Решение № 153 от 24.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3810/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХ I НПК. С присъда № 299 от 21.05.2025 г., постановена по НОХД № 10804/2023 г. по описа на СРС, НО, 14- ти състав, подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че на 04.11.2021 г. в гр. София, ж. к. ••••, като извършител, в съучастие с Ж. Р. З. – извършител, и неустановено по делото лице – извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1,4“ на стойност 160 лева и парична сума в размер на 205 лева, всичко на обща стойност 365 (триста шестдесет и пет) лева, от владението на Л.н И.Р., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл два удара с твърд предмет, подобен на метална тръба, по крака на Р., съответно единият в областта на коляното, а другият – в областта на бедрото, докато останалите двама съизвършители също нанасяли удари с ръце по главата и тялото на Р., след което З., А. и неустановеното лице напуснали жилището – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода “ времето, през което подсъдимият И. А. А. е бил задържан по реда на НПК и по реда на ЗМВР. Със същата присъда съдът е осъдили подсъдимия И. А. А. да заплати по сметка на СДВР сумата от 312,03 /триста и дванадесет лева и три стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвянето на експертизи, по сметка на СРС разноски за изслушване на вещи лица в размер 250 /двеста и петдесет/ лева, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на два броя ИЛ. Със същата присъда съдът е постановил приобщените като веществени доказателства по делото 1 брой мобилен телефон, марка „Н окиа“, модел „1.4“ и 1 брой картонена кутия за мобилен телефон с фабрична книжка с технически показатели да се върнат на собственика; приобщената като веществено доказателство по делото 1 брой хавлиена кърпа, опакована в хартиен плик, запечатан с картон, серия А0439559 и силиконов печат с надпис „812 НЕКД – СДВР“, д а с е отнеме в полза на държавата, след което да се унищожи; приобщените като веществени доказателства по делото две пакетчета с черно и червено прахообразно вещество, опаковани в полиетиленов плик и запечатани с картон серия А0430658 и силиконов печат с надпис „812 НЕКД – СДВР“, д а се отнемат в полза на държавата и да бъдат предадени на компетентния орган за унищожаване, а именно: Агенция „Митници“ – ЦМУ, Отдел „Борба с наркотрафика“; приобщеният като веществено доказателство по делото бял пощенски плик с надпис „Биологични следи“ да остане по делото, а след изтичане на срока за съхранението му да се унищожи; приобщеният като веществено доказателство прозрачен полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки , да остане по делото, а след изтичане на срока за съхранението му да се унищожи; приобщената като веществено доказателство по делото черна на цвят визитка с изписани имена на латиница на А., опакована в прозрачен полиетиленов плик, да остане по делото, а след изтичане на срока за съхранението й да се унищожи. Срещу присъдата е подадена в срок въззивна жалба от подсъдимия А. чрез защитника му адв. Е. Й. с изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че по делото не са събрани достатъчно годни доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, а обективната истина – неразкрита. Посочва се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства при съблюдаване изискванията на НПК, като освен това, първоинстанционният съдебен състав е бил предубеден, тъй като не е уважил нито едно доказателствено искане на защитата. Моли се съдът да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия. В срока по чл. 322 НПК не е постъпило писмено възражение от страна на Софийска районна прокуратура. В съдебно заседание, проведено на 14.01.2026 г., адв. М. М., защитник на подсъдимия А., излага подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Посочва, че в хода на досъдебното и съдебното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на присъдата. Твърди, че в хода на досъдебното производство безспорно е установено, че подсъдимият А. е бил служител на ГДБОП – МВР, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 2 НПК разследването е следвало да се извърши от следовател. Според защитата обаче в настоящия случай делото е било преразпределено на следовател едва на дата 07.11.2021 г., поради което всички действия по разследването, извършени преди това, следва да бъдат игнорирани като проведени от некомпетентен орган. Защитникът на подсъдимия излага и подробни съображения, че присъдата е постановена при недоказаност на обвинението с оглед събрания по делото доказателствен материал. С тези аргументи моли съдът да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия. Представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че не са налице твърдените съществени процесуални нарушения и не отговарят на обективната истина твърденията на защитата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че районният съд е подложил на внимателен анализ събрания по делото доказателствен материал, а събраните по делото веществени доказателства са били надлежно приобщени. Счита, че изводите на първия съд досежно обстоятелствата , отегчаващи отговорността на подсъдимото лице, са правилни. Пледира присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимият И. А. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си и отрича съпричастността си към инкриминираното деяние. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира наличието на основания, налагащи неговата цялостна отмяна. Съображенията за това са следните: Районният съд не е установил самостоятелно фактическата обстановка по делото, а е възпроизвел напълно идентична фактическа обстановка с тази, изложена в обвинителния акт. Това на практика не би съставляво проблем, ако производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което в случая обаче не е така. Напротив, в хода на съдебното производство пред районния съд са събирани доказателства и доказателствени средства и вследствие на тази процесуална активност, не е имало как съдът да възприеме изцяло, безкритично и дословно фактическата обстановка в обвинителния акт. В принципен план все пак е възможно обстановката, описана в обвинителния акт, действително да се установява от събраните по делото доказателства и да кореспондира на реалните събития. Необходимо е обаче във всички случаи да има посочване на доказателствата въз основа на които е възприета почти буквално фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, за да може въззивният съд да осъществи правомощията си по контрол на начина на формиране на вътрешното убеждение на районния съд и дали същият съответства на изискванията на процесуалния закон. Във връзка с горното следва да се посочи, че в мотивите на първата инстанция, освен че липсва собствена фактическа обстановка, установена и възприета от първоинстанционния съд, липсва и анализ на доказателствата, въз основа на които районният съд е приел за установени именно фактическите положения, изложени в обвинителния акт . Първият съд вместо да анализира събрания по делото доказателствен материал и да посочи кои доказателства и доказателствени средства възприема и кои не, съответно изцяло или отчасти, и въз основа на това да посочи какви фактически положения приема за установени, се е задоволил да възпроизведе фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, независимо дали тя кореспондира, или не на събраната пред първата инстанция доказателствена съвкупност. Във връзка с горното следва да се приеме, че п ървоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5, чл. 301 и чл. 305, ал. 3 НПК, да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Напротив, районният съд е изброил схематично доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които твърди да е изградил фактическите си изводи, след което декларативно е посочил, че се доверява на показанията на свидетелите Л.н Р. и Р.Т. и ги поставя в основата на изводите си, тъй като са с минимални противоречия, логични и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, както и че се доверява на показанията на свидетелите К.К., Х.П. и В.Я. като едностранчиви, праволинейни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани доказателства. Не са изложени обаче каквито и да е съображения защо съдът оценява по описания начин посочените гласни доказателствени средства. В тази връзка констатациите на районния съд, че заявеното от посочените свидетели е логично, едностранчиво и кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност са по- скоро бланкетни, отколкото резултат на задълбочена аналитична дейност. Ако районният съд беше осъществил такава, щеше да посочи най- малко с кои останали доказателства и доказателствени средства си кореспондира заявеното от посочените свидетели, предвид обстоятелството, че по делото са извършени, освен посоченото в мотивите на присъдата разпознаване на подсъдимия от св. Т., и множество други действия по разследването, вкл. и разпознаване на подсъдимия от св. Р., претърсвания и изземвания, обиски и освидетелствания, както и са назначени съдебно- оценителна и съдебно- медицинска експертизи. Подобно обсъждане на доказателствата е повърхностно и не позволява на подсъдимия да осъществи пълноценно правото си на защита, тъй като последният не е уведомен на база н а кои доказателствени източници първата инстанция е приела за установена обвинителната теза. Такъв подход не позволява и на въззивната инстанция да осъществи контролните си правомощия по отношение правилността на фактическите и правни изводи на първата инстанция. Следва да се отбележи още, че въпреки че в доказателствената съвкупност по делото се констатират съществени противоречия както между показанията на отделните свидетели, така и между показанията на свидетели, дадени пред съдебния състав и депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 НПК, районният съд не е обсъдил кои показания е кредитирал и поради каква причина ги е предпочел пред други. В настоящия случай, въпреки че съдът е констатирал противоречия в показанията на свидетелите Р., Я., П., Т. и К., дадени в хода на съдебното производство, поради което е приобщил чрез прочитане показанията и м , дадени в хода на досъдебното производство, в мотивите си не е посочил кои гласни доказателствени средства кредитира и защо. Освен това, противоречия се наблюдават и между показанията на отделните свидетели и то относно обстоятелства от предмета на доказване по делото, наличието на които обаче първият съд е игнорирал, определяйки като минимални. Необходимо е да бъде отбелязано, че районният съд не е обсъдил дори схематично в мотивите си протоколите за извършените в хода на досъдебното производство разпознавания /освен формално посоченото в мотивите на присъдата разпознаване на подсъдимия от св. Р.Т./, протоколите за извършените претърсвания и изземвания, в резултат на които са били иззети вещи, имащи отношение към повдигнатото обвинение, протоколите за извършените освидетелствания, протоколът за извършен оглед на веществено доказателство, а именно – мобилния телефон, за който се твърди от представителя на държавното обвинение да е предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, както и протоколите за извършените обиски. Първостепенният съд е следвало да изложи съображения кредитира ли протоколите за посочените действия по разследването като годни доказателствени средства и поради какви съображения, а в случай, че приема, че обсъжданите действия по разследването са опорочени, е бил длъжен не просто да ги игнорира, а да посочи мотивите, поради които ги е изключил от доказателствената съвкупност по делото. В мотивите си районният съд бланкетно е посочил, че кредитира заключенията н а съдебно- оценителната и съдебно- медицинската експертизи като даващи отговор на поставените въпроси, без обаче изрично да конкретизира кои са тези въпроси и какви са изводите на вещите лица по тях, за да стане ясно както за страните в процеса, така и за въззивния съд какви обстоятелства приема за установени първоинстанционният съд, основавайки се именно на кредитираните от него експертни заключения. Липсата на собствена фактическа обстановка, възприета и установена от първоинстанционния съд, както и на анализ на доказателствата по делото, извършен в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК и позволяващ на въззивния съд да извърши проверка за правилност на изводите на първата инстанция, съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, изразяващо се в липса на мотиви, и обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За пълнота следва да бъдат изложени и съображения по оплакването на защитата за осъществени действия по разследването от некомпетентен орган и за незаконосъобразно приобщаване към доказателствената съвкупност по делото на събраните в резултат на тези действия данни. Безспорно по делото се установява, че към датата на инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия А., последният е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – служител на ГДБОП – МВР, поради което на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 НПК компетентен да проведе разследването срещу него е бил следовател. Обстоятелството, че подсъдимият е бил служител на МВР обаче не е било първоначално известно – при депозиране на свидетелските си показания пострадалият Р. и свидетелите К. и Т. са го посочили единствено по малко име, като са уточнили, че не знаят каква е професионалната му ангажираност. Досъдебното производство е образувано на 05.11.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК в 08 РУ – СДВР със съставяне на протокол за първото действие по разследването – разпит на св. Р.. Постановлението на наблюдаващия прокурор за изземване на материалите по делото от 08 РУ – СДВР и възлагането на разследването на следовател при СО на СГП е от 07.11.2021 г. Извън разпитите на свидетелите, от които преповторен от следовател е единствено този на св. Р., през тези два дни /05.11.2021 г. и 06.11.2021 г./ са събрани редица доказателства и доказателствени средства от значение за изясняване на фактите по делото, чиято допустимост се оспорва от защитата. Във връзка с горното следва да се посочи, че винаги когато възникнат обстоятелства, обуславящи промяна на подсъдността, независимо дали се касае за квалификацията на деянието или за личността на дееца, извършените до момента действия по разследването запазват процесуалната си стойност. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 203, ал. 3 и чл. 217а НПК. Без съмнение те се отнасят единствено до законосъобразно и валидно извършените действия по разследването, т. е. осъществените от компетентен орган. Разследващият орган по надлежно образуваното досъдебно производство следва да се счита за компетентен до момента, в който за него възникне процесуалното задължение да предаде разследването на друг. Този момент обаче не е стриктно фиксиран в процесуалния кодекс /в този смисъл решение № 80 от 05.09.2022 г., постановено по н. д. № 288/2022 г. на ВКС, ІІ н. о./. В тази връзка следва да се посочи, че в един ранен етап от разследването, при който не е известно субективното качество на участниците в инкриминираното деяние, определянето на материалната компетентност на разследващия орган е невъзможна. По тази причина не качеството на разследващия орган, а законосъобразното извършване на действията по разследване е условие за тяхната валидност и за гарантиране на правото на защита на участниците в наказателния процес. Следователно и доколкото не се констатират пороци при извършването на действията по разследването по ДП на 08 РУ – СДВР, то събраните в неговия ход доказателства и доказателствени средства законосъобразно са били използвани в продължилото след това разследване и няма пречка да бъдат използвани в съдебното производство. В подкрепа на този извод следва да бъде посочена разпоредбата на чл. 203, ал. 3 НПК, съгласно която при промяна в компетентността и в други случаи, когато един разследващ орган бъде заменен с друг, извършените действия по разследването и другите процесуални действия запазват процесуалната си стойност /в този смисъл решение № 105 от 25.05.2018 г., постановено по н. д. № 272/2018 г. на ВКС, І н. о., и решение № 118 от 12-09.2017 г., постановено по н. д. № 396/2017 г. на ВКС, І н. о./. Преценката кога да изземе делото от разследващия полицай и да го възложи на следовател е предоставена на органа по ръководство и решаване в досъдебното производство – прокурора. Тя не е произволна, а следва да се базира на наличните по делото данни. За разграничаване на компетентността на разследващите органи законът използва израза „престъпления, извършени от“. От своя страна, вътрешното убеждение на разследващия орган, че конкретно лице е извършило престъплението, за което е образувано досъдебното производство, при липса на основания за прекратяване на същото, се обективира в постановлението за привличане на обвиняем. Следователно изводът, който следва да се възприеме е, че в разглеждания случай задължението за възлагане на разследването на следовател е възникнало в момента, в който са били събрани достатъчно доказателства, че извършителят на инкриминираното деяние е подсъдимият и че той е полицейски служител. Видно от материалите по делото, такива доказателства са били налични именно към дата 07.11.2021 г., когато при съобразяване на това обстоятелство с разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 2 НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 07.11.2021 г. е иззел материалите по досъдебното производство от 08 РУ – СДВР и е възложил разследването на следовател при СО при СГП, като на същата дата И. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, видно от постановление за привличане на обвиняем /л. 9, том 1 от ДП/. Както вече беше посочено обаче преди посочената дата са били извършени множество действия по разследването, сред които разпити на свидетели, претърсвания и изземвания, обиски, разпознавания, освидетелствания. Част от така посочените действия – разпитите на свидетели, по своята същност са повторяеми, поради което след възлагането на разследването на следовател и привличането на полицейски служител в качеството на обвиняем същите е следвало да бъдат преповторени, за да се гарантира и осигури тяхната законосъобразност с оглед изискванията на процесуалния закон, залегнали в чл. 194, ал. 1, т. 2 НПК, а именно – да са проведени от компетентен орган по разследването. Видно от материалите по делото обаче, след възлагането на разследването на следовател повторен е бил единствено и само разпитът на св. Р., но не и разпитите на останалите свидетели. Останалите извършени в хода на досъдебното производство преди 07.11.2021 г. действия по разследването /претърсвания и изземвания, обиски, разпознавания, освидетелствания/ обаче са от категорията на неповторяемите, поради което на практика е невъзможно да бъдат преповторени от следовател. Ето защо, същите запазват процесуалната си стойност и няма пречка да бъдат използвани в съдебното производство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че установените пропуски в процесуалната дейност на съда и констатираните недостатъци в атакувания съдебен акт обуславят извод за цялостна отмяна на постановената присъда, без да се обсъждат въпросите, свързани с правилността й. Това обстоятелство прави излишен анализа на изложените от защитата доводи относно недоказаността на обвинението. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на Софийски районен съд, при което следва да бъде проведено законосъобразно съдебно следствие с прецизно проведени процесуални действия при стриктно съблюдаване н а правата на страните, както и да се извърши всестранно и пълно обсъждане на ангажираните в хода на производството доказателства и доказателствени средства и едва тогава да се прецени извършено ли е престъпление от подсъдимия, каква е правната му квалификация и евентуално какво наказание следва да му бъде определено, както и да се решат въпросите относно разпореждането с веществените доказателства по делото. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. 348, ал. 3, т. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав