Решение № 586 от 30.3.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 36/2026 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от ч. на Съвета на директорите З. О. Б. и Д. Т. К., подадена срещу Решение № 1 от 06.01.2026 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-15-2598/15.12.2025 г. на Кмета на Община Сливен, с което е приета пазарна стойност на правото на прокарване на ново подземно трасе на присъединителен ел. кабел – 1 кV, в ПИ с идентификатор 47980.34.90 по КККР на с. Мечкарево - публична държавна собственост, в размер на 107,37 евро/210 лева. В жалбата си жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Излага съображения, че: ПИ 47980.34.90 е публична държавна собственост, поради което намира приложение специалната норма на чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която дерогира посоченото в чл. 64, ал. 4 от ЗЕ; поради наличието на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, в тежест на дружеството не възниква задължение да бъде изпълнена изцяло описаната в чл. 64 от ЗЕ процедура по определяне на експертна оценка; дружеството не дължи обезщетение по реда на ЗУТ за възникване на сервитутните права. Моли оспореният акт да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованото лице Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор изразява становище за допустимост и основателност на жалбата, като излага съображения, че за дружеството не възниква задължение за внасяне на обезщетение, с оглед изключението, съдържащо се в чл. 67, ал. 2 от ЗЕ. Заинтересованото лице Министерство на земеделието и храните, редовно призовано, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореният акт е законосъобразен. Излага съображения, че: имотът, през който се иска да премине ел. захранването по парцеларния план, макар да представлява публична държавна собственост, не попада в изключенията, които визира чл. 67 от ЗЕ; процесният имот по предназначение е територия, заета от вода и водни обекти, с НТП: друг вид водно течение, водна площ; обектите, които представляват техническа инфраструктура, са посочени в чл. 64 от ЗУТ, като процесният имот не попада в хипотезата на чл. 64 от ЗУТ, поради което за исканото право на прокарване следва да се заплати обезщетение. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, приема за установено от фактическа страна следното: На жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издадена Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, видно от публичния регистър за издаваните лицензии, воден от КЕВР. Поземлен имот с идентификатор 47980.34.90, землище с. Мечкарево, община Сливен, с площ 22691 кв. м., с трайно предназначение на територията: Територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, представлява част от имот - обект: „Корекция на р. „Мечкаревски азмак“, отводнителна система по чл. 5 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за публична държавна собственост /АПДС/ № 6582 от 20.04.2021 г., вписан в Служба по вписванията - Сливен. Видно от АПДС, имотът е предоставен за управление на Министерство на земеделието и храните. По заявление от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с Протокол - Решение от заседание на ОбЕСУТ № 22 от 27.09.2024 г. е приет за обявяване проект за ПУП – Парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания за трасе на ел. кабел 1 kV от нов КРШ на северната граница на ПИ 47980.28.10, ТП „Юг Мечкарево“, извод СН „Мечкарево“, ПС „Речица“, до ПИ 47980.36.226. м. „Могилите“, землище с. Мечкарево, община Сливен, отреден „За рибарник за промишлено производство на риба със складова и битова част“. С Решение № 659 от 27.02.2025 г. на Общински съвет – Сливен, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания за трасе на ел. кабел 1 kV от нов КРШ на северната граница на ПИ 47980.28.10, ТП „Юг Мечкарево“, извод СН „Мечкарево“, ПС „Речица“, до ПИ 47980.36.226, м-ст „Могилите“, отреден „За рибарник за промишлено производство на риба със складова и битова част“ и преминаващ и засягащ със своя сервитут ПИ 47980.501.293 с НТП „За второстепенна улица“, ПИ 47980.28.70 с НТП “за селскостопански, горски, ведомствен път“, ПИ 47980.27.89 с НТП “за селскостопански, горски, ведомствен път“, ПИ 47980.34.90 с НТП “за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, ПИ 47980.26.91 с НТП “за местен път“ и ПИ 47980.36.209 с НТП “за селскостопански, горски, ведомствен път“, общинска и държавна собственост, всички в землище с. Мечкарево, общ. Сливен. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 24 от 21.03.2025 г. и видно от Констативен акт от 22.04.2025 г. на служители при Община Сливен, е влязло в сила на 22.04.2025 г. Със Заповед № РД15-2598 от 15.12.2025 г. на Кмета на Община Сливен, е назначена постоянна комисия в определен състав, със задача: Възлагане изготвянето на оценки и определяне размера на обезщетения по пазарни цени, в случаите, изрично предвидени в ЗУТ. С Решение от м.12.2025 г. Комисията е разгледала заявление с вх. № 2400-3977 от 13.11.2025 г. от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Сливен, постъпило във връзка с образувана преписка от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с искане за учредяване на право на прокарване на подземно трасе на ел. кабел 1 kV от нов КШР, разположен на северната граница на ПИ 47980.28.10, ТП „Юг Мечкарево“, до ПИ 47980.36.226, м. Могилите, с НТП: рибарник, находящи се в землището на с. Мечкарево, общ. Сливен. Отчетено е, че кабелното трасе засяга със сервитута си ПИ 47980.34.90 по КККР на с. Мечкарево, публична държавна собственост, находящ се извън регулационните граници на населеното място, с площ на сервитута 33,60 кв.м. и дължина на трасето 16 м. От Комисията е прието решение да бъде възложено на оценител на имоти изготвянето на експертна оценка за определяне на пазарната стойност на правото на прокарване на ново подземно трасе на присъединителен ел. кабел - 1 кV, който преминава и ще се изгражда в поземлен имот с идентификатор 47980.34.90, публична държавна собственост, за нуждите на ПИ 47980.36.226 -господстващ, отреден „За рибарник за промишлено производство на риба, със складова и битова част“. Възложената експертна оценка е изготвена от инж. М. П. с оценителска правоспособност. Определена е пазарна стойност на ограничено вещно право на прокарване на трасе на ел. кабел през ПИ 47980.34.90, област Сливен, община Сливен, с. Мечкарево, публична държавна собственост, с дължина на трасето 16 м. и площ на сервитута 33.60 кв.м., в размер на 107,37 евро /210 лева/. Оценката е изготвена на 16.12.2025 г. На 06.01.2026 г. от Комисията, назначена със Заповед № РД-15-2598/15.12.2025 г. на Кмета на Община Сливен, е прието оспореното в настоящото производство Решение № 1, с което, на основание 210, ал. 1 от ЗУТ, е приета изготвената от оценител на имоти справедлива пазарна стойност на правото на прокарване на ново подземно трасе на присъединителен ел. кабел - 1 kV, който преминава и ще се изгражда в поземлен имот с идентификатор 47980.34.90, публична държавна собственост, с трайно предназначение на територията: територии, заети от води и водни обекти, с НТП: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, с площ на имота 22691 кв. м., актуван с АДС № 6582 от 20.04.2021 г., който ще се изгражда за нуждите на ПИ 47980.36.226 - господстващ, отреден „За рибарник за промишлено производство на риба, със складова и битова част”, с площ на сервитута 33,60 кв.м. в границите на държавния имот и дължина на трасето 16 м., в размер на 107,37 евро/210 лева. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В случая оспореното решение е издадено от комисия, назначена със Заповед № РД-15-2598 от 15.12.2025 г. на Кмета на Община Сливен, подписано е от всички членове, поради което следва да се приеме, че издателят е компетентен орган по смисъла на посочената разпоредба. Решението е издадено в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, с оглед изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Но оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправната норма на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ. По смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е енергийно предприятие и има право да извършва дейността „Разпределение на електрическата енергия“ на обособена територия, определена с приложение № 1 към лицензията. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2 от ЗЕ е дефинирано понятието „сервитут“, като съобразно т. 2, сервитут по ЗЕ е право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ предпоставки: когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и когато титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал. 6 на чл. 64 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ е предвидено, че лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Следователно, с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ е предвидено изключение от общото правило по чл. 64, ал. 4 връзка с ал. 2 от ЗЕ относно втората кумулативна предпоставка за възникване на сервитута, а именно предвидено е безвъзмездно право на използване на посочените в разпоредбата имоти – публична собственост. Съотношението между чл. 64, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 от ЗЕ е като на обща към специална норма, а последицата от тази квалификация е, че специалната норма отменя действието на общата. В случаите, когато се засяга имот, представляващ инфраструктура – публична собственост, правото да бъде използван възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Поради което и оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ не следва да се извършва. В изложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 3872 от 26.03.2018 г. по адм. д. № 3955/2017 г., II о.; Решение № 6989 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 1019/2017 г., II о.; Решение № 3368 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 8755/2016 г., II о.; Решение № 870 от 23.01.2017 г. по адм. д. № 6177/2016 г., II о.; Решение № 757 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 6990/2016 г., II о. В разглеждания случай процесният имот № 47980.34.90 е публична държавна собственост, с трайно предназначение на територията: Територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, и представлява част от имот - обект: „Корекция на р. „Мечкаревски азмак“, отводнителна система по чл. 5 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗВ, актуван с АПДС. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите, са елементи на техническата инфраструктура. Следователно процесният имот като част от имот - обект, представляващ корекция на река, отводнителна система, е елемент от техническата инфраструктура и като такъв се включва в имотите по чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, за които е регламентиран привилегирован режим, който дерогира изискването по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването на сервитута. Като е взела решение за определяне на пазарна стойност на процесното право на прокарване по общия ред, комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Сливен се е произнесла в противоречие с материалния закон. По изложените съображения, оспореното решение е незаконосъобразно– издадено е при неправилно прилагане на материалния закон, и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер 25,56 евро - внесена държавна такса. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен