Решение № 19533 от 30.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4583/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по искова молба на В. В. К., с която срещу................. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата длъжност....................., извършено със Заповед №.................., подписана от................., назначен като заместник-кмет на района от..................., избран за кмет на района с Решение №.................... г. на...............; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.....................; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер 1920 лева за период от един месец, следващ датата на прекратяване на правоотношението – от..................... Ищецът твърди, че по силата на сключен Трудов договор с peг. №..................... на основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - от 19.11.2019 г. до 20.10.2023 г. е изпълнявал длъжността..................... за срок – до изтичане на мандата на кмета на район..................... при пълен (8 часов) работен ден. В сключения трудов договор допълнително били уговорени следните условия: основно трудово възнаграждение -.... лв.; допълнително възнаграждение за продължителна работа - по 0, 7% за продължителна работа, след навършване на 1 година трудов стаж по заеманата длъжност; размер на основен, удължен и допълнителен платен годишен отпуск - общо 32 дни; срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за двете страни – един месец; за неуредените в договора условия се прилагали разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, длъжностната характеристика и вътрешните правила за работната заплата. Излага, че с Решение.................. било оставено в сила Решение № постановено по адм. д. №..... с което била отхвърлена подадена жалба от................. за установен конфликт на интереси. Впоследствие, с Решение №.............. били прекратени предсрочно пълномощията на.... като районен кмет. Поради тази причина, за около два месеца функциите на кмет на район..... били изпълнявани от заместник-кмет на района –....... В. В., въз основа на Заповед №.................г. на кмета на район...... за изпълнение на всички законови правомощия до избор на нов районен кмет от................ По-късно, с Решение №.............. по т. 34 от дневния ред на заседание №.............., с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, на основание чл. 42, ал. 7 от ЗМСМА, за кмет на................. бил избран..................., общински съветник в.................... Поддържа, че взетото решение на............... било издадено в противоречие с обществения интерес, повелителни правни норми, невъзможен предмет, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага, че Решение №..................., заедно с допуснатото му предварително изпълнение, били оспорени пред съда и били образувани няколко съдебни производства, включително по негови жалби, но административните съдилища отказали да разгледат, подадените от него жалби. В тази връзка прави искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху Решение № 293 по т. 34 от дневния ред на заседание №................... за определяне на..................... с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, обявяване на неговата нищожност или цялостната му отмяна като неправилно, необосновано, неоснователно и незаконосъобразно поради подробно изложените в исковата молба закононарушения, допуснати при неговото издаване. Излага, че по подадени от ищеца и другите заместник-кметове на района сигнали до.................. било постановено Решение №................, с което бил установен двукратно допуснат конфликт на интереси от страна на.................... Счита, че поради отправените предложения от страна на районната администрация да бъде избран за кмет на района от............... след прекратяване на правомощията на.................. и подаването на сигналите до.................., ................... незабавно подготвил заповеди за освобождаване на всички заместник-кметове на района. Счита, че тъй като бил в продължителен отпуск по болест, бил освободен от длъжността чак на 20.10.2023 г., когато предварително подготвената Заповед №.................... на..................., избран за кмет на района с Решение №..................., за освобождаване от заеманата длъжност, му била връчена с неправомерно променена дата, като Заповед №.................... подписана от неговия, междувременно назначен заместник-кмет, ................., в присъствието на служителите от районната общинска администрация, които я изготвили и съгласували. Поддържа, че заповедта за освобождаването му от заеманата длъжност е нищожна, издадена от некомпетентно лице, за постигане на превратна цел и в противоречие с императивните изисквания на закона в това число и относно: нейната идентичност, компетентността и добросъвестността на нейния издател, целта, за която е издадена и поставените законовите ограничения пред нейното издаване. Сочи, че в сключения Трудов договор с peг. №..................... бил уговорен срок за прекратяване с едномесечно предизвестие. Счита, че неправомерно направеният избор на общински съветник за кмет на района и предварително подготвената Заповед №................... за освобождаването му от заеманата длъжност представляват „злоупотреба с право“ и имат порочна користна цел, а именно: отстраняване на пряк конкурент за длъжността.................., при неправомерно взетото Решение №................... за „избор“, като връчената му Заповед №.................... подписана от................., назначен като заместник-кмет на района от..................., избран за кмет на района с Решение №..................., неправомерно дублирала предходно подготвената Заповед №.................... за освобождаването му от заеманата длъжност, но с променена дата на издаване, което създавало предпоставки за обявяване на нейната нищожност. Моли освобождаването му да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него преди прекратяването на трудовия договор длъжност....................., както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер 1920 лева за периода от..................... С писмени бележки от 21.10.2024 и 22.10.2024 г. ищецът поддържа, че към момента на издаване на заповедта за уволнение, постановилото я лице не е било определено за................. а е черпило твърдяната своя компетентност от заповед на действащия кмет на района за заместване в изпълнение на служебните функции на кмета за времето на осъществявана предизборна кампания. Счита, че компетентността за издаване на заповед на соченото в процесната заповед за уволнение основание принадлежи intuitu personae единствено на кмета на района и не може да бъде делегирана респ., че делегация на това правомощие следва да е изрична. Поддържа, че се установява и твърдението за допусната злоупотреба от страна на работодателя при уволнението, респ. се опровергава презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, като от доказателствата по делото се установявало, че мотивите за уволнението му не били служебна несъвместимост и лошо изпълнение на служебни задължения, а акт на лично отмъщение. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че заповедта за уволнение е нищожна, тъй като в предходен момент – 09.05.2023 г., била издадена друга заповед със същия номер, но с различна дата, съдържание и издател. Ответникът –................., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че Заповед №................... за прекратяване на трудов договор №..................... с В. В. К. е издадена законосъобразно и на валидни правни основания - чл. 46, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмета, приложима е разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, а не предвидените в Кодекса на труда основания. Излага, че освобождаването в тази хипотеза се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината, в случая района, като допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта в това число и мотивиране на същата не се изисква, тъй като както назначаването на заместник-кмета, така и неговото освобождаване е въпрос на политическа целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Счита за ирелевантно обстоятелството, че в сключения с ищеца трудов договор е уговорен срок за прекратяване с едномесечно предизвестие, както и че договорът е със срок до изтичане на мандата на кмета на район „Красно село“. Излага, че приетото решение на заседание на.................... е постановено от компетентен орган, при спазване на процедурата, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Излага, че неоснователен и недоказан е и искът за заплащане на обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, провело се на 25.09.2024 г., ищецът е направил отказ от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност....................., предвид което и на основание чл. 233 ГПК с влязло в сила протоколно определение от 25.09.2024 г. съдът е прекратил производството по делото по този иск. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, свързана с предмета на делото относно начина на възникване, вида на правоотношението и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмет на община/район. Постановени са по реда на чл. 290 ГПК редица решения № 374/14.12.2011 г. по гр. дело № 368/2011 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О., решение № 444/18.06.2010 г. по гр. дело № 388/09 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О. и др. Назначаването на заместник-кметове става съгласно чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, а на основание ал. 5 от същия се извършва освобождаването им – без предизвестие със заповед на кмета на района. Това основание за освобождаване от изпълнение на трудовите функции е специално и преценката за него не е свързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. Без значение е какви разпоредби са били посочени в актовете при възникване на трудовото правоотношение между страните. При осъществяване на своята дейност, в рамките на определения в структурата на общината /района брой заместник-кметове, и кметовете на райони, и кметовете на общини свободно могат да определят своя управленски екип – заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете назначават заместник- кметовете и определят техните функции (чл. 39, ал. 1 ЗМСМА) изключително по своя преценка и без ограничения. Съответно на правото на кмета на район да назначава заместник-кмета на район по своя преценка е предвидената възможност заместник-кмет на район да бъде освободен от длъжност без предизвестие от същия орган (чл. 39, ал. 5 ЗМСМА). Правното положение на заместник-кметовете като част от екипа на изборен орган, прави приложима при прекратяването и на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, която предвижда, че освобождаването на заместник-кметовете се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание. Последното е и тълкуването, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. дело № 898/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О. (към което препращат и решение № 459 от 01.06.2010 г. по гр. дело № 1358/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О., решение № 274 от 31.05.2010 г. по гр. дело № 110/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О. и др.), дало отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмета на община/район или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са регламентирани в КТ, както и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Според цитираната задължителна практика на върховната инстанция, мотивите за освобождаването от длъжност на това основание са правно ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол, като освободеният заместник- кмет не би могъл да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването, което е по целесъобразност, поради което и въвеждането на мотиви в заповедта не е необходимо. В този смисъл е и даденото разрешение с решение № 309/30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. трето г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че освобождаването на основание чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината (района) и по негова преценка, а мотивите на този акт не подлежат на съдебен контрол и не се поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед фактическите основания за уволнение, тъй като законът в този случай не обвързва установяването им с извод за законосъобразност, в рамките на съдебния контрол. Няма основание да се приеме, че при даденото тълкуване на нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА не е зачетено върховенството на Конституцията като основен закон, както и ЗНА, уреждащ съотношението между общите и специални норми от законодателството. Дадено тълкуване на процесната правна норма е в пълно съответствие с тези нормативни актове, като е разяснен нейният специален характер по отношение на общите правила, уредени с КТ, и са дадени подробни указания по прилагането. С приетото разрешение нито са отречени, нито са ограничени прокламираните в международните договори, по които България е страна, които са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите от вътрешното право, които им противоречат (чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чл. 6 на Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 2 от Конвенция № 111 на Международната организация на труда), в правото на ЕС – ДФЕС, ХОПЕС, Директива 2000/78 ЕС/; в Конституцията на Република България, в Кодекса на труда, права и по- точно – правото на труд на ищеца, както и правото му на защита срещу уволнението. Следва да се посочи, че по аналогичен начин е уредено прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19а от Закона за администрацията, на основание чл. 19а ал. 2 от ЗА без предизвестие, по преценка на органа, който ги назначава, както е прието от съставите на ВКС при формиране на задължителната практика по този въпрос. Възможността за прекратяването на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите, съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 от КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, при сключване на договор за управление на предприятието, по икономическа целесъобразност. И в този случай съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Възложената на кмета за изпълнение през мандата програма и цел несъмнено обуславя и правомерността на предприета от него промяна в сформирания ръководен екип, по смисъла на посочената законова разпоредба. Уволнението по този ред не е самоцелно, нито такъв е духът и целта на нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, осигуряваща на кмета един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата трудовоправна връзка със заместник-кмета. При този начин на сформиране на екип не се ограничава правото на труд, нито правото на защита срещу незаконно уволнение (налице е специален ред за осъществяване на такава), нито в основата му е дискриминация на основата на политическа принадлежност, убеждения или друг признак за недискриминация. Смяната на екипа почива на управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, нито до въвеждане на пълна свобода за уволнения, а се създава по-голяма гъвкавост и либерализиране в режима на уволненията в съответствие с динамичните социално-икономически условия (така Определение № 429 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 81/2022 г., III г. о., ГК). Изложеното по-горе не означава, че уволнението на заместник-кмета не подлежи на никакъв контрол за законност. Задължителната съдебна практика е константна в разбирането си, че съдебният контрол за законност на уволнението на заместник-кмета е допустим, но се разпростира само в две насоки – дали адресатът на заповедта по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е назначен на длъжността заместник-кмет и дали заповедта е издадена от компетентния орган - кмета на района (Решение № 317 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 3095/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и мн. други). Самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-кмета обаче е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед на гореизложеното, съдът приема следното: Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите по делото документи като писмени доказателства по делото – Трудов договор с peг. №....................., Заповед №.................... че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността....................., прекратено със Заповед №.................. Видно от последната, с нея на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 вр. чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от датата на връчване на заповедта – 20.10.2023 г., без да се дължи предизвестие. Същата е подписана от................., заместник-кмет на...................... на основание Заповед №.................., с която е възложено на посочения заместник-кмет да замества кмета на района за периода на неговото отсъствие. Спорен между страните е въпросът издадена ли е Заповед №................... от компетентен орган, като в тази връзка ищецът навежда твърдения, че решението на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 42, ал. 7 ЗМСМА, за кмет на................. е избран..................., е нищожно и незаконосъобразно, поради което иска от съда да осъществи косвен съдебен контрол върху Решение №.... по т. 34 от дневния ред на заседание №.............. за избор на..................... с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, да обяви неговата нищожност или да го отмени като неправилно, необосновано, неоснователно и незаконосъобразно поради подробно изложените в исковата молба закононарушения, допуснати при неговото издаване. Съдилищата осъществяват правораздавателната функция на държавната власт, изразяваща се в защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Законосъобразното осъществяване на тази функция изисква съдилищата да вземат становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на споровете по делата. Такива въпроси могат да се отнасят и до административни актове, засягащи права или законни интереси на страна по делото, издадени в административно производство, в което тя не е участвала. Именно за това е и изрично предвидено с чл. 17 ал. 2 ГПК задължение за инцидентно произнасяне от гражданския съд по валидността на такива актове, независимо дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасяне по законосъобразността на административни актове съдът дължи само когато те се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването им, какъвто е и настоящият случай. Правен интерес да оспорват административни актове имат лицата, чиито права, свободи, законни интереси са нарушени или застрашени (предстоящо засягане) с тях или за които те пораждат задължения (чл. 15 и чл. 147 АПК). Преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен случай. В случая правоотношението на кмета на район...................–..................., е възникнало на основание чл. 42, ал. 7 ЗМСМА въз основа на Решение № 293 по т. 34 от дневния ред на заседание №.............. за избор на..................... с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. С това възниква и предвиденото с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и ал. 5 ЗМСМА правомощие на кмета да назначава и освобождава заместник-кметовете, т.е. да осъществява работодателската власт по отношение на тях. Това обосновава правен ефект на акта по отношение на заместник-кметовете, тъй като с него биха били засегнати техни права или законни интереси във връзка с трудовите им правоотношения, които следва да се осъществяват от валидно легитимирани с работодателска власт лица. Следователно в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е налице правен интерес и е допустим косвен контрол за валидност на административния акт, издаден на основание чл. 42, ал. 7 ЗМСМА за избор на кмет на района от общинския съвет. Да се приеме противното, би означавало дерогиране на предоставената с чл. 17 ГПК изрична такава компетентност на гражданския съд с оглед на обстоятелството, че всички спорове във връзка с издаването и изпълнението на административни актове са подведомствени на административните съдилища по силата на чл. 1 и чл. 128 АПК. Ако бъде установено, че актът е нищожен и следователно изначално не е проявил целеното с него правно действие (тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2012 г. на ВАС), уволнението би било осъществено от нелегитимирано лице, а това би имало отношение към неговата законност, респективно, към изхода на спора по делото. Не би бил такъв правният ефект на установена от гражданския съд по реда на косвения контрол незаконосъобразност на административен акт за избор на кмета на района, тъй като такъв резултат няма да се отрази на представителната власт на кмета към момента на издаването на уволнителния акт (решение № 136 от 03.08.2016 г. по гр. дело № 3967/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО). Това е така, тъй като в ГПК липсва уредба, подобна на тази, предвидена в АПК относно темпоралното действие на решенията на административните съдилища по оспорени административни актове – чл.177, ал.1 АПК, чл.183 АПК и чл.195, ал.1 АПК. Съгласно разпоредбите на чл. 177, ал. 1 АПК, уреждащи хипотезите, в които съдът се е произнесъл по оспорен индивидуален административен акт, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. При оспорен общ административен акт според чл. 183 АПК решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Според чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Анализът на цитираните разпоредби от АПК налага извода, че установеното правило за действие във времето на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен индивидуален или общ административен акт е, че това решение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Отмяната на незаконосъобразните административни актове – индивидуални и общи с влязло в сила решение действа от момента на тяхното издаване, тъй като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални и общи административни актове са годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. В чл.195, ал.1 АПК е предвидено изключение от правилото, според което действие занапред има само съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Като взе предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила решение на административен съд, с което е отменен общ административен акт има обратно действие – т.е. конститутивното действие на влязлото в сила решение за отмяната на общия административен акт настъпва с обратна сила. С отмяна на общия административен акт с обратна сила се отменят и преките правните последици, настъпили от този административен акт. Изводите се отнасят и за отмяна на индивидуален административен акт с влязло в сила решение на административния съд. Решението на Общински съвет за избора на.................. за кмет на района представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Такъв акт е решението на Общински съвет, с което е допуснато предварително изпълнение на решението за избор на кмет на района. Както се посочи по-горе обаче, така описаното действие на съдебното решение във времето и по отношения на лицата се отнася само до решение на административен съд, но не и до това на гражданския съд, осъществяващ косвен съдебен контрол по отношение на административен акт. С оглед на изложеното, налага се изводът, че в производството по оспорване на законността на уволнението ищецът няма правен интерес от осъществяване на такъв контрол за законосъобразност на административния акт за избора на.................. за кмет на района. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. (В този смисъл Решение № 14602 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 8705/2012 по описа на ВАС; Решение № 10286 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 12864/2019 по описа на ВАС; Решение № 13783 от 06.11.2020 г. по адм. дело № 3763/2020 по описа на ВАС; Решение № 1612 от 09.02.2021 г. по адм. дело № 10070/2020 по описа на ВАС. В конкретния случай на първо място се установя, че решението на..... с което на основание чл. 42, ал. 7 ЗМСМА, за кмет на................. е избран..................., е издадено от компетентния за това държавен орган в рамките на законовата му компетентност, като решението е взето от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение. На следващо място решението на............... е издадено в писмена форма, като са изложени фактическите обстоятелства и правни изводи, от които е ясна волята на административния орган за упражненото от него волеизявление. Не се установяват и особено съществените нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи акта до степен на абсолютна липса на водено административно производство. По отношение на материална законосъобразност в случая категорично не е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, нито актът е изцяло лишен от законово основание, нито се установява акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. На последно място следва да бъде посочено, че актът на.................... преследва легитимна цел – определяне на лице, което да упражнява правомощията на кмета до избора на нов. По тези съображения настоящият съдебен състав не установява особено съществени пороци на решението на.................... водещи до нищожност. На следващо място, макар и заявено едва с писмените бележки, ищецът поддържа, че към момента на издаване на заповедта за уволнение, постановилото я лице не е било определено за................. а е черпило твърдяната своя компетентност от заповед на действащия кмет на района за заместване в изпълнение на служебните функции на кмета за времето на осъществявана предизборна кампания. Счита, че компетентността за издаване на заповед на соченото в процесната заповед за уволнение основание принадлежи intuitu personae единствено на кмета на района и не може да бъде делегирана респ., че делегация на това правомощие, следва да е изрична. Доколкото твърденията съдържат правни доводи, съдът намира, че същите следва да бъдат обсъдени само в тази насока. Видно от приетата като писмено доказателство по делото Заповед №......................, с нея на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, Указ № 146 на президента за насрочване на избори за общински съветници и кметове на 29.10.2013 г., Решения на ЦИК, ............... и....................., кметът на района –.................. е определил заместник-кмет –................., който да го замества при отсъствието му от района за периода от 27.09.2023 г. до датата на обявяване на резултатите от изборите включително. Общоизвестно е, че резултатите от изборите за кмет на район Красно село, провели се на 29 октомври 2023 година, са обявени с Решение №................. но и без посочване на този ноторен факт, видно от самата заповед изборите са насрочени с указ на президента за 29.10.2023 г., следователно към 20.10.2023 г. посочената заповед е произвеждала действие. Неоснователни са доводите на ищеца, че компетентността за издаване на заповед на соченото в процесната заповед за уволнение основание принадлежи intuitu personae единствено на кмета на района и не може да бъде делегирана респ., че делегация на това правомощие, следва да е изрична. В случая не е налице делегиране на правомощия, а заместване на титуляра, като аргументите за това са следните: В мотивите на ТР № 4/2004 г. на ВАС се прави разграничение между делегиране на правомощия, когато такава възможност е изрично предвидена в нормативен акт и заместване, когато титулярът, адресат на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява и предвид необходимостта от непрекъснатост на изпълнение на функциите на административния орган. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая кметът на района е определил заместник-кмет, който да го замества в периода на отсъствие (както излага и ищецът в писмените си бележки). Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Следователно за определения период, в рамките на който се включва и датата, на която е издадена заповедта за освобождаване на ищеца, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Неоснователни в тази връзка са и доводите на ищеца, че в тази хипотеза заместник-кметът не разполагал с компетентност за издаване на заповед на соченото в процесната заповед за уволнение основание, с довод, че тя принадлежи intuitu personae единствено на кмета на района. Както е прието в ТР № 6 от 11 януари 2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС личният характер на трудовите права и задължения (чл. 8, ал. 4 КТ) се определя от престацията – работната сила по трудовото правоотношение като правоотношение, което се учредява intuitu personae за работника или служителя. За работодателя трудовото правоотношение не е intuitu personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, когато работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя-физическо лице. А и както се посочи, в случая не е налице делегиране, а заместване, поради което заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че процесната заповед за освобождаване на ищеца е издадена от компетентен орган и с нея е освободен, считано от датата на връчването – 20.10.2023 г., ищецът, който е заемал длъжността „заместник – кмет”, за която е приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. На следващо место и във връзка с доводите на ищеца, че на 09.05.2023 г. била издадена заповед със същия номер като процесната, но с различна дата и издател, която не му била връчена, следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Според задължителната практика на ВКС, изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност, подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника (решение № 49 от 15.03.2018 г. по гр.