Решение № 88 от 15.1.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано по ЖАЛБА на П.Б.В.,•••, чрез пълномощник – * Ц.К.Ц. •••, против Решение рег. № 334р-8140/30.10.2025 г. на Началника на РУ /Районно управление/ - Роман, при ОД на МВР-Враца /К. М./, с което е отказано издаването на разрешение за закупуване на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси – на осн. чл. 83 ал. 5 вр. чл. 58 ал.1 т. 8 от ЗОБВВПИ. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, неоснователно, издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. На първо място се сочи, към заявлението е подал всички изискуеми документи, подадено е пред компетентен орган и няма основания да не бъде издадено исканото разрешение. На второ място, че заповедта за •• , послужила за основание за отказа, е обезсилена. На трето място, че няма нарушения по ЗОБВВПИ, никога не е имал административни нарушения по същия, няма ЗМ или досъдебни производства и не е осъждан. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски. В с.з. жалбоподателят П.В. се явява лично и с пълномощника * Ц.. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Моли за отмяна на заповедта. Ответникът – Началник РУ Роман към ОД на МВР-Враца, не ангажира отговор на жалбата или становище по делото. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта и в законо-установения 14 дневен срок за обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. За оспорения акт жалбоподателят е уведомен на 04.11.2025г. /л.11гръб/, а жалбата е подадена на 10.11.2025г. в РУ-Роман /л.7/. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 т.1 – т.5 от АПК. Със Заявление вх.№ •• /08.10.2025г. до Началника на РУ– Роман /л.25/ жалбоподателят П.В.,••• е поискал да му бъде издадено разрешително за закупуване на 1 бр. ловно нарезно оръжие, като посочил, че е член на Ловна дружина * и *. Приложил – свидетелство за съдимост /л.26/, Удостоверение от РП-••• /л.27/, Медицинско удостоверение за притежание на оръжие /л.28/, документи, че е ловец /л.29/ и документ за платена д.т. за закупуване на ловно оръжие /л.30/. Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е изготвена Докладна записка /л.24 от •• /Т.Т./ до Началника на РУ- Роман, с рег.№ 334р-7798/14.10.2025г., с която е предложено преписката да бъде възложена на ПИ или МлПИ или ОР по местоживеене на лицето, за извършване на проучване на лицето. Образувана е преписка, въз основа на която е извършена проверка, за което е съставена Справка с рег. № 334р-7940/22.10.2025г. /л.23/ от •• /В.П./ до Началника на РУ- Роман, в която е отразено какво е констатирано от извършената проверка за лицето и е предложено на лицето да му бъде отказано разрешение във вр. с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като през последните три години са налагани мерки за •• . Изготвена е и втора идентична справка от ПИ /Ц.М./ рег. № 334р-7941/ 22.10.2025г. до Началника на РУ- Роман, в която е посочено какво е установено при проверката по извършената преписка и също е предложено на лицето да му бъде отказано разрешение във вр. с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като през последните три години са налагани мерки за •• . Приложени са към адм. преписка – Определение № 823/ 28.02.2024г. по гр.дело № 818/2024г. на РС-••• /л.18/, Заповед за •• № 21/28.02.2024г. по същото дело /л.19/, разписки по това дело /л.20/ и Определение № 956/11.03.2024г. по гр.дело № 818/2024г. на РС-••• /л.21/. Въз основа на направеното искане и събраните доказателства на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ /лице спрямо което през последните три години са налагани •• /, от Началника на РУ– Роман е издадено оспореното Решение рег.№ 334р-8140/30.10.2025г./л.17/, с която е отказано да бъде издадено разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси на П.В.. В заповедта като мотив за отказа е посочено, че •• .. По делото от страна на жалбоподателя с жалбата са представени – Пълномощно с договор за правна защита и съдействие /л.10/, Определение № 956-/ 28.02.2024г. по гр.дело № 818/2024г. на РС-••• /л.12/, свидетелство за съдимост /л.13/ - * , билет за лов /л.14/, членска карта на Ловно-рибарско сдружение •• /л.15/ и лична карта /л.16/. В с.з. се представи Удостоверение за раждане /л.52/ и Списък на разноските /л.53/. Служебно са изискани от съда и приложени от гр.дело № 818/2024г. по описа на РС-•••: Молба с вх. номер от 13.02.2024г. до РС-••• от М.И.П. /л.44/, Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗНД /л.45|/, Искане от 27.02.2024г., Декларация за материално и гражданско състояние /л.47-48/, Удостоверение за раждане /л.49/, Молба от 11.03.2024г. /л.50/ и списък на разноските /л.53/. От документите по делото на РС-••• се установява, че лицето М.И.П. е подала Молба до РС-••• на 13.02.2024 г. с искане •• .. Изложила е съображения, че •• .. В декларацията изрично е посочено, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 ал. 1 от Наказателния кодекс. Тази молба е била оставена първоначално без движение за отстраняване на нередовности, като е постъпило впоследствие от молителката изявление /искането/ с уточнения. С Определението от 28.02.2024г. е постановена мярка •• – задължаване на П.В. •• . Издадена е •• по чл.18 ал.1 от ЗЗДН вр. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗНД, за която П.В. бил уведомен. На 11.03.2024г. М.П. лично подала молба до РС-••• с искане за прекратяване на делото с изявление, че оттегля жалбата си срещу П.В.. С Определение в същия ден – 11.03.2024г. е обезсилена на осн. чл. 19 ал. 3 от ЗЗДН заповедта за •• и е прекратено производството по делото. Съдебния акт е влязъл в сила на 19.04.2024г. От удостоверението за раждане се установява, че М.П. и П.В. са родители на малолетно дете – И., род. ••• г., т.е. сега на * год. и •• мес., като считано към 13.02.2024г е било на * год. и •• мес. По искане на пълномощника на жалбоподателя в с.з. беше допусната до разпит и разпитана свидетелката М.И.П. /на •• год./ Същата заяви, че живее на съпружески начала понастоящем със жалбоподателя П.В. с който имат едно дете. Познава го от * год., през който период са имали спречквания, но не са се разделяли окончателно. Тя е подала молбата за •• до РС-•••, но я е оттеглила защото са се сдобрили и събрали. Потвърди, че лично е подписала документите по делото на РС-••• - първоначалната молба, Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗНД, искането, заверката на Удостоверението за раждане „Вярно с оригинала“ и молбата за оттегляне на жалбата. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са административно производствените правила и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспорения адм. акт е издаден от компетентен орган, Началника на РУ-Роман, съгласно чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ и в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материално правни разпоредби и адм. производствени правила, като същият е мотивиран и съобразен с целта на закона. Оспорения акт съдържа както правни така и фактически основния за неговото издаване и отговаря на изискванията за мотивираност на акта. От изложените в акта мотиви за отказ е видно, че същите касаят приложението на чл. 58, ал. 1,т. 8 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо което през последните три години са налагани мерки •• /ЗЗДН/. Заявлението е подадено на 08.10.2025г., а акта е издаден на 30.10.2025г. По делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед, спрямо молителя е наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед № 21/28.02.2024г. за •• - в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Този срок изтича едва на 28.02.2027г. С оглед посочената разпоредба законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е спрямо лицето да не са налагани през последните три години мерки по ЗЗДН. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отказ за издаване на разрешително за придобиване на оръжие за самоотбрана. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, адм. орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. дело № 818/2024 г. на Районен съд – ••• е било прекратено с протоколно определение № 956/11.03.2024г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неправилно е тълкуването от страна на жалбоподателя, че с определението на гражданския съд за прекратяване на наложената мярка за незабавна защита е отпаднало основанието за издаването й. Неговото действие е занапред и се основава на ново настъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно налагане на мярката. След като в изпълнение на нормативно уредените си задължения административният орган е извършил конкретна преценка дали към конкретния момент са изпълнени всички законови предпоставки за издаване на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, адм. орган е издал един обоснован и законосъобразен акт. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със •• по чл. 18 - като привременна мярка и по чл.15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът изисква, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. В този смисъл е и съдебната практика на адм. съдилища, вкл. и на ВАС на РБ, по приложението на чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорения акт е материално законосъобразен, като издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, като съответства и на целта на закона. Без съществено значение е обстоятелството, че акта е наименуван решение, а не заповед. В разпоредбата на чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ не е уточнен изрично вида на акта. Няма допуснати нарушения по смисъла на разпоредбите на чл. 146 т.1, т.2, т.3, т.4 и т. 5 от АПК от ответника. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и се отхвърли. Разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът