Решение № 262 от 16.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1103/2024 г.

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК, като е образувано по искане на осъдения Е. Н. Б., с установена самоличност, ЕГН ••••••••••, подадено чрез защитника му адв.Х. Г. от САК, с посочен съдебен адрес, придружено с надлежно пълномощно, за възобновяване на наказателното производство по нохд №157/2023 година на Районен съд гр.Оряхово.В подаденото искане сочи наличие на основания, разписани в чл.422 ал.1, т.5 НПК, като анализ на сторените оплаквания от осъденото лице, релевирани в стореното искане, обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1, т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и допуснато от съдебните състави на РС гр.Оряхово и ОС гр.Враца съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове. С присъда №1/23.01.2023 година, постановена по нохд №157/2023 година по описа на РС гр.Оряхово състав на съда е признал подсъдимия Е. Н. Б., роден на •••••••• година в гр.•••, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, ••• на „Р.- Е“ЕООД, с постоянен адрес гр.•••, ж.к.“•••“, бл.•, вх. “•“, ет.•, ап.•, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че в периода 15.09.2016 година-12.09.2017 година в град София и в град Мизия, област Враца, в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Р.-Е“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление със седем отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, управлявал опасни отпадъци не по установения ред, предвиден в т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, чл.7 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, чл. 8 ал.1 и чл.8 ал.2, т.4 от ЗУО, чл.29 ал.2 ЗУО, чл.35 ал.1 ЗУО, поради което на основание чл.353в, ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК вр.чл.55 ал.1 НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от една година, като на основание чл.42а, т.1 и т.2 НК е определил следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.426 ал.1 НК съдът е определил периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител, или определеното от него длъжностно лице два пъти седмично. На основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил предвиденото в закона по-леко наказание „Глоба“. На основание чл.53 ал.2, б.“а“ НК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е отнел в полза на Държавата веществени доказателства, приобщени към наказателното дело и подробно описани в първостепенния съдебен акт, и е постановил съответно унищожаване. На основание чл.189 ал.1 НПК съдът е осъдил подсъдимия Е. Н. Б., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на НСлС направени разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвяне на експертизи в размер на 24 275.22 лева /двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. С Решение №92/26.06.2024 година, постановено по внохд №254/2024 година на Окръжен съд гр.Враца, присъдата е била потвърдена. В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правата на осъденото лице. Конкретно оплакванията са развити в следните насоки: 1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /напр.гласни показания на св.Н.Н. и В.Т., Р.Б. и В.Н. и писмени доказателства, свързани с дадено разрешение в инкриминирания период за събиране и транспортиране на опасни отпадъци/. Твърди се, че съдът не е изложил убедителни мотиви за приетите от него фактически изводи, като е постановил присъдата си на основата на предположения за авторството на престъпното деяние, включително касателно датите, часовете и местата на извозване на опасните отпадъци, нарушавайки нормата на чл.303 ал.1 НПК. Обобщително се твърди, че това е довело по същество до липса на мотиви към постановения първостепенен съдебен акт, като тези нарушения не са отстранени от въззивната съдебна инстанция.Именно в тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем, без обективно, пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.По същество се твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК, доколкото не е разкрита обективната истина по делото.Анализът на оплакванията сочи твърдение, че тези пороци не са отстранени от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка. Твърди се, че първият съд се е произнесъл за част от деянието на дата 16.02.2018 година, което е извън обвинението и периода на твърдяната престъпна дейност, вж.л.13-ти от искането. По принцип се заявяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, вж.искането, 6-ти, втори абзац, довели до нарушаване правата на осъденото лице.Твърди се допуснато в тази насока нарушение на чл.171 НПК при извършено „разпознаване на предмети“, вж.л.6-ти от искането/, доколкото разпознаваните предмети не са представени на свидетеля наред с други предмети. 2.Материалният закон не е приложен правилно, защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка, изградена на основа на предположения. Сочи се по същество липса на „годни“ доказателствени източници за осъществено деяние с недоказано авторство.Сторено е възражение, че материалния закон е нарушен и при определената правна оценка на самото деяние, като съдилищата неубедително сочат защо приемат престъпно деяние по чл.353в, ал.1 НК, а не такава по чл.353в, ал.4 НК, след като подсъдимото лице е собственик и ••• на посоченото дружество.В тази връзка се сочи, че първият съд, от една страна приема отпадъците да са извозени от дружеството /т.