д. № 2837/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и др.) С оглед на изложеното и доколкото през цялото производство ищецът не твърди да му е връчвана друга заповед за прекратяване на трудовото провоотношение, а напротив – отрича го, то правно ирелевантно е изложеното от него, че на 09.05.2023 г. била издадена заповед със същия номер като процесната, но с различна дата, съдържание и издател, тъй като след като същата не му е връчена, то с каквато и дата, съдържание и издател да е била, тя не е породила правен ефект, дори ако намерението на работодателя да е било твърдяното от ищеца, а именно – да бъде освободен на посочената дата. Обстоятелството как районната администрация води деловодството си също няма отношение към законосъобразността на процесната заповед. Както се посочи волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника, а не с нейното изготвяне, регистриране в деловодна или друга система (т.е. получаване на номер) и нейното подписване от съответния издател. Релевантна в случая е датата на надлежното връчване на заповедта за уволнение, като между страните не е спорно, а и се установява по делото, че Заповед №.................., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е връчена лично на последния на 20.10.2023 г. Съдът намира, че основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение е ясно посочено в заповедта за уволнение – чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Както се посочи по-горе, съображенията на кмета да уволни своя заместник в хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА са извън съдебния контрол. В тази връзка неоснователни са доводите на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка, с които твърдения са събрани писмени и гласни доказателства. Както се посочи, според цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, мотивите за освобождаването от длъжност на това основание са правно ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол, като освободеният заместник-кмет не би могъл да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването му. Твърденията на ищеца, че между него и кмета съществувал конфликт във връзка с подадените от ищеца сигнали срещу кмета, както и във връзка с обжалване на решението за избора му за кмет от страна на ищеца, в действителност са в състояние да разклатят доверието между тях и съответно да направят работата в екип невъзможна. Имено поради необходимостта кметът да сформира екип за изпълнение на управленската програма, в ЗМСМА е предвидено, че както назначаването, така и освобождаването на заместник-кметовете е въпрос на политическа целесъобразност, поради което е предвидено специалното основание за прекратяване на правоотношенията със заместник-кмета от страна на кмета. Както изграждането на екип, така и неговата смяна почива на управленска целесъобразност. В тази връзка без значение е как ищецът е изпълнявал служебните си задължения, както и какви неправомерни според ищеца действия е извършвал кметът, в каквато насока са и събраните по почин на ищеца доказателства. За законността на извършеното уволнение на посоченото прекратително основание - чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, единствен релевантен факт е субективната преценка на органа по назначаването, която не подлежи на съдебен контрол. Само за пълнота следва да се посочи, че не може да бъде споделен доводът на ищеца, че уволнението било личен акт на отмъщение от страна на кмета, доколкото нито предварителното подготвяне на заповед за уволнение, каквито са твърденията на ищеца, нито фактът, че ищецът е подал сигнали, както и че е обжалвал избора на кмета, по някакъв начин свидетелстват за това. Последните са израз на несъгласието на ищеца с избора на посоченото лице за кмет, както и с вземаните от него управленски решения, а не свидетелство за мотивите и подбудите за вземане на решение за прекратяване на правоотношението на ищеца. Видно от показанията на разпитаните по делото в тази връзка свидетели – Николай В. и.................., същите по същество представляват субективна преценка на факти и обстоятелства, а не свидетелстват за такива. Нито от представените писмени доказателства, нито от свидетелските показания, нито от самите факти и обстоятелства, твърдени от ищеца, за които са събрани посочените доказателства, би могъл да бъде направен извод за злоупотреба с права от страна на работодателя. По изложените аргументи настоящият съдебен състав приема, че ответникът при спазване на материалноправните разпоредби на закона е упражнил потестативното си право по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Оспореното от ищеца уволнение се явява законосъобразно, като извършено със заповед, издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и на конкретно законово основание, приложимо към трудовото правоотношение за заеманата от уволнения служител – ищец по делото, длъжност. Предявеният главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: Основателността на иска предполага незаконност на уволнението. Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за заплащане на парично обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от..................... в размер 1920 лева, предвид акцесорния му характер, следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 1 НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК разноските за държавна такса и възнаграждение на вещо лице остават за сметка на съда. Така мотивиран, съдът