Решение № 3280 от 13.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9099/2025 г.

Производството е образувано по предявен о т Ю. Т. М., ЕГН ••••••••••, действащ чрез адв. Н. Г., срещу Е. М. Т., ЕГН ••••••••••, действаща чрез адв. И. Д., петиторен негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да възстанови водоснабдяването на мансардното жилище на ищеца, находящо се в гр. ••••, при граници на таванското помещение по акт за собственост: ••••, стълбище, тавански коридор, таванско помещение № *, собственост на Д. и В. М., като поеме и всички разноски по възстановяване на водопроводния вертикален щранг, необходими за привеждане на водоснабдяването в изправно състояние. Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот – апартамент № *, с идентификатор •••••, по КККР на гр. *, находящ се на втори етаж в триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. ••••, при граници на жилището по акт за собственост: ••••, двор, двор, апартамент *, собственост на И. Г., стълбищна площадка, а по скица, имоти с идентификатори: на същия етаж •••••, под апартамента – •••• и над апартамента – ••••, ведно с изба и прилежащо таванско помещение, при граници на таванското помещение по акт за собственост: ••••, стълбище, тавански коридор, таванско помещение № *, собственост на Д. и В. М., двор, както и 17.2667 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Твърди се, че гореописаният имот е придобит през 1992 г. от родителите на ищеца чрез правна сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективирана в НА № *г. на нотариус при ВРС и до настоящия момент владее и обитава жилището заедно със семейството си. Излага, че през 1994 г. по решение на етажните собственици, таванските помещения са преустроени в мансардни жилища. Мансардното жилище на ищеца представлявало стая и сервизно помещение – баня с тоалет. Сервизното помещение на процесната мансарда било изградено по нормативните изисквания, над сервизното помещение, находящо се в апартамент № 6, собственост на ответната страна. Твърди, че по протокол от 16.07.1996 г. и фактура от „ВиК“ Варна е установено, че в сервизното помещение на мансардното жилище е бил монтиран контролен водомер от служители на водоснабдителното предприятие за измерване на консумираната вода. Ищецът сочи, че няколко месеца след поставянето на водомера е установил, че водоснабдяването на мансардното жилище е преустановено. Причината била, че част от вертикалния водопроводен щранг липсва, а в пода на сервизното помещение на апартамент № * са останали само отворите, през които е преминавал към сервизното помещение на мансардата. Излага, че този вертикален водопровод е част от водоснабдителната мрежа по проекта на ВиК за изграждане на сградата и е обща нейна част. Твърди, че ответницата е отрязала захранващия водопроводен щранг по неизвестни причини, с които неправомерни действия е възпрепятствала правото на нормално ползване и упражняване на правата на собственика на жилището в пълен обем. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба вертикалния водопроводен щранг за водоснабдяване на мансардното жилище не е възстановен, въпреки многократните разговори водени с ответната страна. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответницата твърди, че не е надлежна страна по спора, тъй като не е собственик на процесния недвижим имот, в който се твърди, че се намира прекъснатият през 1996 г. водопроводен щранг, част от водопреносната система на сградата и като такъв представляващ обща част, и който се иска да бъде възстановен. Излага, че процесният имот от 2020 г. е собственост на М. И. – дъщеря на ответницата, въз основа на договор за дарение, обективиран в акт № * г. на Служба по вписванията - Варна и от този момент ответницата е само ползвател на процесния имот. Твърди, че не са премахвани тръби от нейното жилище към таванското помещение на ищеца, още по – малко такива, които да са част от ВиК инсталацията на сградата. Сочи, че в посоченият в исковата молба период – около 1996 г., както и въобще в периода от 1988 г. до 2015 г., тя е живеела и работила в Г. Посочва, че в проектите за изграждане на сградата не е предвидено водоснабдяване на таванските помещения, нито изграждане на санитарни възли, бани и тоалетни. Твърди, че те нямат статут на самостоятелни обекти, а са принадлежност към апартаментите, такива каквито са избите. Сочи, че няма предвидени и изградени вертикални водопроводни щрангове към таванските помещения, съответно няма как тези несъществуващи тръби да са обща част на сградата, и таванското помещение на Е. Т. няма и никога не е имало водопровод. Ответницата излага, че няма решение на етажните собственици за преустройство на таванските помещения в мансардни жилища и липсва протокол от проведено общо събрание, в който да е обективирано това решение, както и одобрени по съответен ред от общинската администрация проекти за това. Сочи, че е разбрала от комшии впоследствие, че през 1996 г. ищецът се е свързал към водопроводната тръба, която тръгвала от апартамент № * на първия етаж на сградата, минавала през тръбите на отдушника и стигала до таванското помещение принадлежащо на апартамент № *. Това продължило известно време, след което Ю. М. се свързал към тръба, която била свързана към водопровода на апартамент № * на първия етаж на сградата, минавала през тръбите на отдушника и стигала до таванското помещение принадлежащо на апартамент № *, в който собственикът му си бил прекарал вода. Излага, че незаконното отклонение от апартамент № * към тавана на ищеца съществува и в момента и от там Ю. М. захранва с вода собственото си таванско помещение, в което изградил без съответното разрешение баня и тоалетна. Ответницата твърди, че ищецът е усвоил и част от общите части на тавана. Смята, че наличието на вода от 1996 г. до сега, в таванското помещение на ищеца, макар и незаконно прекарана, показва, че няма никакви пречки да ползва помещението си, в което водоподаване не е предвидено, включително неправомерно изградените си баня и тоалет, експлоатацията на които смущава ответницата. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично. Представляват се от адв. Г., чрез която поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявения иск. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателност на исковете. Отчетницата, редовно призована за същото съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адв. И. Д., чрез който поддържа писмения отговор и оспорва предявения иск. В депозираните писмени бележки доразвива своите възражения за неоснователност на иска. Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения: Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора. Пред настоящия съдебен състав е поставен за разглеждане предявен негаторен иск с правна квалификация по чл. 109 от ЗС. Предмет на негаторния иск е несъществуването на правото на ответницата да въздейства върху вещта на ищеца – мансардното жилище. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, съдът следва да установи наличието на две кумулативно дадени предпоставки: първо, че ищецът е носител на правото на собственост върху опредЕ. вещ и второ, че ответникът извършва неоснователни действия, с които пречи на първия да упражнява правото си на собственост върху тази вещ (ТР №••• г. по гр. д. № ••• г. на ОСГК). Действията могат да бъдат различни по характер и интензитет. С последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № ••• г., ОСГК, ВКС стесни приложното поле на иска по чл. 109 ЗС, доколкото направи извод, че неоснователността на действията, които извършва ответника сама по себе си не дава право на защита по този ред, ако с тези действия не създават пречки на собственика. Така ВКС направи извод, че „за уважаване на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС)“. Не се спори по делото, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № *, с идентификатор •••••, по КККР на гр. •••, находящ се на втори етаж в триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. ••••, към който има прилежащо таванско помещение и маза, който юридически факт се констатира и от представения нотариален акт № * г. по описа на нотариус при ВРС /л. 6/ и схема на самостоятелния обект на л. 7. Не се спори по делото, че ответницата до 04.08.2020 г. е била собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••, представляващ апартамент № *, заедно с избено помещение и таванско помещение, находящи се в същата жилищна сграда с административен адрес в гр. •••••. След 04.08.2020 г. имотът е дарен по силата на договор за дарение, сключен в нотаруиална форма /л. 27/ в полза на дъщерята на ответницата – М. Н. И., като дарителката-ответница е запазила пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху дарения недвижим имот. В случая по отношение на ответницата, твърденията на ищеца най – общо са, че с действията си, съставляващи премахване на част от верикалния водопроводен щранг, минаващ през нейния апартамент № * и достигащ до мансардното жилище на ищеца, ситуиран над апртамент № *, а именно в подпокривното пространство, тя препятства възможността на ищеца да получи питейна вода в таванското помещение, преустроено в мансардно жилище към апартамент № *. Претендира се да бъде възстановено водоподаването чрез възстановяване на премахнатата част от вертикалния водопроводен щранг, минаваща през ап. № *. От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства чрез излушаната първоначална и повторна СТЕ не се установява тези твърдения да са основателни. На първо място, съгласно експертните заключения на вещите лица инж. К. и арх. Г. се констатира, че в подпокривното пространство на сградата на ул. ••• е извършено преустройство, като извършеното преустройство на подпокривното пространство /таван/ № * се състои в изграждането на отделен санитарен възел с баня - 3.00 кв. м. Мансардното жилище на ищеца представлява стая и сервизно помещение баня с тоалет. Сервизното помещение е изградено над сервизното помещение на апартамент № *, чийто ползвател е ответницата. На л. 93 от делото е представено копие от разпределението на подпокривното пространство на сградата. Според чертежа, на този етаж са предвидени две групи от по 3 (три) тавански помещения. И в шестте помещения с големи букви е изписано "•••". Това кореспондира с практиката от тези години – на последния етаж са се обособявали тавански помещения, с идеята че, независимо дали се ползват като складове и/или ателиета, и в двата случая няма да се обитават постоянно; въздухът в тях служи като изолация между тавана на последния жилищен етаж и околната среда (т.нар. „студен покрив"). Практиката в изчертаването на част „архитектура" от този период на 20-ти век, не включва обозначаването на вертикалните щрангове. В наши дни в архитектурните разпределения се обозначават само канализационните и вентилационните тръби, но дори те не са се нанасяли във времето, в което е изготвена документацията на процесната сграда. С други думи, архитектурното разпределение само по себе си не е меродавно дали през помещенията е предвидено да преминават комуникации, независимо дали става въпрос за вентилация, канализация или напорен водопровод за чиста вода. Същевременно, практиката при изчертаването на част „архитектура" е включвала изобразяването на санитарното оборудване - мивка и тоалетна чиния. Такива няма изобразени в таванските помещения, което води до извода, че щрангове за вода и канализация не са предвиждани за тези помещения (тръбите за канализацията така или иначе излизат над покривната плоскост, при тях въпросът е дали е било предвидено разклонение за този етаж). Съгласно архитектурния проект, няма обособени и обозначени отделни помещения и/или сервизни помещения, бани и тоалетни. На основание писмен отговор от Община * № ••••••, след извършената проверка в Архив на Община * по регистъра за разрешено строителство в гр. *, за периода от 1960 г. до 2020 г., не е установено предадено за съхранение разрешение за строеж и строителна документация към него, преустройстройство на таванска стая в мансардното жилище находящо се в гр. •••••. С писмо отговор № ••••• при извършената проверка в Архив на Община * за предадената строителна документация, не се установи наличие на проекти по ВиК. Заключението на вещите лица и писмените документи са в унисон с показанията на разпитаните свидетели, водени от ответницата свид. Х. Б., която живеела в сградата от построяването й през 1961 г. и свид. Г. В. А., която също имала дългогодишни лични впечатления. В показанията си свид. Б. сочи, че вода на таваните в началото нямало. Години по късно всеки сам си пускал по една тръба и си вземал вода от където намери. Нейният съпруг пробил дупка на тавана на техния апартамент и прекарал една малка тръбичка до таванското им помещение, което било отгоре. Категорична е, че вода при построяването на блока нямало прекарана към таваните. Това се потвърждава и от показанията на свид. В.а, която знаела строежа още от построяването му, защото живеела в съседната къща. Била приятелка с дъщерята на К. Г., която живеела в сградата, впоследствие й станала пълномощник /на К. Г./. Играели там от деца и се криели на тавана им. Знае, че в таванските помещения нямало вода, а такава била прекарана след 1996 г., като всеки се мъчел да си прекара вода от някъде. В конкретния казус преустройството на подпокривното пространство не е законно, доколкото е извършено без наличните строителни книжа. Не може да се говори за текущ ремонт или за изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации и водопроводни и канализационни мрежи по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 14 от ЗУТ, доколкото след строително-монтажните работи е променено предназначението на таванското помещение. Първоначалното предназначение е било за склад, изолация срещу температура на сградата, а след ремонтните дейности таванското помещение е с жилищно предназначение, което е в разрез с изискването извършването на тези ремонтни дейности да бъде въз основа на издадено разрешение за строеж от компетентните административни органи. Не са установени предадени за съхранение разрешение за строеж и строителна документация към него за преустройство на процесния етаж. Следователно действията на ответницата не са препятстващи правото на собственост на ищеца, касателно водоснабдяването на неговия обект, доколкото същите не са неоснователни. На второ място, спирането или възобновяването на водоподаването към мансардното жилище на ищеца не зависи по никакъв начин от волята на ответницата, за да бъде осъдена тя да извърши действия в тази насока. Това е така, защото от показанията на свид. В.а се констатира, че приятелката й /Г./ взела вода за нейния таван от собственика на апартамента на първия етаж – А. К., който си прекарал вода от неговото жилище до неговия таван, а след това свързал и нейният обект с вода, защото помещенията им били съседни. В момента внучката й живеела под наем в блока, в апартамента на Г. /№ * /, на първия етаж. От този апартамент било направено водопроводно отклонение, което осигурявало вода до тавана на ищеца и контролен водомер, за да се отчита потреблението му. На 01.02.2026г., Г. спрял водата към тавана, защото за да се засича и плаща тя, ищецът трябвало да ходи всеки месец до жилището му, което вече бил дал под наем на внучката й, а това не било редно. Тоя начин на водоподаване е потвърден по делото и от показанията на свид. Т. Ж. А., водена от ищеца, която подробно в показанията си сочи как Г. си прекарал тръба от неговия апартамент на първия етаж до своя таван, а после свързал и тавана на ищеца, също и че след като си дал жилището под наем, спрял водата на ищеца. Т.е. по несъмнен начин се констатира от свидетелските показания, че в периода от 1996 г. до 01.02.2026 г. таванското помещение на ищеца е било водоснабдено, като спирането на водата към него е извършено от М. Г., собственик на апартамент на първия етаж на сградата, а не от ответницата Е. Т.. Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск по чл. 109 от ЗС, тъй като нито действията на ответницата са неоснователни, нито е налице причинно-следствена връзка между нейното поведение и невъзможността ищецът да позлва мансардното жилище. Относно съдебно-деловодните разноски: С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ответницата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 809,03 евро. Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,