Мотиви към Решение № 509 от 28.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2448/2023 г.

От компетентен административно наказващ орган на Федерална република Германия е депозирано искане, съпроводено с удостоверение компетентният български съд да упражни правомощията си по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции по отношение на Д.А.- М., роден на ••••••• година в гр. Алепо, Сирийска арабска република във връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган, с който му е наложена глоба за нарушение на Закон за движение по пътищата. В производството пред съда прокурора изразява становище, че не са налице основания за признаване на съдебния акт. Защитникът на засегнатото с финансова санкция лице изразява становище, че не са налице законоустановените предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на решението на чуждия орган. Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон), по чл. 30 от с. з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл. 31 от с. з. ( относно подсъдността), чл. 35 от с. з. ( основанията за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл. 22 от с. з. (процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в производство по реда на чл. 16, ал. 1 -8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното. Засегнатото с финансова санкция лице е Д.А.-М., сирийски гражданин, роден на ••••••• година в гр. Алепо, без данни в регистрите на Република България за пребиваване на територията на страната и за ползване на статут, с неустановен адрес. С решение № 362667931 на несъдебен орган-Ландрат, Крайз Боркен, Федерална република Германия, в сила от 06.09.2022 година на посоченото лице е наложена глоба в размер на 60 евро за нарушение на параграф 41, ал.1, вр. чл. 49 от Наредба за движение по пътищата, вр. чл. 24 от Закон за движение по пътищата и е постановено заплащане на разноски в размер на 31.80 евро. От приложените доказателства се установява, че се касае за административнонаказателно производство, проведено срещу лицето от компетентен орган на решаващата държава с оглед осъществен от него състав на нарушение на правила за движение по пътищата, т. е. в този случай по арг. от чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се изисква. Административнонаказателното производство е протекло по съответния ред и в хода на което засегнатото лице е било уведомено, че съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен представител, може да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съдът намира, че не са налице основания за признаване и изпълнение на решението. В хода на производството пред настоящия състав са изискани всички необходими справки за осъществяване на редовната процедура по призоваване на засегнатото лице и са събрани възможните доказателства за установяване на обстоятелството дали чуждият гражданин притежава имущество или има доходи в страната. Видно от постъпилите писмени доказателства не са налице условията, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице не притежава имущество на територията на РБ, нито получава доходи в изпълняващата държава, нито е установено да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на българската държава. Тези факти безспорно се извеждат от изпратените и приети по делото писмени доказателствени източници, а именно - справка от НАП, справки от Агенция по вписвания, справка от СДВР - "БДС", справка от СДВР-"ОПП". Поради изложеното по-горе съдът намира, че е налице визирана в ЗПИИРКОРНФС пречка за признаване решението на компетентните власти на ФРГ, поради което и на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон съдът постанови решение за отказ по смисъла на чл. 30, ал. 3 вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 ЗПИИРКОРНФС. На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото, свързани с явяване и участие на служебен защитник остават в тежест на Република България. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС бе постановено да се уведоми компетентния орган на решаващата държава за постановения отказ от признаването на решението за налагане на финансовата санкция, вкл. относно основанията за това, като се уведоми за съдържанието на мотивите към решението. Така мотивиран, съдът постанови решението си.