Решение № 2542 от 26.9.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 6901/2021 г.

Върховният касационен съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на страните, застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд (касае се за застраховка "Гражданска отговорност"), изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на подпис на застрахования. Ето защо въпреки че в представената застрахователната полица е посочено, че застрахованите МПС са "по списък", а такъв не е представен по делото то не следва да се приема че не е доказано наличие на застрахователно правоотоншение покриващо и процесния автомобил, тъй като то се установява от останалите приложени документи. Следващото възражение е че Столична община не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди тъй като произшествието не е станало на общинска улица. Видно от показанията на разпитания в първа инстанция свидетел В.А.В. чиито показания настоящият състав кредитира като пълни логични безпротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал, произшествието е станало в с. Воняговци, което е в рамките на Столична община. Същото се установява и от приложения протокол за ПТП. Мястото на което е станало произшествието е общински път по смисъла на чл. 3 от ППЗП, доколкото е път с местно значение и осигурява маршрут от общински интерес. Столична община, в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, е задължена да осъществява дейности по изграждането, ремонта и поддръжката на общинските пътища. От друга страна разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътищата, да ги подържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Задължение за означаване на съответната дупка или препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението е въведено и с разпоредбата на чл. 13 от ЗДвП. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Неоснователно е и възражението че приложеният протокол за ПТП не е годно доказателствено средство. Действително протоколът за ПТП., съставен от органите на КАТ, след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление на участник в ПТП. Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил кореспондира с показанията на свидетеля В.А.В., водач на увредения автомобил, поради което протоколът за ПТП следва да се кредитира изцяло. На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 15.12.2018 г. в с. Войняговци ПТП. Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а Относно разноските: При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Право на разноски има въззиваемия но същия не е подал отговор на въззивната жалба и не се е явил в открито заседание поради което такива не следва да му бъдат присъждани. На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното