Решение № 56 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № АН-01-37 от 05.01.2026г. на Директора на РЗИ М., на основание член 210, ал.1 от Закона за здравето на ХХХХХ със седалище и адрес на управление гр.М., ул.П.П. №ХХ, представлявано от управителя Р.М.В., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 (хиляди) лева или 511.29 евро, за нарушение на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. Недоволен от така издаденото Наказателно постановление ХХХХХ, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа за допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, за неправилна преценка за наличието на чл.28 от ЗАНН, непровеждане на разяснителна кампания от наказващия орган по прилагане на наредбата, приета в края на 2025година, както и неправилно приложение на санкционната норма на чл.210, ал.1 от ЗЗ. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по изложените в нея доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. По делото е представено и писмено становище от Директора на РЗИ М., в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, а от събраните по делото доказателства се поддържа, че административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното: На 26.11.2025г., служителите на Регионална здравна инспекция гр.М. – М. К. М.-А. и Л. Е. Ф.-И., извършили проверка на място в обект лавка (павилион) към ХХХХХ в гр.М., бул.П. №ХХ, стопанисван от ХХХХХ, констатациите от която са закрепени в Протокол от извършен систематичен здравен контрол. В хода на проверката е констатирано, че в обекта, намиращ се на територията на училището се предлагат храни съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини, а именно – солети В., съдържащи хидрогенизирана мазнина, млечен шоколад с алпийско мляко М., съдържащ палмово масло, вафли Б. с фъстъчен крем, съдържащи растително масло (палмово). По този начин жалбоподателя в стопанисвания от него обект предлага храни, съдържащи хидрогенирани мазнини в нарушение на изискванията на Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. За констатираните нарушения въз основа на съставения протокол от проверката на място, бил съставен АУАН №АН-01-37 от 04.12.2025 година, в присъствие на представляващия дружеството и съответно връчен препис от същия на 04.12.2025г. лично на управителя Р.М.В., удостоверено с подписа му. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № АН-01-37 от 05.01.2026г. на Директора на РЗИ М., с което на основание член 210, ал.1 от Закон за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на ХХХХХ, за нарушение на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите М. К. М.-А. и Л. Е. Ф.-И., служители на РЗИ М.. По делото са приети и редица писмени доказателства, в т. ч. съставен протокол; покана, уведомление, споразумение. По делото са приложени писмени документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството жалбоподател, както и такива, оправомощаващи съответно актосъставителя за съставяне на АУАН и на Директора на РЗИ за издаване на наказателни постановления. При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14- дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението, за което е съставен акта е, че дружеството ХХХХХ предлага в обекта си, павилион на територията на ХХХХХ гр.М., храни съдържащи хидрогенирани мазнини, подробно описани – солети В., млечен шоколад с алпийско мляко и вафли Б. с фъстъчен крем, с което е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/ 03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. В момента на проверката е изготвен и протокол, подписан от проверяващите и е връчен на нарушителя. Свидетелите с показанията си установяват отразената фактическа обстановка, описана в съставения протокол, а именно, че при извършената проверка на 26.11.2025г. в обекта, павилион в ХХХХХ, е установено наличие на храни със съдържание на хидрогенирани мазнини. Установените стоки са описани както в протокола, така и в съставения АУАН, достатъчно индивидуализирани са като артикули, а именно солети В., съдържащи хидрогенизирана мазнина, млечен шоколад с алпийско мляко М., съдържащ палмово масло, вафли Б. с фъстъчен крем, съдържащи растително масло (палмово). В този смисъл възражението, че налице допуснато нарушение на чл.42, т.2 ЗАНН, е неоснователно. АУАН съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.42 ЗАНН, досежно дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението, лице извършило нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Административното нарушение е описано пълно, точно и ясно, както и обстоятелствата, при които е извършено и съответно доказателствата, които го потвърждават. Доказателствената сила на АУАН не бе оборена в хода на въззивното производство. В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения, които гарантират правата на потребителите и най-вече на особена група потребители, ученици. Процесното нарушение не покрива един от найважните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици. Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Относно възражението на наказания, че наказващия орган не е провел информационна, разяснителна кампания, във връзка с влизането в сила на Наредбата №Н-3/ 03.10.2025г., съответно изготвяне на задължителни предписания по прилагане на разпоредбите й, съдът намира същото за неоснователно. Наредба Н-3/ 03.10.2025г. е обнародвана в ДВ, бр. 85 от 14.10.2025 г., в законна сила от 18.10.2025г., приложима за обекти на територията на училища, общежития, бази за спорт, отдих и туризъм на ученици, центрове за подкрепа на личностно развитие, центрове за специална образователна подкрепа и центрове за работа с деца, както и при предлагане на храни и напитки на територията на обектите по т. 1, включително и от автомати за закуски и напитки. Жалбоподателят, като заинтересовано лице, притежаващо обект на територията на средно училище, който предлага храни на учениците е бил длъжен да се запознае с изискванията на наредбата и съответно да не продава забранени по смисъла на разпоредбата стоки. Наказващият орган неправилно обаче е приложил посочената санкционна норма на чл. 210, ал.1 от ЗЗ, съгласно която „който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв.“. Очевидно е, че нарушението, което е безспорно такова на здравните изисквания по реда на ЗЗ, е извършено от дружество, което е юридическо лице и съответно на което е санкционната разпоредба на чл.210, ал.3 от ЗЗ, а именно „Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв.“, като размера на определената имуществена санкция съответства именно на разпоредбата на чл.210, ал.3 от с.з. Допуснатото от наказващия орган съдът приема за несъществено, т.к. се касае за техническа грешка, която не може да се счита за съществена и оттук законно основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно измененията в ЗАНН, чл.63, ал.7, т.1 от с.з. съдът изменя акта, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая нарушението е описано пълно и точно, правилно е квалифицирано, доказано по несъмнен начин, поради което съдът може да измени допуснатата техническа грешка в санкционната разпоредба и да приложи съответната на нарушението, а именно по чл.210, ал.3 Закон за здравето. Това несъответствие не засяга правното основание на санкцията и вида на административнонаказателната отговорност. Същото не накърнява правото на защита на санкционираното лице, същото е разбрало рамките на административнонаказателното обвинение и е организирало своята защита срещу него. По същество не се въвежда ново правно основание за отговорността на наказаното дружество, което да не е посочено от наказващия орган. При определяне размера на санкцията, наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението, факта, че е първо такова по рода си за дружеството и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, е определил наказание на минимума, а именно в размер на 1 000 лева или съответно 511.29 евро, което съдът намира, че е правилно и законосъобразно и ще изпълни целите на наказанието. Разноски в производството от въззиваемата страна не се претендират, същата не е представлявана в съдебното производство от юрисконсулт, поради което не се присъждат такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, съдът Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № АН-01-37 от 05.01.2026г. на Директора на РЗИ М., на основание член 210, ал.1 от Закона за здравето на ХХХХХ със седалище и адрес на управление гр.М., ул.П.П. №ХХ, представлявано от управителя Р.М.В., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 (хиляди) лева или 511.29 евро, за нарушение на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. Недоволен от така издаденото Наказателно постановление ХХХХХ, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа за допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, за неправилна преценка за наличието на чл.28 от ЗАНН, непровеждане на разяснителна кампания от наказващия орган по прилагане на наредбата, приета в края на 2025година, както и неправилно приложение на санкционната норма на чл.210, ал.1 от ЗЗ. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по изложените в нея доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. По делото е представено и писмено становище от Директора на РЗИ М., в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, а от събраните по делото доказателства се поддържа, че административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното: На 26.11.2025г., служителите на Регионална здравна инспекция гр.М. – М.К.М.А. и Л.Е.Ф.И., извършили проверка на място в обект лавка (павилион) към ХХХХХ в гр.М., бул.П. №ХХ, стопанисван от ХХХХХ, констатациите от която са закрепени в Протокол от извършен систематичен здравен контрол. В хода на проверката е констатирано, че в обекта, намиращ се на територията на училището се предлагат храни съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини, а именно – солети В., съдържащи хидрогенизирана мазнина, млечен шоколад с алпийско мляко М., съдържащ палмово масло, вафли Б. с фъстъчен крем, съдържащи растително масло (палмово). По този начин жалбоподателя в стопанисвания от него обект предлага храни, съдържащи хидрогенирани мазнини в нарушение на изискванията на Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. За констатираните нарушения въз основа на съставения протокол от проверката на място, бил съставен АУАН №АН-01-37 от 04.12.2025 година, в присъствие на представляващия дружеството и съответно връчен препис от същия на 04.12.2025г. лично на управителя Р.М.В., удостоверено с подписа му. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № АН-01-37 от 05.01.2026г. на Директора на РЗИ М., с което на основание член 210, ал.1 от Закон за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на ХХХХХ, за нарушение на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите М.К.М.А. и Л.Е.Ф.И., служители на РЗИ М.. По делото са приети и редица писмени доказателства, в т. ч. съставен протокол; покана, уведомление, споразумение. По делото са приложени писмени документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството жалбоподател, както и такива, оправомощаващи съответно актосъставителя за съставяне на АУАН и на Директора на РЗИ за издаване на наказателни постановления. При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14- дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението, за което е съставен акта е, че дружеството ХХХХХ предлага в обекта си, павилион на територията на ХХХХХ гр.М., храни съдържащи хидрогенирани мазнини, подробно описани – солети В., млечен шоколад с алпийско мляко и вафли Б. с фъстъчен крем, с което е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.2, т.4 от Наредба №Н-3/ 03.10.2025г. за здравословно хранене на учениците. В момента на проверката е изготвен и протокол, подписан от проверяващите и е връчен на нарушителя. Свидетелите с показанията си установяват отразената фактическа обстановка, описана в съставения протокол, а именно, че при извършената проверка на 26.11.2025г. в обекта, павилион в ХХХХХ, е установено наличие на храни със съдържание на хидрогенирани мазнини. Установените стоки са описани както в протокола, така и в съставения АУАН, достатъчно индивидуализирани са като артикули, а именно солети В., съдържащи хидрогенизирана мазнина, млечен шоколад с алпийско мляко М., съдържащ палмово масло, вафли Б. с фъстъчен крем, съдържащи растително масло (палмово). В този смисъл възражението, че налице допуснато нарушение на чл.42, т.2 ЗАНН, е неоснователно. АУАН съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.42 ЗАНН, досежно дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението, лице извършило нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Административното нарушение е описано пълно, точно и ясно, както и обстоятелствата, при които е извършено и съответно доказателствата, които го потвърждават. Доказателствената сила на АУАН не бе оборена в хода на въззивното производство. В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения, които гарантират правата на потребителите и най-вече на особена група потребители, ученици. Процесното нарушение не покрива един от найважните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици. Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Относно възражението на наказания, че наказващия орган не е провел информационна, разяснителна кампания, във връзка с влизането в сила на Наредбата №Н-3/ 03.10.2025г., съответно изготвяне на задължителни предписания по прилагане на разпоредбите й, съдът намира същото за неоснователно. Наредба Н-3/ 03.10.2025г. е обнародвана в ДВ, бр. 85 от 14.10.2025 г., в законна сила от 18.10.2025г., приложима за обекти на територията на училища, общежития, бази за спорт, отдих и туризъм на ученици, центрове за подкрепа на личностно развитие, центрове за специална образователна подкрепа и центрове за работа с деца, както и при предлагане на храни и напитки на територията на обектите по т. 1, включително и от автомати за закуски и напитки. Жалбоподателят, като заинтересовано лице, притежаващо обект на територията на средно училище, който предлага храни на учениците е бил длъжен да се запознае с изискванията на наредбата и съответно да не продава забранени по смисъла на разпоредбата стоки. Наказващият орган неправилно обаче е приложил посочената санкционна норма на чл. 210, ал.1 от ЗЗ, съгласно която „който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв.“. Очевидно е, че нарушението, което е безспорно такова на здравните изисквания по реда на ЗЗ, е извършено от дружество, което е юридическо лице и съответно на което е санкционната разпоредба на чл.210, ал.3 от ЗЗ, а именно „Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв.“, като размера на определената имуществена санкция съответства именно на разпоредбата на чл.210, ал.3 от с.з. Допуснатото от наказващия орган съдът приема за несъществено, т.к. се касае за техническа грешка, която не може да се счита за съществена и оттук законно основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно измененията в ЗАНН, чл.63, ал.7, т.1 от с.з. съдът изменя акта, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая нарушението е описано пълно и точно, правилно е квалифицирано, доказано по несъмнен начин, поради което съдът може да измени допуснатата техническа грешка в санкционната разпоредба и да приложи съответната на нарушението, а именно по чл.210, ал.3 Закон за здравето. Това несъответствие не засяга правното основание на санкцията и вида на административнонаказателната отговорност. Същото не накърнява правото на защита на санкционираното лице, същото е разбрало рамките на административнонаказателното обвинение и е организирало своята защита срещу него. По същество не се въвежда ново правно основание за отговорността на наказаното дружество, което да не е посочено от наказващия орган. При определяне размера на санкцията, наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението, факта, че е първо такова по рода си за дружеството и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, е определил наказание на минимума, а именно в размер на 1 000 лева или съответно 511.29 евро, което съдът намира, че е правилно и законосъобразно и ще изпълни целите на наказанието. Разноски в производството от въззиваемата страна не се претендират, същата не е представлявана в съдебното производство от юрисконсулт, поради което не се присъждат такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, съдът постанови решението си.