Решение № 713 от 11.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 660/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 794/05.06.2024г., постановено по търг. дело № 787/2023 г., Софийски градски съд, ТО, 1с-в, е отхвърлил е предявения от „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД, иск с правно основание чл. 435 КЗ за сумата 19 459, 70 евро, заявена като частична претенция от такава в пълен размер от 38 919, 41 евро, представляваща заплатено от ищеца обезщетение, претендирано във връзка със застрахователна полица Абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 0000508236/04.01.2016 г., сключена с ответника ЗАД“Армеец“АД. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение като се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени така както са предявени. Твърди се във въззивната жалба, че макар и да е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, решението е неправилно поради противоречие с материалния закон поради съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба. Счита че съдът е приложил грешен материален закон, като вместо да се позове на разпоредбите на Кодекса за застраховането, които имат отношение към застраховките „гражданска отговорност“, какъвто характер имала процесната, съдът е приложил Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и Общите условия към застраховката. Излага се довод, че никъде в глава 41 от Дял Втори на Кодекса за застраховането не било записано, че грубата небрежност на работник или служител на застрахованото лице е основание за отказ от плащане. Твърди в тази връзка, че цитираната от ответника т.3.1 от Общите условия на застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“ е нищожна поради противоречие със закона. Искането към съда е да се отмени решението на Софийски градски съд като незаконосъобразно поради грешно приложение на материалния закон и да се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения частичен иск. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна ЗАД“Армеец“АД е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба на „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД с твърдения, че с ответника са страни по договор „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, като в рамките на застрахователното покритие било настъпило ПТП, в следствие на което погинал товар, превозван от ищеца. Сочи се че ищецът е уведомил веднага застрахователя, но получил от последния отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, като последният се позовал на това, че злополуката представлявала изключен риск, поради това, че била причинена в следствие на проявена груба небрежност от страна на шофьора, превозващ погиналата стока. Излага твърдения, че на 11.01.2016г. влекач марка МАН с рег. № ••••••••, който е собственост на ищеца, е катастрофирал в района на град Мелк, Австрия. Посочва, че шофьорът изгубил контрол върху камиона и го преобърнал заедно с ремаркето, в следствие на което всичко се възпламенило, включително и превозваната стока, която изгоряла напълно. Твърди, че изпращачът на стоката образувал срещу него съдебно дело в съда в Траунщайн, ФР Германия, с което ищцовото дружество било осъдено да заплати обезщетение в размер на 173 306, 43 евро. След влизане в сила на решението и след като австрийският съд допуснал принудително изпълнение на решението, от неговата банкова сметка била изтеглена сумата 38 919, 41 евро. Счита, че отказът на застрахователя да съдейства и да заплати обезщетение е неоснователен. Отрича да е налице проявена от водача груба небрежност, но дори и такава да е налице, тя не давала право на застрахователя да откаже да изпълни задълженията си. Счита, че цитираната от ответника в отказа т. 3.1. от Общите условия на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е нищожна поради противоречие със закона. Искането му е било да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 19 459, 70 евро, заявена като частична претенция от общо 38 919, 41 евро, представляваща заплатено от ищеца обезщетение на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендирал е присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 367 ГПК ответникът ЗАД“Армеец“АД е оспорил изцяло иска по основание и по размер. Оспорил е съществуването на договор за превоз за процесния товар; увреждането на товара при твърдяното ПТП; настъпването на ПТП на 11.01.2016 г. в резултат на виновни и противоправни действия на водача. Оспорил е също така да е налице основание за ангажиране отговорността на ЗАД“Армеец“АД и дължимостта на застрахователното обезщетение. Позовал се е и на това, че не е бил привличан в съдебните производства водени в Австрия и в Германия, поради което наличието на евентуални съдебни решения срещу застрахования не го обвързват. Поддържа, че е налице проявена груба небрежност от застрахования и на това основание е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен. За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното: Между страните не се спори, а и се установява, че между ответника ЗАД“Армеец“АД, като застраховател и ищеца „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД като застрахован е сключена Абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 0000508236/04.01.2016 г. за конкретно посочени превозни средства, сред които е и процесното – влекач марка МАН с рег. № ••••••••, за международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа, със срока на действие от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. По делото са представени и са приети като доказателства Общи условия на ЗАД“Армеец“ АД за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“. Не се спори, а и се установява, че на 14.01.2016 г. ищецът е подал до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ за увредени машини, които са погинали в следствие на настъпило ПТП в Австрия с претендирана стойност в размер на 110 000 евро. Няма спор, а и се установява, че при застрахователя е образувана преписка по щета № 27016100200001. С писмо от 06.02.2017 г. ЗАД“Армеец“АД е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по горепосочената преписка, поради наличие на изключен риск по застрахователния договор на основание т. 3.1. от Общите условия на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“. По делото е представена и е приета като доказателство Поръчка за пратка от 15.12.2015 г. до спедитор Е. Шпедицион ГмбХ., с вид транспорт: специален превоз – товарен автомобил – доставяне най-късно на 14.01.2016 г. Не е спорно, а и се установява, че на 12.01.2016 г. спедиторът Е. е отправил претенция към ищеца „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД за причинени при ПТП-то щети на машини – инструменти за ламиниране и сгъване, в размер на 110 000 евро. В производството пред първоинстанционния съд са събрани по реда на чл. 614 ГПК и Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета документи по преписка от Полицейска дирекция на провинция Долна Австрия за ПТП 11/2016, преписка GZ: C1/2197/2016-Bin, от които се установява, че с решение от 31.08.2018 г. по дело в Окръжен съд Траунщайн дружеството спедитор Е. Шпедицион ГмбХ е осъдено да заплати на застрахователя Цюрих Иншурънс Плс, клон Германия сумата 153 432, 02 евро ведно с 5% лихви годишно от 11.01.2016 г. Представено е и е прието като доказателство постановено решение от Районен съд Халайн, Австрия по дело 21 Е 957/20d-2 и решение от Окръжен съд в Траунщайн Германия по дело 2 НК О 2507/18, с което „Т.С.С.Еуро Транс“ЕООД е осъдено да заплати на В.Дрьоге енд Ко.ГМбх сумата 173 306, 43 евро ведно с 5% лихви от 14.05.2019 г. Представено е и заявление за изпълнение срещу ищеца за сумата 173 306, 43евро. От приетата в производството пред първостепенният съд съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на погиналия товар калкулирана и редуцирана в съответствие с чл. 23, т. 3 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ е 17 490, 83 евро /34 209, 09 лева/ - лимит на отговорност на превозвача за увредения товар, съгласно Конвенцията, а размерът на обезщетението за погиналия товар е 4 866, 60 евро /9 518, 24 лева/ - стойността на погиналия товар. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително. Съгласно приетото в теорията и в съдебната практика- така напр. Решение № 27/29.07.2016г. по т.д.№ 2415/2014г. на ВКС, Решение от 5.02.2020г. по т.д.№ 2957/2018г. на ВКС, 1 ТО и др., което становище се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция, договорът за застраховка сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително. Посоченият договор следва да бъде разграничен от договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл.419, ал.1 ТЗ, който поначало покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако в договора не е уговорено друго. Този договор представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. За обезщетяване на вредите, възникнали при реализиране на имуществената отговорност на превозвача съобразно правилата, уреждащи договора за превоз, превозвачът може да сключи застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“. Процесният договор представлява именно такъв договор, съгласно който при посочените в него условия, застрахователят се е съгласил да покрива материалната отговорност на застрахования за цялостна или частична липса или вреда на превозвания от него с автомобилен транспорт товар, съгласно Специалните условия по договорената клауза към Общите условия, освен предвиденото в т.3 от общите условия и в изключенията към Специалните условия по съответните клаузи, които препращат към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари. Ето защо е и неоснователно релевираното от ищеца и въззивен жалбоподател възражение, че клаузата на т.3.1 от общите условия е нищожна поради противоречието със закона, тъй като с оглед изяснената по-горе характеристика на договора за професионална отговорност на превозвача като подвид на договора за гражданска отговорност, в разпоредбите на чл. 429, ал.1 КЗ не съществуват императивни правни норми в сочения от жалбоподателя смисъл. Както се изясни в мотивите по-горе договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл.419, ал.1 ТЗ, поначало покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, какъвто договор процесният не е, а и както следва от възможността съгл. ал.1 страните да уговорят и друго, в т.ч. и случаи при които отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да бъде изключена по волята на страните, охарактерезират нормата по-скоро като диспозитива, а не като императивна в разглежданата част. В този ред на мисли следва да се счете, че релевираното от страна на ответника възражение, че е налице изключен риск по смисъла на т.3.1 от Общите условия към договора за застраховка, следва да се приеме да е основателно. Както се установи от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч и по реда на чл. 614 ГПК и Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета документи по преписка от Полицейска дирекция на провинция Долна Австрия за ПТП 11/2016 и преписка GZ: C1/2197/2016-Bin, че автопроизшествието, при което е увреден товара, е настъпило в резултат на проявена груба небрежност от страна на шофьора И. Т.- като малко след отбивката за Ибс мобилният телефон на водача е паднал от джоба му на пода на кабината. При опита на вдигне мобилния телефон водачът се е навел надясно, като също и волана е завил надясно, като при това неволно движение товарната композиция се е отклонила, стигнала е до стръмен склон и се обърнала на лявата си страна. Както е правилно е възприето и от първоинстанция съд, чийто мотиви се споделят изцяло от въззивната инстанция и към които препраща изцяло съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, действията на шофьора представляват липса на грижа, каквато и най-негрижливият би положил, особено като се има предвид, че става въпрос за водач с квалифицирана правоспособност за управление на товарни автомобили. Ето защо и настоящият състав на съда, също както и първоинстанционният съд приема, че с действията на шофьора по възникване на пътно-транспортното произшествие е налице хипотезата на изключен риск по т.3.1 от Общите условия и съдът правилно е приел, че застрахователят не следва да отговаря. Съответно поради наличието на изключен риск по т.3.1 от Общите условия искът с правно основание чл.435, ал.1 КЗ ще подлежи на отхвърляне само на това основание, като е безпредметно дали ще са налице останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 435 КЗ. Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. На осн. чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав