Решение № 425 от 25.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 416/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №17999 от 23.12.2023 г. от А. А. Й. ЕГН •••••••••• и Ф. А. Й. ЕГН ••••••••••, и двамата от с. Р., ул. „К.и.М.“ • - чрез процесуалния им представител адв. П. К., със съдебен адрес: г••• против решение №173 от 11.04.2024г., постановено по т. д. N 447/2022г. по описа на Окръжен съд – П., В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против З• „Б.и.“ АД – гр. С., бул.Д.Б. № •, ЕИК ••• за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на всеки от тях двамата поотделно, претърпени вследствие смъртта на дъщеря им С. А. Й., настъпила при ПТП на ••• на път •, км •• м., причинено виновно от И.Ж.М. като водач на лек автомобил •• с рег. №••, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество З• „Б.и.“ АД за разликите над 160 000 лева до претендираните размери от по 200 000 лева за всеки от двамата, частично от 250 000 лева. Считат, че определените обезщетения са в занижен размер, който не репарира причинените вреди на ищците от безвъзвратната загуба на тяхната дъщеря. Намират, че размерите на определените обезщетения не са съобразени с действащия лимит на застрахователя, който за 2022г. е 10 420 000 лева, както и със съдебната практика по подобен вид дела. Считат, че съдът не е отчел въздействието на инцидента върху психиката на ищците – данни за развитие на посттравматична стресова реакция, както и личностни промени след загубата, установени, според тях по делото, от заключението на съдебно – психологичната експертиза и от свидетелските показания. Иска се решението да бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат уважени в пълните им предявени размери, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното изплащане на главниците. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за въззивната инстанция. По тази въззивна жалба не е постъпил отговор от З• „Б.и.“ АД – гр. Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №22119 от 26.06.2024г. от ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., бул.Д.Б. № •, ЕИК ••• - чрез процесуалния му представител адв. М. Г. против решение №173 от 11.04.2024г., постановено по т. д. N 447/2022г. по описа на Окръжен съд – П., с което е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на А. А. Й. ЕГН •••••••••• и на Ф. А. Й. ЕГН ••••••••••, и двамата от с. Р., ул. „К.и.М.“ • по 160 000 лева /поотделно за всеки един от тях/, представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от ищци т е неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря им С. А.ова Й., настъпила при ПТП на ••• на път •, км • м., причинено виновно от И.Ж.М. като водач на лек автомобил •• с рег. №••, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество ЗД „Б.и.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Иска се неговата отмяна в осъдителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци. Жалбоподателят счита, че по делото не е установено неправомерно поведение на сочения за водач на лекия автомобил И.М.. Намира, че не е ясна причината за ПТП от •••, поради различната дължина на следите от гуми, оставени на пътното платно. Счита, че е възможно загубата на устойчивост да се дължи на различно спирачно натоварване на колелата на автомобила. В тази връзка изразява становище, че е била налице техническа неизправност на МПС, която е станала причина за ПТП, а не виновното поведение на водача. По отношение на присъдената законна лихва върху главниците, считано от 29.04.2022г. до окончателното изплащане счита, че следва да бъде освободен от последиците на забавата, поради забава на ищците, които не са представили информация за банковите си сметки нито с отправената застрахователна претенция, нито с исковата молба, нито при поискване от ответника с отговора на исковата молба, с което са го лишили от възможността за частично доброволно плащане. Затова счита, че присъждането на законна лихва върху цялата главница и за целия период – от 29.04.2022г. до окончателното плащане, е необосновано. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. По насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни А. А. Й. и Ф. А. Й. - чрез процесуалния им представител адв. П. К., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Считат, че присъденото обезщетение на всеки от ищците е съобразено със съществуващите близки отношения между тях и починалата им дъщеря. Считат, че причината за ПТП е установена чрез събраните по делото доказателства и тя се състои в това, че водачът на лекия автомобил е загубил контрол върху МПС и е напуснал платното за движение от дясно. Посочват, че теоретичните отговори на поставен хипотетичен въпрос на вещото лице не представляват установена причина за настъпване на ПТП, освен вече изложената. Относно законната лихва, счита, че след като жалбоподателят е отказал плащане на обезщетение, защото го е смятал за недължимо, не следва да се освобождава от отговорност за забавата си. Направено е искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на страните във въззивното производство. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ищците А. А. Й. ЕГН •••••••••• и Ф. А. Й. ЕГН ••••••••••, и двамата от с. Р., ул. „К.и.М.“ • - чрез процесуалния им представител адв. П. К., със съдебен адрес: г••• твърдят, че на •••, на път •, км. ••м, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починала С. А. Й. – дъщеря на ищците. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от И.Ж.М., при управление на лек автомобил •• с рег. №••. Твърдят, че ПТП е причинено от водача И.Ж.М., поради нарушение на правилата за движение по пътищата, който при движение изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, излязъл извън пътното платно, блъснал челно табелата за населено място на с. Р., блъснал се в крайпътно дърво, след което автомобилът се преобърнал и застанал на една страна. Твърдят, че смъртта на тяхната дъщеря е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на дъщеря им С. са понесли неимуществени вреди – шок, мъка, скръб, отчаяние. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З• „Б.и.“ АД – гр. С.. Молят съда да осъди ответника З• „Б.и.“ АД – гр. С. да им заплати по 200 000 лева, частично от 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на тяхната дъщеря С. А. Й., починал при пътно – транспортно произшествие, станало на •••, предизвикано от виновен водач И.Ж.М., при управление на лек автомобил •• с рег. №••, застрахован при З• „Б.и.“ АД – гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по п. №•••, валидна от 29.11.2021г. до 28.11.2022г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 29.04.2022г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Ответникът от З• „Б.и.“ АД – гр. С., бул.Д.Б. № •, ЕИК ••• оспорва предявените искове. Счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото не се установява виновно и противоправно поведение на застрахования по застраховка „гражданска отговорност“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата дъщеря на ищците, поради непоставен предпазен колан. Намира претенциите за присъждане на лихва за неоснователни, поради това, че ищците не са представили поисканите им допълнителни документи и не са посочили банкова сметка. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищците – родители на починалата С. за основателни до размер от по 160 000 лева за всеки от двамата. Видно от представените писма изх. №••• и изх. №••г. по повод отправена от ищците писмена застрахователна претенция до З• „Б.и.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение, при ответника е образувана преписка по щета. От представената разписка за връчване се установява, че това искане е достигнало до ответника на 29.04.2022г. С писмо изх. №•••г. и с писмо изх. №4464/08.07.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетения като се е позовал на неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя. Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №•• като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че лекият автомобил с водач И.Ж.М. излиза в дясно извън пътното платно като блъска челно табелата за населено място с. Р., а със задна лява част се Блъска в крайпътно дърво орех, след което автомобилът се преобръща и застава на едната си страна. От заключението на вещите лица инж. С.М. и д-р С.С. по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причината за ПТП от техническа гледна точка е загубата на контрол над автомобила от страна на водача М. и напускането на платното за движение от дясно. Той е имал техническа възможност да избегне ПТП при движение на платното, без да го напуска от дясно. Водачът се е движил в посока от с. К. към с. Р. със скорост от около 112 км/ч. В един момент водачът е задействал екстрено спирачната система и е отклонил автомобила на дясно. Така по направление на оставените спирачни следи автомобилът е напуснал платното за движение от дясно, след което се е ударил в дърво със скорост 52 км/ч. След удара се е преобърнал на дясната страна. В съдебно заседание на 26.03.2024г. вещото лице М. уточнява, че ограничението за конкретния участък е 90 км/ч, но предстои навлизане в населено място, където ограничението е 50 км/ч, поради което водачът е трябвало да намали скоростта по-рано, а не да го прави рязко при достигане до табелата. Последната е достатъчно голяма и видима и се забелязва дори и при движение с включени къси светлини. Относно следите от гуми, описани в протокол за оглед, вещото лице посочва, че те не са еднакво дълги. Това може да се дължи на различни причини. При поднасяне на автомобила следите биха имали различна дължина в зависимост от това коя гума е по-натоварена. Теоретично е възможно да има загуба на устойчивост, ако има разлика в спирачното усилие от лявата или дясната страна. От заключението на експертизата и от отговорите на вещите лица в съдебното заседание на 26.03.2024г. не може да се направи извод, че причина за ПТП е техническа неизправност на лекия автомобил, както се твърди в жалбата на ответното дружество. Вещото лице М. е обяснило причините за различната дължина на спирачните следи, описани в протокола за оглед като е посочило, че е най – вероятно те да се дължат на предприетото рязко намаляване на скоростта при навлизане в населеното място и завиване на дясно. Няма никакви данни по делото, от които да се направи извод, че е била налице техническа неизправност, довела до ПТП. Следва да се приеме, че то се дължи на загубата на контрол над автомобила от страна на водача М. и напускането на платното за движение от дясно. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на водача И.М., който твърди, че е управлявал автомобила със 110-120 км/ч. Като навлизал в населеното място – с. Р. рязко натиснал спирачката и колата се „занесла“. Ударил се в табелата и след това в едно дърво до табела, а след това не помни какво се е случило. Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. От заключението на допуснатата комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза и свидетелските показания на И.М. се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил •• с рег. №•• – И.Ж.М.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП – чл.20 ал.1 и чл.24 ал.1 от ЗДВП. Родствените връзки на ищците с починалата в резултат на ПТП се установяват от представеното удостоверение за наследници /стр.15 от делото на първоинстанционния съд/. Показанията на разпитаните свидетели Е.К. и С.К. са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищците и починалата. За всички смъртта на С. била шок и тежка загуба. Били много сплотено семейство, милеели един за друг. Всички заедно работели и на полето. Когато С. забременяла, пак живеела с майка си и баща си. Заедно приготвили бебешки дрешки и с радост чакали раждането на детето. Разчитали един на друг и си помагали. Смъртта на С. била шок за родителите, майката припадала няколко пъти, бащата плачел. От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите много близки отношения между ищците и тяхната дъщеря С., основани на обич, грижа и взаимна привързаност. От заключението на вещото лице А.З. по допуснатата съдебно психологическа експертиза се установява, че при ищците преживяната загуба е довела до нарушена адаптация и промени с емоционални симптоми - напрежение, тъга, тревожност и др. Налице да данни за развитие на посттравматично стресово разстройство, както и трайни личностни промени след загубата, ограничаване на социалните контакти, отказ от срещи с близките, психосоматични оплаквания и др. Налице е промяна в психологичното състояние, което се изразява в настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата, изразена емоционална отчужденост, притъпяване на чувства, изолация и т.н. Видно от представеното извлечение от електронната страница на Гаранционен фонд за лекия автомобил с регистрационен номер с рег. №•• е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с п. №•••, валидна от 29.11.2021г. до 28.11.2022г., издадена от З•Д „Б.и.“ АД – гр. С. /стр.23 от делото/. От нея се установява наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. И.Ж.М. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За вредите и техния размер: Установява се от показанията на свидетелите, че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на тяхната дъщеря С.. Те са били в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб. С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците болки и страдания за основателни. Същите са претърпели значителни по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция за обезщетение. Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, който е бил все още много млад, но и социално икономическите условия на живот в страната към 2022г. и средната брутна работна заплата към датата на ПТП, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението би бил по 160 000 лева за всеки един от ищците. По отношение частта от въззивната жалба относно присъдената законна лихва върху главниците, считано от 29.04.2022г. до окончателното изплащане: Обстоятелството, че ищците не са представили информация за банковите си сметки нито с отправената застрахователна претенция, нито с исковата молба, нито при поискване от ответника с отговора на исковата молба, с което са го лишили от възможността за частично доброволно плащане, не ги поставя в забава, доколкото ответникът изрично с писмо от 08.07.2022г. е отказал изплащане на обезщетения на ищците и с отговора на исковата молба отново е оспорил претенциите им, като е посочил, че липсва основание за ангажиране на отговорността му. Ето защо не се установява забава на ищците, която да освобождава ответника от отговорността за неговата забава. Затова законна лихва е дължима, считано от 29.04.2022г. /датата на уведомяване на ответника/ до окончателното плащане. От горното следва, че решението следва да бъде потвърдено В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против З•„Б.и.“ АД – гр. С., бул.Д.Б. № •, ЕИК ••• за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на всеки от тях двамата поотделно, претърпени вследствие смъртта на дъщеря им С. А. Й., настъпила при ПТП на ••• на път••• м., причинено виновно от И.Ж.М. като водач на лек автомобил •• с рег. №••, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество З• „Б.и.“ АД за разликите над 160 000 лева до претендираните размери от по 200 000 лева за всеки от двамата, частично от 250 000 лева, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на А. А. Й. ЕГН •••••••••• и на Ф. А. Й. ЕГН ••••••••••, и двамата от с. Р., ул. „К.и.М.“ • по 160 000 лева /поотделно за всеки един от тях/, представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от ищци т е неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря им С. А. Й., настъпила при ПТП на ••• на път•••м., причинено виновно от И.Ж.М. като водач на лек автомобил •• с рег. №••, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество З• „Б.и.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. По въпроса за разноските: Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищците във въззивната инстанция. Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение като представя договор за правна защита и платежно нареждане. Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва да се прилага. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае до два субективно съединени иска, големия обжалваем интерес, както обстоятелството, че по отношение и на двете представлявани безплатно лица се излагат еднакви доводи и съображения, приключване на делото пред въззивния съд в едно съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили. Ето защо съдът намира, че на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на адв. П. К. с адрес: ••• на адв. К. е дължимо възнаграждение в размер на 10123.20 лева с ДДС за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищците във въззивната инстанция и съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. На З•„Б.и.“ АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 170 лева - съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, П. Апелативен съд