е възможно е да е сторено това и от трети лица в търговското дружество/, а след това приема да са извозени от самия подсъдим /вж.стр.6-8, стр.15-та от мотивите към присъдата и л.3, абзац 3- т4 от искането/. На основа на горното се обосновава /по същество, с оглед тълкуване мотивите и сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното Решение №92/26.06.2024 година, постановено по внохд №254/2024 година на Окръжен съд гр.Враца, възобновяване на това въззвивно производство и отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като осъдения бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Сторено е искане при условията на алтернативност делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав или осъдения да бъде признат за виновен по чл.353в, ал.4 НК и му се наложи наказание по реда на чл.78а НК. Пред настоящия съд защитата на осъдения Е. Б., адв.Г. от САК, поддържа доводите изложени в искането.Поддържа по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК, чл.13 НПК, чл.14 НПК и чл.16 НПК, като се сочи, че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК, доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт.Твърди се, че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на осъденото лице, а доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъдения.Сторено е обобщаващо оплакване, че мотивите към постановената присъда и мотивите към постановеното решение на въззивния съд не отговорят на изискуемите от Закона стандарти, разписани в чл.305 ал.3 НПК, доколкото не е сторен съвкупен анализ на доказателствения обем. Твърди се нарушение на материалния закон, доколкото е осъдено лице, което не е извършило твърдяното от държавното обвинение престъпление.Защитата сочи, че поддържа две алтернативни искания-да се отмени въззивното решение и се възобнови наказателното производство, като се отмени първоинстанционната присъда и осъденият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение или да се измени въззивното решение, като се преквалифицира деянието като такова по чл.353в, ал.4 НК. Осъденият Е. Н. Б. не се е явил пред настоящия съд. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното искане. Намира, че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа на Окръжен съд-Враца, доколкото въззивният съд, а и проверявания от него съд, не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния закон.Сочи, че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени.Намира липса на допуснати процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд, като се съгласява, че доказателствените източници не са еднопосочни към установяване авторство на престъплението, но от друга страна намира, че съвкупният анализ на доказателствения обем е сторен коректно, правилно са анализирани отделни процесуално-следствени действия, като решаващите изводи на първия и на въззивния съд са законосъобразни, а вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на неговото формиране на основата на коректен доказателствен анализ. Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без уважение. След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения Б. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд, като съобрази изразеното становище на представителя на държавното обвинение, Софийският апелативен съд намери, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество не е основателно. Съображенията са следните: Следва да се подчертае, че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения, включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1, т.5 вр. чл.348 ал.1, т.1-3 НПК, както по основанията за проверка, така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено, че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК, като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи, ако е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено, ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание, ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка е свързан с начина, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна, и/или несъществуваща доказателствена основа. В конкретният случай не е сторено оплакване за явна несправедливост на наказанието. По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка, която последователно и ясно е изложена в мотивите към постановеното решение, л.8, пети абзац, л.47 от делото- л.30, посл. абзац, л.69 от делото, като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от страните.Въззивният съд изрично е посочил, че възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя от него, като в мотивите си първият съд, след подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество, че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения, отразени в обвинителния акт и приети от първия съд. Посочи се и по-горе, че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.Това от своя страна е позволило въззивния съд да изведе правилни и обосновани фактически и правни изводи. Безспорно е, че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка, но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд, то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“- Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС, 3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС, 1-во н.о.„…в случаите, когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС, 1- во н.о., Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година, 1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС. Въззивният съд е направил изключително подробна собствена оценка на фактите, като изричното ги е изложил в решението си.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372 /01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС, когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд, не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така, доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/, относно събраните и проверени доказателствени източници. Въззивният съд, разбира се дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори, когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай, доколкото приетите за установени релевантни факти, приети и от въззивната съдебна инстанция, са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст. съд, касателно въпросите за авторство и вина на осъдения Е. Б.н, и доколкото въззивният съд е следвало да даде отговор на поставени възражения и искания от защитата, то те са очертани отново. С оглед стореното по-горе акцентиране на предмета на проверка в настоящото производство преповтаряне на фактическата обстановка, възприета и изложена от въззивния съд в цитираното решение не се налага. Следва веднага обобщаващо да се посочи, че при извършената проверка в съответствие с правомощия на настоящия съд в това съдебно производство, съдебния състав се съгласява изцяло с начина, по който са възприети от Окръжен съд-Враца фактите и обстоятелствата, въз основа на които са изградени и правните изводи на въззивния съд. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на защитата на осъдения Е. Б.. С оглед задължението на настоящия съд да се произнесе на първо място по направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната съдебна инстанция и във връзка с твърдението за нарушение нормите на чл.13 НПК, чл.14 НПК, чл.303 ал.2 НПК и чл.16 НПК, настоящият съд следва да посочи, че споделя изложените от защитата на молителя принципни съображения, че съдебният акт следва да почива на пълно, всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства, включени в нормата на чл.102 НПК, които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им, при спазване на процесуалните стандарти, разписани от Законодателя. На първо място, във връзка с оплакванията на защитата /сторени още в разпоредително съдебно заседание пред първия съд, вж.протокол от с.з.№201-04.10.20223 година по нохд №157-2023 година на РС гр.Оряхово, поддържани и по-късно/ за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съд следва изрично да посочи, че не са нарушени процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, поставил началото на съдебно производство по нохд №157 /2023 година на Районен съд-Оряхово.Същият е изготвен в съответствие с нормата на чл.246 ал.2 НПК, а изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи, че обвинителния акт е съответен на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани релевантни за предмета на доказване по см.на чл.102 НПК факти и обстоятелства, степента на участие на осъдения Б. в изпълнителното деяние, за което е предаден на съд, условията на време, място и обстановка на реализирането на престъпната деятелност, както и начина на извършване на престъпното деяние. Подробно са изложени в обвинителния акт съображения за реализиране признаците на престъпление от обективна и субективна страна.Осъденият Б. лично е заявил, л.60 от делото, че правата в наказателния процес са му разяснени и разбира обвинението.Защитавал се е по очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които са останали непроменени до приключване на въззивното производство.В тази насока не може да се твърди, че са накърнени процесуални права на молителя, предвид разясняване и осигуряване спазването на всичките му права, разписани от Закона в конкретния наказателен процес. Проведено е редовно разпоредително съдебно заседание от първия съд, вж.протокол №201/04.10.20223 година по нохд №157-2023 година на РС гр.Оряхово, като на възражения на защитата, че в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице, първият съд е дал отговор.Първият съд се е съгласил с доводите на защитата и се е произнесъл със съответно определение.Този съдебен акт е бил проверен, като с Определение №590/09.11.2023 година на ОС-Враца, постановено по ч.н.д. №773/2023 година Определението на РС-Оряхово, постановено в разпоредително съдебно заседание, е отменено и делото е върнато за продължаване на съдебните действия.Въззивният съд правилно е преценил, че неоснователно се твърди от защитата, а първият съд неаргументирано е приел да е допуснато нарушение при изготвяне на обвинителния акт, доколкото не е налице правилно формулиране на обвинението. Право на държавното обвинение/чл.127, т.3 КРБ/ е да решава срещу кого да насочи претенцията си за участие /авторство/ в престъпна деятелност по дело от общ характер. С тези доводи настоящият съд се съгласява изцяло. В обобщение следва да се посочи, че след проведеното разпоредително съдебно заседание от първия съд и стореното произнасяне от ОС-Враца еднозначно са решени въпросите, поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК.Вън от преценка на съда в това производство, по силата на чл.248 ал.4 НПК, стоят единствено твърдения за нарушения, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е оплакването на защитата, сторено в искането за възобновяване на наказателното производство, за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК, както и на чл.107 НПК, допуснато от въззивния съд.Такова оплакване сочи на неточна и/или некоректна критика на въззивното решение, а и на възприетите от първия съд основни фактически положения.В конкретния наказателно-правен спор крайният резултат на доказателствения процес е обективиран от въззивния съд по ясен, несъмнен и убедителен начин.Волята и вътрешното убеждение на въззивния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса, а и от настоящия извънреден състав.Няма спор, че са събрани и проверени в наказателния процес възможните доказателствени източници, относими към т.н.“главен факт на доказване“.Събраният доказателствения обем е анализиран отделно и в съвкупност, като вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при спазване изискването на чл.14 НПК. Формирането му е ясно проследимо. Неоснователно е оплакването на защитата, че въззивния съд е нарушил процесуалните правила, вкл.нормата на чл.107 ал.3 НПК, задължаваща съда да събира, проверява и оценява при условията на коректен анализ както доказателства, които разобличават предаденото на съд лице, така и доказателства, които оправдават това лице и/или смекчават наказателната му отговорност. Събрани са възможните доказателствени източници, като е отделен въпрос дали събраните и проверени доказателства и доказателствени средства са оценени от въззивния съд по начин, с който защитата се съгласява.В мотивите си, след като е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд е пристъпил към подробния им анализ.Мотивите на въззивния съд са задълбочени, подробни и ясни, като ясно е дефиниран предмета на доказване в конкретния наказателно-правен спор.Въззивният съд е изяснил и е дал отговор в мотивите си на въпроси, свързани с предмета на доказване по настоящото дело, визирани в разпоредбата на чл.102 НПК-има ли извършено престъпление, извършено ли е от осъдения Б., каква е съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние и виновно ли е извършено от него. Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата за това, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е постановен въззивен съдебен акт при липса на мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 НПК, при липса на всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствения обем.Неоснователно е оплакването, че при оценка на доказателствените източници от въззивния съд е допуснато превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства, допуснато е нарушение на чл.14 НПК, свързано с формиране вътрешното убеждение по фактите /включително касателно дати, часове и места на извозване на опасните отпадъци/, замествайки фактите с предположения.В тази насока не се споделя като основателно оплакването на защитата, че е непроследим, по същество, начина на формиране волята на въззивния съд, а на тази основа са изведени неточни фактически и неправилни правни изводи.Настоящият съд намира, че при спазване нормата на чл.305 ал.3, изр.1 НПК въззивният съд е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо, и изрично ги е посочил в мотивите си.Доводите по релевираните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК не са нови, били са поставяни пред двете инстанции, разгледали наказателно-правния спор и са получили правилно разрешение. Изложените от защитата на осъдения Е. Б. оплаквания в искането за възобновяване се свеждат до твърдение за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно осъждане за престъпление, което не е извършил.Важно е да се подчертае, че въпреки твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, то основните възражения са свързани с твърдение за необоснованост на съдебните актове /първоинстанционен и особено въззивен/, но необосноваността на един съдебен акт не е основание за възобновяване на наказателното производство. Настоящият съд счете, че решаващите /първоинстанционен и въззивен/ съдебни състави са направили подробен и верен анализ на доказателствените източници и са изяснили правилно релевантните за предмета на делото факти.Решаващите изводи на съдилищата се основават на безспорно констатираното положение, че действайки в качеството на едноличен собственик на капитала на „Р.-Е“ЕООД през инкриминирания период и в условия на продължавано престъпление Е. Б. е управлявал опасни отпадъци не по установения законов ред.В мотивите на първия и на въззивния съдебни актове подробно са описани конкретните нарушения на нормативната база.Осъденият Б. е бил длъжен да ги управлява като опасни отпадъци /които са отбелязани със знак звезда в списъка на отпадъци по приложение 1 / и нарушавайки установения ред за управление на такива опасни отпадъци, относно транспортирането им до съответно място/площадка/в издадените му разрешения, отразена в изготвени идентификационни документи, е транспортирал същите в деня на получаването им от установено дружество по маршрут и място, различни от описания в отчетните документи.Впоследствие, след датата 05.06.2017 година, вместо опасните отпадъци да бъдат съхранявани в съответствие с предписаното и дължимото в издаденото разрешение-на площадка в с.Гара Яна, отново отпадъците са били транспортирани в деня на получаването им от установеното Дружество и изоставени на нерегламентирано сметище на територията на бивш Комбинат за целулоза и хартия, гр.Мизия.Безспорно е установено, че събирайки опасните отпадъци от „Софарма“АД, с което дружество дружеството на осъдения Б. е имало договорни отношения, същите са били натоварвани на автомобилите на Б. /за които обстоятелства са съставени идентификационни документи, приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки и фактури/и транспортирани до гр.Мизия, където опасните отпадъци са изоставени на установеното при извършения оглед на местопроизшествие място.Това място е представлявало нерегламентирано сметище.Това е сторено, вместо опасните отпадъци да бъдат съхранявани на площадката, ползвана от „Р.-Е“ ЕООД в с.Гара Яна.Следва да се отбележи, че конкретният код за класификация е бил без значение, тъй като е било достатъчно генераторът на отпадъци да ги е отбелязал със звезда, което само по себе си ги е класифицирало като опасни.Изяснен е въпросът за това, че „Р.-Е“ ЕООД, макар да е имало издадени разрешения първо за събиране и транспортиране на опасни отпадъци, а след 05.06.2017 година и разрешение за третиране /включващо и съхраняване на опасни отпадъци, но на площадка в с.Гара Яна/е осъществено поведение, което е различно, излиза извън строго формалния разрешителен режим, и в този смисъл Е. Б. е осъден, че е действал без разрешение, в нарушение на предвидения ред за управление на отпадъци.Назначените химически експертизи са установили, че намерените на местопроизшествието отпадъци притежават поне едно опасно свойство–силно токсични, запалими вещества, склонни към запалване, корозивни, опасни за околната среда, както и при вдишване от хора и животни.При допир с кожата би се стигнало до наранявания, главоболие, общо неразположение, интоксикация. При поглъщане е възможно да се стигне до летален изход. От гласните доказателствени средства-показания на св.И.-технолог в „Софарма“АД, св.П.-ръководител качествен контрол в „Софарма“АД, св.К., св.К.-химици в „Софарма“АД, св.К., св.К., св.С., св.В., св.А.-служител на РИОСВ, св. Х., св.В., св.З., св.П., наред с изготвените писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително от огледните протоколи и експертни заключения, цитирани от първия и от въззивните съдебни състави, наред с изготвените идентификационни документи, предавателно-приемателни протоколи, кантарни бележки и фактури се установява, че събраните по договор от „Софарма“ АД и предадени на осъдения Б. опасни отпадъци са именно намерените в землището на гр.Мизия на нерегламентираното сметище.В случая съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.Отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, съставът на Окръжен съд-Враца е дал и своя самостоятелна оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни.Необходимо е да се посочи, че възраженията на защитата пред районния и окръжния съд, вкл. пред разследващия орган при предявяване, както и възраженията в искането за възобновяване, по същество са идентични, като съдържат едни и същи доводи.Тези оплаквания и възражения са били разгледани внимателно, като им е даден аргументиран отговор за тяхната неоснователност.Правилно при извършената въззивна проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения Б..Доводи в тази насока се изложиха и по-горе.По реда на чл.313 НПК и 3 1 4 НПК е проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви.Изложени са съображения, като са обсъдени всички направени възражения във въззивната жалба.Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните в наказателния процес.Въззивният съд и особено първостепенния съд, коректно и обосновано са кредитирали събраните и проверени по делото писмени доказателствени средства.Липсва основание настоящият съд да приеме, че въззивният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване, нито може да възприеме тезата, че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.На тази основа като неоснователно се оценява обобщаващото възражение на защитата, че нито мотивите, нито фактическите изводи в решението на въззивния съд отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК, доколкото не е посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани и кои-не, както и поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка, послужила за извеждане на правните изводи на съда.Вярно е, че касателно същинското обсъждане на доказателствените източници в мотивите на първия съд, анализа на фактите и изложението им във въззивното решение сочат липса на аргументиран извод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК. Поради всичко изложено по-горе се налага извод, че доводите в искането за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 НПК, касателно допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. По оплакването за нарушение на материалния закон. Неоснователно е стореното оплакване на защитата на осъдения, че материалният закон е приложен неправилно, доколкото осъдителната присъда и въззивното съдебно решение са постановени на основата на неизяснена фактическа обстановка, описана в обвинителния акт от прокурора, изградена на основа на възприети от въззивния съд предположения.Настоящият съд не приема тезата на молителя и защитата му, че престъпно деяние въобще не е извършено, за да се постанови съдебен акт по реда на чл.304 НПК и Б. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Неоснователно е твърдението на защитата, че е допуснато нарушение на материалния закон, доколкото е осъдено лице, което не е извършило твърдяното от държавното обвинение престъпление.САС не намира, че е налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348 ал.1 НК, защото счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон.Сам пред първия съд и пред въззивната съдебна инстанция осъдения Б. е заявил, че разбира предявеното му обвинение /фактите и обстоятелствата, инкриминиращи престъпната му деятелност и дадената правна квалификация от държавното обвинение/.Фактическите признаци на престъплението, за извършването на което Б. е признат за виновен и осъден са установени по надлежен ред и, както се посочи по-горе, при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по правото, не са нарушени процесуални правила.Не са нарушени правилата при оценка правната страна на стореното от осъдения Б..Видно е, че въззивният съд е дал точна оценка на престъпната деятелност на осъденото лице, като е съобразил поведението му, предхождащо и последващо самото изпълнително деяние.Нарушение на материалния закон е налице тогава, когато закона е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи.В конкретния случай настоящият съд не намира да са налице такива обстоятелства, които да обосноват извод за нарушение на материалния закон.При ясно установените факти въззивният съд обосновано и законосъобразно е намерил, че действайки по описания начин осъденият Е. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.353в ал.1 НК. Подчертано е стореното от обективна страна в инкриминирания период, като е очертан непосредствения обект на защита и засегнатите обществените отношения, като е акцентирано конкретното изпълнително деяние.Не е допуснато нарушение на материалния закон и са обосновани, на основа на еднозначно установените факти по делото, изводите на въззивния съд, че действайки по описания начин Е. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на вмененото му престъпление. Въпросът за доказаността на обвинението е била обсъдена подробно от двете съдебни инстанции, които подробно са анализирали показанията на разпитаните свидетели на основа приети по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства.Не се установява превратно тълкуване на доказателствените източници, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от осъдения Б., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства.Чрез тях, наред с използваните способи за доказване /експертизи/ се установява точно поведението и действията от обективна страна на осъденото лице в инкриминирания период.След като е установено по несъмнен начин, че осъденият Б. е осъществил състава на вмененото с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това.Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон.След като е изпълнил процесуалните си задължения и след като е обсъдил направените доводи и възражения на защитата, въззивният съд мотивирано е обосновал отказ да приеме, че състава на престъпление по чл.353в ал.1 НК не е осъществен от обективна и субективна страна.При приетите за установени от въззивния окръжен съд фактически положения, материалният закон е приложен правилно.Описаното в съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице правилно е било квалифицирано като престъпление по чл.353в, ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението, приета от първия и от нвъззивния съд правна квалификация на инкриминираното деяние.Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от приложените по делото доказателства подробно изброени в мотивите на двете инстанции.При установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на осъдения Е. Б. и за правната квалификация, са напълно законосъобразни.Настоящият съд споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда.Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.Изпълнителното деяние по чл.353в, ал.1 НК представлява управление на опасни отпадъци по предвидения за това строго формален ред, като различието по ал.1 се проявява във факта, че престъплението е на просто извършване и отговорността по този текст на закона е за лица, които са изпълнители в процеса на осъществяване на различните дейности.Верен е извода, че осъденото лице е изпълнител в процеса на осъществяване на различни дейности, включени в управлението на опасните отпадъци, което е безспорно установено от доказателствата по делото.Правилно е прието от съдилищата, че горният извод не се променя от обстоятелството, че действията, които Б. е извършил са пряко свързани с договорните отношения между неговото дружество и „Софарма“ АД и не е основание за преквалификация на престъплението, още повече, че осъденият е изпълнител в процеса на осъществяване на различните дейности, включени в управлението на опасните отпадъци и е субект на престъпление по чл.353в, ал.1 НК. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Настоящият съд намира, че не е нарушен материалния закон и не е налице възобновително основание по смисъла на чл.422 ал.1, т.5 НПК вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК. На основа изложеното по-горе следва да се приеме обобщаващо като неоснователно искането на осъдения Е. Б., чрез защитник, за възобновяване на наказателното производство по внохд №254/2024 година на Окръжен съд гр.Враца, отмяна на въззивното решение и признаване на осъдения Б. за невинен по повдигнатото му обвинение /а при условията на алтернативност и признаване на престъпна деятелност по чл.353в, ал.4 НК/ и по нохд №157/2023 година на Районен съд гр.Оряхово. С оглед изложеното, Софийски апелативен съд