Решение № 660 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 657/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З. А. А. ЕГН:•••••••••• с адрес: гр.Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“ №•••, вх.2, ет.3, ап.39 против Наказателно постановление № 25-0819- 003407/22.08.2025 г., •••••••• ОД-МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250. 00 /двеста и петдесет лева/ лв. на основание чл.638 ал.4, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ . В жалбата се сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и в НП не е посочено точно и несъмнено времето на извършване на нарушението, с което е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания имало за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. Наказващият орган- редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 04.08.2025 г. служители на ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“ между които свид. Л. М. М. изпълнявали служебните си задължения. Те били позиционирани по бул. „Република“, гр. Варна. Около 02: 42 часа на същата дата служителите на реда забелязали л. а. „Фиат Стило“ с ДК № •••••••••. Те решили да извършат проверка на водача и констатирали, че това е възз. З. А.. В хода на проверката било констатирано, че автомобила е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение, но за него няма сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валидна към датата на проверката. В хода на проверката било прието, че въззивника като управлява собственото си МПС регистрирано на територия на Р. Б., не е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република България застраховка. При тези констатации св. М. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , като описал в него, че на 04.08.2025 г., около 02: 42ч., въззивникът управлява собственото си МПС- л. а. „Фиат Стило“ с ДК № •••••• в гр. Варна по бул. „Република“ в посока бул.“Сливница“, като лицето управлява МПС регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Приел е, че нарушението е било установено с АТСС. Поради това бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без никакви възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 7-дневен срок. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14 дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД МВР-Варна, сектор „ПП“ съгласно КЗ и Заповед на Директора на ОД на МВР-Варна. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр. Варна, който град попада в обхвата на ОД на МВР-Варна следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-Варна или оправомощено от него длъжностно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено. Въззивникът З. А. А. е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ предвижда на собственика на моторното превозно средство наказание глоба или имуществената санкция по ал. 1 на същия текст, а именно глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото управлява МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От обективна страна не е спорно, че въззивиника е управлявал МПС л. а. „Фиат Стило“ с ДК № •••••• регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, т. е. той е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП , защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т. н., което е безспорно установено. Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 е задължителна застраховка. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на първо място са собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на страната застраховка ( чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ ). „Трета държава“ по дефиницията на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6, а именно държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че няма валидна застраховка гражданска отговорност. В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 2 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето по ал. 1, т. 2 което е длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до напускането на територията на Република България. „Гражданска отговорност“ е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по аргумент от чл. 483, ал. 1 от КЗ ), но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс“. В хода на адм. проверка са били представени доказателства, че управляваното от въззивника МПС е негова собственост и това не е спорно между страните. Всички събрани по делото доказателства установяват и доказват, че е извършено адм. нарушение от собственика на управлявания автомобил, а не от несобственик.Доказват също, че нарушението е било установено, когато въззивникът е бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, но въпреки това изрично е посочено и в процесното НП и в АУАН, че нарушението е било установено с АТСС и АНО е наложил адм. наказание по реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ . Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание нормата на чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането, съгласно, която когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. За нарушена е приета нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , която предвижда, че Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. С оглед на това обстоятелство съдът приема, че извършеното от въззивника деяние е санционирано неправилно по чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането. Допуснато е несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на обвинението, което представлява достатъчно основание за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно без да се обсъжда въпросът дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. АНО при определяне на наказанието наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ, която е приложима само по нарушения установени с АТСС. Не е спорно, че възз. е собственик на автомобила и поради това не е имало пречка да бъде приложена административнонаказателната санкция предвидена в чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени сторените разноски, но при липса на такова искане, съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът