Решение № 27 от 27.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 869/2025 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 1006 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения от А. С. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, срещу ответниците Б. А. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, З. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, С. Х. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, А. А. К. с ЕГ ••••••••••, с адрес: гр. ••••••• и Р. Р. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501, по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. ••••, за който е отреден УПИ V – 854, 856 и 919 от кв. •••, по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437, ПИ 501.1438, като . Осъдена е А. С. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, да заплати на Б. А. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, З. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, С. Х. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, А. А. К. с ЕГ ••••••••••, с адрес: гр. ••••••• и Р. Р. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, сумата от общо 500 лв. /петстотин/ лева сторени разноски за хонорар на вещо лице. Осъдена е А. С. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, да плати на Б. А. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, А. А. К. с ЕГ ••••••••••, с адрес: гр. ••••••• и Р. Р. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••, сумата от общо 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение Осъдена е А. С. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••, да плати на З. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••• и С. Х. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••• сумата от общо 1000 лв. /хиляда/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Изключена е на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствата по делото Декларация-разписка за получена сума от лицето Х. П. за плащане на 20.09.2000 г. В срок така постановеното решение е обжалвано от А. Т. ,чрез процесуалния и представител адв.Ч.. Моли решението да бъде отменено , като неправилно , необосновано и постановено друго, с което да се уважи предявения иск и присъдят сторените разноски пред двете инстанции. Решението било неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е взел предвид, предмета на спора на предявения установителен иск. За разлика от иска по чл. 108 ЗС ,този иск не можел да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за правата на ищеца и на ответниците върху имота, за който се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, следвало да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година. В доклада по делото и в самия диспозитив на съдебното решение, правилно първоинстанционния съд приел, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да признае по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на ПИ с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. ••••••, за който имот е отреден У ПИ V- 854,856,919 от кв. ••• , по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437; ПИ 501.1438 В мотивите на решението съдът неправилно приел, че от страна на ищеца е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, което и обстоятелство именно повлияло на правните му изводи относно предмета на делото и подменило определената от него доказателствена тежест в процеса. Ответниците в писмения си отговор се позовали на придобивна давност - констативен нотариален акт № 51, том I, рег. № 1087, пот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е.Ч. и извършените в последствия дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.2019г. От една страна правилно първата инстанция приела, че съгласно ТР № 11/2012 г. от 21.02.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. I ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. И в тази връзка при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. От друга страна, обаче с оглед предявения иск, макар да приел в мотивите си, че ищцата е упражнявала фактическа власт чрез баща й, който е владял имота за дъщеря си, ищцата не успяла да докаже, че е владяла за себе си имота, до степен да се обори констатациите на нотариуса. Не ищцата , а ответниците следвало на първо място да докажат, че са владели имота за себе си, за да се потвърдят констатациите на нотариус, обективирани в констативен нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1087, нот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е.Ч., за да бъдат и основателни извършените в последствие дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.20191. Разпитани били две групи свидетели, като чрез гласните доказателствени средства ответниците следвало да докажат придобиване на собствеността по давност от Б. Б., А. К., З. К., С. К. и А. К.. Нито един от разпитаните по делото свидетели, не установил упражняване на фактическа власт върху имота ,още по – малко намерение за своене от страна на тези лица. Неправилно първата инстанция кредитирала показанията на свидетелите - Р. Б., С. К., както и на свидетеля К., като в нарушение на чл.172 от ГПК извършила неправилна преценка ,без да отчете явната им заинтересованост от изхода на конкретния спор. Св.Р. Б., в един момент се определя, като съсобственик на процесния имот и се явява баща на ответника - Р. Р. Б.. От своя страна С. К. е дъщеря на А.О. К., Б. Б. й е чичо, а З. К. й е леля. Свидетелката К. е дъщеря на свидетелят - Р. Б. Б., и сестра на ответника - Р. Р. Б.. Съпоставени с приетите по делото писмени доказателства и приетата техническа експертиза показанията на тези свидетели били неправдоподобни, нелогични и противоречиви помежду си. Още повече, че в своите показания с.Р. Б., установява, че към 2018 г. е имало стопанската постройка и в тази връзка искали да подадат жалба, за да я махне ищцата, но полицаите им искали документ за собственост, с какъвто не разполагали. Установява , че са имали проблем с данъците, които били плащани от А.. Пак според него след 2018 г., процесния имот не е ползван от тях, защото земята не била плодородна, но го косили до 2004 г. Този свидетел бил категоричен ,че имота не е ограждан и няма ограда и сега. Не му е известно обаче ,че в имота има изграден овчарник от ищцата и въпреки всичко, абсолютно нелогично твърди, че същата не е имала никога претенции върху имота. Показаията на св.К. и К. изцяло противоречали на приетата техническа експертиза ,според която има изградената на място стопанска постройка и имота е ограден. По отношение на имота експерта установил, че по обезсиления кадастрален и регулационне план на гр.С. от 1956г„ терена върху който попада имота е бил извън регулация и същият е представлявал земеделска територия без кадастрална основа. Следващия план е действащия, който е едновременно - кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г„ като за имотите с пл.№854, 856 и 919 в кв.51. вещото лице установи, че със създаването му са опредени следните жилищни строителни парцели: Парцел III - 919 с площ от 583 кв.м; Парцел ІХ-854 с полощ от 672 кв.м.; Парцел IV - 919 с площ ог 618 кв.м.; Парцел V -854,856,919 с площ от 778 кв.м. и Парцел VІ-856 с площ от 719 кв.м. Тези имоти били перпендикулярни на улицата и се стопанисвали и владели в границите и разположението на парцелите. Впоследствие Община С. изготвила акт за непълноти и грешки от 24.02.2016, с които тези парцелни граници са отразени като имотни граници в действащия кадастрален план, така както са се ползвали със съгласието на всички. Това изменение на действащия кадастрален план е одобрено със Заповед №254 от 24.03.2016г., на Кмета на Община С.. с която първоначалните имоти са отразени с верните имотни граници, каквито са били границите на парцелите, като са отразени с нови номера: ПИ с 1428 ; ПИ с 1335; ПИ с1436; ПИ с 1437; ПИ с 1439 в кв.51 по плана н гр.С.. Така за ПИ с 1436 продължава до се отрежда Парцел III -919 с площ от 583 кв.м. за ПИ с 1439 продължава до се отрежда Парцел 1Х-854 с площ от 672 кв.м.; за ПИ с 1437 продължава до се отрежда Парцел IV - 919 с площ ог 618 кв.м.; за ПИ с 1428 продължава до се отрежда парцел V -854.856,919 с площ от 778 кв.м. и за ПИ с 1435 продължава до се отрежда Парцел У1-856 с площ от 719 кв.м. Регулацията от 1983г. била първа за населеното место ,имотните граници били трансформирани в парцелни и не възникнали регулационни отношения. Експерта установил на място ,че процесния имот е ограден от ищцата от три страни с дървена ограда/хоризонтални дъски/, закрепени на 40бр. дървени колове, забити в земята, като имота от юг граничи с улица с о.т.218- 248/ул.•••••/. Установено било също, че в имота е изградена едноетажна паянтова стопанска сграда с дървена конструкция и едноскатен покрив, покрит с керемиди и поцинкована ламарина със застроена плащ от 85.40 кв.м., разположена в средата на имота на разстояние 12м от улицата. Тези обстоятелства се потвърдили и от свидетелите- П., Ц., К. и Т.. Св. С. П. , син на Х. И. П. - собственик на имот с ПЛ№856 и познавал имота.Притежавал имот в съседство. Този имот бил даден от баща му на ищцата, като предполага, че баща му е взел пари от ищцата за имота. Според свидетеля имота бил ограден много отдавна и има стопанска постройка още преди 25-30 години. Според него от към 2000 година А. единствено стопанисвала този имот. Знаел, че процесния парцел е образувано от няколко имота, като баща му е отстъпил голяма част от техния, за да го има процесния и към 2000г. го е предал на ищцата. Свидетелят Ц. е син на А.Е. Ц. - собственик на имот с ПЛ№854 и знае от него, че са обърнали парцелите обратно и е имало отстъпване на земя срещу плащане на А. Т., към 2000 година. От тогава в този имот постоянно има животни. Има фургон. Животните ги гледа А. с родителите си.Всички знаели,че имота е техен. Знае от баща си, че са получили сума и са си я поделили между тях. Виждал А. в имота , която помагала ,но баща й редовно бил там. Св.Т. депозира показания ,че е присъствал, когато са се броили парите. А. дала пари във връзка с тази декларация и дала 60 000 лева пред него, на Х. П., който получи парите, като пред него били наброени. Свидетелят Б. има впечатления за имота от 2010 година, откакто ходи там.Установява ,че е заграден и има постройка ,в която има животни на ищцата. Когато отишъл там за първи път, оградата и постройката ги имало. Всички тези обстоятелства се подкрепяли косвено и от разпита на св.Ч. извършил оцифряването на имотите и отразяването им през 2016г„ по парцелни граници. От анализа на тези доказателства се установявало безспорно ,че ищцата е упражнявала владение върху имота , предадено и от Х. И. П. и А.Е. Ц. от 20.09.2001г . ,като е заплатила 60000 лв. След тази дата единствено тя владеела имота - необезпокоявано, непрекъснато спокойно и явно. Изградила дървена ограда и стопанска постройка, в която отглежда животни, като през всичките години заплащала данъците изцяло за процесния имот. През 2024г., като решила да се снабди със скица за имота с учудване установила, че ответниците Б. Б., А. К., З. К., С. К. и А. К. на 07.05.2019 г. са се снабдили с нот. акт, издаден но обстоятелствена проверка. Освен това на 09.05.2019 г. Б. Б. е дарил на Р. Б. ид. ч. от имота, а на 10.05.2019 г. е дарил на С. К. 1/8 ид. ч. от имота. Ответниците не били собственици на имота. От анализа на събраните доказателства не се установило те да са владели имота. От 2000г., до момента го владяла ищцата , преди това Х. И. П. и А.Е. Ц.. Законността на изградената постройка в имота била без отношение към придобиването му по давност. Фактическата власт е осъществявана от ищцата върху имота и извършеното строителство, законно или не се разглежда единство като един от актовете на завладяването му. Снабдяването на ответниците с нотариален акт не прекъсвало владението на ищцата. Имало категорични доказателства, че е имало съществуваща стопанска сграда и ограда, към 2018г , за което имало оплакване от ответниците до полицията. Установено било по делото , че ответниците не са собственици на имота. В срок е постъпил писмен отговор от Б. А. Б., А. А. К. и Р. Р. Б., представлявани от адв.Р. И.. Молят решението да бъде потвърдено, претендират разноски. Ищцата не доказала, да е станала собственик на ПИ с пл.№ 1428 от кв.51 по плана на гр.С.. Установено било , че никога не е имало прехвърлителна сделка на нейно име от този праводател-Х. П., както и този неин праводател никога не е бил собственик на описания в исковата молба недвижим имот. Установено било от заключението на експерта Н., че на представената декларация от страна на ищеца, подписа не е бил положен от лицето Х. П.. Поземлен имот с пл. № 1428 от кадастрален район 501. по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв.м., вид на територията-Урбанизирана, начин на трайно ползване-индивидуално застрояване, с адрес на имота-гр.С., ул.“•••••“ №*. за който е бил отреден УПИ V-854. 856, 919 от кв. ••• по плана на С. от 1983 г., с приложена регулация, при описаните граници, никога не е бил собственост на Х. И. П., а е бил винаги собственост на ответниците , като наследници на К.К.. Х. П. бил техен съсед, като е притежавал и притежава съседния на техния имот, за който регулацията е била приложена като УПИ VІ-856, парцел шести, имот пл.№ 856, в кв.51 по кадастралния и регулационния план на гр.С., с площ от 719 кв.м., одобрени съответно със Заповед № 8561/21.07.1983 г. и Заповед № 254/24.03.2016 г., при описаните в неговия титул за собственостнот.акт № 121 том I, рег.№ 1131, нот.дело № 117 от 15.06.2016 г.на нот.Л.Р., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, с район на действие-РС- Велинград. Ищцата не доказала идентичност на имота, за който твърди, че е платила и „купила“ от Х. П. и имот ПИ 1428., за който ответниците притежават титул за собственост. Имотите, вследствие на регулационни промени , са съществували до 2016 г. по един начин и посока, като след 2016 г. тези имоти са били разположени и са съществували по съвсем друг начин, конфигурация и съседи. Ищцата твърдяла, че тя е собственик на процесния ПИ, тъй като от 2000 г. до ден днешен го била владяла и ползвала изцяло, като свой , а преди товаимота бил владя от нейния праводател- Х. И. П.. По делото не било установено ищцата да владяла повече от 10 години ПИ 1428. във вид и очертания от 2000 г„ спокойно и необезпокоявано, лично или чрез друго лице, както и не доказала по никакъв начин да е демонтрирала права върху имота. Дори показанията на посочените от нея свидетели установявали, че никога не са я виждали да прави огради на имота, да строи бараки и да поставя фургони в този наследствен имот на ответниците, както и никога тя не е отглеждала или пасяла там животни. Ищцата твърдяла, че през всичките тези години никой от ответниците не бил оспорвал правото й на собственост върху процесния имот.Свидетелите,допуснати по искане на ответниците установили, че само те са косили от възстановяването на имота през 1992 г. до 2004 г. От представения Акт за установяване на непълноти и грешки относно този имот от 24.02.2016 г. на Община С.,било видно , че на съставянето му и на терен са присъствали и са се подписали ответниците и техните праводатели, но не и ищцата. Не била оборена и доказателствената сила на притежавания от ответниците констативен нотариален акт за собственост. Установено било по делото , че А. С. Т. никога не е придобивала права върху ПИ 1428. идентичен с УПИ-У-854. 856, 919 в кв.51 по плана на гр.С., ЕКАТТЕ 70648, Община С.. област Пазарджик, който имот бил притежаван от ответниците. Ищцата никога никога не била владяла този имот-нито за срок от 10 и повече години, както и че никога това не е ставало спокойно и необезпокоявано от нея. Ответниците винаги са се противопоставяли на евентуални такива нейни опити и намерения. Подавани били от ответниците жалби до Общината, до прокуратурата и до полицията. Ищцата недоросъвестно се опитвала да плаща данъци за имота. За този недвижим имот, Б. А. Б., като наследник на К.Г.К., бивш жител на гр.С., подал заявление до ПК-С. за възстановяването му и на базата на представени множество писмени доказателства, този имот им е бил и възстановен като земеделски, находящ се в строителните граници на това населено място с Решение № 150 от 06.05.1994 г. Дори и само на това основание и на базата на този документ-Решение за реституция на този имот, ответниците се легитимирали като собственици на същия ,съответно се снабдили с нотариален акт.Впоследствие били извършвани и сделки. Ищцата се е опитвала през годините да прави незаконни неща спрямо имота, но ответниците винаги са се противопоставяли и са подавали пред съответните инстанции- Община С., МВР, Данъчна служба , прокуратурата жалби и винаги са отблъсквали тези нейни намерения. Ищцата винаги била в някаква заблуда спрямо този техен имот, тъй като явно го с бъркала със съседния имот на Х. П., който бил от изток на техния. Ответниците били уведомявани за промени в кадастралния и регулационен планове на град С., за геодезическо заснемане, за плащането на данъци и други подобни действия. Този имот никога не бил владян и от Х. И. П. ,който бил бил собственик на имота, който се намира от изток като съседен на имота на ответниците ПИ 1428 и представлявал ПИ 1435. Ищцата не била правила огради на имота , а за незаконната постройка били сезиран съответните служби. Всякакви животни /крави и овце/ не били нейна собственост и ако са там, то те са без съгасие на ответниците. Ищцата твърдяла ,че тези животни са на баща й, както и че нейн племеник се грижел за тях. Не следвало да се кредитира и първата СТЕ на в.л.Г., която била оспорена от ответниците. Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски. В срок е постъпи писмен отговор от З. А. К. и С. Х. К., представлявани от одв. Т. Р. И. А. Т. предявила отрицателен установителен иск за собственост против ответниците с твърдение, че те не са собственици на Поземлен имот с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501 по плана на гр. С.. одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия: Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. ••••. Ищцата извеждала своя правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ответниците въз основа на твърдения, че е придобила правото на собственост на базата давностно владение , установено от 2000 г. и продължило повече от 10 години Ответниците се легитимират и като собственици с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение № 51, том I, нот. дело № 50/2019 г. на нотариус Е.Ч., вписан под Акт на вписване № 163, том III, дело № 413. вх. рег. № 831 от 07.05.2019 г. на СВ- Велинград. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 год. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Както е посочено в решение № 15 от 19.02.2016 год. па ВКС по гр. д. № 4705/2015 год., II г. о., тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването па собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Следователно, когато правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на самостоятелно право на собственост /изключващо претсндираното от ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на собственост по смисъла на горецитираното ТР. В същото време, наличието на самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт /в този см. Решение №60078/13.09.2021г. по гр.д. №3368/2020г. на ВКС, 11 г.о./ При оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 П1К. В мотивите към Тълкувателно решение № 11 то 21.03.201 3 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС се дава разяснение за същността па легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост е необходимо пълно главно доказване, проведено от оспорващата констатациите па нотариуса страна. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест, когато оспорващият не разполага с документ за собственост, тогава той носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Поради изложеното в доказателствена тежест на ищцата А. Т. било да докаже по реда на чл. 154, ал.1 ГПК, пълно и главно, реализирането на предпоставките на твърдения от нея придобивен способ- придобито право на собственост по силата на давностно владение. Именно съобразявайки горната задължителна практика на ВКС и казуалната практика съдът подложил на анализ и обсъждане доказателствата по делото и правилно заключил, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдението, че е придобила имота по давност. Макар и да не е част от предмета на претенцията, въпросът за твърдяното от ищцата право на собственост на основание давностно владение се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ишцата се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт. В тази връзка, при условие че ищцата не доказва своето самостоятелно право на собственост върху имота, от което извлича своя правен интерес поделото, правилно съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът не бил допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до подмяна предмета на иска и разпределената доказателствена тежест в процеса. Неоснователни и недоказани били възраженията на жалбоподателката. че по делото е установено, че тя е упражнявала фактическа власт върху имота чрез своя баща, който е владял имота за дъщеря си, както и че тя е изградила ограда, с която е оградила имота, и че е изградила стопанска постройка в имота. Убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод, четези твърдения са верни не били събрани. При обсъждане на събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите П., Ц., Б. и Т. допуснати по искане от ищцата първоинстанционният съд зачел правилото на чл. 172 ГПК, както и е отчел, че показанията на свидетелите са непоследователни и противоречащи си с останалия доказателствен материал, а и съдържат по-скоро предположения и допускания отколкото излагане на преки впечатления. Достатъчно е да се посочи, че при задаване на въпроси от страна на процесуалния представител на ищцата свидетелите, доведени от ищцата, отговарят с общи и заучени изречения, но впоследствие при задаване на конкретни въпроси от пълномощниците на ответниците свидетелите започват да твърдят, че не знаят за същите обстоятелства, за които преди това са били доста категорични в изказванията си, както и да разкриват, че всъщност тяхната информация е с първоизточник самата ищца, а те не излагат пред съда преки и непосредствени впечатления. Също така свидетелите говорели неясно и винаги в множествено число, включвайки цялото семейство Т.и, а когато става дума за отглеждане на животни, строене на ограда или на постройка, никой не е виждал ищцата Т. да извършва някое от посочените действия. Показанията на свидетелите пряко противоречали на приетата по делото СТЕ, в която е посочено, че имотът от към улицата, отдолу, няма ограда и не е заграден. Свидетелят Б., който е племенник на ищцата, е заинтересован по см. на чл. 172 от ГПК и съдът правилно не е кредитирал показанията му, тъй като те очевидно са непоследователни и противоречащи си. В допълнение, при разпита си в о.с.з. на 11.07.2025 г. св. Б. признава, че е давал показания пред полицията и прокуратурата тази 2025 година: ..Заявил съм, че животните не са на леля ми“ Протоколът за разпит на свидетеля пред прокуратурата е приложен по делото чрез приобщаване на преписка вх. № 6933/ 2024 г. по описа на РП- Пазарджик, ТО- Велинград н Постановление за отказ да се образува наказателно производство вх. № 6933/2024г. от 17.12.2024 г. по преписка вх. № 6933/ 2024 г. по описа на РП- Пазарджик, ТО- Велинград и там е видно, че свидетелят е посочил, че той се е настанил в имота на ответниците, като си е построил дървен обор в него и отглежда животни. Тоест, пред прокуратурата свидетелят потвърждава, че той е извършил строежа на стопанската сграда в имота на ответниците и че той отглежда свои животни там, докато пред съда твърди обратното: че животните са на ищцата , която му е леля, и че тя е строила стопанска постройка. Ищцата не доказала с никакви доказателствени средства кога- като точна година, е установила владението си, не доказала по какъв начин е установила владението си и не доказала, че владението й е било явно и непрекъснато. А. Т. чрез своя процесуален представител поддържала в хода на целия процес- от първото открито съдебно заседание до последното, че тя е организирала през 2015-2016 г. заснемането и нанасянето на процесния ПИ № 1428 по плана на гр. С., тя е платила на геодезиста и тя инициирала самата преписка в Община С., защото счита себе си за собственик на имота. Противно на тези твърдения обаче, от приложената към делото преписка на Община С. по Заявление с вх. № 1272 от 09.10.2015 г. по входящия регистър на Община С., е видно, че заявлението е входирано на 09.10.2015 г.. като там изрично е посочено като заявител: ,.н-ци на К.Г.К.". По делото било доказано по безспорен начин, че към 09.10.2015 г. ищцата не е възприемала себе си за собственик на процесния имот- липсвал е анимус, съответно при липсата на един от елементите на владението, то последното не е възникнало и не е доказано. Дори да се приеме обратното, чс е било налице намерение за своене- то от самия начин на подаване на заявлението и попълване на кадастралната основа е видно, че тези намерения на ищцата са били скрити, съответно владението е било упражнявано тайно, без да се манифестира на ответниците, с цел същите да не разберат, защото това би предизвикало повод да потърсят защита на правата си. Потвърждение за горните изводи са и материалите по самата преписка на Община С. по коментираното Заявление № вх. № 1272 от 09.10.2015 г. по регистъра на Община С., където като собственици в акта за непълноти и грешки са се разписвали ответниците и собствениците на съседните имоти, в т.ч. наследниците на И. Х. К., и по-конретно- там е положен подпис под№ 5 на Х. И. П.. който според твърденията на ищцата й бил предал владението на процесния имот. Първото открито афиширане, че ищцата счита себе си за собственик на процесния имот е било през 2024 г„ което от своя страна е довело до незабавна ответна реакция от всички легитимни съсобственици на имота- в тази връзка са приложените по делото преписка, образувана по повод жалба с вх. № СР- 4078/14.10.2024 г. по входящия регистър на Община С., и преписка вх. № 6933/ 2024 г. по описа на РП- Пазарджик, ТО- Велинград и вх. № 367000-8570 по описа на РУ- Велинград. Съгласно чл. 154, ал.1 ТПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Само по себе си въвеждането в спорния предмет от страна на ищцата на определено твърдение или възражение не е достатъчно, за да се приеме предявеният иск за основателен. Ищецът по предявен по реда на чл. 124, ал. I ГПК отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест да установи, т.е. да докаже своите твърдения за упражнено владение и настъпила придобивка давност. А както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика (решение №80/03.05.2018г. по гр.д.№2560/2017г. на IV г.о. на ВКС: решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение №512/29.06.201 Ог. по гр.д.№ 1982/2009г. на I г.о. на ВКС), последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е. че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По делото не били ангажирани доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че ищцата е предприела действия по своене, които да са били от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да е отрекла владението на ответниците съсобственици. Също така липсват и доказателства ищцата да е предприела преди завеждане на настоящия иск и действия, потвърждаващи намерението й за своене чрез позоваване на последиците от придобивката давност- чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право - в какъвто смисъл са разясненията в посоченото по-горе Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012. Касаело се за урегулиран имот ,а не за земеделска земя. Следователно ползването като пасище и ливада на имот за жилищно застрояване, който не е заграден от всички страни, съответно няма ясен контур и отграничение от съседни имоти, не е от характера на действията, които недвусмислено и ясно показват, че се отричат правата на собствениците. Имота , за който ищцата претендира Поземлен имот № 1428 бил за първи път създаден и попълнен към кадастралната основа на кадастралния план на гр. С. със Заповед № 254 от 24.03.2016 г. на кмета на Община С.. Преди 2016 г. такъв поземлен имот с ясно очертани граници и местоположение по кадастрален план не е съществувал. Делото е заведено на 12.08.2024 г., тоест преди да са изминали 10 години, за да се приеме, че с настъпил придобивният ефект на придобивната давност, на която се позовава ищцата. Този извод- за неизтекли 10 години, се подкрепя и от заключението на СТЕ. в което вещото лице прави допускане, че оградата, която огражда от три страни имота и която може да служи като ясен знак, че някой претендира собственически права спрямо определено парче от земната повърхност, е изградена приблизително преди 2019 г.. но не може да посочи ясен срок или период. Ето защо ищцата не доказва твърденията си за изтекла погасителна давност, съответно не доказва правен интерес от водене на настоящото дело. Допълнително, ищцата никога не е твърдяла, че собственик на парцела (при действието на ЗТСУ) или на УПИ (при действието на ЗУТ), а не на имота. Напротив, и в обстоятелствената част на исковата молба, и в петитума й ищцата претендира собственически права върху Поземления имот на базата на давностно владение. При условие че владение върху имота с посочени в кадастралния план граници и местоположение на имота може да се установи едва след възникване на имота като такъв- с попълването му в кадастралната основа на плана, то на още едно основание ищцата не доказва твърденията си, от които извлича собственическите си права и правния интерес от завеждане на настоящия иск. Излагат се още доводи ,че дори да е упражнявано владение ,то е върху реална част от имот. Изводите на съда , че процесният имот е ограден с дървена ограда по действителното положение на неговите граници, че в дворното място има изградена паянтова стопанска сграда, както и че съобразно ортофотозаснемансто на терена е обосновано да се направи извод, че сградата е строена преди 2019 г. не се споделят от ответниците. В тази връзка се обсъжда заключението на експерта и неговата компетентност. Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски. Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. В исковата си молба против А. А. К. ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр.С., ул.“••••••, Б. А. Б. ЕГН•••••••••• с постоянен адрес: гр.С., ул.••••••••, З. А. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр.С., ул.••••••••, С. Х. К. ЕГН ••••••••••с постоянен адрес: гр.С., ул.•••••••• , А. А. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр.С., ул.“•••••• и Р. Р. Б. ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр.С., ул.“•••• ищцата А. С. Т., ЕГН •••••••••• с адрес: гр.С., ул.“•••••••••• твърди, че е собственик на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 1428, от кадастрален район 501, по плана на гр.С., ободрен със Заповед №254/24.03.2016г. целият е площ от 778 кв.м., вид територия: Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр.С., ул.“•••••“№*, за който е отреден УПИ У- 854, 856, 919 от квартал 51, по плана на гр.С. от 1983г., е площ от 778кв.м., е приложена регулация, при граници и съседи на имота: Улица 501.9658; ПИ 501.1435; ПИ 501.1437; ПИ 501.1438. Този УПИ имала от Х. И. П., ЕГН ••••••••••, който владеел същия още от преди 1999г., който имот е образуван от имоти: ПИ 854; ПИ856 и ПИ 919 по кадастралния план на гр.С. от 1983г. От същите освен процесния - УПИ V, са образувани и още две УПИ, съответно - III и IX. По кадастралния план Х. П. бил изцяло собственик на ПИ 856, а ПИ 854 бил собственост на А.Е. Ц., ПИ 919- съответно на наследниците на К.Г.К., част от които са и ответниците. Още през 1999г.,собствениците на тези имоти доброволно си уредили отношенията върху образуваните парцели, като взаимно си отстъпили владенията върху тях, както следва: УПИ V-854, 856, 919 се завладял изцяло от Х. П.; УПИ III - 919 се завладял от наследниците на К.Г.К., а УПИ IX -854 се завладял от А.Е. Ц.. На 20.09.2000г., Х. П. и предал лично владението върху процесния имот, в границите на УПИ V-854, 856, 919 и то след като му платила за имота, сумата от 60000лв. От тази дата установила фактическа власт изключително за себе си, върху УПИ V-854, 856, 919, както и върху процесния имот, за който бе отреден в последствие през 2016г., а имено : ПИ 1428, който владеела , непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва правото. Оградила поголямата част от имота с дървена ограда, още през 2000г., като в оградената част изградила и дървена стопанска постройка, в която през всичките тези години, а и към момента отглеждала овце и крави, а неоградената част от имота използвала за пашуване на животните. Поради инвестиционни намерения през месец април на 2024г., се сналдила със скица на имота и разбрала ,че ответниците без основание на 07.05.2019г. са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение №51, том I, нот.дело №50/2019г., на нтариус- Е.Ч., с акт на вписване №163, том 111, д.№413, вх.рег. №831 от 07.05.2019г. на СВ-Велинград за целия процесен имот. На 09.05.2019г., Б. А. Б. с нотариален акт за дарение №53, том 1, нот.дело №52/2019г., на нотариус- Е.Ч., с акт на вписване №171, том III, д. №420, вх.рег.№842 от 09.05.2019г. на СВ-Велинград е дарил на Р. Б. идеална част от имота. На 10.05.2019г., пак без основание другият ответник –З. К. с нотариален акт за дарение №55, том I, нот.дело №54/2019г., на нотариус- Е.Ч., с акт на вписване №179, том III, д.№428, вх.рег.№853 от 10.05.2019г. на СВ-Велинград е дарил на С. Х. К. 1/8 идеална част от процесния имот. Ответниците не били собственици на имота .Те никога не го били владели. Счита ,че е собственик на имота ,на основание давностно владение ,като през 2000 година е установила владение върху него , предадено от праводателя и Х. П. .Никой от ответниците не и оспорвал правото на собственост. Поради това и ответниците ,в полза на които били извършени дарения не били придобили права върху имота. Това обуславяло правния и интерес от предявяване на иска ,като моли да бъде прието за установено на основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 1428, от кадастрален район 501, по плана на гр.С., одобрен със Заповед №254/24.03.2016г. целият с площ от 778 кв.м., вид територия: Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр.С., ул.“•••••"№*. за който е отреден УПИ У-854, 856, 919 от квартал 51, по плана на гр.С. от 1983г., с площ от 778кв.м., с приложена регулация, при граници и съседи на имота: Улица 501.9658; ПИ 501.1435; ПИ 501.1437; ПИ 501.1438. Претендира разноски. При извършената служебна справка е установено ,че ответникът А. А. К. е починал преди предявяване на иска и производството по отношение на него е прекратено. В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от З. А. К. и С. Х. К.. Първоначално са изложени доводи относно редовността на исковата молба. Твърдят ,че никога между ищцата и Х. П. не е сключвана сделка , касаеща имота , както и ,че той не е бил собственик на процесния имот. Поземлен имот с пл.№ 1428 от кадастрален район 501, по плана на гр.С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв.м., вид на територията-Урбанизирана, начин на трайно ползване- индивидуално застрояване, с адрес на имота-гр.С., ул.“•••••“ №*, за който е отреден УПИ У-854, 856, 919 от кв. ••• по плана на С. от 1983 г., с приложена регулация, при описаните граници, никога не е бил собственост на Х. И. П., а е бил винаги тяхна собственост. П. бил техен съсед ,който притежавал и притежава съседния на техния имот, за който регулацията е била приложена, като този негов имот е - УПИ VІ-856, парцел шести, имот пл.№ 856, в кв.51 по кадастралния и регулационния план на гр.С., с площ от 719 кв.м., одобрени съответно със Заповед № 8561/21.07.1983 г. и Заповед № 254/24.03.2016 г., при описаните в неговия титул за собственост-нот.акт № 121 том I, рег.№ 1131, нот.дело № 117 от 15.06.2016 г.на нот.М.Р., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, с район на действие-РС-Велинград ,който прилагат. Дори Х. П. да е имал намерения да и продава имот , то това било съвсем различен от процесния , който те притежават. Твърдят още ,че има противоречие в изложените в исковата молба обстоятелства,което я прави нередовна и не е ясно – положителен или отрицателен установителен иск предявява,като липсват и обстоятелства относно наличие на правен интерес от предявяване на иска. По същество твърдят ,че А. С. Т. никога не е ставала собственик на ПИ 1428, идентичен с УПИ-V-854, 856, 919 в кв.51 по плана на гр.С., ЕКАТТЕ 70648, Община С., област Пазарджик. Ищцата никога не била владяла този имот спокойто и те – ответниците винаги се притовипоставяли на такива нейни намерения. За този имот притежавали документ за собственост- нотариален акт за собственост върху недвижим имот, Акт №51, том I, рег.№ 1087, нот.дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот.Е.Ч., с рег.№ ••• по описа на НК, с район на действие- РС град Велинград, надлежно вписан в СВ при Районен Съд-град Велинград. За този недвижим имот, Б. А. Б., като наследник на К.Г.К., бивш жител на гр.С., подал заявление до ПК-С. за възстановяването му и на базата на представени множество писмени доказателства, този имот бил възстановен като земеделски, находящ се в строителните граници на това населено място с Решение № 150 от 06.05.1994 г. ,което прилагат. Този имот никога не е принадлежал и на Х. П. ,според твърденията на ответниците. Ответниците се снабдили с констативен акт за собственост на същия. Извършвани били и последващи прехвърлителни нотариални сделки за дарение на отделни идеални части от ПИ 1428 и ПИ 1436, от кв.51 по плана на град С., община С., по силата на които и С. К. е прдобил повече права върху имота ,в резултат на извършена от З. К. и останалите двама ответници собственици-Р. Р. Б. и С. Х. К. дарствени разпореждания /съответно с нот.акт № 53, том I, рег.№ 116, н.д.№ 52 от 09.05.2019 г. на нот.Е.Ч., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, вписан по съответния законов ред в СВ-Велинград и нот.акт № 55, том I, рег.№ 1129, нот.дело № 54 от 10.03.2019 г. на нот.Е.Ч., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, с район на действия-РС Велинград, вписан също така на законово основание и в СВ-Велинград/. А. Т. се опитвала през годините да предприема незаконни действия по отношение на имота , но ответниците винаги се противопоставяли и подавали пред съответните инстанции и институции, като-Община С., МВР, Данъчна служба , съответните жалби и отблъсквали намеренията и. Считат ,че ищцата е в заруждение по отношение на имота като го бърка със съседен на Х. П., който е граничен от изток. Ответницити били търсени като собственици на имота във връзка с промени в кадастралния и регулационен планове на град С., при геодезическо заснемания, плащането на данъци и други. Данъците за имота винаги били заплащани от ответниците. Ищцата никога не била упражнявала владение върху имота. Х. И. П. също никога не бил владял също този имот. Тези ответници твърдят , че са единствените собственици на този имот, описан в исковата молба. Собствеността им произтичала от представеното Решение на ПК-С. , с което имотът им бил възстановен на наследодателката им К.Г.К., бивш жител на гр.С./, както и на базата на давностното владение, което след възстановяването на имота ни е било осъществявано само от нас. Твърдят , че ищцата се е опитвала да въведе в заблуждение служителите в Данъчната служба при Община С., съответно и оттам е знаела, че ответниците са собственици на този ПИ 1428 и са го декларирали в Общината, както и са заплащали данъци. Позовават се евентуално и на придобивна давност от 2019 година и като добросъвестни владелци. Х. П. бил собственик на имота, който се намира от изток от имот ПИ 1428 ,представляващ ПИ 1435. Никога не бил владялописания в исковата молба имот и съответно не би могъл да предаде владението на ищцата. Твърдят , че ищцата не е изграждала дървени огради от нейна страна, а за другите постройки в имота сезирали за незаконното строителство Община С. и били предприети всички законови мерки .Сезирани били и органите на МВР за самоуправните действие на трети лица в имота им. Всякакви животни /крави и овце/ не били собственост на ищцата и ако са там, то това било без тяхно съгласие. Имотът бил в строителните граници на населеното място и не можел да се използва за отглеждане и паша на животни. Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират разноски. Направено е оспорване на приложената към исковата молба документ - декларация от 20.09.2000 г. като неистински, неавтентичен и неверен. Оспорена е датата и подписа на Х. П., както и положените подпис и ръкописен текст след посочените свидетели.Оспорено е и съдържанието. В срок е постъпил писмен отговор и от останалите ответници Б. А. Б., А. А. К. и Р. Р. Б.. Тези ответници излагат идентични доводи относно нередовността на исковата молба с тези на ответниците З. К. и С. К.. Оспорват иска по основание ,като също твърдят, че А. С. Т. никога не е била собственик на ПИ 1428, идентичен с УПИ-V-854, 856, 919 в кв.51 по плана на гр.С., ЕКАТТЕ 70648, Община С., област Пазарджик. Не е владяла този имот , а доколкото се опитвала да предприеме някакви действия по отношение на него ответниците се противопоставяли. Ответниците притежавали документ за собственост за този имот - нотариален акт за собственост върху недвижим имот, представляващ Акт №51, том I, рег.№ 1087, нот.дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот.Е.Ч., с рег.№ ••• по описа на ПК, с район на действие-РС град Велинград, надлежно вписан в СВ при Районен Съд-град Велинград. За този недвижим имот Б. А. Б., като наследник на К.Г.К., подал заявление до ПК-С. за възстановяването му и му бил възстановен като земеделски, находящ се в строителните граници на населеното място место с Решение № 150 от 06.05.1994 г. Впоследствие се снабдили и с нотариален акт за собственост. Твърдят , че са упражнявали всички правомощия на правото на собственост. Въз основа на този нотариален акт били извършвани и последващите прехвърлителни нотариални сделки за дарение на отделни идеални части от ПИ 1428 и ПИ 1436, от кв.51 по плана на град С., община С.по силата на които и останалите двама ответници станали собственици-Р. Р. Б. и С. Х. К. - съответно с нот.акт № 53, том I, рег.№ 116, н.д.№ 52 от 09.05.2019 г. на нот.Е.Ч., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, вписан по съответния законов ред в СВ-Велинград и нот.акт № 55, том I, рег.№ 1129, нот.дело № 54 от 10.03.2019 г. на нот.Е.Ч., рег.№ ••• по описа на НК на Р.България, с район на действия-РС Велинград. Ответниците твърдят ,че са собственици на процесния ПИ 1428 от кв.51 по плана на гр.С., за който е образувано УПИ У-854, 856, 919 Винаги те били владели имта, не били пидавали владението на никого и не допускали да бъде завладян от трето лице. През годините ищцата се опитвала да предприема незаконни действия по отношение на имота им, но , но те винаги се противопоставяли ,подавали жалби пред институциите и отблъсквали намеренията и. Считат ,че ищцата е заблудена относно правата си върху имота и ,че всички институции приемат тях за собственици и предприемат действия във връзка с имота именно уведомявайки тях. Твърдят , че ищцата никога не е владяла имота със съответните признаци на владението и за период , годен да я направи собственик. Твърдят още ,че собственостт на имота произтича по наследство от К.К. , като този имот като земеделски е бил възстановен по надлежния ред. За този имот нямало никакви спорове , още по-малко с ищцата. Евентуално се позовават на придобивна давност въз основа на добросъвестно владение. Х. И. П. никога не бил владял имота и не бил негов собственик.той бил собственик на съседен имот.Поради това и не могъл да предаде владение на ищцата. В имота нямало дървени огради , изградени от ищцата , , а за постройките в имота ,представляващи незаконно строителство , била сезирана Общината. Ако в имота имало животни ,то те не били собственост на ищцата и се намирали там без тяхно съгласие. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.Претендират разноски. Също са оспорили представената декларация от 20.09.2000 година. Ответницата З. К. е направила ,чрез процесуалния си представител искане за прекратяване на производството по отношение на нея ,като в писмена молба е мотивирано това искане.Тъй като тази ответница не притежава никакви права – с признатите и права по цитирания нотариален акт ,тя се е разпоредила ,то и съответно не осповалата правата на ищцата и производството по отношение на нея следвало да бъде прекратено. В съдебно заседание от 25.04.2025 година съдът е оставил без уважение това искане , като е изложил съображения , към които въззивната инстанция се присъединява. Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното: С нотариален акт № 51, том І, рег №1087 от 07.05.2019 година на основание извършена обстоятелствена проверка са признати Б. А. Б. ЕГН: ••••••••••, А. А. К., ЕГН ••••••••••, З. А. К., ЕГН ••••••••••, С. Х. К., ЕГН •••••••••• и А. А. К., ЕГН ••••••••••, за собственици на основание давност и наследство при права; по 1/4 (една четвърт) идеална част за Б. А. Б., А. А. К. и А. А. К. и по 1/8 (една осма) идеална част за З. А. К. и С. Х. К., на следните недвижими имоти, а именно: -ПИ № 1436 (поземлен имот с планоснимачен номер хиляда четиристотин тридесет и шести), от квартал 51 (петдесет и първи), по плана на гр. С., община С., одобрен със Заповед 254/24,03.2016г„ целият с площ от 469 (четиристотин шестдесети девет) квадрати и метра, съгласно Удостоверение с изх. № ТСУ-0125/06.03.2019 год, на общ. С., за който имот е образуван УПИ Ш-919 (урегулиран поземлен имот трети, отреден за имот с планоснимачен номер деветстотин и деветнадесет), от същия квартал, с площ от 623 (шестстотин двадесет и три) квадратни метра, с неприложена регулация, при съседи на УПИ: от изток - УПИ 1У-855, от юг - УПИ 1Х-854, от запад - УПИ П-857 и от север - улица с О- Т- 215 - 216; -ПИ № 1428 (поземлен имот с планоснимачен номер хиляда четиристотин двадесет и осми), от квартал 51 (петдесет и първи), по плана на гр, С., община С., одобрен със Заповед 254/24.03.2016г„ целият с площ от 778 (седемстотин седемдесет и осем) квадратни метра, за който имот е образуван УПИ V-854, 856, 919 с площ от 778 (седемстотин седемдесет и осем) квадратни метра, с приложена регулация, при съседи на УПИ: от изток - УПИ VІ-856, от юг - улица, от запад - УПИ ІV-855 и УПИ VІІІ-855 и от север - улица. Втория от описаните имоти е предмет на предявения отрицатален установителен иск. С нотариален акт № 53 том І дело № 52 от 9.05.2019 година Б. А. Б. е дарил на Р. Р. Б. собствените си права върху имотите ,признати с издадения нотаиален акт,включително и върху процесния имот. С нотариален акт № 55 том І ,рег № 1129 дело № 54 от 10.05.2019 година З. А. К. е дарила на своя син С. Х. К. правата си върху същите имоти ,признати с нотариалния акт в размер на 1/8 идеална част. По делото е прието заключение на експерт ,дал отговор на задачи , поставени и от двете страни. Според заключението на експерта по обезсиленият кадастрален и регулационен план на гр.С. от 1956 г. терена, върху който е попадал имота , предмет на иска е бил извън регулация ,представлявал е земеделска земя и съответно не е съществувала кадастрална основа. Сега действащия кадастрален и регулационен план на гр.С. е одобрен със Заповед № 856 от 21.07.1983г. и за имоти с пл.№ 854, 856 и 919 в кв.51 са отредени жилищно строителни парцели :Парцел ІІІ-919 с площ от 583м.кв.;парцел ІХ-854 с площ от 672м.кв.;Парцел ІV-919 с площ от 618м.кв.;Парцел V-854, 856, 919 с площ от 778м.кв./предмет на иска/ и парцел VІ-856 с площ от 719м.кв. Разположението на поземлените имоти е било перпендикулярно на отредените парцели, като плана е създал регулационни отношения при отреждането за образуване на урегулираните парцели.Експерта не е открил данни за уреждането на регулационните отношения. В разписния лист към плана имот с пл.№ 854 е бил записан като двор на И. А. Ц. с основание Решение № 65/01.11,1993г., като това записване е задраскано и е посочено името на А.Е. Ц.. Имот с пл.№ 856 е бил записан като двор на наследници И. Х. К. без да е посочено основание, задраскано е и под него е записан на Х. И. П. с основание н.а.№ 121/15.06.2016г. Имот с пл.№ 919 е бил записан като двор на наследници на И. Х., без да е посочено основанието за това, отново е задраскано и записан имота на бр.Б., А., Х. и А. А.ови на основание Решение №150/1994г. Съставен е Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община С. от 24.02.2016г., с който е констатирано, че заснетите граници отговарят на място, както следва: Границите на УПИ ІІІ-919 с нов пл.№ 1436. Границите на УПИ ІХ-854 с нов пл.№ 1439. Границите на УПИ ІV-919 с нов пл.№ 1437. Границите на УПИ V-854, 856, 919 с нов пл.№ 1428. Границите на УПИ VІ-856 с нов пл.№ 1435. Този акт е издаден въз основа на представено геодезично заснемане от м.12.2015г. с възложител н-ци К.Г.К., с основание Решение № 150/ 06. 05 1994г. Със Заповед на кмета след това е направено попълването на кадастралния план с верните имотни граници на нови ПИ с № 1428, 1335, 1436, 1437, 1439 в кв.51 по плана на гр.С. При огледа експерта е констатирал,че имота е ограден от три страни с дървена ограда /хоризонтални дъски/, закрепена на 40бр. дървени колове, забити в земята и ограждащи площ от 750м.кв. Имота от юг граничи с улица по о.т.218-248 / ул.•••••/ и достъпа към него от лицето е свободен и неограничен. В дворното място е изградена едноетажна паянтова стопанска сграда с дървена конструкция и едноскатен покрив, покрит с керемиди и поцинкована ламарина със застроена площ от 85,40м.кв.Сградата е разположена в средата на имота. Съобразявайки ортофотозаснемане релефа на терена експерта дава заключение , че оградата е строена преди 2019г.Възраженията на ответниците относно компетентността на вещото лице са неоснователни , а и момента на строителството на оградата и стопанската сграда се установява от други доказателства по делото. С допълнително заключение експерта е изяснил ,че строителни разрешения и книжа за постройката ,намираща се в имота няма. От представените доказателства по делото е видно ,че след предявяване на иска от ответниците е подадена жалба до Кмета на Община С. за неправомерни действия на данъчен служител, като се твърди тайно заплащане на дължимите данъци върху спорния имот от ищцата А. Т., което производство е приключило без да са установени нарушения от страна на служителите на Община С.. Подадена е жалба и до управлението на МВР срешу К. Р. Б. с твърдения ,че е извършил неправомерно навлизане в техния имот, намиращ се на ул. „•••••“, изразяващо се в построяване на обекти и съоръжения в техния имот. Проверката е приключила с Постановление от 17.12.2024 г. на прокурор от РП Пазарджик, ТО Велинград, с отказ да се образува наказателно производство. Това лице К. Р. Б. ,който е племенник на ищцата е разпитан като свидетел. Според показанията му познава имота ,като не знае на коя улица се намира ,но се намира в края на населеното место. Впечатленията му по отношение на имота са от 2010 година.Твърди че този имот бил заграден , имало постройка и се отглеждали животни – овце и телета. Оградата и постройката били направени от ищцата ,като и неговия дядо /баща на ищцата / помагал. Според свидетеля този имот е закупен от П.. Този свидетел е разпитван от полицията и прокуратурата през 2025 година и при този разпит бил заявил ,че животните в имота не са на леля му- ищцата. Свидетелят сочи още ,че леля му има фирма ,с дейността на която се занимава ,но идва при животните ,носи фураж ,а той се грижи за тях. Към момента той се грижел за животните , а преди това неговия дядо. За това получавал възнаграждение от леля си.Когато за първи път отишъл в имота бил на 12 години и нямало ограда и постройка. Свидетелят С. Х. П. е син на Х. И. П. , от който според твърденията ищцата е закупила имота ,като според представената декларация му е заплатила 60 000 лева. Според него имотът ,за който е спора е съседен на техния имот и в него Т.и имат нещо като селскостопанска сграда.Имота бил заграден и в него се гледали животни – овце , от ищцата. От баща си знаел, че е отстъпил от своя имот една част на А. Т., за да се образува този парцел. Твърди ,че имота е ограден от 25-30 години и в него има постройка.Не му е известно неговия баща да е получавал пари за имота от ищцата. След като му е предоставена скицата свидетелят идентифицира имот с № 1435 ,като негов, а като имот на ищцата съседния от запад с № 1428. Говорейки за направата на оградата свидетелят не дава ясни показания от кого точно е правена – от А. или от баща и. Уточнява обаче ,че бащата на А. е бил постоянно в имота и не е виждал А. да извършва строителсто на ограда и постройка и да гледа животни там.На свидетеля е известно ,че е имало някакви уговорки , във връзка с „обръщането“ на имотите от неговия баща ,но подробности не са му известни. Св.Ц. няма родство със страните и имота му е известен ,тъй като имат имот в съседство. Като се връщали имотите към 2000 година, били разположени успоредно с улицата.След това настъпила промяна и имало отстъпване на земя срещу плащане. Според него А. е закупила имота през 2000 година и от тогава постоянно в имота се гледат животни.А. и родителите и гледали животни там и според свидетеля всички считат този имот за имот на А.. Посещавал имота по веднъж в месец и виждал А. ,която помага ,но баща и бил постоянно там. От неговия баща му е известно,че А. дала пари и те са разделени между неговия баща и П.. Собствения си имот свидетелят идентифицира като този с № 950 по представената му скица , а този на ищцата според него с № 1428 на ищцата. На Ардалиеви са имотите с № 1438 и 1437. Според този свидетел , имота ,за който е предявен иска е частично ограден. Св.Т. е свекър на ищцата. По повод представената декларацията – разписка за получена сума твърди,че действително той е бил свидетел как ищцата дава 60 000 лева на Х. П..На свидетелят не му е известно дали П. се е подписал. Парите били броени на мястото на имота през 2000 година. Присъствали също И. Ц. и Х. П.. Последния бил с „най-голямо участие“ в имота и той получил парите Св.Ч. е правил оцифряване по повод преписка от 2016 година ,но няма никакви конкретни спомени и не установява относими към спора факти. Св.Р. Б. Б. е баща на ответника Р. Р. Б. и е в родствени връзки с останалите ответници.Твърди ,че в имот №1428 сина му е собственик ,като този имот имали от баба си К. .Имота бил възстановен през 1994 година и към този момент и до 2016 година имотите били „надълго“ Впоследствие настъпила промяна ,за да се осигури достъп до пътя и техните имоти били вече 1436 и 1428. Твърди ,че лично е косил имота до 2004 г. като ливада, а земята не е плодородна там и не се ползва за нищо. Твърди ,че този имот никога не е бил продаван или предоставян на някой. В момента в имота К. Б. гледал овце. Постройката в имота била направена от бащата на А. и през 2018 г. искали да подадат жалба да се махне , но от полицията им искали документ за собственост. Не е виждал А. в имота.При опит да платят данъци им било казвано ,че някой от съсобствениците го е платил, а се оказало ,че плащанията са вършени от съпруга на А. Т.. Според свидетеля между двата техни имота с №1436 и с №1428 бил имота на П.. Счита , че А. Т. е платила за друг имот. Твърди още ,че имота не е ограден. От 2010 година А. Т. не била заявявала никакви претенции за имота. Х. П. също никога не бил предявявал претенции за този имот.Твърди,че земята не е плодородна и след 2018 г. имота не е ползван. Св.С. К. е в близки родствени отношения с ответниците. Твърди,че имота е по наследство от неговата баба – К.. Имота претърпял промяна през 2016 година ,като той не е виждал А. в имота ,нито му е известно тя да е заявявала права върху този имот. Показанията му относно наличие на огради на имота са неясни.Не му е известно Х. П. да е имал претенции за този имот. Св.Ф. К. също е в близки родствени отношения с ответниците. Твърди,че имота бил ливада , ограден с мрежа от баща и чичо и ,която по-късно била премахната.Не и е известно ищцата да е имала претенции за имота. Р. Т. е тъст на С. К. Твърди ,че от 1994 година със зет си са косили имота. Последно има впечатления за имота от преди 20 години. Ф. К. е сестра на ответника Р. Р. Б. . Известно и е ,че през 2016 година имота е променян като форма , което е станало с участието в производството на нейните близки. Според нея имота не е ограден. По делото се е развило производство по оспорване на представената от ищцата Декларация – разписка.Според съдържанието на декларацията Х. П. е получил от А. Т. 60 000 лева в присъствие на свидетели,като целта на плащането не е ясна.Имота ,предмет на спора е посочен като адрес.Под декларацията са положени подписи на декларатора и тима свидетели.Във връзка с откритото производство по оспорване е приета почеркова експертиза и от заключението на експерта е установено ,че подписа не е положен от Х. П.. Правилно съдът я е изключил от доказателствата по делото. Представени са от ответниците доказателства , от които е видно ,че по заявление на Б. А. Б. е възстановено право на собственост на наследници на К.К. върху земеделски имот в съществуващи /възстановими стари реални граници , представляващ ливада от ••• кв.м. , като имота е описан със съседи и“ № 919 парцел 51 от 11.04.1994 година“.Видно е от представените скици ,че всъщност е възстановен един имот ,успоредно на улицата , който участва частично заснетия имот , предмет на иска , съответно в отредения за него парцел. С нотариален акт № 121 от 2016 година Х. П. , на когото ищцата твърди че е платила имота и установила владение върху него е признат за собственик на УПИ VІ-856 с площ от 719 кв.м.Този имот е съседен на имота , за който ищцата твърди ,че не е собственост на ответниците ,тъй като тя го владее и го е придобила по давност.През същата 2016 година , той е прехвърлил този свой имот на С. Х. П.. При тази фактическа обстановка ,за да се произнесе по съществото на спора , съдът съобрази следното: Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект ( недвижим имот) . Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.Поради това именно съдът счита , ме в действителност е изместена тежестта на доказване ,като усилията са насочени към установяване ,съответно – опровергавани твърденията на ищцата , че е придобила по давност недвижимия имот. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект , чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект , единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Съгласно ТР № 11 от 2012г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт през 2019 година.Въпреки подробните им отговори конкретен период на упражнявано владение върху имота не е посочен.Твърденията са ,че този имот е възстановен на наследодателката им ,но както съдът вече посочи възстановен е имот 919 в парцел 51 от ••• кв.м. , представляващ ливада , 10 категория.Имотът е възстановен в стари реални граници,като тези граници се установява от заключението на експерта Имота , предмет на иска е от 778 кв.м. с пл.№ 1428 и за него е отреден парцел , състоящ се от няколко имота.Това е станало през 2016 година , видно от представените преписки.Първоначално имотите са били заснети по дължина , успоредно на улица и са с №№ 854,855,856 и 919. По делото не е установено ответниците да са упражнявали владение върху имота в продължение на 10 години в границите и размерите ,в които е заснет имот пл.№ 1428 и съответно – отреден парцел за него и това владение да е било непрекъсвано и спокойно.Показанията на свидетелите са ,че този имот бил косен от ответниците до 2004 година. Както вече беше обсъдено , експерта е посочил ,че с Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община С. от 24.02.2016г. е констатирано, че заснетите граници отговарят на място, както следва: Границите на УПИ-Ш-919 с нов пл.№ 1436. Границите на УПИ-1Х-854 с нов пл.№ 1439. Границите на УПИ-1У-919 с нов пл.№ 1437. Границите на УПИ-У-854, 856, 919 с нов пл.№ 1428. Границите на УПИ-У1-856 с нов пл.№ 1435. Акта е издаден съгласно представено геодезично заснемане от м.12.2015г. с възложител н-ци К.Г.К., с основание Решение № 150/ 06. 05 1994г. След акта за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община С. от 24.02.2016г. Кмета на Община С. е издал Заповед № 254 от 24.03.2016г., с която е одобрил попълването на кадастралния план с верните имотни граници на нови ПИ с № 1428, 1335, 1436, 1437, 1439 в кв.51 по плана на гр.С. с възложител н-ци К.Г.К.. Същата е влезнала в сила с Констативен протокол на Община С. от 15.04.2016 г. Обстоятелство ,че възложители са наследниците на К.К. не води до извод за упражнявано владение върху конкретния имот, още повече ,че видно от данните за бившия имот 919 е отреден и друг УПИ. Съществено за спора е ,че имота е ограден и в него има сграда преди момента на снабдяване на ответниците с нотариален акт. Сградата и оградата са направени от ищцата , а не от ответниците. Представената снимка от ортофотозаснемане дава информация дори и без притежаване на специални знания,че към момента на заснемането в имота има построена сграда. Твърденията на ответниците ,че са владели имота се опровергават от показанията на посочените от ищцата свидетели. Дори св.Б. , родственик на един от ответниците сочи,че са косили имота до 2004 година и ,че в имота още през 2018 година имало постройка ,направена от бащата на А..Те „искали да подадат жалба“ но не предприели действия. Твърденията на ответниците се опровергават и от показанията на св.Ц. ,които няма основание да не се кредитират , съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Дори и от показанията на посочените от ответниците свидетели ,не може са се направи извод ,че ответниците , респективно праводателите им , са упражнявали владение върху имот пл.№ 1428 , за който е отреден УПИ V – 854, 856 и 919 от кв. 51, по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от 778 и това владение е било явно , непрекъснато и спокойно,продължило повече от 10 години към момента на снабдяването им с нотариален акт през 2019 година. Видно е от представените по делото жалби и преписки ,че едва през 2024 година ,след предявяване на иска , ответниците са предприели някакви действия против А. Т. във връзка с извършваното от нея в този имот. Поради изложеното , съдът намира ,че предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде прието за установено ,че ответниците не са собственици на имота , тъй като не са го придобили по давност към 2019 година. Неоснователно е позоваването на добросъвестно владение от този момент в продължение на пет години , тъй като снабдяването с констативен нотариален акт не поставя началото на такова владение. По изложените съображения съдът намира ,че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявеният отрицателен иск уважен , като бъде прието за установено по отношение на ответниците ,че те не са собственици на недвижимия имот. Съобразно изхода на спора на ищцата се дължат сторените по делото разноски пред двете инстанции , които възлизат на 2100 лева пред първата инстанция, тъй като според съда, с оглед установеното относно успешното оспорване на подписа под Декларация-разписка за получена сума от лицето Х. П. за плащане на 20.09.2000 г., разхода за този експерт не се дължи. Разноските пред въззивната инстанция са 526,50 евро. Пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , което е 500 евро.Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото , съдът намира ,че възнаграждението не е прекомерно.Този извод на съда се подкрепя и от доказателствата за направени разноски от ответниците ,които съдът обсъжда единствено и само като ориентир за цената на адвокатския труд по такъв вид дела. Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд