Решение № 152 от 14.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 308/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 24.03.2023г. по н.о.х.д. № 1147/2019г. на СГС - Специализиран наказателен съд - закрит е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Ш. З. А. А. и И. Н. Т. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, състоящо се в това, че от неустановена дата през месец януари 2015 г. до 15.01.2016 г. в гр. София и на територията на страната са участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 281 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Ш. З. А. А., Т. П. Д., К. М. Б., И. Н. Т. и Ц. П. Д., като групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност, с цел извършване на престъпления по чл. 281 от НК на територията на гр. София и страната и в нея участва длъжностно лице - И. Н. Т. - държавен служител, ••• на отделение в група „Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения“ към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно заповед № 2540/2015 г. на директора на СДВР, за което подс. Ш. З. А. А. е осъден на три години лишаване от свобода, а подс. И. Н. Т. на две години лишаване от свобода, като и двамата подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по обвинението да са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши на територията на страната и в гр. София престъпления по чл. 280 от НК. Със същата присъда подс. Т. е признат за виновен в това, че на 19.10.2015г. в гр. •••, кв. •••, ул. •••, срещу № • с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомагал - превозвал с лек автомобил, марка Ауди, модел А4, с рег.№ ••••••••, петима чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка АУДИ, модел А4, с рег. № ••••••••, по отношение на лице, ненавършило 16- годишна възраст - малолетното лице Н. Ф. М. С., родена на •••••••• г. с гражданство - Ирак, по отношение на повече от едно лице - пет лица: Ф. М. С. Х., роден на ••••••••г. с гражданство - Ирак: А. Ф. М. С., роден на ••••••••г., с гражданство - Ирак; А. Ф. М. С., роден на ••••••••г., с гражданство - Ирак: Х. Ф. М. С., родена на ••••••••г., с гражданство - Ирак, Н. Ф. М. С., родена на •••••••• г., с гражданство Ирак - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан по квалификацията по чл. 281, ал. 2, т. 2 от НК - престъплението да е организирано от група или организация. При условията на чл. 68, ал. 1 от НК, първостепенният съд е активирал наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подс. Ш. З. А. А. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 1042/2012 г. по описа на Pайонен съд - гр. Свиленград, като е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК решаващият съд е групирал наказанията, отмерени на подс. Т. и е наложил едно общо, най - тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил за изпитателен срок от три години. На основание чл. 281, ал. 3 от НК съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка Ауди, модел А4, с рег.№ ••••••••. На осн чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, в размер на по 539, 75 лева на всеки от тях, от които 318, 32 лв. по сметка на Специализираната П. и 221, 43 лв. по сметка на Специализирания наказателен съд, както и по пет лева държавна такса за издаването на изпълнителен лист. Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимите. Във въззивната жалба на защитника на подс. И. Н. Т. - адв. В. се твърди, че първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда неоснователно, тенденциозно, като доказателствата събрани в досъдебното и съдебното производство се самоизключват едни с други. Твърде се още, че подс Т. е обвинен в участие в организирана престъпна група, която е извършвала престъпления по чл. 280 от НК. С признаването на подс. Т. за виновен по чл. 281 от НК по първото обвинение, първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, тъй като са се защитавали по друг текст от НК. Изтъква се също, че по второто обвинение, съдът е постановил оправдателен диспозитив по квалификацията по т. 2 на чл. 281, ал. 2 от НК, като оставал неясен и протИ.речив въпроса, налице ли е съвместна дейност и каква е формата на участие на подс. Т.. Намира се за неправилен извода на съда за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното на Т. второ деяние. Навежда се, че по делото не е категорично установено подс. Т. да е осъществил деянието от субективна страна, тъй като не е съзнавал, че чуждите граждани, които превозва нямат разрешение за влизане и пребиваване в страната ни, че същите са се били насочили към незаконно преминаване на държавната граница и никой от тях не е давал или предлагал пари на подсъдимия, с което се обосновава отсъствието на съставомерния признак „имотна облага“. Изтъква се още, че в обв. акт и в присъдата не е посочено кой закон в хипотезата на чл. 281 от НК е нарушил подс. Т.. Оспорва се и правилността на постановеното отнемане на л.а. с тезата, че той не е бил собственост на подс. Т.. Иска се присъдата да бъде отменена и подс. Т. да бъде оправдан. В първоначалната въззивната жалба на защитника на подс. Ш. З. А. А. - А. М., депозирана преди изготвяне на мотивите са заявени декларативни оплаквания, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание - явно несправедливо. Направени са четири алтернативни претенции - отмяна на присъдата и постановяване на нова с оправдателен диспозитив, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на нарушения на процесуалния закон, допуснати в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обв. акт, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или изменение на присъдата, чрез налагане на по - леко наказание. Същите искания, с изключение на молбата за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, се поддържат и във въззивната жалба, постъпила в СГС на 19.02.2024г. В последната въззивна жалба на защитника на подс. Ш. З. А. А. - А. М. се развиват доводи за липса на доказателства за авторството на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс. Ш. З. А. А.. Ангажира се и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обв. акт, тъй като са наведени твърдения за извършени престъпления по чл. 280 от НК и чл. 281 от НК, които норми се явяват бланкетни, но не е посочено кои норми, на кои закони са нарушени, за да може подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на подс. Ш. З. А. А. - А. М. поддържа въззивната жалба, с допълнението към нея и моли да бъде уважена. Подсъдимият Ш. З. А. А. не се явява в съдебно заседание. Производството спрямо него е разгледано в отсъствието му при условията на чл. 329, ал. 2, вр. чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. Н. Т. - адв. В. пледира за уважаване на жалбата по съображения, изложени в нея. Счита, че нарушенията, констатирани в предходното въззивно решение не само не са преодолени във второто първоинстанционно производство, но и са допуснати нови, едно от които е противоречия в мотивите на присъда. Поддържа, че бил внесен абсолютно същия негоден обвинителен акт. Поддържа също, че не е ясно кой закон е нарушил подс. Т. в хипотезата на чл. 281 от НК, по който е признат за виновен. Излага и съображения за отсъствие на доказателства за виновността на подс. Т.. Подсъдимият И. Н. Т. в хода на съдебните прения заявява, че се счита за невинен. В последната си дума моли да бъде оправдан. Представителят на А. П. пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че подсъдимите Ш. З. А. А. и Т. са извършили престъпленията, в които са обвинени. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: С обв. акт от 07.07.2017г. подс. Ш. А. и И. Т., заедно с още 2 лица, са предадени на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, а подс. И. Т. и с обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК. Въз основа на споменатият обвинителен инструмент е образувано н.о.х.д. № 2143/2017г. по описа на СНС, приключило с присъда № 27 от 18.06.2018г., с която подсъдимите подс. Ш. А. и И. Т. са признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения. С решение № 17 от 28.03.2018г., постановено от АСНС по в.н.о.х.д. №430/2018г., присъдата е отменена на осн. чл. 334, ал. 1, чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание. АСНС е приел, че СНС е допуснал съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на мотиви. В този аспект във въззивното решение са обсъдени редица пропуски и противоречия в аналитичната дейност на първостепенния съд при формиране на вътрешното му убеждение по правнорелевантните факти, приложимия материален закон и отмерените наказания. Новото първоинстанционно производство, образувано като н.о.х.д. № 1147/2019г. на СНС, започнало отначало по обв. акт, приложен по предходното н.о.х.д. № 2143/2017г. по описа на същия съд. След проведено съдебно следствие по общия ред е постановена присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка. Въззивната инстанция намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подс. Т., които не могат да се коригират от наст. съдебен състав. Основателни са възраженията на защитата, че обвинителният акт не покрива изискванията на чл. 246 от НПК, понеже в него не е посочено кой закон в хипотезата на чл. 281, ал. 1 от НК е нарушил подс. Т.. Последният е предаден на съд за две престъпления, едното от който по чл. 281, ал. 2, т. 1, 2 и 4, вр. ал. 1 от НК. Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК и логическото тълкуване на словосъчетанието „в нарушение на закона“, води до заключението, че нормата е бланкетна и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от друг закон или подзаконов нормативен акт, който регламентира пребиваването и преминаването на чужденец в страната. В наст. казус това не сторено нито в обстоятелствената част на обв. акт, нито в заключителната. При формулиране на обвинението по чл. 281 от НК, прокурорът изобщо не е посочил кой е нарушения закон. Отсъствието на информация за неспаЗ.ите законови или подзаконови разпоредби означава, че не е обоснован съставомерния белег „в нарушение на закона“. Обсъжданите пропуски не позволяват на подс. Т. да разбере безусловно инкриминираната му престъпна дейност по чл. 281 от НК, поради което имат характер на съществени процесуални нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Те препятстват пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на подс. Т. и са отстраними, чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съдържащ липсващата обосновка на съставомерния признак „в нарушение на закона“. Това разрешение е наложително с оглед устойчивата съдебна практика на нац. съдилища по разисквания въпрос, Тълкувателно решение №2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д.№2/2002г. и правилата на чл. 6 от Директива 2012/13, регламентиращи правото на информация относно обвинението, които имат за цел да гарантират справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита. Допуснатите в първата фаза на наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила не са съзрени от първоинстанционния съд, а са пренесени в присъдата. Независимо че в разпоредителното заседание разискваните непълноти на обв. титул не са изтъкнати от страните, решаващият съд е бил длъжен да ги констатира по свой почин, тъй като както беше посочено се касае за обективен признак на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, 2 и 4, вр. ал. 1 от НК, без който деянието е несъставомерно. Значимостта на неприсъстващата информация в обв. акт игнорира преклузията в чл. 248, ал. 3 от НПК за предявяване в съдебно заседание на възражения за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия заседание. В тази връзка въззивният съд съобрази Решение от 21.12.2021г. по дело С-282/2020 на Съда на ЕС, което указва необходимостта и начините за преодоляване на забраната по чл. 248, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, като признава допустимостта на такива възражения и след приключване на разпоредителното заседание. В пар. 32 от Решението на СЕС е прието, че разпоредбите на чл. 6, пар. 3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда национален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на недостатъци на обвинителния акт, които опорочават съдържанието му и нарушават правото на подсъдимия да бъде предоставена подробна информация относно обвинението. Процесуалното развитие на делото предопределя необходимостта от осмисляне на ограничението по чл. 335, ал. 3 от НПК. Настоящото въззивно производство е второ по ред. Съгласно нормата на чл. 335, ал. 3 от НПК при повторно наличие на условията на ал. 2 от същия текст, т.е. когато са налице основанията на чл. 348, ал. 3 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними от въззивната инстанция или са неотстраними при новото разглеждане на делото, въззивният съд не връща делото на предходната инстанция, а го решава по същество. Целта на цитираната разпоредба е процесуална икономия и съкращаване продължителността на наказателното производство, в изпълнение принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, залегнал в чл. 22 от НПК. Въззивният съдебен състав намира, че при изначално негодно обвинение забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК не може да намери приложение, защото е недопустимо едва с въззивния съдебен акт, подсъдимият да научи в пълен обем обстоятелствата, които запълват обективния състав на извършеното от него престъпление. Освен това, ограничението по чл. 335, ал. 3 от НПК предпоставя възможност за въззивния съд да санира констатираните нарушения. Такъв би бил случая, когато липсват мотиви или доказателствената маса не е попълнена с всички възможни и допустими доказателства. Въззивният съд като втора първа инстанция по фактите може да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, когато такъв не е направен от проверявания съд, както и да събере относимите доказателства, останали неприобщени или инкорпорирани в отклонение от процесуалния регламент. Въззивният съд обаче не разполага с правомощие да замести прокурора в прерогативите му по възвеждане на обвинението. Ето защо, САС счита, че естеството на допуснатите процесуалните нарушения не позволява решаването на делото по същество. Единственият начин за компенсиране на констатираните процесуални нарушения, различен от връщане на делото в предходната фаза, е чрез оправдаване на подсъдимия Т. по обвинението за извършено престъпление по чл. 281 от НК. Подобно разрешение, с оглед доказателствената обезпеченост на това обвинение, би противостояло на правилото на чл. 304 от НПК, което гласи, че съдът призна подсъдимия за невиновен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. В настоящия казус нито една от тези хипотези не е налице. Предвид изложеното, съдът намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. Изходът на въззивното производство прави безпредметно обсъждане на останалите упреци на защитата по отношение на оспорената присъда. Следва да се отбележи, че всички пороци на първоинстанционната присъда, извън дължимата процедура по привеждане на обв. титул в съответствие с изискванията на чл. 246 от НПК, могат успешно да бъдат преодолени от въззивната инстанция, затова те се обхващат от забраната на чл. 335, ал. 3 от НПК. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът