачитане на личността, са елемент на субективната страна на Д.ието. Подсъдимият не се смята обвързан към спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото, според настоящата инстанция, са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство, като водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че поведението на подсъдимия се субсумира от правната норма на чл. 131, ал.1, т.4 пр.3, т. 12 от НК, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр.чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК.

С Д.ието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т.4 пр.3, т. 12 от НК, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр.чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК. Причините за извършване на престъплението се свеждат до пренебрежение към морала и незачитане на личността и телесната й неприкосновеност от страна на подсъдимите, демонстриране на явно неуважение към обществото и нормите за поведение на членовете му.

За престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 пр.3, т. 12 от НК, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр.чл. 130, ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него

престъпление, съдът съобрази степента на обществената опасност на конкретното Д.ие, която преценява като висока, а степента на обществена опасност на подсъдимия преценява в случая като висока, съобразявайки също подбудите за извършване на престъплението. Съдът намира, че адекватно наказание в конкретната ситуация при извършеното престъпление е наказание, определено на минималния предвиден в закона размер, а именно наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“.

Липсват основания за определяне на наказанието под минималния законов размер, предвид конкретните на обстоятелствата при които е извършено престъпното посегателство. Съдът приема, че именно с този законов размер ще се въздейства възпиращо и поправително спрямо осъденото лице и ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.

Същевременно намира, че в конкретната ситуация са налице предпоставките,

визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.

Подсъдимият не е осъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на наказанието, при изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. /в т.см. е константната практика на ВКС - Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

Така определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата, деловодни разноски/ в общ размер евро 1306,77 евро, от коя то сумата 1001,77 евро, следва да се внесе по сметка на ОДМВР Шумен, а сумата от 305 евро да се внесе в полза на държавата по сметка на ШРС.

Веществено доказателство - тъмносив шал с дължина 2 м., в двата края с червен кант, да се върне на Г. Д.ов Г.; Веществени доказателства -яке с качулка с джобове, надпис от вътрешна страна FSBN, размер S; чифт маратонки с емблема NIKE, номер 42,5; тънко тъмнозелено яке с качулка на гърба с изображение на петолъчка и птица, без етикет; долнище тип „дънки“ тъмносини с разрязан десен крачол марка H&M, да се върнат на Х.Г.Х..

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция. Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: