Решение № 148 от 18.2.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1286/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от Застрахователно дружество “ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43,, представлявано съвместно от изпълнителнителните си директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., действащо чрез процесуалния си представител адв. Т. С. Г. от САК против Д. П. Г., с адрес: ••••, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, т. 3 от КЗ.

Ищецът твърди, На •••• год. в •••• часа, в град ••••, на ул. „••••", бл. ••••, вх. А, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с материални щети с участието на товарен автомобил „•••• управляван от Д. П. Г.. Длъжностни лица от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - ••••, удостоверили събитието, като съставили Протокол за ПТП № •••• год. Според протокола за ПТП виновен за настъпилото ПТП бил Д. П. Г. - водач на 4 т.а. ••••, който при движение на горепосоченото място е нарушил чл. 5. ал.1. т. 1 от Закона за движение по пътищата, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението, като причинил имуществени вреди, изразяващи се в следното: с каросерията на управлявания от него автомобил е блъснал и смачкал климатик марка ••••, изкъртил е стойката на климатика и е нарушил фасадата на ••••, находящ се на •••• •••• на ул. «••••», •••• в град ••••. След настъпване на ПТП виновният водач Д. П. Г. е напуснал

местопроизшествието. Същият не бил тестван за употреба на алкохол. Процесният Протокол за ПТП № •••• бил съставен чак на 8-мия ден след настъпването му поради това, че Д. П. Г. напуснал мястото на ПТП и било необходимо технологично време за да бъде установен и открит от компетентните органи. Протоколът за ПТП бил подписан от ответника. В протокола за ПТП били описани видимите материални щети, настъпили вследствие на ПТП. Отговорността на виновния водач била застрахована в „ЗД ЕВРОИНС" АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № ••••., със срок на действие от •••• Твърди, че процесното ПТП настъпило по време на действие на застрахователния договор.Тъй като вследствие на пътнотранспортното произшествие били нанесени щети на горепосочения климатик - стойката му, както и на Фасадата на сградата /в частта на горепосочения апартамент/, към „ЗД ЕВРОИНС" АД била предявена претенция за изплащане на обезщетение, по която е образувана шета под № •••• год. Извършен бил оглед на нанесените вреди, които били описани по вид и степен на увреждане в Констативен протокол за извършен оглед, който прилагат като доказателство по делото. Сочат, че съгласно описа на щетите, представени оферти и заключение, изготвено от независим оценител на вредите по фасадата, експертите на „ЗД Евроинс" АД са определили застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на ••••, представляваща действителната стойност на климатика с включен монтаж в размер на •••• плюс стойността на ремонта на фасадата на процесния •••• в размер на •••• Поради това, че настъпилото събитие с покрит риск по сключената застраховка, ЗД „ЕВРОИНС" АД изплатило определеното застрахователно обезщетение в размер на •••• на съсобствениците на увреденото имущество Г. С. Г. и съпруга и К. Н. Г., както следва: половината от сумата в размер на •••• лева е изплатена на •••• год. по банков път на Г. С. Г.: - другата половина от сумата в размер на •••• лева е изплатена на •••• год. по банков път на К. Н. Г.. Представят платежните документи за извършеното плащане. Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането, „ЗД Евроинс" АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", имало право на регрес към Д. П. Г., тъй като същият е напуснал мястото на ПТП и не е уведомил органите на МВР за настъпването му. До Д. П. Г. е изпратена регресна покана per. № •••• год. за доброволно уреждане на регресната претенция, непотърсена от ответника видно от печата върху плика за доставяне. Тъй като ответникът не изплати дължимата сума, за „ЗД ЕВРО И НС" АД се породил правен интерес да потърси правата си по съдебен ред. На •••• год. ЗД „Евроинс АД подало в Софийски районен съд /СРС/ заявление вх. № •••• за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. П. Г., по което бе образувано ч.гр.дело № 20241110127924 от 2024 год., 173-ти състав на СРС. СРС прекратил производството по образуваното дело с определение и го изпрати по подсъдност на Районен съд Хасково. По заявлението за издаване на заповед за изпълнение в PC Хасково, 1-ви граждански състав, било образувано ч.гр.д. № 20245640101950 от 2024 год., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника Д. П. Г.. Поради постъпило възражение от длъжника, Районен съд Хасково указа на „ЗД Евроинс" АД, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си. Разпореждането бе съобщено на ищеца на •••• год. Предвид гореизложеното с настоящата искова молба в законния едномесечен срок „ЗД Евроинс" АД предявява иск с който да бъде установено съществуване на задължението на Д. П. Г. към ,ЗД Евроинс"АД. С оглед гореизложеното се моли да се приемете за установено съществуването на вземането на „ЗД ЕВРОИНС" АД от ответника Д. П. Г., предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, към момента на подаване на заявлението, което вземане е равно на исковата сума от ••••, представляваща изплатеното застрахователното обезщетение: заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до датата на окончателното плащане, както и сьдебно-деловодните разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 20245640101950 от 2024 год., I гр. състав на PC Хасково, в размер на 58.41 лева /петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ държавна такса, както и разноските, направени по настоящото исково производство, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор който счита предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е допустим. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба относно виновното и противоправно деяние на ответника за настъпване на процесното ПТП, нанесените имуществените вреди и наличието на пряка причинно – следствена връзка с това деяние. Оспорвам вида на щетите и размера на обезщетението (стойността на ремонтно – възстановителните работи по фасадата на ••••, ет. 2, вх. А, бл. ••••, на ул. “••••” ••••, гр. ••••, и пазарната стойност на климатик м. ••••, стойката за климатика и монтажа му). Не била налице нито една от хипотезите, посочени в цитираната разпоредба в отговора на исковата молба, поради което ответникът не имал задължението да изчака на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие органите за контрол на движение по пътищата и липсвали предпоставките за репариране на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Моли се да се отхвърли предявения от ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., срещу Д. П. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено, че Д. П. Г. дължи на ЗД “Евроинс” АД сумата •••• лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № •••• г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и разноските по ч.гр.д. № 1950/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково в размер на 58.41 лева, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - •••• е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, т. 3 от КЗ.

В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 4. делинквентът да е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата; и 5. посещаването на местопроизшествието от органите за контрол да е задължително.

Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че гражданската отговорност на ответната страна Д. П. Г. при управление на товарен автомобил •••• е застрахована по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в „ЗД ЕВРОИНС" АД със застрахователна полица № ••••., със срок на действие от ••••

С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно вписване за наличие на валидно застрахователно

правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че "вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация". За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

Следователно в процеса на доказване се установи, че гражданската отговорност на ответната страна е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", в периода на покритие на която е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

Установява се, че по Искане за завеждане на претенция по застраховка "имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации" и "имущества на физически лица", "обща гражданска отговорност“ и Гражданска отговорност на автомобилистите за увреденото имуществоот дата •••• г. по същото било заведена щета под № •••• год. И е изготвен констативен протокол за извършен оглед от дата •••• г.

Видно от Доклад по щета №•••• ищцовото дружество след оценките определило обезщетение в размер на •••• лева общо, като от представените по делото две преводни нареждания едното към К. Н. Г. за сумата от •••• лева и към Г. С. Г. за сумата от •••• лева се установява, че ищеца е превел сумата по Щета № •••• на пострадалите.

Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.

В производството по делото е представен Протокол за ПТП Министерство на вътрешните работи № ••••/•••• г., в който е обективирана схема на произшествието, като е посочено, че автомобил товарен автомобил •••• при маневра направо е закачил климатик. Протоколът е съставен пред съответните длъжностни лица на МВР и Д. Г.. В образуваното пред компетентните органи производство по издаване на протокола са снети обясненията на ответната страна на •••• г., която сочи, че на ••••г. управлява бус с номер •••• Като на излизане не можел да се размине с автомобил ••••, като за да успее да се размине с насрещния автомобил дал възможно най на дясно и в този момент усетил, че ударил нещо. Слязъл и видял, че е ударил климатик и той е виснал на долу. Не знаел какво да правил имал стока за вземане и си тръгнал от мястото на ПТП-то.

Във връзка със снетите обяснения на ответната страна е съставен Акт № •••• г., издаден от длъжностно лице - автоконтрол при Сектор „Пътна полиция" - ••••, с който е установено, че на •••• г. в гр. ••••, ж.к. ••••. При управление на товарен фолцсваген с рег. №•••• чужда собственост извършва следните нарушения: създава опасности и пречки за движението като при извършване на маневра завиване надясно с горна дясна част на каросерията причинява имуществени вреди на фасадата на сграда и компресор на климатик марка ••••, като допуска ПТП с материални щети. Участника в ПТП не уведомява органите на МВР и не остава на мястото до тяхното пристигане. Актът за установяване на административно нарушение е подписан от ответната страна с възражение. Но не е посочено какво.

В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието, какъвто е настоящия случай.

Представеният по делото протокол за процесното ПТП не е оспорен от ответника и доказва не само, че материализираното в него изявление е осъществено, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелстващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на II т.о. на ВКС.

Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол за ПТП обективира изявления на водача - делинквент относно механизма на произшествието. Формалната доказателствена сила на представения частен свидетелстващ документ не е оспорен от ответника, поради което последният установява, че изявленията в протокола, изхождат от лицето, сочено като техен автор. Така представения протокол за ПТП обективира извънсъдебното признание на ответната страна, че последната при управление на товарния автомобил - при движение на преден ход с горната част на каросерията причинява ПТП с материални щети, като е блъснал и смачкал климатик марка „••••“, изкъртил е стойката на климатика и е нарушил фасадата на ••••, находящ се на •••• •••• на ул. „••••“, •••• в град ••••. В този смисъл са дадените обяснения на ответната страна в производството по съставяне на протокола, които съдържат признание на неизгодни за последната факти, а именно, че се е намирал на местопроизшествието и че след установяването на вредите, същите са били забелязани от ответника.

В производството по делото са снети показанията на свидетелката Г. С. Г. без родство със страните. Същата свидетелства, че си спомня за ПТП-то. Тя свидетел не била, а си пуснала жалбата, тъй като вещта, която била засегната е била тяхна. Имали снимков материал. Съседът им бил свидетел. Тя пуснала жалба, тъй като господинът, който е направил ПТП-то бил напуснал местопроизшествието. ПТП-то настъпило в град ••••, на ул. „••••", бл. ••••, в двора на комплекса. При маневра камион бута климатика от фасадата. Климатика висял на една тръба и фасадата била изкъртена. Тя получила обаждане от нейния съпруг, че съседът им се е обадил на домоуправата на комплекса, за да ги информира, че е видял как камионът бута климатика. Бил даже направил снимки, които тя получила. Разбрала за случая и си тръгнала от работа за да отиде на мястото. Бил един камион. Имал и регистрационен номер. Те по-късно в полицията лично се запознали с господина и той се извинил за случая. Мисли, че е спрял. Той им показвал даже на камиона как също имало щета от удара. Мисли, че е слязъл да види какво се случва и после си е тръгнал. Разбрали кой е господинът от полицията. Те го издирили със снимков материал. Водачът на т.а. „••••, напуснал местопроизшествието. След като подала жалба заедно със снимков материал. От там издирили господина. Когато го издирили извикали и него и тях. Той си признал, че това се е случило. Първо му написали акт за напускане на ПТП. Отвън имали разговор с този господин и той се извинил за случая. И двамата присъствали при подписването на процесния протокол за ПТП.

Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК като безпристрастни и житейски логични, като в производството по делото не са налице данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на делото.

От заключението на вещото лице по съдебно-оценителна експертиза се установява, че на въпросите:

1. Каква е стойността по средни пазарни цени на ремонта — възстановителните работи на вредите, нанесени в следствие на ПТП на фасадата на апартамент № № находящ се на ••••, 6л.•••• на ул. „••••" •••• в град ••••? Заключението на вещото лице по така поставения въпрос е, че стойността по пазарни цени на вредите, нанесени в следствие на ПТП на фасадата на ••••, находящ се на ••••, бл. №•••• на ул. „ ••••" •••• в град •••• възлизат в размер на 511,27 лв. /петстотин и единадесет лева/ без ДДС.

2. Каква е стойността по средни пазарни цени на процесния климатик марка „••••” ••••, стойнността на стойката на климатика и стойността за монтажа му. Заключението на вещото лице е че средна пазарна цена на инвенторен климатик марка „•••• •••• е в размер на 2389 лв. две хиляди триста осемдесет и девет лева. Стойност на монтаж — 400 лв. /четиристотин лева/. Стойка неръждаема — 68 лв. /шестдесет и осем лева/. Общ размер — 2857 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и седем лева/.

Съдът кредитира изготвената съдебно-оценителна експертиза, като компетентно изготвена. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства.

Основният правен спор между страните се съсредоточава относно обстоятелството дали са налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за възникване на регресните права в полза на ищцовото застрахователно дружество.

В посочената разпоредбата е установено, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

В случая съдът намира, че предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на делинквента, се установяват в процеса, доколкото се установи, че последният е напуснал местопроизшествието, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, в който смисъл е признанието на ответната страна, обективирано при подписване на Протокола за ПТП и акта за установяване на административно нарушение. В случая посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, съгласно която службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Наличие на разногласие между участниците в произшествието следва да се приеме за налично във всеки случай, в който между тях не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. И това съгласие следва да бъде изрично изразено в надлежна форма. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, според която когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство.

Като е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, ответната страна е предотвратил всяка възможност за контакт с увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Недопустимо е от това си поведение ответната страна да черпи благоприятни за себе си последици. /Решение № 20/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 2005/2020 г. на Окръжен съд - •••• и Решение № 752/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 2612/2021 г. на Окръжен съд – ••••/.

Следователно налице са предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната страна.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната оценителна експертиза, в което са изчислени разходите за стойността на погиналата вещ, нови части и труд за ремонт на фасадата.

Съдът намира, че с оглед събраните по делото писмени доказателства, в това число и заключението на СОЕ, искът се явява доказан в неговия пълен обем. Относно размера на иска, съдът взема предвид заключението на вещото лице по назначената СОЕ, според което стойността на щетите по фасадата на ••••, находящ се на ••••, бл. № •••• на ул. „ •••• •••• и Средна пазарна цена на инвенторен климатик марка „•••• •••• + монтаж и стойка, е изчислена на 3362,27лв лева, т.е. повече от претендираните от ищеца •••• лева.

По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани каквито и да е било доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума в размер общо на •••• лева.

От всичко изложено дотук следва, че се установява при условията на главно и пълно доказване, наличието на предпоставките на чл. 500, ал. 3 КЗ, при които застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

При тези данни по делото съдът намира, че предявения иск следва да се уважи в пълния му предявен размер, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо •••• лева /след превалутирането 1493,22 евро/ – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.

Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1950 по описа за 2024 г. на РС – Хасково - •••• г. до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1950 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, а именно - сумата от 58,41 лева /след превалутирането 29,87 евро/- платена държавна такса.

С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер от общо 838,41 лева /след превалутирането 428,67 евро/ съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК. От представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство разноски от 58,41 лева, за държавна такса; 80 лева - депозит за призоваване на свидетел; 300 лева – за възнаграждение за вещо лице, както и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът