Решение № 5869 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 107, ал. 3, вр. чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалбата на М. Н. Н., [ЕГН], депозирана чрез адв. Д. от ВАК, против Акт за установяване на задължения /АУ3/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-7167-1/9.12.2025 г., с който за 2025г. по парт. № 5305Н592161 са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, такса битови отпадъци /ТБ0/ и лихви към датата на издаване на акта за два имота, а именно 1/4 ид.ч. от земя с площ от 725 кв.м., находяща се в [населено място], [улица] 1/2 ид.ч. от жилище с площ от 71.45 кв.м., по парт. № 5305Н696542 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и така битови отпадъци за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. за следните четири имота: по 1/2 ид.ч. от жилище с площ от 68 кв.м., жилище с площ от 150 кв.м., търговски обект с площ от 30 кв.м., търговски обект с площ от 30 кв.м., всички находящи се в [населено място], [улица], с година на построяване 2018 г., конструкция МЗ, като общото установените задължения за ДНИ и ТБО за всички имоти възлизат на 1800.60 евро и лихви в размер на 593.74 евро.

Жалбоподателят оспорва установените задължения. Твърди, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. Излага доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Н. е станал собственик на имоти по силата на наследствено правоприемство от страна на майка му Е. В., която е починала на ••••••• г. По наследство Н. е придобил 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ••••••, 1/2 ид.ч. от сграда с [идентификатор], по 1/2 ид.ч. от следните самостоятелни обекти с идентификатори •••••, ••••••, •••••• и •••••••. В качеството на наследник, сестрата на жалбоподателя е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 23.10.2025 г. Неправилно в оспорения АУЗ се твърди, че наследникът следва да заплати ДНИ и ТБО за пет години назад, считано от 2020 г. Счита, че липсват правни предпоставки за начисляване на каквито и да е суми. От АУЗ не става ясно за кои от обектите са начислени данък и такси, кога е следвало да се декларират и защо се приема, че е пропуснат срока за това. Констатираните нарушения са съществени реквизити на акта, мотивите дават възможност на адресата да се запознае с фактите, мотивирали органа да приложи една или друга правна норма или защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения. Част от описаните в АУЗ имоти са декларирани от наследодателката на жалбоподателя преди десетилетия, а данъци са заплащани без прекъсване до момента на кончината й. Ако се приеме, че обектите които са обложени с ДНИ и ТБО са въведени в експлоатация с удостоверение № 111/2018 г., следва, че давността за съставяне на АУЗ е изтекла, много преди Н. да стане собственик на имотите по наследство. Жалбоподателят не е извършил нарушение при декларирането, напротив декларацията е депозирана в срок, дали наследодателката има задължения не следва да се вменява във финансова тежест на Н.. Съгласно чл. 109, ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичане на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаване на декларация. Сградата, в която се намират имотите е въведена в експлоатация през 2018 г. и към 9.12.2025 г. са изтекли 7 години, т.е. с две повече от срока, визиран в ДОПК, в който е възможно да се образува производство за установяване на данъци. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител жалбоподателя поддържа жалбата на наведените в нея основания. Поддържа, че търговските обекти не са били експлоатирани като такива, а се ползват като гаражи. Жалбоподателят не оспорва, че в района, в който са разположени обектите се извършва сметоизвозване, сметосъбиране и обезвреждане на битови отпадъци. Сочи, че наследството от Е. В. не е прието под опис.

Ответната страна – директора на Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, чрез юрк. Д., оспорва жалбата. Моли съдът да съобрази, че за процесните имоти има подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 16.10.2025 г. и на 23.10.2025 г., отделно от това от Е. В. е подадена декларация на 18.01.2024 г. за имотите с партиден № 535Н592161. В с.з. юрк. Д. моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С нот. акт вх.рег. № ••••• г., акт. № •••, том •••••, дело •••• е отстъпено право на строеж на Е. С. В., върху дворно място придобито от П. В. и Е. В. при равни квоти, а именно УПИ •••••, находящо се в [населено място], [улица], по силата на което по съгласуван инвестицинен проект, по силата на който да се построи сграда, която да стане изключителна собственост на Е. В., състояща се от на първи етаж - жилище със ЗП 68 кв.м., магазини два броя със ЗП по 30 кв.м., на втори етаж жилище със ЗП от 150 кв.м., на трети етаж – жилище със ЗП от 150 кв.м.

Приложено е удостоверение № 111/24.10.2028 г., съгласно което е въведен в експлоатация строеж – жилищна сграда на два етажа, находяща се в [населено място], [улица].

С нот.акт вх.рег № ••••• г., акт № •••, том ••••, дело •••• г. М. В. е дарила на дъщерите си Е. В. и П. В. притежаваните от нея в лична собственост 4/6 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 48.50 кв.м., и 8/10 ид.ч. от УПИ ••••, цялото с площ от 750 кв.м.

Съгласно протокол от 29.10.1986 г. е постигната съдебна спогодба между Е. В. С. В. и П. В. относно делбата на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица].

Представено е удостоверение за наследници от 12.08.2025 г., съгласно което Е. В. е починала на 20.06.2025 г. и е оставила двама наследници - С. Н. и М. Н. - жалбоподателя.

На 16.10.2025 г. С. Н., с декларация по 14 от ЗМДТ, заведена под вх. № 5305037976 е декларирала следните недвижими имоти: земя с площ от 725 кв.м., представляваща [ПИ], дата на придобиване 20.06.2025 г., собственици П. В. - 2/4 ид.ч., С. Н. - 1/4 ид.ч., М. Н. - 1/4 ид.ч., жилищна сграда на един етаж, дата на придобиване 20.06.2025 г., година на построяване 1950 г., РЗП 71.45 кв.м., конструкция ПМ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация. Декларирано е че С. Н. и М. Н. са собственици на по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда.

На 23.10.2025 г. С. Н., с декларация по 14 от ЗМДТ, заведена под вх. № 5305038885 е декларирала следните недвижими имоти: 1.жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г., година на построяване 2018 г., РЗП 68 кв.м., конструкция МЗ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация, 2.магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г., година на построяване 2018 г., РЗП 30 кв.м., конструкция МЗ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация, 3.магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г., година на построяване 2018 г., РЗП 30 кв.м., конструкция МЗ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация, 4.жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г., година на построяване 2018 г., РЗП 150 кв.м., конструкция МЗ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация. В декларацията е посочено, че С. Н. и М. Н. са собственици на по 1/2 ид.ч. от четирите имота, както и че двете жилища са основни за двамата съсобственици. Представено е решение от ТЕЛК за С. Н..

По делото е представен протокол № 37976/29.10.2025 г., съгласно който е закрита активна партида на П. В..

На 18.01.2024 г. е депозирана декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Е. С. В. с вх. № 5305003988. Деклариран е следният недвижим имот: земя с площ от 725 кв.м., представляваща [ПИ], собственици на по 1/2 ид.ч. от ПИ - Е. В. и П. В., жилищна сграда на един етаж, година на построяване 1950 г., РЗП 71.5 кв.м., конструкция ПМ, техническа инфраструктура - електрификация, водопровод, канализация. Декларирано е, че собственик на имота е Е. В., за която жилището е основно. Приложено е решение на ТЕЛК от 2023 г., видно от което В. е с 95% ВСУ. Съгласно протокол от 15.02.2024 г. при обработка на декларацията на Е. В. на Е. В. е закрита партида за ид.ч. на В. по партида № 4906251050002 към 31.12.2023 г. и е открита партида с № 5305Н592161/1.01.2024 г., по предходната партида В. е имала неплатени задължения, които са прехвърлени по новата й партида. В молба с.д. № 8771/28.04.2026 г. ответникът сочи, че по подадената декларация от Е. В. за недвижим имот [ПИ] и сграда с РЗП 71.5 кв.м, построена 1950 г., находящи се в [населено място], [улица] открита нова партида по декларация вх. № 5305003988. Посочено е, че в АУЗ автоматично се генерира номера на декларацията, по която партидата е първоначално формирана.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспорения АУЗ, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, след провеждане на задължителното административно обжалване. Видно от писмо с.д. № 4561/2026 г. не е налице произнасяне на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна по жалба на Н. против АУЗ от 9.12.2025 г., т. е. налице е мълчаливо потвърждаване на АУЗ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно ал.2 на с.р., задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида и основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 - дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия - чл. 107, ал.3 от ДОПК.

В конкретния случай, процесният АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Процедурата по издаване на акт по чл. 107, ал.3 от ДОПК се различава от процедурата по установяване на задължения по реда на чл. 108 и сл. от ДОПК, тъй като в случая е налице хипотезата на т.н. самоизчисляване на задължение за внасяне - задълженията се дължат и внасят по декларация, в която ДЗЛ само изчислява основата и размера на дължимия данък. В случая, се касае за данък върху недвижимите имоти, които подлежат на деклариране по реда на чл. 14 от ЗМДТ като съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗМДТ, данъкът по чл. 14, ал.1 и ал.4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчнозадълженото лице или на негов законен представител. Съгласно чл. 107, ал.2 от ДОПК, задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.

При извършване на проверката по чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – старши инспектор "КРД". От писмо рег. № МД-Т6002099ВН-003ВН/21.04.2026 г. се установява, че на 14.04.2025 г. Б. Д. е назначена на длъжност старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно ревизионни дейности и принудително събиране“.

Със Заповед № К-005/16.02.2024 г. на кмет на Община Варна, на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с отсъствие от Община Варна поради командировка е наредил на 19-20.02.2024 г. функциите му да с изпълняват от зам. - кмет на Община Варна Х.Р.. От представените фактури и билети се установява, че на 20.02.2024 г. кметът на Община Варна е отсъствал и е бил заместван. Съгласно Заповед № 447/20.02.2024 г. на осн. чл. 44, ал.1 т.2 от ЗМСМА кметът на Община Варна е определил за органи по приходите следните длъжностни лица от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, като в т.5 е посочено – старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, каквато длъжност изпълнява и издателя на оспорения акт – Б. Д..

АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл. 108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Оспореният АУЗ е и мотивиран. В същия органът по приходите е посочил имотите, за които са установени задълженията, номер и дата на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, номера на откритите за имотите партида, вид и административен адрес на имотите, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на данни от декларацията и приложени към нея документи, както и данъчната оценка на имота.

В разпоредителната част на акта е посочен периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 09.12.2025 г. – датата на издаване на акта.

В АУЗ не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т. к. ставките и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на установения размер – вж. чл. 22 и чл. 28 от ЗМДТ, и чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; чл. 66, ал. 3, чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 20 и чл. 22, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, и чл. 18 от Приложение 1 към нея – за ТБО; чл. 54 ЗМДТ за ДПС; чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения.

В АУЗ не са посочените конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имотите, но това също не е съществен порок, доколкото формулата за изчисляване на данъчната оценка е нормативно установена – чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ, вр. чл. 4 и сл. от Приложение 2 към ЗМДТ, в същата участват декларираните за съответния имот показатели, поради което не е препятствана възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

В тази връзка съдът е задължил ответника да представи математическо изчисление на задълженията за ДНИ и ТБО установени с процесния АУЗД. От приложената по делото справка подробно са описани начина на формиране на данъчната оценка за всеки един от имотите, съответно дължимия ДНИ и ТБО за всеки един от имотите по години и съответната лихва, изрично е посочено, че установените задължения за ТБО включват трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ: 1 сметосъбиране и сметоизвозване; 2 обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; 3 чистота на териториите за обществено ползване. Изисканата справка е представена от ответника и е приета е като доказателство по делото.

По изложените съображения съдът намира, че доколкото в оспорения АУЗ се съдържа цялата относима към задълженията за ДНИ и ТБО информация, и същата дава възможност за извършване на надлежна проверка, в производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят нищожност на акта или неговата отмяна.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е станало в извън срока по чл. 109 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Разпоредбата има предвид декларациите, с които данъчнозадължените лица декларират съответните задължения за внасяне, от който момент тече и срока за плащане на данъчните задължения, каквито например са справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ има различен характер, тъй като с нея не се декларират текущи задължения за съответния данъчен период, а собствениците на недвижими имоти, съответно носителите на ограничени вещни права, уведомяват за това дирекцията по местонахождението на имота, с оглед облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Декларацията се подава еднократно, като данъкът върху недвижимите имоти, респ. таксата битови отпадъци има периодичен характер и се дължат ежегодно в сроковете по чл. 28 от ЗМДТ. При това положение, при преценката за спазване на срока по чл. 109 от ДОПК следва да се държи сметка не за датата, на която е подадена съответната декларация, а за периода, за който се извършва проверката за съответния вид данък. В случая, АУЗ обхваща задълженията за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2025 г. ДНИ и ТБО се заплащат в годината, за която същите се отнасят, поради което срокът по чл. 109 от ДОПК започва да тече считано от 01.01.2021 г. и изтича на 31.12.2025 г. Процесният АУЗ е издаден на 09.12.2025 г., поради което срокът по чл. 109 от ДОПК се явява спазен.

По доводите на Н., че е придобил имотите по наследство през 2025 г. и не следва да заплаща ДНИ и ТБО за периода от 2020 г. до 2025 г. съдът прецени следното:

Съгласно чл. 11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. При придобиване на имот се подава декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Съгласно чл. 64 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите на недвижими имоти. Нормата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 14, ал. 6 ЗМДТ при придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32 - шестмесечен от откриване на наследството.

В случая се установи, че жалбоподателят е придобил по наследство от недвижимите имоти, като два от имотите са декларирани от наследодателката му преди смъртта й, а останалите четири не са. Начислените ДНИ и ТБО за периода от 2020 г. до 2025 г. са дължими.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗМДТ наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

Към момента на откриване на наследството безспорно начислените ДНИ и ТБО са дължими за периодите, за които са начислени. Съгласно чл. 1 от Закон за наследството /ЗН/ наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Съгласно чл. 49, ал.1 вр. ал.2 от ЗН приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга, като приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като отказът се вписва по същия ред. От анализа на цитираните разпоредби следва, че при факти като в настоящото производство жалбоподателят и сестра му са наследници по закон, при равни части на имуществото на Е. В.. Не са представени доказателства за отказ от наследството, но такъв и не се твърди, т.е. Н. е придобил по силата на наследяване собствеността на описаните в АУЗ ид.ч. от шест имота. В случая задълженията за ДНИ и ТБО са определени в размер съответен за частта на жалбоподателя от наследените имоти, съгласно чл. 5, чл. 9 ЗН и чл. 60, ал. 1 ЗН. Жалбоподателят е данъчно задължено лице за установените за внасяне ДНИ и ТБО като наследник на Е. В., ведно с начислените лихви.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

В случая видно от приложените по делото нотариални актове и постигната съдебна спогодба се установи, че наследодателката на Н. е била собственик на описаните шест имота в АУЗ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си – чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не – чл. 13 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Размерът на данъка се определя от Общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл. 22 от ЗМДТ. Размерът на ДНИ на територията на Община-Варна е определен с Наредба на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна. Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна – ДНИ е 2,00 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ ДНИ се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване – чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Според ал. 2 на с. р. границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Таксата се заплаща от лицата по чл. 11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет – чл. 64 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба на ОбС – Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община-Варна, ТБО се определя ежегодно от Общинския съвет в Приложение 1 към Наредбата.

Съгласно чл. 18, т. 2. 1 от Приложение № 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, в сила от 01.01.2015 г. и приложими за 2016 г., Общински съвет-Варна определя такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на физически лица в размер на 3, 7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги, таксата е както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 2. 00 на хиляда; За обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0. 55 на хиляда; За почистване на териториите за обществено ползване - 1. 15 на хиляда;

Съгласно чл. 20 от Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, вр. чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти, т. е. съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължима.

От представените по делото действащи Наредби за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна се установява, че данък недвижими имоти е в размер на 2 промила върху данъчната оценка за периода от 2020 г. до 2025 г. вкл., ТБО – с включени три компонента за жилищните имоти е в размер на 0.98 промила върху данъчната оценка, за периода от 2020 г. до 2024 г., а за търговските обекти за периода от 2020 г. до 2024 г. ТБО – с включени три компонента е в размер на 3.7 промила върху данъчната оценка. ТБО - с включени три компонента за жилищните имоти е в размер на 1.5 промила върху данъчната оценка за 2025 г., а за нежилищни имоти, вкл. търговски обекти ТБО е 5.66 промила върху данъчната оценка.

От жалбоподателя не се оспорва факта, че за периода от 2020 г. до 2025 г. ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица]попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно издадени заповеди от Кмета на Община Варна.

Н. не е оспорил в жалбата пред Директора на дирекция „Местни данъци“, нито с настоящата жалба размера на определените данъчни оценки за 6 имота за процесните данъчни периоди.

В настоящото производство не са представени доказателства от Н., че за двата имота декларирани от наследодателката му, за 2025 г. са заплащани данъци.

По доводите на Н., че не е ясно по коя декларация е извършено облагането за недвижими имоти: земя с площ от 725 кв.м. и жилищна сграда с площ от 71.45 кв.м. и че в АУЗ е вписана друг номер декларация, съдът прецени следното: от представените по делото декларации се установи, че за тези два имота наследодателката на жалбоподателя е депозирала декларация № 5305003988/18.01.2024 г., декларация за същия имот е депозирана през 2025 г. от С. Н. и М. Н., в която са вписани идентични параметри за двата имота. По декларацията депозирана от Е. В. е открита партида № 5305Н592161. От представено по делото писмо от ответника се установява, че съгласно системата на Община Варна автоматично се генерира номер на декларацията, по която партидата е първоначално формирана, какъвто е настоящия случай.

І. Видно от изготвената от ответника справка за двата имота декларирани с партиден № 5305Н592161, а именно: земя, с площ от 725 кв. м., представляващ ПИ с [идентификатор] и жилищна сграда с площ от 71,45 кв. м. за 2025 г. е определена данъчна оценка за земята както следва: BS = 0.8, КМ = 70.2, KI = 1.0, KU = 1.0, KZ=1.00, PL=725.00 + DP=0 т.е. данъчна оценка е в размер на 20817.76€/ 40716.00лв., като във формулата BS – е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; KU - коефициент за устройствена зона; KZ - коефициент застроеност; PL - площта на земята, включително застроената площ в кв.м; DP - данъчната стойност на подобренията. При тази данъчна оценка за земята, следва дължимия ДНИ за 1/4 ид.ч. от имота е 20817.76€/40716лв.= 5204.44€/10179лв., 2‰ ДНИ за 1/4 =10.40€/20.39лв., ТБО за жилищни имоти включва 0,42‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,54‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо, 0.54‰ за почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо 1.5 ‰ за сметосъбиране, обезвреждане и почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо за този имот ТБО за 2025 г. е 7.81€/15.27лв.

За жилището от 75 кв.м. е определена данъчна оценка както следва: BS=6.4, КМ = 70.2, К1=0.98, КХ=0.95, КВ=1.0, КО=0.65, PL =71.45, т.е. данъчна оценка е в размер на 9932.36€/19426.00лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове;КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL – площ.

От приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че наследодателката на жалбоподателя е депозирала декларация, в която е отразила, че жилището е основно, представила е и ТЕЛК решение от 2.11.2023 г., съгласно което лицето е с 95 % ВСУ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от имота е равна на 4966.18€. Дължимия данък от Н. без отстъпка е 9.93€. Предвид така представените доказателства за периода от 1.01.2025 г. до 30.06.2025 г., /когато е била жива наследодателката/ дължимия данък за жилището следва да бъде намален със 75%, при което дължимият данък от Н. за жилището от 75 кв.м. за 2025 г. възлиза на сумата от 6.21€, а не както ответника го е определил в размер на 9.94€, при което размера на задълженията по тази партида на Н. за земя от 725 кв.м и сграда от 75 кв.м.- ДНИ възлиза на сумата от 16.61€/32.49лв, а не 20.34€/39.79лв.

ТБО за жилищни имоти включва 0,42‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,54‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо, 0.54‰ за почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо 1.5 ‰. При посочената данъчна оценка за 1/2 ид.ч. от жилището ТБО възлиза на 7.45€/14,57 лв.

Предвид изложеното задълженията установени на стр.2, т.1 от АУЗ за ДНИ за 2025 г. следва да са в размер на 16.61€/32.49лв, а не 20.34€/39.79лв.

По отношение на задълженията за лихва, посочени на стр.2, т.1 от АУЗ, съдът с оглед направените изчисления и приложените към решението справки, както и предвид нормата на чл.28 ал.1 от ЗМДТ установи, че дължимата лихва е в размер на 0.48€/0.94лв., а не в размер на 0.68€/1.33 лв.

С оглед изложеното АУЗ следва да се отмени по отношение установените ДНИ за 2025 г. за недвижим имот жилище с площ от 75 кв.м. и земя, като се отмени за разликата над 16.61€/ 32.49лв. до 20.34€/39.79лв., както и за установените лихви в размер 0.48€/0.94лв. до 0.68€/1.33 лв., общо отменената част за главница и лихви възлиза на сумата от 3.93€.

Предвид горните изчисления правилно са установени задълженията на Н. на стр.2, т.2 от АУЗ за ТБО за 2025 г. в размер на 15.26€/29.84лв. Правилно са установени и задълженията за лихва, върху дължимата сума от 0.51€/0.99 лв.

ІІ. За четирите имота декларирани с партиден №5305Н696542, съдът установи следното:

1. За жилище с площ от 68 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], за периода от 2020 г. до 2023 г. е определена данъчна оценка както следва: BS=14.5, КМ = 70.2, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, К0=1.0, PL =68.00, т.е. възлиза на сумата от 34682.46€/67833.00лв., като във формулата BS - е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ е коефициент за местоположение; KI е коефициент За инфраструктура; КХ е коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17341.23€/33916.50лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.68€/67.83лв. за всяка от годините 2020-2023 г. вкл.

За 2024 г. за същото жилище от 68 кв.м., данъчната оценка е определена както следва:BS=14.5, КМ = 70.2, К1 = 0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, КО = 0.995, PL=68.00, т.е. възлиза на сумата 34509.03€/67493 лв., като във формулата ВS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17254.52€/33746.50лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.51€/67.49лв. за 2024 г.

За 2025 г. за същото жилище от 68 кв.м., данъчната оценка е определена както следва: BS=14.5, КМ = 70.2, К1 = 0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, КО = 0.99, PL=68.00, т.е. възлиза на сумата 34335.60€/67154.60лв., като във формулата ВS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17167.80€/33577.30лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.34€/67.15лв. за 2025 г. Т.к. през 2025 г. е депозирана декларация, с отразяване, че жилището е основно за Н., ДНИ за втората половина на годината - от м.07.2025 г. до края на годината е намален с 50%, при което дължимия данък за имота от Н. възлиза на 25.75€/50.36лв.

2.За жилище с площ от 150 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], за периода от 2020 г. до 2023 г. е определена данъчна оценка както следва: BS=14.5, КМ=70.2, К1=0.98, КХ=1.0, КВ = 1.0, КО=1.0, PL =150.00, т.е. възлиза на сумата - 76505.32€/ 149631.40лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 38252.66€/74815.70лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 76.51€/149.63лв. за всяк а от годините 2020-2023 г. вкл.

За 2024 г. за същото жилище от 150 кв.м., данъчната оценка е определена както следва: BS=14.5, КМ=70.2, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, К0 = 0.995, PL =150.00, т.е. възлиза на сумата 76122.77€/ 148883.20лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 38061.39€/74441.60лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 76.13€/148.88лв. за 2024 г.

За 2025 г. за същото жилище от 150 кв.м. данъчната оценка е определена както следва: BS=14.5, КМ=70.2, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, КО=0.99, PL=150.00, т.е. възлиза на сумата75740.22€/ 148135.00лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 37870.11€/74067.50лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 75.74€/148.13лв. за 2025 г. Т.к. през 2025 г. е депозирана декларация, с отразяване, че жилището е основно за Н., ДНИ за втората половина на годината - от м.07.2025 г. до края на годината е намален с 50%, при което дължимия данък за имота от Н. възлиза на 56.81€/111.11лв.

3. за търговски обект - магазин с площ от 30 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], за периода от 2020 г. до 2023 г., данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, КМ=98.28, К1=0.98 , КХ=1.0, КВ=1.0, КО=1.0, PL =30.00, т.е. възлиза на сумата от 21421.49€/41896.80лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10710.74€/20948.40лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.42€/41.90лв. за периода от 2020 г. до 2023 г. вкл.

За 2024 г. за същия търговски обект, данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, KM=98.28, KI = 0.98, KX=1.0, KB=1.0, КО = 0.995, PL =30.00, като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI — коефициент за инфраструктура; КХ -коефициент на индивидуалните характеристики; КВ — коефициент на височина; КО — коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка възлиза на сумата 21314.43€/41689.40лв. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10657.22€/20844.70лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.31€/41.68лв. за 2024 г.

За 2025 г. за същия търговски обект, данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, КМ=98.28, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, К0=0.99, PL =30.00, като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ, Данъчната оценка възлиза на сумата 21207.26€/41477.80лв. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. за търговския обект възлиза на 10603.63€/21238.90лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.21€/42.48лв. за 2025 г.

4. за търговски обект - магазин с площ от 30 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], за периода от 2020 г. до 2023 г., данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, КМ=98.28, К1=0.98 , КХ=1.0, КВ=1.0, КО=1.0, PL =30.00, т.е. възлиза на сумата от 21421.49€/41896.80лв., като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10710.74€/20948.40лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.42€/41.90лв. за периода от 2020 г. до 2023 г. вкл.

За 2024 г. за същия търговски обект, данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, KM=98.28, KI = 0.98, KX=1.0, KB=1.0, КО = 0.995, PL =30.00, като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI — коефициент за инфраструктура; КХ -коефициент на индивидуалните характеристики; КВ — коефициент на височина; КО — коефициент на овехтяване; PL - площ. Данъчната оценка възлиза на сумата 21314.43€/41689.40лв. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10657.22€/20844.70лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.31€/41.68лв. за 2024 г.

За 2025 г. за същия търговски обект, данъчната оценка е определена както следва: BS = 14.5, КМ=98.28, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, К0=0.99, PL =30.00, като във формулата BS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване; PL - площ, Данъчната оценка възлиза на сумата 21207.26€/41477.80лв. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. за търговския обект възлиза на 10603.63€/21238.90лв. 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.21€/42.48лв. за 2025 г.

При тези изчисления дължимия ДНИ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за горепосочените четири имота - две жилища и два магазина, възлиза на 34.68€ + 76.51€ +21.42€ +21.42€ = 154.03€ /както е посочен на стр.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от АУЗ/.

Дължимия ДНИ за 2024 г. от Н. за горепосочените четири имота възлиза на 34.51€+76.13€+ 21.31€+ 21.31€=153.26€ /както е посочен на стр.2, т.7 от АУЗ/.

По отношение на дължимия ДНИ за 2025 г. за горепосочените две жилища, с площ от по 68 кв.м. и 150 кв.м., съдът прецени следното: съгласно чл. 25, ал.1 от ЗМДТ за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Ал.3 на същия текст сочи, че в случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища. В случая от приложената по делото декларация се установява, че и двете жилища са декларирани като основни от Н., като видно и от приложените от ответника подробни изчисления, от м.07.2025 г. за двете жилища данъкът му е намален с 50 на сто за втората половина на годината. Макар и неправилно изчислени /задълженията са намалени по размер за втората половина на 2025 г. по отношение и на двете жилища/ поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя, Н. дължи ДНИ за 2025 г. в размер: 21.21€+21.21€+56.81€+25.75€=124.98€ /както е посочен на стр.2, т.8 от АУЗ/.

По отношение начислените задължения за такси за битови отпадъци, с оглед посочените данъчни оценки и факта, че за периода от 2020 г. до 2023 г. вкл. ТБО за жилищни имоти включва 0,35‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,35‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо, 0.28‰ за почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо 0.98 ‰. При посочените данъчни оценки за двата жилищни имота - ТБО за жилище от 68 кв.м. възлиза на сумата 16.99€, а за жилище от 150 кв.м. - 37.49€. ТБО за нежилищни, вкл. търговски обекти включва 2‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,55‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо 1.15‰, т.е. общо 3.7 ‰, при което ТБО за всеки един от магазините възлиза на 39.63€.

При тези изчисления дължимата ТБО за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за горепосочените четири имота - две жилища и два магазина, възлиза на 16.99€ + 37.49€ +39.63€ +39.63€ = 133.74€ /както е посочен на стр.2 и стр.3, т.9, т.10, т.11 и т.12 от АУЗ/.

По отношение начислените задължения за такси за битови отпадъци, с оглед посочените данъчни оценки и факта, че за 2024 г. ТБО за жилищни имоти включва 0,35‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,35‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо, 0.28‰ за почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо 0.98 ‰. При посочените данъчни оценки за двата жилищни имота - ТБО за жилище от 68 кв.м. възлиза на сумата 16.92€, а за жилище от 150 кв.м. - 37.29€. ТБО за нежилищни, вкл. търговски обекти включва 2‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,55‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо 1.15‰, т.е. общо 3.7 ‰, при което ТБО за всеки един от магазините възлиза на 39.43€.

При тези изчисления дължимата ТБО за 2024г. за горепосочените четири имота - две жилища и два магазина, възлиза на 16.92€ + 37.29€ +39.43€ +39.43€ = 130.07€ /както е посочен на стр.3, т.13 от АУЗ/.

По отношение начислените задължения за такси за битови отпадъци, с оглед посочените данъчни оценки и факта, че за 2025 г. ТБО за жилищни имоти включва 0,42‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 0,54‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо, 0.54‰ за почистване на териториите за обществено ползване, т.е. общо 1.5 ‰. При посочените данъчни оценки за двата жилищни имота - ТБО за жилище от 68 кв.м. възлиза на сумата 25.75€, а за жилище от 150 кв.м. - 56.81€. ТБО за нежилищни, вкл. търговски обекти включва 1.59‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 2.03‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо 2.04‰, т.е. общо 5.66 ‰, при което ТБО за всеки един от магазините възлиза на 60.02€.

При тези изчисления дължимия ТБО за 2025г. за горепосочените четири имота - две жилища и два магазина, възлиза на 25.75€ + 56.80€ + 60.02€ +60.02€ = 202.59€/както е посочен на стр.3, т.14 от АУЗ/.Правилно ответникът е изчислил и дължимите задължения за лихви за двата апартамента с площ от 150 кв. м. и 68 кв.м., както и за двата търговски обекта - магазини от по 30 кв.м.

От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за заплащане на задълженията, като жалбата в частта на установените задължения по т.2 до т.14 вкл. следва да се отхвърли, а по отношение на т.1 следва да се измени. Н. твърди, че двата търговски обекта се ползват като гаражи. За твърдението не са представени доказателства, отделно от това смяната на предназначението на имотите може да бъде извършена, след снабдяване с необходимата строителна документация за това. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за това.

В обобщение жалбата следва да се отхвърли за установени задължения за ДНИ и ТБО за шестте имота, за всички ревизирани години в общ размер на 2390.40€ - главници и лихви и да се отмени за сумата от 3.93€ главници и лихви по отношение на имот жилище от 75 кв.м., находящо се в [населено място], [улица].

По разноските: Съгласно нормата на чл. 161, ал.1 от ДОПК, възнаграждения се дължат и на двете страни съразмерно с уважената и отхвърлената част. Направените разноски от жалбоподателя са 5.11 евро платена д.т и 490 евро адвокатско възнаграждение, общо сумата от 495.11 евро. С оглед нормата на чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение в размер на 300 лв./153.39 евро/ за процесуалното представителство, осъществено от юрисконсулт Д.. Съдът изчислява разноските на всяка страна по следната формула: дължимите на жалбоподателя разноски са равни на произведението от уважената част на иска и сторените разноски, разделено на общия материален интерес, а дължимите на ответника разноски са равни на произведението от отхвърлената част от жалбата и сторените от него разноски, разделени на общия материален интерес. При което, дължимите разноски за жалбоподателя са 0.81 евро, а за ответника 153.14 евро. По правилото за прихващане следва да се присъди в полза на Община Варна сумата от 152.33 евро сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав