Решение № 46 от 13.5.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 16/2024 г.

С присъда № 62/28.11.2023г., постановена по НОХД №1355/2023г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. Б. Д., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че през периода месец юни 2022г. до 12.01.2023г. в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А. Н. С., ЕГН: ••••••••••, чрез заплашване - че ще бъде включен в организирана престъпна група и срещу него ще се проведе наказателно преследване, да извърши нещо противно на волята си - да му предаде парични суми в общ размер на 149 900 лева, и с това му причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 149 900 лева, поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, глоба в размер на 7 000 лева и конфискация на ½ идеална част от лек автомобил „БМВ-528“ ХИ, черен на цвят, с рег. №... НС.

На основание чл.65 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия А.Д.. при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което Д. е бил задържан, считано от 14.01.2023г. до 31.03.2023г.

Със същата присъда ОС-Бургас е осъдил подсъдимия А. Б. Д. да заплати на гражданския ищец А. Н. С. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпното деяние в размер на 147 900 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 2 000 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатска защита.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия А. Б. Д. да заплати в полза на държавата сума в размер на 5 916 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и по сметка на ОД МВР-Бургас сума в размер на 956, 59 лева - направени по делото разноски в досъдебното производство.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. Б. Д. чрез упълномощения защитник – адвокат Г. К. от АК- Бургас. В жалбата се развиват доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се допуснати от съда нарушения на чл. 277 от НПК и чл. 284 от НПК. Твърди се, че съдът е проявил бездействие и не е приканил подсъдимия да даде обяснения по обвинението, с което е нарушил правото му на лична защита. Съдът е упрекнат и в това, че не е предявил на страните веществените доказателства по делото, включително ВДС, събрани чрез използване на СРС. Нарушението на материалния закон е аргументирано с довод, че при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание, съдът неправилно се е позовал на чл.65 от ЗИНЗС, вместо на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, която законова норма като приложима в случая, изисква определяне на общ режим. Като явно несправедливо се счита и наложеното наказание предвид несъответствието му със степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, процесуалното му поведение, отношението му към извършеното престъпление и проявената от последния активност чрез започване на работа да възстановява причинените с деянието щети на пострадалия. Изтъква се също неотчитане от страна на съда на причините и мотивите за извършване на престъплението. На основата на горното се поддържа, че съдът неправилно е отказал приложението на чл.55 от НК, както и на чл.66 от НК, водещо не само до явна несправедливост на санкцията, но и имащо за последица лишаване на пострадалия от възможността да получи обезвреда за имуществените вреди, причинени му от престъплението. Като несъответно на тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца се сочи и наложеното наказание конфискация на ½ от собствено на подсъдимия МПС. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или изменяване на присъдата в санкционната й част - намаляване размера на наложеното на подсъдимия А. Б. наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК на 3 години, с приложението на чл.66 от НК, както и отмяна на наложените конфискация на ½ ид. част от собствен на подсъдимия автомобил и глоба в размер на 7000 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че доводите в жалбата, с които се обосновават допуснати от съда процесуални нарушения, не държат сметка, че производството по делото се е развило и приключило по реда на особените правила на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, в който случай разпит на подсъдимия не се провежда. В позицията си относно справедливостта на наказанието, прокурорът отбелязва, че съдът правилно е оценил както тежестта на извършеното престъпно деяние, интензитета на същото, демонстрираната от подсъдимия упорита престъпна воля и настъпилите тежки последици за пострадалия, така и всички позитивни характеристики на подсъдимия, за които са представени доказателства по делото, като изводът му за отсъствие на предпоставките по чл.55 от НК се явява правилен. Законосъобразно сочи, че е определен и режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно строг.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адвокат Б. П. от АК-Бургас се присъединява към становището на прокурора относно липсата на допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 277 от НПК и чл. 284 от НПК. Подчертава, че процесът се е развил по реда на съкратеното съдебно следствие, с признаване от подсъдимия на фактите по обвинителния акт, като съобразно чл. 373, ал.2 от НПК разпит на подсъдимия в този случай не се провежда. Пропускът на съда да предяви на страните веществените доказателства по делото сочи, че не съставлява нарушение от категорията на съществените, във връзка с което цитира практика на ВКС. Обсъждайки подхода на съда при индивидуализиране на санкцията, повереникът застъпва разбиране, че конкретните факти по делото, независимо от броя на деянията, включени в продължаваното престъпление, не дават основание за налагане на наказание на подсъдимия над предвидения специален минимум, в каквато връзка и счита, че е налице основание за намаляване на наложеното на последния наказание. Преценката за приложимост в казуса на чл.66 от НК предоставя на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител А. Н. С. се присъединява към становището, изразено от повереника му.

Пред въззивния съд подсъдимият А. Б. Д. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.Г. К. от БАК, която поддържат жалбата. Претендирайки допуснати в хода на първоинстанционното съдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, защитникът изтъква, че проведената особена процедура по реда на Глава 27 от НПК не изключва задължението на съда да предяви на страните веществените доказателства и доказателствени средства, с оглед необходимостта същият да извърши цялостна преценка на доказателствата преди постановяване на присъдата. Подчертава, че в мотивите на присъдата също липсва обсъждане на приобщените ВДС, което разкрива тяхната непълнота и води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да разбере каква е волята на съда при определяне на наказанието му.

Аргументирайки по-нататък явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, защитникът поддържа, че подходът на първата инстанция при индивидуализацията му е неправилен и необективен. Оспорва изводите на съда за изключително висока степен на обществена опасност на престъпното деяние и широката разпространеност на този род деяния в обществото, които намира за доказателствено необезпечени. Възразява срещу повторното отчитане в тежест на подсъдимия на стойностното изражение на причинените вреди, които сочи, че съставляват квалифициращ признак на престъплението, за което той е обвинен. Несъгласие изразява и с приетото от съда, че изтеглянето от подсъдимия на кредит, с който да заплати на пострадалия причинените му от престъплението щети, е обективно невъзможно. В тази връзка изтъква, че такива постъпки вече са направени от подсъдимия и същия има готовност да възстанови на пострадалия вредите от престъпното деяние. Акцентирайки на следващо място върху добрите характеристични данни на подсъдимия и особеностите на процесния случай, защитата застъпва разбиране, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без изолиране на Д. от обществото. Счита, че наказание, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК би способствало в пълна степен за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и по този начин би се реализирала генералната превенция. С горните съображения защитникът моли жалбата да бъде уважена съобразно формулираните в нея искания.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият А. Д. се присъединява към доводите на защитника си, демонстрира искрено съжаление за извършеното и моли за минимално наказание, с прилагане на института на условното осъждане. Съобщава, че работи и частично е възстановил на пострадалия причинените му щети. Заявява готовност с помощта на родителите си да възстанови изцяло вредите от престъплението.

Въззивната жалба е подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се според защитата в пренебрегване от съда на задължението му по чл. 277, ал.1 от НПК – да покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението, както и в бездействието му да предяви на страните веществените доказателства и доказателствени средства, сред които и изготвените такива в резултат на използване на специални разузнавателни средства /СРС/.

Поддържайки горните оплаквания, защитникът очевидно не отчита, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по специфичния процесуален ред на глава 27 от НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, след като подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Редът, по който подсъдимият е избрал да се разгледа делото, изключва последващи възражения за необходимостта от изслушване на неговите обяснения по фактите на обвинението, както и претендираното прилагане на чл. 284 от НПК от първоинстанционния съд /макар в случая ОС- Бургас да е изпълнил визираното законово предписание/.

В производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, каквото се явява и проведеното такова пред окръжния съд, подсъдимото лице получава по- благоприятно третиране при определяне на наказанието, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението. Поради това и допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения /ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС/.

Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК, в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, сред които попада и разглежданият, при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Ръководейки се от посочения законов регламент, който не допуска събиране на доказателства по признатите правно значими факти, първостепенният съд основателно не е поканил подсъдимия да даде обяснения по обвинението, съответно и упрекът към него, че в нарушение на чл. 277 от НПК не е провел разпит на същия, се явява изцяло неоснователен.

По-нататък, диференцираната процедура, по която е протекло производството пред ОС-Бургас, изключва и необходимостта от прилагане на чл. 284 от НПК. По силата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК при направена констатация, че самопризнанието на подсъдимия по т.2 на чл. 371 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява доказателства за признатите факти, изложени в обстоятелствената част на внесения от прокурора акт. Казано по друг начин, избраната от подсъдимия особена процедура, изисква и допуска позоваване от съда на материалите от досъдебното производство в тяхната съвкупност при постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. След този момент фактите по обвинението се считат за установени, и доказателствата и доказателствените средства са изпълнили предназначението си. Изразеното от подсъдимия съгласие с фактите, имплицитно включва съгласие с направените от прокуратурата фактически изводи от събраните на досъдебното производство материали, и за съда съществува забрана да ги интерпретира самостоятелно. Именно поради това и в съкратената процедура по чл. 371, т.2 от НПК не е регламентирано приобщаване по реда на чл. 283 от НПК на протоколи за разпит и експертни заключения, така, както това е предвидено при процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК. Съответно и няма основание да се приеме, че съдът има задължението да спазва предписанията по чл. 284 от НПК за предявяване на веществените доказателства по делото.

В конкретния случай данните по делото установяват, че при проведените в хода на досъдебното производство разпити на подсъдимия на 28.06.2023г. и на 27.09.2023г. както той, така и неговият защитник, са направили изрично изявление, че не желаят предявяване на материалите по делото /спр. т.1, л.54-55 и т.3, л.98 от ДП/. Същевременно, след внасяне на обвинителния акт в съда, в хода на разпоредителното заседание по делото защитникът на подс.Д. е ангажирал становище, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, последвано от искане за провеждане на диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, което подсъдимият е подкрепил /спр. л.51-гръб от нохд № № 1355/2023г. на БОС/.

Решението за провеждане на съкратено съдебно следствие е взето по искане на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим в съдебно заседание от 28.11.2023г. /спр. л.52 – 53 от нохд № 1355/2023г. на БОС/, като на последния са били разяснени правата му по чл. 371 от НПК и последиците от разглеждането на делото по този ред. Подсъдимият Д. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Волеизявленията на подсъдимия в горната насока са направени при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия, и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. Независимо, че не е имал задължението по чл. 283 от НПК и чл. 284 от НПК, съдът е приобщил протоколите и другите документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и е предявил на страните веществените доказателства /спр. л.53 от нохд № 1355/2023г. на БОС/. Тази процесуална активност на съда обаче не повлиява характера на проведената диференцирана процедура по чл. 371, т.2 от НПК, нито дава основание на подсъдимия да възразява, че в хода на процеса не е било извършено предявяване на веществените доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства. За пълнота следва да се посочи, че предявяването на веществените доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства, цели установяване на идентичност между съдържанието на веществения носител и отразеното в съответния протокол, респ. служи за проверка достоверността на доказателствените източници. Това предполага доказателствена дейност, която, както вече бе посочено по-горе, е несъвместима с производството по т.2 на чл. 371 от НПК, развило се пред окръжния съд. От друга страна, обстоятелството, че съдът не е инициирал нарочно предявяване на веществените доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства, съвсем не означава, че наличните такива по делото не са били оценени от него при постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, а по-късно и при постановяване на присъдата, както се твърди от защитника. За това, че в преценката си относно доказателствената обезпеченост на признатите от подсъдимия факти, съдът се е позовал на материалите от досъдебното производство в тяхната съвкупност, може да се съди от мотивите към присъдата, съдържанието на които ясно разкрива, че сред обсъдените такива са и изготвените ВДС в резултат на използвани СРС.

Отчитайки, че като процесуална последица от признанието на подсъдимия по т.2 на чл. 371 от НПК, същият е лишен по закон от възможността да оспорва пред по-горните инстанции поддържаните от прокурора факти, настоящият състав прие, че релевираните от защитата в тази насока съображения – за пропуски в доказателствената дейност на съда, са изцяло неоснователни. Подобно оплакване следва да се посочи, че по същество представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /както е в процесния случай/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в сезиращия първата инстанция акт на прокурора, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а да изложи своевременно съображенията си в тази насока, за да може производството да се проведе по общия ред.

Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК първата инстанция не е нарушила изискванията на процесуалния кодекс, поради което липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане.

Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като то е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите А.С., П.С., Н.Л., М.Р., Г.И., закрепени в протоколи за разпити от досъдебното производство; писмени и веществени доказателствени средства - протокол за обиск и изземване от 12.01.2023г. ведно с фотоалбум /спр. т.1, л.98-102 от ДП/; протокол за оглед /освидетелстване/ от 12.01.2023г. ведно с фотоалбум /спр. т.1, л.105-108 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 05.01.2023г. / спр. т.2, л.135 от ДП/; приемо-предавателен протокол от 12.01.2023г. / спр. т.2, л.136 от ДП/; протоколите за ВДС в резултат на прилагане на СРС /обединени в три класифицирани тома/; писмените доказателства: документи – заявления, договори, удостоверения, извлечения по сметки, операционни бележки и др. от банки и други финансови институции за извършени финансови операции /спр. т.2, л.13-84, л.122-131 от ДП/; справка за съдимост на подс.Д. /спр. т.1, л.23 от ДП/; заключенията по назначени в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза /спр. т.3, л.9-14 от ДП, две технически експертизи /спр. т.3, л.20-52, л.57-69 от ДП, веществени доказателства – съгласно тяхното описание в протокола за обиск и изземване от 12.01.2023г.; 1 брой CD-R, марка AGFA – доброволно предаден от свид.С. съгласно протокол за разпит от 30.12.2022г. /спр. т. 3, л.53 от ДП/.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Б. Д. е роден на 20.10.1999 г. в гр.Смолян, обл.Смолян, завършил средно образование, неосъждан, неженен, трудово ангажиран, с адрес по местоживеене в гр.....

Подсъдимият Д. и пострадалият А. Н. С. се познавали от около 2 - 3 години. На неустановена дата през м. януари 2022г. подсъдимият поискал от свид. С. да му предостави паричен заем в размер на 300 лева. Последният се съгласил и му дал в заем исканата сума от 300 лева, като съобразно уговореното между двамата заетата сума била върната от подсъдимия на свид. С. след кратък период от време.

През периода месец февруари - месец март 2022г., на неустановена дата, подс. Д. отново поискал от пострадалия да му даде в заем пари – сумата от 200 лева, която обещал да върне с начислена върху нея лихва. По този начин, на няколко пъти, до месец май 2022г. подс. Д. вземал от пострадалия пари на заем, като общата сума на заетите от него парични средства достигнала до размера от 11 000 лева. Уговаряните между двамата срещи, на които се предавали парите, обичайно се осъществявали в района на бензиностанция „Дега“, в ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, като подс.Д. почти винаги, когато се срещал с пострадалия, водел със себе си и кучето си, порода „питбул“. При осъществена между двамата среща в края на месец май 2022г., след проведен разговор, пострадалият поискал от подсъдимия да му върне дадените в заем пари. В отговор, подсъдимият му съобщил, че на 26.05.2022г. в дома му влезли полицейски органи, които намерили сумата от 60 000 лева и тези пари били взети от тях. Разказал също как полицейските служители с а му поставили белезници и го разпитвали, след което му поставили проследяващо устройство в телефона. Обяснил на пострадалия, че по този начин полицаите са узнали телефона му и разбрали, че именно той му бил давал парични средства, с които извършвал престъпления. Впоследствие Д. заплашил пострадалия, че полицейските служители ще го включат в организирана престъпна група и срещу него ще се проведе наказателно преследване. Заявил му също, че полицаите разполагат със сведения какъв автомобил управлява той /пострадалият/, както и че против него имало образувано досъдебно производство, с приложени по същото записи от специални разузнавателни средства. Така, описвайки горната обстановка, подсъдимият започнал да иска от пострадалия да му предоставя различни парични суми, под предлог, че парите били поискани от полицейските служители, за да изтрият записите и снимките, които му били направили. Макар, че С. бил трудово ангажиран, нямал криминални регистрации и срещу него не били водени досъдебни производства, нито бил разпитван като заподозрян в извършването на престъпление, същият се чувствал силно притеснен и уплашен, да не бъде подведен под наказателна отговорност за участие в организирана престъпна група. Мотивиран от отправените м у заплахи - че ще бъде включен в организирана престъпна група и срещу него ще се проведе наказателно преследване, пострадалият, противно на волята си, предоставял на подс.Д. исканите от него парични суми, като си водил собствени записки за всички суми, които му давал. По този начин пострадалият предоставил на подсъдимия следните парични суми:

1. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас – парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

2. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

3. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева;

4. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 200 /двеста/ лева;

5. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 600 /шестстотин/ лева;

6. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 500 /петстотин/ лева;

7. На неустановена дата през месец юни 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева;

8. На 05.07.2022 г. в гр. Бургас - парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

9. На 09.07.2022 г. в гр. Бургас - парична сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева;

10.На неустановени дати през месец юли 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 26 300 /двадесет и шест хиляди и триста/ лева;

11. На неустановена дата през месец август 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева;

12. На неустановена дата през месец август 2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 37 000 /тридесет и седем хиляди/ лева;

13. През месец септември 2022г. - на 01.09.2022г., на 15.09. 2022г. и на 29.09.2022г., в гр.Бургас - парична сума в размер общо на 14 300 /четиринадесет хиляди и триста/ лева;

14. На 12.10.2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

15. На 15.10.2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

16. На 29.10.2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева;

17. На 07.11.2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева;

18. През месец ноември 2022г. - на 13.11.2022г. и на 18.11.2022г. - в гр.Бургас - парична сума в размер общо на 10 000 /десет хиляди/ лева;

19. На 14.12.2022г. в гр.Бургас - парична сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева;

20. На 12.01.2023г. в гр. Бургас - парична сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Комуникацията между свид.С. и подс.Д. се осъществявала посредством онлайн приложение „Вайбър“. Към инкриминирания период пострадалият използвал телефонен номер 0889 489363, а подсъдимият се свързвал с него от телефонен номер....

От 18.11.2022г. чрез функция „рекордер“ на друг свой мобилен телефон, свид. С. започнал да записва проведените с Д. разговори. Когато подсъдимият го търсил на личния му номер, С. отговарял на обажданията му, като междувременно записвал разговора чрез записващото устройство на втория телефонен апарат. Записите от водните разговори пострадалият съхранявал н а диск CD-R, марка AGFA /предаден по-късно като веществено доказателство в хода на воденото ДП/.

При проведена между подсъдимия и пострадалия среща през месец декември 2022г. последният споделил, че не разполага с повече финансови средства. Към този момент свид. С. вече бил изтеглил множество кредити от различни финансови институции и нямал повече възможност да предоставя на подсъдимия парични средства. На заявената от пострадалия невъзможност да продължава да му дава парични суми, подсъдимият му отговорил, че ако не намери средство, полицаите разполагат с информация какъв автомобил управлява и ще го следят, а отделно от това го убеждавал във вероятността, ако спре с автомобила си на бензиностанция, полицаите да му подхвърлят наркотици, да го задържат и да отиде на съд. Убеждавал го също, че полицейските служители ще притесняват семейството му, както и ще го отстранят от работното му място. Изплашен и повлиян от страх за собствения си живот и този на своите близки, пострадалият предоставял на подс.Д. всички искани от него парични суми. Същият чувствал, че се намира в безизходица – страхувал се да подаде жалба в полицията, а в същото време не разполагал с финансови средства, за да удовлетворява исканията на подсъдимия за предоставяне на парични средства.

На 18.12.2022г. подс.Д. позвънил на пострадалия С. и му поискал сумата от 10 000 лева, която обяснил, че трябва да му предаде до 23.12.2022г.

Пострадалият му отговорил, че вече не разполага с парични средства и няма възможност да му ги предостави.

На 19.12.2022г. подсъдимия отново позвънил на пострадалия, за да му каже че сумата от 10 000 лева е последната, която С. ще трябва да му предаде.

На 20.12.2022г. Д. отново позвънил на пострадалия и му заявил, че сумата вече е по - висока, а именно 20 000 лева. Свид.С. отговорил, че няма откъде да вземе вече толкова пари и поради това не може да му ги предостави. Подсъдимият обаче бил категоричен, че свид.С. трябва да намери начин да изтегли сумата от някоя финансова институция и на всяка цена да му ги предаде.

На 21.12.2022г. пострадалият С. се срещнал със своя приятелка - свид.Н.Л., която работела като управител на бар „...“ в гр. Бургас, на която разказал как в продължение на една година Д. му искал парични средства, а той, от своя страна, под влиянието на страх, да не се случи нещо с него и с близките му, ги предавал на последния, без да може да си ги върне. При водения между двамата разговор, свид. Лазарева успяла да го убеди, че трябва да подаде жалба в полицията. Така, подавайки оплакване в полицията, на 22.12.2022г. свид.С. бил разпитан като свидетел, като същият разказал подробно за отношенията, възникнали между него и подс.Д. и за обстоятелствата, при които противно на волята си се разпореждал с лични парични средства в негова полза. Със съставения протокол за разпит на С. в качеството на свидетел, на основание чл. 212, ал.2 от НПК било образувано и досъдебното производство по делото.

На 24.12.2022г. и на 29.12.2022г. подсъдимият отново позвънил на свид.С. и му казал, че полицейските служители от гр. София, искали от него сумата от 50 000 лева. Подсъдимият потвърдил пред пострадалия, че това са последните пари, които трябва да им предаде, но ако не успеел да събере исканата от тях сума, щели да му подхвърлят наркотици в колата и да го обвинят за участие в организирана престъпна група.

В хода на разследването било направено искане от наблюдаващия прокурор с правно основание – чл. 173, ал.1 от НПК за разрешаване използването на СРС, като прилагането на такива - наблюдение по чл.5 от ЗСРС, подслушване по чл.6 от ЗСРС, проследяване по чл.7 от ЗСРС и белязване по чл.9 от ЗСРС спрямо свид.С. /с декларация от него по чл. 12, ал.2 от ЗСРС/ и подс.Д. било разрешено с разпореждане от 04.01.2023г. по чнд №4/2023г. и разпореждане от същата дата по чнд №5/2023г. – двете по описа на ОС-Бургас.

На 05.01.2023г. с протокол за доброволно предаване свид.С. предал на водещия разследването полицай при ОД МВР-Бургас сумата от 2 000 лева – 3 банкноти с номинал 100 лева и 34 банкноти с номинал 50 лева /спр. т.2, л.135 от ДП/. На 09.01.2023г. осигурените от пострадалия банкноти на обща стойност 2000 лева били обработени със специално химическо вещество, което при пипане или докосване полепвало по тялото, дрехите, вещите, а при облъчване с ултравиолетови лъчи флуоресцира в жълто - зелен цвят /спр. т.1 секретен, л.4-5 от ДП/.

На 12.01.2023г., около 10: 20 часа, подсъдимият отново позвънил на мобилния телефон на пострадалия и го попитал „Дали ще стане работата“, като имал предвид дали пострадалият разполага със сумата от 50 000 лева, която му бил поискал няколко дни по-рано. Около 11: 34ч. пострадалият се свързал с подсъдимия и двамата се уговорили да се видят на същото място, на което се е състояла последната им среща. След около 15 минути двамата се срещнали в уговорения час на паркинг пред магазин „Болеро, находящ се в ж.к. „Лазур“, гр. Бургас. На мястото на срещата, пострадалият носел в себе си бял хартиен плик, съдържащ сумата от 2 000 лева в банкноти от по 50 и 100 лева, които в процеса по експлоатация на СРС били предварително белязани със флуоресциращо вещество, а също и записани серийните им номера. Свид.С. обяснил на подсъдимия, че преди срещата им е бил в банката, където м у разяснили, че тегленето на паричен заем с договорна ипотека изисква повече време, и към този момент не разполага с други пари, освен носената сума. Подс.Д. взел плика с намиращите се в него банкноти от пострадалия, прибрал ги в джоба на якето си и казал ултимативно: „Ако не ми дадеш останалите пари, ще последват арести за теб и за семейството ти“, както и „Животът ти свършва, подхвърлят ти наркотиците, прибират те и няма да видиш никого“. Непосредствено след като пострадалият предал на подсъдимия процесната сума от 2 000 лева, последният бил задържан от органите на полицията.

При извършен след задържането на подс.Д. обиск по реда на чл. 164 от НПК, получил впоследствие съдебна санкция, у последния били намерени и иззети множество вещи, сред които телефон, марка „Нокия“, модел „G11“ с ИМЕЙ: ... и ИМЕЙ: ...., и сумата от 2 000 лева – 3 банкноти с номинал 100 лева и 34 банкноти с номинал 50 лева, поставени в бял хартиен плик, подробно описани със съответните им серийни номера в протокола за извършеното следствено действие /спр. т.1, л.100-102 от ДП/. Намерените банкноти били поставени в полиетиленов плик със стикер ВД №Н 2620. От лява и дясна ръка на Д. били иззети ацетонови обтривки за сравнително изследване, запечатани в хартиен плик със стикер ВД №Н2621. Иззетите при обиска на подс.Д. вещи били фотографирани и представени в приложен към делото фотоалбум /спр. т.1, л.98-99 от ДП/.

При извършен на същата дата – 12.01.2023г. оглед /освидетелстване/ на подс.Д., след осветяване на дланите и пръстите на двете му ръце посредством специална ултравиолетова лампа, било установено, че същите се оцветяват в жълт цвят. Констатациите при огледа били отразени в протокол ведно с фотоалбум към него /спр. т.1, л.105-108 от ДП/.

Правилно в преценката си по чл. 372 ал.4 от НПК, за доказателствена обезпеченост на признатите от подс.Д. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Бургас е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по назначени в хода на досъдебното производство физико- химична и две технически експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища, съдържими в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна/техническа област и на основата на събрания по делото доказателствен материал, представени са ясно, аналитично и достъпно, поради което и няма основание за съмнение в тяхната пълнота и достоверност.

С оглед изясняване на въпроса дали е налице идентичност между веществото, с което в процеса по експлоатация на СРС са били белязани процесните банкноти: 34 банкноти с номинал 50 лева и 3 банкноти с номинал 100 лева /протокол за изготвяне на ВДС с рег. № 42-259, екз. 2, 16.02.2023г./, и обтривките от двете ръце на подс.Д., иззети при обиска му, по делото е назначена и изготвена физико - химична експертиза - Протокол № 23/ФЗХ- 127/28.03.2023г. /спр. т.3, л.9-14 от ДП/. Съгласно заключението по същата, по предоставените за изследване обтривки от лява и дясна ръка на подъдимия, и по банкнотите, обект на експертизата, е установено наличие на флуоресциращо вещество, което съвпада с Rf стойност, цвят и оттенък, с предоставеното вещество - сравнителната проба, използвана за белязването им.

В хода на разследването е назначена и извършена техническа експертиза, обект на изследване на която е бил намереният и иззет при обиска на подс.Д. мобилен телефон марка „Нокия“, модел „G11“ с ИМЕЙ: ... и ИМЕЙ: ..... Според заключението на същата - Протокол №26/19.01.2023г. абонатният номер на СИМ картата, поставена в изследвания телефон, е.... При преглед на паметта на апарата /съдържанието на която е снето на хартиен носител/ вещото лице е установило осъществявана комуникация чрез телефонни обаждания с потребител на номер 0889 489363, запаметен в телефона под името „Тонката -...“ / спр. т.3, л.56-69 от ДП/.

В рамките на воденото разследване е назначена и втора техническа експертиза, чийто обект на изследване бил предадения доброволно от пострадалия А. С. с протокол от 30.12.2022г. за проведен разпит 1 брой CD-R, марка „AGFA PHOTO“, за който същият съобщил, че съдържа записи на разговори, водени между него и подсъдимия през инкриминирания период /спр. т.2, л.9-12, т.3, л.53 от ДП/. Според изготвеното от вещото лице – инж. З.С. експертно заключение – Протокол от 23.03.2023г. предоставеният оптичен носител /диск/ съдържа 27 звукови файла, изследването на които не установява прекъсвания, сривове, заличавания, наслагвания и други интервенции, водещи до съмнения за извършвани корекции, монтаж или други технически интервенции върху аудиозаписите /спр. т.3, л.20-52 от ДП/. В изпълнение на възложените задачи, експертът е описал характеристиките на записаните на диска 27 файла, както и извлякъл тяхното съдържание на хартиен носител /спр. т.3, л.20-52 от ДП/.

Анализирайки съдържанието на възпроизведените посредством техническата експертиза аудиозаписи, първата инстанция правилно е констатирала, че същите се установяват в подкрепа на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и признати от подсъдимия. Коректно е отбелязано, че записите касаят водени между две лица разговори, които имат за предмет предоставяне на различни суми пари, с цел пренасочването им към полицейски служители, за да бъдат избегнати неблагоприятни последици за единия от разговарящите; уговаряне на срещи помежду им за предаване на парите; разкази на едно от лицата за възможни ситуации в случай на неизпълнение на уговореното; споделяне от второто лице, че е в невъзможност да се справи с изискванията към него, че има сериозни затруднения в осигуряване на финансови средства, че се страхува и му минават мисли за самоубийство, и т.н.

Обсъждайки поотделно и в общата им насоченост доказателствените източници по делото, първата инстанция правилно е приела, че значими за разкриване обстановката на инкриминираното деяние съгласно представянето й в обстоятелствената част на обвинителния акт, се явяват и резултатите от експлоатацията на специални разузнавателни средства /СРС/, разрешенията за използването на който извънреден способ спрямо подс.Д. и пострадалия С. са дадени в съответствие с нормативните изисквания на чл.174 от НПК и ЗСРС /спр. секретни томове 1 и 2 от ДП/. Данните от СРС, възпроизведени чрез ВДС, първата инстанция правилно е приела, че нямат изолиран характер, а тъкмо обратното – намират се в пълна корелация с останалите приобщени по делото доказателствени източници, поради което липсва пречка за поставянето им в основата на осъдителен съдебен акт.

Въведените в доказателствената съвкупност веществени доказателствени средства, обективиращи информация, получена при подслушване на водени от пострадалия С. и подс.Д. разговори за времето от 16, 45 часа на 04.01.2023г. до 16.01.2023г., установяват интензивна комуникация между двамата на 09.01.23г., 10.01.23г, 11.01.23г. и 12.01.23г., съдържанието на която не поставя никакво съмнение, че става въпрос за осигуряване от страна на пострадалия на парични средства, които да бъдат предоставени на полицейски служители, за да не предприемат същите действия спрямо него – да не бъде включен в оперативни разработки, да не бъде причислен към организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици, да се избегне подхвърляне в автомобила и жилището му на забранени от закона вещества, да не бъдат притеснявани членовете на семейството му. В контекста на водените разговори е ясно различима както активната позиция на подс.Д., който упорито убеждава пострадалия, че ако не предостави исканите парични суми, е застрашен в това да бъде преследван като лице, извършител на престъпления, както и са застрашени животът му и този на близките му, така и позицията на самия пострадал, който търси обяснение за ситуацията, в която е поставен и изразява силно притеснение, страх и отчаяние от случващото се. От протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „видеозапис“ след прилагане на СРС - оперативните способи „наблюдение“ и „проследяване“ спрямо подс. Д., за времето от 16, 45 часа на 04.01.2023г до 16.01.2023г. е видно също, че са документирани действия на последния, за които свидетелства пострадалият, включително срещата на двамата на 12.01.2023г., на която пострадалият му предава плик, с поставени в него белязани банкноти на обща стойност 2 000 лева /спр. т.3 –секретен/. Белязването на банкнотите в дейността по прилагане на СРС, съгласно изготвения протокол, е извършено на 09.01.2023г., с надлежно отразяване на серийните номера на банкнотите, както и със съхраняване на проба от специалното вещество, с което същите са били обработени, за сравнителна идентификация /спр. т.1-секретен/.

Анализирайки информацията, съдържаща се в протокола за ВДС, самостоятелно и във връзка с останалите доказателствени източници, приобщени в хода на досъдебното производство, първата инстанция е достигнала до обосновано заключение, че същите стоят в подкрепа на фактологията, описана в обвинителния акт, като установяват съпричастността на подс.Д. към инкриминираната дейност, за която същият е привлечен да отговаря. Важно е да се подчертае, че в случая резултатите от прилагане на СРС не стоят изолирано от другите доказателствени източници, поради което и забраната по чл. 177, ал.1 от НПК се явява неприложима.

При обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели, възприели факти и обстоятелства, значими за установяване на възникналите между пострадалия и подсъдимия отношения, въззивният съд не установи противоречия в изнесените от тях данни. Сведенията, които се съобщават от пострадалия С. относно контактите му с подс.Д. към инкриминирания период, упражняваното от последния психическо въздействие върху него, мотивирало го да проявява активност в осигуряването на парични средства /теглене на пари от лични сметки, сключване на договори за отпускане на кредит/, с които да се разпорежда в полза на Д., кореспондират както с показанията на свидетелите Панайотка С.а и Надежда Лазарова, така и с останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по делото, подкрепящи признатите от подсъдимия фактически обстоятелства и приети такива от съда в мотивите към атакувания съдебен акт. Сред приобщените писмени доказателства е видно, че са налични всички сключени от пострадалия в рамките на една година – 2022г. договори с банки и финансови институции - „БНП Париба лични финанси“, „ЦКБ Сила“ АД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, „Банка и ДСК“ АД, които са му отпуснали кредити и изплатили застрахователна сума, възлизащи на обща стойност от 149 900 лева / спр. т.2 от ДП/. Тези данни, обсъдени във връзка със съдържащите се такива в останалите доказателствени източници и експертни заключения, посочени по- горе, основателно са ползвани от съда в преценката му относно истинността и убедителността на сведенията, представени от пострадалия, стоящи в основата на обвинителната теза.

Кореспондиращи помежду си са и показанията на свидетелите М.Р. и Г.И., които съобщават за присъствието на подс.Д. в игрални зали и казина, както и за участието на последния в хазартни игри.

Отчитайки отсъствието на противоречивост в данните, съобщени от разпитаните по делото свидетели, макар да не е навлязъл в нарочно обсъждане на техните показания, първостепенният съд правилно е приел, че същите се явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства – протоколи за обиск и изземване, за оглед /освидетелстване/, за доброволно предаване, с приложени фотоалбуми към тях, приемо – предавателен протокол, протоколите за ВДС в резултат на прилагане на СРС, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им да установят правно значимите факти. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия А. Д., съставомерна по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Обосновано на доказателствената наличност по делото съдът е достигнал до извод, че обективираните действие на подс.Д., са били насочени към мотивиране на пострадалия С. да извърши акт на имуществено разпореждане – предаване на различни суми пари, които впоследствие Д. разходвал за лични нужди. Последователно в рамките на инкриминирания период – м. юни 2022г. до 12.01.2023г. подсъдимият е упражнявал психическо въздействие върху пострадалия – чрез съчиняване на различни сценарии, нямащи общо с обективната действителност, същият му внушавал, че ако не осигури конкретно посочени парични средства, за него ще възникне опасност – ще бъде включен в организирана престъпна група и ще бъде обект на наказателно преследване. Заплахите от страна на Д. към С. са били отправяни както в телефонна комуникация между двамата, така и при личните им срещи, като с оглед характера и интензитета им същите са възбудили основателен страх у последния. Под угрозата, че ако не предприеме изискваните от него действия, ще последват неблагоприятни последици за него и семейството му, пострадалият проявил активност в търсенето и намирането на финансови средства, за да изпълни указаното му от подсъдимия. Вследствие на принудата същият проявил желаното от подсъдимия поведение – договаряйки заеми /кредити/ с различни банки и финансови институции, С. се снабдявал с парични средства, които предоставял на Д.. Именно защото чувствал заплаха за личната си свобода, живот и здраве, както и за живота и здравето на членовете на семейството си, противно на волята си, С. се разпореждал с изтеглените пари в полза на подсъдимия – на уговаряни между двамата срещи предавал исканата му парична сума, която се установява да е в общ размер от 149 900 лева.

Правилно, обсъждайки обективната и субективна насоченост в действията на подс.Д., първостепенният съд е възприел тезата на обвинението, че общественоопасното поведение на последния носи белезите на усложнена престъпна дейност и следва да се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК. В случая се касае за извършени от подс.Д. двадесет и три деяния, които осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време - в рамките на периода м. юни 2022г. до 12.01.2023г., при една и съща обстановка, при еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите такива от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите.

Включените в продължаваното престъпление деяния първостепенният съд правилно е приел, че са осъществени от подс.Д. виновно - умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Отчитайки в случая характеристичните особености на личността на подсъдимия, а именно лице, за което няма данни да страда от тежко психическо или физическо заболяване, повлияващо способността му да взима решения и да съзнава последиците от тяхното изпълнение, както и адекватно да оценява обстановката, в която се намира, а също и на основата на съществуващите по делото данни за общообразователния и интелектуалния му капацитет, въззивният съд се солидаризира със заключението на първата инстанция, че Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същият е имал ясна представа, че използва заплаха спрямо пострадалия, за да го мотивира да предприеме конкретно поведение, свързано с акт на имуществено разпореждане. Действията на подсъдимия, разкрити както посредством показанията на пострадалия С., така и на основата на данните, обективирани във ВДС в резултат на използвани СРС, ясно свидетелстват за неговата изобретателност, старание и упоритост да въздейства върху психиката на С. по начин, който да го накара да се чувства застрашен от бъдещи деяния на трети лица, които са от естество да изложат живота и здравето му, и тези на близките му, на опасност. Изводима по недвусмислен начин от това негово поведение се явява и целта му – да набави за себе си имотна облага. В този смисъл и първата инстанция правилно е възприела, че доказаните действия на подсъдимия, сочат на прекия му умисъл за извършване на деянията, включени в сложната композиция на продължаваното престъпление.

Престъплението е довършено, предвид осъществените от пострадалия действия по разпореждане с имуществения предмет /инкриминираните по обвинителния акт парични суми/, с което на същия е причинена вреда, изразяваща се в общия размер на предадените пари – 149 900 лева, от които 2 000 лева – приобщени като веществени доказателства по делото.

Установената от решаващия първоинстанционен съд фактическа обстановка и възприетата правна квалификация на деянието не се оспорват от страните по делото. В рамките на осъществения въззивен контрол, чийто предели в случая съобразно указанията, дадени в т.8.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. по н.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС са ограничени до преценката за съответствие на проведената процедура по т.2 на чл. 371 от НПК с нормативните предписания в Глава 27 от НПК – налични предпоставки за прилагане на особената процедура; спазване на реда за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата, АС-Бургас не намери основание да приеме нови фактически положения или различни правни изводи относно доказаността на обвинението и правната квалификация на деянието, инкриминирано по обвинителния акт.

Обсъждайки следващото основно възражение в жалбата, засягащо справедливостта на наказанието, наложено на подс.Д. и приложимостта в казуса на института на условното осъждане, въззивният съд възприе следното:

За извършеното от подс.Д. престъпление по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл. 58а ал. 1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК, ако установи условията на чл. 55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай, съблюдавайки правилото на чл. 373 ал.2 от НПК, след анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, ОС-Бургас е достигнал до извод, че санкцията на дееца следва да бъде определена при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Приел е превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, на която основа е определил наказание на последния под средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно шест години лишаване от свобода, редукцията на което е довела до окончателното му отмерване в размер от четири години лишаване от свобода. Кумулативното наказание глоба съдът е определил в размер от 7 000 лева, като е постановил и конфискация на ½ идеална част от собствен на подсъдимия лек автомобил „БМВ-528“ ХИ, черен на цвят, с рег. №... НС.

Доводите на защитата, че при формиране на изводите си относно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, първостепенният съд е надценил обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е пренебрегнал съществуващи обстоятелства, с характер на смекчаващи такива отговорността на последния, довело до определяне на явно несправедливо наказание, настоящият състав намира за основателни.

Мотивирайки справедливост на отмерената санкция, първостепенният съд е приел, че извършеното от подс.Д. деяние бележи изключително висока степен на обществена опасност предвид масовото му разпространение в обществото към момента. Позовал се е също на високата стойност на предмета на престъплението, проявената упоритост на дееца при осъществяване на престъпното посегателство, както и на демонстрираното от него пренебрежение към психичното състояние на пострадалия, който е изпаднал в безизходица.

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът е посочил младата му възраст, чистото му съдебно минало, самопризнанията му и съдействието за разкриване на обективната истина, ангажирането на последния с обществено полезен труд веднага след като мярката му за неотклонение задържане под стража е била изменена в по-лека, за което поведение е приел, че указва на започнал процес на поправяне и превъзпитание при него.

Настоящият съдебен състав споделя становището на предходната инстанция за завишена обществена опасност на извършеното деяние, която е изводими от конкретно установеното по делото поведение на подсъдимия - демонстрираната от него упоритост, броя на включените в системата на продължаваното престъпления деяния, както и стойностното изражение на предмета на престъплението. Несподелими обаче са констатациите на съда, че се касае за престъпно посегателство, което бележи висок ръст на проявление в страната ни, на каквато основа е обоснована и изключително високата степен на обществена опасност на същото. Данни в подкрепа на така изведеното от първата инстанция заключение не могат да бъдат изведени нито от материалите по делото, нито от обективната действителност, поради което и то се явява необосновано.

На следващо място, аргументирайки необходимост от налагане на по- тежка санкция за дееца, съдът неправилно се е позовал на обстоятелства, съставляващи елемент от състава на престъплението, за което подс.Д. е привлечен да отговаря, в частност на проявеното пренебрежително отношение на последния към психичното състояние на пострадалия, който поради финансови затруднения е изпаднал в невъзможност да реализира изискваните от него действия.

Обстоятелствата, характеризиращи деянието като принуда, проявена под формата на заплашване – психическо въздействие върху жертвата, което е от естество да внуши основателен страх у нея, че ако не предприеме изискваните действия, ще последват неблагоприятни последици, доколкото са такива, обуславящи съставомерността на деянието по текста на повдигнатото срещу подс.Д. обвинение по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2 от НК, не могат да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на наказателната отговорност /чл. 56 от НК/. Ето защо и в случая, без да се пренебрегват особеностите на конкретния казус, самият факт на проявено пренебрежително отношение на подсъдимия към психичното състояние на пострадалото лице, не би могъл да се отчете в допълнителна тежест на дееца при отмерване на наказателната санкция, както това е сторила първата инстанция.

По-нататък, изследвайки обстоятелствата по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен и съобразно действителната им тежест някой от съществените за решаване на въпроса за наказанието обстоятелства – ниската възраст на подсъдимия, който е едва на 20 години, изказаното от него съжаление за извършеното и проявената самокритичност, които не само е поддържал през цялото време на процеса, но и обективно е доказал като искрени, предвид активната му дейност по осигуряване на средства чрез личен труд, с които да възстанови причинените от деянието вреди на пострадалия. Като самостоятелни обстоятелства относими към индивидуализацията на наказанието и благоприятстващи правното положение на подсъдимия следва да бъдат отчетени конкретно направените постъпки от последния за възмездяване на вредите, претърпени от жертвата. Видно от доказателствата, представени пред въззивния съд /спр. л.38-40 от ВНОХД № 16/24 г. на БАС/, подсъдимият е възстановил на пострадалия 50 000 лева, като е направил и постъпки за сключване на договор за кредит с „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 30 000 лева. Същевременно, доказан в процеса е и фактът, че веднага след освобождаването му от следствения арест при промяна на мярката му за неотклонение, подс.Д. е започнал работа в „Спартак“ АД-Бургас като оператор на машини /където работи и понастоящем/, получаваното от която трудова дейност възнаграждение бива съхранявано, с оглед наложения запор, и служи за обезпечение на предявения от пострадалия граждански иск /спр. л.35, 36, 39-43 от НОХД № 1355/2023г. на БОС/. В представената от работодателя характеристика подсъдимият е описан като отговорен, усърден и дисциплиниран работник, изпълняващ всички поставени му задачи /спр. л. 40 от НОХД № 1355/2023г. на БОС/, което е убедително доказателство за това, че процесът на поправяне при него е започнал, с очертаващи се добри прогнози за цялостна позитивна промяна в нагласите и поведението му. Проявявайки критичност към реализираното престъпно поведение, подсъдимият ясно и категорично също изразява намерението си да започне втора работа, която да му осигурява доходи, изцяло предназначени за възстановяване на вредите от престъплението. За постигане на тази своя цел същият сочи, че ще бъде подпомогнат и от родителите си, пред които е споделил, че му е необходима финансова помощ. Поетите в горната насока задължения от страна на подсъдимия, въззивният съд прецени като израз на добрата му воля, предвид на което и съобразявайки, че част от вредите същият вече е възстановил на пострадалия, намери, че тази му активност следва да бъде отчетена като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство със съществена тежест.

Съобразявайки изложеното, въззивният съд прие, че отмерената от първостепенния съд санкция на дееца от шест години лишаване от свобода, макар и гравитираща към минималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление, се явява прекомерно завишена. Съвкупната обективна преценка на очертаните и обсъдени по-горе факти, характеризиращи в позитивен план подс.Д., дават основание на въззивния съд да приеме, че наказанието на последния следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с отчитането на множество смекчаващи отговорността му обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало, професионална ангажираност, демонстрирано съжаление за извършеното и проявена самокритичност, частично възмездяване на пострадалия за причинените вреди и активност за възстановяване на останалата част от вредите. Налице е според съда и втората кумулативна предпоставка, въведена от законодателя в текста на чл.55 от НК – несъразмерна тежест на предвиденото в закона най-леко наказание. Ето защо БАС намира, че за постигане целите на чл.36 от НК, справедливо ще се яви определяне на наказание за подс.Д. - Лишаване от свобода за срок от три години, което в случая несъмнено се установява като по-благоприятно за дееца. В този вид и размер наказанието се явява достатъчно за постигане най-вече целите на индивидуалната превенция, която е водеща в настоящето производство, като същевременно същото ще изпълни и функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Горното налага изменяване на присъдата в тази й част.

Следващият основен въпрос, които е необходимо да бъде разгледан при преценка на основателността на въззивната жалба за явна несправедливост на наказанието е дали определеното такова от три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно или е възможно отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се налага да бъде изтърпяно ефективно отмереното наказание. Няма спор, че обективните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК - а именно липсата на предходни осъждания и размерът на наложеното наказание "лишаване от свобода" са налице. Според въззивния съд е налична и последната предпоставка - за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително то да бъде изтърпяно ефективно.

Наказателният кодекс изрично подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, която също се явява цел на наказанието. Следователно при решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК, индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат анализирани в светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на законодателя. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението.

Вярно е, че престъплението, извършено от подс.Д., е със сериозна тежест, което в принципен план предпоставя упражняване на по-тежка държавна принуда, целяща да осигури корекционно въздействие не само върху дееца, но и върху другите членове на обществото. В частност, преследва се както възпитателен ефект, така и предупредителен такъв, насочен към създаване на условия, мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни последици. Във всеки отделен случай обаче се налага извършването на внимателна преценка на конкретната обществена опасност на деянието и индивидуалните особености на личността на дееца и дали с оглед на неговата обществена опасност, целите по чл. 36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай данните по делото установяват, че подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни, ангажиран е с полагане на обществено-полезен труд, като същият е в млада възраст – 20 години. Видно е на следващо място, че в рамките на воденото срещу подсъдимия Д. наказателно производство, последният е демонстрирал поведение, свидетелстващо за осъзната лична вина за причинените тежките последици.

Не може да се спори, че подсъдимият е действал упорито и с доза цинизъм в подхода си да въздейства върху психиката на пострадалия по начин, който да възбуди у последния сериозен страх, че ако не предприеме изискваните от него действия, ще бъде поставен в особено неблагоприятно положение, което в общ план завишава обществената опасност на конкретното деяние. Обстоятелството обаче, че упражняваната принуда чрез заплаха е била с интензитет, предизвикал основателни опасения у жертвата относно възможните последици, в случай че не изпълни изискваното от него предаване на конкретни парични суми, е отчетено от законодателя при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този състав на престъпление, като Наказателният кодекс не изключва възможността да се приложи института на условното осъждане при осъществяването му, стига да се налице условията за това. От друга страна, независимо от отчетените тежки вредни последици за пострадалия, съществен факт, който има своето значение в преценката за постижимост на целите по чл.36 от НК, се явява активната позиция на подсъдимия по намиране на работа и полагане на усилия за възмездяване на жертвата. Така проявеното поведение е ясен показател за осъзнатост и намерение за коригиране на личните нагласи, способствали осъществяването на престъпната дейност.

На следващо място, конкретно проявеното от подсъдимия престъпно поведение, довело до съставомерния резултат, не следва да се преценява изолирано, а е необходимо да бъде обмислено и на база на данните, характеризиращи го въобще като личност. За същия се установява, че не е осъждан и до момента няма регистрирани криминални прояви, които да го характеризират в негативен аспект. Напротив, записан като студент, Д. е прекъснал образованието си поради факта на задържането му, като веднага след освобождаването му е започнал работа, с ясното съзнание и желанието да възстанови причинените на пострадалия вреди, какъвто резултат се установява, че до момента е постигнат с частичното възмездяване на последния. В този смисъл и отчитайки, че извършеното от подс.Д. престъпление се явява изолирана проява в поведението му, настоящата инстанция прие, че не е налице необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съвкупната оценка на обсъжданите дотук обстоятелства, налага извод, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Що се отнася до генералната превенция, то тя също може успешно да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото. И това е така, тъй като при наличие на бъдещо престъпно поведение, подсъдимият изтърпява и отложеното наказание /Решение № 462/15 г. по н. д. № 1390/2014 г. на III н. о. на ВКС/. Коментираният ефект, в настоящият случай ще бъде постигнат чрез определянето на изпитателен срок по чл. 66 от НК в размер на пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подс.Д. да се въздържа от бъдещо неправомерно поведение. В съответствие с така направения извод и на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд прие, че следва да измени присъдата, като освободи подс.Д. от изтърпяване на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода съгласно чл.66, ал.1 от НК, с установяване на изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода изисква интервенция на въззивния съд и по повод наложените на подсъдимия кумулативно предвидени наказания – глоба и конфискация.

Приемайки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и съобразявайки нормата на чл.55, ал.3 от НК, въззивният съд прие, че за да се поправи и превъзпита подсъдимият и да му се въздейства предупредително-възпиращо, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е необходимо да му се налага наказание конфискация на част от имуществото му, както е постановил първият съд. Несъмнено може да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание на подс. Д. вследствие наложеното му наказание лишаване от свобода, без да е нужно за тази цел изтърпяване и на кумулативно предвиденото наказание конфискация, каквато възможност е предвидена в чл.55, ал.3 от НК. Наложеното от първата инстанция наказание конфискация на ½ ид. част от собствен на подсъдимия лек автомобил „БМВ-528“ ХИ, черен на цвят, с рег. №... НС е израз на неоправдана строгост към дееца и следва да бъде отменено.

Оценявайки всички обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказателната отговорност за престъплението по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, въззивната инстанция стигна до извода, че размерът на кумулативно предвиденото наказание глоба, което окръжният съд е наложил на подсъдимия, а именно 7000 лева, е завишен.

Същият не е съобразен с установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и с имотното състояние и ниски доходи на подсъдимия. С оглед на това, настоящият състав прие, че наложеното от първата инстанция наказание глоба от 7000 лева за извършеното от подсъдимия престъпление следва да се намали до размера от 4 000 лева съобразно правилото по чл. 55, ал.2 от НК.

Изпитателният срок на наложеното наказание лишаване от свобода, индивидуализиран на пет години, заедно с кумулативната санкция – глоба от 4 000 лева в достатъчна степен ще изиграят поправително и възпитателно въздействие по отношение на подс. Д.. Така индивидуализирана по вид комплексната санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и превантивната роля на наказанието.

С оглед наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, правилно съдът е намерил за доказан по основание предявения от пострадалия А. Н. С. граждански иск срещу подсъдимия А. Д. за причинени от него имуществени вреди от престъплението по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Обосновано съдът е приел, че при доказаното виновно противоправно поведение на подсъдимия Д., от което пряко и непосредствено са причинени вреди на А. С., по силата на закона за същия възниква задължението да ги репарира. Претенцията за заплащане на сума в размер на 147 900 лева съдът обосновано е приел, че се явява доказана, при отчитане на обстоятелството, че 2000 лева от общата стойност на вредите /149 900 лева/, причинени на пострадалия, а именно 3 банкноти с номинал 100 лева и 34 банкноти с номинал 50, 00 лева, са приобщени като веществени доказателства по делото, и за тях съдът е постановил връщането им на техния собственик – пострадалия А. С.. Поради това и осъждането на подсъдимия Д. да заплати на гражданския ищец А. С. сумата от 147 900 лева, представляваща имуществени вреди от извършеното престъпно деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието, се явява в съответствие със закона.

С оглед ангажиране гражданската отговорност на подс.Д., законосъобразно съдът е осъдил последния да заплати в полза на държавата държавна такса съобразно уважената част от гражданския иск, в размер на 5 916 лева.

Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.Д. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – 956, 59 лева по сметката на ОД на МВР – Бургас, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази частичната основателност на доводите във въззивната жалба на подсъдимия, обуславящи необходимостта от изменение на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският апелативен съд